11. КОЖУФ
Обща характеристика - граници, образуване и състав, орография, хидрография, климат, растителен и животински свят, население, изходни пунктове, курорти и хижи
Кожуф е една от високите южни планини на Република Македония, на границата с Гърция, западно от Гевгелия. В огромната си част е на македонска територия, където се спуска дълго, плавно и постепенно, за разлика от стръмните и къси склонове на гръцка.
Нека да разгледаме по-подробно границите ѝ. Най-северната ѝ точка е в близост до водослива на река Бошава (Бошавица, извираща от Кожуф) във Вардар, непосредствено до селището Демир Капия. Оттам в югоизточна, а после в южна посока гранична се явява долината на най-голямата македонска река - Вардар. Непосредствено след водослива Вардар влиза в един от най-импозантните каньони в Македония - Демир Капия, чиито десни, югозападни скали са последните издънки на Кожуф.
Пресичайки държавната граница между Македония и Гърция, природната граница напуска долината на Вардар. В югозападна посока, минавайки северно от гръцкото село Скра (Люмница), границата се изкачва плавно до седловина, висока около 850 м, свързваща или отделяща Кожуф от Паяк планина на юг. През нея минава и шосе. Оттам се спуска западно до горното течение на Голема река и по нея първо в западна, а после в южна посока достига Мъгленското поле. От долината на Вардар дотук границата е все с Паяк планина.
По северния край на Мъгленското поле тя достига река Круша (Порой). Срещу течението ѝ, в северозападна посока, достига 90градусовия завой на реката, на югозапад, отделяйки Кожуф от Нидже, но не продължава по нея, а запазва посоката си и директно се изкачва до билната седловина Пулевец (1165 м). Това е орографската граница на Кожуф с Козяк (на запад). Природната граница пак пресича държавната, влизайки отново в Македония. От Пулевец се спуска
182
северозападно по един от десните начални притоци на река Блашница. По нейното течение, първоначално северно, а после североизточно, достига в непосредствена близост до село Мрежичко. От 90-градусовия завой на река Круша (Порой) в гръцка територия през седловината Пулевец дотук границата е с Козяк.
От село Мрежичко границата се изкачва източно до седловината Мушов гроб (1019 м), отделяща орографски Кожуф от ниската планина Витачево (на север). От седловината се спуска североизточно до село Конопище, където се събира с река Бошава (Бошавица). Оттук вече следва само нейното течение до долината на Вардар при водослива им, където кръгът се затваря.
В така описаните граници Кожуф заема площ от около 1000 кв.км, като 80% са в македонска и останалите 20% - в гръцка територия. Разстоянието по права линия между най-северната и най-южната точка е 40 км, а между най-западната и най-източната - 45 км.
Кожуф има вулканичен произход. Издигнала се е през неогена по време на вулканична активност. Забелязват се доста характерни вулканични куполи - Васов град, Цврстец, Острец и др. Основата ѝ е съставена от шисти, а горните части от варовици. През дилувиума (плеистоцена) е имало заледяване по най-високите части. Това е най-южната македонска планина, на която има някакви следи от глациация.
Кожуф има едно главно било с обща посока югозапад-североизток и множество отклонения от него. Планината е доста разлата и разчленена най-вече на македонска територия.
Главното било на Кожуф всъщност е продължение на главното било на Нидже през Козяк. От седловината Пулевец (1165 м) постепенно се издига североизточно до връх Коприва (168 м), силно вдаден в македонска територия. От него билото рязко забива на югоизток. Минава през високата седловина Орлов вис (1627 м), изкачва връх Конска глава (1836 м) и след леко слизане достига третия по височина връх в планината - Дудица (2132 м), най-южната точка на главното било. Забой на 90 градуса в североизточна посока и билото минава през седловината Порта (1845 м, за да изкачи едноименния връх (2112 м) непосредствено североизточно над нея. От него централното било отново завива и слизайки малко под 2000 м, достига източно до първенеца Зеленбег (2171 м), орографски възел на планината. Представлява огромен тревист масив, подобен на нашия Вежен. Билото се спуска североизточно от него до Марково езеро (2035 м, седловина без езеро), след което изкачва последния двухилядник по "пътя си" - Морето (2102 м). От началото (седловината Пулевец) дотук главното било съвпада с държавната граница между Македония
183
и Гърция.
Главното било завива рязко на север, докато границата продължава източно, по второстепенно било в посока към Вардар. Докато върви на север, главното било на Кожуф носи името Джибарица, след което завива отново под прав ъгъл на изток, снижавайки се. Отново завой - на североизток, и билото се изкачва до последния по-сериозен връх Двете уши (1766 м), масивен и заоблен. След него, запазвайки същата посока, достига Висока чука (1388 м). Продължава северно и след доста криволици централното било на планината се "размива" над клисурата Демир Капия на Вардар. Непосредствено след Висока чука билото с прилежащите му ридове е известно като Мариянска планина.
Нека да разгледаме и по-сериозните отклонения от така описаното централно било. По средата между седловината Пулевеци връх Коприва се отделя югоизточно рид, завършващ в Мъгленското поле. Заключен е между реките Круша (Порой от югозапад) и горното течение на Мъгленска река (на североизток).
От връх Коприва тръгва северно рид, завършващ при граничната седловина Мушов гроб (1019 м). Откроява се връх Смрдла (1384 м).
От връх Дудица се отделя южно мощен и стръмен, макар и къс рид, завършващ в Мъгленското поле. Заключен е между горното течение на Мъгленска река (на запад) и един от десните притоци на Голема река (на изток). На този рид, на около 2 км по права линия от Дудица, се издига вторият по височина връх в Кожуф - Пиновон (2165 м).
От връх Порта на главното било тръгва северно мощен рид (Гладница), който се разроява на безброй ридове и ридчета, заемащи голяма част от площта на планината. Заключени са между реките Бошава (от запад) и Дошница (от изток) чак до водослива им една в друга. Това е най-мащабното отклонение. В по-високите му части могат да се различат доста върхове, между които и Зеленбрег (а първенецът е Зеленбег). В по-ниските изпъкват котите Горни Голем (1262 м) и Три брата (949 м).
От най-високия връх на планината и главен орографски възел също тръгват няколко била в различни посоки. Северозападно се отделя къс, но много красив рид, заключен между двата начални потока на река Дошница. На него се извисява известната Момина чука (1850 м), може би най-изкачваният връх в планината, а непосредствено над водослива на двата начални потока на Дошница - обраслото в ели скалисто връхче Ешекбурун.
Южно от Зеленбег се отделят два почти успоредни рида, заключени и разделени от три десни притока на Голема река и завършващи в горното ѝ течение, преди 90-градусовия ѝ завой на юг.
184
На източния рид се извисява двухилядникът Дзена (2067 м), на около 3 км по въздушна линия югоизточно от Зеленбег.
От връх Морето (2102 м) тръгва източно мощен рид, по който продължава и границата с Гърция. В началото му се извисява връх Мала Рупа (2004 м). От него пък североизточно тръгва късо било, завършващо с по-ниския, но импозантен връх Сува Рупа 1960 м, привличащ погледите от долината на Вардар и Гевгелия. При кота 1014 м билото рязко завива на юг и през връх Скра (1079 м) достига граничната седловина (около 850 м) с Паяк планина.
От кота 1014 м продължава източно още по-незначително било, по което върви държавната граница с Гърция, идваща в същата посока от връх Морето, където е напуснала главното било.
От масива на връх Двете уши (1766 м) също се отделя югоизточно ниско и обширно отклонение, завършващо северозападно от Гевгелия.
На Кожуф могат да се изредят 8 двухилядни върха:
Заленбег (2171 м) - на границата, Пиновон (2156 м) - в гръцка територия, Дудица (2132 м) - на границата, Порта (2112 м) - на границата, Морето (2102 м) - на границата, Дзена (2065 м) - в гръцка територия, Мала Рупа (2004 м) - на границата.
През Кожуф не минава никой от главните балкански вододели. Всички води, изтичащи от планината, се изливат в Бяло (Егейско) море. Основен вододел се явява този между реките Вардар и Мъгленска (Мъгленица). Втората, течаща изцяло в гръцка територия, достига Бяло море чрез река Бистрица (Алякмон).
Вододелът между Вардар и Мъгленица тръгва от граничната (с Козяк) седловина Пулевец (1165 м) и върви по описаното вече главно било на планината до връх Морето (2102 м), откъдето го напуска. Продължава в същата източна посока, но вече по страничното било, по което върви и държавната граница. Достига кота 1014 м. Оттук не продължава по третостепенното било в източна посока заедно с държавната граница, а завива на юг и през връх Скра (1079 м) завършва на граничната седловина с планината Паяк.
Всички води, изтичащи наляво от описания вододел, достигат Вардар, а тези надясно - до Мъгленска река (Мъгленица).
Водното богатство на планината се изразява главно в реките, изтичащи от нея, както и в минералните извори. От Кожуф не водят началото си големи реки, но има няколко, заслужаващи внимание. Най-значителната от тях е Бошава (Бошавица). Извира северно от връх Дудица, протича през големите села Конопище, Горна и Долна Бошава (дали и името ѝ) и се влива във Вардар непосредствено до голямото селище Демир Капия. В средното си течение се явява
185
гранична между Кожуф и Витачево. Друга сравнително голяма река, течаща на север, е Дошница. Двата ѝ начални притока тръгват западно и източно от красивия връх Момина чука, северозападно от първенеца Зеленбег. Оформя дълбока, обрасла с вековни иглолистни и широколистни гори долина. Влива се в Бошава на 3-4 км преди Вардар.
На изток от Кожуф изтичат 4 по-изявени реки, вливащи се директно във Вардар. От север на юг първа е Петрушка (Стара), тръгваща западно от връх Висока чука (1388 м). Заобикаля върха от север, минава между селата Миравци и Петрово и през село Милетково, малко преди да се влее във Вардара. Следваща е реката, извираща югоизточно под връх Висока чука и протичаща в близост до село Кованци. Още по на юг е Серменинска река, водеща началото си от северното подножие на връх Двете уши (1766 м). Протича през едноименното село Серменин и се влива във Вардар непосредствено североизточно от Гевгелия. Последната, най-южна от реките, изтичащи източно, е и най-дългата от тях - Конска. Изворната ѝ област е североизточно от Зеленбег. В началото се казва Црта, а след водослива със Сливка (десен приток) носи името Конска (от село Конско, през което протича). Влива се във Вардар непосредствено югоизточно от Гевгелия.
На юг от планината водят началото си 3 по-значими реки. Голема река, начален поток на Мъгленица, е всъщност гранична между Кожуф и Паяк, но основните ѝ начални притоци идват от Кожуф - от южните склонове на Зеленбег и Дзена. Другата по-известна река е Круша (Порой), също гранична в средното си течение, този път между Кожуф и Нидже. Един от основните ѝ начални притоци извира от Кожуф. Влива се в река Церна, която е една от "основоположниците'' на Мъгленица. Между тези две реки тече една безименна (някои автори я посочват като горно течение на Мъгленица), събираща водите си южно от връх Коприва, на главното било. Минава край гръцкото село Пефкотон и се влива в Голема река точно при водослива ѝ с Церна.
От минералните извори най-известни са два. В село Негорци, в източното подножие на планината (северно от Гевгелия), и богатият на сяра в летовището Смрдлива вода, сред самата Кожуф, край бреговете на река Сливка.
Климатът на Кожуф е най-мек във високите планини на Република Македония. До около 1800 м е умерено континентален, но със силно беломорско влияние, особено по южните склонове на планината, надвесени стръмно над Мъгленското поле. Източните и северните също са под въздействието на топлото море, чийто проводник е Вардар
186
Над 1800 м владее субалпийският климат (почти без алпийски). Средногодишните валежи възлизат на около 1000 мм, като много по-голямата част са във формата на дъжд, за разлика от планините по западната граница, където разликата е доста по-малка в полза на дъждовете. Средногодишната температура на Кожуф е най-висока в сравнение с останалите планини над 2000 м.
Растителният свят на планината е в тясна зависимост от климатичните условия. Тук също различаваме три основни вегетационни пояса: най-ниският - на широколистните гори, средният - на иглолистните, и най-високият - на субалпийските пасища.
Особено характерно за тази планина е богатството ѝ на иглолистни гори - бял и черен бор, ела, хвойна. Заедно с Нидже Кожуф е с най-големи запаси от тези видове в цяла Македония. Широколистният пояс е зает главно от бук и в по-ниското от дъб. Обширните пасища (въпреки граничната зона) във високите части все повече се използват за основното си предназначение - овцевъдството.
Животинският свят е достатъчно разнообразен и богат. Включва почти всички видове, характерни за географския район. Предпоставка за това са и обширните площи, заети от широколистни и иглолистни гори.
Кожуф е една от най-населените високи планини в Македония. Това се обуславя както от сравнително мекия климат, така и от разчленеността ѝ. Най-населено е в източното ѝ подножие, западно от Вардар. По долината на река Бошава също има доста села, както и на гръцка територия, по южните склонове над Мъгленската долина. Немалко селища има и навътре в планината, покрай по-големите ѝ реки. Населението е християнско и от двете страни на границата.
Като изходни пунктове за туризъм по Кожуф най-често се използват селата Миравци, Петрово, Дрен, Мрежичко, Конопище и летовище Смрдлива вода. Последните две са за високите части на планината.
Основен изходен пункт все пак е град Гевгелия. Разположен е на 2 км северно от границата с Гърция и на 1 км западно от Вардар на около 110 м надморска височина. С близо 20-те си хиляди жители се нарежда на 16-о място сред градовете на републиката. Основан е по време на турското робство. Много преселници от този град има в България. В София има цял Гевгелийски квартал.
Близостта до гръцката граница е изиграла много благотворна роля. От пръв поглед се набива в очи по-високият жизнен стандарт
187
на жителите му в сравнение с повечето останали градове на Македония. Открай време Гевгелия е важен пункт в транспортните комуникации към Солун. Сега през него минават както автомагистралата, така и жп линията за голямото беломорско пристанище и столицата на Гърция Атина. С вътрешността на Македония го свързва автобусен и жп транспорт.
В Гевгелия има няколко хотела и един сравнително евтин пансион (ночевалище) "Арапска кукя", на една и съща улица с жп гарата. Легло в двойна стая с баня и тоалетна на етажа струва 5,5 щ. долара - най-евтиното, което може да се намери в града.
Доста активно е планинарското дружество "Кожуф" (за връзка: 00389 093, от България без 0, дом. 89 743 и служ. 89 335 - Живко Мурджев, председател на дружеството, и дом. 87 593 - Златко Андонов, активист в дружеството).
От града се открива чудесна панорама към Кожуф с личните му върхове Сува Рупа, Кечи кая и Две уши.
Във и около Кожуф има две по-изявени курортни места - Негорци и Смрдлива вода. Първото е минерални бани в едноименното село в подножието на планината, на 6 км северно от Гевгелия. Второто е летовище на 720 м по бреговете на река Сливка, един от началните притоци на Конска река. Има много вили, почивни станции, пансион (ночевалище), магазин, ресторант, ново манастирче "Св. Илия" и голям по дебит минерален извор (в центъра на летовището) с богата на сяра Вода. От силния мирис на сяра е дошло името на местността и оттам - на летовището. Свързва го 23 км асфалтов път с Гевгелия, но редовен транспорт няма. Най-близкият изходен пункт е както за първенеца Зеленбег, така и за най-красивия връх - Момина чука, 1850 м.
На Кожуф в момента няма чисто туристическа хижа. Допреди известно време такава е била "Висока чука", но впоследствие е иззета от планинарското дружество "Кожуф" и е преустроена в детска почивна станция. Още се води съдебен спор. Все пак с разрешение от общината може да се пренощува. Разположена е на 1100 м в североизточното подножие на едноименния връх, 1388 м. Събира 100ина души. Има ток от собствен генератор. Разполага с кухня, трапезария, вътрешен санитарен възел. Изходен пункт за нея е жп спирка Миравци на линията Велес-Гевгелия. Оттам, през едноименното село и село Петрово се отива за около 4 часа (15 км). От хижата може да се изкачи едноименният връх, както и да се направи преход до летовище Смрдлива вода (5-6 ч).
Има още два заслона в планината. Единият е на 5 км от селището Демир Капия, в долното течение на река Дошница, край едноименната
188
хидроцентрала. Намира се на 30-ина метра над реката. Интересна е архитектурата му - прилича на китайска къща.
За посещение да се търси планинарско дружество “Клисура" в Демир Капия.
Другият заслон е в близост до границата с Гърция и за него се излиза от село Мрежичко. Пеш е около 5 ч, а с джип - 1 час.
Предвижда се скоро да започне строителството на планинарски дом от дружеството "Кожуф" (Гевгелия) в местността Асан чешма, на 1350 м, в непосредствена близост над летовище Смрдлива вода (1,30 ч).
МАРШРУТИ
Възможности за други планинарски дейности и спортове
В Кожуф все още няма добре маркирани маршрути. Надяваме се, в скоро време това да се промени. Само за най-високите части около самата граница с Гърция, включително и първенеца Зеленбег, се изисква специално разрешение от полицията в Скопие, Гевгелия или Кавадарци. За останалата македонска територия, включително и за красивата Момина чука, това не е необходимо.
Предлагаме ви описание на основния маршрут към първенеца - връх Зеленбег.
I ден: летовище Смрдлива вода (720 м) - местност Асан чеш- ма (1350 м), 1,30-2 часа - кошари Момина чука (1600 м), около 4,30 ч, бивак.
II ден: кошари Момина чука (1600 м) - седловина Марково езеро (2035 м) - връх Зеленбег (2171 м), около 1,30 ч - връх Момина чука (1850 м), 2,30-3 ч - кошари Момина чука (1600 м), 3-3,30 ч - местност Асан чешма (1350 м) - летовище Смрдлива вода (720 м), 6-7 ч всичко.
Още веднъж искаме да подчертаем, че ако в маршрута влиза връх Зеленбег или друга точка по границата с Гърция, е необходимо специално разрешение (дозвола) от полицията. При положение че се изкачва само връх Момина чука, такова не е нужно.
За този маршрут са нужни бивачни съоръжения. Затова и времената, особено първият ден, са съобразени с носенето на повече багаж. Възможно е при стегната група, намираща се в добра форма, маршрутът да се направи за 1 ден, с малко багаж и нощуване (1 или 2 нощи) в летовище Смрдлива вода или направо в Гевгелия (със собствен превоз).
До летовището няма редовен транспорт от Гевгелия, нито до близкото село Конско, така че е най-добре да се отиде със собствен.
189
I ден. Тръгва се от центъра на Смрдлива вода по камионния път в северна посока, покрай минералния избор. След около 5-6 минути и няколко завоя, вдясно се отделя стръмна маркирана пътека (оттук започва маркировката). След 15-20 минути пътеката пресича пътя и продължава сред букак и папрат. Още 2-3 пъти го пресича и продължава по него. Маркирано е, но да се внимава и ако се изтърве маркировката, да се върби по пътя.
Насреща се откроява красивият Кечи кая (1767 м) - скалист и обрасъл в иглолистна гора. Вляво е двойният Сува Рупа (1960 м). Тия два върха запълват хоризонта, гледан от долината на Конска река.
Върби се по пътя в западна посока сред хубава букова гора. Вдясно е дълбоката долина на река Црта. Зад реката билото се казва Сиглица.
За около 1,30 ч се стига разклон. Хваща се левият, горният път и след 10-ина минути се излиза на Асан чешма - широка папратова поляна с кошари и чешма в средата, на 1350 м. Удобно място за почивка и бивак. Тук ще бъде и новата хижа с 50 легла.
От поляната се излиза в горния й ляв край и се засича пътят. След 5 минути по него нагоре се достига разклон. По черен път вдясно се отива за връх двете уши (1766 м). Има надпис "2У" със стрелка. Маркировката (доколкото я има) продължава в тази посока. Направо, без маркировка, е нашият път. Има стрелка и надпис "КК" - инициалите на връх Кечи кая, край който се минава.
За около 2,30 ч от старта се минава седлото (1620 м), западно от връх Кечи кая. От него се открива панорама към връх Двете уши (само едното се вижда). След още 250-300 метра по пътя в западна посока гората свършва и се тръгва по голо. Насреща, северозападно, се открива билото Чавка (някои от скалите приличат на въпросната птица). За 15 минути от гората, по пътя, се стига разклон. Пътят отива вляво към животновъдната ферма в местността Алчак (15 минути), а направо и нагоре се отделя пътечка през тревист и хвойнов терен, по която се продължава. Дотук се стига от летовището за около 3 часа.
По пътечката се следва билната връзка между централното било (в частност Джибарица) и връх Кечи кая. Изкачва се западно до централното било (Джибарица) на височина 1750 м. От него в югозападна посока, с леко слизане, пресичайки няколко поточета и накрая о по стара, обрасла гранична полоса, без маркировка се достига до крайната дневна цел - кошарите Момина чука, на 1600 м, непосредствено пред едноименния връх. Околността е удобна за бивак. Има вода. От овчарите (торбеши) могат да се купят мляко или млечни произведения.
190
Този дневен преход се взема за около 4,30 ч.
II ден. Багажът може да се остави на бивака или при овчарите, защото маршрутът пак се връща тук.
За около час от кошарите (бивака) в югозападна посока, набирайки постепенно височина, се излиза на седловината Марково езеро, на 2035 м. Вместо езеро има останки от стара гранична застава (само стени без покрив). Това е на самата граница с Гърция. Забелязват се и граничните камъни.
За 30-ина минути в западна посока се изкачва огромният заравнен и затревен масив на първенеца - връх Зеленбег (2171 м). Много прилича на нашия Вежен. В интерес на истината най-високата точка е на 100-ина метра в гръцка територия и е с 4 метра по-висока от граничната кота. На последната има 2 пирамиди - гранична и триангулачна. Върхът е много опасен в мъгливо време - лесно се губи ориентация и като нищо може да се слезе в Гръцко. Затова е необходим опитен местен водач, а е и задължително да се носи бусола (компас) от групата.
От върха се открива безпрепятствен поглед към планините в Гърция. Непосредствено южно е Паяк планина. Зад Дойранското езеро, на изток, са ниските Круша и Карадаг, а още по на изток, чак зад долината на река Струма, са планините около Серес и Драма. На юг, вдясно от Солунския залив, погледът опира в планината на боговете - Олимп. Не бихме могли да изредим всички, а и не е нужно. Нека всеки сам направи своето откритие.
От върха се тръгва по билото на рида, спускащ се северозападно и делящ двата начални притока на река Дошница. На него се намира и красивата Момина чука (1850 м). Малко преди да се слезе до седлото (1750 м) пред върха, вляво има хубав извор. До въпросното седло се идва от Зеленбег без пътека по тревистото било. Към Момина чука се тръгва по пътечка малко вдясно. За близо час от Зеленбег се достига каменистото било на върха. Има само един дървен кол, закрепен с камъни. Също много обгледно място, макар и само за македонската територия. Особено впечатляваща е дълбоката долина на река Дошница на север. Забелязват се в далечината и скалите над Вардарския пролом Демир Капия.
Интересна е легендата за произхода на името на този красив и обгледен връх, целият обрасъл, почти догоре, с хубава елова гора.
Имало навремето една красива мома от село Конско, която не искала да се жени. Много народ въздишал по нея. Веднъж, като излязла в планината, я проследили двама братя близнаци (ергени) от нейното село. По някое време се изправили пред нея и категорично
191
ѝ заявили, че трябва да вземе един от двамата, иначе не се знае... Момата, като видяла, че става сериозно, решила да хитрува и започнала да поставя условия. Първото било да хвърлят камък и който надхвърли, той да е. Ама нали били близнаци, хвърлили по равно. Следващото било да се надскачат, но и така не излъчили победител. После се качили тримата на върха, а тя им рекла всеки да тича до един от двата извора от двете страни на върха, да напълнят по една стомна и който пръв се качи до нея - той ще е. Да, но пак пристигнали едновременно. Накрая решила - който изпие пръв водата от стомната си - той ще е избраникът ѝ. Изпили стомните братята (легендата не казва дали е имало победител), но ледената вода ги пресякла и те предали Богу дух (водата от въпросните два извора и днес е много студена - 5-6 градуса). Изплашила се момата и завикала, а и се стъмвало. Чул я овчар и тръгнал към нея. Приближавайки я, изшумолил нещо и тя от страх издъхнала... Овчарят разказал за цялата трагедия в селото и оттогава кръстили върха Момина чука.
От него се виждат кошарите, където се бивакува и където е багажът на групата. Слиза се обратно до седлото южно от върха и оттам по хубава пътека, северно, през стара елова гора за 15-20 минути с леко качване накрая по черен път, се затваря кръгът при кошарите и бивака. За този лъч са необходими 3-3,30 ч.
Обратният път до летовище Смрдлива вода отнема още около 3 часа или всичко за втория ден - 6-7 часа.
Ето още два маршрута, които само ще споменем:
К I ден: жп спирка Миравци, 150 м - село Миравци - село Петрово - планинарски дом "Висока чука" (1100 м), около 4 часа.
II ден: планинарски дом "Висока чука" (1100 м) - връх Двете уши (1766 м) - местност Асан чешма (1350 м) - летовище Смрдлива вода (720 м), 56 часа.
Маршрутът е частично маркиран.
Л I ден: Село Конопище (650м) - детско летовище Михайлово, 10 км път
II ден: Детско летовище Михайлово - връх Дудица (2132 м), 3-4 часа - връх Зеленбег (2171 м), 7-8 ч - летовище Смрдлива вода (720 м), 11-12 часа.
Маршрутът е частично маркиран. Необходимо е разрешение от полицията.
Много още маршрути могат да се импровизират в тази красива и спокойна планина, но няма маркировка. Разбира се, това не трябва да бъде пречка за истинския любител на планинската природа.
На Кожуф има добри условия за практикуване и на други -
192
планинарски дейности и спортове. Дългите, заравнени и с постепенен наклон била, както и многото пътища са предпоставка за ски и планински колотуризъм. Разбира се, Кожуф чака своите пионери в това отношение.
В планината има доста скални обекти, интересни от алпийска гледна точка Такива са Ковачев камен (на 2 часа от планинарски дом "Висока чука"), Катонушки камен, Баловонски камен. Особено значение, и то не само за Кожуф, а и за цяла Македоня, има скалният масив в пролома Демир Капия на Вардар. Това е най-качественият варовик в цялата страна с отлична компактност. Дотам може да се отиде по автомагистралата Скопие-Гевгелия-Солун. Транспортното средство може да се остави на паркинга между двата тунела, до самия път. Още от него започват немалко турове. Друг подход е от селището Демир Капия. Отива се през нивите до автомагистралата. Минава се вляво от първия тунел и по маркирана пътека се изкачва един дял от скалите, а после се спуска до самия Вардар, откъдето започват доста турове. Възможностите за осигуровка са отлични. Дължината на туровете е между 200 и 300 метра. Бивакува се на палатки край Вардар. Най-добрите периоди за катерене са март-юни и септември-ноември. Допълнителна информация може да се получи от председателя на Съюза на алпинистите на Македония Константин Циривири - 00389 091, от България без 0, 211 284. Адрес: "Франклин Рузвелт“ 68 1/2, 91 000 Скопие.
Варовиковият характер на Кожуф е чудесна предпоставка за спелеоложка активност. Има една известна голяма пещера в Дренската клисура, а и едва ли само там.
НА ДОБЪР ЧАС В ОЧАКВАЩАТА ВИ КОЖУФ ПЛАНИНА!