Дойран. Разцветът и гибелта на един град

Кирил Хаджидинев

 

1. ПОЯВА И РАЗВИТИЕ НА ГРАД ДОЙРАН

 

 

Схема на Дойранската околия

 

 

В Дойран съществуваше легендата, че някога, в незнайни времена, из блатата около езерото живеели племена в наколни колиби. Те били изкусни риболовци, но непрекъснато воювали със съседите си, като при опасност се криели под водата, в коренищата на тръстиките, и поемали въздух през тръстикови стълба. По отношение на наколните жилища, за които говори, легендата вероятно съдържа историческа истина. Професор Мутафчиев пише [1], че по думите на гръцкия историк Херодот, в блатата и езерата около планините Беласица и Круша в древността имало наколни жилища.

 

С преминаването към оседнал живот ще да се е появил и Дойран, като първо селище край езерото, основано при минералните извори в местността „Топлец". Не се знае обаче нито кога точно е основан, нито кои са първите му жители. Пак според същия автор, в по-късни времена по долното течение на река Струма и в полите на Беласица и Круша живеели пеоните. Допустимо е те да са били и първите жители на новооснованото селище и наколните колиби. В същия смисъл, ползвайки се от трудовете на сръбския професор Йован Цвиич, пише и Й. М. Павлович в брошурата си „Дойран и Дойранското езеро".

 

От намерените напоследък стари находки в „Топлец" — гръцки гробници с надписи и ритуални знаци, засягащи древногръцката митология, личи, че по-късните жители на селището били с елинска култура. В тези години градът бил известен под наименованието Добирус. Може би и названието Поленин да произхожда от гръцкото наименование „Политис". По-вероятно е обаче названието Поленин да е славянско. Градът в „Топлец" бил разположен на ниско, в полето край езерото

 

 

1. Проф. Мутафчиев, Българска история, ч. I, стр. 8—15.

 

5

 

 

и по асоциация от думата „поле" може би е дошло и названието Поленин. Такава версия беше приета поне от населението на града.

 

Доколкото може да се съди от оскъдните исторически данни, по-късно тези земи били обитавани от разни племена: траки, илири, пелазги, македонци и др., като последните дали и името си на страната.

 

В римско време градът носел названието Таориана. От това време в Дойран са открити немалко паметници на материалната култура. Оттогава започва и възходът на града, тъй като с прокарването на пътя от Солун за София (Сердика) от римляните Дойран става важен възел. След разпадането на Римската империя градът остава в пределите на Византия.

 

От началото на VI век започва голямото нахлуване на славянски племена в Македония. В края на века страната добива напълно славянски етнографски вид. През 808 г. хан Крум завзема централна Македония. Оттогава и Дойран става българско владение. Петстотин години след това, през царуването на сръбския цар Стефан Душан (1331—1335) Македония попада за кратко време под сръбска власт. След смъртта на Стефан Душан държавата му се разпада на няколко жупанства. Дойран попада в Сереското жупанство, възглавявано от Углеш.

 

Град Дойран на няколко пъти се измествал. Първоначално застроен в блатистата местност „Топлец", вероятно по климатически съображения той постепенно се измества на юг, като първо се обособява на терасовидната височина край сегашното шосе за Струмица. Но понеже това място било отдалечено от езерото и неудобно за рибарите, градът се измества още по на юг, до самото езеро, където и остава до разрушаването му през войната. На споменатата терасовидна височина, която била изоставена, по-късно се заселват турци. Те образували отделна градска част, наричана йенимахле.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]