МАКЕДОНСКИТЕ БЕЖАНЦИ В БЪЛГАРИЯ – УЧАСТНИЦИ
В НЕЙНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ И КУЛТУРЕН ЖИВОТ
Камен Станев
І. Македонците в днешните български земи преди Освобождението (1878).
Македонците и Българското национално възраждане
Първите преселвания от Македония в днешните български земи
започват всъщност много преди Освобождението. Едно от първите сведения
за тази миграция е житието на св. Георги Нови Софийски. Георги бил младеж
и се прехранвал като златар. Роден бил в Кратово, но от малък се преселил
в София, където, след неуспешен опит да бъде помохамеданчен бил жив изгорен
на 11.ІІІ.1515г. Запазени са и други сведения за такива единични миграции.
През тази епоха по-значими групи македонски бежанци се заселват в Панагюрище,
Тетевен (от Прилеп), и др. Първата масова бежанска вълна от Македония
е от края на ХVІІІ – началото на ХІХв. Тогава тук идват т.н. “арнаути”,
наричани тъй защото дошли от западните македонски краища разположени в
непосредствено съседство с албанците (арнаутите) – Костурско, Корчанско,
Дебърско и др. и бягали от насилията на своите съседи. Значителна част
от предците на днешните жители на градовете Брацигово и Пещера, както и
на селата Паталеница, Црънча, Дебърщица, Елидере (Ветрен дол) и Баткун
(Пазарджишко), Радилово (Пещерско) и Горнослав и Долнослав (Асеновградско)
и др. са македонски бежанци дошли през този смутен период. Отделни
семейства от тази вълна достигат чак до най-югоизточната част на България
– Странджа. От такъв произход е и патриарха на българската литература,
народния поет Иван Вазов, чийто прадядо роден в Македония, се заселил в
Сопот, а сред неговите именити потомци са и братята на поета – прославените
генерали от Балканските и Първа световна войни, Владимир и Георги Вазови.
Македонците заемат важно място сред българските възрожденци.
Самият Паисий Хилендарски, който се сочи като основоположник на Българското
възраждане с написаната от него през 1762г. първата българска история,
е от Пиринска Македония (Банско). Не случайно именно той – монахът от Македония,
изрича думите, които стават мото на Възраждането “О, неразумне и юроде!
Поради что се срамиш да се наречеш българин и не четеш по свой язик и не
думаш? Или не са имали българи царство и господство?”. След като Паисий
поставя началото, цяла плеяда македонци се изявяват като активни възрожденци
– и в борбата за създаване на светско образование и нова българска култура
и особено и борбата за независима от Цариградската патриаршия българска
национална църква (Българската екзархия). Тук, поради естеството на темата,
е дадена малка част от македонците – дейци на Българското възраждане:
-
Агапий Врачански – неизв. , с. Колиндър, Солунско – 5. Х.
1849г., Враца. Врачански епископ от 1833 до1849 г., убит от турците.
-
Васкидович, Емануил – 1795, Мелник – 30.ІХ.1875, Свищов. Възрожденец,
учител и книжовник, един от основоположниците на българското светско образование,
създава едни от първите български учебници
-
Дичо Зограф (Д. Кръстев Дичев) – 1819, с.Тресонче, Дебърско
– ок.1872. Зограф, изрисувал много църкви в дн. Западна България.
-
Държилов, Киряк Динков – нач. на ХІХв. , с. Дръжилово, Воденско
– около 1870, Солун. Книжар, печатар и обществен деец. Има книжарница и
печатарница с български книги. Подържа връзки с Д. Миладинов на когото
изпраща народни песни, сътрудничи на в. “Дунавски лебед”на Г.С. Раковски
и на в. “Цариградски вестник” и “Македония”.
-
Костенцев, Михаил – 1832г., Щип – 1929, София. Отваря
първата българска книжарница в София.
-
Неофит Рилски (Никола Митев Караабов) –1793, Банско –4.І.1881.
Виден просветител.
-
Панарет Пловдивски (Петър Иванов Мишайков) – 1805, с. Пътеле,
Леринско – 26.ХІ.1883, Пловдив. Висш духовник, деец на черковно-националните
борби, от 1872г. пловдивски екзархийски митрополит.
-
Павлов, Димитър – Роден през 1850г. в Прилеп, делегат на Църковнонародния
събор през 1871г.
-
Робеви – влиятелен род от Охрид, взел активно участие в Българското
национално възраждане – в културно просветните националноцърковните борби.
-
Робев, Димитър Атанасов – 1822, Охрид – 1890, Битоля. Един
от създателите на българската община в Битоля (1869) и неин председател.
Народен представител на християнското население от Битолско в турския парламент
(1877). Участва в избора на Йосиф І за български екзарх (1877).
-
Робев, Константин Ангелов -1818, Охрид – 18.І.1900, Битоля.
Възрожденски деец и лекар, активен участник в борбата с Цариградската патриаршия
за независима българска църква.
-
Робев, Никола Атанасов – 1831, Охрид – 17.VІІ.1906, Битоля.
Активен участник в борбата за независима българска църква, подпомага изграждането
на българската църква и училище в Битоля.
-
Станишев, Антон Гешов – 1828, Крушово – 1904, Никопол. Известен
резбар, работил с братята си върху иконостаса в църквата на Рилския манастир.
-
Станишев, Нако Стоянов – 1810, Кукуш – 1875, Кукуш. Приятел
на Д. Миладинов, участник в борбите за независима българска църква и новабългарска
просвета.
Националноосвободителното движение е върха на Българското
национално възраждане. Огромен брой македонци участват в Първата и Втората
българска легия в Белград (1862 и 1867), които в благоприятен момент трябвало
да нахлуят в поробеното отечество и да прогонят турците. През 1868г. от
Влашко в българските земи навлиза четата на Хаджи Димитър (негов племенник
е Кръстьо Асенов, войвода на ВМОРО) и Стефан Караджа, в която от 127 четника
от Македония (без Пиринска) са 12:
-
Арсений (Арсо) Мартинов – 1843 – 7.VІІ.1868, от Велешко. Участник
в Първата българска легия (1862), десетник в четата.
-
Антон Стоянов – 1844 – VІІ.1868, от Куманово.
-
Божил Димитров – неизв., Куманово. Заловен и затворен в Сен
Жан Д` Акр (дн. Ако, Израел), там и умира.
-
Георги Кочев – 1847 – VІІ.1868, от Кучово село Скопско.
-
Георги Кръстев – неизв. – VІІ.1868, от Куманово.
-
Манол Наков – неизв. – VІІ.1868, от с. Горни Тодорак, Кукушко,
участвал и в Първата българска легия.
-
Нено Спиров – 1849 – VІІ.1868, от Воден.
-
Никола Иванов – 1846 – VІІ.1868, от Прилеп.
-
Сотир, Пейов (Пеев) – 1843 – VІІ.1868, от Велес, участвал
във Втората българска легия.
-
Спиро Георгиев Джеров – 1836 – VІІ.1868, от Битоля, десетник,
участвал във Втората българска легия.
-
Филип Димитров – 1845 – VІІ.1868, Куманово.
-
Христо Николов Македонски – 30.VІ.1835 – 5.VІІ.1916, от с.
Горни Тодорак, Кукушко. Участва в Първата и Втората българска легия, хайдут
в Стара планина (1864/65). След разгрома на четата успява да се спаси,
участва в подготовката на Старозагорското въстание (1875).
През пролетта на 1876г. в България навлиза още една голяма
чета – тази на Хр. Ботев. Тя има обща численост около 200 души, като от
Вардарска и Егейска Македония са:
-
Перо (Петър) Спасов Симеонов – 1848, Велес – 1876, в бой с
турците. Втори войвода след Ботев.
-
Антон Куков – неизв., Охрид – 1876.
-
Атанас Николов Свещаров – 23.ІІ.1847, с. Горно Броди, Серско
– 12.ІІІ.1930, Асеновград.
-
Вълчо Добрев Андов – неизв.Велес- 1876, десетник.
-
Димитър Кючуков (Малкия) – от Крива Паланка, участва
по-късно и в Кресненско-Разложко въстание (1878/79).
-
Петър Джорджев – 1840, Битоля.
-
Сава Букорещлиев – от с. Плевня, Драмско.
-
Тодор Христов (Княза) – около 1850, Битоля – 1876.
-
Христо Иванов – от с. Калкан дере, Тетовско. След Освобождението
е адвокат в Пловдив.
През 1877г. Русия обявява война на Турция. В състава на руската
войска действа Българското опълчение, в което като доброволци се записват
стотици македонци. Те участват в най-тежките и епични боеве – тези
при Стара Загора и Шипка. На практика е невъзможно дори само имената им
да дадем тук, тъй като става въпрос за огромен брой хора. Съдбата на оцелелите
след войната опълченци от Македония е почти една и съща – те остават в
България, където заемат различни административни, военни и полицейски постове,
или се захващат със занаяти, търговия и земеделие. По-долу са дадени някои
македонци, които значително са подпомогнали руското настъпление и победа.
-
Антонов, Георги (Г. А. Сюраджиев) – неизв. Кочани – след 1878г.
Пандурин в светогорските манастири, през 1876 г. заедно с 33 другари от
родния му край отива в Одеса, като след започването на Руско-турската война
1877-1878 г. идва в българските земи и като води чета в Етрополския балкан,
в тила на турските войски, подпомага руското настъпление.
-
Буфски, Константин (К. Трифонов, поп Константин) – неизв.,
с. Буф, Леринско – след 1880. В началото на 1862 организира въстание в
Битоля, арестуван и осъден на 15г. строг тъмничен затвор. През Руско-турската
война 1877/78г., води чета в дн. Югозападна България, участва в Кресненско-Разложко
въстание 1878/79г.
-
Везников, Константин Иванов – 1848, Крушово – 1878, връх Щипка.
По професия е лекар. През 1877г. се записва в Българското опълчение и е
лекар на трета опълченска дружина, участва в боевете на Шипка (9 – 11.
VІІІ.1877), където и загива.
-
Везников, Стоян – неизв., Крушево – неизв. През Руско-турската
война е главен помошник на М. А. Хитрово при формирането на български чети.
-
Ильо Марков (Ильо войвода, Ильо Малашевски) – 1805, с. Берово,
Малашевско – 17.ІV.1898, Кюстендил. Харамия, 20 години пандурин на Рилския
манастир. След 1848 г. води чета в Малашевско, Пирин и Рила. През 1862
г. постъпва в Първата българска легия в Белград, през Сръбско-турската
война 1876 г. е начело на голям български доброволчески отряд. През Руско-турската
война 1877/78 г. води чета в Ловешко – в турския тил. Участва в Кресненско-Разложкото
въстание 1878/79, а през Сръбско-българската война 1885 г. действа с голяма
чета, съставена от македонци, в сръбския тил. След появата на четите на
ВМОРО, престарелият вече Ильо войвода дава ценни съвети, а много от четниците
на път от България за Македония, преминавали през дома му за
да получат неговата благословия.
-
Мишайков, Петър – неизв. Битоля – неизв., Варна. Участник
в националноосвободителното движение, през 1867 г. участва във Втората
българска легия. Председател на българския революционен комитет в Турно
Мъгуреле, участва в общото събрание на БРЦК, помага при подготовката на
Априлското въстание 1876г.и Ботевата чета 1876г.
-
Попгеоргиев, Димитър (Д. Беровски) - 1841, с. Берово, Пехчевско
– ХІІ.1907, Кюстендил. Участник в националноосвободителното движение. Участва
в Първата българска легия (1862), секретар на българската община в с. Берово,
организира Разловското въстание 1.V.1876г. След Освобождението се установява
в Кюстендил и заема високи административни постове. Един от ръководителите
на Кресненско-Разложко въстание (1878/79), на което е началник щаб. През
Сръбско-българската война (1885) организира македонски доброволчески чети
в помощ на българската войска.
-
Попгеоргиев, Костадин – неизв., Берово – неизв. Брат на горния,
активен участник в българските църковнонационални борби. Действа с чета
в турския тил по време на Руско-турската война. Един от ръководителите
на Кресненско-Разложкото въстание.
-
Трайкович, Димитър (Д. Т. Чернев) – 1817, Велес –1880, София.
Участник в националноосвободителното движение, дарява пари за строителството
на български училища, член на Софийския революционен комитет, доверено
лице на В. Левски. От 14.ІХ.1879 до 30.VІ.1880 е кмет на София, тогава
е приет първият цялостен регулационен план на столицата.
[Previous] [Next]
[Back to Index]