На 27 декември 1929 г. Сталин говори на конференцията на аграрниците-марксисти. В своята реч другарят Сталин разобличи буржоазната теория за „равновесието” между секторите на народното стопанство, разби антимарксическата теория за „самотека” в социалистическото строителство и антимарксическата теория за „устойчивостта” на дребното селско стопанство. След като разгроми всички тези буржоазни, антимарксически, десноопортюнистически теории, другарят Сталин направи дълбок анализ на същината на колхозите като социалистическа форма на стопанството и обоснова преминаването към политиката на повсеместна колективизация на селското стопанство и ликвидиране върху тази основа кулачеството като класа.
Още на XI партиен конгрес Ленин говореше за последния и решителен бой с руския капитализъм, който израства от дребното селско стопанство, но в онзи период срокът на този бой още не можеше да бъде определен с точност. С присъщата си гениална прозорливост другарят Сталин научно доказа, че срокът за последния, решителен бой против вътреш-
111
ния капитализъм вече е настъпил. Великият диалектик Сталин показа, че ликвидирането на кулачеството като класа не е продължение на предишната политика на ограничаване и изтласкване кулачеството, а е остър поврат в политиката на партията.
„Докато конфискацията на земята на помешчиците беше първата крачка на Октомврийската революция в селото — така е записано в решенията на XVI партиен конгрес, — преминаването към колхозите е втората и при това решаваща крачка, която определя един от най-важните етапи в построяването фундамента на социалистическото общество в СССР.” [1]
Селото мина към социалистическо стопанство в резултат на това, че икономическата необходимост изискваше преминаването към едрото артелно стопанство, към колективното, машинизирано земеделие. Болшевишката партия и Съветската държава в продължение на редица години създаваха в селото нови производителни сили, насаждаха нова техника — трактори, комбайни и т. н., подготвяха кадри за социалистическото земеделие, милиони хора, овладяващи новата техника.
В своето историческо приветствие до работниците от Сталинградския тракторен завод в деня на неговото пускане (17 юни 1930 г.) другарят Сталин писа:
„Приветствувам и поздравявам с победата работниците и ръководния състав
на първия в СССР Червенознаменен тракторен гигант. 50-те хиляди трак-
1. “ВКП (б) в резолюциях и решениях съездов, конференций и пленумов ЦК”, ч. II, изд. 6-е, 1941 г., стр. 428.
112
тора, които вие трябва да давате на страната годишно, са 50 хиляди снаряда, които разрушават стария, буржоазен свят и прокарват пътя към новия, социалистически строй в селото. Желая ви успех в изпълнението на вашата програма.” [1]
Новите производителни сили, създадени в селото, неизбежно доведоха до нови, социалистически отношения между хората.
Сталин, като конкретизира всестранно марксистко-ленинската теория за социализма, показа, че преминаването към колективизация е възможно не чрез просто и мирно навлизане на селяните в колхозите, а чрез масова борба на селяните против кулачеството. Необходимо беше да бъде разбито кулачеството в открит бой пред очите на цялото селячество, за да се убедят селските маси в слабостта на капиталистическите елементи, и затова преминаването към повсеместна колективизация неразривно се свързваше със задачата за ликвидиране на кулачеството като класа.
Указанията на другаря Сталин за необходимостта от поврат в политиката на партията, от ограничаване експлоататорските тенденции на кулачеството, към ликвидирване кулачеството като класа, легнаха в основата на постановлението на ЦК от 5 януари 1930 г.— „За темпа на колективизацията и мерките за помощ на колхозното строителство от страна на държавата”.
Враговете на партията се опитваха по всякакъв начин да провалят взетия
от партията курс на ко-
1. „Правда”, бр. 166, 18 юни 1930
113
лективизация на селското стопанство. Тези враждебни опити се изразиха не само в преки изказвания против колективизацията от страна на десните капитуланти, но и в левичарски изкривявания на партийната линия, в нарушаване установените от партията темпове на колективизация, в нарушаване ленинско-сталинския принцип за доброволността в колхозното строителство, в глупаво и безсмислено прескачане през артела в комуната, в принудително обобществяване на жилищните постройки, дребния добитък домашните птици и т. н.
Вътрешните и външните врагове, интервентите и техните агенти се надяваха, че тази „левичарска”, а понякога и съзнателно провокационна практика ще скара селячеството със Съветската власт. В щабовете на империалистическите държави вече се набелязваха сроковете за нова интгрвенция. Но вождът на партията своевременно забеляза новата опасност.
На 2 март 1930 г. по решение на ЦК беше публикувана статията на Сталин „Главозамайване от успехите”, в която Сталин даде отпор на „левичарските” забежки, заплашващи да погубят колхозното движение. „В статията силно се подчертава принципът на доброволността на колхозното строителство и се изтъква необходимостта да се отчита разнообразието на условията в различните райони на СССР при определяне темповете и методите на колективизацията. Другарят Сталин напомняше, че основното звено на колхозното движение е селскостопанският артел ... Статията на др. Сталин имаше огромно политическо значение. Тази статия помогна
114
на гтартийните организации да поправят своите грешки и нанесе извънредно силен удар на враговете на Съветската власт, които се надяваха, че на почвата на забежките ще им се удаде да вдигнат селячеството против Съветската власт.” [1]
Като нанесе съкрушителен удар на „левичарските” забежки и едновременно с това разби на прах надеждите на интервентите, другарят Сталин, като учител на милионните маси, обясни на партийните и безпартийните кадри в какво се състои изкуството да ръководиш.
„Изкуството да ръководиш — пишеше Сталин — е сериозна работа. Не трябва да се изостава от движението, защото да изостанеш — значи да се откъснеш, от месите. Но не трябва да се избягва и напред, защото да избягваш напред — значи да изгубиш връзката с масите. Който иска да ръководи движението и да запази едновременно с това връзките си с милионните маси, трябва да води борба на два фронта — и против изоставащите, и против избягващите напред.” [2]
В публикуваната след това статия от 3 април 1930 г. „В отговор на другарите
колхозници”, предназначена за милионите колхозници, Сталин, като показва
корена на грешките по селския въпрос и главните грешки в колхозното движение,
разясни с изключителна сила в какво е същността на законите за настъплението
на фронта на класовата борба. Не трябва да се води настъпление, без да
се закрепват
1. “История ВКП (б). Краткий курс”, стр. 295.
2. А. Сталин, Вопросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 304.
115
завоюваните позиции, казва другарят Сталин, без да се прегрупирват силиге, без да се осигурява фронтът с резерви, без да се стяга тилът. Опортюнистите не разбират класовата същност на настъплението: настъпление срещу коя класа, в съюз с коя класа? На нас ни е нужно, казва Сталин, не всяко настъпление, а настъплението срещу кулака в съюз със средняка.
Благодарение на сталинското ръководство и вследствие изправянето на отклоненията беше създадена здрава основа за ново мощно разрастване на колхозното движение. Партията начело с другаря Сталин разреши най-трудната след завоюването на властта задача на пролетарската революция, задачата да се преведат дребните селски стопанства върху релсите на социализма, да се ликвидира кулачеството като най-многобройна експлоататорска класа.
„Това беше най-дълбок революционен преврат, скок от старо качествено състояние на обществото в ново качествено състояние, равнозначен по своите последствия на революционния преврат през октомври 1917 г.
Своеобразието на тази революция се състоеше в това, че тя беше извършена отгоре, по инициатива на държавната власт, при пряката поддръжка отдолу от страна на милионните селски маси, които се бореха против кулашкото робство, за свободен колхозен живот.” [1]
Опирайки се на указанията на Ленин за необходимостта от преминаване
на дребните селски сто-
1. „История ВКП(б). Краткий курс”, стр. 291—292.
116
панства към едрото, артелно, колективно стопанство в земеделието, опирайки се на кооперативния план на Ленин, Сталин разработи и осъществи практически теорията за колективизация на селското стопанство. Новото в тази област у Сталин се състои в това, че той:
1) всестранно разработи въпроса за колхозната форма на социалистическото стопанство в селото;
2) показа, че основното и главно звено в колхозното строителство при съвременния етап е селскостопанският артел като най-правилна и понятна за селяните форма, която дава възможност да се съчетават личните интереси на колхозниците с техните обществени интереси, да се приспособяват личните интереси на колхозниците към обществените интереси;
3) обоснова преминаването от политиката на ограничаване и изтласкване на кулачеството към политиката на ликвидирване кулачеството като класа въз основа на повсеместната колективизация;
4) разкри значението на МТС като опорни пунктове за социалистическото преустройство на селското стопанство и за оказване помощ на селското стопанство и на селячеството от страна на социалистическата държава.
През февруари 1930 г. по многобройни ходатайства на редица организации, на общи събрания на работници, на селяни и червеноармейци Централният изпълнителен комитет на СССР постанови да бъде награден И. В. Сталин с втори орден „Червено знаме” за огромните му заслуги на фронта на социалистическото строителство.
117
XVI конгрес на партията (26 юни—13 юли 1930 г.) влезе в историята като конгрес на разгърнато настъпление на социализма по целия фронт. Като разкри същността на разгърнатото настъпление на социализма срещу капиталистическите елементи по целия фронт, Сталин установи в своя доклад, че нашата страна вече е навлязла в периода на социализма.
Докладвайки пред конгреса за постиженията в индустриализацията на страната и колективизацията на селското стопанство, Сталин посочи едновременно с това какви задачи поставя пред нас новият период на развитие. Докато по темповете на развитие ние сме достигнали и надминали напредналите капиталистически страни, по равнището на индустриалното производство ние още много изоставаме от напредналите капиталистически страни. Оттук и задачата за по-нататъшно засилване темповете, задачата да се достигнат и надминат капиталистическите страни също така и по равнището на индустриалното производство. В своя доклад другарят Сталин посочи задачите на партията в осъществяването на първата петилетка за четири години.
Трудещите се от цялата страна пристъпиха с ентусиазъм към разрешаването на гигантските задачи, поставени от конгреса. Широко се разгърна социалистическото съревнование и ударничеството. По време на XVI конгрес от социалистическо съревнование бяха обхванати не по-малко от 2 милиона работници, а в ударните бригади влизаха повече от 1 милион работници.
„Най-забележителното в съревнованието — казваше другарят Сталин на XVI конгрес — се състои
118
в това, че то извършва коренен преврат във възгледите на хората за труда, защото то превръща труда от позорно и тежко бреме, какъвто той се смяташе по-рано, в дело на чест, в дело на слава, в дело на доблест и геройство. Нищо подобно не съществува и не може да съществува в капиталистическите страни.” [1]
Изпълнението на плана на първата петилетка изискваше реконструкция на всички клонове на народното стопанство върху базата на новата, съвременна техника. Техниката придоби решаващо значение. Във връзка с това вождът на партията издигна на 4 февруари 1931 г. в речта си „За задачите на стопанските дейци” на първата Всесъюзна конференция на работниците от социалистическата индустрия нов лозунг: „Болшевиките трябва да овладеят техниката”, „В периода на реконструкцията техниката решава всичко”.
В периода на напрегната работа на партията по изграждането на социализма придобиваше все по-голямо значение марксистко-ленинското възпитание на членовете и кандидатите на партията, изучаването на историческия опит на болшевишката партия, борбата против фалшификаторите на нейната история.
През ноември 1931 г. Сталин публикува известното писмо до редакцията
на списанието „Пролетарская Революция”, което писмо изигра изключителна
роля за по-нататъшното идейно сплотяване на партийните редове. В това писмо
Сталин, като разобличава троцкистките фалшификатори на историята на бол-
1. И. В. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 10-е, стр. 393.
119
шевизма, показа, че ленинизмът се е родил, израснал и укрепнал в безпощадна борба против опортюнизма от всички видове, че болшевиките са единствената в света революционна организация, която разгроми докрай опортюнистите и центристите и ги изгони вън от партията. В това писмо Сталин показа с всичка сила, че троцкизмът е предният отред на контрареволюционната буржоазия, който води борба против комунизма, против Съветската власт, против изграждането на социализма в СССР.
Към началото на 1933 г. първата петилетка беше изпълнена преди срока. През януари 1933 г. Сталин изнесе пред пленума на ЦК и ЦКК доклада „Резултатите от първата петилетка”. Нашата страна, изтъкваше той, се превърна от аграрна в индустриална, от дребно-селска — в страна на най-едрото, модерно, социалистическо земеделие. Експлоататорските класи бяха изтласкани от техните производствени позиции. Техните остатъци се разпръснаха по цялата страна и поведоха подмолна борба против Съветската власт. Ето защо беше необходимо да се засили бдителността, да се поведе борба за спазване социалистическата собственост, основата на социалистическия строй, всемерно да се укрепва диктатурата на пролетариата.
В друга реч пред пленума на ЦК „За работата в селото” Сталин направи дълбок анализ на недостатъците на работата на партията в селото и начерта цяла програма за работата по укрепване на колхозния строй.
Пред партията изпъкна нова задача — борба за укрепване колхозите, за организирване труда в кол-
121
хозите, за превръщане колхозите в болшевишки, за прочистване на колхозите от враждебни, кулашки вредителски елементи. За тази цел другарят Сталин предложи да се създадат политотдели в МТС и совхозите. За две години (1933—1934 г.) политотделите при МТС успяха да извършат голяма работа по укрепването на колхозите.
На първия Всесъюзен конгрес на колхозниците-ударници на 19 февруари 1933 г. другарят Сталин издигна и обоснова лозунга: да направим колхозите болшевишки, а колхозниците — заможни.
„За да станат колхозниците заможни — казваше Сталин, — се изисква сега само едно — да се работи в колхоза честно, правилно да се използуват тракторите и машините, правилно да се използува работният добитък, правилно да се обработва земята, да се пази колхозната собственост.” [1]
Речта на Сталин стигна до съзнанието на милионите колхозници, стана практическа бойна програма на колхозниците.
Обобщавайки опита от социалистическото строителство, другарят Сталин разработи въпроса за съветската търговия като форма на разпределяне и обменяне продуктите на труда в условията на социализма.
Другарят Сталин казваше: „Съветската търговия е търговия без капиталисти
— малки и големи, търговия без спекуланти — малки и големи. Тя е особен
род търговия, каквато не е познавала досега историята и която практикуваме
само ние, болшевиките, в условията на съветското развитие.” [2]
1. И. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 418.
2. Пак там, стр. 390.
121
„За да може икономическият живот на страната да закипи пълнокръвно, а индустрията и селското стопанство да получат стимул за по-нататъшно увеличаване на своята продукция — казва по-нататък другарят Сталин, — необходимо е още едно условие, а именно — широко разгърнат стокообмен между града и селото, между районите и областите на страната, между различните клонове на народното стопанство.” [1]
Другарят Сталин рязко разкритикува онези, които не дооценяваха съветската търговия или се отнасяха пренебрежително към нея. „В редовете на една част от комунистите — казваше другарят Сталин — все още цари високомерно, пренебрежитело отношение към търговията изобщо и по-специално към съветската търговия. Тези, с позволение казано, комунисти разглеждат съветската търговия като второстепенно, незаслужаващо внимание дело, а на работниците по търговията — като на загубени хора... Тези хора не разбират, че съветската търговия е наше, родно, болшевишко дело, а работниците по търговията, включително и продавачите, ако те само работят честно — са проводници на нашето, революционно, болшевишко дело.” [2]
Тези указания на другаря Сталин имаха важно значение за укрепването на съветската търговия и за разгръщането в страната на стокообмена.
В своя доклад за работата на ЦК на ВКП(б), изнесен в Ленинград в навечерието
на XVII конгрес
1. И. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 461.
2. Пак там, стр. 462.
122
иа партията, вдъхновеният трибун на революцията и любимец на партията С. М. Киров характеризира по следния начин великия организатор на социалистическите победи на работническата класа:
„Другари, когато говорим за заслугите на нашата партия, за успехите на нашата партия, не може да не кажем за великия организатор на тези гигантска победи, които ние имаме. Аз говоря за другаря Сталин.
Трябва да ви кажа, че той е действително пълен, действително всестранен последовател и продължител на онова, което ни остави великият основател на нашата партия, когото ние ето вече десет години как сме изгубили.
Трудно е да си представи човек фигурата на гигант, какъвто е Сталин. През последните години от времето, когато работим без Ленин, ние не знаем нито един поврат в нашата работа, нито едно що-годе голямо начинание, лозунг, насока в нашата политика, автор на които да не е бил другарят Сталин, а някой друг. Цялата основна работа — това трябва да знае партията — се върши по указанията, по инициативата и под ръководството на другаря Сталин. Най-големите въпроси от международната политика се решават по негово указание, и не само тези големи въпроси, но и на пръв поглед третостепенните и даже десетостепенните въпроси го интересуват, ако те се отнасят до работниците, селяните и всички трудещи се на нашата страна.
Аз трябва да кажа, че това се отнася не само до изграждането на социализма изобщо, но и до
123
отделните въпроси в нашата работа. Например, ако вземем въпросите за отбраната на нашата страна, трябва най-силно да се подчертае, че всички наши успехи, за които говорих, ние изцяло и напълно дължим на Сталин.
Могъщата воля, колосалният организаторски талант на този човек осигуряват на партията своевременно провеждане на големите исторически поврати, свързани с победоносното изграждане на социализма.
Вземете лозунгите на другаря Сталин: „Да направим колхозника заможен”, „Да направим колхозите болшевишки”, „Да овладеем техниката”, шестте исторически условия на другаря Сталин — всичко, което направлява изграждането на социализма на този стадий на нашата работа, изхожда от този човек и всичко, което е завоювано от нас през първата петилетка, е достигнато въз основа на неговите указания.” [1]
В началото на 1934 г. Сталин ръководи работата на XVII партиен конгрес, влязъл в историята като конгрес на победителите. В своя отчетен доклад пред конгреса за работата на ЦК на ВКП (б) другарят Сталин сумира резултатите от историческите победи на партията, от победите на социализма в СССР.
Победи политиката на индустриализация на страната, политиката на повсеместна
колективизация на селското стопанство, на ликвидиране кулачеството
1. С. М. Киров. Избранные статьи и речи 1912—1934, изд. 1939 г., стр. 608-610.
124
като класа. Победи учението за възможността да се построи социализмът в една страни. Социалистическата стопанска система стана единствено господствуваща сила в цялото народно стопанство, всички останали стопански системи се провалиха. Колхозите победиха окончателно и безвъзвратно.
Но Сталин предупреждаваше, че борбата съвсем не е завършена. Макар че враговете са разбити, остатъците от тяхната идеология живеят и нерядко се проявяват. Остана си капиталистическото обкръжение. То съживява и използува остатъците от капитализма в съзнанието на хората.
Другарят Сталин изтъкваше, че остатъците от капитализма в съзнанието на хората са много по-устойчиви в областта на националния въпрос отколкото във всяка друга област. Отговаряйки на въпроса, кой уклон представлява главната опасност — уклонът към великоруския национализъм или уклонът към местния национализъм, — другарят Сталин казваше, че при съвременните условия „главна опасност представлява онзи уклон, против който сме престанали да се борим и на който сме позволили по такъв начин да се разрасне до държавна опасност”. [1]
Нужна е систематическа работа за преодоляване остатъците на капитализма
в съзнанието на хората; нужна е систематическа критика на идеологията на
всички враждебни на ленинизма течения; необходими са неуморна пропаганда
на ленинизма, издигане идеологическото равнище на партийните членове, интернационално
възпитание на трудещите
1. И. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 474.
125
се. Сталин с особена сила подчерта необходимостта от повишаване бдителността на партията:
„Трябва не да приспиваме партията — а да развиваме в нея бдителност, не да я приспиваме — а да я държим в състояние на бойна готовност, не да я разоръжаваме — а да я въоръжаваме, не да я демобилизирваме — а да я държим в състояние на мобилизация за осъществяване втората петилетка.” [1]
В доклада на Сталин беше дадена конкретна програма за по-нататъшната работа на партията в областта на индустрията, селското стопанство, търговията, транспорта, програмата на организационната работа (капри, проверка и контрол на изпълнението); бе поставена задачата — „да се издигне организационното ръководство до равнището на политическото ръководство”. В доклада на Сталин е дадена програма за работата в областта на културата, науката, народното образование, идеологическата борба.
Говорейки за външната политика на СССР, другарят Сталин казва в своя
доклад, че в капиталистическия свят бушува икономическа криза и се извършва
трескава подготовка на война в цяла редица страни, особено в Германия във
връзка с идването на власт на фашистите. Сред икономическите сътресения
и военно-политическите катастрофи СССР продължава твърдо и непоколебимо
да стои на своите мирни позиции, като се бори против опасността от война
и настойчиво провежда политиката на мир.
1. И. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 484.
126
И. В. Сталин в работния си кабинет
Фотография
127
Нашата външна политика е ясна — казваше другарят Сталин. — Тя е политика на запазване мира и засилване търговските отношения с всички страни. СССР не мисли да заплашва когото и да било, а още повече да нападне на когото и да било. Ние сме за мир и отстояваме делото на мира. Но ние не се боим от заплахи и сме готови да отговорим с удар на удара на подпалвачите на война... А онези, които се опитат да нападнат нашата страна, ще получат такъв съкрушителен отпор, че занапред да не им се поиска да навират своята свинска муцуна в нашата съветска градина.” [1]
По предложение на С. М. Киров XVII конгрес прие доклада на другаря Сталин
като решение на конгреса, като партиен закон, като програма за работа на
партията в най близкия период. На конгреса беше утвърден и вторият петгодишен
план за развитие на народното стопанство.
1. И. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 1-е, стр. 438.