СБОРНИК ТРАКИЯ
том IV

 

10. ДЕН ЗА ЧЕРЕН СПОМЕН

 

Сценарий за тържествата в с. Аврен –

Национален тракийски женски събор

 

По идея на Петра Мечева

по повод честване 70 години

Тракийски женски съюз в България

 

В уречения за началото на тържеството час зазвъня- ва църковната камбана на селото и (по възможност) се изстрелват едновременно три ракети - бяла, зелена и червена. Зазвучава вокалното изпълнение на българките от оркестъра на Горан Брегович.

 

На сценичната площадка излизат ВОДЕЩАТА и две групи от по четири момичета, жени и деца. Те пристъпват бавно и така създават усещането, че този вокал е тяхно изпълнение, че то излиза от тях. Този първоначален момент е необходим, за да се концентрира вниманието на множеството.

 

Двете групи жени, момичета и деца, носят плетени кошници или подноси, пълни с рози, карамфили, други цветя, чемшир и здравец, а две от момчетата носят празен обръч за венец. Те застават точно в средата на сцената, а ВОДЕЩАТА - пред микрофона, който е на стойка. Нейният текст за улеснение е написан в специална папка с черна корица, която сценично "играе" ролята на паметна книга за мъртвите край с. Аврен, избити през януари, 1914-та година. Така се дава възможност текстът да не се наизустява, а да се чете. За тази цел пред микрофона се поставя специална стойка за паметната книга. Подобна стойка може да се направи и за обръча на венеца, за да не се държи постоянно от двете момчета, а да лежи върху стойка, постамент.

 

91

 

 

ВОДЕЩАТА:

Слушайте!

Слушайте и замълчете!

Днеска е ден за лобно цвете!

Днеска е ден за черен спомен!

Днеска е ден за жален помен!

Слушайте всички - старо и мало,

всички от Черно море до Бяло;

странджанци и родопчани, мизийци

и вие преславни, клети тракийци —

хора различни по Бог и вяра,

събрани днес от болка стара,

от спомен кървав, от грях погаврен

тука във скръбното село Аврен.

Нося паметна книга с черна корица

за всички избити жени и дечица

край страшния, кобен авренски връх,

в онази година потънала в кръв...

Днеска е ден за жертвен спомен,

днеска е ден за черен помен.

Днеска скърбят и Бог и Аллах

и ние всички скърбим със тях.

 

ЖЕНА ОТ ПЪРВАТА ГРУПА

Чувате ли ? Някой вика там, от Мъгленик!

Чувате ли детски писък и момински вик!

Чувате ли ! Някой моли, с ясен глас зове

и от скръбна мъка плаче старото небе.

Колко зими ветровете носят този плач

от онази пропаст страшна пълна с кървав здрач,

пълна със сълзи и вопли и злочестина

с кърваво куршумно ехо, с мъртва тишина...

 

ЖЕНА ОТ ВТОРАТА ГРУПА

(Покланя се пред Водещата)

О, майчице Тракийо, майко печална,

от колко години си скръбна и жална,

от колко години не си засмяна,

 

92

 

 

от колко века си в мерна премяна?...

Изсъхна, майко, душата ти жива

от мъка по твойта Илиева нива,

от скърби по твоите чеда заклани,

от триста бесилки и триста рани...

Кажи ми не можем ли тъй да направим,

че страшните минали дни да забравим?

 

ВОДЕЩАТА

Бог ми е дал душа корава,

злочеста участ, съдба такава,

че трябва да помня, трябва да тача

тракийската памет... От скръб да плача

за всеки спомен, за всяка жертва;

душата ми трябва да бъде черква,

в която с чембер и черна риза

на Тракия святата памет да влиза

и нашият дух със кръв обагрен...

Затуй съм дошла при вас, във Аврен...

 

ЖЕНА ОТ ВТОРАТА ГРУПА

О, майко, ние твоите дъщери

потеглихме по шарени зори,

за да изпълним твоята заръка,

да утешим голямата ти мъка

по жертвите от село Манастир

в жестокия башибозушки пир

И тази сутрин във мъглите сини

обходихме тракийските градини

на твоите градчета и села.

Вървяхме в черна, траурна мъгла,

набрахме здравец и цветя за помен,

защото тачим твоя кървав спомен

от страшното башибозушко време.

С цветята си венец ще изплетеме —

за тях - за всички клетници злочести

жени, деца, девойки и невести,

погинали от огън и от щик

край страшния родопски Мъгленик...

 

93

 

 

ВОДЕЩАТА

Сполай ви за това! И нека първи

да поменем удавените в кърви,

захвърлени във пропастите змийски

дечица клетници, чеда тракийски...

 

ЖЕНА ОТ ПЪРВАТА ГРУПА

(Приближава към Водещата и й поднася кошницата с цветя.)

 

ВОДЕЩАТА:

Слушайте, гледайте и запомнете!

Питам ни как се избира цвете —

цвете надгробно за рожба мила!

Господи, моля те, дай ми сила

мъртвото свое дете да закича.

Райка Стамова тя се нарича.

Рожбица мила с очи сини,

райска звездичка на две години...

(Подава цветето на една от жените, които ще вият венеца.)

Вийте - повивайте с черен конец

кървава роза в гробен венец!

 

(Жените от групата поставят, завързват розата за обръча на венеца, който се държи от двете момчета. Моментът е подходящ за къс, тъжен музикален откъс.)

 

ЖЕНА ОТ ВТОРАТА ГРУПА

Майчице, Райка си има дружка.

Когато гръмна втората пушка

едно двегодишно ангелче бяло

потъна в барут и в кърви цяло.

И нейното име нека се знае —

Вълка Николова Джингова тя е.

 

ВОДЕЩАТА

(Поема цвете от кошницата с цветя и го подава на жените, които плетат венеца.)

 

94

 

 

Вийте - повивайте с черен конец

кървава роза за лобен венец,

роза надгробна за рожба мила!

Господи, дай ми още сила,

кураж и търпение дай ми всевишно,

защото и друго дете тригодишно —

Кера Райчева, в страшната пропаст полита

с куршум ранена, с камък убита...

(Подава третото цвете на венеца.)

 

ЖЕНА ОТ ПЪРВАТА ГРУПА

Страшна, жестока, злодейска драма!

Кърви и писъци... Свършване няма.

Пушка пропуква, проблясва щик

и от скалите на Мъгленик

към грозната пропаст скалиста и гола

невръстното Керино братче Никол

 като простреляна бяла птица

пада след своята мила сестрица...

 

ЖЕНАТА ОТ ВТОРАТА ГРУПА

(Подава четвъртото цвете.)

 

ВОДЕЩАТА

Вийте - повивайтес черен конец

кървава роза за черен венец.

 

ЖЕНА ОТ ПЪРВАТА ГРУПА

Майчице, ето ти цвете и клонка

от здравец за друго дете - за Тонка

Стамова Мурджева, защото и тя

само четири бели години живя

и падна, посечена от ятаган

във глухия, страшен родопски балкан.

 

ВОДЕЩАТА

Цвете за тебе, Тонке ле, Тончице,

мило детенце - върбова клончице!

 

95

 

 

(Подава цветето на една от жените и взема друго цвете.)

Вълчо Пазвантов. Деветгодишен.

С какво ли на белия свят бе излишен?

Защо го убиха, защо гб затриха,

и свойто злодейство със детска смърт скриха?

(Подава цветето на жените и взема други две цветя.)

Вийте - повивайте с черен конец

кърваво цвете за черен венец,

а пък до скръбното Вълчово цвете

роза за брат му Колю сложете!

(Подава друга роза в памет на Кольо Пазвантов.)

 

ЖЕНА ОТ ВТОРАТА ГРУПА

Ето ти, майко, две рози червени.

От корен един са - неразделени.

 

ВОДЕЩАТА

Душата ми стене, сърцето плаче,

че с тях поменувам сестричка и братче,

убити край Аврен в злочестия ден.

За Вълчо и Митра Кисьови - две рози от мен.

(Подава розите на жените от групите.)

Слушайте, вижте и запомнете:

отново наместо самотно цвете

аз вземам две рози и символ един

поднасям във памет на майка и син —

на Кирчо и Мара Мурджеви. Двама

посечени в тази злодейска драма!

За всеки от тях давам поменно цвете,

(Подава цветята на жените.)

а вие, а вие поклон им сторете!

(Жените от двете групи коленичат.

След кратка пауза.)

 

ЖЕНА ОТ ВТОРАТА ГРУПА

Над родопските балкани

пеят траурни камбани

и се носи жален вик...

 

96

 

 

Вият вълци и чакали.

Боже, кой ли ще пожали

жертвите край Мъгленик!

 

ЖЕНА ОТ ПЪРВАТА ГРУПА

Във душа башибозушка

няма милост. Гръмва пушка

и от скръбната редица

със навързани дечица

Райчо Джингов мъртъв пада.

Мъгленишката балада

продължава с гръм и вик

 

ВОДЕЩАТА

О, злочести Мъгленик!

(Подава поредното цвете.)

Щерки мои, закичете

спомена за Райчо с цвете!

 

ЖЕНА ОТ ВТОРАТА ГРУПА

(Подава на Водещата поредното цвете.)

Роза, скъсана в росата -

за една жена - за Злата

Райчева поднасям аз...

Из родопската пустиня

тази клетница - робиня,

тази майка - мъченица

с дребни четири дечица

месеци наред вървеше,

робски залък с тях делеше

и насилена и мъчена,

от децата си отлъчена,

плащаше жестока дан

на разпасаната сган...

И накрая, най-подир

падна в кървавия пир

сред родопските усои

заедно с децата свои!

 

97

 

 

ВОДЕЩАТА

Щерки мои, закичете

спомена за нея с цвете!

 

ЖЕНА ОТ ПЪРВАТА ГРУПА

Майко, ето роза росна

за детенцето й Коста!

 

ВОДЕЩАТА

Щерки мои, закичете

спомена за него с цвете!

(Подава поредното цвете.)

Майко, ето цвете синьо

и за братчето му Гиньо!

Кера и Никола вече

в своя спомен ти възрече...

Но не може да подминем

и смъртта на Коста Гинев,

другото дете, което

бе пронизано в сърцето

със злодейски кървав щик

в онзи ден край Мъгленик.

 

ВОДЕЩАТА

Вийте - повивайте с черен конец

поменна роза за скръбен венец!

 

ЖЕНА ОТ ВТОРАТА ГРУПА

О, майко, душата ти в огъня гори

за твоите злочести тракийски сестри,

които със месеци скръбно вървяха

от село на село, които пищяха

от мъка и срам!... Те бяха пленени,

измъчени, гаврени, опозорени

и в ледния, страшен и див януари

последният техен звънец удари

край страшната пропаст на Мъгленик

 

98

 

 

ВОДЕЩАТА

Послушайте. Чуйте нещастния вик

на моите сестри и на моите братя!

Поклонни цветя сега ще им пратя!

Дочувам все още аз техния стон!

На Кера Стоянова правя поклон!

(Подава цветето на една от жените.)

Вийте - попивайте с черен конец

кърваво цвете за гробен венец!

(Взема други две цветя.)

Две клетници с името Петра... И двете

с две рози за помен от мен закичете!

Вийте - повивайте с черен конец

поменни китки за гробен венец!

(Взема друго цвете и го подава на жените.)

Не съм забравила! Вечно ще помня

моята щерка - мъртвата Комня

Пазвантова... Ето ви цвете за нея!

(Взема две рози.)

Деца мои, плача сега и жалея

за мъртвата младост на Петра Драганова,

за нейната дружка Митра Трошанова —

убити край скръбното село Аврен

във оня месец със кръв обагрен!

(Подава цветята за венеца.)

 

ЖЕНА ОТ ПЪРВАТА ГРУПА

Майчице, ясна звезда те гледа.

От ясно небе над теб сияе...

Душата ти може ли да я познае?

 

ВОДЕЩАТА

Тази звезда е сестра ми Неда,

Неда Кисьова - така се нарича.

Със скръбно цвете ще я закича!

(Подава цветето.)

 

99

 

 

ЖЕНА ОТ ВТОРАТА ГРУПА

Нося ти цвете и клонка зелена —

спомен за хубава, млада Елена

Гинева - от ятаган посечена...

За нея е тази роза наречена!

 

ВОДЕЩАТА

(Поема розата и я подава на жените за венец.)

Вийте - повивайте с черен конец

алена роза за скръбен венец!

 

ЖЕНА ОТ ПЪРВАТА ГРУПА

Майчице Тракийо, скръбна и жална,

Майчице Тракийо, многострадална,

ето ти, майко, две китки поредни

за други две дечица бедни,

за други две души невинни:

Иван Шабанов - на седем години,

и Стойчо Вълчев - дванайсетгодишен...

 

ВОДЕЩАТА

Боже мой! Господи мой всевишен,

и ти, о, велик и могъщ Аллах,

защо не възпряхте този грях?

Съдете ги с вашия гняв суров,

защото са взели насила любов.

В душата ми страшен се гняв надига!

Майчина клетва далеч стига

и днес прокълнавам аз всички тирани,

които отвориха кървави рани в

душите на моите клети сестри!

Нека всеки от тях в адов огън гори!

До девето коляно проклети бъдете!

Подайте ми другото поменно цвете!

 

ЖЕНА ОТ ВТОРАТА ГРУПА

Днеска е ден за черен помен.

Днеска е ден за черен спомен –

 

100

 

 

спомен за чест, позор и рана,

за петнайсетгодишна девойка Стана

Стоянова - млада ела превита –

заклана с нож, с куршум доубита!

(Подава цвете на Водещата, а тя го преподнася на жените за венеца.)

 

ВОДЕЩАТА

Вийте със кървави китки днес

венец за скръбна моминска чест,

венец за младост изпепелена,

венец за младост опозорена!

 

ЖЕНА ОТ ПЪРВАТА ГРУПА

Спомени грозни, страшни, злочести

Плачат моми и млади невести,

хвърлени в страшен позор, без свян

от дивата орда, от дивата сган...

Днеска е спомен за този грях!

Днеска е страшният спомен за тях

и в спомена няма нищо скришно.

Друго момиче - двайсетгодишно,

друга една девойка засмяна

с прекрасно славянско име - Бяна,

пада за свойта моминска чест...

За нея китка набрахме днес.

 

ВОДЕЩАТА

Щерки мои, закичете

спомена за нея с цвете!

 

ЖЕНА ОТ ВТОРАТА ГРУПА

О, дни злочести, черни, та грозни!

Нощи погански, нощи тормозни...

Старият спомен върви и плаче.

Споменът черен и грозен крачи

с крачка оковна, с крачка прангова

и пада убита Руса Врангова

 

101

 

 

в страшната пропаст на Мъгленик.

А пък след нея със смъртен вик

и Руса Николова смъртно полита —

със нож ранен с куршум доубита...

Ето ти, майчице, китки две.

(Подава две рози.)

 

ВОДЕЩАТА

Тях ги възричам от все сърце

на двете убити край село Аврен

във онзи ден с кръв невинна обагрен.

(Подава ги на жените за венеца.)

 

ЖЕНА ОТ ПЪРВАТА ГРУПА

Чухте ли. Ехо куршумно удари

на ден деветнайсти, през януари!

 

ВОДЕЩАТА

Сега да си спомним тази дата

с черната смърт на сестра ми Злата

Шабанова! Дайте ми росно цвете

и нейното име със цвят закичете!

(Подава цветето на жените за венеца.)

 

ВОДЕЩАТА

Дайте ми цвете и китка чемширена

в памет на мъртвата Мата Кирева!

Вийте - повивайте с черен конец

поменно цвете в черен венец...

 

ЖЕНА ОТ ВТОРАТА ГРУПА

Майко, от днешния спомен те вика

и друга девойка на име Велика.

На двайсет и две години само

погина от смърт ятаганена, мамо!

(Подава цвете на водещата, тя го взема и го подава на жените, които плетат венеца.)

 

102

 

 

ВОДЕЩАТА:

 

Щерки мои, закичете името й с тъжно цвете!

Тъжни мои, бедни мои

клети братя и сестри!

В тилилейските усои

ясната ви кръв гори!

 

ЖЕНА ОТ ВТОРАТА ГРУПА

Някой тихо ми прошепва

скръбните ви имена.

Иде следваща жертва.

Жертвата е пак жена.

(Подава поредното цвете на водещата.)

 

ВОДЕЩАТА

Злата Вълчева... Кичете

името й със цветя.

(Подава роза на жените, които вият венеца.)

Дайте друго скръбно цвете!

(Подават й цветето. Тя се заглежда в него.)

Мара Дингова е тя.

 

ЖЕНА ОТ ПЪРВАТА ГРУПА

С нож прободена, убита

с гръм - до нея пада Митра

Георгиева. Страшният касапски пир

продължава там безспир.

 

ВОДЕЩАТА

Слушайте, вижте и запомнете!

Днеска е ден за лобно цвете.

Вашият спомен се вдига с вик

от черната пропаст край Мъгленик

и иде в днешния скръбен час...

Търси душите ви! Търси вас!

Ето го споменът! Той ви зове,

ридае с гласа на четирсет и две

страдалци - без чест, без дом, без огнище...

 

103

 

 

Ето ги идат! Чуйте и вижте!

Ето последните жертви - шестима,

паднали в страшната кървава зима

идат и скръбно застават сред вас...

За тях китки поменни имам аз.

Първата китка сега, карамфилова,

наричам на мъртвата Вълка Момчилова!

(Подава цветето на жените, които вият венеца.)

Вийте - повивайте с черен конец

поменна китка в лобен венец!

 

ЖЕНА ОТ ПЪРВАТА ГРУПА

Майчице - сенчице, от небесата,

чуваш ли, вика духът на Злата

Вълчева. Чака своето време,

със споменна роза да я поменеме...

(Подава и цветето.)

 

ВОДЕЩАТА

Щерки мои, закичете

името й с лобно цвете!

Помня, че на тази скръбна дата

там загина още една Злата —

Злата Стамова. Поклон пред нея!

С червено цвете ще я пожалея?

Вийте - повивайте с черен конец

последните китки на този венец!

Три китки за траурен спомен останаха.

Първата е за Петра Трошанова.

Млада девойка на възраст, когато

душата навлиза от пролет в лято,

цъфнала клончица, пролетна вишна —

весела, хубава, осемнайсетгодишна —

нито целуната, нито погалена —

тя падна убита и непожалена!

(Подава цветето на жените, които вият венеца.)

 

104

 

 

ЖЕНА ОТ ПЪРВАТА ГРУПА

Майчице мила, о, мила мамо!

Едно детенце - Кирчо Стамов,

паднал убит от два куршума,

чака за твойта поменна дума!

 

ВОДЕЩАТА

Китка ти давам за помен, сине!

Чедо мое на тринайсет години,

страшната смърт от куршум и щик

прониза живота ти край Мъгленик!

Щерки мои, закичете името му с лобно цвете!

 

ЖЕНА ОТ ВТОРАТА ГРУПА

(Подава на водещата предпоследното цвете за венеца.)

Вижте: от небето слиза (посочва към небето)

ангелче със бяла риза.

Ангелчето лекокрило

е едно детенце мило

на годинки осем само

и се казва Ангел Стамов.

 

ВОДЕЩАТА

Вийте - повийте с черен конец

последната китка на този венец...

(Към множеството.)

А вие слушайте и запомнете:

увяхва бързо поменното цвете,

но споменът за месец Януари

ще ни боли и вечно ще ни пари

защото носим с вас сърца човешки,

защото пазим спомените тежки,

които като огън ни изгарят...

О, нека никога не се повтарят!

Слушайте, вижте и запомнете

моята мъдрост през вековете.

Човек не е роден да мрази,

 

105

 

 

но който своята памет не пази

и своето минало хвърля във прах,

не прави добро, а прави грях.

Човек е листо, човек е цвят,

но корен си има на този свят

и своето минало който отрича

не друго, а коренът свой отсича

и после, след него - сляп и глух,

родът му става дънер кух...

Хора, едно само днес запомнете:

недейте забравя и не мъстете!

Затуй тази сутрин в мъглите сини

обходихме ваште тракийски градини

и скъсахме четирсет и две скръбни рози

за днешния черен спомен, за този

печален спомен във кръв обагрен

край старото българско село Аврен...

 

Днеска е ден с незараснала рана

и време за свят поклон настана!

 

(Еква траурна музика. Водещата и участниците в двете групи водени от момчетата с готовия венец слизат от стъпалата на сценичната площадка, прекосяват бавно площада и поднасят венеца пред паметника на жертвите. Всички коленичат в едноминутно мълчание. След това следва официалната част на тържеството.)

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]