КАРНЕГИЕВАТА АНКЕТА 1914 година съставена отъ най известни учени и журналисти проследи причинит за двет Балкански войни, и безспорно потвърди истината за преобладаващото българско население въ Македония.

Участници въ тази комисия бха следнит лица;

Д-ръ Иосифъ Редлихъ Проф. по публично право Университета
Виена.
Баронъ Л. Етурнелъ дьо Костанъ сенаторъ на Франция.
Жостенъ Годаръ Парламентаристъ отъ Франция.
Л-ръ Валтеръ Шушникъ Проф. отъ Университета Марбургъ.
Францесъ В. Хърстъ Редакторъ "Икономистъ"

Д-ръ Х.Н. Браилсфордъ, журн. познаващъ добре Македония. Проф Павелъ Милюковъ членъ на Руската дума, и Мин. на Външнит работи.
Д-ръ Самуилъ Т. Дътън Проф. Университета Колумбия САЩ.

КАРНЕГИЕВАТА АНКЕТА за Букурешкиятъ миръ; "Разграничението което, е означено въ него, е далечъ отъ това да бде естесвено и да схожда съ националнит тенденций на населенията. Ново семе на разногласия е посето съ Букорещкия договоръ, който навсекаде е оскърбилъ националнит чуства и раздели Балкана..."

КАКВО СТАНА СЪ МАКЕДОНИЯ, която толкова време бе поводъ за несъгласие, сега, когато длото на съгласието изглежда да е свършено. Тя стана жертва на насилията и надеждата за възцаряване на правдата и хармонията въ нея е твърде малка. (стр. 158)

КАРНЕГИЕВАТА АНКЕТА се е добрала до автентични документи Въ единъ отъ тяхъ, писмо на сръбски войникъ до негова приятелъ се казва;

"Азъ съмъ потопенъ въ ужасъ и се питамъ постоянно, какъ могатъ кората да бъдатъ толкозъ варвари, че да извършватъ такива жестокости? То е ужасно. Азъ не се осмелявамъ - Впрочемъ липсва ми и време - да ти говоря повече, но мога да ти кажа, че Люма (албанска областъ покрай реката съ същото име ) вече не сществува. Всичко е пълно съ трупове, пепелъ и прахъ. Има села отъ по 100, 150, 200 къщи, въ който не остана нито единъ човекъ, буквално нито единъ. Ние ги събирахме на групи отъ по 50-100 и после ги промушвахме съ наще щикове. Навсякъде плячкосвахме." [47]

УИНСТЪНЪ ЧЪРЧИЛЪ въ Световна криза 1911-1918 г "Безспорната зона въ Македония принадлежи на България по история езикъ, култура и договоръ." "Сръбската Експанзивностъ трябва да бде спряна." [48]

ЛОЙДЪ ДЖОРЖЪ пръвъ министъръ на Англия (1916-1922 г.)
"Споредъ мнозина афторитети най трагичниятъ случай за потискане на малцинствата въ нарушение на договора отъ 1919 година може да се смята това по отношение на 600,000 македонци, сега живещи въ Югославия. Отъ тази общностъ едно подавляващо мнозинство е ОТЪ БЪЛГАРСКО ПОТЕКЛО И ЕЗИКЪ, СЪ ДРУГИ ДУМИ, ТОВА С МАКЕДОНСКИ БЪЛГАРИ." [49]

МАКЕДОНСКА ПАТРИОТИЧНА ОРГАНИЗАЦИЯ (МПО) за Канада, Америка и Австралия.

Следъ потушаването на Илинденското въстание и първата световна война, първит вълни на имигранти отъ Македония почнаха да пристигатъ въ Америка, Канада и Австралия.

По голямата частъ отъ напускащит роднит си огнища се изселиха въ България. Днесъ повече отъ половината жители на София и една трета отъ гражданит коренит си отъ Македония.

ТОДОРЪ АЛЕКСАНЛРОВЪ следъ първата голяма война преорганизира ВМРО, македонскит братства, студенскит дружества въ България и чужбина, и поощтри създаването на Македонскит Политически Организации.

"Основателит на МПО въ преднит редици бха, четницит и роднинита на славнит войводи отъ ВМВО; Василъ Чякаларовъ, Георги Сугаревъ, Лазаръ Попъ Трайковъ братъ му Кръсте Трайковъ, Тасе Христовъ, Митре Влаха, Христо Цветковъ, Илия Дингаловъ, Ламбро Филевъ, Пандо Кляшевъ, Манолъ Розовъ, Пандилъ Шишковъ, Поручикъ Георги Папанчевъ, Поручикъ Борисъ Сарафовъ, Полковникъ Янковъ, съидеиницит и последователи на легендарнит войводи отъ ВМРО Гоце Делчевъ, Дамянъ Груевъ, Тодоръ Александровъ и Иванъ Михайловъ. Прогонените български свещенници и учители отъ Македония намиратъ мстото си въ МПО". [50]

На пукъ на Гърция и Сърбия българскит църкви и училища почватъ да никнатъ по всички големи градове по Америка, Канада и Австралия, кдето има македонска имиграция. Българскит училища по 5 въ Торонто и Дитроитъ и черковнита зали с препълнени съ родолюбци отъ измъчена Македония.

"ВМРО, Тодоръ Александровъ и Иванъ Михайловъ изпратиха най подготвенит организатори и говорител, които да поематъ ръководството на МПО. Когато Тодоръ Александровъ запитва Иванъ Михайловъ "Кой е най подходящъ говорителъ и организаторъ за МПО въ Америка.?" Иванъ Михайловъ отговаря Иорданъ Чкатровъ. Последваха го Асенъ Аврамовъ, Петъръ Ацевъ, Любенъ Димитровъ, Свещеницит Георги Николовъ, Василъ Михайловъ и други." [51]

Успха на МПО разяри не само Гърция и Сърбия, но и българскит комунисти начело съ Георги Пирински, който обвиниха МПО, че иска да съживява умиращиятъ български национализъм.

"ТАЙМСЪ МАГАЗИНЪ" най престижното списание въ свта въ противовестъ на българскит комунисти, 1928 година провъзгласи първиятъ редакторъ на Македонска Трибуна Иорданъ Чкатровъ за единъ отъ най добрит оратори въ свта. "Емиграцията още помни народнит мъдрости на този голямъ българинъ. "Човекъ който не е полезенъ за себе си, не може да бъде полезенъ за близкит си и обществото. Ако не обичашъ фамилията си, не можешъ да обичашъ и Родината си. Овца която се дели отъ стадото си, вълцит я ядътъ." [52]

Запазени снимки и документи свидетелстватъ че;
Когато Иорданъ Чкатровъ говорилъ на събрания или пикници народътъ просто го следвалъ и слушалъ като БОЖЕСТВО."

Иорданъ Чкатровъ следъ 27 дена гладна стачка, умира въ затвора въ Скопие Октомврий 20, 1946 година .. братъ му Димче също бе убитъ отъ сърбокомунистит. Почитатели тайно посещаватъ вечното жилище на Иорданъ и братъ му Димче въ Прилепскит гробища.

19 МАЙ 1934 година.

Следъ идването на властъ, Кимонъ Георгиевото правителство растурва ВМРО и всички легални македонски организаций .Едно отъ голмит предателства въ историята на България.

"ЕДИНСТВЕНИЯТЪ 3АЩИТНИКЪ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА КАУЗА ПРЕЗЪ ТОЗИ ПЕРИОД ЗА БЛИЗО 60 ГОДИИИ, БХА МАКЕДОНСКИТ ПАТРИОТИЧНИ ОРГАНИ3АЦИЙ." [52]

"Цялото Македонско Национално-Освободително Движение отъ Берлинскиятъ конгресъ на самъ, па до 1944 година, и това го признава цялъ свтъ е БЪЛГАРСКО.

"Македонското историческо наследство е българско, документит с български, програмнит наредби на това движение с български, училищата, църквит с български. Водителит на всички организации въ Македонското Освободително Движение с българи.." [53]

"МАКЕДОНИЯ, противно на настояванията на гърци и сърби е почти цялата населена съ българи. Претенциит на гърцит и сърбит с опровергани отъ етнографскит специалисти като; Льо Женъ, Кийпъртъ, Макензий, Рититчъ, Григоровитчъ, Нилфердингъ и други. Реално Шяръ планина е границата между българскит и сръбски населвания. Македонскит славяни считатъ себе си за българи и говорятъ български диалектъ. Само следъ берлинскиятъ Конгресъ когато Сърбия се видя безпомощна следъ като и бе отнета босна и Херцеговина, се нае съ идеата , че има сърби въ Македония, страна, която е исключително населена съ българи. (Луисъ Лажеръ, пом. редакторъ Льо Грандъ Енциклопедия.") [54]

3АБЕЛЕШКА; Всички енциклопедий с единни по мнението че македонскит славяни с българи и езикътъ имъ е български включително и Енциклопедия Советская, споредъ която Македонскиятъ езикъ си остава чястъ отъ българскиятъ."

ПРОФЕСОРЪ СТОЯНЪ НОВАКОВИЧЪ, имайки предвидъ, че българизъмътъ въ Македония владее почти на вскаде, Май 21, 1888 година обосновава сръбската политика въ Македония спрямо македонскит българи по следниятъ начинъ;

1. Да се твърди формално, че македонскит славяни не са нито сърби, нито българи, а отделенъ народъ, македонски;
2. Македонскиятъ диалектъ непрекъснато да се отдалечава отъ българскиятъ книжовенъ езикъ;
3. Сръбскиятъ езикъ все повече да нахлува въ македонския;
4. Да се исползва сръбската азбука.
5. Да се ругае длото на Българската Екзархия като денационализаторско въ Македония;
6. Да се внушава непрекъснато, че македонцит няматъ нищо общо съ българит". [55]

Въ Резолюцият на Коминтерна, за наколко години подъ редъ се говори за славянското население въ Македония като за българско. Григори Зеновиевъ генераленъ секретаръ на Коминтерна, въ приветствие на комунистическит партий, на Балканската комунистическа, федерация 15 Мартъ 1920 година, изрично споменава за сръбското владичество, противъ което се надигатъ Македонскит българи, албанци и др". [56]

[Previous] [Next]
[Back to Index]

47. Пакъ тамъ стр 346 до 350.

48. Уинстънъ Чърчилъ"Световна Криза" 1911-1918 година. Македония въ документи 26 стр 745.

49. Пакъ тамъ Лоидъ Жоржъ Афтобиография. Прим. на Англия 1916-1922 # 23 стр 739.

50. Македонски Алманахъ МПО 1940 изъ цялия Алманахъ се чете, кой въ коя чета е учяствалъ и чий роднини и приятели с били членовете на МПО.

51. История на българската имиграция въ Америка, Канада Австралия Проф. Трендафилъ Mитевъ стр 246. Това е историята на МПО. Още не издадена.

52. Таймсъ Магазинъ Януарий 1928 година.

53. Доцентъ Димитъръ Гоцевъ. Интервю предъ фокусъ 1991.

54. Ив. Михайловъ "Сталинъ и Македонскиятъ Въпрос" Издание на МПО на английски. стр 66.

55. В. Македония София брой 22-4-ти Юний 1997 год.

56. Христо Огняновъ Списание "Свобода " стр 7, 8 и 9. Януарий-Априлъ 1980 година.

57. Коста Църношяновъ" Македонизамътъ и съпротивата срещу него". Издание на университета въ София. стр 342 и 343.

58. Пакъ тамъ стр 345.