"МАКЕДОНСКА НАЦИЯ".

Идеята за 'Македонска Нация" се пренася отъ сръбската комунистическа партия въ Коминтерна. Ето какво ни казва отказалиятъ се отъ българската си народностъ Димитъръ Влаховъ въ споменит си;

"Валетцки, полякъ, ръководителъ на Балканскиятъ секретариятъ на Коминтерна натовари единъ отъ своита сътрудници, също полякъ, който нямаше никакво панятие отъ македонскиятъ проблемъ, да изработи съответна резолюция. Азъ бяхъ този, който, отъ близо го запознахъ съ македонскиятъ проблемъ. Това лице написа проекторезолюцията застъпвайки позицията на Коминтерна за съществуването на Македонска Нация. Тази Резолюция азъ публикувахъ въвъ в. "Македонско Дло," презъ 1934 година." [56]

Македонскит комунисти, научавайки за оповестената македонска нация, странятъ отъ комунистическата партия. Преди Втората Световна война, по признанията на Тито, т с по малко отъ 100 души въ цяла Вардарска Македония. Пролетъта 1939 година Тито пише статия за пръвъ пътъ "ЮКП и македонскиятъ въпросъ" кдето развива теорията за македонска нация, отпосле побликувана въ "Тито и революцията1967 г" кдето Тито напълно възприема теорията на сръбскиятъ Професоръ етнографъ Иованъ Цвийчъ." [57]

ЯЙЦЕ 29 Ноемврий 1943 г.

На тази зловеща дата черногорецътъ Светозаръ Вукмановичъ Темпо (АВНОЮ) безъ нито единъ представителъ отъ Македония, решява създаването на Македонска Нация и връща Вардарска Македония въ Югославия". Този денъ се смята за официална рожденна дата на "Македонска Нация." [58]

"МАКЕДОНСКИ ЯЗИКЪ".

"На 2 Августъ 1944 година въ монастира "Прохоръ Пчински" съ декретъ се обявява съществуването на македонски язикъ".

"Съответната азбука на 3 Май 1945 г. а правописътъ, също сърбизиранъ, бе въведенъ на 7 Юлий 1945 година. Всичко това бе съ целъ да се прободе единството на българската нация право въ сърцето." [59]

"Той е "възникналъ" т.е. институционализиранъ, съ решение на Коминтерна презъ 1934 година. Следъ това, въ резултатъ на политическо споразумение между Белградъ и Скопие за отдалечяването му отъ българскиятъ езикъ". [60]

Ето какво ни казва Венко Марковски въ споменит си "Кръвъта вода не става." стр. 169 до 182.
"Отъ Скопие дойдохъ българинъ, въ София станахъ македонецъ. Всеотдайно подпомагахъ заблудени българи отъ Македония да ставатъ македонци. Заблудата, че създаваме македонска нация продължихме и като партизани отъ 1943 г. до 1945 година".

БЕЛЕЖКА. Това което Венко не ни казва е, че презъ 1937 година, когато той се укрива отъ сърбит въ Белградъ, ВМРО го измъква и за цяла година живее при фамилията на Кирилъ Дранговъ, до като попада въ мрежата на агентита на Коминтерна въ София, които го убеждаватъ, че да си българинъ въ Македония е отживяла работа.

ПРЕЗИДИУМЪТЪ назначава комисия която да разработи азбуката на литературния македонски езикъ, въвъ която влизатъ;
Василие Иличъ (Василъ Ильовски), Венко Марковски, Христо Продановъ, Георги Киселиновъ, Христо Зографовъ, Крумъ Тошевъ, Даре Лжамбазъ, Кирко Павловъ и Петрушевски. Всички с за да се запази българскиятъ характеръ на езика съ познатото "Ъ", съ исключение на Ильовски и Джямбазъ, двама отявлени сърбомани.

Тази азбука съ българскиятъ си характеръ е отхвърлена отъ Александъръ Беличъ, Милованъ Джиласъ, Лаличъ и Зоговичъ отъ КК. на Ю.К.П. и те налатъ азбуката на сръбскиятъ язикъ.
"Пробуди се въ менъ българското национално съзнание."
Слушахъ и не вярвахъ на собственит си уши. Писахъ на Георги Димитровъ "Вземете мерки, българит въ Македония с изложени на безмилостъна сърбизация." (стр. 180.) [61]

"Отъ денътъ на прокламацията новиятъ (Македонски) езикъ взема само 6 месеца да бъде доразвитъ въ литературна форма, предизвиквайки Професоръ Джеймсъ Кларкъ, световно известенъ американски езиковедъ да отбележи. "Това е най бързото създаване на литературенъ езикъ въ историята." [63]

ПРОТИВЪ МАКЕДОНСКА НАЦИЯ И МАКЕЦОНСКИ ЕЗИКЪ преди официалното имъ оповестяване, пръвъ, който обявява война на тази идея е СТОЯНЪ БОЯДЖИЕВЪ, днешниятъ Почетенъ Председателъ на ВМРО въ България. Той издава брошура "Има ли Македонска Нация" въ която, научно, служейки си съ чужди документи, опроверга идеята на Коминтерна и комунистит, които роболепно му се подчиниха.. Той се обяви противъ Белградъ, Коминтерна и неговиятъ представителъ въ България Ангелъ Диневъ.

Тази брошура на времето, презъ 1940 година, бе пръсната по спомагателнит македонски организации въ гимназиит и Университетит въ България

Тито и Югославската Комунистическа Партия имаха голма трудностъ да уверятъ свта въ съществуването на Македонска Нация и Македонски езикъ". [64]

"Поканени баха трима професори да докажятъ съществуването на Македонска Нация. Доклада не видя блъ свтъ.

Д-РЪ ПРОФЕСОРЪ НИКОЛАЙ ДЕРЖАВИН НАЙ ИЗВЕСТНИЯТЪ ИСТОРИКЪ ОТЪ РУСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТ, бе поканенъ следъ туй. Той стоя въ Македония 6 месеца. На връщане спира въ София и Академикътъ Тодоръ Павловъ го подканва да държи беседа предъ българскита академици и да потвърди теорията за "Македонска Нация". Професоръ Державинъ отказва, и му отговаря; "Това което става въ Македония няма нищо общо съ науката . То е политика."

Единъ отъ последователит на Тодоръ Павловъ, Христо Калайджиевъ леко заплашва професора, че; "Ако това стане достояние на Коминтерна и Сталинъ, ще има лоши последици." Но достойниятъ руски ученъ не се огъна, остро поглежда въ очита Калайжиевъ, и натъртено му отговаря. "Азъ съмъ човекъ на науката, не на партията." [65]

Следъ като Тито и Югославската Комунистическа Партия наложиха Македонска Нация и Македонски езикъ, трябваше да се намери някой, който научно да докаже съществуването на такава нация и езикъ.
Не можа да се намери другъ, затова се спряха на Хорестъ Лънтъ. Американецъ партизанинъ при Тито.. После станалъ професоръ, който самъ признава въ своята книга "Откритие на единъ езикъ.", "Не знамъ езика и имахъ голямъ проблемъ при съставянето на първата македонска граматика." Въ интервю предъ Мак. Корени" тази Македонска Граматика не може да обясни какъ се произнасятъ думит "фърла, фърламъ" Такива думи въ македонскиятъ говоръ с много; Зъбъ, дълъ, дъмпъ, дъмбени, мка, рка, сълза, тънко, цъфни ръжъ, мъжъ, птъ, ктъ, мъшко, първо, дърво, сърбинъ и много, много други. МАКЕДОНСКА ГРАМАТИКА, КОЯТО НЕ МОЖЕ ДА ОБЯСНИ И ПИШЕ МАКЕДОНСКЯ ЕЗИКЪ И НА НАРОДНИЯТЪ ГОВОРЪ.

Затова Блаже Коневски ученикъ на Професоръ Лънтъ изхвърля Ъ отъ буквит и го занества съ А. Което звучи още по глупаво. Какъ би казалъ СРЪБСКИ ДРЪВНИКЪ (Срабски дравникъ) или парво, дарво. На този езикъ и граматика,скопскит академици не могатъ да пишятъ и произнесътъ най любимата си дума въ речника си "сърбинъ" [67]

ПРОФЕСОРЪ ЛЪНТ, КОЙТО НЯМАШЕ ПОНЯТИЕ ОТЪ ЕЗИКА, СЪЗДАВА МАКЕДОНСКА ГРАМАТИКА. ПОЛЯКА ВАЛЕТСКИ, КОЙТО НЯМА ПОНЯТИЕ ОТЪ МАКЕДОНСКИТ РАБОТИ СЪЗДАВА МАКЕДОНСКА НАЦИЯ.  А Л И Л У И Я.

ПРОФЕСОРЪ ВИКТОРЪ ФРИДМЪНЪ ПЪКЪ ГОРКИЯ, УЧИЛЪ ВЪ СКОПИЕ НЯКОЛКО ГОДИНИ, ЯЛЪ ЛЮТИТ ЧУШКИ И ПИЛЪ ХУБАВАТА РАКИЯ ПРИЗНАВА ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА ГОВОРИ МАКЕДОНСКИ, ПО ЛЕКО МУ Е НА АНГЛИЙСКИ И СИ ИМА "ГОЛЕМЪ ПРОБЛЕМЪ ДА УВЕРИ ПРОФЕСОРИТ И ЖУРНАЛИСТИТ ВЪ СЕВЕРНА АМЕРИКА, ЧЕ ИМА МАКЕЛОНСКИ ЯЗИКЪ, ГЪРЦИТ КАЗВАТЪ, ЧЕ НЕМА ТАКЪВЪ ЕЗИКЪ." По телевизията Македонски корени въ ТоРонто Авг. 2, 1997 г.

"ЗАТОВА "ЕНЦИКЛОПЕДИЯ СОВЕТСКАЯ," ВЪРХУ КОЯТО С РАБОТИЛИ, ПО ДОБРЕ ОСВЕДОМЕНИ ЕЗИКОВЕДИ И СПЕЦИАЛИСТИ ПО СЛАВЯНСКИТ ЕЗИЦИ ОТЪ ПРОФ. ЛЪНТЪ, ФРИДМЪНЪ И БЛАЖЕ КОНЕЧСКИ ЗАКЛЮЧЯВА; "ТАКА ИЗКЪЛЧЕНИЯТ МАКЕЛОНСКИ ЕЗИКЪ И ГРАМАТИКА СИ ОСТАВА ЧАСТЪ ОТЪ БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИКЪ". [68]

Професоръ Лънтъ и Фридмънъ бха купени отъ Югославскит служби, а Блаже Коневски е внукъ на Глигуръ Соколовичъ Ляме отъ с. Небрегово Прилепско. Единъ отъ най големит сърбомани въ Македония. Блаже Коневски е стипендиантъ въ Крагуевацъ. Презъ Втората Световна война следва въ Софийскиятъ университетъ подъ името Благой Коневъ, самолично подписанъ по народностъ българинъ". [69]

"ДИМИТЪРЪ ВЛАХОВЪ" Подпредседателъ на република Югославия вториятъ следъ Тито е говорителъ на голямъ митингъ въ Скопие презъ пролетъта 1945 година.
Дадена му е написана на новия Македонски Езикъ речъ, която трябва да държи. Не може да я чете. Смачква хартията въ ръцет си хвърля я, и почва да си говори на български."

[Previous] [Next]
[Back to Index]


56. Професоръ Иванъ Кочевъ в. Дума Май 29, 1997 година.

57. Коста Църношяновъ - Македонизъмътъ и борбата противъ него стр 397, 398 и 399.

58. Пакъ тамъ стр.345.

59. Христо Огнянов сп. Свобода Априлъ 1980 г.

60. Пандо Младеновъ сп. МБПВ брой 7 година Зта.

61. Коста Църношяновъ"Македонизамъ и борбата противъ него стр. 397, 398 и 399.

62. Пакъ тамъ стр 408

63. Д-ръ Георги Филиповъ позишънъ пейпъръ по Македонскиятъ Въпросъ стр.7

64. Христо Огняновъ сп. Борба Априлъ 1980.

65. Пандо Младеновъ сп. МБПВ брой 7 година 3.

66. Проф. Лънтъ интервю тв Македонски корени 7, 12 1997 г.

67. Коста Църношяновъ Македонизъмътъ стр 404 и 405.

68. Христо Огняновъ сп. Свобода Май Юлий 1984

69. Коста Църношяновъ Македонизма стр 408.