ЧАСТ ПЪРВА
§ III

Подир шест месеца един ден ме повика учителят духовник Неофит на особно и ми каза: „Николчо. синко! Ще ти кажа едно нещо, за което те съветвам да ме послушаш. Аз съм забелязал, че в теб има един дух мирен, спокоен и отдалечен от всички други световни мисли, които препятствуват человеку на добрия успех, при това дух успевателен в науката от всичките други мои ученици. Игуменът, дядо Йосиф, иска да те вземе наместо за син и да те направи дякон. Пък сетне, ако и да останеш недосвършен в учението (защото аз след два-три месеца, като свърша Евангелието, за което ме е задължил търновский владика [35] да го препиша и наредя по черковното служение да се чете наред, без да се търси по зачало, ще отида да го печатам), той ще те издържа, както ти се е обещал, като щял да те доведе от Габрово тука и ще те проводи или пак в Габрово, или дето искаш да отидеш да се учиш. Затова те съветвам да ме послушаш, пък после аз, ако сполуча, както мисля, да стана български владика, ще те взема при мене певец (псалт)." (Това ми казваше, защото черковний наш въпрос беше захватен да се работи още от 1834 лято, когато той (Неофит Бозвели) е бил в Свищов хилендарски таксидиотин и с елинский учител Емануил Васкидова [36] превели на български шестях части на своите книги, които и напечата на 1835 лято). Като изслушах този негов съвет, когото, види се, те двама с дяда Иосифа предварително са скроили, аз, не знам от що, не можах нищо да му отговоря, само помня, че нещо ми се нажали и заплаках. Той ме попита защо плача. „Защото ще си отидеш, му отговорих, и не ще имам при кого да се уча. Ако искаш да дойда с теб, дето отидеш, тогава ставам дякон, ако ли не, ако и да остана тука, не ставам. Аз още не отбирам нищо на този свят, само желая да се уча, а вие искате да ме правите калугер, да ми се смеят другите момчета. Не ща!" И дотук свършихме разговора, който за мене не предсказваше добро бъдеще.

След малко време, додето седя той в монастиря„ двамата с дяда Иосифа (по наговорка, познава се) въртяха ме, сукаха ме с обещание, че дядо Йосиф ще ме поддържа да се уча, додето свърша колкото науки се преподават в Габровското училище. Също и за музиката, която много желаех да науча, и най-сетне придумаха ме и склоних да ме направят дякон. Това стана на 1837 лято, когато съм бил на 19 и съм щял да постъпя в двадесетгодишна възраст. Това не ли е измама? Какво съм отбирал от света? Само чувствувах в себе си едно желание, и то да се уча, а нищо друго повече. Подир това събитие учителят остави Сокола и отиде да печата Евангелието. Аз останах при дяда Иосифа, който ме заведе в Габрово, дето свърших преподаваемите български науки: граматика, география и трите части аритметика до тройно правило, писмовник за примери да пишем писма и Пасхалната ръка, [37] на която имам препис от правилата й, и тъй курсът е вече свършен.

По него време, понеже дяконът Иларион (учителят по музиката) напусна монастиря и си отиде, аз оставах несвършен в това учение, за което най-много горях. Той, дядо Йосиф, ме заведе в Трявна при едим хилендарски духовник, който беше свършил музнкос (певец), да се уча. Но след малко и тука друга беда за мене, ама тя ще бъде в моя полза. Дядо Йосиф, като се научил, че търновский владика ме видял, обикнал и иска да ме вземе при него, дохожда ненадейно в Трявна и без да ми вярва в това, което го уверявах, да бъде спокоен, защото мразя гърците и няма да отида да слугувам на гръцки владика, ме взема оттам, без да свърша учението си, и ме заведе в монастиря. С това той показваше своята обич към мене, а, от друга страна, и страх да го не оставя и отида при владиката.

Като не щях да седя в монастир, защото тука беше за мене като да живея в гроб, без да свърша курса на пението, и той според обещанието си нямаше право да ме спира, се принуди и ме заведе в отечеството ми Калофер, дето ме остави да живея у дома при мама и ходя в училището да се уча. Тука учител беше Георги Хаджистефанов [38], мъж съвършен на елинский язик и на пението (той преподаваше на гръцки), при когото се учих още на гръцки и за две години время свърших курса на псалтиката. Додето дойдох до тая степен в учението си, минаха четири години от побягванието ми. Това беше в 1840 лято, по Димитровден, когато умря султан Махмуд [39] и се възцари султан Абдул Меджид [40]. Додето се учех при учител Георги, като не бях в клас, но ми преподаваше особно, той ме представи па училищний епитроп, който с една малка заплата (по 50 гроша в месец) ме постави за негов помощник да предавам на първоначалните ученици по взаимний способ (Ланкастерската метода). По свършванието на октомврия учителят Георги остави Калофер и отиде в отечеството си Хаджар [41] за учител. След него доведоха от Карлово учителя Брайка [42], при когото си следвах да бъда помощник и да пея в църквата „Св. Богородица".

[Previous] [Next]
[Back to Index]

35. Иларион Критски — търновски митрополит 1821—1827), (1831—1838).

36. Емануил К. Васкидович (Манолаки Васкидов) (около 1795—1875) — български учител, просветен деец и книжовник. Учил в Мелник и на о. Хиос, където изучава старогръцки, новогръцки, латински, френски и други езици. Открива първото елинско взаимно училище в Свищов (1815), в което е главен учител до 1845 г. и от 1854 до 1863 г. Известно време учителствува и в Плевен (1845—1854). Отпечатва граматика на старобългарски език и издава 15 други учебници и книги. Съавтор е с Н. Бозвели на „Славеноболгарское детеводство", ч. 2, 3 и 5 (1835).

37. Пасхалната ръка — начин за определяне на датата на празника Пасха и датата на останалите християнски празници, които са на определено време от
Пасхата според пролетното равноденствие.

38. Гено Серафимов Хаджистефанов — учител в Калофер (1839—1840). Преподавал свещена история, землеописание и гръцки език.

39. Махмуд II — турски султан (1808—1839).

40. Абдул Меджид (1823—1861) — османски султан (1839—1861), син на Махмуд II. Продължава реформаторското дело на баща си за укрепване на централизма и модернизирането на военното дело в Османската империя. Издава Гюлханския хати-шериф (1839). Подчинява икономиката и външната политика на Турция на интересите на Англия и Франция. Под техен натиск обявява Хатихумаюна (1856). При управлението му стават много бунтове и въстания на покорените народи.

41. с. Хаджар (Аджар) — дн. с. Свежен, Пловдивско.

42. Брайко Хаджи Георгиев (Хаджигенович), известен още и като Брайко Г. Попович (около 1814—1865) — ученик на Р. Попович и Н. Рилски. Пръв въвежда взаимния метод в Калофер, където учителствува от 1840 до 1843 г. След 1843 г. учителствува в Карлово и Пловдив. Спомоществовател е на книги. В края на живота си е архиерейски наместник.