VIII
Въ с
щото време, когато
мнозина благородни офицери отъ съглашенската армия прав
ха
всячески пост
пки,
за да се настаня поне въ една стая отъ к
щата ми, по
най-измамливъ начинъ влезе да жив
е въ
нея агрономътъ—гръкъ Кисалайджисъ, родомъ отъ Цариградъ заедно съ
годеницата си отъ Лозенградъ. Когато азъ съ цялото си семейство се
изтезавахъ на открито, той се разполагаше съ своята годеница въ ц
лата
ми к
ща, к
дето по после се и в
нчаха.
За да замаскира истинското положение той настани въ партера на к
щата ми три гръцки
семейства, които му и прислужваха. С
щиятъ Касаланджисъ б
ше
и разпоредитель по настаняване на б
жанцит
.
Въ това време отъ Одринско
пристигнаха много гръцки б
жанци, одринчани и
кавказци. Въ пълни коли всички нос
ха
богата турска плячка: всевъзможни вещи, зърнени храни и т.
н. Караха сжщо и много едърь и дребень добитъкь, задигнатъ отъ турцит
изъ
п
тя. Гражданит
пъкъ отъ одринско караха пълна кола и каруци, натъпкани сь граждански
дрехи, и мангали, тепсии и бакъри отъ турски произходъ, съ турски
надписи я изречения отъ Алъ-Корана. С
що и т
караха много добитъкъ съ себе си. На гражданит
каруцит
и колата се
придружаваха отъ собственицит
имъ турци, заставени да
вършатъ това по реквизиционни начини. Въ Деде-Агачъ освенъ че не имъ се
плащаше нищо оть притежателит
на ограбенит
вещи, но ги задържаха съ добитъка и колята по 4—5 дни, понеже, като н
маше
свободни стаи, стояха на колята по 4—5 дни, следъ което ги изпращаха
кьмъ Ксанти и Кавала. На 8 души такива нещастници отъ Лозенградско и
Малгара б
хъ направилъ писмени
постжпки за да имъ се повърнатъ колята и добитъка, като доброволно се
отказваха отъ заплащане превоза, но молбит
имъ
не се уважиха. Следъ това с
щиятъ
английски капитанъ, за когото говорихъ по горе изпрати една команда отъ
н
колко десетки такива
нещастници, не само безъ коля и добитъкъ, но и безъ дрехи, понеже н
кои
отъ т
хъ, за да не умратъ отъ
гладъ, 6
ха си продали дългит
кожуси за храна, а други отъ т
хъ били хранени даромъ
отъ едни българи за душата имъ. Български обичай. Тукъ му е местото да
кажа, че въ стара Гърция да умре н
кой
отъ гладъ или жажда, никой нищо му не дава. Отъ едни критяни, които
били войници и стражари изъ одринско и Тракия, ето какво чухъ за хората
по тия м
ста: „Тамъ има голямо
плодородие. Беденъ почти не съществува. На вс
к
де ни нахранватъ и ни
напояватъ съ ракия и вино до насита. Въ такива случаи най-често колятъ
кокошка. Турцит
даватъ и кафе, а при л
гане
даватъ за завивка тежки вълнени черги (мегалионъ). На българит
църкват
е
като нашит
.
Мнозина ме питаха, кога е нашиятъ Великденъ, на който въпросъ иронично
отговаряхъ, че Великденъ ни е въ четвъргъкъ, а яйцата вапсваме съ
зелена боя. Питаха Тракия гол
емъ ли е градъ и колко
жители има. Казахъ имъ, че разликата въ религията ни е тая, че т
я псуватъ, а ние я почитаме. Много невежи има, особено между селското
население по островит
и стара Гърция.
Търговцит
имъ е
способни и стоятъ
по-високо отъ нашит
по спекула, но е
и гол
ми
мошеници. Държатъ нарочно селянит
въ
невежество, за да могатъ по-добре да ги експлоатиратъ. Селянинътъ тамъ
е с
щенски доброволенъ робъ.
Кражбата и развратътъ между т
хъ е
развити до най-висша
степень. Въ хигиенично отношение е
много зле, и то не само жилищата, но така с
що и фурнит
,
дюкянит
и улицит
.
Градъ Ханя има 35 хиляди жители. Има само една баня, но и нея не може
редовно да поддържа. На посетителя поднасятъ едно тенеке съ
топла вода, за да го измие сь нея телякътъ, който е и наематель на
банята. Банята е добра св
тла, но по липса на
посетители, не се отоплява. Мобилировката на кабинит
е стара и не до тамъ чиста. Прислуга почти никаква, освенъ отъ страна
на наемателя. Среднята и долна класа отъ населението на гр. Ханя —
калето, никакъ го н
ма. Въ хубаво време женит
нас
дватъ предъ вратит
,
разговарятъ се, пощатъ се една друга и безъ срамъ си чукатъ въшкит
,
които е
въ
изобилие. При тая гледка ние се засрамяваме, но т
си
не напущаха заетит
пози, макаръ че край т
хъ
минаватъ и т
хни хора. Между
порядъчнит
к
щи изъ кварталиг
се забелязватъ и к
щи за
търпимость. Т
хнит
обитателки стоятъ на столове предъ вратит
почти голи, като нарочно оставятъ да имъ се гледатъ съблазнителните имъ
части.
Очевндецъ 6
хъ
на едно погребение на една публична, която по-рано била туркиня, а
после се покръстила и оставила следъ смъртьта си порядъчно богатство.
Тя била убита, за да я ограбят. На това погребение прис
тстваще почти цялото
духовенство начело съ владиката на гр. Ханя, наедно съ ц
лото
й съсловие. Имаше и много в
нци. Въ заведенията за
търпимость често постъпватъ 12 годишни момичета, почти деца, съвършено
малокръвни, понеже, по икономични съображения, ги хранятъ много зле,
повече трева. Пр
сната риба е р
дкость,
понеже н
матъ почти никакви р
ки,
които да с
вливатъ въ морето и да доставятъ храна. Полето е сухо и постно, понеже
тамъ всичко се изяжда на зелено. Сапунените фабрики не произвеждатъ
добъръ сапунъ. Не се
произвежда и дървено масло. Градъ Ериклиоиъ стои по-високо отъ Ханя и
брои 45 хиляди жители. Жителит
на тоя островъ е
повечето мързеливи и гол
ми
службогонци. Сифилистътъ между т
хъ е
доста разпространенъ. Ето какъ и самъ апостолъ Павелъ препор
чва критянит
въ
посланието си къмъ Титу, гл. I 11: „Н
кой
си т
хънъ пророкъ казалъ:
„Критенит
е
винаги лъжци, зли зв
рове
и турбуси (лениви). — 13. Това свидетелство е истинско, затова ги
изобличава строго, за да б
датъ
твърди въ в
рата." И до днесъ още, вм
сто
да се поправятъ, т
е
се още повече
развалили. Т
мразятъ дори и своит
сънародници, които не е
отъ
Критъ.
гр. Ханя (1)
гр. Ераклионъ (2)
На 8 мартъ 1921 год.,
когато за пръвъ п
ть б
хъ
интерниранъ, като опасенъ български пропагандисъ, въ гр. Ханя, 6
хъ
принуденъ да оставя синъ ми Никола петь годишенъ на смъртно легло, и
три годишната дъщеря Корнелия, на болната си жена сама-саминка въ това
положение. Още не стъпилъ кракътъ ми на вагона, Пловдивчанинътъ—гръкъ
Кочо Данаилисъ, български поданикъ и войникъ, бившъ търговски служащъ
при н
коя пловдивска фирма,
наедно съ Пяучи, чов
къ оть с
щия калибъръ, започнали
да дразнятъ жена ми съ разни непрепор
чителии движения и
обноски. Тия типове, както презъ френския, така и презъ гръцкия режимъ,
б
ха агенти на тайната
полиция и изгориха мнозина българи. Пьрвиятъ е малограмотенъ, и книжата
му ги съставя единъ неговъ съотечественикъ, Днесъ той има повече отъ
500 хиляди драхми и жив
е съ семейството и баба
си Еаантия, пповдивчанка отъ Новата махала, ул. Аспарухъ № 8, която,
преди да замине за Деде-Агачъ, се прехранвала съ тъкане платна.
Разкошниятъ животъ, който сега жив
е, не
го е сънувалъ никога. Презъ френския режимъ се препор
чвалъ за българинъ и
предлагалъ услугит
си като полицейски
служащъ и като такъвъ е изгорилъ много български семейства. Ето отъ к
де с
тия драхми, които сега
безмилостно пил
е. Вториятъ, Плучи
Георги, с
що
пловдивчанецъ, б
ше се завърт
лъ
около писалището ми и комуто за вс
ка
писменна работа плащахъ процентъ. Отпосле узнахъ, че той ме е
шпиониралъ, понеже 6
ше въ интимни връзки съ
всичкит
полицейски органи. Това
узнахъ, когато дойде въ писалището ми полицейскиятъ приставъ
Стефанакисъ, за да вземе на сила двама мои клиенти, българи оть с.
Доганъ-Хисаръ по едно крупно д
ло за овце. Тия българи
не се съгласявали да дадатъ на протежето на пристава една баснословна
сума, когато на мене сами б
ха ми предложили 500
драхми. Тоя полицай три дни подъ редъ разкарваше тия нещастници
българи, които най-после, за да се отървятъ отъ разтакане
насамъ-нататъкъ, съгласиха се най-после да заплатятъ на приставското
протеже 1500 драхми. Такива случаи имаше съ хиляди. Щомъ подушваха. че
при мене е дошълъ н
кой по-състоятеленъ
клиентъ, веднага узнаваха името му или само името на селото му, следъ
коете ги поканваха въ участъка да даде ужъ н
какви
сведения. а въ с
щность
да го изпратятъ до протежето на пристава. Въ услуга имъ б
ше
и Георги Плучи, както узнахъ по-после. Насила разни госпожи отъ
всевъзможни благотворителни дружества, както и кметътъ на града Алтънъ
Елмазъ, дохождаха при жена ми да я безпокоятъ, като искаха на сила да
присвоятъ к
щата
ми. Въ услуга имъ дойде и единь старъ каваклиецъ, на име Яни
Дисцеридисъ, български поданикъ, бившъ помощникъ кметъ въ Кавакли, съ
многобройни мошенически д
ла и прис
ди. а сега дерибействува
въ Деде-Агачъ. С
щиятъ
идвалъ въ България съ гръцки паспортъ. Съ него б
ха и
двамата му синове, Никола и Христо, дезертьори отъ българската армия,
както и по-малкия му синъ Митко, който пъкъ б
ше
освободенъ отъ гръцката армия въсъ основа на единъ документъ, че е
български поданикъ. Документътъ е издаденъ отъ 6ългарскит
власти въ Кавакли, когато баща му и братята му, дезертьори отъ нашата
армия, били чиновници въ Гърция, като гръцки поданици. Тогава кметътъ
въ Кавакли е билъ гръкъ. Така и до сега се помага на неприятелит
ни отъ побългаренит
гърци, които тукъ се
представятъ за по-гол
ми българи отъ самит
насъ и, възползвани
отъ нашето нехайство и късогледство, съ вмъкватъ въ всички почти
клонове на управлението ни. До кога ще търпимъ това? Съ това
наше к
согледство
сами ставаме гробокопатели на отечеството си. И до днесъ още има
такива, които отнематъ хл
ба на чистит
българи. Поменатиятъ по-горе нахалникъ Яне Дисцаридись, заедно съ внука
си Янко, се настанилъ насилствено да жив
е въ к
щата ми. Презъ всичкото
време се е ползувалъ съ завивките, постилкит
и
мебелит
ми, каквито не е
сънувалъ Не стига това, но още е третиралъ съпругата ми като робиня,
каралъ я да му готви и вс
ка вечерь да го чака до
10—11 часа, до като затвори кръчмата. С
щиятъ е гол
мь
алкохоликъ и дълго време лежа тежко боленъ. Презъ време на боледуването
му жена ми се е била обърнала на милосърдна сестра и така добре го
гледала, щото зачудила даже и л
карит
.
Мастрафидисъ и Катраванисъ, които единъ день й казали: „Госпожо не
можемъ да скриемъ очудванието си и не вярваме че вие българит
въ тоя режимъ, въ който сме ви поставили, ще продължавате най-хуманно
да изпълнявате чов
шкит
си задължения спрямо насъ. Не по малко зачуденъ останалъ и внукътъ на
Дисцаридиса Янко отъ жена ми, която заедно съ л
каря,
въ продъжение на 40 дни му превързвала р
ката, която си наранилъ.
Ежедневно марлит
били най-чисти, и
всичко било въ редъ. Следъ като се завърнахъ отъ първото си заточенне,
поменатит
по-горе л
кари
не можаха да нам
рятъ думи, съ които да похвалятъ съпругата ми,
за обноските и състраданието, които показала спрямо мъчителя си,
Дисцаридисъ, комуто, споредъ думит
на л
карит
,
му слагала вендузи и му правела масажи като същинска спецалиска. Това л
карьтъ
казвалъ на всеуслишание, при вс
ки удобенъ моментъ. Едни
гърци отъ завистъ, че се хвали българка, обвинявали л
каря,
че преувеличава; други пъкъ казвали, че жена ми е гьркиня, затова имала
такива качества, каквито не могли да притежаватъ българит
безъ гащи. (Акси вракоти вулгарая). Злобата къмъ насъ не имъ позволява
да ни признаятъ добрит
качества каквито не
могли да притежаватъ. Киръ Дисциридисъ б
ше
обърналъ к
щага
ми на безплатень ханъ, защото идвала много снаха му, съпруга на
Дервентския кметъ съ четерит
еи деца, както и синовет
му, които по н
кога стояха по 15—20
дни. Това продължи, до като б
хъ освободенъ отъ
заточение, станало вследствие пост
пкит
на
нашето правителство, а Дисцаридисъ, за да маскира пост
пкит
си, разправялъ, че съмъ билъ освободенъ по негово ходатайство. Поискахъ
да дойда съ семейството си въ България, за което н
що
направихъ нужднит
пост
пки, но не ми разреши.
Отъ после се научихъ, че на пост
пкит
на нашето правителство да ми се позволи да отида въ България, било
отговорено отъ Деде-Агачъ, че съмъ билъ свободенъ, но не съмъ желаялъ
да се завърна въ България. Най-категорично заявявали, че гърцит
все съ такива л
жи си е
служили и ще си
служатъ. Най-после, следъ гол
ми м
ки и по с
дебенъ редъ едвамъ усп
хъ
да изхвърля да изпъдя тоя натрапникъ отъ к
щата си. Това б
ше
на 5 септемврий, а на 15 септемврий с. г. самиятъ азъ 6
хъ
най-позорно изпъденъ отъ к
щата
си и то по интригит
на с
щия тоя Дисцаридисъ.
Подъ предлогъ, че к
щата
ми била необходима за канцелария на агронома, сполучи да ме изпъди,
като си прав
ше сметка той да се
настани в
тре.
Планътъ му не се изпълни напълно, защото агрономътъ Леондвридисъ скоро б
ше
уволненъ и вм
сто за канцелария обсеби
к
щата ми за квартира.
-----
1) Пристанището Ханя е столица на Критъ, съ 35 хиляди
жители, Въ д
сно полицейски стражарь
въ национална форма.
2) Пристанището Ераклионъ, търговски градъ съ 45 хиляди жители. Въ
д
сно полицейски стражаръ
съ парадна униформа.