СБОРНИК
ТРАКИЯ
том II
10. БЕЖАНСКИЯТ ВЪПРОС В СМОЛЯНСКИ РЕГИОН
Красимира Чакърова - гл. експерт в Община - гр. Смолян "Образование"
Бежанският въпрос има своя дългогодишна история, свързана с развитието на България. Той се проявява в по-силна или по-слаба степен във всички етапи на новата и най-новата ни история от Освобождението до края на Втората световна война.
Най-важен период от развитието на бежанския въпрос е този между двете световни войни, по-специално от 1919 г. до 1932 г., тъй като след това той изгубва своето първостепенно значение и е изместен от други по-актуални въпроси.
По това време бежанският въпрос има голямо вътрешно политическо значение. Бежанците представляват 10% от населението на страната. Поради своето тежко материално положение и традициите в революционната борба, дължаща се на това, че по-голямата част от тях идват от центровете на национално-освободителното движение след 1878 г., те представляват социална група с особено голяма политическа активност. Бежанците оказват решително влияние върху редица важни моменти от развитието на страната през този период - безработица, училищна криза и други. Без осветляване ролята на бежанските маси е немислимо правилното изясняване на един от най-важните въпроси от вътрешното развитие на страната - аграрния.
Участието на България в Първата световна война, както и водените преди това две Балкански войни /1912-1913 г./ нанасят на трудещия се народ тежки човешки и материални загуби - около 150 000 убити, 200 000 ранени, повече от 30 млрд. военни дългове, 80 млрд. военно обезщетение, разорение
173
на селския земеделски поминък от непосилни реквизиции, глад и немотия. Страната е изолирана от външния свят. Положението се отежнява от хилядите бежанци от Македония, Добруджа, Тракия, Западните покрайнини, Мала Азия.
Границите на балканските държави са прекроявани неколкократно след водените от България войни и подписаните мирни договори.
В резултат на първата национална катастрофа Източна Тракия е напълно обезбългарена. Българите са подложени на геноцид. Те напускат родните си места и се преселват в границите на Ньойска България. Съдбата на това население е изключително тежка. Един от най-трудните за разрешение въпроси става бежанският. Неговата острота се засилва от обстоятелството, че по онова време в страната намират приют още около 50 000 белогвардейци и арменски бежанци. [1] Това отежнява още повече задачата на държавната власт, да даде подслон и работа на всички български бежанци, които идват след неуспешните за страната войни.
По статистически данни на П. Константинов /председател на върховния управителен съвет на тракийската организация/, в Западна Тракия, която се дава на Гърция, в началото на 1920 г. е установено точно населението и състава му от преброяването извършено от междусъюзническото управление на ген. Шарпи и то е следното:
- българи - 69 154, помаци /говорещи български език/ - 11 739, гърци – 51 706, турци - 73 220, евреи - 3 000, арменци - 1 969, цигани и др. - 1 834 или всичко 212 622 души в цяла Западна Тракия с нейните 6 околии. В една от тях Дедеагач от 21 946 души население, българи са 18 067 или 82%, в друга, Софлу от 24 699 души, българи са 14 447 души или 60% и т.н.
Неуспешните войни /1912 - 1918 г./ и последиците от тях обезбългаряват цели области като Източна Тракия. След
174
окупирането на Западна Тракия се започва вътрешна война срещу българите като се затварят българските училища, вземат се черквите и се пращат българи във вътрешността на Гърция и островите ѝ. [2]
На 9 май 1921 г. се приема Закон за трудовата поземлена собственост /ТПС/ [3]. Създадената Главна дирекция на ТПС има задача да организира и съдействува за правилното отчуждаване, разпределение и оценка на земите в полза на фонда, тъй като още с пристигането си бежанците искат от властта подслон, работна земя, селскостопански инвентар и добитък.
Родопа има страшна и славна история. Петвековното робство оставя тежка следа в снагата на Родопа и в душите на измъчените планинци. Тридесет и четири години след Освобождението на България се освобождава Родопа с помощта на доброволчески отряд, под командването на командира на 21-ви пехотен Средногорски полк - полк. Владимир Серафимов през 1912 г.
Две години след завършване на Балканските войни България участвува в Първата световна война на страната на Германия. Тази война завършва с нова национална катастрофа за страната. Според Ньойския договор Западна Тракия се предава на Гърция и страната е лишена от излаз на Бяло море. Родопското население почувствува извънредно остро загубата на Западна Тракия. Стопанското единство на Родопската област с Беломорието е разрушено.
След 1919 г., когато е отнета прибрежната Беломорска ивица се създава най-малкият окръг в България Пашмаклийският /Смолянският/, който се състои от 3 околии: Пашмаклийска /Смолянска/, Даръ-деренска /Златоградска/ и Дьовленска /Девинска/.
Според преброяването, извършено през 1921 г. Пашмаклийският /Смолянският/ окръг наброява 66 720 души с
175
трите околии съответно:
Смолянска - 33 167, Златоградска - 20 742, Девинска - 12 881 души. [4]
Географско-физическият строеж на Родопската област налага по-трудни условия за живот на планинското население. То живее пръснато в малки селища, отдалечени едно от друго. Изселването е придружено с големи жертви. Българското население от Източна и Западна Тракия е подложено на гонения. Тогава в Смолянско пристигат голям брой бежанци. От Източна Тракия - 2 семейства, 7 души от с. Енидже, от Гръцка Македония - 43 семейства, 191 души от селата Воден, Ловча, Върбица, Скрижево, Търлис, Савен, Руфалово, Ореховец и др. От Сръбска Македония - 17 семейства, 74 души от Куманово, Велес, Щип, Ореш, Дебър, Радовиш, Негован, Битоля и др. От Мала Азия едно семейство, 4 души от Байрамие. Общо 85 семейства с 371 души. [5]
Това са официални данни, публикувани в ДВ, но по документи в Държавен архив-Смолян броят на бежанците е по-голям.
Бежанци прииждат неедновременно и се заселват на различни места. За разпръснатостта при заселването на тези, които идват от 1912 г. до 1931 г. важна роля играе земята.
До 1920 г. не се прави почти нищо, за да се запазят имотните интереси на бежанците в родните им села и градове, находящи се в съседни държави, защото при една такава гаранция за имота тези измъчени бежанци биха се завърнали в бащините си домове. Лошите икономически условия стават причина по-късно голяма част от придошлите да се изселят във вътрешността на страната. Те се изселват в големите работнически центрове като Хасково и Пловдив, за да търсят препитание.
През 1916 г. в Девинска околия се заселват; 239 семейства, разпределени както следва в селата: Ягодина - 46,
176
Нипли /Буйново/ - 67, Чала - 25, Иланджиево /Змейца/ - 101 семейства. [6]
Запазени са молби от 5 мохамедански семейства, заселени в с. Чуреково, Девинско дошли от Скеченско /Ксантийско/ и Кавалско. Запазена е молбата от 14 окт. 1923 г. на цялото мохамеданско население от с. Почен, Драмско, което търси убежище в Девинско, поради зверствата на турците. [7] Тук е важно да се изтъкне чувството на принадлежност към българската нация у тези семейства, които търсят спасение в границите на България, а не в Турция, въпреки мюсюлманската си религия.
В съгласие със законите, уреждащи настаняването на бежанците, действащи в страната и в Смолянски окръг са изградени комисии: една окръжна, три околийски и десет общински. Голяма слабост при настаняването на бежанците, както в цялата страна, така и в Смолянски окръг е, че се дава земя под наем, който всяка година се възобновява. Законът от 1926 г. се нарича Закон за селскостопанското настаняване на бежанците и визира само тази дейност. Околийските комисии в 1927 г. оземляват 18 бежански семейства в Даръдере /Златоград/, 8 в Кирково и 30 семейства в Дьовленско /Девинско/. Откриват се нови безстопанствени земи, с което се увеличава поземления фонд. [8]
В Държавен архив - гр. Смолян са запазени Протоколи от общинските комисии за Т.З.С. В селата Чуреково, Михалково, Селча, Петвар и Осиково, относно оземляване на бежанците и Списъци за дадените под наем фондови земи в селата Михалково, Селча и Стоманово. [9]
Предоставените средства за подпомагането им са съвсем недостатъчни. Не се определя точния размер на поземления фонд в отделните околии. Характерен момент през този период е отношението на местното родопско население към бежанците, които са приети радушно, топло и въпреки пословичната
177
му бедност, то се старае всячески да оказва помощ за облекчаване на тежката им съдба.
Дейност в защита интересите на бежанците развиват бежанските организации в Смолянско. Те имат задача да ръководят и организират живота им чрез Културно-просветна и благотворителна дейност. Полагат грижи за настаняването на бежанците, събират средства за подпомагане като устройват вечеринки, представления, концерти и др.
Голямото значение на бежанският въпрос се състои в това, че недвусмислено се показва и потвърждава българският характер. В културно, икономическо и битово отношение на откъснатите впоследствие на войните области - Западна Тракия, Македония, Западните покрайнини, Южна Добруджа. Важен е фактът, че въпреки жестоките репресии населението запазва своето българско национално съзнание.
БЕЛЕЖКИ:
1. НАТАН, Ж., Стопанска история на България. С., 1957 г.
2. Списание "Родопа", бр. 5 от 1 май 1930 г.
3. ДВ, бр. 31 от 12 май 1921 г., Закон за ТПС.
4. Списание "Родопа", бр. 6 от 1 юни 1921 г.
5. ДВ, бр. 1 12 от 19 август 1927 г.
6. ДА-Смолян, Ф. 14К, оп. 1. а.е. 801, 802, 808.
7. Пак там, а.е. 205, 801.
8. Пак там, а.е. 801, 803, 931.
9. Пак там, Ф. 352К, оп. I, а.е. 85.