4. IV път
5. V път
6. VI път
Един ден, когато си бях аз в кръчмата и имах няколко души мющерии, дойде дядо Пешо Тодоров (Желявски — тогава в меджлиса турски заседаваше) и с него бекчията селски (Сюлейман [52] арнаутин), които отседнаха от конете си и седнаха на столове вън от кръчмата, догдето аз им направих кафе [53], отгоре низ селото идат двама души с коне. Като наближиха, познах ги, че са нашите хора от комитета (Д. Общи и Васил Бошаранов). Слезнаха и те от конете си и седнаха на столове близо при дядо Пешо, като в същото време се ръкуваха с него и чиниха здраво-живо. Дядо Пешо заръча и за тях кафе, захванаха в разговор, като слушах, че дядо Пешо ги питаше отде са и по що ходят тъдява. [54] Общи отговаря-
35
ше, че ходят по търговия за ярешки кожи и говеда. Аз в това време се преструвах пред дядо Пешо и арна- //
с. 33
утина, че не познавам тези търговци и че за първи път сега ги виждам.
Бекчията арнаутин си стои настрана при коня негов, а другите [коне] на
търговците и дядова Пешова [кон] [55] се развождат.
Тоя път Общи и другарят му бяха въоружени с чифте пушка, крива сабля (палата)
и с търговска форма. Един път слушах разговорът на дядо Пешо и Общи, и
не можех да разбера нищо, а тия си говорили по гръцки. Най-после повика
ме дядо Пешо и ми казва: „Тоне, тия хора са търговци и ме питат на кой
тука човек да оставят пари да им събира ярешки кожи и говеда, аз им препоръчам
вазе, затова [в]земете им парите и събирайте им стока”. Отговорих на дядо
Пешо, че си имам друга работа, затова не ще може да им свърша аз. И така
се свърши разговорът между дядо Пешо и Общий. Стана дядо Пешо, качи се
на конят си и тръгнаха с бекчията по нивята да ги погледат //
с. 34
добри ли са, понеже беше пролетта, през месец майя. Общи и другарят
му не останаха тая вечер, а си заминаха на друго село. Ния с няколко души
от членовете на комитета говорехме помежду си, че Д. Общи [е] много слободен
човек — явява се и пред турци, и пред [в]сякого и много често [в]зе да
дохажда в нашето село, та да не би някой да го подкаже на турците, които
се намираха в селото ни — бекчията и мол[л]ата на дядо Пешо. Но слава богу,
нищо нема да се случи таково нещо.
Един път като беше дошел Тодор Пешов (син му на дядо Пешо) в село у дома му, заедно с техния молла Абдула и като стоял няколко дена в селото си, случи се, че дойде и Д. Общи. Обадихме на Тодор Пешов, че е дошел Общи, н той казал, че тая вечер да му бъдем госте, понеже и Тодор беше член от комитета; отидохме вечерта с Общи и той приготвил //
с. 35
печено агне за вечеря,
36
ръкуваха се и целуваха се в устата с Общи, па седнахме в стаята на горния етаж. Проводихме и за дядо поп [56] и той дойде. Вечеряхме добре, пийнахме си винце, после захвана Тодор да разпитва Общи как отиват работите на комитета и той му отговаряше на всеки зададен въпрос от Тодор Пешов. Цялата нощ преминахме в разговор по същия въпрос, а молла Абдула си спи в долния етаж на къщата им.
Пренощувахме там и заранта като станахме, Тодор Пешов имаше един зелен [57] хат (кон), да се намерят уж на работа, захванаха да го пазарят с Д. Общи, и той му се качи да го обиде има ли добър ход. Най-сетне не могоха да се спазарят. Отиде си сетне по работата.
Друг един път, като до[й]де Общи у дома, между [в]сичко обади ми, че до скоро време може да чуеме, че ще се убие от комитета в Орханне един поп (дякон), [58] че щял да предаде делото на турците //
с. 36
и по-после щели да оберат царската хазна, [59] която
щяла да мине от Орхание през Врачешката клисура за София, защото пари от
народът мъчно се събирали и по малко давали, та не ще може скоро да се
изкара делото, та затова тъй ще обърнем отсега нататък. Още ми явяваше,
че ще да убие и игумена Мелетия от Елешнишкия манастир „Св. Богородица”,
понеже първия път като лежал една нощ в манастирът, обадил му за комитета
и поискал му пари, той му отказал, та го страх било да го не предаде и
защо тези калугери да не дадат пари, когато техните пари са събрани от
народът, а сега не щат да помогнат. Аз го помолих да се не варка с убийството
на игумена дядо Мелетия, че аз го отблизо познавам и като му е явено за
комитета, //
с. 37
вярвам, че като се събера с него да му поговоря и аз, ще даде пари
за комитета и не ще предава никого. Така и стана. После като се намерих
с игумена, отворихме приказка за това и той се съгла-
37
си на [в]сичко. И когато Общи отишел втори път в манастирът, игумена му дал 5 т[урски] лири за комитета, на който станал оттогава член.