Високите планини на Република Македония. Пътеводител

Евгений Динчев, Петър Атанасов

2. ШАР

 

 

 

Обща характеристика - име, граници, формиране, орография, хидрография, климат, растителен и животински свят, население, курорти и хижи

 

Легендарната Шар планина! Най-известната и значима македонска планина, свързала завинаги името си със съдбата на народа си.

 

Дребните елини са я наричали Скардос Орос, а римляните - Скорди Монтис и Скардус, което накрая се преплита с Монте Аржентаро. През турското владичество се използват Шар, Шара-планина, Скардаг, Чардаг, Скарта, Шарсилсилеси, за да се наложи в наши дни окончателно названието Шар. Между другото известният френски географ и пътешественик Ами Буе също използва само Шар.

 

Все още се спори между географите откъде точно идва наименованието Шар. Според някои то е останало от корена на илирийското Скардус. Но повечето са на мнение, че произходът е от турската дума "шарен". Свързва се със снежните петна по склоновете на планината пролетно време. Просто и ясно!

 

Названието Шар за първи път се споменава в 1540 г. в летописите на манастира "Св. Павел" в Света гора.

 

До края на миналия век се смятало, че Шар е централният орографски възел на Балканския полуостров и затова е най-висок. В 1877 г. Военният географски институт във Виена определя височината на връх Люботън на 3050 метра... Едва в самия край на XIX век се стига до височина, близка до настоящата - 2499 м, но в старата генералска карта на Австро-Унгария в мащаб 1:300 000 е 3050 м.

 

Понастоящем по-голямата част от главното било на Шар служи за държавна граница между Република Македония и Сърбия (Косово). Както при Кораб, а и за голяма част от другите високи планини на Македония, това създава известни проблеми за свободното проникване в планината. Поне засега.

 

 

30

 

Кои са границите на Шар планина?

 

Да започнем с най-западната точка в северната ѝ граница - косовския сръбски град Призрен. От него границата тръгва в източна посока, срещу течението на река Призренска Бистрица. Първо през Дувска клисура и по долината Средска, отделящи Шар от Езерска планина (Коджа Балкан), на север. Орографската граница между двете планини минава през седловината Превалец (1513 м), където е най-високата точка на шосето от Призрен за Урошевац. Оттам границата се спуска по десния (южния) начален приток на река Лепенац - Сува река. След това продължава по самата река Лепенац през долината Сириник, В североизточна посока, отделяща Шар от Жар планина и Неродимка планина на север. Река Лепенац прави голям завой южно от град Урошевац (тук е най-северната точка на Шар) и поема в югоизточна посока. Границата на Шар е все по нея. Минава през сръбския (косовски) град Качаник, през Качаничката клисура и стига до граничния пункт Генерал Янкович на сръбско-македонската граница.

 

Оттук природната граница, вместо да пресече по инерция изкуствената - по река, шосе или жп линия, - завива рязко на запад срещу течението на рекичката, вливаща се в Лепенац при Генерал Янкович. Продължава в западна посока и прехвърля ниските възвишения (около 600 м), които се явяват седловина, орографска граница между най-североизточните издънки на Шар и хълмистата област Билино на югоизток в посока Скопие. Тук се пресичат природната и междудържавната граница. След това, вече в македонска територия, границата на Шар слиза в Дервенската клисура при големия завой на Вардар, разделяща Шар от Жеден планина. Продължава по западния край на обширната Тетовска котловина Полог в югозападна посока, успоредно на голямата македонска река Вардар. Минава и през град Тетово, намиращ се в самото подножие на планината, че и по склоновете ѝ.

 

След него взема почти южна посока и минава западно от Гостивар и югозападно се изкачва срещу течението на горния Вардар. Минава и край най-големия извор на Вардар - Вруток, до едноименното село и продължава срещу течението на един от големите му начални притоци. На около 2 км югозападно, над село Речане, тя напуска вардарския приток и запазвайки югозападна посока, отива право към Мавровското поле, което сега е дъно на едноименното изкуствено езеро. То е граница между Шар на север и Бистра на юг. Намира се на 1200 м. Тук, при язовирната стена, където изтича Мавровска река, се намира и най-южната точка на Шар. От езерото границата продължава по течението на Мавровска река в западна посока, разделяйки, както и езерото, Шар на север и Бистра на юг. От водослива

 

 

31

 

на Мавровска река с Радика границата взема северна посока, срещу течението на река Радика, явяваща се допирната линия между двете най-високи македонски планини - Шар на изток и Кораб на запад.

 

При водослива на корабската река Шерупа с Радика природната граница напуска речното корито на последната (отиваща към изворната си област Горно Луково поле в самата Шар). Запазвайки северната си посока, пресича отново държавната граница между Република Македония и Сърбия (Косово) и се изкачва до билната седловина на 1860 м (орографската граница между Шар и Кораб), източно от най-северния корабски връх Шерупа (2092 м). Там се събират трите граници - македоно-сръбската, македоно-албанската и сръбско-албанската и западно от последния шарски връх Попова шапка (2080 м). Тук влизаме в противоречие със застъпваното досега официално мнение, че границата между двете планини минава по река Штировица край връх Песок. Категорично сме убедени, че по орографски признак, а той е най-важният, истинската граница е тази, която даваме.

 

Оттук минава и камионен път между Дебър и Призрен, като природната граница почти следва този път до косовското село Рестелица. В този участък тя разделя Шар от масива Калабак на запад.

 

От село Рестелица се спуска по течението на Рестеличка река (Глобочица) в северозападна посока чак до водослива ѝ с Плавска река. Южно от Црни врв (най-западния връх на Шар, 1581 м) пресича сръбско-албанската граница и наблиза малко в албанска територия. Рестеличка река (Глобочица) също отделя Шар (на североизток) от Калабак (на югозапад). От водослива границата прави 90-градусов забой вдясно на североизток и върви срещу течението на Плавска река до село Плава (междувременно отново влиза на сръбска територия), отделяща Шар от планината Коритник (на северозапад). От село Плава природната граница напуска едноименната река и точно в северна посока се изкачва от издънките на Шар южно от Призрен. Спуска се северно до долината на река Бели Дрим и в източния ѝ край, през село Хоча, затваря кръга в Призрен.

 

В тези граници Шар планина има дължина между най-северната и най-южната точка по права линия около 75 км, а максимална широчина - 32 км. Площта на планината възлиза приблизително на 1600 кв.км. Около 900 кв.км са на македонска територия, или 56,25 %, 690 кв.км - на сръбска (косовска), или 43,12%, и на албанска - около 10 кв.км, или 0,63%. Повече от половината на планината се намира в македонска територия и това е по-интересната част на Шар.

 

Шар планина се е нагънала през по-младия алпийски ороген, а цялостно е формирана в средния терциер. Геоложки планината е изградена

 

 

32

 

главно от палеозойски шисти и в значителна степен от триаски варовици и доломити. През дилувиума високите части над 1900-2000 м са били сковани в лед. Това личи от добре изразения глациален релеф - циркуси, морени, трогови долини, ледникови езера. Циркусите на Шар лежат над 2000 м и са разположени главно на източната и североизточната ѝ страна. Всичко има около 50 циркуса, някои от които са с езера. Освен циркусите е имало и долинни ледници, които са се спущали до 1600 м, където са отлагали моренен материал в трогови долини. Една от тях се намира в изворния дял на река Пена и е дълга 2,5 км. В напречен профил имат формата на латинската буква "Y“. Страните им са стръмни и на тях често се образуват глациални рамена. Като разновидност на морените във всичките по-големи долини на Шар има и флувиоглациални наноси.

 

Шар планина има добре оформено централно било (гръбнак) с обща посока североизток - югозапад. От североизток билото започва с връх Люботън (2499 м). Без да е най-високият, той е най-личният и с най-голямо участие в историята на Шар. Огромният му пирамидален масив, отделен от останалите върхове по централното било на югозапад чрез Козе седло (2135 м), стои някак си самотен и величав, привличащ погледите към себе си. Именно поради това е бил обект на особено внимание през последните векове. Първото му "сериозно“ премерване датира от 1838 г. и показва височина 1986 метра... През следващата година - отново измерване и... 2500 м. То е удивително точно по отношение действителната му височина, но издържа само 14 години, когато е "установена" поредната стойност от 2112 м. 16 години по-късно, в 1869 г., се потвърждава дотогавашната - 2110 м. И в 1877 г. идва най-големият куриоз, когато Австро-унгарският военен географски институт "измерва" височина на Люботън на цели 3050 м, обявявайки го за най-висок на Балканите. Това недоразумение остава чак до 1890 г., когато е фиксирана поредната височина от 2740 м. Следващите измервания непрекъснато смъкват от "наднормената" му височина: 1896 г. - 2600 м, 1898 г. - 2541 м, 1899 г. - 2510 м, за да се стигне до 1949 г., когато е установена сегашната - 2499 м.

 

От Люботън билото рязко спада. Минава през заобления Семенска кула (2341 м) и се издига отново към връх Ливадица (2491 м), за да достигне максималната височина от 2522 м при скалното теме на Пирибег (Кукинагледски връх). Дотук излиза седалков лифт от сръбска (косовска) страна.

 

От Люботън до седловината югозападно от Пирибег билото има старопланински характер. Но оттук рязко сменя вида си и придобива алпийски измерения - скалисти върхове, добре очертани циркуси

 

 

33

 

с множество ледникови езера. Височината също рязко скача. Целият този алпийски масив се подразделя на два дяла - Езерски и Бистришки. Първият се състои от 3 основни върха. Най-висок от тях е Езерска чука (Езерце, 2604 м). Вторият, Бистришкият дял, също има доста коти, но най-важни са връх Бистра (Елема, Чаушица, 2651 м), пети по височина в Шар и 7-и в Македония, и Бистрица (2540 м).

 

Оттук билото отново приема по-спокойни очертания със заоблени и затревени части. Правейки голяма, добре очертана дъга, отворена на юг, достига възловия Црни врв (2584 м). Последният е не само висок и красив, но е и начален за доста отклонения от централното било, на което е и той. Най-значимо е това, спускащо се в югоизточна посока между долините на реките Бистрица (Теаричка) от север и Веичка от юг, разделящо се на още 3 немалки рида. Това всъщност е и първото по-сериозно отклонение от централното Шарско било. Дотук склоновете на Шар се характеризират с къси и стръмни спусъци на северозапад, в сръбска (косовска) територия, и по-плавни и дълги на югоизток, в Македонско.

 

От Црни врв следва дълго, снижаващо се тревисто било, което в югозападна посока достига добре изразената Кобиличка седловина (2200 м). Зад нея следва един от най-красивите алпийски върхове на Шар - Кобилица (2526 м). Двоен връх, който предизвиква възхищение гледан отвсякъде.

 

След Кобилица започва един дял от главното било, носещ името Баба Асаница и обхващащ върховете Силидже (Въртоп, 2555 м), Малък (Морава) и Голям (Пашино) Гол и завършващ на най-ниската седловина по цялото било на Шар, също носеща името Шар (2066 м). През нея минава стар път, свързващ Тетово с Призрен, в частност долините на реките Пена и Призренска Бистрица.

 

Следва един красив дял - Караниколичкият, с две чудни едноименни езера. Първият връх по него е Караникола (2408 м), който също е възлов. От него главното било на Шар порменя общата си насоченост от югозапад на юг. Също от него се отделя второто посериозно отклонение от гръбнака на Шар, този път в северна посока, завършващо непосредствено над Призрен с връх Цвилен (1396 м). Следват още два изразени върха от този билен дял - Безименен (2473 м) и Караташ (2478 м).

 

Билото леко се издига до връх Скакалац (Май, 2494 м) и Големи срт (2520 м). След това в чисто южна посока губейки леко височина през затревените, чалести върхове Плоча (2467 м), Бечир Радеша (2411 м), Клеч (2312 м) и Любовишка планина (2365 м) достига до един от най-красивите и високи върхове - трапецовидния и възлов Джини Бег (2610 м), седми в Шар и девети в Македония. От него в североизточна

 

 

34

 

посока се отделя третото поред и първо по значение отклонение от централното Шарско било, И както в много други планини по света, и на Шар най-високите върхове не са на централното било, а именно тук, на тази издънка, носеща названието Рудока. Под това име освен отклонението влиза и част от централното било на юг до връх Дурмион (2542 м) включително. Тук са и трите най-високи върха на Шар - Титов (Голям Турчин, Александров и Голям Българин - стари имена), висок цели 2747 м над морското ниво, Малък Турчин (2702 м) и Бакрдан (2700 м, означаващо качамак на влашки). Тук е най-голямото съсредоточаване на карст с наличието на много алпийски масиви и цялата планина прилича на Пирин.

 

От Джини Бег билното отклонение тръгва в североизточна посока. Преминава през два безименни върха (вторият с височина 2506 м) и достига скалистия двуглав Малък Турчин (най-високата му точка е на източното връхче). Оттук билото взема чисто северна посока и се изкачва до първенеца Титов връх - красива камениста пирамида с над 10-метрова кула-ротонда на самото му чело. В северна посока от него се отделя страничен рид, изключително алпийски и живописен, надвесващ се с неколкостотинметровите си стени над местността Лешница - най-красивото място в цялата Шар планина!

 

По основното било на Рудока от първенеца Титов врв се прави 90-градусов завой на изток, към третия по височина връх - Бакрдан. След него отново почти 90 градуса и пак на север билото минава през Карабунар (2563 м) и Казани (2 върха с най-висока кота 2562 м), за да завие пак рязко надясно североизточно и да достигне един доста масивен и възлов връх - Церипашина (2525 м). Последният пуска няколко мощни рида във всички посоки. До него излиза и седалков лифт от разположения непосредствено в североизточното му подножие най-голям зимен курорт на Македония - Попова Шапка. Това е и последният сериозен връх от Рудока.

 

От Джини Бег основното било продължава в южна посока през скалистия връх Град (2595 м), Безименния (2410 м) и Дурмион, най-южния от Рудока. От него източно се отделя масивът с четвъртия по височина връх на Шар - Бориславец (2675 м). От Дурмион централното било взема югозападна посока, придобива доста алпийски вид и чак до връх Расенгул (Радика, 2383 м) носи името Враца планина. По него се редуват върховете Голяма Враца (Голем Камен, 2623 м), Мала Враца (Црни Камен, 2582 м), Кота 2202 м, Бел Камен (2452 м) и Расенгул.

 

Някои автори разглеждат Враца планина, както и най-южните дялове на Шар, известни под името Ничпурска планина, като отделни от Шар.

 

 

35

 

Според нас, а и според повечето съвременни автори това не отговаря на истината от която и страна да се погледне.

 

За отбелязване е, че от връх Малка Враца (Црни Камен) се отделя 4-ото поред сериозно отклонение от централното Шарско било в северозападна посока. През връх Овчинец (2177 м) и Црни врв (1581 м) достига албанска територия при водослива на Рестеличка (Глобочица) река с Плавска река. Пак от него се отделя билото, което върви вдясно, северно от горното начално течение на река Радика, и завършва с връх Попова Шапка (2080 м) - последния преди граничната седловина с Кораб.

 

Връх Расенгул също е възлов. Освен че пуска доста странични била, макар и немного мощни, от него главното било прави 90-градусов завой на югоизток и рязко снижава височина. Променя и характера си - плавно и спокойно се приближава към края си, обрасло в тучни алпийски пасища. Прави големи зигзаги, но запазва като цяло посока юг. След връх Фудан, 2221 м (малко преди него североизточно се отделя друго значително отклонение от централното било с най-висок връх Кучи Баба, 2209 м н.в., и се спуска северозападно от Гостивар) целият масив на юг от него, заключаващ се между реките Голема на североизток, Хаджиина на северозапад, Радика на запад, Мавровска и едноименното езеро на юг, както и самата граница на Шар на изток, се нарича Ничпурска планина с най-висок връх Лера (2197 м).

 

По главното било след Лера в посока Мавровското езеро има още един двухилядник - Морава (2150 м). След това се слиза под 2000 м и последните възвишения са сред широколистни гори. Непосредствено над езерото е и последният връх от Шар планина - Кожа, целият обрасъл и с телевизионна антена. Някъде може да срещнете и целия този най-южен дял на Шар под името Кожа планина.

 

Част от така описаното централно било на Шар - от Мавровското езеро до връх Бистрица (2540 м) - е от главния вододел на Балканския полуостров - между Адриатическо и Бяло (Егейско) море. Всички реки западно от този вододел се вливат в Црни или Бели дрим и от тях - в Адриатика, а на изток - във Вардар и с него - в Бяло море.

 

От връх Бистрица главният вододел слиза северно към граничната седловина Превалец (1515 м) и продължава по Езерска планина на северозапад. Главното било между Бистрица и Люботън е вододел само между Вардар на югоизток и река Лепанац на северозапад, която е ляв приток на Вардар, т.е. също влива водите си в Бяло море.

 

Голямата разпространеност на водонепропускливи скали дава възможност на Шар да бъде достатъчно водоснабдена на повърхността

 

 

36

 

и планината изобилства от извори, неголеми реки, водопади и езера. Затова се смята, че Шар е от най-богатите на води планини в Македония. Само на македонска територия в Шар има над 100 значителни извора, между които на първо място е Вруток - "официалното” начало на Вардар с дебит от 1500 л/сек. Някои от водоизточниците са даже над 2400 м н.в.

 

В хидрографската мрежа на Шар влизат 72 реки, разделени между Адриатическия и Егейския басейн. Те са предимно къси, но с дълбоки и живописни долини и доста пълноводни.

 

Сред по-значимите, водещи началото си от недрата на планината, е най-голямата македонска река - Вардар, извираща от мощния Вруток, до едноименното село, на 8 км югозападно от центъра на Гостивар, на 700 м н.в. Има и други начални притоци, но този извор се приема официално за начало и даже има изграден цял парк по този повод. Всички реки, извиращи източно от централното било на Шар, са леви притоци на Вардар. По-важните от юг на север са Вруточка, Голема, Врапчишка, Топушница, Маздрача, Боговинска, Каменянска, Палчишка, Речичка, Пена, течащата през Тетово Поройска, Лешачка, Теаричка Бистрица, Доброшка, Габровница, Одранска, Беловишка, Вратничка (Ракита) и Рогачевска. Има и други по-малки.

 

Най-голяма от изброените е Пена, или Тетовска Бистрица. Дълга е близо 37 км. Водосборният ѝ район обхваща 192 кв.км. Избира между 2300 и 2400 м под връх Джини Бег и с близо 2000 метра денивелация при водослива си с Вардар има пад от 5,40 м/100 м. Самата тя събира водите на 12 притока в дълбоката долина, през която тече, отделяйки Рудока от централното било на Шар. Някои от по-големите ѝ притоци са Летница, Караниколска, Веичка и др. Първата ВЕЦ на територията на днешната Република Македония е построена именно на река Пена през 1927 г.

 

Други по-големи реки след Пена са Маздрача с дължина около 25 км и водосборен район от 89 кв.км, Лешачка (дълга 15 км), Боговинска (с близо 60 кв.км водосборен район).

 

Друга сравнително голяма река, водеща началото си от Шар, но вливаща водите си чрез Црни Дрим в Адриатическо море, е Радика. Извира от високото Горно Луково поле, западно от масива на Враца, на сръбска (косовска) територия. Но само след 5-6 км минава на македонска и тече през един от най-живописните каньони на Балканския полуостров, докато се влее в Дебърското езеро. Ето и притоците, които получава от Шар - Фидански поток, Хаджиина река, Бродечка река и още няколко по-малки.

 

На запад, в територията на Сърбия (Косово), от Шар изтича немалката река Призренска Бистрица, която минава през едноименния

 

 

37

 

град и се влива в Бели Дрим, т.е. спада също както Радика към Адриатическия басейн. Дължината ѝ възлиза на 33 км с обща денивелация от 2077 м, т.е. падът ѝ е близо 6,3 м/100 м. Води началото си северно под връх Бистрица. По-важните ѝ шарски притоци са: Шарщица, Петрощица, Драйчицка, Любинска, Манастирска и Ябланичка.

 

Други известни реки от запад на билото в сръбска (косовска) територия, извиращи от Шар, са Плавска, Бровска, Рестеличка или Глобочица. Вливайки се една в друга с други притоци, изливат водите си в Бели Дрим и чрез него - в Адриатическо море.

 

И отново към Егейския басейн. Шар дава немалко вода в коритото на река Лепенац, която обаче не избира от нея, а от Езерска планина (Коджа Балкан), но се явява ляв приток на Вардар, заобикаляйки от север масива на Люботън. Цели 12 по-големи шарски притока изливат буйните си води в нея: Сва река, Блатещица, Муршица, Калугерска, Готовушка, Ропотски поток, Яжбински поток, Пройма, Страшка и Котлинска.

 

Поради големия си пад и пълноводие реките в Шар създават чудесни водопади, които са истински бисери в шарпланинската огърлица. На брой са стотици, но най-интересни и известни са десетина.

 

На Беловишка река, на около 1150 м се намира водопадът Долна Скала в тясна клисура, дълбока 200-250 метра. На 4 отсека водата пада общо от 43 метра височина, което го прави най-високият в Шар. Следващият по височина е доста нависоко, в долината на река Лешница, десен приток на Пена, непосредствено под Титов врв. Лешничкият водопад (на някои карти го има и като Кознишки) е висок около 25 м. На Кривошийска река, най-горния десен приток на Пена, има два интересни обекта: 16-метров водопад на 2000 м и едно забележително природно явление. Това е дълъг около 100 метра, дълбок от 10 до 30 метра и широк от 1 до 5 метра скалист каньон, в който водата с бясна скорост преминава като на фиеста по каскада от водопади. Така се и нарича този природен феномен - Водопадите.

 

Над Боговинското езеро, на десен приток на Боговинска река, има немного висок (10 метра), но много красив водопад. Друг 10-метров може да се види в изворния дял на Радика, под връх Бел Камен. Два водопада, но под 10 метра има по Люботънска и Вратничка река.

 

Особен интерес представляват високопланинските езера с ледников произход, разположени между 1820 и 2440 м. Със своите 39 басейна от този род (25 постоянни и 14 временни) Шар е на 4-о място на Балканския полуостров след нашите Рила, Пирин и румънските Карпати. От споменатите 39 езера на македонска територия се

 

 

38

 

намират 27. От тях 19 са постоянни и 8 бременни (виж таблицата в края). Общата площ на 15-те най-големи възлиза на около 178 дка.

 

Най-голямото ледниково езеро в Шар, а и в цяла Македония е Боговинското. Площта му е близо 67 дка, дължината - 452 м, широчината - 225 м. Дълбоко е 2,20 метра, а бреговата му ивица е 1200 м. Лежи върху скалист терен на 1960 м. През него минава река Боговинска (северно от връх Бориславец). Лятно време температурата на водата му стига до 15 градуса.

 

Второ по големина е Црно езеро с площ от 33,5 дка и размери 248 на 185 метра. Дълбочината му е 2,20 м и дължина на брега 825 м. Разположено е в циркус, южно от връх Бориславец, на 2122 м. Максималната температура на водата му достига 10-11 градуса. От него изтича рекичката Матени, приток на Маздрача.

 

На трето място идва по-голямото от двете Караниколички езера - Голем Гьол, разположено в циркуса под връх Кара Никола, на 2180 м. Има размери 290 на 115 метра и площ от приблизително 27 дка. То е от най-дълбоките със своите 5,60 м. През лятото водата достига до 23 градуса по С, което на тази височина е изключително. Причините са, че 12 часа в денонощието се огрява от слънцето и особеният скален строеж около и в него. Крайно интересен е химическият състав на водата му, което също обуславя високата температура. Дава началото на Караниколска река, ляв приток на Пена. Над него, на 2300 м, се намира по-малкото - Мал Гьол. Но и то със своите 8 дка площ и близо един метър дълбочина е от големите шарпланински езера. Между двете Караниколички езера по големина се вклинява само Бело езеро с 18 дка и един метър дълбочина. Останалите езера на македонска територия са сравнително малки.

 

От другата, западна страна на билото в сръбска (косовска) територия също има големи и интересни езера: Ливадичко (среща се някъде и като Щрбачко) - разположено в малък циркус, северозападно под връх Ливадица, на 2173 м. С размерите си 228 на 120 м има площ от 21 дка. Брегът му е 578 м, а дълбочината - 7,30 м, което му отрежда първо място сред шарпланинските езера. От него изтича Йезерачки поток, начален приток на Калугерска река. Езерото се вижда от връх Люботън. Голямото Яжиначко езеро е разположено на 2180 м западно под връх Езерца (Езерска чука). Дълго е 150 м, широко 90-м, обиколката 360 м, площта - 10 дка. Дълбоко е около 3 м. Големо езеро на 2400 м в циркус северно от връх Бистрица има размери 95 на 55 м, площ 4 дка и дълбочина 2 метра. Шутманско езеро се намира на 2070 м в Шутман поле, западно от връх Дурмион. Размерите му са 160 на 100 м, обиколката - 457 м, площта -13 дка и дълбочината - един метър. Само при много вода се оттича с поток към Лева река.

 

 

39

 

Останалите сръбски (косовски) езера са доста по-малки.

 

Въпреки че Шар е в пояса на умерено континенталния климат, то нейният микроклимат, особено във високите ѝ части, е чисто алпийски. Характеризира се с прохладно лято и студена зима. Средномесечната температура през най-студения месец януари е минус 13,6 градуса по С, а през най-топлия - юли, е 10,4 градуса по С. Налице е по-малко колебание на температурите на въздуха в сравнение с Тетовската котловина (Полог).

 

Освен всекидневните местни ветрове духа и характерният зимен вятър "Вардарец" - сух и доволно студен, наподобяващ адриатическа буря.

 

Според метеостатистиката Шар е от планините с най-големи количества валежи - дъжд и сняг. Средногодишно падат около 1200 мм, а най-високият средномесечен валеж е през месец май - 235 мм. Сняг вали средно 39 дни в годината, което е 45,4% от всички дни с валежи. Годишният максимум на паднал сняг е 580,4 см, а сезонният - 591,2 см. Заедно с планината Бистра Шар задържа най-дебела снежна покривка - често над 2 метра.

 

Растителността по склоновете на Шар е богата и разнообразна. Характеризира се с определена зоналност. В най-ниските периферни части, както и по дъното на речните долини се отглеждат доста култури - главно зеленчуци. Докъм 1800-1900 м е горският пояс, като в долните части, до около 1000 м, най-разностранен е дъбът, а има и немалко кестенови гори от питомния, ядлив вид. Над тях е най-разстространеният дървесен вид - букът. Сравнително по-малко е застъпена иглолистната растителност - ела, бял и черен бор. Срещат се още тис, дъгласка ела. Особено показателен в това отношение е районът Лешница - истински природен музей на открито.

 

Интерес представлява Шарпланинския чай (известен у нас като пирински или мурсалски), виреещ само по югоизточните склонове на връх Люботън. Научното му название "Сидеритис Скардика" е произлязло от старото наименование на Шар, т.е. най-точно и правилно е да се казва именно "Шарпланински” чай.

 

Най-голяма слава обаче на Шар носят необятните ѝ алпийски пасища - около 550 кв.км, или над 1/3 от площта ѝ. Липсата на клек и друга високопланинска растителност, като хвойна, смрика (срещат се много ограничено), правят тези обширни терени използваеми за овцевъдство. Смята се, че именно Шар е най-голямата компактна пасищна област на Балканския полуостров. Навремето са се отглеждали над 2 млн. овце. Сега са доста по-малко, но традицията не е прекъсната.

 

 

40

 

Редовете за животинския свят ще започнем с най-известния представител на шарпланинската фауна, носещ и името на планината - ендемитното овчарско куче Шарпланинец. Това легендарно (и доста скъпо) животно все още може да се види, но срещата с него невинаги е приятна. Гъста и дълга ръждивосива козина, тъпа муцуна, големи вълчи зъби, едро тяло, свирепост и непримиримост - това е накратко характеристиката му. Все пак това е питомно животно и се подчинява на стопаните си - шиптърите овчари, изкарващи по половин година със стадата си в планината.

 

От дивите животни най-често се срещат: заек, елен, глиган, сърна, дива коза, вълк, мечка, барс. Може да се види и рис, останал само на Кораб, Бистра и тук, на Шар. От птиците най-разпространени са дивият гълъб, яребицата, орелът, особено около огромните карстови масиви на Рудока, и др. В езерата се срещат дафнии, пиявици, саламандри и т.н. Реките като цяло са богати на риба - пъстърва, мряна, клен и др.

 

Населението, обитаващо територията на Шар планина, в огромната си част е албанско и от двете страни на междудържавната граница. Има съвсем малко християнско (между 10 и 20%): западно от билото - сърби, източно - македонски граждани. Още по-малко са торбеши - като днешните българомохамедани.

 

Населените пунктове, главно села, са в самото подножие на Шар или по ниската ѝ периферия. Навътре в планината има села само по някои от големите речни долини. Най-ярък пример на македонска територия е долината на река Пена, в която има 6-7 села. От косовска страна това е долината на Призренска Бистрица с още повече села. Гъсто населена в Косово е областта между реките Призренска Бистрица, Плавска и Рестеличка (Глобочица).

 

Почти в самата планина и от двете страни на границата има по един голям град. В Сърбия (Косово) това е Призрен, а в Македония - Тетово. Разбира се, в непосредствена близост има и други големи градове, като Урошевац, Гостивар, че и Скопие, отстоящ само на 30 км по права линия от красавеца Люботън.

 

Най-известен курорт в Шар планина е Попова Шапка, на около 1800 м западно над Тетово, най-големият зимен курорт в Република Македония. Разполага с 4 хотела, около 400 частни еднофамилни вили. По-голямата част от тях се дават под наем през зимата, има магазини, увеселителни заведения. Строи се и туристическа хижа. На един час пеша е и хижа "Йелак". Курортът разполага с 11 влекове и лифтове. Най-високият седалков лифт излиза до около 2500 м към връх Церипашина. Най-ниският слиза до Тетово (7 км дълъг, 1300 м денивелация, капацитет от 500 души/час), но от доста години не

 

 

41

 

работи поради техническа неизправност. 20 км писти се обработват върху 35-те кв.км удобни терени за ски. Склоновете са североизточни и задържат много сняг до късно през пролетта.

 

Курортът е свързан с Тетово чрез 19 км асфалтов път. Няма редовен транспорт.

 

Друго курортно място е Летница. За разлика от Попова Шапка се използва само лятото. Намира се на около 1550 м в долината на река Пена, при водослива ѝ с Лешничка река. Има само 3 постройки - Ловен дом, Рибарска хижа и полицейски участък, но предлага чудесни условия за бивакуване. С право може да се каже, че това е най-красивото кътче на Шар - вековни иглолистни (ела, смърч, тис) и смесени гори, стотици метри високи карстови масиви, чудесни поляни, извори, 2 реки... Свързана е с Попова Шапка чрез 19 км камионен път (само за високопроходими коли). До Тетово са 38 км. По долината на река Пена има шосе само до село Бозовце, а от него до Летница са 2 часа пеша.

 

Като гранична на Шар може да се спомене и курортната зона около Мавровското езеро, но всички ски-съоръжения и по-големи хотели се намират под и по склоновете на планината Бистра.

 

В Шар има и 4 туристически хижи (планинарски домове), действащи в момента. От север на юг, това са:

 

"Люботън" - югоизточно под едноименния връх, над горския пояс, на 1623 м. Построена е през 1959 г. Стабилна каменна двуетажна постройка с 34 легла за нощувка, трапезария, кухня, лавка. Дава се и храна на ресторантски начала. Край нея има бунгала и с тях леглата стават 60. Стопанисва се от фирма "Югохром". От 15 юни до 31 август е отворена нонстоп, а до 11 октомври - само през уикендите, от петък. Ако се дойде друг сезон, хижарят живее в село Вратница и трябва да се потърси Йордан Стояновски - 094/55 702 (дом). Нощувката струва 10 DM(немски марки). Изходен пунк е мотелът край село Вратница (до него има редовен автобусен транспорт от Тетово). Пеша се излиза по маркирана пътека за 3,30-4 часа. Може и с кола през Старо село по камионен път. Описание на маршрутите до и от хижа "Люботън" даваме отделно.

 

Следващата хижа е "Три води”. Намира се на поляна сред обширна широколистна гора над десния бряг на река Теарачка Бистрица. Стопанисва се от фирма "Югохром“. Изходен пункт за нея е село Теарце, до което има редовен автобусен транспорт от Тетово. До хижата има камионен път, а по маркировката е 2,30-3 часа пеша.

 

Друга хижа е "Йелак", разположена на северозападния склон на връх Церипашина, на границата на горския пояс, в Рудока планина, на 1840 м. Построена е в 1953 г. Стабилна 2-етажна постройка с 30 легла и 6

 

 

42

 

стаи, с трапезария, туристическа кухня, лавка. Стопанисва се от планинарското дружество "Исак Русо" в Скопие. Един от изходните пунктове за Титов врв. Отдалечена е от курорта Попова Шапка на един час пеша, а има и камионен път до нея - около 3 км. Нощувката е 4 DM (немски марки). Работи нонстоп целогодишно и е известна с гостоприемството на домакина си бай Йосиф. Най-близкият изходен пункт с редовен транспорт до него е село Шипковица - 2,30-3 часа пеша по маркирана пътека. Маршрутите до и от хижа "Йелак" поместваме отделно.

 

Четвъртата действаща хижа в Шар е "Шарски води" и се намира на 2,5 км пред село Горно Яловце, в долината на Голема река. Изходен пункт е село Здуне, на 2 км от Гостивар. Има маркировка. Редовен транспорт няма. Отдалечена е от Гостивар на около 10-ина км.

 

Освен изброените 4 хижи на самия Титов врв има масивна каменна кула, в която е имало 10-ина легла, но сега е разбита отвътре и може да послужи само като подслон в лошо време.

 

В курорта Попова Шапка от скопското планинарско дружество "Исак Русо" се построи нова хижа, която отвори врати през миналата година.

 

 

МАРШРУТИ

 

Основни изходни пунктове. Възможности за други планинарски дейности и спортове

 

С всичките си изброени досега природни дадености Шар планина представлява търсен и желан туристически обект. Всички върхове (23 с височина над 2500 м), дълбоки долини, пълноводни реки, феерични водопади, кристални езера, девствени гори, тучни пасища, алпийски масиви, пещерни образувания, кокетни хижи, курортни местности - всичко това е сериозна предпоставка за разработването на доста пешеходни маршрути, някои от които маркирани. Представяме на вниманието ви, драги читатели, три групи от тях: описани, споменати и традиционни.

 

ОПИСАНИ МАРШРУТИ

 

К Село Вратница (635 м) - хижа "Люботън" (1623 м), 3,30-4 часа

 

До село Вратница се отива с междуградски автобус от град Тетово, тръгващ на всеки час от автогарата. Слиза се не на главната спирка, а на следващата - мотел "Вратница". Оттук (635 м) започва и маршрутът за хижа "Люботън". От старта се вижда красавеца връх Люботън, под който е и едноименната хижа. Тръгва се по асфалта в североизточна посока и след 5 мин се стига мост над река Вратничка (Ракита). На парапета на моста за първи път се появява

 

 

43

 

и червена маркировка с надпис ПМ (планинска маркация). Целият маршрут е маркиран.

 

Веднага след моста се свива вляво по асфалтово пътче, почти северно, към 3 отделни къщи. След 30-ина метра сте пред голяма и хубава вила. Асфалтът отива вляво, а вашата посока вдясно, по черен път, въпреки че няма маркировка на разклона. Появява се веднага след близкия завой. Покрай голямата вила и срещу малко дере (по десния му бряг) се навлиза постепенно в млада кестенова гора (от питомен, т.е. ядлив кестен). Гората става дъбова, а после - лескова. Среща се и келяв габър (признак за сушавост наоколо). След 40-45 мин от мотела се излиза на продълговата поляна с папрат отстрани и с хубава видимост към главното било, включително и връх Люботън. Тук маркировката излиза на макадамовия път от Старо село за хижата. Удобно място за почивка с доста къпинови храсти. Тръгва се вляво и нагоре по шосето и след около 5 мин, на остър 180градусов завой, пътеката с маркировката подължава направо - 20 градуса (посока директно към връх Люботън). След няколко завоя пътеката излиза на скалист, обрасъл ръб с чудесна панорама към дълбоката долина на Вратничка река в западна посока. Виждат се доста водопади. Гледката наподобява южния Джендем под връх Ботев.

 

Растителността наоколо е доста смесена - ясен, леска, дъгласка ела, бяла мура, а по скалния ръб - алпийски рози (планински звезди). Само 5 мин след панорамната площадка отново, доста стръмно, се излиза на шосето. Върви се по него сред букова гора и след 20-25 мин се стига до водопадче вдясно от пътя. Водата не е добра за пиене! На 5 мин след водопада, на остър десен завой, направо продължава друг макадамов път, по който тръгва и маркировката. След още 5 мин и този път се разделя. Маркировката избира десния (има табела). След 15-20 мин маркировката се отделя от пътя вдясно по пътечка - 56 градуса (има много ягоди и малини). След 10-ина мин по пътеката се излиза на изоставения по-долу камионен път, край кошара, бунгало и две малки изворчета (на самия път). Дотук се върви около 3-3,15 часа.

 

Все по пътя, а след края на гората и с пресичане на завоите за 3,30-4 часа максимум се излиза пред хижа „Люботън".

 

Трябва да се носи вода от мотела, защото в по-сухи години това е проблем.

 

Маркировката, общо взето, е добра с малки изключения. При необходимото внимание не би трябвало да има проблеми.

 

От хижата за 15-20 мин по пътека над границата на горския пояс, в посока югозапад се отива до така наречената Жандарова бука -

 

 

44

 

огромно старо и представляващо интерес дърво.

 

 

Л Хижа "Люботън" (1623 м) - връх Люботън (2499 м), 2-2,15 ч - Козе седло (2135 м), 2,45-3 ч - хижа "Люботън", 4-4,30 ч

 

От хижата се тръгва в северозападна посока по маркираната пътека. След сравнително полегато изкачване за около 40-45 мин се достига разклон на маркировката на около 1800 м. Вляво, западно, продължава за Козе седло, откъдето е обратният път в настоящия маршрут, а вдясно, североизточно, се отделя маркировката (и в двете посоки маркировката е червена, което по нашите стандарти е неправилно, но в Македония се използва само червеният цвят като основен) за върха. Излиза се на камионен път, но не след дълго се напуска вляво и следва стръмно изкачване през скалист терен. Нагоре се върви през алпийски пасища, докато се излезе на скалист ръб (вляво, ниско, остава характерната скала Козя карпа). По него за около 30 мин в северозападна посока се достига върхът. Дотук от хижата се стига за 2-2,15 ч. Гледката е фантастична - виж азимутния кръг в края.

 

От върха тръгват 3 ясно очертани ръба. Първият - на 12 градуса към северния край на Шар. По него продължава и междудържавната граница. Вторият - на 172 градуса, към хижа "Люботън", откъдето идва и маркировката. Връщането по обратния път отнема около 1 ч. Третият - на 262 градуса. По него започва главното било на Шар в югозападна посока.

 

Маркировката от хижата свършва на върха, където няма нищо за отбелязване - даже триангулачна или гранична пирамида. От него се тръгва по ръба на главното било. Стръмен, на места и скалист, той отнема 30-ина мин до Козе седло (2135 м), югозападно под върха. Това тревисто билно заравнение е удобно и често използвано място за бивак, още повече че на 100-ина метра източно има изворче, което пресъхва само в най-сушави години.

 

В участъка между върха и седлото няма маркировка. Тя се появява на самото седло, идвайки от хижата и продължавайки по главното било на югозапад. По нея е обратният път до хижата. От седлото се тръгва надолу в югоизточна посока по алпийска пътечка, която след 10-15 мин минава в самата основа на високата 120 метра скална грамада - Козя карпа, един чудесен ориентир и предполагаем бъдещ алпийски обект.

 

Пътечката пресича голям сипей и слиза до платовидна заравненост на югоизточния склон на връх Люботън. Тук маркировката изчезва необяснимо, но следвайки в логичната посока югоизток, скоро се засича пак сред скалистия терен. Не след дълго се минава разклонът за пътеката към върха, по който става отделянето за изкачване.

 

 

45

 

За още 20-25 мин се слиза до хижата. От Козе седло до нея е около 1,30 ч, а целият маршрут отнема 4-4,30 ч.

 

За описаните дотук 2 маршрута не се изисква специално разрешение за гранична зона от полицията, но ако от Козе седло се продължава на югозапад по билото на Шар, т.е. по държавната граница между Македония и Сърбия (Косово), тогава е необходимо. Всяка година в края на юли от хижа „Люботън" потегля поход по така наречената "западна трансверзала" и за около 10 дена се стига до Охрид през няколко планини, но за това ще стане дума по-нататък.

 

 

М Тетово (468 м) - Попова Шапка (1800 м), 4-5 ч - хижа “Йелак“ (1840 м), 5,30-6 ч

 

От града се тръгва под големия седалков лифт в южния край на Тетово в западна посока. Изкачва се непрекъснато по или край трасето на техническото съоръжение. В по-голямата си част то представлява широка и удобна просека.

 

За последно се излиза на асфалтовото шосе между Тетово и Попова Шапка на около 2 км преди курорта и се достига по него. От града дотук се излиза за 4-5 часа. Маркировка няма. Понеже няма редовен транспорт от Тетово до Попова Шапка (по 19 км шосе), придвижването може да стане евентуално на автостоп или с такси, а може и да се вземе редовен частен микробус за село Шипковица и да се слезе на разклона - остават още 9 км по шосето. На лифта не разчитайте - не работи...

 

Маркировката за хижа "Йелак" тръгва между полицейския участък и казармата в северозападна посока, срещу течението на малка рекичка вдясно от дървените телефонни стълбове. Прехвърля се заобленото главно било на Рудока, североизточно от връх Церипашина, точно при разклона на камионните пътища за Лешница и хижа "Йелак". По широка пътека за близо един час от Попова Шапка и за 5,30-6 часа от Тетово се стига до равната площадка в горния край на еловата гора, където на 1840 м е разположена кокетната хижа "Йелак".

 

 

Н Село Шипковица (1100 м) - хижа "Йелак“ (1840 м), 2,30-3 ч

 

Друг начин да се стигне от Тетово до хижа "Йелак" е, като се отиде с транспорт до голямото шиптарско (албанско) село Шиповица и оттам - пеша.

 

В горната, стара част на Тетово, над моста на река Пена, тръгват малки частни автобусчета за село Шипковица. Пътува се 9 км по пътя за Попова Шапка и от разклона вдясно още 3 км, или всичко 12 км. Цената на билет в едната посока е 2 DM (немски марки).

 

От самия център на селото с джамията (където спира и микробусът) тръгва червено-бяла маркировка по главната улица нагоре. В 2 центъра и края на селото има хубави чешми (друга вода до хижата няма).

 

 

46

 

Около един час се върви по "тракторен" път. После маркировката свива вляво по пътека през широколистна гора. За около 1,30 ч се стига до голяма поляна, явяваща се гранична между широколистния и иглолистния горски пояс. От нея се открива чудна гледка назад, северозападно, към централното било на Шар с върховете Црни врв, Кобилица (македонската Козя стена), Баба Асаница, дълбоката долина на река Пена, селцата на отсрещния ѝ бряг.

 

Пресича се иглолистният горски пояс и се излиза на широки, заравнени тревисти терени, изключително богати на черни боровинки... Тук маркировката малко се губи, но продължавайки нагоре в югоизточна посока, се засича сред близкия каменен терен. Хижата вече се вижда в югозападна посока. Маркировката прави 90-градусов завой надясно и по добре очертана пътечка хваща посока хижата. За 30-ина минути, пресичайки елова гора с поточе, се достига до целта. От селото до хижата - за 2,30-3 часа.

 

 

О Хижа "Йелак" (1840 м), 2 ч - връх Церипашина (2525 м), 5 ч - Титов врв (2747 м), 9-9,30 ч. - Попова Шапка (1800 м) - хижа "Йелак", 10-11 часа

 

От хижата се тръгва по камионен път за Попова Шапка. След 5 мин вдясно, южно, се отделя традиционната червено-бяла маркировка за Титов врв. След стръмно изкачване по затревени терени се излиза на главното било на Рудока. Започва дълго изкачване по билото в посока запад-югозапад. Излиза се на камионен път и по него вляво, южно, се подсича предвършието на връх Церипашина, до което, на около 2500 м, излиза седалковият лифт от Попова Шапка. До лифта - за 1,30 ч. Все по пътя се излиза пред връх Церипашина и вече по пътека се изкачва на върха. Висок е 2525 и има стари военни антени.

 

Билото до Титов врв, включително и той, се вижда добре. Следват 3 върха на зигзаг, т.е. на два 90-градусови завоя. Първите два върха са под общото наименование Казани (2562 м). Третият, Карабунар, е с един метър по-висок - 2563 м.

 

Маркировката от връх Церипашина не следва билото, а се спуска южно в долната част на големия циркус, лежащ източно от споменатите 3 върха плюс Бактов врв, на малко скалисто хълмче. Има указващи надписи на разклона в трите посоки - северно за хижа "Йелак'', североизточно за Попова Шапка и южно за Титов врв. Който желае, може да избере този маршрут до Титов врв, който в частта си след споменатия разклон в циркуса съвпада с обратния маршрут от върха за Попова Шапка, описан от нас по-нататък. Ние обаче искаме да предложим на уважаемите читатели, да продължат по

 

 

47

 

билото до най-високия връх на Шар, който в хубаво време несравнимо по-привлекателен, макар и малко по-дълъг - около 30-45 мин.

 

По билото без маркировка се изкачва в южна посока първият, североизточният Казан. След него рязко завива на 90 градуса вдясно, почти на запад, но не е задължително да се изкачва вторият Казан, а може да се подсече вляво, южно, и да се излезе на седловината северно от връх Карабунар. Междувременно билото отново е завило на 90 градуса и е пак с южна посока. Изкачва се връх Карабунар, равен и дълъг отгоре. Леко слизане на юг-югозапад, следва дълго и стръмно изкачване (близо 200 метра денивелация) на връх Бакрдан (2700 м) - трети в планината след Титов и Малък Турчин. Дотук от хижа "Йелак" са 4 часа.

 

Отново билото завива под прав ъгъл и поема в северозападна посока към първенеца, но преди това се спуска стръмно към седловината между двата исполина, където излиза и маркировката, идваща от Попова Шапка, съединила се вече с тази от хижа "Йелак", която изоставихме на билото.

 

40-45 мин отнема скалистият източен ръб и за около 5 часа всичко от хижа "Йелак" първенецът на Шар Титов врв (2747 м) е "завладян". Високата над 10 метра кръгла постройка, макар и занемарена отвътре, може да спаси положението при лошо време.

 

Гледката трудно се поддава на описание - виж азимутния кръг в края. Наоколо са най-високите върхове на Шар, че и на цяла Македония - Малък Турчин, Бакрдан, Бориславец, Джини Бег. Главното било се вижда като на длан чак до Люботън. В далечината ясно се открояват Кораб, Якупица, някои от високите албански планини и какво ли още не. Времето няма да ни стигне да изредим всичко.

 

От върха тръгват 3 добре очертани ръба. Ето техните азимути: към връх Бакрдан - 120 градуса, към Малък Турчин - 230 градуса и в посока към Лешница - 350 градуса.

 

Обратно за 15-ина мин се слиза до седлото между Титов Врв и Бакрдан. От голямата маркирана скала се тръгва в югоизточна посока -120 градуса, подсичайки връх Бакрдан отдясно. Пътека липсва сред тревистата растителност поне в началото. А и маркировката е доста разредена и трябва да се внимава. Но спазвайки посоката по хоризонтал, не след дълго маркировката става добра.

 

Слизайки, се подсича югоизточно Бакрдан и се излиза на скалисто връхче (2162 м) на рид, спускащ се югоизточно от него и ограждащ големия циркус източно от Казаните, Карабурун и Бакрдан. Малко вляво, по билцето на този рид, се слиза в долната част на циркуса, където е и разклонът за хижа "Йелак". Нашият път продължава < към Попова Шапка. Слизайки вдясно, североизточно, след 5 мин се 5 пресича рекичката, отводняваща циркуса - един от началните потоци

 

 

48

 

на Каменянска река (един час дотук от седловината между Титов и Бакрдан). След още 5 мин се пресича дълбоко сухо дере. Тук трябва да се внимава, понеже маркировката я няма никаква, а посоката се сменя на 90 градуса вдясно, югоизточно, надолу по рекичката. После се пресича вляво и се излиза на камионен път, където маркировката е вече добра.

 

След около един час по пътя в североизточна посока на камък има надпис: "3 часа до Титов врв". След 20-30 метра маркировката се отделя от пътя вдясно през ливади и вдясно от малко временно езерце, откъдето вече се вижда седалковият лифт към Церипашина. Хваща се източно към ретранслатора на връх Лисец. След доста криволици маркировката излиза на средище на ски-влекове - един нагоре и 2 надолу. По коловете на левия влек надолу е маркировката. В долната му станция се хваща камионният път вляво и покрай църквата, през реката, се излиза до хотел "Попова Шапка" в едноименния курорт. Около 3,30 ч от Титов врв дотук.

 

От курорта по описания вече маршрут за още 1 час, или всичко за 10-11 часа, кръгът се затваря на хижа "Йелак".

 

Този еднодневен маршрут се препоръчва при добри метеоусловия и с малко багаж.

 

 

П Хижа “Йелак" (1840 м) - летовище Лшница (1550 м), 4 часа

 

Тръгваме югозападно към горния път от Попова Шапка за Лешница по овчарски пътеки през боровинкови храсти и на запад-югозапад се излиза на удобния камионен път. По него, западно, за 1,15 ч общо от хижата, се стига до кошарите край пътя. Оттук има вариант да се продължи само по пътя и за около 3 часа още да се стигне до Лешница, но маршрутът, който ви предлагаме, е много по-интересен, а и не по-продължителен. И двата не са маркирани.

 

От кошарите се поема южно по билото на характерния рид, спускащ се от главното било на Рудока към тях. Върви се по овчарска пътека. След 40-45 мин пътеката завива надясно, западно. С траверс по хоризонтал излиза на най-високата точка по маршрута - седловината на страничен рид, на около 2200 м, на 2 часа от хижата. Открива се великолепна гледка към билото на Рудока с Титов и Бакрдан и към страховитите канари, надвиснали над долината на река Лешница.

 

От седловината пътеката отново взема южна посока и слиза в обширния циркус Горна Лешница, даващ началото на река Лешница, под Лешничкия водопад. Продължава се по долината надолу в западна посока. Минава се край кошари, изобилстващи с представители на ендемитната кучешка порода шарпланинец. Слиза се по десния

 

 

49

 

бряг на реката през чуден алпийски пролом. За 4 часа всичко се стига до водослива на реките Лешница и Пена, където се намира и прекрасната местност и летовище Летница, център на биосферен резерват (1550 м).

 

 

Р Летовище Летница (1550 м) - извори на река Пена (2300 м), 3,30-4 ч - седловина Джини Бег (2400 м), 4,30-5 ч - връх Малък Турчин (2702 м) - Титов врв (2747 м), 6,30-7,30 ч - Горна Лешница (2000 м) - лет. Лешница 10,30-11,30 ч

 

Тръгва се по десния бряг, срещу течението на река Пена. След 30-35 мин се стига до водослива с десния ѝ приток - Кривошийска река, и голям камък с разклон на маркировката на него. Вляво, срещу течението на Кривошийска река тръгва друг маршрут към Титов врв, през Кривошийското езеро, а вдясно е нашият път. Съответно и двата надписа: КШ - т.е. към Шар (Титов) и ДжБ - към Джини Бег, на който е и нашето описание.

 

На Кривошийска река, малко над водослива, има един природен феномен, наречен Водопадите - дълго 100 м, широко от 1 до 5 м и дълбоко между 10 и 30 м скалисто гърло с каскада от водопади. За около 30 мин може да се разгледа, но внимателно край бездната - много е хлъзгаво! Багажът може да се остави на разклона. Или с него да се излезе по друга, пряка, също маркирана пътечка до основната, малко по-високо.

 

Продължава се нагоре сред смесени гори. Излизайки над тях, се наблиза в характерна трогова долина, извиваща като дъга наляво. Минава се на левия бряг. Над реката са страхотни канари от карст с дупки, ниши, пещери. Една от нишите явно се използва в лошо време.

 

Маркировката продължава по левия бряг, но може да се мине и по десния, за да се посети кошарата, където гостоприемните домакини ще ви почерпят с мътеница - 3-3,30 ч дотук. Продължава се в югозападна посока към виждащата се седловина Джини Бег, на билото на Рудока. Вдясно остава изворната област на река Пена, където има чудесни места за бивак. Оттам минава идващата от главното било на Шар маркировка, която се съединява с нашата.

 

За още един час, или всичко 4,30-5 ч, се излиза на седловината Джини Бег, на билото на Рудока, на 2400 м между два безименни върха. Западно се издига внушителният трапец на Джини Бег (2610 м). Североизточно е Малък Турчин. Вдясно от него се подава Бакрдан, а на югоизток е могъщият Бориславец. На изток-югоизток са се ширнали Якупица и Сува гора.

 

Оттук маркировката продължава на юг по билото на Шар, а нашият път е обратно,на североизток. Подсича се югоизточно Безименният връх (2506 м) малко над нивото на седловината и се спуска

 

 

50

 

към седлото между него и Връх Малък Турчин. Започва дълго и стръмно изкачване в североизточна посока. В края му се достигат двете връхни чучки на Малък Турчин. Източната (дясната) е по-високата - 2702 м. Той е втори след Титов и за разлика от него е запазил първоначалното си име.

 

При желание може да се избегне изкачването на Малък Турчин, като 100-ина метра денивелация преди върха се траверсира вляво, северозападно, през неприятен каменист склон до седлото между Малък Турчин и Титов - 2600 м.

 

От Малък Турчин се слиза северно по добре очертан ръб до гореспоменатото седло и за 20-ина мин В същата посока се достига първенецът Титов врв за 2-2,30 ч от седловината Джини Бег и 6,307,30 ч от Летница.

 

От върха се слиза по тесния скален ръб в северна посока - 350 градуса. Изкачва се красиво връхче по него - 2400 м. Може веднага след него или от следващото седло (за предпочитане е - има пътечка), преди характерния скалист връх, наподобяващ разперен орел (между другото тук могат да се видят великолепни екземпляри от тази горда птица), да започне спускане вдясно, надолу. По някой от двата стръмни улея без проблеми се слиза в Горна Лешница. Оттам по описания вече начин от предния маршрут се достига летовище Лешница за 2,30-3 ч от Титов Врв, или всичко за целия маршрут - 10,30-11,30 ч.

 

От седловината Джини Бег до летовището Лешница маршрутът не е маркиран. Препоръчва се при подходящи метеоусловия и с малко багаж.

 

 

С Летовище Лешница (1550 м) - село Бозовце (1350 м), 2 часа

 

По този маршрут най-бързо може да се слезе от Лешница в Тетово. Маркировка няма.

 

Тръгва се по долния път, по долината на реката. Подминава се малка горска къщичка и на разклон се хваща по горния, десния път, който е и по-широк. Не след дълго пътят свършва и продължава пътека на север. Тя прехвърля малко билце и после само слиза. Малко зад билцето има чучур с хубава студена вода.

 

След около 1,30 ч се пресича река Пена по нов бетонен мост на 1250 м. За още 30-ина мин със стръмно начално изкачване се пристига в шиптарското село Бозовце, 1350 м (името му идва от майсторите на боза). Над джамията има голяма каменна чешма, а до нея се намира кафене "Сателит". Там може да се отмори, да се нощува при необходимост и да се наеме частен джип до Тетово. Цената е по пазарлък. До Тетово са 22 км, но до село Шипковица са само 10 км, откъдето има редовен транспорт, т.е. може да се отиде за още 2-3 часа

 

 

51

 

пеша дотам или пък с джип само дотам.

 

 

Т Гостивар (525 м) - село Вруток (570 м) - извор на Вардар, 8 км

 

Може да се отиде пеша през живописните селца Здунье и Равен за около 2 часа, но може и с редовен транспорт. Пред сградата на Стопанска банка в центъра на града тръгват както държавни автобуси, така и частни микробусчета за село Вруток. Цената за отиване и връщане е един долар. За 10-15 мин се стига до центъра на селото, а оттам по асфалт за още 15-ина мин (има табела, а и когото да попитате, ще ви упъти) вие сте пред най-големия извор на Вардар и негово официално начало. Минавате по първия (дървен) мост над голямата македонска река, макар и тук да е още в "пелени"...

 

Постройката с изворите (дебит 1500 л/сек) е зад телена ограда и вътре не се влиза. Наоколо има цял парк, църква. Едно място за преклонение пред съзидателната сила на природата!

 

За всички описани дотук маршрути не се изисква никакво специално разрешение от когото и да било.

 

 

У 8-10-дневен маршрут по цялото протежение на Шар от Люботън до Мавровското езеро

 

Този маршрут се явява част от традиционния поход "Западна трансверзала", минаващ през няколко планини и завършващ на Охрид, но в доста по-съкратени срокове.

 

При всички случаи трябва да се извади разрешение от полицията в Скопие. Още повече че немалка част от маршрута преминава на сръбска (косовска) територия. По целия път има само една хижа - "Люботън", и то в началото, което предполага носене през всичкото време на бивачни съоръжения, екипировка, храна.

 

По цялата дължина на шарската част от трансверзалата, вървяща почти изцяло над 2000 м, има маркировка, но не навсякъде е добра. Като се има предвид, че това е държавна граница, става задължително изискването за добър водач и пособия за ориентиране.

 

Зареждане с хранителни продукти по маршрута може да стане само със загуба на един ден - в някое от селата по долината на река Пена, курорта Попова Шапка, хижа "Йелак", село Горно Йеловци или някое друго, по-далечно селище.

 

Нарочно не определяме продължителността на отделните дневни преходи, за да може всеки да си прецени индивидуално.

 

Началото е пред познатия ни вече мотел "Вратница" край едноименното село, североизточно от Тетово. До Козе седло (2135 м) на главното било, южно под връх Люботън, маршрутът е вече описан и отнема 6,30-7 часа.

 

 

52

 

От седлото се тръгва по хоризонтална пътека в южна посока, подсичайки източно билото. Върви се на височина малко над 2100 м. Маркировката е слаба. Вижда се добре хижа "Люботън".

 

За около един час се прехвърля страничен рид, спускащ се източно от главното било, откъдето вече не се вижда долината на Вратничка река и хижата, но се открива връх Пирибег насреща. Всъщност се подсича връх Сейменска кула (2314 м). Веднага след ридчето се оставя пътечката и перпендикулярно, вдясно нагоре, на 290 градуса се хваща директно без пътека към виждащата се Ливадичка седловина, северно от едноименния връх - 2200 м. Няма маркировка до седлото, защото е само трева и просто няма къде. От седлото западно под билото се вижда цялото Ливадичко езеро - най-голямото в сръбска територия и най-дълбокото в Шар. Дотук от Козе седло -1,30 ч.

 

Подсича се западно връх Ливадица (2491 м) и по добра пътека вдясно се излиза на най-ниската точка между Ливадица и Пирибег (2370 м) за близо час още. Виждат се западно долу косовските села в долината на река Лепенац и по склоновете на отсрещните планини - Езерска, Жар и Неродимка.

 

За още час и нещо се качва връх Пирибег (2522 м). Тук излиза седалков лифт от сръбска (косовска) страна, има и няколко занемарени постройки. Дотук - 4,30 ч от Козе седло.

 

От върха се открива панорама към алпийските дялове Езерски и Бистришки. До Пирибег характерът на планината е "старопланински", но след него картината рязко се сменя - скалисти върхове, циркуси, езера. Вече е гранит вместо досегашния варовик.

 

От Пирибег се вижда добре и най-високата част на Шар - Рудока.

 

Слиза се около 200 м денивелация и после следва дълго изкачване по билото на Езерска чука. Тук-там се появява и слаба маркировка. Долу вляво остава долината на река Габровница. Отново слизане - по билото между първия и втория от всичко трите езерски върха и после се изкачва вторият - Езерска чука (Езерце, 2604 м). Може и да се подсече вляво, но няма пътека. През цялото време от двете страни на билото се виждат езера. Вдясно - малко Косовско езеро, а вляво, в Македонско - 2-3 плитки Доброшки езера. До седловината между втория и третия езерски връх се ходи от Козе седло 7,30-8 ч. През целия този преход вода няма - да се има предвид! Тук именно има възможност да се слезе до Горното Доброшко езеро, непосредствено над което има чучури с изборна вода. Слизането до тях, пълненето на вода и връщането до билната седловина отнема всичко час, час и половина. Районът в циркуса около Доброшките езера е много

 

 

53

 

удобен за бивак. Ако се решава да се бивакува на тях, е по-добре да се слезе в циркуса, преди да се изкачва или подсича връх Езерска чука. Спестяват се време и усилия.

 

Почти се изкачва третият езерски връх. Малко преди най-високата му точка се свива вляво по характерна тераса с тук-там пътека и маркировка. Стига се до седловината (2450 м) между Езерския и Бистришкия дял. Дотук е възможно да се стигне и по друг вариант - да се слезе в Доброшкия циркус между първия и втория езерски връх. Оттам да се прехвърли малък рид и да се излезе директно на настоящата седловина. По този начин се избягват денивелациите по главното било и се пестят усилия. Пътека и маркировка няма при този страничен вариант и може да се осъществи само при добра видимост.

 

Вече сме над долината на Теарачка Бистрица от македонска страна и ниско долу се вижда хижата 'Три води" на поляна сред обширна гора над десния бряг.

 

Тръгва се по билото на алпийския Бистришки дял и след доста скалисти връхчета се стига до седловина (2600 м), източно, пред най-високия връх наоколо - Бистра (Елема, 2651 м, 8-и в Шар и 10-и в Македония). От седловината над Доброшкия циркус дотук - 2 часа. Може да се остави багажът на седловината и за 10-15 мин да се "изтича" в западна посока до самия връх и после да се продължи по долна, немаркирана пътека, подсичаща върха отляво, южно. Може с багажа да се продължи по билото през самия връх, където е и маркировката. От Пирибег до Бистра се виждат всичко 6 езера от двете страни на билото (границата) - по 3 в Сърбия и Македония.

 

Следва стръмно спускане по скалист терен. Слиза се до голяма тревна заравненост (Конище), надвесена над обширен циркус - изворната област на река Теарачка Бистрица. На 30-ина метра вляво и надолу от пътеката на стръмен склон има малко изворче. Около един час е дотук от връх Бистра.

 

За 45-50 мин почти по хоризонтал се заобикаля северозападно обширният циркус. В горния му край, непосредствено под седлото (югоизточно от Црни врв), има чудесни места за бивак с много вода. Слизането дотам от билото не е проблем и въпреки че няма пътека и маркировка, се следи логичен път при добра видимост, разбира се.

 

От въпросното седло следва дълго, снижаващо се тревисто било в югозападна посока - 230 градуса. Красивият и възлов Црни врв остава малко надясно, северозападно, от седловината и при желание може да се изкачи без багаж за около 30 мин. За 3-3,30 ч от връх Бистра се стига до Кобиличка седловина (2200 м) пред красивия връх

 

 

54

 

Кобилица (2526 м). Тук могат да се попълнят водните запаси, слизайки в сръбска (косовска) територия около 100-ина метра денивелация. Има хубав извор под голяма скала. Отбивката за вода отнема всичко 30-ина мин.

 

От билото между Црни врв и Кобилица се вижда като на длан в северозападна посока цялата долина на Призренска Бистрица, "запушена" отдолу от 100-хилядния косовски град Призрен. Виждат се и много села с джамии. Зад горното течение на реката, също в северозападна посока, се е изправил красивият Ошляк (2212 м) - първенецът на Езерска планина. Зад Призрен се вижда и долината на Бели Дрим. От македонска страна поречието на високата Веичка река и Рудока планина са заели простора.

 

Седловината е удобно място за бивак. Самият връх Кобилица представлява скалист двоен масив, особено характерен с очертанията си (не може да се сбърка с друг). Представлява интерес както от естетична, така и от алпийска гледна точка. Определено прилича на нашата старопланинска Козя стена. Може да се изкачи без багаж именно от Кобиличката седловина, североизточно от него. Има пътечка без маркировка.

 

Маркираната билна пътека подсича вляво, на македонска територия, връх Кобилица на ниво около 2200 м. 45-50 мин след Кобиличка седловина на самата пътека, вдясно, под една скала тече хубава студена вода.

 

Билото след Кобилица е известно като Баба Асаница и включва 3 върха - едноименния, наричан още Въртопа, а така също Малък и Голям Гол. И трите са около 2500 м. Подсичат се по същия начин, но малко по-ниско. За около 2 часа от Кобиличка седловина се стига до голяма каменно-бетонна чешма с корито над характерна остра скала. Долу, в долината на река Пена, се вижда село Бродец.

 

Следва стръмно спускане по билото към най-ниската седловина на планината по нейния гръбнак, носеща същото име - Шар (2066 м). През нея минава и стар коларски път, свързващ косовската долина на Призренска Бистрица с македонската долина на река Пена или иначе казано, между Призрен и Тетово.

 

Насреща, югозападно, се открива целият Караниколички дял с едноименния възлов връх (2408 м). Загатват се и терасите на двете Караниколички езера. От седловината Шар за около един час се стига до долното, по-голямо от двете езера - Голем Гол. То е едно от най-големите в Шар с площ от 26 дка. Езерото е без видим отток, но изтича под земята, и то съвсем наблизо, давайки началото на Караниколска река. Непосредствено под него, на 7-8 метра от началния поток, има извор с хубава питейно вода. Надморската височина

 

 

55

 

на езерото е 2180 м. От Кобиличко седло дотук - 3,30-4 часа. Районът е с чудесни възможности за бивакуване.

 

От езерото се тръгва точно в южна посока и за 20-25 мин се излиза на седловина, източно от връх Караникола. Открива се чудесен изглед към Лешница. Следва подсичане на билото и западно-югозападно след стръмно изкачване се излиза на седловина на главното било с характерна скала-ориентир на 2400 м. Дотук от езерото - за около час.

 

Подсичат се в Сръбско (Косовско) Безименен връх (2473 м) и Караташ (2478 м) по маркировката. Насреща е голям циркус с 2 върха. Левият с пирамидката е Скакалац (Мая, 2494 м). Езерото между тях е Скакалачко.

 

Следва спускане до билна седловина (2250 м), гранична за Караниколичкия дял. Широка пътека, почти път, прехвърля билото и границата. По хоризонтал, подсичайки вляво, се влиза в циркуса и след 30ина мин, максимум до 40, се стига до Скакалачко езеро, на 2300 м. Два часа дотук от Караниколичкото езеро. В горния му край има изворче за пиене. Много по-малко е от Караниколичкото езеро. Също удобно за бивак място.

 

От билото между двете езера добре се виждат на запад граничните между Сърбия (Косово) и Албания планини - Коритник (2394 м) и Паштрик (1989 м). Между тях тече Бели Дрим. На юг от Коритник се вижда и албанската Мая е Галичес (2486 м).

 

Стръмно, в южна посока, се изкачва до билото за 35-40 мин около 120 м денивелация. Следва дълго спускане по билен тревист склон. Подсичат се вляво стръмните спусъци на връх Бечир Радеша (2411 м). След кратко изкачване следва дълго тревисто подсичане в сръбска (косовска) територия на чалестите върхове Клеч (2312 м), Любовишка планина (2365 м) и други по-незначителни в посока на виждащия се напред Джини Бег. Освен директния поглед към Рудока в югоизточна посока начело с Титов врв югозападно се откриват и Кораб, Дешат, Крчин. В сръбска (косовска) територия, непосредствено на запад, под билото, се вижда високото и голямо село Брод в долината на Бродска река.

 

Преди плоското връхче, зад което е острият Стрикул, добре очертаната пътека се спуска към циркуса с изворите на Пена, който се вижда добре още преди подсичането на връх Бечир Радеша. Маркировката, слизайки вляво, югоизточно от билото, отива към изворите на река Пена. След това през Рудока излиза на главното било чак след Джини Бег, пропускайки този връхкрасавец. При желание, възможност и добри метеоусловия може да се продължи по централното било без маркировка. Но в такъв случай се изтървава възможността за лъч към най-високите върхове на Шар - Титов, Малък Турчин, Бакрдан.

 

 

56

 

Според възможностите и желанията се избира вариант за продължение.

 

Нашето описание продължава по маркировката, която достига до най-високите извори на най-големия шарски приток на Вардар - река Пена, на около 2300 м (местността се нарича Казана). Чудесно място за бивак, даващо възможност за интересни лъчове във всички посоки - към Титов врв, към Джини Бег, към летовище Лешница. Дотук се идва от Скакалачко езеро за около 4 часа, а от Караниколичкото - за 6-6,0 ч.

 

В южна посока се изкачва 100-ина метра денивелация и за 20-30 мин се стига на седловината Джини Бег на билото на Рудока - 2400 м. Намира се между два безименни върха близо до отклонението от централното било при връх Джини Бег. През седлото минава коларски път, свързващ долините на река Пена и Боговинска (6 частност нейния ляв начален приток). В циркуса откъм Боговинска река се намира стара каменна постройка, известна като "Приватна кукя Джини Бег" - добър пункт в случай на необходимост. А и околността дава добри възможности за бивакуване.

 

На седловината Джини Бег може да се остави багажа и да се направи лъч по описания Вече маршрут до Титов врв. На отиване е по-добре да се подсече вляво Малък Турчин, а на връщане да се качи. Цялото отклонение отнема между 3 и 4 часа.

 

Продължава се по маркировката на трансверзалата по билото на Рудока, на югозапад. Подсича се западно, отдясно, другият безименен връх, после източно. Изкачва се също безименен, но вече на главното било, въпреки че е все още Рудока планина. Следва западно подсичане по сръбска (косовска) територия и за 40-45 мин се стига до скалиста седловина с големи надвиснали каменни кули и грамади. Тази красота носи името Град, както и близкият връх до нея - 2595 м. Оттук започва само слизане. Билото се разширява и понеже е тревисто, трудно се следи слабата маркировка особено в мъгла. От характерна седловина пътеката свива вляво, източно. Започва още по-стръмно да слиза към циркуса на най-голямото високопланинско езеро в Шар и Македония - Боговинското с площ от 67 дка, под връх Бориславец - четвърти по височина в Шар и шести в Македония със своите 2675 м. Само че пътеката не минава близо до езерото. Излизайки от циркуса, се вижда по-ниско. В този циркус също е удобно за бивакуване край двете малки ц плитки езера. От седловината Джини Бег дотук се идва за около час и половина.

 

От циркуса се излиза в югоизточна посока (140 градуса) по маркираната пътека. За 20-25 мин се стига на главното било (границата),

 

 

57

 

т.е. маркировката в този участък прави едно "лирическо" отклонение от централното било и пак се включва в него, както и доста други пъти.

 

Панорамата се открива с цялата си прелест. Чудесно се вижда Кораб между 220 и 230 градуса с най-високия едноименен връх в средата. Вляво от него - Корабска врата, двоен връх с високи алпийски стени. На 290 градуса е албанската Мая е Галичес. На 210 градуса - връх Расенгул (2383 м) - последният по-алпийски връх от Шар по маршрута на трансверзалата.

 

От седлото пак се напуска главното било и се върви часове наред в сръбска (косовска) територия. Слиза се на северозапад в огромната платовидна заравненост Шутман поле и за 1,45-2 ч се слиза до голямо равно тревисто място - Тиха вода (2250 м) с кошари. То е седловина между връх Дурмион (2542 м), северно - първият или последният от Рудока, от който се отделя ридът на връх Бориславец, и южно - връх Голяма Враца (Голем Камен, 2623 м), явяващ се първи или последен връх от Враца планина. На юг е и скалиста чука, известна като връх Враца (Црн Камен, 2582 м).

 

От Тиха вода води немаркирана овчарска пътека в източна посока към село Ломница.

 

Прехвърля се лек страничен рид в южна посока (от него връх Расенгул се пада на 200 градуса). Навлиза се в друго голямо височинно плато - Горно Луково поле. То дава "живот" на единия от началните потоци на река Радика. Тези високи платовидни заравнености в лошо време крият опасности от изгубване поради недобрата пътека и слабата маркировка.

 

Минава се край кошари (2,30-3 часа от Боговинския циркус). От тях пътеката вече е широка и не може да се сбърка даже и в мъгла и лошо време. На 30-35 мин след кошарите се минава край малка рекичка с хубава вода за пиене. Тя е последна за доста часове напред. За около 4,30 ч отново се излиза на границата, южно от връх Расенгул, но не и на главното било. Точно от връх Расенгул то сменя посоката си към 140 градуса за разлика от границата.

 

Около 4 часа се е ходило по сръбска (косовска) територия. Целият този участък - Шутман поле и Горно Луково поле трябва да се минава бързо, даже ако има и разрешение от полицията. Въпреки удобните места не бива да се бивакува тук.

 

Маркировката след седловината Джини Бег не е много добра и не трябва да се разчита само на нея. Все пак на доста места я има. По целия маршрут освен червено-белите кръгчета може да се видят и инициалите ЕМ с червена боя. Това са инициали на планинарското дружества "Елема" от Скопие, първо проучило и маркирало този

 

 

58

 

маршрут (трансверзала).

 

От границата, отделяйки се вече от нея (тя продължава по странично било на 250 градуса), се продължава по пътеката в посока 160 градуса, подсичайки западно главното било на Шар. От връх Расенгул то вече рязко сменя характера си и от алпийско досега се превръща в спокойно, полегато, тревисто, като цяло - снижаващо се.

 

Билото прави голяма дъга на изток, а пътеката го подсича високо западно. Дъгата свършва с масивен тревно-скалист връх - Фудан (2221 м). Той не се изкачва, а се слиза вляво, източно, в обширния Деделбешки циркус, за да се подсече част от билото и да се излезе пак на него пред връх Дера (2197 м).

 

В този циркус има две езера - Големо и Малко Деделбешко. Но пътеката не минава край тях и не се виждат. Мястото има вода и е удобно за бивак. Три часа дотук от последната вода в Горно Луково поле. Циркусът е изворна област на Голема река. Виждат се горните къщи на високото гостиварско село Горно Йеловце, под което се намира хижа "Шарски води". Има маркировка през селото и хижата до село Здунье, почти квартал на Гостивар.

 

До този циркус се идва за около 2 часа от границата. От него се излиза стръмно до централното било и за 30-40 мин се изкачва връх Дера по тревистото му теме. С него започва Ничпурска планина. Това е последният по-значителен Шарски връх, който се изкачва по този маршрут.

 

От върха трябва да се следи пропастта да е все отляво, и то близо и в южна посока да се слезе на седлото, южно от върха. Ако в мъгла се изтърве този вариант - да се слиза в западна посока до първите скали и 20-ина метра преди тях да се хване пътечката и източно по нея да се стигне до същото седло. Маркировката я няма никаква по върха и опасността от загубване в мъгла е доволно голяма.

 

От седлото първо се подсича в посока 100 градуса, а после пътеката завива надясно, почти под прав ъгъл, прехвърля билото и по широки чалове се насочва в посока Мавровско езеро, т.е. на югоизток. Оттук се вижда вече добре планината Бистра в южна посока с първенеца си връх Меденица в средата, с малка бабуна (скали) на него. Отпред, в непосредствена близост, се е проснал напречно горист рид с телевизионна антена в средата - връх Кожа.

 

Точно в началото на горския пояс, преди връх Кожа, се намира Димкова чешма - на самата пътека. Околността предлага добри условия за бивак. Дотук се стига за около 4,30 ч от Деделбешкия циркус и за 3-3,30 ч от връх Дера. От поляната се открива директен

 

 

59

 

поглед към връх Добра вода на Челоица -110 градуса, и Сува гора - 80 градуса.

 

От границата до Димкова чешма маршрутът е дълъг и еднообразен, даже отегчителен, с добри Възможности за бивакуване, но и за загубване в лошо време.

 

От Димкова чешма се тръгва по черен обрасъл път на юг. След 30-ина мин има разклон. Вляво (направо) продължава основният път, по който е и маркировката. Той само слиза, но обикаля отляво, североизточно, връх Кожа. Излиза на шосето между Гостивар и Маврови Анове и след няколко километра достига последните - 2,30-3 ч от Димкова чешма. Освен по маркировката може да се тръгне по десния път и с полегато изкачване за около 1,15-1,30 ч (има много ягоди), да се излезе до антената на връх Кожа. Оттук Мавровското езеро е в югоизточна посока. Но трябва да се продължи по билото на Кожа в посока 200 градуса и по страничен рид, спускащ се вляво, към езерото, да се слезе за максимум един час - или от Димкова чешма за 2,303 ч до Маврови Анове. Трябва много да се внимава за отклонението от връх Кожа, защото целият масив, известен още като Кожа планина, е обрасъл със смесени гори и ориентацията е трудна.

 

Маврови Анове е един от центровете на курорта около Мавровското езеро. Има заведения, сладкарници, магазини, поща, почивни домове. Удобно място за бивак има на поляната до самото езеро (1215 м) точно под Маврови Анове. Оттук минават и много междуградски автобуси в посока Гостивар, Тетово, Скопие, както и обратно - за Дебър, Струга, Охрид. Едно чудесно място за подобаващ завършек на многодневния маратон с раница на гръб.

 

 

СПОМЕНАТИ МАРШРУТИ

 

К Тетово (468м) - село Вейце (1450м), 3,30 ч - Кобиличко седло (2200 м), 6 ч - връх Кобилица (2526 м), 7, 30 ч

 

От Тетово по долината срещу течението на река Пена до водослива на Веичка река с Пена, на 1,5 км преди село Бродец. От водослива - срещу течението на Веичка река до село Вейце. От него по пътека - до Кобиличко седло и оттам - до върха. Маркировка няма.

 

Л Тетово (468 м) - село Вейце (1450 м), 3,30 ч - Црни врв (2584 м), 7 ч

 

До село Вейце - по описания вече маршрут, а от него до Црни врв - срещу течението на Веичка река. Маркировка няма.

 

М Село Беловище (700 м) - водопад Долна скала (1150м), 2,30 ч - връх Пирибег (2522 м), 6 часа

 

До селото има редовна автобусна връзка от Тетово, а от него - срещу течението на Беловишка река по пътека до най-високия водопад в Шар. Оттам, срещу реката до връх Пирибег, минавайки през каменната

 

 

60

 

къща, на близо час преди върха. Маркировка няма.

 

Н Попова Шапка (1800 м) - Боговинско езеро (1960 м), 6 ч - Бело езеро 2282 мн.в. 7,30 ч - Попова Шапка 10,30-11 часа, отчасти маркиран.

 

О Летовище Лешница (1550м) - Кривошийко езеро (2250м) - Титов врв (2747м), 3,30 ч, отчасти маркиран.

 

П Село Бродец (1000м) - връх Лера (2197м), 2,30 ч - Големо Делебешко езеро (1980 м), 3 ч - Малко Деделбешко езеро (1820 м), 3,30-4 часа, няма маркировка.

 

Разбира се, има възможности и за други маршрути, но не бива да се забравя, че е гранична зона и достъпът невинаги е безпрепятствен.

 

 

ПО-ВАЖНИ ТРАДИЦИОННИ ПРОЯВИ ПО ШАР

 

            К На първо място е споменатата вече западна трансверзала, по-голямата част от която минава през Шар. Всичко трае от 8 до 10 дена, като 2/3 е в пределите на Шар планина. Тръгва се от Люботън по цялото било на Шар до Мавровското езеро (оттам продължава през Бистра, Стогово, Караорман до Охридското езеро). Има 8 контролни точки по маршрута и 5 от тях са по Шар - връх Люботън, връх Пирибег, връх Бистра, Титов врв и връх Лера. В специално издавания за целта "Водич - Дневник" се поставят печати от водача на проявата.

 

Походът тръгва винаги от последната събота на юли, като сборен пункт е хижа "Люботън".

 

Организатор е планинарското дружество "Исак Русо" (Скопие).

 

За връзка: тел 0089 (код за Македония), 091 (код за Скопие - ако се звъни от България, е без 0, а от Македония - с 0), служ. 164 76 и дом. 374 315 - Миалчо Божиновски, 257 067 - Зоран Костадинов.

 

Необходима е предварителна заявка за участие, поне 10 дена предварително!

 

            Л Всяка година на 25 май - масово изкачване на Титов врв.

 

Организатор - Съюзът за планинарски спортове на Македония (СПС) със седалище в Скопие, тел.: 25 540.

 

            М Всяка година на 11 октомври - масово изкачване на връх Люботън.

 

Организатор - планинарското дружество "Люботън" (Тетово)

 

За връзка: тел. дом 21 511 и служ. 21 746 - Ганчо Трайковски (председател на дружеството). Кодът за Тетово е 094, като от България е без 0.

 

            Н Всяка година на 2 август (Илинден) - Национален планинарски събор на летовище Лешница.

 

Организатор - СПС на Македония и планинарското дружество "Люботън" (Тетово).

 

 

61

 

            О Всяка година, първата неделя на юни - 40-километров туристически маратон с маршрут: Торбшеки мост (на река Радика) - Аджиина река - Идризова рупа - връх Расенгул - село Горно Йеловце - село Здунье - Гостивар.

 

Организатор - планинарско дружество "Бистра" (Гостивар).

 

За връзка: дом.тел 64 505 (кодът за Гостивар е 094, като от България е без 0) - Гойко Геговски, председател на дружеството.

 

Основни изходни пунктове за Шар планина са Тетово и Гостивар.

 

Тетово със своите 55 000 жители се нарежда на 5-о място в Република Македония след Скопие, Битола, Прилеп и Куманово. Разположен е живописно на двата бряга на река Пена при изтичането ѝ от планината в плодородната Тетовска котловина Полог.

 

Над 70% от населението му са етнически албанци (шиптъри). Отстои на 40 км от Скопие и е свързан на всеки час с автобусен превоз. През него минава и жп линията от Скопие за Кичево.

 

Въпреки че има модерен център и квартали, част от града е до голяма степен ориенталски с многото си джамии, стари къщи в турски стил, с множество търговски и занаятчийски дюкянчета, с пазари, с облеклото и обичаите на жителите си. Тетово е стар град. Интерес за посетителите представляват Шарената джамия; Старият каменен мост, а от по-ново време - голямата църква "Св. Кирил" с постоянна изложба на икони. В града действа едно от най-старите планинарски дружества в страната - "Люботън", основано 1925 г. На 10-ина км източно от Тетово тече и най-голямата македонска река - Вардар.

 

Гостивар (името му на турски означава "имам гости") е много по-млад от Тетово, а и доста по-малък. С 35-те си хиляди жители той е от средните градове в Република Македония. Разположен е отляво на река Вардар. На 8 км югозападно се намира и най-големият извор на голямата река - Вруток, около който има хубав парк. И тук както в Тетово, повечето жители са етнически албанци - над 60%. Това също дава отпечатък върху външния му вид - доста от ориенталските елементи се срещат и тук. Гостивар също е на жп линията от Скопие за Кичево. Разбира се, свързан е с редовен автобусен транспорт с близки и по-далечни градове и селища - Скопие, Тетово, Маврово, Дебър, Струга, Охрид и т.н. Планинарското дружество в града е много дейно и се казва "Бистра".

 

 

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ДРУГИ ДЕЙНОСТИ И ПЛАНИНАРСКИ СПОРТОВЕ В ШАР ПЛАНИНА

 

В Шар има много добри условия за практикуването на алпинизма

 

 

62

 

особено през зимата.

 

Най-известният район за алпинизъм е около летовището Лешница. Скалите са варовик с висока степен на ронливост, но сравнително стабилни през зимата, когато температурите паднат под минус 15 градуса. Интересните обекти са главно със северно изложение, но има западни и южни. Всички вкусове могат да бъдат задоволени - заледени кулоари с дължина от 0 до 700 метра, скални маршрути, комбинирани (лед и скала), замръзнали водопади с височина от 10 до 30 метра, отлични терени за естремен ски-алпинизъм с възможности за организиране на състезания.

 

Районът е почти девствен по отношение на алпийското му усвояване. Досега са изкачени не повече от 15 % от възможните турове и маршрути.

 

Поради големите количества сняг, които падат в района, както и алпийския му релеф има възможност за алпийски траверси и Всякакви подготвителни дейности за бъдещи експедиции.

 

Възможностите за нощувка в летовище Лешница са ограничени, но е възможно на бивак - условията лятно време са чудесни. Алпийските обекти са отдалечени максимум на един час (най-интересните).

 

До Лешница няма редовен транспорт. Възможно е само с джип или друго возило с висока проходимост от Попова Шапка (19 км) и до Тетово още 19 км. Пеша от Попова Шапка се стига за 4-5 часа. Особено зимата достъпът е затруднен, но това прави района още по-привлекателен и желан.

 

Освен Лешница има и други по-малки обекти за алпинизъм като карстовите връх Кобилица, Козя карпа и гранитната част от планината с върховете Голема Враца (Голем Камен) и Враца (Црн Камен).

 

В Шар има добри условия и за ски-туризъм, които досега Въобще не са използвани.

 

В карстовата част на планината и особено по Рудока има чудесни дадености за спелеоложка активност. Тази дейност е в сферата на бъдещето.

 

По отношение на планинския колотуризъм има много добри терени, а наличието на седалкови лифтове чак до 2500 м дава добри шансове за делта- и парапланеристите.

 

ПРИЯТНИ МИГОВЕ В НАЙ-МАКЕДОНСКАТА ПЛАНИНА - ШАР!

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]