Епоха въ която народътъ губи вра въ себе си, българскиятъ гений отново ражда единъ другъ свой син - Пайсий Хилендарски, който, изпълненъ съ гореща любовъ къмъ поробения българинъ, пише своята "История-Славяно-Българская", нагърбвайки се съ непосилната задача, да вдъхнови отново народа съ вра въ бъдещето, смелостъ и твърдостъ въ борбата за национално и духовно освобождение, провиквайки се "О неразумний юроде поради что се срамишъ да се наречешъ болгаринъ".

ИСТОРИЯСЛАВЯНО-БЪЛГАРСКАЯ отъ начало до край е пропита съ пламененъ и дълбокъ патриотизъмъ, позивъ къмъ национално свестяване и пробуждане."

"ЗА ПРОСТИТ БЪЛГАРИ ПРОСТО Я НАПИСАХЪ"; казва  Пайсий. "Това е първата искра, която разгаря пламъкътъ на националноосвободителната борба на българина"; казва бащата на българската поезия Иванъ Вазовъ". [25]

ПАИСИИ ХИЛЕНДАРСКИ е родоначалникъ на новото българско възраждане.. Роденъ въ полит на дивния Пиринъ – Банско.

Освенъ Светит братя Кирилъ и Методий и Отца Паисия Македония даде на България бележити; възрожденци, книжовници, писатели, учени, свещеници и видни офицери на българската армия.

ВЪ3РОЖДЕНЦИ

Иокимъ Кърчовски, отъ с. Отсломени, Кичевско.
Кирилъ Пейчиновичъ отъ с. Теарце, Тетовско.
Теодосии Синаитски откри първата българска печатница въ Солунъ презъ 1838 година. По късно става учителъ въ Солунската реална гимназия.
Неофитъ Рилски отъ Банско пише първата българска граматика.
Райко Жинзифовъ отъ Велесъ, който се провиква така че цялъ свтъ да го чуе "Българинъ смъ ия, Българе живеятъ въ тая страна"
Иорданъ Хаджи Костантиновъ (Джинотъ) отъ Велесъ.
Партени Зогравски отъ Галичникъ Дебърско, събира много народни български песни отъ Македония и писалъ много книги на македонския български диалектъ. Ръкоположенъ е за Кукушки епископъ.

Григоръ Пърличевъ отъ Охридъ, съ десетилетия води борба за правата на българит въ Македония. Авторъ е на
"АРМАТОЛОСЪ", описваща живота на Македонскит българи. Получава награда и стипендия отъ атинския университетъ която отказва, и става български учителъ въ родниятъ си градъ Охридъ. И преди смъртъта си казва; "Обичамъ народностъта си, повече отъ живота си ...българинъ съмъ, не се отказвамъ отъ своята народностъ. Въ бдащиятъ вкъ България ще бде по честита."

Кузманъ Шапкаревъ отъ Охридъ, български учителъ въ, Охридъ, Прилепъ, Кукушъ, Солунъ и др. пише документи по възраждането, материали за живота и писанията на братя Миладинови и "Народни умотворения". Кузманъ Шапкаревъ ни учи "Обичайте България, и пазете българщината въ Македония." Когато за последенъ птъ изпраща Гоце Делчевъ отъ Самоковъ за Македония му казва "Гоце на добъръ птъ" Гоце му отговаря "А на васъ топълъ ктъ."

Братята Костадинъ и Димитъръ Миладинови отъ Струга града, които иматъ най-силно влияние въ Македония, пишатъ и издаватъ сборникъ отъ "Български Народни Песни отъ Македония", издадени отъ хърватския епископъ Щросмайеръ. Наклеветени отъ гръцкит фанариоти и гръцката Патриаршия, умиратъ въ затвора въ Цариградъ, за който Иванъ Вазовъ проплаква;

"Двамата Миладиновци, на Македония двата верни сина
гниеха два братя, въ окови два роба,
като два живи трупа, хвърлени въ гроба. "

ВИДНИ КНИЖОВНИЦИ.

ТРАЙКО КИТАНЧЕВЪ, ДИМИТЪРЪ МАТОВЪ, НИКОЛА П, ФИЛИПОВЪ, СТОЯНЪ КОСТОВЪ, ИОСИФЪ НИКОЛОВЪ, СТОЯНЪ БОЖОВЪ, ИОРДАНЪ ИВАНОВЪ, ХРИСТО П. СТОИЛОВЪ, АТАНАСЪ БАДЕВЪ, М. П. ФИЛИПОВЪ, ИОНА МАДЖАРОВЪ И КОНЕ САМАРДЖИЕВЪ.

ВИДНИ ПРОФЕСОРИ;

Любомиръ Милетичъ, Никола Милевъ, Илия Георговъ, Георги Бажечевъ, Александъръ Балабановъ, А. п. Стойловъ, Д-ръ Петър Джидровъ, Андрей Ляпчевъ, Симеонъ Радевъ, Д-ръ Никола Стояновъ, Д-ръ Александъръ Станишевъ, Д. Мишайковъ, Иванъ Богоевъ, Иванъ Снгаровъ, Ст. Боджовъ Д. Смиляновски, Д. П. Ивановъ, Д-ръ Крумъ Данииловъ, Андрей Протичъ, Проф.  Вангелъ Сугаревъ братъ на битолскиятъ войвода Георги Сугаревъ въ С.Щ.А. и много други.

ВИДНИ ОФИЦЕРИ.

Полковникъ Борисъ Дранговъ, Полк. Янковъ, Полк. Петъръ Дарвинговъ, Ген. Жостовъ, ПОЛК. КРУМЪ НЕЛЧИНОВЪ, ГЕНЕРАЛЪ ЯНЧУЛОВЪ ОТЪ ПРИЛЕПЪ Гоце Делчевъ, Борисъ Сарафовъ, Папанчевъ, СОЛУНСКИТ АТЕНТАТОРИ, ПАВЕЛЪ ШАТЕВЪ, ОРЦЕ ПОПЪ ИОРДАНОВЪ БРАТЪ НА ОПЛАКВАНИЯТЪ ОТЪ ЦЯЛА МАКЕДОНИЯ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛЪ И ВОЙВОДА
"БОЛЕНЪ МИ ЛЕЖИ МИЛЕ ПОПЪ ИОРДАНОВЪ" и много други.

ПИСАТЕЛИ, ЖУРНАЛИСТИ И АРТИСТИ.

Димитъръ Талевъ, Кръстьо Сарафовъ, Дан. Крапчевъ, Ст. Македонски, Атанасъ Далчевъ, Д. Пантелеевъ, П. Михайловъ, Хр. Смирненски, Ат. Ярановъ, Перикли Чилевъ, К. Вълкановъ, Проф. Петър Диневъ, Д-ръ Александъръ Радевъ и много други.

Множеството отъ тяхъ бяха възпитаници или възпитатели въ Солунскит български гимназии и се прославиха въ борбата за свободата на Македония. [26]

КОЛКО ТАКИВА МЪЖЕ ДАДЕ МАКЕДОНИЯ НА ГЪРЦИЯ И СЪРБИЯ?

Президентътъ на Турция Г-нъ Демирелъ въ интервю, дадено по канадската тв Онтарио презъ февруарий 1993 година заяви. "Когато нашит прадеди навлязоха въ Македония, завариха българит. Когато напуснахме Македония въ 1913 година, тамъ пакъ оставихме българит." [27]

"ТУРЦИТ НАЙ-ЛОБРЕ ЗНАЯТЪ, КАКЪВЪ Е НАРОДА ВЪ МАКЕДОНИЯ, Т БЯХА ТАМЪ 500 ГОДИНИ". [28]

Следващит международни договори и политически актове потвърждаватъ българскиятъ характеръ на населението въ Македония.

ТУРСКИЯТЪ ФЕРМАНЪ отъ 1870 година създаде Българската Екзархия. На народа въ Македония бе дадено право да има свой български църкви, като гласува съ 2-3 ти мнозинство.

Следъ дългит спорове и разногласия между българит и гръцката Патриаршня, следнит членове баха уговорени, както следва;

1. Ще се образува една особена духовна юрисдикция подъ името БЪЛГАРСКА ЕКЗАРХИЯ, която ще обема по-долу изброенит митрополитски и епископски епархий и други места; Екзархията ще бъде натоварена съ Управлението на всички църковни дела отъ това вероисповдание..

2. Най издигнатиятъ по степенъ отъ митрополитит отъ тая юрисдикция, ще носи титлата Екзархъ и той ще има каноническото председателство на българскиятъ синодъ, който ще бъде при него постоянно.

3. Вътрешното духовно управление на тази Екзархия, ще бъде подчинено и на санкцията, и на удобрението на нашата Висока порта.;......и т. н." [29]

Въ това време няма българска държава.
За кратко време българскит църкви и училища въ Македония по брой надминаватъ църквит и училищата въ Гърция и Сърбия заедно.

Никога българското учебно дало не е експлодирало съ такъвъ ентусиазъмъ така, както това стана въ Солунъ, града на Светит братя Кирилъ и Методий.
"Солунъ се превръща въ духовенъ центъръ за всички българи въ Македония". [30]

Димитъръ Талевъ; "Солунската българска мъжка гимназия Св. Св. Кирилъ и Методий, беще едно отъ най буйно пламтящит просветни огнища, чиято светлина озаряваше цялата страна, учители и въспитатели въ тая нашя гимназия беха редица прочути, мъже на българската нация и култура . Въ нея се учеха мнозина прославени борци за свободата на Македония и Одринско.. Повечето учители бяха обикновено членове на Ц. К. на ВМОРО.."

"Българскит училища въ Солунъ бяха стожери на националната свясъ въ Македония". [31]

Както ЕкзархъИосифъ каза "Българскит църкви не с като другит, места кдето само да се кръстишъ. Т с огнище на народна съпротива.." Македонскит българи създадоха Българската Екзархия, а не обратното, както тврдятъ академицит отъ Скопие.

ДЖОНЪ РИИДЪ, Американски журналистъ който проучва положението въ самата Македония, казва; СУЛТАНСКИЯТЪ ФЕРМАНЪ ЛЕГАЛИЗИРА ИСТИНАТА, ЧЕ БОЛШИНСТВОТО ОТЪ НАСЕЛЕНИЕТО ВЪ МАКЕДОНИЯ С БЪЛГАРИ.."

"Голямата частъ отъ населението въ Македония с българи. Т бяха множеството когато Македония стана турска провинция. Т първи отвориха национални (български б.н.) училища и когато българската църква се обяви противъ гръцката Патриаршия, турцит имъ позволиха да създаватъ свои Енории, защото беше толко очебиещо, че Македония е българска."

"МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОСЪ Е ПРИЧИНАТА 3А ВСЕКА ГОЛЕМА ВОЙНА ВЪ ПОСЛЕДНИТ 50 ГОДИНИ. И ДОКАТО МАКЕДОНСКИЯТЪ ВЪПР0СЪ НЕ Е РЕШЕНЪ, НЯМА ДА ИМА МИРЪ НА БАЛКАНИТ И ИЗВЪНЪ ТХЪ." [32]

"Следъ първата Балканска война, Сърбия и Гърция се опитаха да унищожатъ българското влияние въ Македония. Надъ хиляда гръцки и сръбски пропагандатори почнаха да крещятъ по света, за гръцкия и сръбски характеръ на населението въ заграбенит отъ тхъ земи въ Македония.

"Сърбит дадоха 24 часа на народа да се деклариратъ сърби, гърцит направиха също. Отказъ значеше убийство или прогонване . Гръцки и сръбски колонисти нахлуха въ окупираната отъ тхъ частъ на Македония.

"Българскит учители бека разстреляни. На българскит свещенници, бе дадено да избератъ, смъртъ или погърчване и посърбчване. Гръцкит вестници пишека, че населението въ Македония с гърци. Поради факта че т не разбираха гръцки, ги нарекоха българо-говорещи гърци. Гръцката армия навлизаше по селата, кдето никой не говореше техниятъ езикъ. "Какво искате да докажете като говорит български? Тукъ е Гърция и всички ще говорите гръцки" имъ заповядваха гръцкит офицери.

"Владо шовьорчето, което покоси Кралъ Александъръ на Югославия, б Македонски българинъ."

"Спомена за Гоце Делчевъ ще преследва съвестъта на Македония. Родното му място Кукушъ не съществува. Но, Кукушъ ще бде пакъ, отново." Гърцит сменика името на село Баница, кдето Гоце бе пронизанъ, на Карие. Но това не изменя нищо." Родината си спомня за всеки, даже и за избитите неродени бебета, който с безименни." Марсия Макдърметъ.

"Ако Гоце би станалъ отъ гроба, какво би се нарекълъ, Македонецъ или българинъ? Експертит с единни, че славянскиятъ езикъ, който Гоце говореше и пишеше бе български." [33]

ЦАРИГРАДСКАТА ПОСЛАНИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ
отъ 23 Дек. 1876 г. до 20 Януарий 1877 г. създаде две Българии..

Проектъ за органически правилникъ.

1. Ще бъдатъ образувани отъ долупосоченит територии, съгласно съ приложената тукъ карта два вилаета, който ще
. . .

"БЕРЛИНСКИЯТЪ ДИКТАТЪ Е ЕДИНЪ ОТЪ НАЙ НЕСПРАВЕЛЛИВИТ И РЕАКЦИОННИ МЕЖДУНАРОДНИ ДОГОВОРИ. ТОЙ БИЛЪ ПОРИЦАНЪ ОТЪ МНОГО УЧЕНИ И ОБЩЕСТВЕНИ ДЕЙЦИ ВЪ РАЗЛИЧНИ ЕВРОПЕЙСКИ ДЪРЖАВИ. ФРЕНСКИТ ИСТОРИЦИ ЕРНЕСТЪ ЛАВИСЪ И АЛФРЕДЪ РАМВО ОЦЕНИЛИ БЕРЛИНСКИЯТЪ ДОГОВОРЪ КАТО. "ПАМЕТНИКЪ НА ЕГОИЗМА, ДЛО НА 3АВИСТЪТА." [38]

ВЪТРЕШНАТА МАКЕДОНО-ОДРИНСКА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ 1893 година се създаде отъ българи. Членъ 3 отъ устава на Б.М.О.Р.К казва; членъ може да бъде всеки българинъ, безъ разлика на полъ - който не е компроментиранъ." [39]

"Българит въ Македония носятъ почти сами на гърба си товара на революцията" Гоце Делчевъ [40]

Скопскит историци ще требва да се самозапитатъ? Защо Гоце Делчевъ и Георче Петровъ създадоха уставъ на организация, и сами членуваха въ нея, само за българи, ако те не се чустваха такива. Беха и задгранични представители на БМОРК.

ИЛИНДЕНЪ 1903 ГОДИНА.

По време на тези 10 години македонскит българи бяха вдъхновени, както никогашъ до тогава, и на денъ ИЛИНДЕНЪ 1903 година се вдигнаха въ неравна борба съ вековниятъ врагъ. Македонският българинъ воюваше срещу 3 силни врагове.
Търската Империя, гръцката и сръбска пропаганда и въоръженит имъ чети.

"Следъ Солунскит атентати 1903 година гръцки офицери се срещатъ съ Турскиятъ Амбасадоръ въ Атина и му обещаватъ 1000 войници доброволци съ 100-150 гръцки офицери да се биятъ противъ четит на ВМРО". [41]

"Българската борба въ Македония не е била нищо друго освенъ борба на самиятъ народъ. Гръбнакътъ на ВМРО е билъ винаги селото, за разлика отъ гръцкит и сръбски чети, испращани и подържяни отъ правителствата въ Белградъ и Атина."

"Защо звънеха като на Великденъ камбанит на Крушево, и на стотици селски църквици? Каква бе тази хилядозвучна музика отъ трясъци, пукотъ и камбаненъ звънъ? Това бе гласътъ на първата клетва на Дамянъ Груевъ дадена преди 10 години въ Солунъ, изгрела въ всенародно съзаклятие, зовъ за помощъ, отъ брата въ свободна България, зовъ за борба противъ султана.

ПО МАКЕДОНСКИТ ЧУКАРИ ПРОЕХТЯ ПЕСЕНЪТА НА БУНТОВНИКА. НЕ ЩЕМЕ НИЙ БОГАТСТВО НЕ ЩЕМЕ НИЙ ПАРИ, ИСКАМЕ СВОБОДА ЧОВЕШКИ ПРАВДИНИ.

Илинденъ е най светлата дата въ историята на българския народъ. Илинденъ докосна всеки градъ всяко селце, всяка къща и колиба въ Македония. Илинденъ докосна сърдцето и душята на всеки българинъ.

"ИЛИНДЕНСКОТО ПРЕОБРАЖЕНСКО ВЪСТАНИЕ бе жестоко потушено, но българит раздрусаха основит на турската империя, за да не бъде никогашъ вече." [42]

ГРЪЦКИЯТЪ ВЛАДИКА ВЪ КОСТУРЪ Германосъ Каравангелисъ въ биографията си ни расказва; "Битката ми беше неравна защота изъ цяла Македония съ много и опитни начялници.... беше много трудно гръцкит части да влезатъ и действатъ вътре въ пространствата, намиращи се подъ влиянието на българскиятъ комитетъ. (стр. 18.)

Следъ Илинденъ "..Българскиятъ комитетъ намери време да се прегрупира и да започне по-решително отъ всякога унишожителната си дейностъ противъ елинизма." (стр. 25.) [43]

ДАМЯНЪ ГРУЕВЪ въ писмо до Панчо Даревъ и братъ му Аце пише; "Щомъ излезете отъ Битоля ще бдете застреляни. Аце ще стой за връска, а Панче ще наглежда консулит и чужденцит (тогава азъ бекъ адвокатъ, туко що завършилъ въ Цариградъ. Панчо.)

Въстанието е средство, а не целъ . Длото нма да се свърши съ едно въстание. Революционното дло има нужда отъ легални съмишленици и всеки, билъ той и най-простиятъ зарзаватчия, индиректно и морално да подкрепя българщината и революционното дло въ Македония." [44]

"Вековни угнетения с приучили българит да страдатъ, т с престанали да расъждаватъ и размишляватъ. Т могатъ само да страдатъ и негодуватъ.

"Колкото по добре човекъ познава македонскит българи, толкова повече той уважява техниятъ патриотизъмъ и куражъ. Т с родени и израстли на една робска земя. " Борбит на македонцит ся единъ стремежъ къмъ свобода на единъ ясно обособенъ народъ." [45]

БУКОРЕЩКИЯТЪ ДОГОВОРЪ отъ 1913 година раздели Македония и народа ни на 3. На Гърция бе дадено 50%, на Сърбия 40% и 10% на България. Гърция и Сърбия съ единъ замахъ затвориха всички български църкви и училища.

СЪРБИЯ затвори 761 български черкви и ги обърна на сръбски. Сщото стори съ 641 български училища. Прогони и отстрани 833 български свещеници, 1013 учители, шестъ митрополити.

ГЪРЦИЯ пъкъ въ заграбената отъ нея частъ отъ Македония затвори 340 български училища и 378 черкви - изгонвайки 750 учители и 300 свещеници..
"Гръцкиятъ кралъ издалъ заповедъ да бде истребвано всичко българско. Българинъ да не остане." [46]

Избиха най жестоко или прогони свещеницит и учителит. Смени имената на народа селата, градовет и планинит. Въ Гърция бехме наречени славяно-говорещи елини, а въ Вардара, Южни сърби.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

25. Кратка история на България стр. 106.

26. Македонски Алманахъ Индианаполисъ 1940 г. Издание на Македонскит Патриотични Организаций.

27. Канадска телевизия Онтарио, каналъ за наука фев. 1993 г.

28. Д-ръ Проф. Тамасъ Майнингъръ на тържество въ Саянсъ  Центъръ въ представянето на филма Гласовет ви чувамъ отъ Димитъръ Талевъ.

29. Създаването на Българскта Екзархия 1870 г. Протоколъ. Българска Държавностъ; Актове и Документи БАН

30. Солунскиятъ светилникъ Пандо Клашевъ

31. Димитъръ Талевъ Солунскиятъ светилникъ на края.

32. Атлантикъ монтли Робертъ Каплънъ 6, 1991 год. стр. 95 и 96.

33. Пакъ тамъ цитатъ отъ Марсия Макдърметъ

34. Българска държавностъ въ актове и документи.. Извлечение отъ протоколит на Цариградската Конференция Дек. 23 1876 до 20 Яну. 1877 г. Документъ # 137 стр. 175.

35. Д-ръ Проф. Михайлъ Дикханъ МБПВ кн 9 год. 4-та.

36. Българска Държавностъ ДЕЛЪ 3-ти стр 182.

37. Берлинскиятъ Конгресъ Искровъ Мак. Трибуна Нов. 8, 84 г

38. Шакъ амъ Искровъ Ноемврий 1984 година

39. Македонскиятъ Въпросъ БАН стр 45.

40. Пакъ Тамъ стр 46.

41. Илинденъ МПО 1953 г. Ив. Михайловъ стр 13.

42. Пакъ тамъ Христо Селяновъ стр 50 и 51.

43. Костурскиятъ Владика Германосъ Каравангелисъ Афтобиография. Издание на балканския институтъ Университета въ Солунъ Превелъ Коста Църношяновъ. Каравангелисъ е единъ отъ най големит българомрасци. Описва много интересни случаи какъ е съ турцит. Подкупвалъ хора на ВМРО и онищожавалъ цели български села.

44. Борбит въ Македония и Одринско 1878-1912г. София български писателъ 1981 г стр. 688 и 689. Писмо на Дамянъ Груевъ до Панче Даревъ и братъ му Аце.

45. Брайлсфордъ Х. И. Македонски Алманахъ МПО 1940 г. Изъ книгата на Брайлсфордъ " Македония " стр 129.

46. Ив. Михайловъ" Спомени" томъ 2-ри стр 350.