Карнегиева фондация за международен мир

ДОКЛАД НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОМИСИЯ
  за разследване причините и провеждането на БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ
 

ГЛАВА II  ВОЙНАТА И МИРНОТО НАСЕЛЕНИЕ

2. ПОВЕДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА ВОЙНА

Обвиненията, предявени от гърците срещу българите, са вече до болка познати на всеки читател от вестниците. За разлика от българите гърците приеха на своя земя много военни кореспонденти, докато България бе изолирана и нейните телеграфни връзки бяха прекъснати. Ясно е, че някои от тези обвинения са силно преувеличени. Например вестник "Le Temps" съобщи за убийството на гръцкия владика в Дойран. Два месеца по-късно ние го видяхме жив, здрав и енергичен. Заупокойна молитва беше отслужена и за гръцкия владика на Кавала; но неговото паство го посрещна отново в този град, когато ние бяхме в Солун. Кореспондентът на същия френски вестник заяви, че лично той присъствал на погребението на архиепископа на Серес, зверски обезобразен, преди да бъде убит (Писмо, изпратено от Ливоново на 23 юли).

74 

Тези убийствени страхотии ни най-малко не попречиха на този висш духовник да изпълнява и до ден-днешен най-редовно свещеническите задължения.

След като отхвърлихме тези случаи на явно изопачаване на фактите, пред нас остава все пак едно тежко обвинение, което почива на безспорни доказателства. Вярно е, че малкият град Доксат е бил опожарен и че в него са извършени убийства по време на едно българско нападение. Вярно е, че град Серес бил опожарен също по време на българско нападение. Вярно е също така, че голям брой цивилни граждани, включително владиката на Мелник и Демир Хисар, са били убити или екзекутирани от българите. Задачата на Комисията беше да се сравнят показанията и доказателствата, дадени от двете страни във връзка с тези събития, и да се оформи становище относно обстоятелствата, коитоги обясняват до известна степен. Гръцките обвинения съдържат по същество известна доза истина, но в никакъв случай не излагат цялата истина.
Когато трябва да оформим мнение или становище относно поредицата от изстъпления, съпътствали българското оттегляне от Югоизточна Македония, необходимо е да си припомним обстоятелството, че българите действат като окупационна власт в един район с преобладаващо гръцко и турско население. Българските гарнизони са малки и при избухването на Втората балканска война те се оказват разположени във враждебна страна. Гръцкото население по тези краища е богато и много патриотично настроено. В някои от гръцките центрове съществуват въстанически организации (така наречените андарти). Събрано било оръжие, а няколко опитни ръководители на чети са се намирали в нелегалност, готови да поведат местното население. При съществуващите условия всичко това е похвално по отношение на гръцкия патриотизъм; гръцкият народ се е намирал тогава в положение на война с българите и по-предприемчивите и по-смелите между гърците възнамерявали да се включат като спомагателни сили към гръцката армия за изгонването на българите от тяхната страна. От национална гледна точка това бе тяхно морално право. Някои дори биха казали, че това е техен национален дълг. Но също така е явно, че в местата, където са срещали съпротивата на въоръжено гражданско население, българите са имали право да вземат предпазни мерки срещу него. На много места обаче тези мерки далеч надхвърлят границите на законната отбрана или на допустимата отплата.

КЛАНЕТО В ДОКСАТ

Доксат е бил преди войната благоденстващ провинциален град, разположен между Драма и Кавала в центъра на богат тютюнопроизводителен район. Градчето имало голямо училище и измежду неговите 2700 гръцки жители се срещали няколко състоятелни и добре образовани фамилии. Хората се гордеели със своя елински произход и образували заедно с две съседни села компактен гръцки остров сред селско население, съставено почти изключително от турци. Един член на нашата Комисия посети развалините на градчето. От неговите 270 гръцки къщи само тридесет сгради са останали незасегнати. Достатъчно е останало от стените на сградите, за да се види, че този малък град е бил добре построен и богат. Също така личи, че пожарищата са нанесли огромни материални щети на неговите жители. Броят на убитите според турците възлиза на 600 души (а първоначално се е казвало, че те са 2000). На нас ни бе изпратено извлечение от официален гръцки доклад, в

75 

който се посочва цифрата 500 убити, чийто брой е установен от външни наблюдатели.


фиг. 1. Развалини в Доксат

Голяма част от хората, вдигнали се на оръжие, са били цивилни лица. Над 100 жени и деца са избити в една-единствена къща и това клане е извършено варварски. В приложение В 14 публикуваме писмо, в което капи-


фиг. 2. Откриване телата на жертвите в Доксат

76 

тан Кардейл, британски офицер на служба в гръцката флота, описва състоянието, в което е намерил това градче при посещението си наскоро след извършените убийства.

В приложение В са дадени сведения на българи, взели участие в събитията в Доксат. Г-н Добрев, който бил управител на Драма и се е ползвал с добро име сред гърците поради хуманното си отношение към тях (вж. гръцката брошура „Българските жестокости" стр. 49), разказва цялата история с очевидна откровеност (приложение В 16). Гвардейският капитан Софрониев, който командвал два кавалерийски ескадрона в действията срещу Доксат, описва откровено своето участие в събитията. Той ни показа доклади на неговите патрули, написани с молив на официални бланки (вж. приложение В15). В своите показания поручик Милев описва извършеното от пехотата, а подполковник Бърнев обяснява своите бойни разпореждания (вж. приложение В 16а и 166). Тези четири показания не оставиха у нас никакво съмнение, че гърците са организирали много силно военно движение сред местното население, че Доксат е бил един от неговите центрове и че неколкостотин въоръжени мъже са били съсредоточени в градчето. Провокацията за тези събития е дошла не само от разюзданото и варварско избиване, извършено от гърци спрямо мирното мюсюлманско население, но и от едно успешно нападение срещу български конвой, извършено близо до Доксат. Следователно съществува достатъчно оправдание за дадената заповед от българския щаб да се атакуват гръцките въстаници, съсредоточени в Доксат.

От доклада на капитан Софрониев се вижда, че неговите хора са срещнали упорита съпротива от гръцките андарти и че един от неговите ескадрони е загубил 17 убити и 24 ранени по време на атаката. При нападението, с което той окончателно успял да ги разпръсне, капитан Софрониев смята, че неговите хора са убили най-малко 150 гърци, а може би и двойно повече. Той ни уверява, че всички те са били въоръжени.


фиг. 3. Събиране телата на жертвите

77 


фиг. 4. Тела на избити селяни

За нас е твърде трудно да повярваме, че една нередовна и неопитна военна сила може да се противопостави на кавалерия с такава упоритост, за да оправдае толкова жертви. Освен това при атаката е била ранена и една жена (вж. приложение В16). Капитан Софрониев заявява, че неговите хора са взели също военнопленници. Той ги поверил на турски селяни, надошли от съседните села - хора, изпълнени с омраза към гърците поради техните изстъпления. Той разрешил на тези турци да се въоръжат с оръжието на победените гръцки въстаници. Всъщност той е можел спокойно да разпореди избиването на тези военнопленници. Турците отправиха тежки обвинения срещу гърците, които бяха дошли в Доксат заедно с българската войска с цел грабеж и отмъщение.
Кавалерията действала извън населеното място. В него влязло само едно пехотно поделение - главно от българи-мюсюлмани (помаци). Според г-н Добрев, който явно е по-откровеният свидетел, когато един склад с патрони избухнал в селището, поделението изпаднало във възбуда и започнало да избива безразборно всички жители, които срещали на улицата, включително и деца. Поделението за щастие останало твърде кратко време в Доксат.

Поручик Милев приписва това клане на местните турци и заявява, че двама от тях били екзекутирани заради престъпленията им. Според него убитите от неговите войници жители били въстаници.
Не можем да си обясним това несъответствие. Ясно е обаче, че систематичното избиване е извършено от местните турци, оставени да се разпореждат на това място цели два дни. Те ограбвали, опожарявали и избивали, като не пожалили дори жените, потърсили убежище в къщите на приятелски настроени турски семейства. До този момент съществува много малка разлика между описанието на тези събития, дадено от капитан Кардейл, което се

78 

основава на местни гръцки източници и показанията на нашите български свидетели. Това, което сами чухме в селото няколко седмици по-късно, съвпада с това, което ни съобщи капитан Кардейл. След ожесточено сражение българските войски започнали да избиват хора от мирното население. „По-голямата част от избиванията - както казва капитан Кардейл, - бяха извършени от турците." Без да го приема за пълна истина, той цитира изказване на част от останалите живи жители, че турците действали по „нареждането" и „подстрекаването" на българските офицери. Установяваме, че той не е получил никакво убедително доказателство за това твърдение, нито пък се е срещнал с човек, който лично да е чул или да е виждал български офицери да дават нареждане за убийства. Ето защо това обвинение може да се отхвърли като неоснователно. Но въпреки това част от отговорността за тези избивания пада върху българските офицери. Те са въоръжили турците и са ги оставили да контролират селището. Трябвало е да знаят какво ще последва. Използването на турски башибозуци като съюзници срещу беззащитни християнски селяни представлява престъпление, за което в някои случаи носят вина и гърци, и сърби, и българи. Никой офицер в балканска страна не може да предприеме такава стъпка, без да предвиди последствията.

Справедливо е да се отбележи, че българите са попаднали в трудно положение. Те не са имали възможност да окупират Доксат с постоянен гарнизон, Тъй като били застрашени от гръцки колони, приближаващи от няколко посоки. А да се оставят турците невъоръжени, е равностойно те да бъдат изложени на гръцки издевателства. От друга страна, да се въоръжат турците, означава да се осъдят гръцките жители на избиване. В случая е извършена една заслужаваща порицание грешка при условия, които дават възможност само на един избор между две злини. Като подчертаваме тежката отговорност, която пада върху българските офицери за тази катастрофа, ни най-малко не се колебаем да заключим, че клането в Доксат представлява турска, а не българска жестокост.

МАСОВИТЕ ИЗБИВАНИЯ И ОПОЖАРЯВАНЕТО НА СЕРЕС

Серес е най-големият град във вътрешността на Източна Македония. Търговията с тютюн е издигнала неговите 30 хиляди жители до доста добро материално състояние. А със своите църкви, училища и болници градът притежава външните признаци и духа на гръцкото общество. Селата около него са български на север и на запад, но известно гръцко селско население е пръснато на юг и на изток. Самият град е населен предимно с гърци, има евреи и турци. Българите Са малцинство. От октомври до юни градът се е намирал под българска окупация и с наближаването на Втората война отношенията между гарнизона и гражданите ставали все по-враждебни. Българските власти считали, че гърците се въоръжават тайно, че андарти (гръцки въстаници) се крият в града и че се готви въстание. На 1 юни били арестувани петима от първенците на града, за да се сплаши населението. На 4 юли, петък, поражението на българските сили южно от Серес направило тяхното положение неудържимо и били предприети мерки за евакуирането на града. Губернаторът на Македония генерал Вълков и неговият щаб са напуснали на 5 юли вечерта. Оттеглянето е било набързо планирано и твърде зле изпълнено. Според сведения от гърци и турци, както и от един американски жител на града, г-н Мур, някои от войниците успели да извършат грабежи преди

80  


фиг. 5. Хора, които са успели да избягат от клането в Серес

81  


фиг. 6. Развалини на Серес

изтеглянето на гарнизона. От друга страна, складове с български муниции, включително пушки, и някои от официалните архиви били изоставени в града. Доколкото се разбира, съществувал е конфликт за правото на вземане на решение между висшите български офицери (вж. показанията на коменданта Мустаков, приложение В26).

Истината е, че организацията и дисциплината на българските войски вече се е разпаднала. Несъмнено са съществували изстъпления, но гръцките сведения по този въпрос са недостоверни. Комендантът Мустаков счита, че арестуваните първенци били освободени. От друга страна, ние установяваме, че полуофициалната гръцка брошура „Българските жестокости" съдържа едно указание (стр. 25), според което телата на четирима гръцки първенци били намерени извън района на града и че те са били намушкани с щикове. Между тях се намирало и тялото на директора на „Ориент Банк". В тази брошура се твърди, че това сведение се подкрепя от австрийския генерален консул в Солун (вж. приложение В 17). Членът на нашата Комисия, който посети Серес, имаше удоволствието да се срещне с този банков директор, г-н Гине, който се оказа жив и здрав. Нашият представител можа да се порадва на неговото гостоприемство. Разкритие като това представлява предупреждение, че дори официални декларации, отнасящи се до тези събития, трябва да бъдат подложени на внимателна преценка. От друга страна, няма никакво съмнение за избиването на някои от затворниците, които са се намирали в затвора, когато българите са напуснали града. По всяка вероятност това е било извършено самоволно от затворническите надзиратели. Българите-затворници, включително и много комитаджии, по всяка вероятност са били освободени; лесно е да се допусне, че те са взели участие в тези изстъпления. Това избиване на хора в затвора става безспорен факт чрез едно показание на г-н Арингтон, директор на клона на „Американ Табако Къмпани". Неговият слуга (гавазин), по народност грък, е бил арестуван няколко дни преди това

82 
 
 


фиг. 7. Развалини на Серес

фиг. 8. Развалини на Серес

по всяка вероятност поради един слух, който се разчул, че известният гръцки въстанически войвода капитан Дукас се намирал в града, преоблечен като „гавазин" на тютюнева фирма. Г-н Арингтон поискал неговият служител да бъде освободен, но това искане не било удовлетворено. След напускането на последните български войници г-н Арингтон посетил затвора и намерил там 13 тела, между които се намирал и неговият служител с много тежки рани. Той умрял скоро след това в болницата, но успял да разкаже какво е станало с него. Неговият български тъмничар поискал за освобождаването му откуп от 10 лири, като не му давал никаква възможност да намери тази сума от източник извън затвора. Думите на тъмничаря били следните: „Ние тук действаме методично. На тебе ти остават да живееш още 4 часа. Всеки половин час ще те бием и накрая ти ще бъдеш убит." Наистина този човек бил накаран да легне по гръб и бил промушен с щик. Г-н Арингтон разказва, че нанесените удари по тялото на неговия слуга били „черни като ботушите му". Другите 12 затворници очевидно били малтретирани по същия начин.


фиг. 9. Развалини на Серес

Главните сили на българския гарнизон заедно с щаба се оттеглили от Серес в събота на 5 юли. Това породило паника и един ескадрон от спешени български кавалеристи минал през града, за да поддържа реда. Гръцките нередовни войски и въоръжени граждани започнали от къщите стрелба по този ескадрон. Той останал на лагер същата нощ извън града и отново влязъл в Серес в неделния ден, но този път очевидно без да се опитва да установи пълен контрол. В понеделник на 7 юли властта преминала в ръцете на местните гърци. Архиепископът бил признат за управител на града и в неговата митрополия започнала да действа постоянна комисия от местни жители. Тридесет въоръжени гърци, носещи униформата на евзони (които по всяка вероятност са били нередовни войници - андарти), пристигнали в Серес и според един от свидетелите били под командата на капитан Дукас. Един руски лекар от българските санитарни служби (д-р Клугман, вж. приложение

83 


Фиг. 10. Развалини на Серес

В22), който останал в града, чул как един гръцки свещеник призовава населението да отиде до митрополията, където щяло да се раздава оръжие -най-напред на гърци, а след това на турци. От понеделник сутринта до четвъртък вечерта тези гръцки нередовни войници и организираната гражданска милиция са били всъщност господари на града. На три пъти ги заплашвали малки български военни отряди, които се връщали към града и водели битки по хълмовете извън него и железопътната станция. Но тези български отряди не били достатъчно силни. Телеграма, изпратена в четвъртък от архиепископа до крал Константин (вж. „Le Temps" от 13 юли), моли краля да окупира града, който според архиепископа се защитавал успешно срещу нападенията на българите. Архиепископът съобщава, че той е управи-


фиг. 11. Развалини на Серес

84 

тел на града и че в продължение на една седмица градът е изоставен от българските власти. Той се опасявал, че съпротивителните сили на населението скоро ще се изчерпят. Тези твърде безцелни български нападения, изглежда, са допринесли за известна възбуда в местното гръцко население, както и за възпламеняването на дух за отмъщение.

Главната грижа на гръцката жандармерия на архиепископа през тази седмица очевидно е била да преследва българското население както в града, така и в съседните села. Тази мярка може би е продиктувана от опасението, че малобройното българско малцинство вътре в Серес ще сътрудничи на неприятеля. Една въоръжена гръцка тълпа вървяла след няколко униформени хора, които минавали от къща на къща и заплашвали българите и всички, които биха им помогнали да се укрият. Докато арестували мъжете и ги водели единично или на групи до митрополията, къщите на българите били ограбвани, а жените им - малтретирани. В митрополията мъжете били изправени пред комисия от миряни, председателствана от свещеник. Той прибирал парите, които се намирали у тези българи, и им задавал един-единствен въпрос, дали са българи. Свидетел на тази процедура бил и д-р Клугман и показанията на този руски лекар напълно потвърждават казаното от свидетелите - български селяни.

От митрополията затворниците били отведени до близката гръцка девическа гимназия, където ги затворили по 50 или 60 души в стая. Нови групи пристигали непрекъснато от града и от селата, докато общият брой на затворените българи достигнал 200-250 души. Техни пазачи били граждани на Серес, имената на някои от които са известни, и неунифор-мени нередовни войници. От самото начало тези пазачи проявили голяма жестокост. Затворниците били здраво връзвани и бити с прикладите на пушки. Целта е била очевидно да избият затворниците по групи. Отвеждали ги по двама в една стая на горния етаж, където ги убивали обикновено чрез многократни рани в главата и във врата, нанесени с касапски нож или с щик. Всеки от тези касапи е убивал по 14 души. Това очевидно е броят на хората, които той е трябвало да погребе през нощта. Клането продължило по този спокоен начин до петък, 11 юли. Сред затворниците имало няколко пленени български войници, няколко селяни, заловени, че носят оръжие (вж. свидетелските показания на селянинът Лазаров, приложение В20), и един местен българин Христо Димитров (приложение В19), активен участник в български чети. Огромното мнозинство били безобидни търговци или селяни, чието единствено престъпление е било това, че са българи. Тук са включени и четири жени, които били убити с всички останали затворници. Единственото смекчаващо вината обстоятелство е освобождаването на 5 момчета, пуснати от съжаление за тяхната младост, чиито бащи били убити пред очите им (вж. Благой Петров, приложение В21). Ние нямаме желание да се занимаваме повече с жестоките зверства при това клане. За него е разказано предостатъчно в приложенията.

Тук трябва да побързаме с нашето описание и да обясним, че рано сутринта в петък на Цюли една българска редовна войскова част с кавалерия и лека артилерия достигнала Серес, завързала сражение с нередовната гръцка войска извън града, победила я и около обед започнала да прониква в самия град. Там се намирали около 60 или 90 български затворници, които още не били убити, и пазачите им, изплашени от гърмежите на българската артилерия, решили да свършат своята работа по-бързо. Най-малко двама от тези затворници (Ангелов и Лиминов) успели да се преборят с пазачите и избягали. Други от затворниците били вързани, а имало и такива, които били много

85 

слаби и премного ужасени, за да се опитат да се спасят. Те били отведени на заколение на групи от по 4 или 5, но убиването на хора този ден се оказало недостатъчно ефикасно и поне 10 от затворниците паднали сред купищата тела тежко ранени, но все пак живи. Рано следобед дошли в съзнание и разбрали, че пазачите им са избягали, че градът е в пламъци и че българските войски са твърде близо. Десет от ранените хора се измъкнали с мъка от училището, а 8 от тях потърсили закрилата на своите сънародници.

Комисията се срещна с трима от тези бегълци от масовите убийства в Серес (Карамфилов, Димитров и Лазаров, приложение В18,19, 20). Всички те носеха пресни белези от своите рани. Тези рани, нанесени главно по главата и по врата, бяха такива като тези, които един касапин би могъл да нанесе на животно, когато се опитва да го заколи. Показанията на тримата души, които бяха дадени отделно, се оказаха взаимно съвместими. Разпитахме и четвърти свидетел, младежа Благой Петров, един от освободените. Получихме и писмени показания от трима други участници, спасили се от масовото убийство. Техните свидетелства бяха подкрепени със снимки, показващи нанесените телесни повреди. Тези хора се намираха в отдалечени части на България, които ние не можехме да посетим (вж. приложение 056,57, 58). Един от тези Трима беше Георги Белев - протестант, чиято почтеност и благороден характер получиха висока оценка от американските мисионери в Самоков. Писмените показания на двамата мъже, които бяха избягали от охраната, добавиха допълнителни елементи в потвърждение на събраните сведения. Показанията на д-р Клугман представляват описание на начина, по който българските граждани от Серес са били изкарвани от домовете им и арестувани. Комисията намира, че тези показания са неопровержими, и направи заключение, че в Серес гръцката милиция е извършила една отвратителна жестокост, като е избила около 200 души българи, повечето от тях безобидни и мирни граждани. При властването на архиепископа жертвите са били арестувани и хвърлени в затвора. Възможно е той да е бил заблуден от своите подчинени, но е възможно също така те да са действали в нарушение на негови заповеди. Обстоятелството, че при посещението си на затвора в четвъртък е обещал помилване на останалите живи хора, подсказва, че е знаел каква опасност ги грози.

Последният етап на епизода в Серес започнал на 11 юли в сряда. Тъй като българите при оттеглянето си оставили големи складове от боеприпаси в града, а и поради слуховете за масовите убийства в училището, достигнали до българските войскови части, те решили да окупират наново града. Местните въоръжени сили отблъсвали изпращаните малки отряди. Ето защо една по-голяма част, включваща една и половина дружина пехота, един ескадрон кавалерия и четири оръдия под командата на майор Киртиков, тръгнала от Зерново към Серес и при изгрев слънце наближила възвишенията край града. Ясният доклад на българския командир за бойните разпореждания се намира в приложение В23. Без особена трудност той преодолял съпротивата на гръцката милиция, състояща се от около 1000 души, разположени върху хълмовете на Серес. Около обед, опитвайки се да проникнат в града, българските войски били посрещнати със силен огън, идващ от няколко големи къщи, където се укривали гърци. Именно срещу тези къщи командирът на отряда заповядал да бъдат употребени оръдия. От обед нататък в града пожари пламтели вече на няколко места. Командирът не признава артилерийските снаряди като причина за тези пожари, но неговите твърдения не бяха мотивирани. Един свидетел на име Георги Белев съобщава, че самото

86 

училище било запалено от артилерийски снаряд. Командирът също така заявява, че гърците, които били толкова безогледни, колкото и българите, запалили къщите със собствените си складове за боеприпаси. Вероятно и българите са опожарили зданията, където били складирани боеприпасите им, а същия следобед духал силен вятър. Серес е гъсто населен град, построен сбито, по ориенталски образец, с къщи, изградени предимно от дървен материал. Лятото било горещо и сухо. При това положение няма нищо изненадващо в последвалите пожари из целия град. Трябва да отдадем необходимото внимание на становището, което се поддържа от всички гръцки жители, че градът е бил запален умишлено от българските войски. Почти всички жители избягали от града и много малко от тях са могли да видят реално какво се е случило; но един свидетел твърди, че войниците са си служили с газ и че са действали по план. Този свидетел (цитиран в приложение В17) е местен турчин, който служил при българите като полицай даже по времето, когато те били във война С неговата страна. Ето защо неговото показание не вдъхва особено доверие, а юристът д-р Янков, който придружавал българските войски, заявява, че лично е правил опити да спре пожарите.

Общото впечатление от всички представени показания и по-специално от тези на руския лекар Лазнев (вж. приложение Р57) е, че българските части са водили упорити боеве през целия следобед най-напред с гръцката милиция, а след това с редовната гръцка армия. Големи гръцки сили, подкрепени от артилерия, напредвали от две посоки с цел освобождаването на града. Те принудили българите да се оттеглят преди залез слънце. Техни снаряди също са падали в града. Българите едва ли са били повече от един час необезпокоявани господари на града. Затова ни е трудно да си представим, че те са имали време за подобно систематично опожаряване. От друга страна, няма никакво съмнение, че някои български селяни, които са следвали войските, наистина умишлено са опожарявали къщи (вж. показанието на Лазар Томов, приложение В25). Вярно е също така че една тълпа, съставена от българи и от турци, се е занимавала с грабежи и палежи по време на боевете. Вероятно както в Доксат някои от българските войскови части са имали в своя състав новобранци помаци (мохамедани), които са взели участие в тези действия. Българите са знаели, че в този момент гърците опожаряват техните села. Някои от Тях били вече чули за масовите убийства в училището в Серес. При подобни обстоятелства който и да е войник на света неминуемо би мислил за отмъщение. В два конкретни случая видни жители са били подложени на шантаж. Презкивяното от гръцкия гражданин г-н Златкос, изпълняващ функцията на австро-унгарски консул, е предадено в приложение В17а. Неговото описание трябва да се сравни с българската версия, която показва неоснователността Ни някой от неговите описания. Решението на българския командир да открие артилерийски огън срещу въоръжените селяни, намиращи се извън града, изглежда недостатъчно обяснимо. Между тях положително е имало много мирни бегълци. Употребата на артилерия срещу един неукрепен град представлява още по-тежко нарушение на военните принципи.

Следователно гръцкият квартал на Серес е бил опожарен от българите по време на тяхното нападение, но не разполагаме с достатъчно свидетелски показания за доказване на гръцкото обвинение, че това опожаряване е било част от план, съставен от българския щаб. Няма съмнение, че цялостното поведение както на атакуващите, така и на отбраняващите се е довело до това опожаряване. Накратко казано, не съществуват указания за предумишлени или официално одобрени палежи, но въпреки всичко отговорността за опожа-

87 

ряването на Серес пада главно върху българската армия. В резултат на всичко това са разрушени 4000 от всичко 6000 къщи в града, обеднели са големи маси от населението и по всяка вероятност Мъчителна смърт е покосила много стари и немощни хора, които не са могли да избягат от пожарите. Епизодът в Серес е срам и позор както за гърците, така и за българите.

СЪБИТИЯТА ПРИ ДЕМИР ХИСАР

Събитията, станали при Демир Хисар Между 5 и 10 юли, са от значение, тъй като те са използвани като претекст за „репресии" на гръцката армия срещу българското население (вж. телеграмата на крал Константин, приложение С29). По-нататък ще имаме възможност да изтъкнем, че гръцките изстъпления във и около Кукуш са започнали няколко дни преди българската провокация, извършена в Демир Хисар.

Няма съмнение, че Демир Хисар е бил центърът на изстъпленията, извършени от двете воюващи страни фактите, които проучваме, са твърде объркани и показанията пред нас са изключително противоречиви. Това не ни изненадва, като имаме предвид конкретните обстоятелства. Българската армия, претърпяла поражение на юг, е отстъпвала доста безредно през Демир Хисар към тясното дефиле на Струма над този град. Като виждат това объркване сред българските редици, гърците от града решили да се възползват от него, въоръжили се и нападнали българските конвои, ранените, обозите, както и бегълците-селяни. Гърците предприели тези действия твърде рано и се изложили на репресии от българска страна. Когато гръцката армия впоследствие достигнала тези места, намерила сцена на клане и ужас. Гръцките жители избивали беззащитни българи, а българската задна охрана вече им била отмъстила.

В приложение В (27, 27а, 28, 28а) публикуваме както гръцките, така и българските разкази за случилото се. Както обикновено гърците не споменават за провокацията на своите сънародници. Българското описание мълчи за начина, по който са били извършени репресиите. И двата разказа съдържат неточности и казват само част от истината. Ние също не бихме могли да бъдем уверени, че чрез метода на допълване на един разказ с друг ще достигнем до истината. Гръцкото описание е по-подробно и по-определено по простата причина, че градът е останал в ръцете на гърците и че те са имали възможност да изброят и да идентифицират своите жертви. Българите считат, че в тези инциденти са били убити около 250 от техните сънародници - ранени войници, военни готвачи и селяни-бегълци. Това може да бъде така, но тази обща цифра е само предположение, тъй като изобщо не може да се състави точен списък. От своя страна гърците са съставили списък от 71 жители на Демир Хисар, убити от българите. Ние не оспорваме точността на този списък. Но няма начин да се установи колко от тези гърци са убити по време на боевете по улиците, колко от тях са държали оръжие в ръце и са били застреляни и колко са били екзекутирани като подстрекатели на бунта. Две жени и две деца се намират сред мъртвите. Ако те са били хладнокръвно убити, то в такъв случай явно е било извършено зверство, но при такъв объркан ден на улични боеве те може да са били убити и случайно.
Случаят с владиката естествено привлича вниманието на читателите. От четирите гръцки владици, за които е казано, че са били убити в Македония, той е единственият, който действително е убит. Няма нищо невероятно в бъл

88 

гарското твърдение, че той е бил ръководителят на гръцките бунтовници, нито дори в едно допълнително твърдение, че той самият е дал първия изстрел. Владиците в Македония, независимо дали са гърци или българи, винаги са признати за политически ръководители на своите общества. Те често били в тясна връзка с въстаническите чети, а когато се е касаело до някой млад и енергичен владика, той в много случаи открито е заставал като ръководител. Българите споменават, че този 40-годишен владика е стрелял срещу войските от прозореца на своята къща. Гърците признават, че той е "оказал съпротива" при арестуването му. Ако е вярно, че е бил намерен с револвер, от който са били изстреляни няколко куршума, това вече е оправ-дание той да се счита за воюващо лице. Суровите закони на войната разрешават екзекутирането на цивилни, които носят оръжие. Няма основание да се отхвърли гръцкото твърдение, че неговото тяло е било обезобразено - мъртво или живо. Но твърдението, че това е извършено от някой си капитан Бостанов, се отхвърля достоверно от българското опровержение относно същест-вувването на такъв офицер.

Предполага се, че хората от гръцкия списък на убитите са били по всяка вероятност въоръжени жители, взели участие в уличните боеве. Девет от тях са на възраст около 20 години, а някои са работници. Явно е, че те не могат да бъдат „първенци", събрани с цел предумишлено избиване. От друга страна, шестима от участниците в списъка са на 60 и повече години, за които трудно може да се допусне, че са били участници в боевете. Тези ръководители на гръцкото общество очевидно са били арестувани по подозрение за подстрека-телство към насилие и са били „екзекутирани" на място. Това представлява беззаконна процедура, без никаква форма на съдебен процес, а самото изби-ване очевидно е било извършено по много брутален начин. Все пак не можем да се чувстваме сигурни относно хода на събитията в Демир Хисар. Това явно не е било някакво безпричинно масово избиване на хора, както твърдят гърците. Но подлите издевателства на гръцките жители срещу българските ранени и бегълци били несъмнено последвани от непростими репресии, както и от беззаконие и масово избиване на хора, заслужаващи по-правомерни наказания.

Събитията в Доксат и Демир Хисар, заедно с опожаряването на Серес, представляват основните точки на гръцкото обвинение срещу българите. Другите обвинения се отнасят главно до единични действия на насилие от страна на отделни хора, пръснати върху сравнително голяма територия. Ние нямахме възможност да изследваме тези относително по-дребни обвинения, тъй като в много редки случаи те включваха обвинения срещу армията като цяло или срещу нейните командири. Съжаляваме, че нямахме възможност да отидем до Нигрита, едно голямо село, опожарено по време на боевете, които са се водили около него. Говореше се, че много от неговите жители са загинали в пламъците му. Без да изразяваме наше собствено мнение, смятаме за подходящо да споменем тук увереността на гърците, че това населено място е било умишлено опожарено от българите. Отбелязваме също така изявлението на гръцки войник, което се съдържа в едно пленено писмо (вж. приложение С51), че над 1000 български военнопленници са били убити там от гръцката армия. Разполагаме също така с писмена декларация на виден мюсюлманин от Нигрита, в която е описано как след Втората балканска война гърците с грубо насилие изгонили мюсюлманите от околните села, тъй като те били неутрални по време на конфликта, след което гърците обсебили техните земи и къщи.

89 

Остава да споменем обвинението, което многократно е отправяно от някои дипломатически представители на Гърция в европейските столици, че пръстите и ушите на жени били намерени в джобовете на пленени български войници. Едва ли има нужда да подчертаваме присъщата невероятност на една толкова съмнителна история. Такива „реликви" скоро биха са превърнали в отвратителна вещ, а освен това би могло да се предположи, че войник, който има намерение скоро да се предаде на неприятеля, ще се опита да изхвърли такива изобличаващи свидетелства. Единственият авторитет, цитиран във връзка с това обвинение, е кореспондент на в."Тimes". Видяхме този господин в Солун. Той беше гръцки журналист, който всъщност заместваше кореспондента на вестника. Оказа се, че той бил чул тази история от гръцки войници, а самият не е виждал въпросните пръсти и уши. Щабът на гръцката армия, който не пропускаше възможност да публикува факти, стига те да могат да навредят на българите, положително щеше да публикува това обвинение, и то с необходимите подробности, ако то можеше да бъде потвърдено. Докато тази история не бъде подкрепена от допълнителни сведения, тя не заслужава да се ползва с нашето доверие.

Достатъчно тежко е обвинението, което може да се отправи срещу българите след критично изследване на обстоятелствата, отнасящи се до Доксат, Серес и Демир Хисар. Във всеки от тези случаи българите са действали при наличието на провокация и навсякъде обвинението е твърде преувеличено, но въпреки това техните репресии си остават незаконни и неадекватни. Би било обаче справедливо да се изтъкне, че дори и при най-неблагоприятно разглеждане на тези три случая те далеч не могат да подкрепят общите декларации на някои гръцки автори, според които българите при своето изтегляне от Южна Македония и Западна Тракия са следвали една обща политика на унищожение и на масови убийства. Те са държали в ръцете си пет значителни гръцко-турски града в този район - Драма, Кавала, Ксанти, Гюмюрджина, Дедеагач и още много по-малки населени места. Българите не са прибягнали до пожари или масови убийства в никой от посочените градове, макар че в тях е имало случаи на насилие. Извършеното от тях остави грозно петно върху тяхната репутация, но това петно трябва да се разглежда справедливо.

[Previous] [Next]
[Back to Index]