Забележки към изследването на Н. Тихов (В.К.)
(февруари 2020 г.)
Студията «Очерк грамматики западно-болгарского наречия по сборнику болгарских песен В. В. Качановского» на Н. Тихов излиза за първи път на части в списанието "Ученые записки императорского Казанского университета". В кн. I (с. 145-213), кн. II (с. 1-66), кн. III (с. 101-126), кн. V (с. 1-62) и кн. VI (с. 1-62) от 1890 г., и в кн. I (с. 79-104) от 1891 г. (kpfu.ru/portal/docs/F293650899/index_1834_1899_12.pdf , стр. 14). През 1891 г. тя бива отпечатана и като отделна книжка от Типографията на Казанския университет.
В изследването си Н. Тихов не отчита нееднородния характер на събрания от В. Качановски през 1879-1880 г. песенен материал. Наред с българските песни у Качановски в последния му раздел (Историческія—Юнацкія пѣсни и сказанія) се срещат и песни по сръбска тематика, рецитирани пак от местни хора. За по-съвременния характер на последните ясно свидетелстват думи като "форма" и "стара Сербия" (понятие от втората половина на 19 век) в Песен № 176, и "почта" в Песен № 179:
И тогáй одказуе Милошъ Кобиличъ:
«Свершавасе наше-то царство,
110 И ви чете царство да держите!»
И соблека негова-та формаИ тогáй земали Турци наше царство,
Преземали всичкá Българія,
Преземали и стара Сербія,Песен № 176 (стр. 413). Султанъ Муратъ вызываетъ на бой сербскаго князя Лазаря; полное пораженіе Сербовъ.
(Село Верба, Радом. окр.; 29 ноября 1679 г. записана со словъ крестьянина Мины Стоянова.)
— Отишель е Милошъ добаръ юнакъ,
Отидé си предъ млада девера:
. . .
55 — «Я не могу одъ коня да слазимъ,
Я на цара поцту нóсимъ».Песен № 179 (стр. 434). Женитьба Милоша юнака на Маріѣ «Бѣлоградкѣ».
(Село Бабица, въ 6-ти верстахъ отъ мѣстечка (паланки) Брезника; 24 ноября 1879 г. записана со словъ крестьянина Дëши Тодорова.)
Тихов не прави, или не може да прокара, разлика между тях и приравнява представения в песните езиков материал към говоримия език във "велешко, охридско, джумалйско, мелнишко, самоковско, кюстендилско, дупнишко, софийско, радомирско, трънско, вранско, лесковско, пиротско, берковишко, белградчишко и врачанско". Така, обединявайки всичкия събран от Качановски материал, Тихов приема, че:
- деепричастия като "тураючи, переячи" отразяват говоримия език в кюстендилското село Жилинци:
Я Дойчинъ-тъ тія разговáра:
. . .
Ели ты си, сестро, ядно додія́ло,
20 Мои злавья често тураючи,
Мои керви често переячи?»
И одговори́ сестра Ангелина:Песен № 185 (стр. 453). Дойчинъ больной юнакъ поражаетъ чернаго арапина, повелѣвавшаго въ г. Солуни
(Кюст.-Бан. окр., с. Жилинци; 3 дек. 1879 г. записана со словъ Стоймена Атанасова.)
- деепричастие като "чуваючи" отразява говоримия език в радомирското село Жаблен:
10 Съопазилъ е Дойчинъ добаръ юнакъ,
Па прашуе дильберъ Ангелина:
«Дали те се досадило, мене чуваючи,
Та си толко жално ты заплачешь?»
А она му по тія оговори:
15 «Не ми се досадило, тебе чуваючи,
Но Богъ да біе церна Арáпина!
Песен № 187 (стр. 460). Дойчинъ больной юнакъ поражаетъ чернаго арапина, повелѣвавшаго въ г. Будинѣ
(Село Жабленъ, Радом. окр.; 24 ноября 1879 г. записана со словъ болгарскаго солдата Ивана Дмитріева.)
- форми за бъдеще време от рода на:
- "излезтемо" (— «Оды, кажемъ, вино да піемо, А у мейданъ съутра излезтемо» - Песен № 161);
- "даричемъ те" (Даричемъ те сва Солуна града, И че дадемъ кральство да кралювашь - Песен № 164);
- "узетешь ме?", "узечю те!" ( Тамо сѣды́ Арватка девойка И говори: «Узетешь ме, Марко Кралевичу?; Пай се чуди Марко Кралевичъ, ... Па я казалъ: «узечю те, Арватко девойко!» - Песен № 171);
- "я чемъ погубимъ" («Ни ного, ни малко, кнезъ Лазаре, ... Я чемъ свичко-то погубимъ» - Отново песен № 176);
отразяват говоримия език във вранското село Мачкатица, в софийското село Суходол, в трънското село Бабица, и т.н.
Въпреки, че Тихов още в началото признава, че никога не е чувал български ("Вообще при исполненіи своей работы я былъ поставленъ въ очень неудобныя условія: ..., не имѣлъ возможности слышать живого болгарскаго языка и работалъ надъ изслѣдуемымъ нарѣчіемъ какъ будто надъ такой древностью, отъ которой остались только незначительныя и несовершенныя написи", Предисловіе, стр. V-VII), непростимо е смесването му на народните, архаични, български песни с песни от Косовския цикъл, съвсем различни по сюжет, с по-съвременни доукрасявания (т.е. "доукрасявания") и преувеличавания от страна на сръбските бардове, и с предълги речитативи (срв. и екранизацията им в югославски филми за битката при Косово), като песни № 176, "Султанъ Муратъ вызываетъ на бой сербскаго князя Лазаря; полное пораженіе Сербовъ", и № 177, "Косовскій бой":
А Милушь напреде вревеше —
220 Ка’-но маше саблю налѣво
Маше налѣво — надесно,
Еднашь маше, триесе глава паднехаПо Милушу Іованъ вревеше —
Ка’-но маше саблю налѣво
225 Маше налѣво—надесно,
Еднашь маше, дваéсе главе паднеха;
По Іованъ Миланъ вревеше —
Ка’-но маше саблю налѣво
Маше налѣво—надесно,
230 Еднашь маше, петнаесе главе паднеха;
По Милано бано Голубано —
Ка’-но маше саблю налѣво
Маше налѣво—надесно,
Еднашь маше, десетъ главе падаха.
235 Кусія, ка’-то некой косаче
По некосена ливада;
Песен № 177 (стр. 419-420). Косовскій бой
(Самоков. окр.; 9 дек. 1880 г. записана въ г. Дупницѣ со словъ слѣпца Николы Млечанова.)
Връх е "геройското" описание на убийството на султан Мурад от Милош Обилич:
285 Дойдé Милошь Кобилите;
Наклони се да цалува нога,
Та извади остра сабля
И убоде царь султанъ Мурата,
И му тури въ уста сланина.Песен № 177 (стр. 421-422). Косовскій бой
Може би поради непознаване на езика, Н. Тихов и не (може да) коментира нееднократните грешни преводи на отделни думи от страна на Качановски. (За неуспешните опити на Качановски да издаде речник на българския език вж. стр. 9-10 у М. Н. Сперанскій, Памяти В. В. Качановскаго (1901).) Например, бечви бива преведено от Качановски с рус. "бочки", бъчви (Словарь, стр. 563) :
Бéчви-те (бечви те ти се на страна—214, бочки). (? бечви = вид панталони от шаяк, В.К.)
Други подобни несъответствия:
Кокошкáрь, кушающій курицъ. (? болг. кокошкар = 1. воришка; 2. ястреб-тетеревятник (Accipiter gentilis), В.К.)
Мóровъ, а, о, валашскій, цинцарскій (Соф. окр.). (? морав (о окраске) = лиловый, В.К.)
Оризáрь, кушающій рисъ. (? оризар = рисовод, В.К.)
Печалба, жалоба (Пир. о. Ореовицъ). (? печалба = прибыль, доход, В.К.)
Спáстрити, убить (Заг. 49). (? да спастря = сохранить, сберечь, В.К.)
Тепсíя (тур. кафэ̀съ), клѣтка (Радом. 137). (? тепсия = поднос, сковорода, В.К.)
Токмена, отъ гл. тóкмити, дѣвушка, руки которой добивается мущина (Радом. 55). (? да се тъкмя = подготавливаться, готовиться; тъкмена = подготавливаемая, В.К.)
Заключението на Н. Тихов (стр. 277-8), че наречието в сборника на В. Качановски можело да се назове и "юго-восточное сербское" вместо "западноболгарское" ще бъде оставено тука без повече коментари. Сборникът на В. Качановски все още чака своя изследовател.