Пръв, който открито се противопостави на срамния компромис на югославските комунисти да пренебрегнат правдата на македонските българи и да настояват за отделна македонска народност, бе Методий Шаторов с псевдоним Шарло, родом от Прилеп, един от най-големите ръководители на македонските комунисти. Като секретар на Покраинския комитет на комунистическата партия на Македония (ПК КПМ), т.е. на областния комитет на Македония като покрайнина на Югославия, той заедно с другарите си застава на становището, че македонските славяни са българи и трябва да се борят за отделяне от Югославия. Сведения по този въпрос ни дава скопският историк Александър Р. Христов в книгата си "Комунистичката партия на Югославия во решаваньето на македонското прашанье" (Скопйе, 1962). Още преди катастрофата на кралска Югославия, през време на управлението на коалиционното правителство Цветкович – Мачек, Шаторов се противопоставя на сръбската партийна политика по следния начин, разказан ни от А. Христов:

"Шаторов издига лозунга за създаване на национален фронт заедно с всички противници на великосръбския режим, независимо от това дали са ванчомихайловисти, скрити фашисти и разпалващи омраза към братския сръбски народ..." (стр. 24 – 25) "Срещу искането на ЮКП за решаване на националните въпроси, включително и македонския..., пазейки единството на Югославия, Методий Шаторов – Шарло наистина изтъква и поддържа паролата за "свободна Македония", но не в общност с другите народи на Югославия" (с.25).

От друга една книга на ЮКП, озаглавена "Зборник докумената и података о народноослободилачком рату jугословенских народа" (том VII, книга 1, Београд, 1952 г.) узнаваме, че Шаторов още преди войната, на "земска" конференция на ЮКП през 1940 г. в Загреб, е настоявал да се води борба за изгонване на сръбските колонисти от Македония – в противовес на становището на сръбските комунисти те да си стоят в Македония, понеже били бедни хора, затваряйки си очите пред всеизвестния факт, че те са нарочно докарани да денационализират Македония (с. 12). В документ No 2, стр.11, на цитираната книга четем: "Шарло имаше такова отношение и преди войната поради което беше критикуван на V конференция на ЮКП за цялата страна. Но въпреки това веднага след окупацията мълком мина през изгонването на колонистите сърби, черногорци и др. от българските власти, та дори и се солидаризира с окупатора".

И не само това. "Непосредствено преди войната – четем по-нататък на стр. 12 – той се противопоставя на линията на ЦК на ЮКП за отбрана на страната". За него Югославия на крал Александър е била едно жестоко насилие над всички несръбски народности и нейното пропадане било желано от всички. Освен това Шаторов като искрен последовател на Гоце Делчев и на неговите другари е стоял здраво на становището за отделна македонска държава в духа на идеите на старата ВМРО, която никога не е могла дори да помисли да влиза в една държава със сърбите – нейните най-върли врагове. В това отношение Шаторов е бил верен на разбиранията на Българската комунистическа партия и на македонската левица, както видяхме в по-рано цитираните документи на ВМРО (обединена) и в изказванията на Димо Хаджидимов.

Съпротивата на Шаторов и неговите организационни другари срещу македонизма особено се очертана след разгрома на кралска Югославия. Той е имал предвид преди всичко участието на македонските войници в тоя разгром, за което вече стана дума.

Особено забележително е благосклонното отношение на Шаторов към създаването на българските комитети във всички градове на Македония непосредствено след влизането на германските и доста дни преди да дойдат българските войски, за което вече подробно говорихме в предходната глава. За участието на Шаторов във всеобщата радост и активност узнаваме от титовските документи. Там четем: "Започна да провежда на дело директивите, които биха напълно върху линията за одобряването на окупацията. участие в така наречените македоно-български комитети, доброволно предаване на оръжието на окупационните власти." [168].

Истинска съпротива срешу македонизма Шаторов започва след установяването на българската власт в Македония.

Ето няколко момента от тая му проява:

а) Шаторов и другарите му прекъсват всякакви връзки с Югославската комунистическа партия и се свързват направо с БКП, тъй като от само себе си се разбира, че като българи мястото им е при БКП в борбата й за събаряне на фашистката власт. По този повод Тито в телеграмата си от 4 септември 3941 г. до Изпълнителния комитет на Коминтерна пише възбудено:

"Македонският ПК отказа да поддържа връзка с нас и се свърза с БКП веднага със почването на окупацията на Македония. Шарло не се отзова на трикратната окана да дойде в Белград на заседание, на което да се обсъди въпросът за Македония" [169].

б) Шаторов и другарите му също така дават да се разбере, че не смятат българската власт в Македония за окупаторска и следователно няма защо да води въоръжена борба срещу българския народ, както всъщност е искала ЮКП. Затова оставеното от сърбите оръжие трябва да се предаде на българската държава. Македония не е поробена, а национално освободена [170].

"Македониjа, ослободена! Ово мирише не само на национал-шовинизам, веh и на германофилство" – злобно забелязват водачите на ЮКП [171].

в) Те категорично заявяват, че македонска нация не съществува: македонците са българи и Македония е българска земя. Това схващане на Шаторов и другарите му е в пълно противоречие с разбиранията на ЮКП, но в пълно съгласие с ония на БКП. Това потвърждава и д-р Александър Р.Христов в  цитираната книга, като се спира и на декларацията на БКП чрез Отечествения фронт по отношение на македонския въпрос. В нея – пише Христов – "се отрича правото на македонския народ да влезе във федеративни отношения с другите народи на Югославия... Основата на всичко това трябва да се дири в разбирането на БРП (к) за македонската нация, че тя като такава не съществува и че македонците са българи, а Македония – българска земя". Поради тия причини в декларацията на повечето места се изтъква, че Македония е "люлката на българското възраждане", че българите и македонците всякога са водели задружна борба за освобождение и подобно...

"Единственото спасително решение е – казва се в декларацията – целокупна, свободна независима Македония. Само така тя ще престане да бъде ябълка на раздора и ще се превърне в здраво звено на обединението между балканските народи." [173]

г) Затова Шаторов издига лозунга: "Да живее свободна съветска Македония" [174] и отхвърля заповедта на ЦК на ЮКП за въоръжена борба задружно с останалите народи на Югославия, заявявайки, че "такава борба би била англофилска и империалистическа". Възстановяването на Югославия, както се мъчат да сторят англо-американците, значи овековечаване на робството на Македония под сърбите."

д) Работейки в този дух, Шаторов и другарите му сменят името на своята партия. Вместо дотогавашното "Покраински комитет на комунистическата партия на Югославия" (ПК КПЮ) взема името "Покраински комитет на работническата партия на Македония" и се поставя под ръководството на ЦК на БКП (тогава БРП (к)). В такава партия нямат място сърби и той отстранява двамата сърби – Блажа Орландич и Добривое Видич (тоя Видич, който по-сетне, през 1976 г., с упоритостта на заклет сърбин спореше заедно с Лазо Мойсов с члена на тогавашното политбюро на ЦК на БКП Александър Лилов за македонското малцинство в Благоевградски окръг). Срещу него и другарят му Шаторов имал само един кратък отговор: "Они су срби и као такви немайу шта да раде у Македонийи" [176]

е) Цялата дейност на Шаторов е одобрявана от ЦК на БКП и Коминтерна. Българският ЦК на партията подкрепя Шарло и казва, че "организацията на македонските комунисти е присъединена към българската КП по нареждане на Коминтерна" – съобщава Тито в писмото си до Коминтерна с подпис "Валтер" [177].

В озлоблението си той си служи с невъздържан и несправедлив език, особено когато нарича Шаторов проводник на "национален шовинизъм". Точно обратното, Шаторов е доказан интернационалист, посветил целия си живот на делото на световния пролетариат. Тъкмо като такъв, свободен от национален шовинизъм, брани българското национално дело на своя роден край като справедливо и осъжда скрития сръбски шовинизъм, провеждан от ЮКП под маската на македонизма. Титовите комунисти всъщност искат от Шаторов да бъде национален нихилист, за да си затвори очите пред сръбската агресия в Македония под формата на отбългаряване на населението й, да потъне в братоубийствена война, вместо да започне социална борба. Невъздържаността на Тито още повече личи в откритото му писмо до членовете на Македонската комунистическа партия, писано на 6 септември 1941 г., докато чакал отговор на цитираното писмо от Изпълнителния комитет на Коминтерна. Гневът му идва от това, че при присъединяването на МКП към БКП се манифестира българско народностно съзнание.

Коминтернът, в отговор на протеста на Тито, отговаря през август 1941 г., че нарежда "Македония да бъде към Югославия поради основания практически и целесъобразни", към което редакцията на цитирания сборник, на стр. 15, бележка 2, прави следното заключение: "Коминтернът – както се вижда от този документ – не осъди изрично узурпаторската политика на ЦК на БКП и контрареволюционната дейност на Шарло, нито зае принципиално становище по този въпрос, а се мотивира само с "основания практически и целесъобразни", т.е. да се върши работа сега-засега." Следователно делото на Шаторов е напълно в духа на истината и правдата. С тази му дейност се солидаризира напълно ръководството на Македонската комунистическа партия.

Пратеникът на Тито – Драган Павлович, на 28 август 1941 г. докладва ца ЦК на ЮКП, че е разговарял с членовете на ПК и успял да спечели на своя страна само Вера Ацева, докато останалите застанали на страната на Шаторов. Заявили, че не приемат решенията на ЦК на ЮКП; чувствуват се отговорни само пред ЦК на БКП; не признават като погрешно поведението на Шаторов. Когато Павлович им заявил, че ги "суспендира" (снема от длъжност), те са реагирали решително. "Заузели су врло неприjателски и заjедлив став према Тати", т.е. заели са неприятелско и заядливо държание към ЦК на ЮКП, като го нарекли англофилски. Във връзка с изключването им от партията заявили, че "това са нечисти работи и че тук се е намесила Интелиджънс сървис". Започнала е тежка свада. "Мене и другарите, които са повели най-остра борба против ПК, наричат фракционери и саботьори" – пише Павлович. Той докладва, че се е опитал да насъска местните организации срешу ПК. Някои са се разколебали, но другите решително се възпротивили на решението на ЮКП. Павлович съобщава, че е изпратил Лазар Колишевски в София с оплакване пред БКП срещу Шаторов, но отговорът е бил: "Тата" от България и "Дядо" (т.е. ЦК на БКП и Коминтерна, б.н.) познават добре "стария българин" (т.е. Шаторов) и имат пълно доверие в него."

При това положение Драган Павлович бил принуден да напусне Македония.

Същото признава и самият Тито в писмото си до ЦК на БКП от 6 септември 1941 г.: "Ние взехме решение да сменим цялото ръководство на македонската организация, защото мнозинството (к.н.) от това ръководство се солидаризира с Шарло."

Смяната на ръководството беше съпътствувана със смъртна присъда за членовете на ПК, която титовци изпълниха веднага след изтеглянето на българските войски от Македония през 1944 г.

От всички тези цитати става достатъчно ясно, че борбата срещу ЮКП като опасен за българщината сръбски фактор е била борба и срещу македонизма. За съжаление тя бива спряна от отстъплението на БКП пред исканията на Тито чрез Коминтерна. Методий Шаторов бива отзован в София, където му се възлага длъжността секретар на Софийския областен комитет.

ж) Колко голям български патриот и какъв антимакедонист е бил Шаторов, можем да видим в злобното изказване на министъра на вътрешните работи на СР Македония през 1944/45 година – Цветко Узуновски-Абаз. В своята реч пред учредителния конгрес на борците против фашизма той между другото признава:

"Теорията (на Шарло), че българската фашистка войска не била окупаторска, и актът да се предаде оръжието на окупаторската власт... открито отрича националния въпрос на Македония и в неговата великобългарска душа Македония значеше само една българска покрайнина, където живеят българи, а не македонци, със свои отделни национални отлики и чувства... Оттук е ясно защо Шаторовото ръководство поканваше македонския народ чрез хвърчащи листове за сменяване на българската фашистка власт, а не за въоръжена борба за изгонване на българските окупатори от нашата земя."

За отбелязване е и друго признание на Узуновски, че тази съпротива на македонските комунисти продължава и след като Шаторов напуска Македония на 11 октомври 1941 г. по нареждане на БКП. Ето какво признава Узуновски:

"Тези теории, както и подобни други бяха възобновени и през 1942 г., та дори и до края на освобождението на нашия народ... И днес ние сме принудени да се борим против схващанията на някои хора, които поради все още неразчистени великобългарски илюзии измислят и разпространяват разни теории против нашия език, против нашата националност, фалшифицират нашата национална история и подбуждат против Народна република Македония."

В тези думи се чувствува съпротивата на най-прогресивните сили в Македония срещу македонизма. Следващите редове ще посочат още повече документи в потвърждение на това.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

168. "Зборник докумената и података о народоослободплачком рату jугословенских народа", т. VII, кн. 1, Борбе у Македониjи. Београд, 1952, с. XII и 22.

169. Пак там, с. 13 и 22.

170. Пак там, с. 26.

171. Пак там.

172. Христов д-р А. Комунистичката партиjа на Jугославиjа во решаването на македонското прашане. Скопjе, 1962, с. 83.

173. Пак там, с. 84.

174. Вж. цит. "Зборник докумената и пр.,", с. 13.

175. Пак там, с. 14.

176. Пак там.

177. Пак там, с. 22.