ТРЕТА ГЛАВА

СПАСИТЕЛЯТ

(2)
Клеветата

Първата и последна голяма клевета по отношение на доблестния човек, героя на Пещера, спасителя на Брацигово, на радиловци и на част от батачани, е изречена от един заслужил за свободата на България човек. Казвал се е Юрдан Юрданов – Инжето, един от малцината оцелели въстаници от четата на Христо Ботев. Като народен представител, подразнен от небългарското име Осман ефенди, по време на дискусията за поборническата пенсия на пещерския герой Инжето скочил и заявил: "Но при всичко това, което казва господин докладчика, че той е спасил българския народ, че той не го е клал, а че по-малко го е клал, това аз не вярвам. Аз мисля да не бъдем толкова щедри, да не отпущаме българските пари и на такива хора, защото е срамота, и хората ще се смеят с нас; но колкото за това, че той е избавил българския народ, за тия негови заслуги, че не го е клал, аз не вярвалл. Затуй ази ще забележа на господин докладчика, че ако го е клал, по-малко е клал, а не по-много." [194]

Така от нищото, буквално "от пръстите си" героят от Ботевата чета изсмуква клеветата за друг не по-малко популярен от него герой, за други не по-малко важни от неговите заслуги.

Народните представители са потресени от думите на гневния хъш. Един след друг стават, за да защитят пещереца от нелепата омраза, породена от чуждото име Осман ефенуи, под което е крие най-чист българин. Разбира се, народните представители не знаят тази подробност. Те търсят само българската справедливост. Първи след Инжето говори Л. Крушков: "Господа народни представители – започва той, – от казаното от господина докладчика народното представителство може да се ориентира относително заслугите, направени в най-тежките времена от страна на Осман Нури ефенди. Аз мисля, даже чест ще прави на народното представителство, ако се отпусне на просителя една нищожна пенсия от 30 – 40 лева, която няма да костува много на държавата, защото и тъй сме шедри да отпушаме даже на хора, които не са заслужили на отечеството. Ще прави чест и на правителството, и на представителството, ако се отпусне пенсия на този човек".

Втори взема думата Г. Караколев: "Господа представители – казва той, – аз няма да предлагам, както каза г-н Инжето, че като бил мюсюлманин, да не му отпускаме пенсия. На мен ми се струва, че когато един човек е заслужил, това трябва да му се признае, макар той да е и евреин. Докладчикът каза, че в лошите обстоятелства този човек е помогнал на българското население, като е отстранил башибозуците, но г-н Инжето не счита това за нищо, дето не е дал да се коли българското население, и като е турчин, не вярва, но той трябва да знае, че може би да има и от нас някои, които сме правили лоши работи. Един заслуживши може да е мюсюлманин и евреин, щом той е направил добро. Щях да отида да кажа нещо по-нататък, но хайде да не отваряме старите работи. Аз не мога да разбера защо да не се възнагради тоя човек, ако и да е мюсюлманин, когато е заслужил. Освен това само по себе си иде да се разбере, че той е бил добър чрвек, че правителството го е назначавало на служба и управлявал някои работи, и в такъв случай трябва да се повярва, че е направил добрини. Заради туй настоявам да се приеме искането на комисията, именно предложената сума от 80 лева, без да се гледа на това, мюсюлманин ли е, или какъв. Какъвто и да е човекът, стига, че е направил добрина за човеците в най-лоши времена за отечеството".

Възмутен от клеветата в речта на Инжето, след този оратор скача и народният представител К. Попов: "Зависи сега от Народното събрание – подчертава той, – като вземе предвид десетгодишната му служба е България, като вземе още предвид, че просителят е направил една голяма зазлуга на българското население – не тъй, както каза Инжето, че по-малко е клал, – и както това ни се каза и признава от хората, които нямат никаква задна мисъл и цел, но се казва от българи, които най-добре знаят, че е направил добро, всичко туй, казвам, като земам във внимание, зависи от Народното събрание да направи, както намери за най-уместно. Твърде добре знаем, че мнозина от нашите поборници със своята неопитност направиха много пакости, отколкото добрини, и пак ги пенсионирахме. А тук просителят е направил добрина. Следователно, на място си е да му се определи една нищожна пенсия от 80 лева".

Следва повторна реч на докладчика Д. Дуков. "Аз, господа представители – казва той, – мислих, че обясних, но г-н Юрданов не ме е разбрал, види се. Аз не казах, че просителя е освободил всецяло българския народ, но само изброих няколко села, на които е помогнал и които са му дали свидетелства, подписани от кметовете и подпечатани с общинските печати... Освен туй има да добавя, че ако имаме 2-3 хиляди прошения, между тях има 5-6 такива, на които трябва да обърнем внимание и които трябва да удовлетворим. Защото най-сетне парите, които се отпускат, не са само български, а са общи на всички български поданици, които не се делят по народност. И тия, които просят тук милостиня или пенсия, и те са български поданици и имат право, защото парите са наши и техни."

Председателят на Прошетарната комисия Г Ковачев подчертава: "Комисията... намери, че една пенсия от 80 лева месечно не ще бъде толкова голямо възнаграждение срещу заслугите, които негова милост Осман Нури ефенди е принесъл, и затова реши да му се отпусне. Зарад туй аз ще помоля да се съгласите всички да се отпусне тая пенсия, като с това дадем да се разбере, че ние еднакво се отнасяме към всеки човек, стига да е правил известни заслуги на отечеството."

Иван Цанков подкрепя думите на Г. Ковачев с довода: "Понеже от думите на преждеговорившите се осветли доста добре почитаемото Народно събрание, че тоя човек действително е заслужил каквото да му се отпусне пенсия, заради туй преддагам да се прекратят дебатите и да се гласува предложението на комисията."

В залата се чуват гласове "Прието!". Председателят на събранието установява обаче, че клеветата по адрес на Осман Ефенди е възбудила духовете на народните представители, и независимо от предложението на Ив. Цанков за прекратяване на дебатите, изказванията продължават.

Като опонент на Османовата молба се обявява още един народен представител – А. П Семерджиев. Той довежда клеветата до кризисната й точка, като я обработва с допълнителни умозаключения, със силогизми, които целят създаването на превратна представа на героя от Пещера, за неговите заслуги: "Прочете се едно свидетелство от Пещерската община – заявява ораторът, – в което се казва, че той – Осман ефенди – запазил пещерци от башибозуците. Пещера, господа, не въстана през 1876 г., за да има нужда от запазване. Не е истина, че е помогнал на Батак. Ако беше само дигнал ръка да помогне на Батак, то нямаше да паднат толкова жертви. Да се говори .за Батак, да се казва, че е помогнал, то е да се осквернява паметта на падналите къщи, и най-мило, и всичко дадоха за тая свобода? Как ще различим поборникът от един такъв мехмедалия човек? Такива мехмедалии са много по света, много ги има и в нашето отечество... Даже да речем, че правителството реши да му отпусне пенсия, трябва ли да се сравнява той с ония, които са принесли политически заслуги? Знаете примери. Двама батачани (вероятно воеводите Ангел и Стефан Керелови – вж. по-нататък, бел. Т.Б.) са пенсионирани с по 60 лв., Иван Арабаджията (помощникът на В. Левски – бел. Т.Б.) – с 80 лв. Може ли да сравните тоя мерхаметлия човек с тях? Не можете, ако турите ръка на сърцето. Като имаме това предвид, аз мисля, най-доброто нещо, което може да направи Народното събрание, е да изкаже благодарност от страна на представителството на господина Осман ефенди за добрините, които той мисли да е принесъл на някои свои съотечественици, и нищо повече."

А. П. Семерджиев ще да е другият народен представител от Пещерско, най-вероятно от Чепинското корито (?!). Речта му с подценяването на Османовите заслуги, които се определят като неполитически, дори като "мислени(!)" единствено от самия "г-н Осман Нури ефенди", създава напрежение в залата; клеветата си служи с ново личностно определение – мерхаметлия (думата е заемка от турски и означава 'човек, който притежава мерхамет, милост').

Така този умен противник на непознатия му Осман Нури Ефенди приписва заслугите не на неговия мироглед и идеите му за братство и равенство, почувствани от такива видни съвременници като Д. Юруков, а на някакво вродено или създадено чувство за милост, за милосърдие.

Речта на Семерджиев цели да лиши Осман Нури ефенди от важна социална и политическа характеристика. Разбира се, и тази нелоялна към заслугите на най-видния мъж от Пещерското краище реч не успява да разколебае оценката за "негова милост Осман ефенди" [195], направена от народните представители.

Клеветата отстъпва пред името на Осман Нури Ефенди, за да не се изпречи вече никога пред него до края на земните му дни.
 

Литературната клевета

По-напред се посочи, че хронистът на въстанието в Брацигово и сам участник в боевете Атанас Мишев е написал две произведения. Документалната си хроника е издал през 1881 г. [196] После е решил да напише на основата на тази книга и върху допълнително събрани материали и литературно произведение..Създал е ръкопис в някакъв смесен жанр, нещо като хроника-повест, където документалистиката отстъпва място на художествената измислица. Този ръкопис, носещ, кой знае защо, наслов "Спомени из българското отечество", на времето остава непобликуван. Пази се в архивното хранилище на БАН"  [197].

Интересът към спомените на Мишев спада, още след първата проверка за тяхната достоверност, направена от Захари Стоянов [198].

Независимо от множеството съмнения и неточности изобщо в писанията на Ат. Мишев, проф. Йоно Митев, като игнорира това обстоятелство, което не може да не му е известно, публикува през 1976 г. и посочените спомени на Ат. Мишев [199]. Така един опит за литературно произведение беше издигнат от уважаван български историк в ранг на важен за историята на Априлското въстание документ.

В публикуваната хроника-повест читателят, познаващ изнесената от самия Мишев в първата му книга (Боят около Брацигово [200]) фактология за Осман Ефенди, познаващ и представените тук данни за живота и делото на пещерския герой, остава изненадан от характеристиките на едноименния литературен персонаж в Спомените. Но, впрочем, сравнете как той, Мишев, описва известната на всички българи сцена с мъчението на националния герой Васил Петлешков [201] в м. Маргите [202].
 

"Четирима солдати пристъпили към Петлешков и почнали да го бутат към огъня и насочват със щиковете си зад него "по заповед на пазарджичанина Али бей Гаванозоглу. Осман ефенди възпрял полковника с думите:

- Чакай малко, Али бей ефенди. Не се впущай в такива крайности, че сетне няма да дадеш отговора си."

"Васил Петлешков изгледал хладнокръвно Али бея и като потупва с крака си, казва на последния:

- Аз съм, който събудих населението да се вдигне против вас, башибозуците. Освен мене друг не е виновен. Виновен съм за правда."

"После пак същия с яростен глас:

-Куче краставо! Вие сте душманите на нашето царство! – и се отдръпва назад.

- Ах, къде е пашата да го види! – извиква с висок глас.

Осман Нури ефенди притърча и повика пашата, който на минутата дошъл при мъчения, когото оттеглили от огъня накрая...

Осман ефенди казал на бейовете:

- Ах, бей ефендилар, що направихте вие пред лицето на пашата. За тая ви постъпка вие ще отговаряте пред Бога и пред законите!

Али бей Гаванозоолу и Мехмед Али бей накачили се на конете и като изпсували и Хасан паша, и Осман Нури ефенди, препуснали конете си и се упътили за Т. Пазарджик с цел да подигнат давия пред главнокомндващия войските на Одринския вилает Надир паша против Хасан паша и Осман Нури ефенди." [203]


Запознат с голямата личност на Осман Ефенди, брациговският кандидат-писател с лека ръка го поставя за свидетел на последните часове от живота на Васил Петлешков, с лека ръка поставя в речта му никога неизречени думи Ако видният жител на Пещера беше присъствал на трагедията на погълналия отрова Васил Петлешков, а оттам и на немощния страдалец, то, като познаваме неговото изключително човеколюбие, милостта му (мерхамед) и неговата огромна власт в района, то в никакъв случай нямаше да се стигне до историята с огъня!

Ако Осман Ефенди беше присъствал или поне беше имал отношение към трагедията в м. Маргите, то сам Мишев щеше да я опише още в първата си книга, щяха да я опишат и немалкото следващи по време историци на Врацигово. В първата си книга, именно "Боят около Брацигово", Мишев споменава, че само срещнал близо до местността Маргите Осман Ефенди, придружаван от други конници [204]. Това обаче съвсем не означава, че той е останал в тази местност, когато там е бил докаран В. Петлешков.

В случая Осман Нури ефенди като литературен герой явно е комбиниран персонаж: името на известния пещерец е поставено вместо името на действително присъстващ на събитието в Маргите друг пещерец. Възможно е самият Мишев да е объркал лицата от събитието, на което не е бил свидетел.

Първото по време описание на интересуващата ни случка е направено през 1905 г. от Никола Петлешков и Иван Йеремиев. Техният труд е и най-компетентният за случилото се в местността, срв. необходимата ни част от книгата:

"От тук нататък оставям да говори г. Иван К. Йеремиев, очевидец, съдеец на въстанието и дори запознат с всичките му перипетии:

- Влязох аз в Гробето, дето бяха пашата и пазарджишките бегове и хаджи Ахмед Пехливан от Пещера. Войниците бяха наклали два огъня от дърветата на позиите. Доведоха Петлешкова при пашата и го заобиколиха 4 войника, които държаха шиковете си насочени към него. Претърсиха го дали няма някакво оръжие и намериха в елека му един куршум. Хаджи Ахмед Пехливан му подаде да го глътне и Петлешков го глътна. Хаджи Ахмед Пехливан тогава започна да му говори:

- Прилича ли този кайфет за тебе? До днес на бащиния си живот носил ли си опинци и навуща, та сега си се обул в такива?

Обърна се към пашата и му каза.

- Паша ефенди, баш комитата е тоя. Него дръж – той всичко знае.

Пашата заповяда да го поставят между огньовете, пламъците на които се издигаха 3-4 м високо. Поставиха го с лице и гърба към огъня, а отстрани войниците стояха с насочени към него пушки. Като стоя между огньовете, почнаха да му се пришурят дрехите, той взе да вика:

- Изгорях, изгорях.

Хаджи Пехлеви му извика:

- Гори, синко, гори, каквото си правил, намери!

Пашата заповяда да го извадят." [206]

От сравнението могат да се направят следните изводи:

1. Мишев не е бил свидетел на събитието в Гробето.

2. Преразказал е някакъв разказ за "четиримата войника", участвали в мъчението, който е преработил в напълно невярна светлина.

3. Участникът пещерец, който е бил на мъчението на Васил Петлешков, не е бил Осман Нури ефенди, а хаджи Али Пехливан.

Циникът, подиграл се с агонията на Васил Петлешков, чиито действия Атанас Мишев безотговорно е приписал на Осман Ефенди, е най-важният представител на противния лагер в Пещера, който всячески се е опитвал да провали благородното дело на Спасителя.

За този хаджи Пехливан са писали всички историци на Пещера [207]; представям го по-подробно в ч. "Другият лагер".

[Previous] [Next]
[Back to Index]



194. Вж. бел. 2, с.105-106.

195. Вж. бел.2, с.105-108.

196. Вж. бел.7.

197. НА БАН, ф.1, оп.II, инф.No1395, 542 л.

198. 3. Стоянов, Записки по българските въстания, т.III. С., 1967, с.296, 302.

199. Вж. сб. Април 1876. Спомени. С., 1976, с.527 и сл.

200. Вж. бел.7.

201. За нея вж. по подробно при Н. Петлешков и Ив. Йеремиев, История на Брациговското въстаnие. Пд, 1905, с.110 и сл.; Ив. Унджиев, В. Петлешков. С., 1935.

202. За нея вж. при Т. Балкански, Местни имена от Пещерско, свързани с Априлското въстание. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език от миналия век.С., 1979, с.207.

203. Вж. бел.199, с.515-596.

204. Вж. бел.189.

205. Друго име на Мъргите.

206. Вж. бел.201, с.109-110.

207. Вж. и при Т. Рашайков, Брацигово. С., 1973, с.71;
Ив. Унджиев, пос. съч.; вж. и бел. 201, с.77; Ил. Зоински, Брацигово. С., 1976, с.23.