10. ОСОГОВО
Обща характеристика - име, граници, образуване и състав, орография, хидрография, климат, растителен и животински свят, население и изходни пунктове, курорти и хижи, културни и исторически ценности
Осогово е най-голямата планина в източната половина на страната и е от най-големите въобще в Македония. Поради голямата си разчлененост може да се срещне и под названието Осоговски планини. Намира се на границата с България, като по-голямата част е в Република Македония.
За произхода на името и досега няма единно становище. Познати са доста вариации на сегашното - Осогов, Осогова, Осоговска планина, както и по-старите Орбелус, Дуваница. Думата "осогов" се среща за първи път в края на средните векове. Има различни мнения за произхода ни. Едни я свързват със саксонците, добивали руда по планината. Според тях "осогов" произхожда от старогерманските думи "оссо" (бог) и "гов" (лъка, място), т.е. "божие място". Други твърдят, че името ѝ има славянски произход. Населението в района на българското село Гърляно употребява думата "осогов" за едър, висок човек.
Днес названията, под които може да се срещне планината, са: Осогово, Осоговска планина и Осоговски планини.
Нека да разгледаме подробно границите на Осогово, тъй като в това отношение е имало доста произволни тълкувания, "раздувайки" планината до 2-3 пъти.
Северната орографска граница, отделяща Осогово от граничните планини на Краището, е Велбъждският проход (1182 м), по-известен като Деве баир (Камилска височина). През турското робство оттук са минавали керваните, идващи от Цариград и Одрин за
168
Скопие. Сега Деве баир е един от най-натоварените гранични контролно-пропусквателни пунктове между Македония и България и най-висока точка на международното шосе от Кюстендил за Крива паланка и Скопие. От него в българска територия границата на планината слиза източно в Каменишката котловина и върви североизточно по нейния южен край. Прехвърля високата 980 м Гърлянска клисура (проход), отделяща Осогово от планинката Лисец (на север) и се спуска източно по долината на Вратичка река до град Кюстендил. От него по южния край на Кюстендилското поле в югоизточна посока достига долината на река Струма. Слиза малко по течението и до водослива с река Елешница. Оттам хваща южно, срещу течението на последната до водослива с река Речица. Продължава почти в западна посока срещу течението на Речица до изборната ѝ област. От Струма дотук границата отделя Осогово от самостоятелния рид Пиянец (на югоизток). Оттук вече границата е с Влахина планина (на юг). Орографската граница с нея е високата 948 м седловина Црн камен (Черната скала), носеща името си от намиращата се наблизо, в македонска територия, скалиста пирамида. През нея минава второкласен път между Кюстендил и Делчево, но засега няма гранично-пропусквателен пункт.
От седловината границата на Осогово се спуска, вече в македонска територия, първоначално южно, а после югозападно по река Звегорска до водослива ѝ в Брегалница (в град Делчево). Дотук е с Влахина планина.
От Делчево границата за дълго следи течението на река Брегалница. Първоначално в северозападна, а след изкуственото Калиманско езеро (язовир) в югозападна посока, отделяйки Осогово от малката Голак планина (на юг). След навлизането на Брегалница в Кочанското поле границата я напуска и следва северния край на същото. Минава през град Кочани и достига Злетовска река, като само я пресича и продължава в северозападна посока срещу течението на неин непостоянен десен приток, протичащ през селата Плешанци и Стрмош, югозападно от град Пробищип. От село Плешанци границата взема почти западна посока към село Долни Стубол, а после северозападно прехвърля седловина, висока около 600 м, югозападно от село Горни Стубол и се спуска до непостоянен ляв приток на Крива река. По него в северозападна посока достига долината на Крива река. От Злетовска река дотук границата разделя Осогово от ниската планина Манговица (на югозапад).
Срещу течението на Крива река в североизточна посока границата минава през град Крива паланка и достига южно под селцето Узем, отделяйки Осогово от неголемите планини Козяк, Герман,
169
Билино и накрая от граничните планини на Краището. Под село Узем границата напуска Крива река и в североизточна посока директно се изкачва до седловината Деве баир, където кръгът се затваря.
В така описаните си граници планината заема площ от приблизително 1770 кв.км, от които 1240 кв.км, или 70%, са на македонска територия, и 530 кв.км, или 30% - на българска. Разстоянието по права линия между най-западната и най-източната точка е 70 км, а средната широчина на планината - 30 км.
Като цяло оформянето на Осогово е станало през терциера с 4 последователни издигания в миоцена и плиоцена. По тази причина сега се различават 4 концентрично разположени денудационни нива с височина 2000-2200 м, 1700-1800 м, 1300-1400 м и 1000-1100 м.
Планината Осогово представлява мощен гранитен масив, обвит в кристалинни скали (амфиболити, шисти, гнайси) с архайска и палеозойска възраст. На доста места денудационните процеси са разкъсали и отнесли обвивката и на повърхността се е появил гранитът (връх Кюнек, връх Кулин камък на българска територия и др.). Срещат се още триаски варовици и доломити, червени пясъчници, конгломерати, мергели.
За Осогово е особено характерен вулканичният релеф, съставен от конусни върхове и вулканичен туф.
През диливиума (плеистоцена) е имало частично заледяване, но недостатъчно, за да създаде типичните релефни форми - циркуси, трогови долини и т.н.
В орографско отношение Осогово е доста сложна планина. Голямото разнообразие на била и ридове я прави немного лесна за ориентиране, но за сметка на това още по-предизвикателна и желана.
С известна доза условност можем да приемем, че гръбнакът на планината се състои от две основни, перпендикулярни едно на друго била, от които (предимно от това, перпендикулярно на държавната граница) се отделят всички останали. Пресечната точка на двата мощни рида е първенецът връх Руен (2252 м), главен орографски възел на Осогово, на самата граница между Македония и България. Много са хипотезите за произхода на името му, но и досега няма единно мнение. Най-вероятно идва от значението "руйно", по асоциация с многото реки, извиращи от подножието му - Крива, Каменица, Елешница, Бистрица.
Нека да разгледаме най-високото и дълго било, простиращо се в посока североизток-югозапад, между Кюстендил и Кочани. Започва с височината Хисарлъка непосредствено над Кюстендил. Минава през високото близо 1000 м село Богослов (на самото било). Първият връх е Гроб (1320 м). Следва продължително издигане в югозападна посока
170
и веднага след завой на запад се извисява първият по-сериозен връх - Кюнек (1923 м). С обща посока запад, минавайки през връх Кулин камък (1919 м), билото изкачва първия двухилядник - Човека (2047 м), един от най-възловите в планината. Старото му име е Бег бунар (от близката чешма в подножието му). Бег бунар е и името на това основно било от Кюстендил до Царев връх (Султан тепе, 2085 м). Билото след Човека взема почти южна посока, слизайки до връх Кулиците (1862 м). От него завива леко надясно и в югозападна посока, преминавайки през високите и лични върхове Църен камък (2069 м) и Шапка (2188 м), достига държавната граница при връх Руен. От него тревистото било (вече на македонска територия), запазвайки юго-западната си посока, слиза през безименен връх до седловината Сокол (1859 м), за да възкачи втория по значение връх в Осогово - Царев (Султан тепе, 2085 м). След Руен той е най-големият орографски възел на планината. Името му според преданието идва от чешмата в северното му подножие, съградена по поръчка на цар Константин. На самото му теме още стоят останките на сръбски граничен пост, разрушен от българската войска през Междусъюзническата война от 1913 г. Заравненото му теме напомня нашите балкански исполини Вежен и Ботев.
Дотук това основно било носи името Бег бунар, а останалата му част, до Кочани, е известна като Лопен. Снижавайки се, разлатото било продължава в същата югозападна посока и през върховете Маркова стъпка (1781 м) и Мъртвечки рид достига до гористия Пониква (Панагюр, 1614 м). От него билото взема чисто южна посока до връх Синковица (1544 м), който отново сменя посоката и слизайки югозападно, билото завършва при последното връхче кота 867 м, над Злетовска река, западно от Кочани.
Другото основно било съвпада с държавната граница между Македония и България и се простира между граничните седловини Деве баир (1182 м) от северозапад и Црн камен (Черната скала, 948 м) от югоизток. Общата му посока е северозапад-югоизток. От Деве баир се издига до първия връх - конусовидния Бождерица (1580 м). След него билото завива и почти източно, стръмно изкачва до връх Таш-тепе (1993 м). Отново завой и пак югоизточно, продължително издигане до “пъпа" на планината - Руен. От него следва дълго било чак до седловината Црн камен. Редуват се върховете Балтаджийница (1995 м), Ждрапаница (1814 м), Просеченик (1753 м), Капитан Шопов (1750 м), Копривата (1780 м), Шамска чука (1680 м), Сива кобила (1602 м), Омар (1190 м), Щърби камък (1132 м).
Да разгледаме и по-основните отклонения от така описаните била. От връх Човека (2047 м) се отделят две сериозни била в
171
северна и югоизточна посока. Това, отделящо се на север, достига връх Църнотрав (1865 м), откъдето се разроява на още 4-5, спускащи се стръмно между реките Бистрица (от запад) и Воделимица (от изток). Най-западното от тях е Жилински рид (Жилинска планина). Обратно, югоизточно, тръгва много по-дълъг рид, заключващ се като цяло между реките Млачка (от югозапад) и Скокова (от североизток). Завършва с върховете Черни (1695 м) и Юрушки гробища (1551 м). Този рид е орографски свързан с друг един, почти самостоятелен - Брезов рид, проточил се в посока север-юг между селата Слокощица, в близост до Кюстендил, и Раково на 3 км от границата. Има множество върхове по него, като най-висок и личен е Белток (1524 м).
От връх Кулиците се отделя друг голям рид в югоизточна посока, между реките Млачка (от североизток) и Църна (от югозапад) с най-изявен връх Горната чука (1802 м).
От връх Шапка също се отделят два, макар и по-малки рида - северно, между реките Бистрица (от запад) и Лева (от изток) с връх Човечето (1973 м), и югоизточно, между реките Елешница (от югозапад) и Църна (от североизток) със село Сажданик на него.
От Царев връх, най-значимия орографски възел след Руен, се отделят доста била в различни посоки. Северозападно тръгват два почти успоредни рида, между горното течение на Крива река (от изток) и Дурачка река (от запад). Дели ги Кръклянска река. На западния от тях се издига личният връх Калин камен (1817 м). И двата рида свършват в Крива река, източно от Крива паланка.
Западно от Царев връх се отделя най-сериозното отклонение въобще в цялата планина, известно под името Лисец. Простира се между Крива река (от север) и Злетовска река (от юг). По-известните му върхове са Бандера (Борилова чука, 1824 м), Костадиница (1645 м), Бреза (1574 м). От този връх билото се раздвоява. Западно продължава с връх Лисец (1526 м), даващ името на целия дял (билно отклонение). Спуска се до завоя на Крива река, източно от село Шопско Рударе. Другият рид леко слиза южно от връх Бреза до връх Уво (1472 м) и после западно завършва пред планината Манговица. Тези два крайни рида заедно с връх Бреза са известни още като Кратовска планина.
Някои автори дават целия дял Лисец не като отклонение, а като продължение на главното било след Царев връх, вместо Лопен. В това има логика, ако се вземат предвид вододелите на Осогово, но ние предпочитаме в случая общата посока на главното било при избора си на Лопен.
Югоизточно от Царев връх тръгва друг мощен рид, заключен
172
между реките Каменица (от североизток) и Масалница (от запад).
Самият той се разделя на два под рида от ляв приток на Масалница. Западният е по-къс, но по-висок, с личен връх Стришка (1397 м). Източният е по-нисък, но много по-мощен и дълъг и завършва в Кочанското поле край село Оризари.
От връх Маркова стъпка тръгва южно дълъг, нисък и тесен рид, "притиснат" от реките Масалница (от изток) и Голема (Кочанска) от запад.
Дотук отклоненията бяха само от главното било между Кюстендил и Кочани. От другото главно било, по което върви държавната граница между Македония и България, се отделя само едно по-сериозно отклонение. Тръгва североизточно от връх Таштепе (1993 м) и е ограничено югоизточно от река Бистрица. Завършва в село Гърляно.
В Осогово има още много ридове и ридчета, които допълват орографската картина на планината и я правят това, което е.
През планината Осогово не минава никой от главните балкански вододели. Всички води, изтичащи от нея, се вливат в Бяло (Егейско) море. Основният вододел в планината е между реките Вардар и Струма. Съвпада с едно от двете основни била, а именно това, по което върви и държавната граница - от граничната седловина Деве баир, през първенеца връх Руен, до другата гранична седловина Црн камен. Всички дерета, потоци, реки, изтичащи на запад от този вододел, вливат по един или друг начин водите си във Вардар, а тези на изток - в Струма.
Водното богатство на Осогово е значително. Обуславя се от сравнително обилните валежи, относително ниските температури и главно от водонепропускливата скална основа. В планината няма езера, ако не се смятат за такива карстовите понори, наричани от местното население "езера". Реките са тези, които оформят хидрографския облик на Осогово. От българска страна по-значими са: Елешница - най-дълга и най-пълноводна. Извира южно под връх Руен. Влива се в Струма при село Четирци. По-дълги и пълноводни са левите ѝ притоци - Църна, Млачка, Добра. Текат в дълбоки гористи долини. Десните - Криворидски дол, Двоячки дол и др., са къси и маловодни. Изключение прави само Речица, дълга 18 км. Втората по дължина река на българска територия е Бистрица. Извира северно под връх Руен. Влива се в Струма под село Ябълково. Събира водите на другите рекички от Осогово, изтичащи в Каменишката котловина. Преди село Гърляно протича в красив пролом. Новоселска (Манастирска) река извира от местността Предела (1222 м) и тече северно, успоредно на Брезов рид. Влива се в Струма при село Жабокрът. По-дълги и пълноводни са левите ѝ притоци - Боровити дол, Иванов дол,
173
Сухоборски дол, Скокова река, Ореховски дол и Богословски дол. Останалите реки В българското Осогово - Глогощица, Гращица, ВоденичницаЛебница, (Гюешевска), Каменица, Рабушка, Елинска, Колушка, Берсинска, Невестинска и др., са по-къси и маловодни.
На македонска територия по-открояващи се реки са: най-голямата не само на запад от държавната граница, но и въобще изтичаща от Осогово, Крива река. Извира северозападно под връх Руен, минава през град Крива паланка (дава и името му) и се влива в Пчиня при село Клечевце. Дълга е 69 км при среден наклон от 2,5 %. По-важните ѝ леви притоци (от Осогово) са Станцийска, Кръклянска, Дурачка и Кратовска река. Друга по-значима е Злетовска река. Извира западно от Царев връх. Влива се в Брегалница южно от село Уларци. Двата ѝ начални притока са Плочка и Модра. Дълга е 39 км с водосборен басейн от 414 кв.км. Главният ѝ приток е Рударска река. Кочанска (Голема или Стара) река извира южно под връх Мъртвечки рид. Протича през град Кочани, слива се със съседната (от изток) река Масалница и се влива в Брегалница, южно от Кочани. Дължината ѝ е 30 км, а водосборният ѝ басейн възлиза на 396 кв.км. Каменица избира южно под седловината Сокол и се влива в Брегалница, по-точно в изкуственото Калиманско езеро (язовир), запълнило част от живописната Истебанска клисура. Дължината ѝ е 20 км, а водосборният басейн - 113 кв.км.
Като цяло реките на македонска територия са по-дълги и по-пълноводни.
Осогово е в пределите на умерено континенталния климат (без най-високите части, подвластни на субалпийския и отчасти на алпийския) с известно беломорско влияние по долините на Вардар и Струма. Зимата е сравнително продължителна и студена, а лятото прохладно. Най-студено е през януари, а най-топло - през юли. Валежите по високите части са обилни (средногодишно над 1100 мм). Най-много вали през май, юни, октомври и ноември, а най-малко - февруари, август, септември и декември.
За Осогово са характерни влажните северозападни и западни ветрове. Често през зимата и пролетта по северните склонове се появява топлият, поривист и сух вятър фьон, предизвикващ обилно топене на снеговете.
Облачността се характеризира с максимум през януари и минимум през август. Мъглите са сравнително рядко явление - средно 50 са дни годишно.
Растителността в Осогово се характеризира с вертикална зоналност. Някои автори дават 4 зони, но ние смятаме, че 3 са достатъчно. Това са - предпланинският пояс до 1000 м, планинският от
174
1000 до 1800 м и субалпийският над 1800 м. Основната растителност в предпланинския пояс е дъбът с всичките си разновидности - летен, благун, горун, цер. Застъпени са още брястът, габърът, ясенът, леската, мъждрянът. Планинският пояс е зает главно от букови гори. Иглолистните гори, покривали в миналото голяма част от Осогово, са изсечени почти напълно във връзка с рударството. Тяхното място по естествен път е запълнено с бук. Субалпийският пояс е зает с тревиста растителност и хвойнови храсти.
Срещат се горски ягоди, малини, къпини, боровинки, шипки, дренки. От билките - равнец, мащерка, подбел, чемерика, мечо грозде, иглика, лайка и др. От ядливите гъби - печурка, манатарка, сърнела, масловка, пачи крак.
Животинският свят е доста разнообразен, като са застъпени почти всички видове, характерни за този географски пояс. От бозайниците - вълк, глиган, язовец, черен пор, белка, Златка, дива котка, лисица, заек, лалугер, катерица, сърна и др. В миналото е имало доста мечки, но сега почти са изчезнали. От влечугите - гущер (ивичест, зелен, живороден, горски), смок-слепок, усойница, пепелянка, водна змия, костенурка и др. Птичият свят е представен от чучулига, славей, скорец, дрозд, скална лястовица. Във високите части все още се срещат орли и соколи. В чистите води виреят мряна, клен, планинска (балканска) пъстърва. Особено ценен вид за планината е червената горска мравка, унищожаваща ларвите на вредните горски насекоми. По този начин тя удължава живота на гората.
Осогово е населена планина, което се дължи на нейната разчлененост. Най-много селища има по ниските ѝ западни склонове в триъгълника Кратово-Пробищип-Кочани, както и южно от Кюстендил. Най-високото село Дренак (близо 1500 м) се намира югозападно под връх Бандера (Борилова чука, 1824 м) на Лисецкото било. В пределите или на самата граница на планината има и градове. В България това е Кюстендил, а в Македония - Кочани, Крива паланка, Делчево, Пробищип и Кратово. Етнико-религиозният състав на населението във и около Осогово е еднороден - християни.
Изходните пунктове за планината са Кочани, Крива паланка, Кратово и Пробищип, като основни са първите два.
Кочани е от средно големите градове в Република Македония, с около 30 000 жители и е разположен на двата бряга на едноименната река. Свързан е с автобусен транспорт с останалата част от страната и е последна гара на жп линията Велес-Щип-Кочани. Има хотел и с това, общо взето, се изчерпват възможностите за нощувка. Води началото си от средновековието. В града функционира дейното планинарско дружество "Пониква” (за връзка: 92 300 Кочани, пощ. факс 118),
175
притежаващо едноименната хижа на 22 км северно от града в Осогово.
Крива паланка е разположен живописно по дължината на Крива река. С 15-те си хиляди жители е 20-ти по големина град в републиката. Свързан е чрез автобусен транспорт с Куманово и Скопие, а чрез тях и с останалата част от страната. Има само един хотел. Основан е от щурците в 1633 г. като укрепено военно селище. На 23 км от него, в пазвите на Осогово, се намира известният манастир "Св. Йоаким Осоговски".
Активно действа в града планинарското дружество "Руен" (за връзка: 00389 0901, от България без 0, дом. 75 608 - Стоянчо Арсовски, член на ръководството на дружеството).
В македонската част на планината курорти няма. Има само 3 планинарски обекта - хижа "Пониква" и базите "Тураница" и "Тошино боище".
Хижа "Пониква" се намира на 1500 м надморска височина югозападно под едноименния връх, на главното било на планината (Лисецкия дял). Свързана е с 22 км път с Кочани. Има и пряка маркирана пътека. Разполага с 60 легла в 10 стаи. Има туристическа кухня и трапезария. Тоалетната и умивалнята са вътрешни. Лятно време могат да се купят някои хранителни продукти. Хижар има нонстоп през цялата година. Около хижата има чудесни терени за ски и са монтирани 3 ски-влека - 600-, 300- и 200-метрови. Нощувката струва между 4 и 6 дойче марки. Собственост е на планинарско дружество "Пониква" (Кочани), но се преотстъпва под наем на частни лица. От нея могат да се предприемат излети до Траканска мандра (около 2,30 ч), до Царев връх (около 4,30 ч), до Руен (около 6,30 ч), до едноименния връх (около 30 минути).
Планинарската база "Тураница" е в едноименната местност край десния начален приток на Крива река, на около 1100 м. Свързва я 21 км път с Крива паланка. Състои се от 3 бивши миньорски бараки. Собственик и стопанин на базата е планинарско дружество "Руен" (Крива паланка). Капацитетът ѝ е 150 легла.
Чудесен изходен пункт е както за Руен (2,30-3 ч), така и за Царев връх (около 3 часа), а оттам - до всяка точка в македонската част на планината.
Базата в местността Тошино боище (около 1300 м) се състои 0 от 3 четириместни каравани. В близост е и 8-местна ловна хижа, а са старата занемарена постройка до тях предстои да бъде преустроена в хижа. Намира се северозападно от връх Калин камен, в близост О до животновъдния комплекс Влашки колиби. Излиза се за 1,30-2 ч от 0 Осоговския манастир. До Царев връх може да се отиде за 3-4 часа.
176
Възможно е да се нощува само в присъствието на членове на планинарско дружество "Руен“ (Крива паланка).
В бъдеще се предвиждат още две планинарски бази. На самия Царев връх останките от старата каменна гранична застава ще се преустроят в една от най-високите хижи в Македония, Училището в доста обезлюденото село Дренак (най-високо в Осогово) също ще се превърне в планинарска база.
В пазвите на Осоговската планина се намират две от най-големите християнски светини не само в Република Македония - Осоговският и Лесновският манастир. Според преданието, около средата на XI век в една пещера сред обширната Лесновска гора живеели четиримата големи християнски сподвижници - светците Иван (Рилски), Йоаким (Осоговски), Прохор (Пчински) и Гаврил (Лесновски). Имената в скобите са получили впоследствие. Един ден те решили да напуснат пещерата и всеки да хване в различна посока. Уговорката била, където замръкнат след един ден ходене, там да се установят. Пръв на следващата сутрин се събудил Иван (Рилски), тръгнал и вечерта достигнал Рила планина, където и останал. След него пътя поел Прохор (Пчински) и се установил под Козяк планина, сега в Сърбия. Съответно Йоаким (Осоговски) достигнал източно от сегашния град Крива паланка. Последен се събудил (няма сведения дали е нарочно...) Гаврил (Лесновски). Като видял, че всички вече са заминали, решил да остане в Лесновската гора.
Именно за тези именити светци са основани големите православни манастири, в момента на територията на 3 държави - “Св. Йоаким Осоговски" и "Св. Гаврил Лесновски" в Република Македония, “Св. Прохор Пчински” в Сърбия и "Св. Иван Рилски" в България. По-известни са като Осоговския, Лесновския, Пчинския и Рилския. Основани са между XII и XIV век и през всичките тези векове са били истински национално-културни огнища, изиграли огромна роля в духовния живот на южните славяни.
Осоговският, основан в XII век, се намира на около 3 км североизточно от Крива паланка. Свързва ги асфалтов път (редовен транспорт няма). Има две църкви - старата от XIV век, в която е гробът с мощите на светеца, и новата, интересна в архитектурно отношение с 12-те си купола.
Всяка година на 29 август (празника на манастира) се събират десетки хиляди хора от цяла Македония. В манастира може да се пренощува срещу 12 дойче марки. Той е изходен пункт за планинарската база "Тошино боище", връх Калин камен, Царев връх и Руен.
Лесновският манастир е непосредствено северно над село Лесново, което пък е недалеко, североизточно от град Пробищип.
177
Издигнат е през 1341 г. от деспот Иван Оливер. Особена ценност е иконостасът му, дело на миячки резбари.
До него няма редовен транспорт.
МАРШРУТИ
Възможности за други планинарски дейности и спортове
В македонската част на Осогово вече има туристическа маркировка, даваща възможност за по-спокойно запознаване с красотите ѝ. До Царев връх включително не е необходимо специално разрешение, но ако се изкачва връх Руен, задължително да се вземе такова от полицията в Крива паланка или Кочани. Разбира се, при Всички случаи трябва да се търси съдействието на местните планинарски дружества.
Предлагаме на вниманието ви единствения маркиран маршрут в македонската част на планината, който може да се премине най-спокойно за 3 дена.
I ден: Крива паланка (610 м) - Осоговски манастир (820 м), 1 час - планинарска база "Тошино боище" (1300 м), 2,30-3 ч (без основно разглеждане на манастира).
II ден: планинарска база "Тошино боище" (1300 м) - Царев връх (2085 м), около 3,30 ч - хижа "Пониква" (1500 м), 8-9 часа.
III ден: Хижа "Пониква" (1500 м) - град Кочани (400 м), около 4 часа.
Целият маршрут е маркиран с изключение на шосето от Крива паланка до Осоговския манастир. Не навсякъде маркировката е надеждна, особено първия ден, и затова трябва да се внимава. Най-добре е, разбира се, да се преминава с местен водач.
I ден. При положение че не може да се излезе с транспорт (редовен няма) до манастира, може да се отиде пеша за максимум 1 час. От Крива паланка се тръгва по шосето край левия бряг на Крива река и не след дълго то се "влива” в международния път, вървял досега по другия бряг на реката. Има мотел и други постройки. Непосредствено пред тях, вдясно, югоизточно, се отделя асфалтовият път. По него, срещу течението на Бабин дол, до Осоговския манастир е 1,5 км. Непременно трябва да се отдели поне час за разглеждането му.
От манастира тръгва червено-бялата маркировка по долния, десния черен път срещу течението на Бабин дол. Горният, левият път е за коли, но много обикаля. След 15-20 минути маркировката се отбива вдясно от пътя и изкачвайки се нагоре, го пресича няколко пъти. Накрая стръмно излиза на него в местността Люлки, на около
178
1100 м, на билото на рида. Продължава се по пътя и билото нагоре в източна посока. Минава се разклон за Крива паланка, а малко след това друг разклон вдясно за ниското над 1200 м селце Бъз (на около 150 метра по този път има изворче на 5 метра под него в местността Света вода). Минава се още един разклон - вляво за село Горно Варовище. Тези села се виждат от пътя. След още 10-ина минути се излиза на главния камионен път (който се отделя още от манастира). По него за около 30 минути в същата посока се достига местността Тошино боище, където е и скромната база на планинарско дружество "Руен" от Крива паланка. Височината е около 1300 м и от манастира се идва за 1,30-2 ч, а от града за 2,30-3 ч (без разглеждането на манастира).
Маркировката дотук е долу-горе добра, но да се внимава при отклоненията от пътищата.
Оттук вече се открива поглед на запад, към големите македонски планини Шар и Якупица (връх Люботън - 268 градуса, Титов врв - 258, Солунска глава - 236). Вижда се и столицата Скопие (при по-чиста атмосфера) заедно с прилежащата ѝ планина Водно. Точно пред връх Люботън е Скопска Црна гора, а вдясно се вижда самарът на Козяк, в близост до Куманово. Кораб планина не се вижда оттук.
II ден.Тръгва се в посока изток по билото нагоре и след 15-ина минути се минава край животновъдния комплекс Влашки колиби (постройки на земеделската зад руга, микроязовир, чешма, кучета...). Вдясно по посока на движенето е дълбоката долина на Станечка река, вливаща се в Крива река в Крива паланка като Дурачка. Зад нея е Лисецки рид (най-голямото билно отклонение в Осогово) с изшиления връх Бандера (Борилова чука, 1824 м) и вдясно от него - заоблената Костадиница (1645 м). Още по-югозападната долина е на Злетовска река с двата си начални притока - Плочка (по-северния) и Модра (поюжния).
От Влашки колиби вече над горския пояс се изкачва връх Калин камен (1817 м). В основата му, преди изкачването, вдясно, на 50-100 метра има чешма, а вляво започва изворната област на Кръклянска река. От Калин камен за пръв път се откриват връх Руен и седловината Сокол. Царев връх още не се вжда. Пред погледа е и сръбският Бело воде (1829 м), в близост до възела на трите граници. Открива се и българската планинка Лисец, а зад Крива паланка - малката Герман.
След Калин камен идва изкачване в почти южна посока на продълговато заравнено било с 3 връхчета до него. От второто за пръв път се открива Царев връх с останките от граничната застава, приличащи отдалече на царска корона (името му не идва от това).
179
Третото връхче се подсича вляво по път. От седловината между него и Царев маркировката върви отдясно по път. Може и да се изкачи директно, но ние предлагаме да се мине вляво, до старата градена чешма, един от изворите на Крива река. Преданието казва, че е градена по заръка на българския цар Константин, откъдето идва името на върха. Директно в южна посока, без изоставената нарочно маркировка, за 15-ина минути се изкачва до връхната точка. От Тошино боище дотук са необходими около 3,30 ч. Връх Руен е точно в североизточна посока. При наличието на разрешение и желание може да се изкачи без багаж за около 2 часа, а целият лъч ще отнеме около 4 часа. По пътя за Руен на седловината Сокол (1859 м) се минава край Хайдушката чешма, началния извор на течащата югоизточно река Каменица или още Каменичка река.
Гледката от Царев връх е фантастична - виж азимутния кръг в края на книгата. Правят впечатление останките на старата сръбска застава - каменни стени по 50 см, бойници. Като крепост! Била е уцелена от българската артилерия през 1913 г. Отдалече наистина прилича на царска корона, но отблизо е грозна и дано час по-скоро се превърне в кокетна хижа.
От Царев връх се тръгва почти западно. Изоставя се черният път, по който маркировката идва до върха от Осоговския манастир и се пресича надолу до друг път. На него се засича изчезващата от време на време маркировка. Върви се по пътя, подсичайки вдясно, западно, върховете Маркова стъпка (1781 м) и Мртвечки рид, като след него, на седловината, има кръстовище. Вляво продължава черен път, а маркировката следва десния, но отляво на билото, което след Царев връх вече носи името Лопен (всъщност главното било). След около 15 минути се пресича пак билото вдясно и следва спускане в западна посока към хубавата постройка на Траканска мандра. Пред нея има вода, маса, пейка - удобно място за почивка. Дотук - около 2 ч от Царев връх. Продължава се по пътя вляво, под мандрата, и пак се излиза на билото. Върви се югозападно. За по-малко от 2 часа, все по пътя и по билото, се излиза на обширна билна поляна с много стопански постройки. Пресича се и след още 10 минути изкачване по път се пристига на хижа "Пониква" (1500 м). От Царев връх дотук са необходими 4-4,30 ч, а от Тошино боище - 8-9 часа. Хижата е разположена сред хубава смесена гора.
III ден. От хижа "Пониква" може да се слезе и по камионния път (22 км), но по-бързо е по маркираната пътека, пресичаща пътя. Отнема около 4 часа.
Освен този основен маршрут, даващ сравнително добро запознаване с високата македонска част на Осогово, са възможни и други
190
- импровизирани и немаркирани, от изброените по-рано изходни пунктове, а и от доста други. Нека да се има предвид, че всяка година последната събота и неделя на юни планинарското дружество "Руен" от Крива паланка организира масово изкачване на връх Руен, където се осъществява традиционната среща с кюстендилските планинари.
Предвид неалпийския, спокоен характер на Осогово и множеството пътища, които я опасват (включително и най-високите ѝ части), може категорично да се заключи, че има идеални условия за практикуване на ски и планински колотуризъм.
НА ДОБЪР ЧАС ИЗ НЕИЗБРОДНАТА ОСОГОВСКА ПЛАНИНА!
