Кочо Данаилисъ, чииовникъ по монопола въ Деде-Агачъ за когото се споменува и на друго мсто въ настоящата книга, искаше по дерибейски начинъ и непростими средства да присвои първоразрядния хотелъ „Лондонъ" въ Деде Агачъ, който хотелъ бше взетъ по концесия отъ сестрата на Кемалъ-Бей българинътъ Георги Сапунджиевъ. На последния ни бха предлагани 75—80 хиляди драхми, когато споредъ официалния курсъ драхмата струваше 9 лв., но той не се съгласявалъ да го даде понеже тая цена не отговаряла на сумата, на която струвалъ хотелътъ, мобилировката му и др, Този дерибей Данаились съ всички средства пречелъ да се даде хотелътъ на тая цена на заинтересуванит купувачи, като се препорчалъ и минаваль за таенъ агентъ. Като видлъ, че хотельтъ може да отиде въ други рце, безъ да го гризе съвестьта, единъ прекрасенъ день явява се лично предъ Сапунджиева и му казва: „Слушай, ако искашъ да ти е мирна главата, ще дадешъ хотела на мене за 20,000 драхми; въ противенъ случай, ще ти го отнема и ще те изпратя на нкой островъ на заточение, да гниешъ и да си оплаквашъ днит, безъ да може нкой да те освободи." Когато Сапунджиевъ отказалъ да му даде хотела, Данаилисъ го изпсувалъ, като му казалъ; „Ще видишъ, кой ще излезе по-майсторъ." На другия день Сапунджиевъ е билъ битъ съ камшикъ по лицето и по тлото отъ генералъ Замаркакисъ, и то въ самия му хотелъ! Следъ два дни поискали да го арестуватъ и интернирагъ, но го заварили на легло отъ апоплексия. Това било нагласено отъ противниците на Данаилиса, когото всички мразели, защото той вършелъ най-голмит гешевти, понеже знаелъ добре български езикъ. По такъвъ начинъ интернирването на Сапунджиева се отложи повече отъ месецъ и половина. Въ разстояние на това време той е билъ принуденъ да пази леглото, като мнимъ боленъ, но билъ поставенъ между чука и наковалнята отъ мнимит си благодетели, които само отлагали заминаването му на заточение. Сщиятъ този Данаилисъ е билъ въ Пловдивъ дълго време търговски служащъ въ кантората на Шантанджиянъ, а братъ му и до сега още се шири между насъ, небезпокояванъ отъ никого. Най-после елинъ день Сапунджиевъ е билъ принуденъ на легло въ хотела да даде пълномощно на П. Антипасъ отъ Деде-Агачъ, тьрговецъ. и частенъ секретарь на управителя Балсамакисъ, и двамата мошеници гешефтари. Следъ като изтръгналъ въпросното пълно мощно на сила, Антипасъ наредилъ щото Сапунджиевъ да бде изпратенъ въ Солунъ, до кдето е билъ придружень отъ самия Антипасъ и двама стражари. Тукъ билъ оставень. на хотелъ, подъ надзора на солунската полиция, въ продължение на 18 дни, а на 19-я день биль освободенъ отъ инспектора на солунската полиция и предаденъ на сръбскит власти въ Гевгелий. Всичко това костувало на Сапунджиев много скпо, защото въ такива случаи гърцит е ангросистр и не се задоволяватъ съ малко. Сапунджиевъ пакъ остана доволенъ, че се освободи отъ гръцки рце. макаръ и по тоя скпъ начинъ. Антипасъ, следъ като получи пълномощието, намри за по-добре да се таи. Гръцка културна честность. Не остана почти нито единъ състоятелеиъ българинъ или турчинъ, който да не бде ограбенъ по такъвъ или другъ начинъ.



      Отъ горнит двама Василъ Кузмановъ Газурковъ отъ с. Райково, пашмаклийско, начетенъ, търговецъ съ завидно материално положение и съ недвижимъ имотъ въ Деде-Агачъ, но искубанъ отъ гърцит и въ острова, а Ив. Димитровъ е отъ София, запасенъ капитанъ отъ българската армия. Ив. Димитровъ на пть отъ Цариградъ за България презъ месецъ февруарий 1923 год. билъ сваленъ отъ трена и докаранъ въ Деде-Агачъ по ксо палто и безъ пари. Тукъ билъ хвьрленъ въ затвора, гдето лежалъ на циментовия подъ безъ завивка. За храната му се грижилъ Саидъ бей, осденъ отъ полевия сдъ като председатель на Деде-агачката турска религиозна община, заедно съ мюфтията, касиера и много другн турски първенци отъ Деде-Агачъ, всичкит осдени на доживотенъ затворь. Наедно съ тхь бха затворени и други бейове отъ Драма и Кавала, както и престарелия и боленъ на легло драмски мюфтия. Съ всички тия осдени турци птувахме заедно до заливия Суда (о-въ Критъ), кдето ни раздлиха: едни затвориха въ „Табията" (въ гр. Ханя), а други, — въ баракит, построени отъ рускит окупационни войски при освобождението на острова отъ турско его. Въ този градъ има солиденъ параклись, построенъ отъ русит.
     Бащата на осдения до животъ Саидъ-бей, х. Сафетъ бей, бившъ полковникъ отъ турската армия и народенъ представитель отъ Гюмурджина, не по-малко си изпати отъ турцитъ. Съ хората на тоя хаджи Сафетъ бей Радославовъ получи болшинство въ Народното събрание и се обяви противъ създателит на Санъ-Стефанска България, а се присъедини къмъ авторит на Берлинския договоръ, съ който договоръ ни разкъсаха на три части. За тая ни непризнателность къмъ освободителката ни Всевишниятъ ни наказа, като ни докара до такова положение, че станахме за смхъ на съседит ни, като за наша смтка ги издигнахме много високо, безъ да е заслужили това: Както презъ балканската, тъй и презъ свтовната война тия наши съседи не успха да зарегистриратъ такива военни победи, когато славнит победи на нашит войски бха признати отъ всички, дори и отъ тия сили срещу които воювахме. Благодарение на нашия инатъ, една часть предатели отъ Добро-поле захвърлиха пушкит и станаха причина да бдемъ считани за победени. Това се вика български инатъ. Сега се всички каемъ, но е късно. Дано Богъ ни вразуми, та въ бдеще да не повтаряме тая глупость.
         Този хаджи Сафетъ бей е най-голмиятъ богаташъ съ пари и имоти въ тоя край. Преди да го интерниратъ въ Атина, до толкова го били ио затворит въ Деде-Агачъ у Гюмюрджина, че цлъ бше почернлъ като вгленъ. Отъ побоя бха му паднали нколко зба. Очевидецъ бхъ, когато, следъ освобождението му отъ затвора, се представи предъ английския капитанъ, мой благодтель—ходатай. Тоя капитанъ контролирате действията на гьрцит по ж п. линия Деде-Агачъ—Одринъ при изпразването на Одринския вилаетъ отъ Гърцитъ. Тоя контролъ бше необходимъ, понеже гърцит умишленно задръстваха линията, то да останатъ за по-дълго време по тия мста. Това не имъ се удаде, защото поминатиятъ капитанъ се отнасяше много строго спрямо тхъ и на вскде го критикуваха въ негово отстствие, както прави вски подлецъ и страхливецъ, каквито с по природа всички гърци.
        Семейството на тоя бей избга и намри спасение въ женския калугерски пансионъ въ Деде-Агачъ. Гръцкит власти искаха съ сила да взематъ това семейство отъ пансиона, но сестрит, подкрепени отъ Италиянския консулъ, чиито поданици бха, не позволиха да стане това. Въ изоставената, съ най-добра мобилировка кща, на това семейство се настаниха гръцки бежанци и я превърнаха на оборъ. Понеже птьтъ за кантората ми минаваше на край тая кща, то вски пть, когато минехъ край нея, ксаше ми се сърцето, като гледахъ, какъ съ калнит си обуща тъпчеха скпит килими и миндери съ скпи покривки. Въ сщото положение бха и креватит. Понеже кщата бше край уликата, то когато прозорцит биваха отворени, отъ вънъ се гледаше цлата й втрешность. Вски пть, когато бше възможно, гледахъ да не мина край тая кща, за да не виждамъ жалката картина, която тя представяше.

---