МИЛИЧЪК МОЙ СИНКО, [112]
ВЪГЛАРЕВО, 24 МАРТ 1909 ГОД.
Мое скъпо съкровище, слушай молбата на твоята най-нежка любяща те мама. Ето що, синко, аз съм вече стара и може би смъртта, таз жестока немилосердница, която коси еднакво без жалост стари и млади, тя наближава и към мене. Аз се вече почнах да й се надявам и кой знае дали ще ми даде време последно да ви говоря и дам майчина благословия, също и някои мои съвети.
Затова, мило мое дете, Асе, ненагледний мой, аз те благославям да живееш дълги щастливи години с пълно здраве, заобиколен с драга другарка, мили деца и внуци и пълно изобилие. Нека домът ти бъде благословен да има от всички блага винаги! Никоги от нищо да се не лишава! Да има и за бедни да се нахранят, когато попросят. А пък бог да те благослови с небесните блага в задгробния живот!
Чадо мое, живей честно и смирено. Бъди снизходителен към незнающите. Не презирай глупавите, защото не секиму е достъпно образованието и не секиму се вдава лесно, ако и да имат средства. Когато ти е възможно помагай на незиающите и ги упътвай, ако за нещо те запитат.
Ах, колко е хубаво, когато човек е любим на хората и имат доверие към него. Колко хубаво име остава подир смъртта си в моите мили загубени [близки], колко много се радвам сега, когато от мнозина чувам да се споминат техните добри дела, техните умни съвети. Както за моя добър татко, който прекара дългия си живот честно и смирено, без да е злоупотребил и излъгал някого и който беше като гранитна скала — горд и силен в нещастията, които му се често натрапваха. Той никоги не падна духом при най-големите скъпи загуби на неговите хубави синове, които грозната «смърт рано и в цвета на живота покоси. Милият ми
114
татко! Неговата вяра в бога го крепеше. Плачеше си, потъжн и рече — тъй било определено за мене и пак си почни работите на ред. Нето веднаж [не] се опита да се напие, та да забрави скръбта си. Името х[аджи1 Иванчо се казваше с почитание, не за неговото богатство — той не бе тъй богат и не бе обвързал хората със записи, та да нмат страхопочитание, но го обичаха и почитаха за богатата му с благост душа.
Асе, моето момченце, аз от душа и сърце ти желая да бъдеш силен, като дядо си, да се не боиш от нещастията, но с твърдост да ги посрещаш, ако някоги ти се случи и с гордост да ги заминеш, като гледаш пътя на напред и вървиш към висотата. Също и с гордост аз нося името на твоя татко, че и той прекара живота си честно, безкористно. Ни едно петно не тегнеше на съвестта му. Тъй и че съм сестра на Минчеви аз се радвам, когато някоги ми се отдаде случей да се заговори за тях и аз кажа, че Георги Минчев бе мой брат. Горките те умряха бедни, но честни. Жалното е, че те не видяха никаква облага от техния живот. Умряха си мъченици.
Слушай, моето чадо! Труди се и работи като че ще живееш 100 години. Работата е благословена. Тя прави човека весел, жизнерадостен. Бягай от мързела като от най-голямо зло. Той аслъ е зло. Той прави човека мекушав, невесел, навява скука, некадърен за нищо. А най-много ще те моля — бъди пестелив. Позакривай пара за сяко време, защото всичко се случва през живота. Старите хора казваха: „Закривай бели пари за черни дни да ги имаш.” Туй, което е нужно за здравето и живота — не се лишавай, а пък за други потреби купувай това, щото ти е нужно, за да не бъдеш никоги притеснен и се принуждаваш да искаш в заем или да правиш дългове. Ах, колко е грозно и мъчително да има човек дългове и винаги да се тревожиш, че наближава срокът на плащанието. Бягай, бягай пиле от дългове, че това зло никоги не ми е излазяло от ума и никоги не съм спяла сън спокоен от мислене и смятане. Никоги не живей без сметка. Туй, което получаваш винаги гледай, ако не една трета, то поне една четвърта да ти остава и я туряй на страна, че много са хора, които могат да спечелят, а пък не могат да запазят. Това е един вид разсипничество.
115
Асе, мой Иванчо, никоги не вярвай хората по сладките думи, но се вгледай в делата им. Много са малко честните и чисти души. Ако някоя тайна имаш, не се доверявай на никакъв приятел. Няма приятели, защо има завист във всичко и сякоги. Едни само братски връзки не допущат завистта, но сякоги с радост се гледа към нздиганието на брата.
Асе, дете мило, имам едно много, много голямо желание, което искам да не забравиш никоги това мое голямо желание, ако това изпълнявате, моите грижи и трудове, що сега полагам за вас, те ще бъдат възнаградени. Не искам много нещо — само към кака си да имаш истинска братска любов, както и ние сме се обичали братя и сестри. Никоги не сме се огорчили и сега на съвестта ми нищо не тегне, че някоги с нещо огорчих моите братя, също и те мене. Както аз и татко ти сме ви обичали, обичайте се поне наполовината. Тя, моята скъпа Недялка, е нещастна. Постигна я такъв удар, за което тя не бе подготвена ни най-малко, затова ако някоги забележиш, че тя с нещо те поогорчи без да ще, ти бъди снизходителен към нея с добром и докажи, че това не е тъй. Имай сякоги предвид, че тя по образование стои много по-долу от тебе, че тя няма твоите възглядове, че тя е сега останала на кръстом път и се чуди кой път е по-добрият, та него да предпочете и тръгне с нейните мили рожби. Да, чадо, тежък е кръстът, който й се натовари да го носи. Тя трябва да се грижи за майка и за татко, а най-много да се грижи за възпитанието на децата, което е много трудна задача, защото и за това не е подготвена, а и друго е когато таткото е жив, защото сякоги децата повече слушат него, а с майката лесно се оправят — щом заплачат и тя не може да устои. Затова бъди й помощник в някои мъчни за нея работи, а към децата бъди като опора морална. Обичай ги, покажи им нежност. Тъй се привличат детските души, съветвай ги с добри примери. Там, дето трябва помъмряй ги, бъди им пътеводител. Те ще [те] обикнат и слушат. Те и сега си казват — нека да е тука вуйчо, че ще видите как ще го слушаме. Ах, да знаеш тез деца как ми късат сърцето на части — защо тъй останаха малки сирачета, защо да нямат бащина нежна ръка да ги помилва. А малкото бисерче, то не ще знае що е това
116
татко. Като че бисер ни се. подари да дойде с него и нещастието да отрови живота на бедната им майка, да не може по с нежност да ги гледа и с търпение да понася детските им лудости, ами ги хока и кара, та не ще има да запомнят от детинството си майчини нежности. А също и аз ги не търпя, но ги хокам и наричам сякакви. После насаме ги оплаквам. Аз виждам, че те с добром по' са разположени да слушат, но де го туй търпение.
Ето, милий синко, защо кака ти не одобрява твоята ранна женитба едно, че й е мило за тебе да се впрегнеш тъй рано в хомота и друго, че тя от тебе очакваше морална помощ — да можеш да си полезен за децата, туй, което липсва у нея, уж ти да го доставиш, а не че тя не одобрява твоята избранна. Аз й казвам, че „брат ти ако и да се задоми рано, той пак не ще остави неговата едничка сестра да се лута в мъглата с нейните деца туй, което може — пак ще го направи”. „Да, но той ще си има други по-близки задължения.” Но аз вярвам в моя мъничък, крехичък Иванчо, а сега Асе, че той никоги не ще пренебрегне неговата едничка сестра, която подир мене тя е първа, която го обича и му желае щастие. Тя на думи е малко груба, но душата й е непокварена. Дай, боже, както желая, тъй да живеете, а аз, вашата мама, там в неизвестното, дето никой не е дошъл да каже какво е, ако има задгробен живот — аз там ще се радвам и ще бъда спокойна. Аз на тоз свят не можах да изпитам що е пълно спокойствие, защото съдбата ни преследваше сякак с дълги болести, със смърт ранна и с разни други световни мъчнотии и грижи.
Ах, чадо, колко ми е мило за бате ти, за тоз добър Иванчо, който ми бе тъй голяма опора, тъй готов сякоги във всичко да ми помогне, да ме облекчи и утеши. Ако не бе той, как щях аз да мога да те поддържам тъй богато да се не лишаваш от нищо. Ако не бе той, трябваше още първата година да продадем чифлика и платим борчовете, а ние да теглим сиромашия. Мило ми е и съвестно, че аз не можах даже да си изкажа благодарностите към него и да види облагата от чифлика, дето немалко тича по него. Аз чаках да свършиш, да се улесня да зема някой подарък да дам и му поблагодаря. А тя, смъртта, изпревари, та го
117
грабна. Тежко ми е много, че може би е занел в гроба мисълта, че аз съм неблагодарна жена, която не умее да цени добрините му.
Асе, чадо мило, не искам да си помислиш, че аз те упреквам, или че не ми е драго за твоята ранна женитба — ни най-малко, или че аз не одобрявам твойта избраница. Туй, което ти обичаш, то аз неусетно го обиквам, а колко повече в тоз случай, защото всичко вършим в тъмно., та никои не знае кое е и де е по-добре. То за туй никоги не бих рекла настоятелно тука да не е, че там е по-добре. Щом ти се виждаш, че ще може да си наредиш един по-спокоен живот, да бъде благословена твоята драга избранница. Нека внесе в дома ти щастие и радост. Родът ви да расте и се умножава. Обичайте се като гълъб с гълъбица. Угаждайте си, правете си отстъпки един друг в желанията. Никоги не се огорчавайте за работи, които можете с добро да се разберете. Ти й бъди ментор, а тя с радост да изпълнява твоите съвети. Възпитавайте децата си и упътвайте в пътя на правдата и честността да станат достойни граждани за чест и слава на рода ни.
Ах, скъпоценний ми синко, колко бих желала да мега да се науча там зад гроба за твоите деца, за твоето мъдро възпитание, но за жалост това вече е най-невъзможното. Нищо, аз зная, че ти често ше им разправяш за твоята мама, за тяхната баба, за моя живот, макар че няма нещо, с което да се гордеят, но поне да знаят, че аз тъй слабата, тъй чувствителната можех да утрая и преживея таз верига от скърби и нещастия. Често пъти аз съм се питала как всичко това изтърпях, че и придружено с разни болести. Ето вече 42 години как съм заболяла. Тъкмо 20-годишна аз заболях и моята младост мина като с черно було покрита. Ден се не мина аз да не пъшкам и да не тъжа, но как оцелях, то е за чудо. И аз се радвам, че можах да живея, да ми пораснат милите деца под моите милувки и днес да им се радвам, че в нищо не ме засрамиха. Кака ти, при всичко, че бе галено дете, тя пак стана способна къщовница — за всичко вредна сама да приготви на децата. Тъй бе също и за бате ги, който й се радваше. А и ти чадо, с твоето слабичко телосложение, с твоето крехко здраве можа да свършиш образованието си и да стъпиш на коаката си. Сега, ако аз
118
поживея някоя година и друга, ще ви се порадвам, ще се поуспокоя. Сега съм се пак затворила в моята малка стаичка и по цял ден ме безпокоят селяне с тяхните излишни дърдорения, но аз ги търпа. Дано може да стане някоя продажба да се снабдя с пари и да гледам да зема някое място в София да направим къща и ти осигуря някой приход да ти спомага.
Асе, не бе зле, ако ти позакъсиееш 3—4 години с женитбата — едно да
се повъзмъжееш и земеш още по-зряло да мислиш и решаваш за всичко и щяхме
да се наредим много добре, като се откъснехме от тука и щяхме да знаем
какво имаме. А най-много, знаеш ли, мило дете, мене ми бе много драго да
си поживеем някоя и друга годинка двамата да ти попригодя за всичко, като
когато бе моят мъничък Иванчо.
ВЪГЛАРЕВО, 1909 г., ноем[ври] 6-и
ЗАВЕЩАНИЕ И НАСТАВЛЕНИЕ НА МОИТЕ СКЪПИ ЧАДА НЕДЯЛКА И АСЕН
Милички многоценни деца мои. Аз вече скоро свършвам 63-та година и съм близо при края на живота, може би и ненадейно да ме грабне немилостивата смърт, да не мога последно да ви прегърна и кажа по две сърдечни думи. Аз и сега не мога да изкажа с думи туй, което сърцето ми иска, защото е ограничен умът ми.
Най-първото ми желание е [винаги да бъдете честни и искрени в делата
си] [*], никога да не забравяте, че има висше същество,
което наричаме бог, защото никой още не може да отхвърли категорически
това, та и вам вярата в нищо няма да пречи. Вярата е сила, която крепи
хората и не ги оставя да падат духом и не се отчайват пред никакви несгоди
световни, поборат се и карат напред, защото пътят на живота ни е трънлив.
Нарядко по някоя розичка ни се усмихва и ние бързаме да я стигнем и да
й се понарадваме. И тъй,
119
едвам изкачиш една стръмнина и мисли човек, че вече пътят му е равен, но повървиш малко и ето ти насреща друга стръмнина и тъй нататък, докато свършим пътя на живота и стигнем вечността и отидем там, дето са отишли и нашите мили близки и край на всичко. Но дано да е вярно да има задгробен живот, както казват спиритистите, та поне там да се радват тук измъчените.
Второ: вие, брат и сестра, живейте винаги в братска любов. Често се виждайте, помагайте си в каквото и да било. Недялке, ненагледно мое дете, ти като по-голяма прощавай на едничкото си братче, ако в нещо те оскърби без да ще. Те ще бъдат и двамата с Дуня много млади и неопитни в живота. Туй, което видиш, че е в тяхна вреда, посъветвай ги сестрински, па ако щат нека разберат и послушат. Обичай Дуня като същинска сестра. Тя наистина ще ти бъде сестра. А тебе, скъпи мой синко, моя радост, Асе, тебе се пада, ти си морално задължен към твоята добра сестра и нейните деца — да ги нагледваш често, да ги упътваш ,с хубави съвети към доброто. Да им помагаш сякак за тяхното възпитание и образование. Да, те нямат парична нужда, но те милите имат духовна, морална нужда от подкрепа и наставления. Ти ще бъдеш за тях вуйчо, но вместо татко» както бе за тебе бате ти, който се грижеше бащински за тебе, па и за мене и ни се наредиха работите добре.
Трето: бъдете честни в делата си. Нека съвестта ви бъде винаги чиста и спокойна. Винаги бъдете доволни от това, което си имате и което печелите. Да не гледате тез, които разполагат с много, но често поглеждайте след вас които са. Не е богатството, което прави хората щастливи, не, но хубавият домашен живот, където има сякоги съгласие помежду мъжът и жената. Там, дето се правят взаимни отстъпки и дето с умение се разподеля туй, което се печели. Секи път да се покриват нуждите и се запазва една част от туй, що се печели. Не искам да кажа скъперничество, но спестовност във всяко нещо, защото времената са тъй усложниха и животът тъй поскъпна, затова трябва умение, за да не става нужда да се обръщате към никого и искате в заем, то е тежко задължение. А пък да ви опази бог да земете под лихва пари, защото то е чер-
120
вей, който постоянно яде човека и когато спим, той работи. Приучвайте и децата си на разнообразен живот, на пестовност. Нека те се калят от малки да не им е мъчно, когато не всичко могат да постигнат.
Четвърто: Бъдете снизходителни към по-долните и по-глупавите от вас. Помагайте им според нуждата — на едни с помощ, а на други с добри съвети, защото не всички се раждат богати духом. Но умейте да избегвате от тези, които с притворство се хранят като паразити от чуждия труд — мнозина ги има таквиз. Не ви прощавам да ставате поръчители никому, защото минаха тез честни времена. Помнете, че добрият ви вуйчо Георги стана жертва на поръчителство.
Мила, хубава моя Недялке, да знаеш колко ми гори душата за тебе, дето тъй рано изгуби добрия си другар и тъй рано се зачерии и натовари да носиш тежкия кръст на живота — да се грижиш сама за всички отговорности за жена-майка и за мъж външни работи. Мила дъще, аз пред тебе мълча, прикривам мъката си, но колкото пъти те погледна на ден, се остър нож ми пробива сърцето. А когато ти излезеш за работа някъде, аз те изпращам с очи, пълни от сълзи или нареждам: „Ах мило дете, за туй ли бе нашето толкоз треперяне за теб и толкоз нежно отглеждане и във всичко угаждание. Какви грижи полагахме с татко ти за твоето здраве и добро. Никоги не ми мина лоша мисъл през ума, че може да те срещне такава зла съдба. Но миличка Недялке, ние пак грешим, ако се оплакваме много от съдбата, защото много по-големи нещастия има на света. Затуй трябва с търпение да понесем тая скъпа загуба и да обърнем очите си към твоите хубави три дечица. Бог ги е дал тъй хубавички и развити, дето те ще попълнят липсата на тате си. Радвай им се, мило чедо. Те са твое богатство, твое украшение. Затова всичкото си внимание обърни към тях за тяхното възпитание и образование. Да не жалиш нищо. Трудът ти ще бъде възнаграден стократно, когато ти видиш, че те вървят в пътя на добродетелта, че душата им е възвишена и сърцата облагородени. Твоят малък син Любко — той има толкоз нежна душа. Само иска не с грубости, а с добри съвети и примери да се упътва. Ти с него ще добруваш. Живей за децата си. Каква полза, ако бе живяла разкошно, много охолно,
121
а сега да нямаш нищо и да имаше грозни, глупави деца. Знаеш ли, че то е нещастие голямо. Много благоразумно е постъпил татко им с разумната си икономия. Самото сърце му е предчувствувало и му е диктувало да ви осигури. Бъди мъж-жена свободна, живей, ходи на сякъде в кръга на благоприличието. Въздигни се над глупавата тълпа и не слушай никакви клюки. нито се тревожи от тях. Занимавай се с по-сериозни работи. Чети по-научни книги! Облагороди душата си с повечко знание и ти ще познаеш цената на всичко, което те обкръжава.
Скъпи мой сине, мой свят на очите ми, моя надежда за всичко хубаво. Аз мисля, че не съм достойна да ти давам съвети, защото ти стоиш много горе от твоята проста майка, но аз ще ти кажа няколко думи. Още от ранната ти младост ние забележавахме, че ти се развиваш бързо умствено и искаш всичко да знаеш, всичко да обхванеш и разбереш туй, което виждаше. Ах, колко много се радвахме с твоя добър татко. Дома ти беше тъй добро, послушно детенце. Във всичко искаше да помогнеш на двоята мама, тъй привързано за таз мама, без която не можеше. В училището ти бе прилежен, примерен ученик. Твоите учители ти се радваха, но и ти никога не се оплака от тях, нито от другарите си. Ти колкото растеше и се развиваше, а моята фантазия работеше се повече, аз вярвах, че моето дете не ще се спре пред ничия преграда в учението и ще достигне и обхване много неща. Въобразявах си, че един ден ти ще бъдеш професор и от катедрата ти ще разправяш на студентите, а те ще те слушат с възхищение и твоето име ще земе място във вестниците. Да, чедо, аз не съм се лъгала. Всичко това се изпълва все повече и повече и ти с твоето благоразумно по-стъпяне ще постигнеш всичко това, що е мечтала твоята майка, и ще бъдеш за гордост на нашия скромен и честен род. Аз никоги не мечтаех да пораснеш и спечелиш много пари. Не, това ми и на ум не идваше. Аз съм се радвала на туй, което се по-мъчно постига. Да, мило чедо, върви напред, прогресирай в науката, която е направила толкоз чудеса и има още да създава много по-големи чудеса. Ио едно нещо ще те моли твоята майка: не забравяй да пазиш и здравето си. Нищо не жали за него — нето труд, нето пари, че без
122
него всичко е напразно, всичко се губи и никоги човек не може да се радва на нищо. На всеки човек е длъжност да пази здравето си, но още повече на тези, които могат да принесат полза на човечеството и па близките си. Нега бог те благослови да се сдобиеш с чадо за продължение на рода ни. Аз зная, че ти ще умееш как да ги възпиташ и ръководиш, а аз те благославям да бъдат те и родени с духовния огън, с любов към хубавото.
С жена си живейте в мир и любов — истински другари в пътя на живота. Да не бъдеш никоги господар над нея. Всичко, което желаеш да видиш у нея, упътвай я с добри и нежни съвети. Никоги не искай нищо повече от силите й, а и тя да не иска да те владей или налага волята [си], но да те послушва, като й кажеш добрите и злите страни и се старае за общото ви добро. И тъй като си правите взаимни отстъпки и живеете в мир, тогаз вашата къща ще бъде рай и ще ви е мило да се разделяте и търсите вън от къщата си да прекарате по-весело. Тогаз и вашите деца ще гледат живия пример и те ще вървят по стъпките ви.
Деца, многоценкн мои чада! Тез мои редове ви пиша в една от безсънните мои нощи, когато всичко живо почива в сън, когато тук и последния сиромах е в своята колиба с милите си деца и жена, а аз, измъчвана от безсъние, претрупана с мисли и грижи и още по-тежкото — разделена със скъпите си деца и много драги внучета. Станах от леглото и седнах да напиша туй, което отдавна мислех да направя. Пишех си аз помежду немите стени на мойта малка стаичка, с която съм свързана с много спомени — добри и зли, и ще ми бъде мило, когато се разделям завинаги с нея... Сега давам ви от всичката си душа и сърце моята благословия. Желая ви най-напред здраве и дълги щастливи години, заобиколени с милите ви деца и с драги внучета. Да е благословено от бога сяко ваше предприятие, да го постигате с голям умпех. Домът ви да бъде препълнен с щастие и изобилие във всичко и който уморен ви дойди, да намери почивка. Сега сбогом, мои премили и прескъпи деца, които сте част от моето тяло и от моята душа. Прегръщам ви и хиляди сладки целувки слагам по много обичните ви мен лица — ваша майка, която само и с вас живя и животът ми бе
123
мил само за вас. Нека са благословени и моите внучета. Нека животът им бъде осеян само с рози и карамфили, а тръните да са много на рядко. Целувам и тях много — много сладко. Ах, да ми е тука сега Верче да си го прегърна и целуна. Колко церителен балсам на рана са те. Сбогом! Ваша истински любяща ви мама и баба.
Теофана Хр. Златарова [113]