СБОРНИК
ТРАКИЯ
том II
11. "Из миналото на село Башклисе, Димотишка околия''
Ангел Ангелов - Свиленград
Географско местоположение
Село Башклисе било разположено в югоизточните разклонения на Родопите, десетина километра западно от долното течение на Марица. Край селото и южно от него течала Бяла река, която разделяла землището му на две части и служила за граница между двете съседни околии -Димотишка и Суфлийска. В горното си течение реката носила името Каяджишка река, текла на югоизток и след като приемала водите на притоците си Демир Капу и Воденичарска, поемала източна посока до вливането ѝ в Марица.
От юг в нея се вливали Малка река и Гундерица, а от север - Сладък дол и Горчив дол, които обграждали селото от запад и изток. Притокът ѝ Демир Капу служил за граница между землищата на Башклисе и Каяджик. Тук каяджици имали тепавица, която задоволявала нуждите на населението от околните села. А река Воденичарска носила името си от петте воденици, разположени недалеч една от друга. Три от водениците били башклисенски и принадлежали на чорбаджи Янко Димитров, Пройкоолу и на Киро Ангелов. Административно селото се числяло към Димотишка околия обаче селяните предпочитали да отиват на пазар в Суфлу, който бе по-близо, а и пътят, който го свързвал със селото бил по-добър. Башклисенци отивали в Димотика по два пътя: Ахрянбунар-Макдра-Салтъкьой - по стария път /римски/ Фере-Одрин, а другият минавал през селата Караклисе и Булгаркьой за Димотика, около шест часа път. Башклисе граничел на юг със землището на гр. Суфлу на 10 километра и българското село Янюрен, на 12 километра. На запад: Каяджик / 9 км/, българско село; на северо-запад: Крушево /10 км/, населено с българи и турци; на север: Караклисе /8 км/ българско село,
179
и на изток: Ахрянбунар на 3 километра.
До 1920 година Башклисе било чисто българско село и наброявало около сто къщи.
Поминък:
Основен поминък на населението е било земеделието и по-специално отраслите му - бубарство и животновъдство. Селото било известно като пашкулопроизводителен център с хубави, образцово подредени черничеви градини. Отглеждало е около 250 унции бубено семе с години, производство - надхвърлящо 150 тона пашкули. Всяко семейство отхранвало по 2 унции средно, а имало семейства, които отхранвали до 10-15 унции.
Големият селски чорбаджия Михаил Дяков, собственик на четири големи бубарника и няколко черничеви градини, отхранвал с наемни работници 30 унции. Пашкулите продавал на пашкулната борса в гр. Суфлу. Башклисенци не без гордост сега заявяват, че от селата на бившата Димотишка околия само село Гьокче Бунар, сега Сив кладенец ги биело по производство на пашкули. Много добри условия съществували за развитие на животновъдството. Отглеждали рогат добитък, кози и овци. Четирима говедари пасяли селския йоз /ялов добитък/ и сахмала - дойния.
По приблизителни данни селото имало около 3000 кози и 500 овци, стотина чифта впрегатен добитък - волове и крави. През по-голямата част от годината добитъкът прекарвал на паша в м. "Чифлика", обширна местност с хубави пасища и гори.
Евреи-търговци закупували козето и овчето мляко, което приемали от производителите в селската мандра и го преработвали на сирене.
Населението култивирало всички видове зърнени храни, фураж: пшеница, къзълджа, ръж, ечемик, царевица, сусам.
Производството, на зърнени храни задоволявало нуждите
180
на местното население. Добре виреел и памукът, но бил слабо застъпен.
Всяко семейство сеело и обработвало по 1-2 декара дини и пъпеши, тикви за собствени нужди.
В селото имало само една зеленчукова градина от около десетина декара, чието производство не могло да задоволи местните нужди и селяните се снабдявали със зеленчуци и от пазара в Суфлу. Отлично се развивало и лозарството. Всяко семейство, притежавало по два-три декара собствени лозя. Хубавото башклисенско вино било известно в цялата околност. Имало производители, които продавали виното си по панаирите. С пчеларство се занимавал само Иван Янев, който притежавал и отглеждал 40 кошера пчели, по хралупите на вековни дървета из гората се развъждали в диво състояние многобройни пчелни семейства, на които селяните вземали меда, след като поголовно ги унищожавали.
Известен по онова време /преди обезбългаряването на Западна Тракия/ бил панаирът в м. "Татарен" в землището на М. Дервент. Той бил организиран всяка година по Илинден, от следните села: М. Дервент, Каяджик, Крушево и Мандрица. Тук се извършвали покупко-продажби на всички видове земеделско производство и най-различни търговски стоки. Панаирът бил масово посещаван от близки и далечни села и градове от Западна та дори и от Източна Тракия.
На Татаренския панаир башклисенци продавали излишъка от земеделското си производство, главно добитък и вино, а купували бакалски стоки, земеделски сечива и всичко друго, от което се нуждаели.
От произведените вино и пашкули, от продажбата на дърва, от мандрата и домашния добитък, башклисенци получавали значителни доходи, които подобрявали материалното им състояние и правело живота им по-сносен и по-добър.
"Башклисе беше най-богатото село в Маришките, Родопските
181
и Беломорски околии" - пише в своите спомени Станимир Попов. "Хората бяха добри и гостоприемни. Всяка вечер през есента и зимата се събираха, ту в една, ту в друга къща да хапнат, пийнат и разговарят, като не забравяха да канят и мене. Спомените ми от башклисенци са незабравими". С голяма любов и носталгия си спомня за китното селце Башклисе и известната на тракийци стара учителка Евдокия Каринтова от Лозенград учителствувала в Башклисе през учебната 1911-1912 година.
Население, естествен прираст, изселвания
В книгата "Одринска Тракия" от Димитър Попниколов в която намираме публикувани данни за етнографията на Одринския вилает от 1878 година, в графата за Димотишка кааза е посочено Башклисе със 105 къщи и 510 жители, /стр. 73/. В продължение на цели 42 години - до 1920 година, през която башклисенци били изгонени от родното си село, този брой на къщите и жителите му си остава почти непроменен.
Знае се при това, че селото не е давало в миналото изселници за по-добри поминъчни условия с изключение на няколко единични семейства изселени в околийския център Димотика. И мнозина, които не познават миналото на Башклисе, с основание биха запитали, защо не се забелязвало никакъв естествен прираст на населението при наличността на толкова благоприятни климатични и поминъчни условия, благодарение на които то е успяло през това същото време да си създаде сравнително добро материално положение?
Изчерпателен отговор на този въпрос ще намерим в историята на селото, като се върнем 90 години назад.
През 1879 година заедно с оттеглянето на освободителните руски войски от Одринска Тракия, няколко десетки семейства от Башклисе /нямаме сведения за точния им брой/ се изселили в новоосвободеното българско отечество - в селата:
182
Раднево, Чирпанско, Сунгуларе, Карнобатско и в някои села на Старозагорско и Пловдивско.
Народен бит
Стаята, където постоянно живяло семейството, се наричала "одая". Тя имала огнище, където кладяли огън и готвели, а през зимата се топлели. Постилали я с рогозки, а по краищата слагали възглавници. Тук се намирал и въстреба за дрехите, постелките и завивките, долапи и полици, на които слагали готварски съдове - сахани, пръстени паници, лъжици и зъбаци /вилици/. Лъжиците били дървени и едва напоследък по хуриета влезли в употреба и металическите.
От домакинските съдове ще споменем: харкоми /менци/, казани, тенджури /бакърени/, стомни, бъклици, картунни.
Всички членове на семейството се хранели на обща трапеза - кръгла синия, около която насядали на земята. Преди да започнат да се хранят се кръстели. Сутрин закусвали с трахана, кускус, качамак, рушница /каша/. На обед домакинята приготовлявала готвено, обикновено фасул, най-популярната храна и месо. Всяко семейство отглеждало и по едно-две свини и десетина домашни птици - кокошки, патици. Рядко липсвали на трапезата млякото и продуктите от него: угурт, сирене, масло. И всичко това се произвеждало в домакинството, притежаващо по няколко десетки кози и овци и по една крава, като доен добитък.
Други продукти, употребявани в кухнята на башклисенци били: сол, маслини, солена риба, зеленчуци и др.
Домакините в празнични дни разточвали и изпичали на огнището, или под връшника баница, приготовлявали и някои сладкиши. Хляб замесвали и изпичали в домашната си фурна, или на подница с връшник.
183
Народни обичаи
Башклисенци били набожни, тачели църковните пости и посещавали църквата в празнични дни. За всеки празник имали и свои особени обичаи. Новата година е запомнена със суровакането на децата, а Бъдни вечер /срещу Нова година/ с традиционната баница с клечки - клончета от напъпил дрян. На Коледа младежите коледували. Разделени на четири кола /групи/ те разпределяли селото на райони и всяка група посещавала по ред всички домакинства за своя район, като за всекиго от членовете на домакинството изпявали подходяща коледарска песен. Домакините ги дарявали със специални хлебчета, брашно, сланина, яйца, пари. Свинетата колели на малката Коледа, т.е. на последният ден от коледните пости.
На Богоявление черковната служба се извършвала не в черквата, а на открито край реката, в която свещеникът хвърлял светия кръст.
На Ивановден имало обичай да къпят именниците в реката, за която цел приятелите им давали харкоми пълни с вино, а след това пиели през целия ден за тяхна сметка...
Вечерта на Великденски заговезни, преди да започнат да се хранят, ставали прави, младите целували ръка на по-възрастните за прошка. През тая вечер кумецът и кумицата отивали в дома на своя кум на прощаване. Пак за същата цел най-стария от рода бил пооещаван в своя дом от всички негови близки, роднини. Същата вечер се ознаменувала с пушечни гърмежи-стреляли мъжете с ловджийски пушки. На Георгьовден всяко семейство колело агне. След обед устройвали хоро, а надвечер младите се люлеели на въжени люлки, окачени на високи дървета.
През есента и зимата, когато привършвали работа, в много къщи из селото уреждали попрелки, на които момите и булките предяли, везяли и пеели народни песни. Неизменни посетители на попрелките били селските ергени, които
184
обикаляли на групи из селото и ги спохождали по ред.
През есента и зимата /но не и по време на постите/, ставали годежите и сватбите. Годежът ставал в дома на годеницата, обаче без годеника...
Сгодежниците, т.е. пратениците от момковата страна давали нишан на годеницата - златни монети, разменяли пръстени. Годеникът отивал "на поврънки" у годеницата едва на третия ден и то придружен от най-"близкия си другар.
Разбира се, той не можел да остане в дома на годеницата за нощуване, а се връщал в своя дом. С годеницата се виждал само на хорото. Това продължавало три години, до деня на сватбата.
Невястата приготовлявала освен чеиза още и много дарове и в деня на сватбата дарявала сватбарите от момкова страна.
Етнографски бележки
Говор:
в своята книга "Народностният лик на Западна Тракия" - Георги поп Аянов, бивш учител по история в Одринската гимназия "Д-р Петър Берон", ни осведомява, че Башклисе се е заселило през "Чумавото" с преселници от Чирпанско, Пловдивско и Пазарджишко /стр. 70/
А на стр. 24 на същата книга той поставя говора им в южно-българската говорна област, чийто граници достигат до Черно море, на юг до Мраморно и Бяло морета, а на запад - през Източна Македония - до Солун.
Изводът, който трябва да направим за нашите башклисенци въз основа на горното авторитетно мнение на поп Аянов е, че те са частица от голямата племенна група на рупците, а езикът им е диалект на южнобългарската говорна област.
Говорните особености са следните:
1. Омекчено произношение на някои съгласни: сиренъе вм. сирене, огин вм. огън, тенко вм. тънко; шарлаган /сусамово
185
масло/ н-то се произнася много меко, йотовано.
2. Изхвърляне при изговора на някои съгласни в началото или в средата на думите: ол, оловете, вместо вол, воловете, кон - коньето.
3. Спомагателната частица "ще" при образуване на бъдеще време се изменя на "къ" - казват: къ ида, къ дойда, вместо ще ида, ще дойда. Обръщението "бе" съответствува на "ре" в говора на башклисенци. Те казват: яла ре, къ дойда ре, вместо ела бе, ще дойда бе. Ми така ре. Недей така бе.
Показателното местоимение "тая" се произнася "саа".
Особени думи и изрази:
калтата - кум, кръстник,
калмана - кръстница,
кум - кумец,
кумица - негова жена /на кума/,
стрико - чичо /брат на бащата/,
стрина - чина,
башейко - по-малката сестра казва башейко на мъжа на кака си /вместо "бате"/
невяста - булка,
лели - сестрите на майката и бащата са лели на децата им,
калеко - мъжът на лелята,
мущурак - клозет,
врит - всички,
нажак - /от нож/ - брадва, секира,
ешмак - вид ръчно земеделско сечиво с два остри железни ръба, съединени на края с парче желязо,
харкоми - менци,
прашкефал - възглавка,
гаропъл - разголен човек,
попче - ножче,
186
пишкам - мушкам, къ те пишна ре - ще те мушна бе,
мигдали - бадеми,
зинка - джанка, обикновена слива,
рапка - царевица,
зъбаци - вилици,
Носии:
Мъжка носия:
1. Риза - долна дреха, памучна,
2. Гащи - памучни с широко дъно, връзват се на кръста с уркузун.
3. Потури /шалвари/, вълнени с широки крачули, връзват се с уркузун, не се закопчават на краката.
4. Аджемка - вълнена или памучна дреха с ръкави без копчета - закопчава се отпред с два реда копчета.
5. Гриш - горна дреха, вълнена с гайтани на ръкавите и по краищата. Не се закопчава.
6. Гунка - горна дреха, вълнена без ръкави.
7. Ямурлук - горна дълга дреха от дебел шаяк, с ръкави или без ръкави носи се зимно време,
8. Пояс - домашно тъкан, вълнен, цвят - тъмно червен, син и тъмносин.
9. На главата са носели калпаци, които са изработвали майстори терзии в съседните села Каяджик и Малък Дервент
10. На краката обували навуща и царвули, които сами си правели от свинска или говежда кожа. Навущата били вълнени и се увивали над глезените с черни козинови сукари. В празнични дни носели и пустали.
Женска носия:
1. Риза дълга, памучна /долна дреха/
2. Фустан - памучна дълга дреха с везмо, носели го над ризата - лятна дреха.
187
3. Гриш - вълнен фустан с везмо /зимна дреха/.
4. Салтамарка - горна вълнена дреха до кръста, не се закопчава.
5. Зунка /пояс/ цветен с надлъжни ивици, вълнен или памучен, домашна тъкан.
6. Престилка, вълнена или памучна, домашно тъкана с цветни хоризонтални ивици.
7. На главата носели чумбери, цветни - ярки за младите и булките и по-тъмни за жените и бабите. Купували ги от праматарите.
На нивата по жътва и копан жените носели бели кърпи /яглъци/, домашно тъкани,
8. На краката обували папуци с чорапи вълнени с хоризонтални шарки. По жътва и копан обували царвули с калци.
Тип и физиономия на селището, жилищни сгради, строителни материали.
Башклисе е разположено на равен терен със слаб наклон на юг - в непосредствена близост до реката Бяла река. От изток и запад селото се ограждало от две малки рекички, притоци на Бяла река - Горчив дол и Сладък дол. Имената показват каква е водата им - горчива, негодна за пиене на първата и сладка, добра за пиене на втората.
В центъра на селото са църквата и училището. Имало и селски хамбар, в който събирали юшура. Друга селска сграда използували за жилище на пъдари, джандари и други гости на селото.
Селяните строели къщите си около църквата и училището, но повечето северно и южно от тях в зависимост от строителния терен. По тая причина селото имало продълговата форма на дължина около един километър с две главни улици по посока на дължината на селото и няколко напречни.
188
Дворните места били с размери по около един декар и в тях земеделските стопани правели харманите си, трупали на купи снопите и вършеели.
В селото имало всичко три дюкяна, в които селяните намирали почти всичко, което им било нужно: бакалски стоки, праматария, спиртни напитки.
В Башклисе не е имало местни майстори-зидари и за строеж на жилищни и други сгради повиквали зидари от село Мандрица.
Строителните материали: камъни, керемиди, дървен материал - селяните намирали и си набавяли от селото. Само гвоздеи купували от града. Около поречието на селската река, из нивите и черничевите градини растели стотици тополи, а селската курия изобилствувала с богат дъбов материал. Земеделските стопани насичали и пренасяли в Дворовете си необходимия брой трупи и тук ги дялали и обработвали според нуждите си.
Камъните доставяли от най-близката каменна кариера, а керемидите купували от селската керемидарница. Найстарите къщи били обикновено едноетажни - на земята, но в по-ново време преобладавали двуетажните! Тази промяна се наложила от бързото-разрастване на бубарството. Вместо по една или две унции бубено семе, след като подрастнали черничевите насаждения, селяните започнали да отхранват по две, три и повече унции, за която цел е било необходимо да разполагат с по-големи и обширни помещения.
Къщите били еднотипни, приспособени с оглед да служат едновременно за жилище и за стопански нужди: обор, плевник, бубарник. Стените изграждали изцяло от камък, а покривната конструкция отгоре настилали с обикновени керемиди. Новите двуетажни сгради, приспособени за бубарници имали следния план:
189