Въ сщото време, когато мнозина благородни офицери отъ съглашенската армия правха всячески постпки, за да се настаня поне въ една стая отъ кщата ми, по най-измамливъ начинъ влезе да живе въ нея агрономътъ—гръкъ Кисалайджисъ, родомъ отъ Цариградъ заедно съ годеницата си отъ Лозенградъ. Когато азъ съ цялото си семейство се изтезавахъ на открито, той се разполагаше съ своята годеница въ цлата ми кща, кдето по после се и внчаха. За да замаскира истинското положение той настани въ партера на кщата ми три гръцки семейства, които му и прислужваха. Сщиятъ Касаланджисъ бше и разпоредитель по настаняване на бжанцит.
        Въ това време отъ Одринско пристигнаха много гръцки бжанци, одринчани и кавказци. Въ пълни коли всички носха богата турска плячка: всевъзможни вещи, зърнени храни и т. н. Караха сжщо и много едърь и дребень добитъкь, задигнатъ отъ турцит изъ птя. Гражданит пъкъ отъ одринско караха пълна кола и каруци, натъпкани сь граждански дрехи, и мангали, тепсии и бакъри отъ турски произходъ, съ турски надписи я изречения отъ Алъ-Корана. Сщо и т караха много добитъкъ съ себе си. На гражданит каруцит и колата се придружаваха отъ собственицит имъ турци, заставени да вършатъ това по реквизиционни начини. Въ Деде-Агачъ освенъ че не имъ се плащаше нищо оть притежателит на ограбенит вещи, но ги задържаха съ добитъка и колята по 4—5 дни, понеже, като нмаше свободни стаи, стояха на колята по 4—5 дни, следъ което ги изпращаха кьмъ Ксанти и Кавала. На 8 души такива нещастници отъ Лозенградско и Малгара бхъ направилъ писмени постжпки за да имъ се повърнатъ колята и добитъка, като доброволно се отказваха отъ заплащане превоза, но молбит имъ не се уважиха. Следъ това сщиятъ английски капитанъ, за когото говорихъ по горе изпрати една команда отъ нколко десетки такива нещастници, не само безъ коля и добитъкъ, но и безъ дрехи, понеже нкои отъ тхъ, за да не умратъ отъ гладъ, 6ха си продали дългит кожуси за храна, а други отъ тхъ били хранени даромъ отъ едни българи за душата имъ. Български обичай. Тукъ му е местото да кажа, че въ стара Гърция да умре нкой отъ гладъ или жажда, никой нищо му не дава. Отъ едни критяни, които били войници и стражари изъ одринско и Тракия, ето какво чухъ за хората по тия мста: „Тамъ има голямо плодородие. Беденъ почти не съществува. На вскде ни нахранватъ и ни напояватъ съ ракия и вино до насита. Въ такива случаи най-често колятъ кокошка. Турцит даватъ и кафе, а при лгане даватъ за завивка тежки вълнени черги (мегалионъ). На българит църкват е като нашит. Мнозина ме питаха, кога е нашиятъ Великденъ, на който въпросъ иронично отговаряхъ, че Великденъ ни е въ четвъргъкъ, а яйцата вапсваме съ зелена боя. Питаха Тракия големъ ли е градъ и колко жители има. Казахъ имъ, че разликата въ религията ни е тая, че т я псуватъ, а ние я почитаме. Много невежи има, особено между селското население по островит и стара Гърция. Търговцит имъ е способни и стоятъ по-високо отъ нашит по спекула, но е и голми мошеници. Държатъ нарочно селянит въ невежество, за да могатъ по-добре да ги експлоатиратъ. Селянинътъ тамъ е сщенски доброволенъ робъ. Кражбата и развратътъ между тхъ е развити до най-висша степень. Въ хигиенично отношение е много зле, и то не само жилищата, но така сщо и фурнит, дюкянит и улицит. Градъ Ханя има 35 хиляди жители. Има само една баня, но и нея не може редовно да поддържа. На посетителя поднасятъ едно тенеке съ топла вода, за да го измие сь нея телякътъ, който е и наематель на банята. Банята е добра свтла, но по липса на посетители, не се отоплява. Мобилировката на кабинит е стара и не до тамъ чиста. Прислуга почти никаква, освенъ отъ страна на наемателя. Среднята и долна класа отъ населението на гр. Ханя — калето, никакъ го нма. Въ хубаво време женит насдватъ предъ вратит, разговарятъ се, пощатъ се една друга и безъ срамъ си чукатъ въшкит, които е въ изобилие. При тая гледка ние се засрамяваме, но т си не напущаха заетит пози, макаръ че край тхъ минаватъ и тхни хора. Между порядъчнит кщи изъ кварталиг се забелязватъ и кщи за търпимость. Тхнит обитателки стоятъ на столове предъ вратит почти голи, като нарочно оставятъ да имъ се гледатъ съблазнителните имъ части.
        Очевндецъ 6хъ на едно погребение на една публична, която по-рано била туркиня, а после се покръстила и оставила следъ смъртьта си порядъчно богатство. Тя била убита, за да я ограбят. На това погребение пристстваще почти цялото духовенство начело съ владиката на гр. Ханя, наедно съ цлото й съсловие. Имаше и много внци. Въ заведенията за търпимость често постъпватъ 12 годишни момичета, почти деца, съвършено малокръвни, понеже, по икономични съображения, ги хранятъ много зле, повече трева. Прсната риба е рдкость, понеже нматъ почти никакви рки, които да с вливатъ въ морето и да доставятъ храна. Полето е сухо и постно, понеже тамъ всичко се изяжда на зелено. Сапунените фабрики не произвеждатъ добъръ сапунъ. Не се произвежда и дървено масло. Градъ Ериклиоиъ стои по-високо отъ Ханя и брои 45 хиляди жители. Жителит на тоя островъ е повечето мързеливи и голми службогонци. Сифилистътъ между тхъ е доста разпространенъ. Ето какъ и самъ апостолъ Павелъ препорчва критянит въ посланието си къмъ Титу, гл. I  11: „Нкой си тхънъ пророкъ казалъ: „Критенит е винаги лъжци, зли зврове и турбуси (лениви). — 13. Това свидетелство е истинско, затова ги изобличава строго, за да бдатъ твърди въ врата." И до днесъ още, вмсто да се поправятъ, т е се още повече развалили. Т мразятъ дори и своит сънародници, които не е отъ Критъ.



        На 8 мартъ 1921 год., когато за пръвъ пть бхъ интерниранъ, като опасенъ български пропагандисъ, въ гр. Ханя, 6хъ принуденъ да оставя синъ ми Никола петь годишенъ на смъртно легло, и три годишната дъщеря Корнелия, на болната си жена сама-саминка въ това положение. Още не стъпилъ кракътъ ми на вагона, Пловдивчанинътъ—гръкъ Кочо Данаилисъ, български поданикъ и войникъ, бившъ търговски служащъ при нкоя пловдивска фирма, наедно съ Пяучи, човкъ оть сщия калибъръ, започнали да дразнятъ жена ми съ разни непрепорчителии движения и обноски. Тия типове, както презъ френския, така и презъ гръцкия режимъ, бха агенти на тайната полиция и изгориха мнозина българи. Пьрвиятъ е малограмотенъ, и книжата му ги съставя единъ неговъ съотечественикъ, Днесъ той има повече отъ 500 хиляди драхми и живе съ семейството и баба си Еаантия, пповдивчанка отъ Новата махала, ул. Аспарухъ № 8, която, преди да замине за Деде-Агачъ, се прехранвала съ тъкане платна. Разкошниятъ животъ, който сега живе, не го е сънувалъ никога. Презъ френския режимъ се препорчвалъ за българинъ и предлагалъ услугит си като полицейски служащъ и като такъвъ е изгорилъ много български семейства. Ето отъ кде с тия драхми, които сега безмилостно пиле. Вториятъ, Плучи Георги, сщо пловдивчанецъ, бше се завъртлъ около писалището ми и комуто за вска писменна работа плащахъ процентъ. Отпосле узнахъ, че той ме е шпиониралъ, понеже 6ше въ интимни връзки съ всичкит полицейски органи. Това узнахъ, когато дойде въ писалището ми полицейскиятъ приставъ Стефанакисъ, за да вземе на сила двама мои клиенти, българи оть с. Доганъ-Хисаръ по едно крупно дло за овце. Тия българи не се съгласявали да дадатъ на протежето на пристава една баснословна сума, когато на мене сами бха ми предложили 500 драхми. Тоя полицай три дни подъ редъ разкарваше тия нещастници българи, които най-после, за да се отървятъ отъ разтакане насамъ-нататъкъ, съгласиха се най-после да заплатятъ на приставското протеже 1500 драхми. Такива случаи имаше съ хиляди. Щомъ подушваха. че при мене е дошълъ нкой по-състоятеленъ клиентъ, веднага узнаваха името му или само името на селото му, следъ коете ги поканваха въ участъка да даде ужъ нкакви сведения. а въ сщность да го изпратятъ до протежето на пристава. Въ услуга имъ бше и Георги Плучи, както узнахъ по-после. Насила разни госпожи отъ всевъзможни благотворителни дружества, както и кметътъ на града Алтънъ Елмазъ, дохождаха при жена ми да я безпокоятъ, като искаха на сила да присвоятъ кщата ми. Въ услуга имъ дойде и единь старъ каваклиецъ, на име Яни Дисцеридисъ, български поданикъ, бившъ помощникъ кметъ въ Кавакли, съ многобройни мошенически дла и присди. а сега дерибействува въ Деде-Агачъ. Сщиятъ идвалъ въ България съ гръцки паспортъ. Съ него бха и двамата му синове, Никола и Христо, дезертьори отъ българската армия, както и по-малкия му синъ Митко, който пъкъ бше освободенъ отъ гръцката армия въсъ основа на единъ документъ, че е български поданикъ. Документътъ е издаденъ отъ 6ългарскит власти въ Кавакли, когато баща му и братята му, дезертьори отъ нашата армия, били чиновници въ Гърция, като гръцки поданици. Тогава кметътъ въ Кавакли е билъ гръкъ. Така и до сега се помага на неприятелит ни отъ побългаренит гърци, които тукъ се представятъ за по-голми българи отъ самит насъ и, възползвани отъ нашето нехайство и късогледство, съ вмъкватъ въ всички почти клонове на управлението ни. До кога ще търпимъ това? Съ това наше ксогледство сами ставаме гробокопатели на отечеството си. И до днесъ още има такива, които отнематъ хлба на чистит българи. Поменатиятъ по-горе нахалникъ Яне Дисцаридись, заедно съ внука си Янко, се настанилъ насилствено да живе въ кщата ми. Презъ всичкото време се е ползувалъ съ завивките, постилкит и мебелит ми, каквито не е сънувалъ Не стига това, но още е третиралъ съпругата ми като робиня, каралъ я да му готви и вска вечерь да го чака до 10—11 часа, до като затвори кръчмата. Сщиятъ е голмь алкохоликъ и дълго време лежа тежко боленъ. Презъ време на боледуването му жена ми се е била обърнала на милосърдна сестра и така добре го гледала, щото зачудила даже и лкарит. Мастрафидисъ и Катраванисъ, които единъ день й казали: „Госпожо не можемъ да скриемъ очудванието си и не вярваме че вие българит въ тоя режимъ, въ който сме ви поставили, ще продължавате най-хуманно да изпълнявате човшкит си задължения спрямо насъ. Не по малко зачуденъ останалъ и внукътъ на Дисцаридиса Янко отъ жена ми, която заедно съ лкаря, въ продъжение на 40 дни му превързвала рката, която си наранилъ. Ежедневно марлит били най-чисти, и всичко било въ редъ. Следъ като се завърнахъ отъ първото си заточенне, поменатит по-горе лкари не можаха да намрятъ думи, съ които да похвалятъ съпругата ми, за обноските и състраданието, които показала спрямо мъчителя си, Дисцаридисъ, комуто, споредъ думит на лкарит, му слагала вендузи и му правела масажи като същинска спецалиска. Това лкарьтъ казвалъ на всеуслишание, при вски удобенъ моментъ. Едни гърци отъ завистъ, че се хвали българка, обвинявали лкаря, че преувеличава; други пъкъ казвали, че жена ми е гьркиня, затова имала такива качества, каквито не могли да притежаватъ българит безъ гащи. (Акси вракоти вулгарая). Злобата къмъ насъ не имъ позволява да ни признаятъ добрит качества каквито не могли да притежаватъ. Киръ Дисциридисъ бше обърналъ кщага ми на безплатень ханъ, защото идвала много снаха му, съпруга на Дервентския кметъ съ четерит еи деца, както и синовет му, които по нкога стояха по 15—20 дни. Това продължи, до като бхъ освободенъ отъ заточение, станало вследствие постпкит на нашето правителство, а Дисцаридисъ, за да маскира постпкит си, разправялъ, че съмъ билъ освободенъ по негово ходатайство. Поискахъ да дойда съ семейството си въ България, за което нщо направихъ нужднит постпки, но не ми разреши. Отъ после се научихъ, че на постпкит на нашето правителство да ми се позволи да отида въ България, било отговорено отъ Деде-Агачъ, че съмъ билъ свободенъ, но не съмъ желаялъ да се завърна въ България. Най-категорично заявявали, че гърцит все съ такива лжи си е служили и ще си служатъ. Най-после, следъ голми мки и по сдебенъ редъ едвамъ успхъ да изхвърля да изпъдя тоя натрапникъ отъ кщата си. Това бше на 5 септемврий, а на 15 септемврий с. г. самиятъ азъ 6хъ най-позорно изпъденъ отъ кщата си и то по интригит на сщия тоя Дисцаридисъ. Подъ предлогъ, че кщата ми била необходима за канцелария на агронома, сполучи да ме изпъди, като си правше сметка той да се настани втре. Планътъ му не се изпълни напълно, защото агрономътъ Леондвридисъ скоро бше уволненъ и вмсто за канцелария обсеби кщата ми за квартира.

-----

1) Пристанището Ханя е столица на Критъ, съ 35 хиляди жители, Въ дсно полицейски стражарь въ национална форма.

назад  нагоре  напред