ГЕВГЕЛИ
(1897/8 учебна година)

 
В Гевгели училището беше с три класа. Тук дойде и живя заедно с мен Трифон Ляпчев - синът на Екатерина Г. Ляпчева. Той свърши трети клас в Гевгели.

През годината тържествено отпразнувахме празника на нашите просветители с черковна служба, с водосвет, с реч от мене и с пение от учениците. В началото на пролетта на гости ни дойдоха учениците от Солунската гимназия. Заедно с гражданите тържествено ги посрещнахме на гарата. Изказах с реч моята и на гражданството радост от тяхното дохождане. С музика начело учениците обиколиха града и посетиха каймакамина, а след това спряха п горичката при Сеховската река, дето обядваха и прекараха до късно през деня във веселие с песни и хора. Вечерта ги изпратихме на гарата.

В с. Стояново имаше сръбско училище. Учител беше сучер черногорец. Една вечер съдържателят на хотела дето се хранех, гъркоманина Дельо, ме поздрави, че съм останал жив. Сръбският учител в тъмнината изкарал нож, за да ме прободе в гърба. Но аз се изпречих пред него с лице и той не можа да стори това. Председателят на общината отец К. Саев повдигна в съда дело срещу сръбския учител със свидетел гъркоманина Дельо. Той настояваше да бъда свидетел и аз. Казах му, че не мога, защото не съм видял това, което е видял Дельо. „За това, ако не те познавах, както те познавам сега, щях да ти откъсна врата", рече отецът.

Учебната година завършихме с тържествен акт. В края на годината ходех на изпитите по селата и държах подходящи речи. На празника „Преображение" един селянин от Стояново ми каза: „Приятелю Николов, измина се много време, но аз помня хубавото слово, що ти държа на изпита в нашето училище".

В края на учебната година в съвещание с отец Саев намерихме, че ще бъде добре да отида в Цариград и устно да изложа положението на нашето църковно-училищно дело в Гевгели. Отидох в Цариград. Бях много любезно приет от Екзарха Н. Бл. Иосифа I. Целунах му ръката, а той ме целуна по челото. Тая целувка беше най-здравата връзка между екзарха и тия, които му целуваха десницата. Екзархът бе висок и строен. Мило лице, мили очи. Високо и широко чело. Говор тих и благ. Високо интелигентен и високо просветен. Мъдър в делата си. Най-достойният между нашите владици. Той бе гордост за всеки българин в Турция.

Следващата учебна година бях преместен за учител в Скопското педагогическо училище. Много се радвах, че ще учителствам в града, който е бил в първите редове на борбата с гръцкото духовенство.
На заминаване за Скопие реших да видя местата между Битоля и Велес, затова не пътувах с железницата, а с файтон от Битоля до Прилеп и с кон от Прилеп до Велес.

Пътят от Битоля за Прилеп минава край църквата „Св. Неделя" и българските гробища. За тая черква българите са водили дълги и упорити борби с гъркоманите и власите. В гробищата в революционното време някои революционери са криели пушките си. Пътят пресича широкото и плодородно Битолско и Прилепско поле и реката Черна (Църна). В завоя на Черна в Първата световна война българските войски са водили кървави сражения за нашето освобождение. На север от тоя път се намира село Кадино, дето моят мил ученик преди въстанието Методи Патчев от неделното училище в Охрид, за да не попадне в ръцете на турците се самозастреля. Са-мозастреляха се и неговите другари. Далече от пътя в планината се забелязва Крушево, дето при Илинденското въстание се водиха кървави сражения между въстаниците начело с войводата Питу Гулев, влах, и турските войски. Крушево се радва десетина дена на своя република с председател учителя Карев.

Прилеп е градът на крали Марко. В Прилеп се е родил и Тодор Кусев - един от най-големите български родолюбци. Той, като делегат на Пелагонийската епархия в Църковния събор в Цариград в 1871 год., е държал пламенно слово срещу ония делегати, които, за да угодят на Руското посолство в Цариград, не са искали да се допуснат в събора македонските делегати. Той, като духовно лице Методий, когато бил протосингел на Пловдивската митрополия, в обущата си пренесъл сведенията за Априлското въстание и ги е предал на директора на Роберт колеж Уошбърн, който заедно с учителя в това училище Панаретов са направили тия сведения достояние на света. Той, като Старозагорски митрополит, е благословил с църковна служба започването на Балканската война.

Прилеп може да се гордее със своите здраво уредени големи еснафи. Той е и един от най-революцион-ните градове. От Прилеп са Гавазов, Темков и Стоян Лагов, Пере Тошев, Григор Попев, Георги Пешков, свещеник Йордан Ангелов, Петър Мърмев, Димитър Мирчев.

Пере Тошев свърши Пловдивската гимназия, агитира и участва в Съединението, бе доброволец в Сръбско-българската война, учителства в Битолската гимназия с Даме Груев и Гьорче Петров и когато заживя мирно в селския си имот бе убит от турците.

Свещеник Йордан Ангелов, бивш четник, се е борил с оръжие за нашата свобода и е бил председател на църковната община в Радовиш, Воден и Тетово, енорийски свещеник в с. Камарица.

Петър Мърмев като ученик в Битолската гимназия е участвал в редактирането на излизащия там ксерографиран революционен лист. След свършването на социални науки в Швейцария бе учител в Одрин, Солун и Свищов и редактор на излизащия в София в. „Независима Македония" и илюстрация „Илинден".

Димитър Мирчев бе секретар на Солунския конгрес, който реши обявяването на Илинденското въстание. Учител в Солун и директор на Одринската гимназия.

Георги Трайчев е един от най-ревностните главни екзархийски учители в Македония. Той написа книгата „Преспа".

От Прилеп е Владимир Кусев, председател на Обединените македонски братства в София - Македонски национален комитет. Прекрасната книга „Македонските славяни са българи" е издадена от Прилепското братство.

От Прилеп е и Димитър Талев, който написа книгите „Железният светилник", „Преспанските камбани" и „Илинден". В тия книги той с живи картини възкреси българския дух на Македония. Те са най-красивият паметник на тоя дух, за което му дължим безкрайна благодарност и признателност. Такава благодарност и признателност дължим и на тия, които спомогнаха да се напечатат тези книги.

Видни прилепски семейства са Бомбалови, Шавкулови, Хаджиилиеви, Кусеви, Кондови, Крапчеви, Дундови, Цветеви, Самарджеви.

От Прилеп подир обед потеглих с кон за Велес. Пътят пресича Бабуна Планина. Откъм Прилеп тя е гола, а откъм Велес - гориста. Радвах се на красивите планински гледки. Привечер пристигнах до Бабунския хан, дето нощувах в ливадите. Наслаждавах се на приятната миризма на тревите и на красивото звездно небе. Рано сутринта потеглих за Велес. Пътят минава край газовия извор „Зърбоне". Газът, като излиза от земята, звучи „зър, зър"... Минах след това край големия извор на с. Извор. На север от пътя се намира селото Богомила - името му напомня нашите богомили. А далеч на северозапад се намира Поречието, дето сръбската пропаганда беше успяла да свие гнездо, понеже много хора от тия места ходеха на работа в Сърбия.

Към обед бях на гарата на Велес. Градът, разположен на двата бряга на Вардара, е родното място на големия родолюбец Йордан Константинов-Джинот, на Райко Жинзифов, който написа „Кървавата кошуля", на професорите Илия Гергов и Димитър Матов, на Палашев, който редактира „Картинна галерия", на П. Михов, който бе убит в Скопския затвор, на Петър Васков, учител в Одрин, който бе убит като войвода в Дедеагач, на Миле П.Йорданов и Илия Весов, които бяха убити в сръбския режим, на солунските атентатори, повечето от Велес.


                                                                             Назад   Нагоре   Напред