Марсилският атентат е тежък удар върху авторитета на френската полиция, която не само не съумява да предотврати покушението, но се оказва безсилна да разкрие цялата истина за него. Основните сведения, до които тя се добира, са показанията на тримата арестувани усташи Мийо Крал, Звонимир Поспишил и Иван Райч.

Разследването  на  причините  за  атентата  френското правителство възлага на комисия под ръководството на сенатора Андре Ламер.

С помощта на Дирекцията на полицията в София по безспорен начин се установява самоличността и принадлежността на Владо Черноземски към ВМРО. Въпреки това усилията на френската и югославската полиции се насочват към хърватската организация "Усташа". Специално упълномощени полицаи се изпращат в Италия, Унгария, Австрия, Германия и Швейцария с цел на място да съберат допълнителни данни и факти за нейното участие в покушението. Събраното голямо количество материали потвърждава вече известни факти и допълва някои щрихи от дейността на усташите на територията на Унгария и Италия.

След няколкомесечни усилия следствието установява, че на 24 септември 1934 г. на ул. "Миклош Хорти" No 23 в гр. Надканижа, където са настанени преместените от лагера в Янка Пуста усташи, пристига Мийо Бейк - един от усташките  ръководители, със задача да подбере трима от тях за изпълнението на важна задаяа. Хвърленият жребий определя Мийо Крал, 3вонимир Поспишил и Иван Райч. Никой не знае каква е задачата. Бейк им раздава унгарски паспорти и билети за пътуване до Цюрих, където ще ги посрещне лице, от което ще получат допълнителни указания. Съгласно заповедта на Бейк, тримата напускат Надканижа в различно време и на 27 септември се срещат на железопътната гара в Будапеща, качват се на влак и в 6 часа вечерта същия ден пристигат във Виена. Тук се прехвърлят на друг влак и на 28 септември по пладне се озовават в Цюрих. На гарата ги посреща млад човек, представил се с името Крамером, но за френската и  югославската полиции не е трудно да установят, че това е видният усташки ръководител Евгений Кватерник. Той им връчва писмената заповед на д-р Анте Павелич за строго изпълнение на указанията, които  ще получат, след което заповедта се унищожава.

От сведения на  швейцарската полиция се узнава, че между 17 и 27 септември Кватерник на няколко пъти е пристигал от Италия и е пребивавал в различни градове на страната, където обменял валута. На 27 септември той отново пристига от Италия, този път с Владо Черноземски. Двамата нощуват в хотел "Сен Готард" в Цюрих, където по обяд посрещат тримата, идващи от Унгария, усташи. На 28 привечер петимата пристигат в Лозана. Тройката и Черноземски отсядат в хотел "Де Палме", а шефът - в друг. В Цюрих Кватерник купува на Владо нов костюм, а старият в куфар с една бутилка минерална вода предават на съхранение в хотела. Тук, в Лозана, и на останалите трима той купува нови костюми, а старите с два револвера поставят в куфар, който предават на съхранение в гардеробната на Лозанската гара.

Вечерта на 29 септември групата напуска Лозана и с параход по Женевското езеро достига френския бряг. Тук се разделят. Кватерник с Крал и Поспишил заминават за Тонон, а Владо и Райч - за Евиан. На различни гари всички се качват на един и същ влак за Париж. Във влака Кватерник им раздава нови чехословашки паспорти: Крал става Гуссек, Поспишил - Новак, Райч - Бенеш, а Владо - Сук. Сутринта на 30 септември слизат във Фонтенбло и с автобус се озовават в Париж. Групата отново се разделя на две и отсядат в различни хотели. Тук сред групата се появява ново лице, което Кватерник представя с думите: "Ето го нашият ръководител. Казва се Петър." В хотела същият се регистрира с чехословашки паспорт на името на Ян Вудрачек. Заедно с него е 30-годишна жена, блондинка, на име  Мария Вудрачек. Някои автори предполагат, че този 45-годишен мъж е бил д-р Анте Павелич, други – Антун Година, активен участник в усташкото движение.

На 6 октомври цялата група пребивава в Париж. Този ден на Поспишил и Раич се нарежда да заминат за Версай, да се установят в хотел "Златен лъв" и на 9 октомври да се явят във Фонтенбло, където в пощата ще получат писмо "до поискване" с по-нататъшни указания. В един от следващите дни Кватерник обещава да се срещнат пред Парижката опера.

Сутринта на 6 октомври Кватерник, Владо Черноземски и Майо Крал се запътват с лионския влак за Авинъон. Вечерта преди заминаването, Кватерник предава за съхранение в гардероба на Сен-Лазарската гара куфар, в който поставя пижамата си и в нея увити два револвера "Валтер", два револвера "Маузер" и четири бомби. Преди тръгването заменя паспортите на Владо и  Мийо с нови чехословашки, с имена Келемен и Мални. Привечер при тях в Авинъон пристига Вудрачек. След като пренощуват, сутринта на 7 октомври четиримата с автобус тръгват за Марсилия. Тук Кватерник дава на Владо и Мийо по 1500 франка и им купува по един компас и карта на града, след което той се завръща в Авинъон, а тримата заминават за Екс, където пренощуват. На 8 сутринта в Екс пристигат Кватерник и  Мария Вудрачкова  Същият ден Вудрачек, Кватерник, Владо и Мийо заминават за Марсилия. Тук те внимателно изучават маршрута, по който  следващия ден ще мине крал Александър и определят мястото на покушението, което трябва  да извърши  Владо Черноземски, а на Мийо Крал се възлага задачата да хвърли бомба и да предизвика паника, за да може другарят му да се укрие. След обяд групата без Вудрачек се завръща в Екс, където обсъжда изпълнението на плана. Вечерта Кватерник се разделя с двамата и с такси заминава за Авинъон, откъдето  с влак през Дион пристига в Швейцария.

Настъпва 9 октомври 1934 г. – решаващият ден! Рано сутринта Черноземски и Крал отиват в хотел "Черен бряг", където получават от Мария  Вудрачкова по два револвера “Маузер" и “Залтер", патрони и по една бомба. Нейният съпруг още веднъж им дава последни наставления за точно изпълнение на плана.

След това двамата с автобус пристигат в  Марсилия, отиват на ул. “Ла Канебер" и около 2 часа след обяд пред борсата се смесват с тълпата, очакваща пристигането на югославския владетел. Наближават решаващите минути. Владо Черноземски спокойно и хладнокръвно чака момента да доведе докрай започнатото дело. В същото време Мийо Крал е неспокоен, обзет от непрекъснато нарастващ страх и възбуда. По-късно пред съда ще каже: "Аз му казах за моите опасения, не е невъзможно да се убие краля, без да се засегнат други хора, но Сук ме хвана за ръката и с ярост ми даде да разбера, че е готов да ме убие, ако не го последвам..." [48]

Крал издебва момент, когато погледът на Черноземски е прикован в наближаващия кортеж с краля и за миг се скрива сред многолюдието. Бързо се отдалечава от местопроизшествието, хваща  автобус и пристига в градчето Екс-ан Прованс, където в хотел "Модерн" престоява два дни. След това с такси се озовава в Авиньон и с венерния влак слиза в Париж. Оттук с влак тръгва за Фотенбло, откъдето да се насочи за Швейцария. В  ресторанта на гарата предизвиква подозрение и скоро двама полицаи се изправят пред него и искат документ за самоливност, но успява да се отскубне, скрива се в близката горичка и там прекарва пет дни. След това отива в близкото селце Мелон, където на 15 октомври е арестуван. В полицията разказва всичко, което знае, а то е съвсем незначително.

Какво правят в това време Поспишил и Райч във Версай?

На 7 и 8 октомври Поспишил отива в Париж и пред операта чака да се появи Кватерник. На 9 октомври двамата заминават за Фонтенбло, но в пощата не намират оставено писмо. Отново са в Париж пред операта, но напразно чакат. За да се разведрят, отиват на кино и на излизане от него чуват продавачите на вечерните парижки вестници да разгласяват сензационната новина за станалото в Марсилия. Едва сега разбират всичко. Незабавно хващат автобус до Фонтенбло, откъдето с влак да се доберат до Лозана, но объркват влака и вместо в Евиан пристигат в Тонон. Решават да пренощуват в хотел "Юнион", което се оказва фатално. През нощта полицията ги арестува.

[Previous] [Next]
[Back to Index]