9. ЕДИН МАЛКОИЗВЕСТЕН ДОКУМЕНТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА АЛЕКСАНДЪР КИПРОВ
Ирко Петров
На около 1 км югоизточно от село Мезек се издига една от най-големите надгробни могили по нашите земи. Височината ѝ е 14 м, а диаметърът ѝ надхвърля 90 м. Тук е открита една от най-монументалните тракийски гробници по нашите земи. Перипетиите по това откритие по един куриозен начин се преплитат със съдбите на някои от местните дейци на македоно-одринската организация.
Легенди за закопани в могилата съкровища битували сред местното население от стари времена. Много местни жители опитвали щастието си, като копаели в насипа с надеждата да ги открият. Затова и нарекли могилата Мал тепе - от турски Иманярската могила. Периодически откриваните в богатите на старини околности сребърни и златни монети и предмети поддържали вярата на иманярите в продължение на векове.
През 1902 г. Ангел Чобана от село Мезек, копаейки непосредствено до могилата, попаднал на бронзова фигура на глиган. Воден от иманярските си рефлекси, той счупил три от краката на глигана, за да провери дали не е златен или пък "пълен с пари". Разочарован от липсата на имане, но все пак съзнавайки, че фигурата има някаква стойност, Ангел закопал обратно статуята на същото място с надеждата, че по-късно може да я продаде и да припечели някой и друг лев. Така или иначе, за находката се разчуло и слухът за нея достигнал до софийските антиквари. Разбира се, на уверенията на откривателя, че статуята е бронзова, никой не вярвал. В София упорито се носели слухове, че "вепърът" е златен и че комитите ще го пренесат в България (по това време Свиленградско е в пределите на Турция) и "ще го използват за целите си". Оттам нататък събитията се развили в духа на криминално
165
четиво. В едно свое писмо до професор Баласчев Александър Кипров, който по онова време бил ръководител на македоно-одринската организация в Свиленградско, разказва за "глиганската афера". Ето какво пише той:
Любезни г. Г. Баласчев, в 1902 год. през един февруарски ден нашият куриер на революционната организация - Христан от с. Мезек дойде в с. Хебибчево ( сега Любимец ) и ми съобщи, че някой си Ангел от същото село, като копаел - търсел имане на Мал Тепе - изровил една свиня от чисто злато, "тежка повече от 200 - 300 стотин оки". Христан настояваше да отидем, да отнемеме свинята от Ангела, да я разтопите на кюлче, с което злато можели сме да купиме пушки и топове за цяла Македония и Одринско.
Макар, че скоро бях се завърнал със четата си от Турция, но тия приказки на Христана ме съблазниха и аз реших още през вечерта да замина за Мезек. И още през същата вечер аз и моя четник Касапина Георги и Христан стигнахме в с. Мезек. Веднага пратих Христан да повика Ангела. Ние бяхме в къщата на Христана; беше среднощ. Ето пристигна Ангел, бледен като восък. Той изгуби и ум и дума, като видя Касапина, който минаваше тогава за най-страшния терорист, и на когото окото му не мигваше да заколи човека, като кокошка.
— Казвай сега де е свинята?
— Тя си е на мястото, заровена.
— Как я намери?
— Търсих пари, пък свиня изрових!
— От какъв метал е?
— Не знам, мислех, че е пълна с пари, та счупих муцуната и трите крака, а нищо няма. Празна!
— Добре, иди си и утре тука да бъдеш, та да видим какво ще правим.
166
Ангел беше организиран член на революционната организация. На другия ден, надвечер, отидохме на Мал - Тепе и видяхме свинята. Почти естествена величина на млад буен нерез. Видях, че не е от злато и интереса изчезна от мен...
В това време пограничен офицер по тези места, беше поручик Тодоров, или поручик Генков, комуто разправих за тая свиня. Той се заинтересува и искаше да се пренесе в България. Аз бях улисан в други революционни работи и не знам понататък как са я взели турците и как са я пренесли в Цариград.
Нека отбележа още, любезни г. Баласчев, че пак около това време при село Диниклий (сега Лозен) се разкопа една широка нива, в която откриха цял храм, в който намериха много статуи и други ценности. Нямаше селска къща без статуйка. Тогава дойде Добруски от Музея и прибра каквото можа. Казваха тогава, че много от тия старинни работи минали границата за към Запад...
Александър Кипров.
След като интересът на ръководителите на македоно-одринското движение към глигана угаснал, Ангел Чобана и Христан решили да го продадат в България. За тази цел Христан занесъл един от отчупените крака в Пловдив и го показал на служители от местния музей. По-късно той писал на Ангел, че в България са готови да платят 150 наполеона за статуята. Пренасянето тайно през границата на тежащия 177 кг бронзов глиган било сложна задача и в крайна сметка не било осъществено. За това пък постепенно за находката се разшумяло толкова, че за нея научил подпоручик Решид Ефенди - турски офицер от местния гарнизон. Той успял да накара Ангел Чобана да му предаде статуята и през 1907 г.
167
тя постъпила в Отоманския музей в Цариград. В България останал единият крак, който през 1931 г. е изпратен в Цариград и заменен срещу гипсово копие.
Скулптурата, около която се развили гореописаните събития, представлява реалистично изработена фигура на глиган, отлята от бронз. Дължината ѝ е 1,08 м, а височината - 0,798 м. Очите са изработени от цветни камъни в три цвята - черна зеница, обградена от два концентрични пояса в жълто и синьо. Над предния ляв крак е изобразена рана от тясно острие, от която изтичат струйки кръв.
Подобно поражение може да се нанесе от копие, ако ударът е нанесен почти вертикално отгоре. Достигналите до наши дни изображения на тракийски конници, преследващи глигани, дават основание на някои автори да приемат, че глиганът от с. Мезек е част от голяма бронзова група с подобен сюжет. Тази находка предизвикала основателен интерес в научните среди и през 1909 г. археологът от Отоманския музей Теодор Макриди предприел разкопки в района на Мал тепе. Сондажът, направен на мястото където бил намерен глигана, не дал особени резултати. Открити били само късчета от счупените крака на статуята. Проучването на могилния насип обаче довело до разкриването на солидна крепида (околовръстен зид) в подножието му. Тя била иззидана от големи каменни блокове и ломен камък и облицована с добре обработени плочи. Широчината ѝ била около 5 м.
Макриди започнал да разкопава и друга, по-малка могила на юг от Мал тепе, но една нощ местните селяни ограбили почти разкрития гроб. Погребението тук било извършено чрез кремация, а след грабежа останало непокътнато само устието на един глинен съд, върху което личал надпис ΙΣΤΙΝΙΟΣ. Заболяването, а по-късно и смъртта на директора на Отоманския музей, довели до спирането на археологическото проучване. Събитията от 1902 - 1909 г. още повече разпалили
168
интереса на местното население към могилата. Копаенето в насипа ѝ продължило, къде водено от надеждата за откриване на съкровище, къде от непрактични цели - вадене на камъни за строеж. Така добре запазената крепида била унищожена. През 1921 г. Георги Манджуков изкопал от насипа на могилата цилиндричен канелиран бронзов "прът", който предал в Народния музей в София.
Десет години по-късно Карамфил Демирев от Мезек се захванал да строи къща. Средствата му обаче били недостатъчни и той непрекъснато обикалял около могилата с намерението да извади от насипа и камъни за строежа. За сам човек работата била непосилна, затова той си послужил с хитрина. Започнал да разказва на съселяните си фантастични истории за невероятни съкровища, скрити в Мал тепе и в крайна сметка успял да увлече двама свои приятели от същото село - Константин Киряков и Вангел Петров.
На 18 януари 1931 г., срещу Богоявление, тримата започнали да копаят близо до мястото, където преди години работил Теодор Макриди. Щастието, което не се усмихнало на археолога, споходило иманярите практически веднага. Същия ден открили бронзова статуетка на сатир и една бронзова чашка, с формата на шестлистно цветче. Както по-късно ще се установи - те, заедно с намерения от Манджуков "прът" и някои от откритите в гробницата предмети, представлявали части от красив канделабър. Находките стимулирали групата да копае още по-усилено и на следващия ден тя попадала на затворения, с каменни плочи, вход на гробницата. Разбили горната плоча и пред смаяните им погледи се открил внушителен коридор, чийто край се губел в мрака. Точно тогава край могилата минал селският пъдар, който накарал един от разкопвачите да отиде до селото и да съобщи на кмета. Малко по-късно последният, заедно със секретар-бирника, главния учител Ангел Запрянов и група жители на селото дошли
169
при гробницата и влезли първи в нея. В резултат на тежката миризма от застоялия въздух, кметът припаднал и се наложило да бъде изнесен навън. Любопитството на останалите обаче било толкова силно, че те се върнали обратно и след като разгледали съоръжението, прибрали намиращите се вътре предмети, които оставили на съхранение в кметството. В суматохата някои от селяните успели да вземат "за спомен" някои по-дребни златни предмети. По-късно част от тях били продадени на златари в Хасково, откъдето Народният музей ги откупил. На следващия ден в Мезек дошъл по работа проф. Г. Данаилов. Научавайки за откритието, той настоял да бъде уведомен музеят в София. На 24 януари в селото пристигнали проф. Богдан Филов, д-р Иван Велков и архитект д-р Александър Рашенов. Те направили оглед на гробницата, прибрали намерените в нея предмети и наредили входът ѝ да бъде затрупан.
Вестта за откритието и публикациите в пресата за него активизирали местните иманяри и любители на старини и на 30 януари една група селяни от село Куртулен (сега Малко градище) открили в една могила на връх Курт кале (Шейновец) втора тракийска гробница.
На 13 февруари 1931 г. проф. Филов изнесъл в Археологическия институт една сказка за мезешката гробница и откритите в нея находки. Лекцията била удостоена с вниманието на цар Борис III, княгиня Евдокия и княз Кирил. Това помогнало за набирането на средства за мащабни за времето си археологически разкопки в района на Мезек, които започнали на 25 март същата година и продължили, с прекъсвания през зимите, до края на 1933 г.
Ирко Петров
170
Могилата "Мал тепе" при с. Мезек, снимка от края на 19 в.
Входът на гробницата при откриването му
171
Бронзовият глиган след предаването му в музея в Цариград
БЕЛЕЖКИ:
1. Баласчев Г. Старотракийски светилища и божества, С., 1932, с. 1-116.
2. Филов Б. Куполните гробници при Мезек. - Известия на Българския археологически институт, т. XI, св. 1, 1937.
3. Петров И., Славова М. Старините около Мезек, Хасково, 2003.