VII
Кочо Данаилисъ, чииовникъ по
монопола въ Деде-Агачъ за когото се споменува и на друго м
сто
въ настоящата книга, искаше по дерибейски начинъ и непростими средства
да присвои първоразрядния хотелъ „Лондонъ" въ Деде Агачъ, който хотелъ б
ше
взетъ по концесия отъ сестрата на Кемалъ-Бей българинътъ Георги
Сапунджиевъ. На последния ни б
ха предлагани 75—80
хиляди драхми, когато споредъ официалния курсъ драхмата струваше 9 лв.,
но той не се съгласявалъ да го даде понеже тая цена не отговаряла на
сумата, на която струвалъ хотелътъ, мобилировката му и др, Този дерибей
Данаились съ всички средства пречелъ да се даде хотелътъ на тая цена на
заинтересуванит
купувачи, като се препор
чалъ и минаваль за таенъ
агентъ. Като вид
лъ, че хотельтъ може да
отиде въ други р
це,
безъ да го гризе съвестьта, единъ прекрасенъ день явява се лично предъ
Сапунджиева и му казва: „Слушай, ако искашъ да ти е мирна главата, ще
дадешъ хотела на мене за 20,000 драхми; въ противенъ случай, ще ти го
отнема и ще те изпратя на н
кой островъ на
заточение, да гниешъ и да си оплаквашъ днит
,
безъ да може н
кой да те освободи."
Когато Сапунджиевъ отказалъ да му даде хотела, Данаилисъ го изпсувалъ,
като му казалъ; „Ще видишъ, кой ще излезе по-майсторъ." На другия день
Сапунджиевъ е билъ битъ съ камшикъ по лицето и по т
лото
отъ генералъ Замаркакисъ, и то въ самия му хотелъ! Следъ два дни
поискали да го арестуватъ и интернирагъ, но го заварили на легло отъ
апоплексия. Това било нагласено отъ противниците на Данаилиса, когото
всички мразели, защото той вършелъ най-гол
мит
гешевти, понеже знаелъ добре български езикъ. По такъвъ начинъ
интернирването на Сапунджиева се отложи повече отъ месецъ и половина.
Въ разстояние на това време той е билъ принуденъ да пази леглото, като
мнимъ боленъ, но билъ поставенъ между чука и наковалнята отъ мнимит
си благодетели, които само отлагали заминаването му на заточение. С
щиятъ този Данаилисъ е
билъ въ Пловдивъ дълго време търговски служащъ въ кантората на
Шантанджиянъ, а братъ му и до сега още се шири между насъ,
небезпокояванъ отъ никого. Най-после елинъ день Сапунджиевъ е билъ
принуденъ на легло въ хотела да даде пълномощно на П. Антипасъ отъ
Деде-Агачъ, тьрговецъ. и частенъ секретарь на управителя Балсамакисъ, и
двамата мошеници гешефтари. Следъ като изтръгналъ въпросното пълно
мощно на сила, Антипасъ наредилъ щото Сапунджиевъ да б
де изпратенъ въ Солунъ,
до к
дето е билъ придружень
отъ самия Антипасъ и двама стражари. Тукъ билъ оставень. на хотелъ,
подъ надзора на солунската полиция, въ продължение на 18 дни, а на 19-я
день биль освободенъ отъ инспектора на солунската полиция и предаденъ
на сръбскит
власти въ Гевгелий. Всичко това
костувало на Сапунджиев много ск
по, защото въ такива
случаи гърцит
е
ангросистр и не се
задоволяватъ съ малко. Сапунджиевъ пакъ остана доволенъ, че се освободи
отъ гръцки р
це.
макаръ и по тоя ск
пъ
начинъ. Антипасъ, следъ като получи пълномощието, нам
ри за
по-добре да се таи. Гръцка културна честность. Не остана
почти нито единъ състоятелеиъ българинъ или
турчинъ, който да не б
де
ограбенъ по такъвъ или другъ начинъ.
Василъ Кузмановъ и Ив. Димитровъ
Парламановъ.
Отъ горнит
двама Василъ Кузмановъ Газурковъ отъ с. Райково, пашмаклийско,
начетенъ, търговецъ съ завидно материално положение и съ недвижимъ
имотъ въ Деде-Агачъ, но искубанъ отъ гърцит
и въ
острова, а Ив. Димитровъ е отъ София, запасенъ капитанъ отъ българската
армия. Ив. Димитровъ на п
ть
отъ Цариградъ за България презъ месецъ февруарий 1923 год. билъ сваленъ
отъ трена и докаранъ въ Деде-Агачъ по к
со палто и безъ пари.
Тукъ билъ хвьрленъ въ затвора, гдето лежалъ на циментовия подъ безъ
завивка. За храната му се грижилъ Саидъ бей, ос
денъ отъ полевия с
дъ като председатель на
Деде-агачката турска религиозна община, заедно съ мюфтията, касиера и
много другн турски първенци отъ Деде-Агачъ, всичкит
ос
дени на доживотенъ
затворь. Наедно съ т
хь б
ха
затворени и други бейове отъ Драма и Кавала, както и престарелия и
боленъ на легло драмски мюфтия. Съ всички тия ос
дени турци п
тувахме заедно до
заливия Суда (о-въ Критъ), к
дето
ни разд
лиха: едни затвориха въ
„Табията" (въ гр. Ханя), а други, — въ баракит
,
построени отъ рускит
окупационни войски при
освобождението на острова отъ турско его. Въ този градъ има солиденъ
параклись, построенъ отъ русит
.
Бащата на ос
дения до животъ
Саидъ-бей, х. Сафетъ бей, бившъ полковникъ отъ турската армия и
народенъ представитель отъ Гюмурджина, не по-малко си изпати отъ
турцитъ. Съ хората на тоя хаджи Сафетъ бей Радославовъ получи
болшинство въ Народното събрание и се обяви противъ създателит
на Санъ-Стефанска България, а се присъедини къмъ авторит
на Берлинския договоръ, съ който договоръ ни разкъсаха на три части. За
тая ни непризнателность къмъ освободителката ни Всевишниятъ ни наказа,
като ни докара до такова положение, че станахме за см
хъ
на съседит
ни, като за наша см
тка
ги издигнахме много високо, безъ да е
заслужили това: Както
презъ балканската, тъй и презъ св
товната
война тия наши съседи не усп
ха да зарегистриратъ
такива военни победи, когато славнит
победи на нашит
войски б
ха
признати отъ всички, дори и отъ тия сили срещу които воювахме.
Благодарение на нашия инатъ, една часть предатели отъ Добро-поле
захвърлиха пушкит
и станаха причина да б
демъ считани за
победени. Това се вика български инатъ. Сега се всички каемъ, но е
късно. Дано Богъ ни вразуми, та въ б
деще да не повтаряме тая
глупость.
Този хаджи Сафетъ бей
е най-гол
миятъ богаташъ съ пари и
имоти въ тоя край. Преди да го интерниратъ въ Атина, до толкова го били
ио затворит
въ Деде-Агачъ у
Гюмюрджина, че ц
лъ б
ше
почерн
лъ като в
гленъ. Отъ побоя б
ха
му паднали н
колко з
ба. Очевидецъ б
хъ,
когато, следъ освобождението му отъ затвора, се представи предъ
английския капитанъ, мой благод
тель—ходатай. Тоя
капитанъ контролирате действията на гьрцит
по ж
п. линия Деде-Агачъ—Одринъ при изпразването на Одринския вилаетъ отъ
Гърцитъ. Тоя контролъ б
ше необходимъ, понеже
гърцит
умишленно задръстваха
линията, то да останатъ за по-дълго време по тия м
ста.
Това не имъ се удаде, защото поминатиятъ капитанъ се отнасяше много
строго спрямо т
хъ и на вс
к
де го критикуваха въ
негово отс
тствие,
както прави вс
ки подлецъ и
страхливецъ, каквито с
по
природа всички гърци.
Семейството на тоя бей изб
га
и нам
ри спасение въ женския
калугерски пансионъ въ Деде-Агачъ. Гръцкит
власти искаха съ сила да взематъ това семейство отъ пансиона, но сестрит
,
подкрепени отъ Италиянския консулъ, чиито поданици б
ха,
не позволиха да стане това. Въ изоставената, съ най-добра мобилировка к
ща, на това семейство се
настаниха гръцки бежанци и я превърнаха на оборъ. Понеже п
тьтъ за кантората ми
минаваше на край тая к
ща, то
вс
ки п
ть, когато минехъ край
нея, к
саше
ми се сърцето, като гледахъ, какъ съ калнит
си
обуща тъпчеха ск
пит
килими и миндери съ ск
пи
покривки. Въ с
щото
положение б
ха и креватит
.
Понеже к
щата б
ше
край уликата, то когато прозорцит
биваха отворени, отъ вънъ се гледаше ц
лата
й в
трешность. Вс
ки
п
ть, когато б
ше
възможно, гледахъ да не мина край тая к
ща, за да не виждамъ
жалката картина, която тя представяше.