СБОРНИК ТРАКИЯ
том IV

 

11. ТРАКИАДА

ЖЪЛЪД, КРЪСТ И СВЕЩ

 

Сценарий - Ден на тракийската памет,

посветен на 90 години от трагичните събития

край село Ятаджик (днешен гр. Маджарово) и

разорението на тракийските българи

 

 

Основната идея в този сценарий е да се остави някакъв траен знак за 90-годишнината от тракийското разорение и по-точно за събитията, свързани с бежанския преход от Бяло море до Ятаджик (Маджарово) през 1913-та година. Идеята е да се създаде сценично една конфигурация от възпоменателни знаци - кръстове, която да бъде като една нова, една Втора Кръстова гора. Кръстовете в тази конфигурация ще символизират числата на трагичната 1913-та година. Всеки кръст ще обозначава по едно жертвено, лобно място (изписано на кръста) от трагичния бежанския преход до Ятаджик, тоест, кръстовете ще бъдат поставени в памет на жертвите. Така се постига нужния възпоменателен ефект и се откроява цялостно трагизма на този бежански преход, чийто исторически финал е Ятаджик (Маджарово).

 

За подсилване на емоционално-идейното въздействие до всеки кръст в тази конфигурация се изкопава малка яма (дупка), като във всяка от тях се посажда по един жълъд, за да може споменът да има свой жив корен в земята. Ако организаторите решат, този втори момент може да отпадне.

 

За реализирането на този сценарий е необходимо да има предварително определено място за разиграване на сценичния сюжет, което да е малко встрани от мястото, определено за официалните лица. На това място предварително се изкопават 14 (четиринадесет) ямки - дупки, а сценичното пространство се отделя от публиката с въженца. При липса на такова място, действието се разиграва върху подиум, върху който подиум на 14 места се поставят 14 кръстачки, в които да се поставят кръстовете. (И в двата случая обаче

 

107

 

 

са необходими 14 кръста, сковани от леки чавови летви или то метал, 14 дъбови жълъда и 14 свещи, 4 указателни табелки, върху които са изписани числата 1, 9, 1, 3, тоест числата на жертвената тракийска година, чийто сбор е 14. Участниците в спектакъла са също 14, различни по пол и възраст, облечени съвременно. Трябва да се намери подходящо момиченце за ВОДЕЩА.

 

В уречения за началото на тържеството нас зазвъня- ва камбана. При липса на такава, камбаненият звън се възпроизвежда технически от усилвателните уредби. От параклиса излизат участниците в спектакъла, понесли в ръцете си кръстове. Това тяхно шествие се води от малко дете, момиченце цялото в бяло, което носи бяло бакърче и вързопче от бяла мъжка кърпа за глава, каквато се носи и до днес в Тракия.

 

Момиченцето застава пред микрофона, а останалите се подреждат с лице към публиката и с лице към предварително изкопаните ямки. Ако действието се разиграва на сценичен подиум, участниците се нареждат пред предварително обозначените места на сцената - до кръстачките, в които те ще трябва да поставят своите кръстове.)

 

 

ВОДЕЩАТА

Тихо!

Моля ви за тишина!

Замълчете и чуйте моите думи.

Днес ще ви разкажа една приказка.

Тази приказка я няма в учебника по история,

няма я в читанките на България.

Сякаш, че е ненужна, сякаш, че е излишна.

Тази приказка е деветдесетгодишна.

Знам е от своя прадядо.

Помня очите му.

Когато той я разказваше,

очите му бяха пълни с тежки сълзи...

Защото тази приказка е тракийска,

а тракийските приказки са винаги тъжни.

Тя не е измислена от писатели и поети.

Тя е истинска приказка.

 

108

 

 

Приказка за един дълъг и страшен път,

който започва от Дедеагач и завършвало Ятаджик.

Един кървав път от Бяло море до бяла Арда.

Една пътека, която нощем белее,

защото по нея белеят злочестите кости

на всички избити тракийци...

Слушайте моята приказка.

Моля ви да я запомните!

Аз съм правнучка на древен тракийски род

и искам всички мои връстници в България,

вашите мили деца и внуци,

да знаят моята приказка.

Разкажете им я на тях...

Моята приказка започва от Дедеагач.

 

ПЪРВИ ИЗПЪЛНИТЕЛ

(Жена или мъж - без значение, се приближава до микрофона.)

Дедеагач е на Бяло море.

Моят род е от там.

В онзи кървав септември

на хиляда деветстотин и тринайста година

тук се събраха тракийци от цялото Беломорие.

Турците бяха подпалили Дуганхисар,

Манастир,

Сачанли

и нещастните българи от 17 тракийски села

дойдоха да молят закрила от европейските консули.

Седмици преди това

тези същите консули им обещаха живот и закрила.

Уви!

Тракийската кървава приказка почва от там.

Турците влизат в града.

В махалата, населена с българи,

почва сеч и погром.

Падат още невинни души,

още жертви...

Никой не знае колко са,

никой не ги е броил.

 

109

 

 

Никой не знае къде са

техните гробни места.

Затова аз сковах този кръст.

Нека той да е паметен знак

за всички тракийци избити в Дедеагач.

Нека бъде първият знак

от нашата кървава приказка,

първият знак по нашия кървав път към Ятаджик.

 

ВОДЕЩАТА

Сестричке моя печална,

побий този кръст в земята

във памет на твоите жертви.

Но кръстът е знак надземен,

кръста си няма корени,

за да ги впие в земята

и вечно там да остане,

та споменът корен да има...

Затуй ти давам, сестричке,

едно малко жълъдче дъбово

да го посееш до кръста.

Да никне и да поникне

дъбова сянка да има

за твоите мили клетници,

избити във Дедеагач...

 

(Подава й жълъдче от вързопчето.

Първата изпълнителка или изпълнител поставя кръста или в кръстачката, ако действието се разиграва на сцената, или до първата яма (дупка) определена за засаждането на първото дръвче от ПАМЕТНАТА КРЪСТОВА ГОРА КРАЙ МАДЖАРОВО. След това пуска в издълбаната яма жълъдчето, навежда се и го заравя с пръст. През тази част от спектакъла звучи траурна музика.)

 

ВОДЕЩАТА

Моята приказка продължава

Тя излиза от белите порти

на белия град Дедеагач

и със сълзи поема на север...

 

110

 

 

ВТОРАТА ИЗПЪЛНИТЕЛКА

По белият път към Фере крачат

12 хиляди български бежанци...

Керванът се точи под болното есенно слънце.

Плачат деца,

ридаят жени...

През жълтите облаци прах - скрибуцат коли.

Изгладнели и жадни,

до тъжните хора вървят безбройни стада:

100 хиляди овце и кози,

30 хиляди глави едър добитък,

25 хиляди мулета и коне...

А отстрани на този печален керван — башибозуци –

озверени и кръвожадни.

И други десет невинни души отлитат в небето.

Изнемощелите биват съсичани с ятаган,

доубивани с нож и куршуми...

За тях са моите паметни думи.

И понеже на техните лобни места няма знак,

аз оковах този кръст.

Нека той да им бъде паметен знак,

нека бъде ВТОРИЯТ знак по пътя на нашата приказка.

Поставям го в памет на всички загинали

по пътя от Дедеагач до Фере!

 

ВОДЕЩАТА

(Развързва вързопчето, изважда от него жълъд.)

Нека до ВТОРИЯТ знак от нашата приказка

поставим жив знак.

Ето ти дъбово жълъдче.

(Подава го на втората изпълнителка.)

Зарови го до гробния кръст.

От жълъда нека поникне дъб!

Нека сянка да има за тъжната памет на жертвите.

(Подава жълъда на изпълнителката и тя поставя кръста на обозначеното място и посажда жмъдчето.)

 

111

 

 

ВОДЕЩАТА

Моята приказка крачи на север,

моята приказка стигна до град Фере.

 

ТРЕТИ ИЗПЪЛНИТЕЛ

Тук се започва едно жестоко сражение.

Руси Славов - войводата и закрилника,

влиза в бой - неравен и кървав,

за да спаси бежанците.

Защото ги водят към Одрин,

защото ги водят във робство.

Главорезите се стъписват -

бягат назад и встрани,

а под писъка на ранените

народът, оставяйки всичко,

което е носил със себе си,

побягва към планината.

Онези, които са най-отзад във кервана,

стават жертви.

Най-много погиват тука от село Окуф.

За тях и за всички незнайни,

избити в голямото стълкновение,

нося паметен кръст.

 

ВОДЕЩАТА

Ето ти жълъд. Дъбов.

Дъбов, от планината,

зад която беше България.

Твоите жални клетници

не достигнаха до планината.

Затуй посади този жълъд,

Нека до втората сянка

и трета сянка да има

във тази гора дъбова,

дъбова още кръстова

край Арда, край град Маджарово...

(Третият изпълнител приближава до обозначеното място, поставя там кръста и заравя жмъдчето.)

 

112

 

 

ВОДЕЩАТА

На този свят има много приказни долини:

има розови,

има шарени долини,

пълни със слънце и светлина,

но само в злочеста Тракия

има една долина,

която е пълна със кръв.

Армаганската долина.

Моята приказка крачи

с боси нозе през нея.

 

ЧЕТВЪРТИ ИЗПЪЛНИТЕЛ

В големия бой край Фере,

в бъркотията кървава,

една част от кервана поема

уплашено в друга посока –

пределя се и погива

в Армаганската долина.

Тези хора са от Къзлар,

Сачанли, Манастир и Аткьой.

Двеста турски войници

и озлобени черкези

със двеста кървави саби –

в безмилостна кървава сеч –

изколват 80 бежанци –

невинни, злочести тракийци.

Кръвта им напълва догоре

Армаганската долина.

В тяхна памет е този кръст.

В тяхна памет - за да се помни

колко мъки е претърпяла

душата на майка Тракия.

 

ВОДЕЩАТА

Ето ти жълъд. За помен.

Посей го, сестро, до кръста.

Нека до третия дъб

във тази гора кръстова

 

113

 

 

четвърта сянка да има.

(Четвъртият изпълнител извършва действието.)

 

ВОДЕЩАТА

Колко много нещастия си преминала, Тракийо моя.

Колко много нещастия има още пред теб

по дългия път от Армаганската долина

до бялата Арда, до бяла свободна България,

където е село Ятаджик, където е свободата...

 

ПЕТИ ИЗПЪЛНИТЕЛ

Към нея, към свободата,

поеха нещастните клети хора от моя род.

Вече нямаха нищо...

Имаха по една душа отчаяна,

по едно сърце наскърбено,

по две очи разплакали

и по един кат дрехи...

Поеха на север към Куртбала.

Вървяха, от мъка плачеха

и мнозина от тях паднаха

гладни, изнемощели

по черния път към Куртбала

и към високия връх Коджаайла.

Падаха и умираха.

Деветдесет години вече

костите им белеят

по черния път към Куртбала

и към високия връх Коджаайла.

За тях съм оковала този кръст.

(Към Водещата.)

Сестрице моя тракийска,

подай ми едно жълъдче

до кръста да го посея.

Та до четвъртата сянка

във тази гора дъбова,

дъбова още кръстова

и пета сянка да има

за моите мъртви роднини.

 

114

 

 

(Водеща й подава жълъдчето, а изпълнителят извършва действието по поставянето на кръста и посаждането на жълъда.)

 

ШЕСТИ ИЗПЪЛНИТЕЛ

Знае ли някой къде е

високият връх Коджаайла?

Той е в средата на пътя,

по който тогава вървяха

скръбните клети бежанци

от моето село Янорен

и още от други шестнайсет

тракийски села. На Коджаайла

те спряха да пренощуват.

Но мерен ги облак прихлупи

Небето над тях се продъни

от вятър и дъжд потопен.

Сняг и виелици бели

след туй ги притиснаха яростно.

Гладни, премръзнали плачеха

във черната нощ децата

и старците - клети и бедни...

А тези, които не плачеха,

те бяха вече умрели.

Никой не знае колко са,

но ако есенно време

човек погледне нагоре

към черният връх Коджаайла,

ще види там как се белеят

белите кости тракийски...

За всички, които погинаха

от глад и от мраз във онази нощ,

нося паметен знак, нося кръст.

 

ВОДЕЩАТА

Ето ти жълъд че дъбово,

 посей им сянка, сестричке,

та нека душите им бедни

под сянката да се укрият,

когато ги дъжд завали

 

115

 

 

или пък сняг ги затрупа...

(Изпълнителката извършва действието.)

 

СЕДМИ ИЗПЪЛНИТЕЛ

Нашата приказка продължава.

Върви из баирите тъмни,

спъва се в тъмните нощи.

Няма си огън - не бива

огън да си запали,

за да не я видят душманите...

Крачат напред бежанците

от моите села тракийски,

пазени от Маджаров

и още от Руси Славов.

Но хляб няма, силици няма

и в тази страшна балада

майките обезумели

захвърлят своите дечица.

Днес костите им се белеят

по черния път от Коджаайла,

та чак до Илиева нива.

За тези души невинни,

за тези нещастни дечица –

хвърлени и изоставени

на вълци и на чакали –

днес нося този кръст паметен...

Подай ми жълъд, сестрице,

сянка да им посея –

техните бедни душици

под сянката да се съберат,

та майките им - клетите,

под сянката да ги намерят...

 

ВОДЕЩАТА

Скръбни думи, тежки думи,

тъжна баладична реч...

А отпред свистят куршуми,

иде нов погром и сеч.

(Изпълнителката извършва действието.)

 

116

 

 

ОСМИ ИЗПЪЛНИТЕЛ

Закриляни от Славов и Маджаров,

към Ятаджик керваните вървят,

за да ги срещне кървавата ярост

и ужаса на кървавия ад

край нивата, която се нарича

Илиева. Башибозушка сган

там двеста български деца посича

и прави от душите им курбан.

За тях, за изкланите тракийски деца на Илиева нива,

е този кръст.

Нека той да бъде един паметен знак

за трагичния път на разорението през 1913-та година;

път който започва от Дедеагач

и стига до Илиева нива,

за да продължи кървав и ужасен до Ятаджик.

 

ВОДЕЩАТА

Ето жълъдче. Да го посееш

до скръбния кръст на децата невинни,

загинали в зверската страшна касапница

на нашата черна Илиева нива...

(Изпълнителят извършва действието.)

 

ДЕВЕТИ ИЗПЪЛНИТЕЛ

Моят кръст е за всички избити

след страшната сеч край Илиева нива

по пътя от нея до Ятаджик...

Моята скръб е за всички момчета

и за всички девойки. Те бяха красиви,

бяха млади, невинни. Те не бяха целували,

не бяха погалени още от нежна любовна ръка.

Те не бяха прегръщани,

не бяха изрекли любовна дума,

но паднаха сечени и посечени

край черната кървава нива и още

по пътя към Ятаджик. Клети момчета

и вие клети тракийски момичета,

нося ви кръст - надгробен и черен,

 

117

 

 

в памет на вашите дни почерпнени

и вашата младост надве прекършена...

Дай ми, сестричке, жълъдче дъбово!

Ще го посея, за да поникне

във тази скръбна гора кръстова

край бяла Арда и град Маджарово.

(Извършва действието.)

 

ДЕСЕТИ ИЗПЪЛНИТЕЛ

Нося кръст надгробен

скръбен, лобен кръст...

Нося го във памет

на онези жертви,

паднали край Арда;

на мъжете жални;

на онези клети

старци белокоси, пръснати от ужас

в дивите усои —

гонени, преследвани

и без жал избивани

в глухите дерета

без да стигнат Арда,

без дори да зърнат Ятаджик,

където грее свободата.

В тяхна памет е този кръст.

Подай ми, сестро, жълъдче дъбово.

Дъбова сянка да им посея,

та който мине край град Маджарово,

край тази скръбна гора кръстова,

да се поспре под техния дъб,

да си почине под тяхната сянка,

поклон да им стори и да ги помни...

(Извършва действието.)

 

ВОДЕЩАТА

Погледнете тези диви

урви и балкани.

Спомените тук са живи,

клани - недоклани.

 

118

 

 

ЕДИНАДЕСЕТИ ИЗПЪЛНИТЕЛ

12 хиляди бежанци от 17 тракийски села

тръгнаха от Бяло море към Арда,

от Дедеагач към Ятаджик...

Те вървяха по своя път и го обагриха с кръв,

и го постелиха с кости...

Тука, край Ятаджик, паднаха сетните жертви.

Никой не знае колко са

избитите от куршуми,

посечените от ятаган,

накълцаните деца,

удушените жени

простреляните,

ранените,

удавените;

тези, които умряха от своите рани;

никой не знае колко човешки тела

отнесе реката по своя път до Бяло море;

никой не знае колко са

полуделите и обезумели жени и невести

от Башклисе,

Караклисе,

Крушово,

Татарлъ и Манастир - отвлечени,

измъчвани и насилвани в село Кохчас;

изядените от вълците и от чакалите,

от подивели кучета,

кълвани от гарвани и лешояди

тракийски деца загинали край Ятаджик

и в планината край Арда...

За тях, в тяхна памет е моя кръст

и моят дъб, който е 11 по ред

и който сега ще посея за тях

във нашта гора кръстова,

кръстова гора, тракийска...

(Поема жълъдчето от Водещата и извършва останалото действие.)

 

119

 

 

ВОДЕЩАТА

Моята приказка вече привършва

Тя не е тиха, нито лирическа,

а дъха на кръв и човешка мърша...

Тракийска е моята приказка.

Печални и клети тракийци,

събрани на този събор панахиден,

да си припомнят отколешни рани

и спомен до болка свиден...

Днес посадихме гора кръстова

от единадесет скръбни кръста;

днес посадихме единадесет жълъда

във тази гора тракийска.

Но още са нужни три кръста,

още ни трябват три жълъда,

за да довършим със вас докрая

тази наша гора кръстова...

 

ДВАНАДЕСЕТИ ИЗПЪЛНИТЕЛ

Дванайстият кръст е кръст за слава.

Той е кръст за един закрилник,

който се казва Руси Славов

и който в дните усилни

със своята чета вървя от Фере

до Ятаджик. Беше закрила

за нашите бедни и клети деди.

За него и всички от славната чета,

на Руси Славов - за вечна памет

аз ще поставя дванайстия кръст

и ще посея дванайстия жълъд

във нашата кръстова скръбна гора...

(Извършва действието.)

 

ТРИНАДЕСЕТИ ИЗПЪЛНИТЕЛ

И моят кръст е спомен за слава.

За слава и за признание.

Той е паметен знак за един войвода,

който се казва Димитър Маджаров.

Моля ви, нека поклон да му сторим

 

120

 

 

и вечно място да му отворим

в сърцата си, място в нашата памет....

Три напетият жълъд от нашта гора

ще посадя за Димитър Маджаров.

Та вечният спомен за него да има

и вечен корен - широк и дъбов...

Нека под ширната дъбова сянка

духът му светъл да си почива,

заедно със душите страдални

на всички от славната негова чета...

(Извършва действието.)

 

ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ ИЗПЪЛНИТЕЛ

Този кръст е за всички избити

в тракийското разорение —

от Черно до Бяло море,

от Бяло море до Арда...

Последният жълъд за тях ще посея —

последният дъб да им стори сянка.

(Извършва действието.)

 

ВОДЕЩАТА

Хайде, полейте с бяла вода,

с бяла вода от бяла Арда

тази тракийска наша гора –

дъбова, още кръстова....

(Част от участниците в спектакъла вземат бакърчето с вода и символично поливат посадената гора. Други четирима от групата изпълнители вземат предварително изработените знаци с написаните по тях цифри 1, 9, 1, 3 и ги поставят на местата им така че се образува числото 1913.)

 

ВОДЕЩАТА

Вижте, погледайте тази гора,

тази наша гора кръстова.

Всеки кръст и всяко дърво,

което до тях ще поникне,

е символ. Четете внимателно.

 

121

 

 

Пред първия кръст е числото едно.

Четете го за ХИЛЯДА.

След него има девет кръста и цифрата 9.

Четете я за ДЕВЕТСТОТИН.

Следват числата 1 и 3.

Четете ги за ТРИНАДЕСЕТ.

ХИЛЯДА ДЕВЕТСТОТИН И ТРИНАЙСТА ГОДИНА

Тази цифра изписахме с нашите кръстове

във тази наша гора кръстова,

за да се помни, за да я има

в душите на всички бъдни тракийци,

на всички българи... Нека се знае,

че тук край Арда, край град Маджарово

има и друга гора кръстова,

хем кръстова, хем тракийска.

А вие помнете моята приказка.

На своите деца и на своите внуци

разказвайте моята приказка тъжна,

та никога вече да не се повтори

онази злочеста и страшна година,

която изписахме с нашите кръстове.

(Участниците в спектакъла се приближават към нея. Водещата пали свещ. Всички вземат от нея огън и палят своите свещи.)

 

ВОДЕЩАТА

Поклон! Поклон !

Поклон сторете!

И нека запалим жертвен огън -

огън за спомен,

огън за памет!

(Тръгват заедно и палят жертвения огън на тържеството.)

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]