9. ГАЛИЧИЦА
Обща характеристика - име, граници, образуване и състав, дялове, хидрография, климат, растителен и животински свят, курорти, население, изходни пунктове, културно-исторически ценности
Галичица се простира от север на юг между двете най-големи сладководни езера на Балканския полуостров - Охридското и Преспанското. Принадлежи на две държави - Република Македония и Албания.
Науката и в този случай не се е произнесла точно и компетентно за границите на планината. Няма единно мнение дали най-северният дял - Исток, е част от Галичица, или е отделна планина. Същото се отнася и за албанската част на планината. На всяка карта ще видите различни наименования - целият масив е Галичица, най-северният - Исток, всичко останало Галичица или пък Исток и Галичица до границата, а в Албания - Мали и Тат и т.н.
Ние също срещнахме затруднения в това отношение, което намира израз в някои противоречия. В крайна сметка приемаме за най-близо до истината, че целият масив между Плакенска планина на север и Сува гора на юг е планината Галичица.
Нека разгледаме по-подробно границите ѝ. Орографската ѝ връзка (граница) на североизток с Плакенска планина е седловината Буково (1207 м), през която минава шосето между Ресен и Охрид. От нея се спуска югоизточно до изворната област на Голема река и по нея стига плодородното Ресенско поле. После границата върви южно, по западния край на полето, до Преспанското езеро. Продължава в непосредствена близост до езерото, следвайки неотлъчно бреговата ивица. Пресича македоно-албанската граница на 2 км южно от село Конско, в най-вдадената част на полуострова. Все покрай брега
155
достига югозападно от дълбокия залив, в който е остров Мал Град. Оттам, в югозападна посока, границата достига седловината Звездец (1099 м), отделяща орографски Галичица от Сува гора (на югоизток). Спуска се от другата страна до обширното и високо Горичко поле. Продължава в северозападна, а после в северна посока по източния край на полето чак до Охридското езеро. После върви пак северно в непосредствена близост до източния му бряг и така стига почти до Охрид. От него взема североизточна посока и по източния край на Охридската котловина излиза до най-южния приток на Опейничка (Коселска) река. Срещу течението границата с Плакенска планина достига изворната му област и после, чисто южно, се изкачва до седловината Буково, където кръгът се затваря.
В така описаните граници Галичица заема площ от 387,2 кв.км, като повече от половината е в Македония. Над 1000 м н.в. са 291 кв.км, над 1500 м - 86,4 кв.км и над 2000 м - 7,6 кв.км. Разстоянието между най-северната и най-южната точка по права линия е около 50 км, а максималната широчина възлиза на 17 км.
Планината се е формирала по време на терциера. Съставена е главно от мезозойски (триаски) варовици, под които се намират кристалинни шисти. В по-ниските части на западните склонове има остатъци от фосилен абразивен релеф - малки рамена и тесни езерни тераси, създадени от предишното, по-високо ниво на Охридското езеро. През диливиума (плеистоцена) е имало и заледяване на най-високите части, за което свидетелстват и няколкото циркуса.
Галичица се подразделя на 3 основни дяла. От север на юг - Исток (Петрино), Асан Дура и най-южният, носещ името на самата планина - Галичица. Още веднъж ви обръщаме внимание, че ще срещнете най-различни деления по картите, но сме убедени, че това е най-правдоподобното.
По площ първите два дяла общо са приблизително равни на третия (Галичица), който е най-висок, най-интересен, но огромната му част се намира на албанска територия. Само той и отчасти средният дял (Асан Дура) имат добре оформено централно било.
Най-северният, най-ниският и най-оспорваният дял от Галичица е Исток (ще го срещнете и като планината Исток). От Асан Дура го дели мислената права линия между селата Шурленци (на брега на Преспанското езеро, в самия югозападен край на Ресенското поле) и Велгошти (на няколко км североизточно от Охрид). Останалите му граници са идентични с част от тези на планината.
Характерно за него (както и за Асан Дура) са обширните карстови полета, заемащи немалък процент от високите му части. Орографски възел на целия дял е едноименният връх Исток (1663 м, известен
156
още и като Бигла) - най-висок в дела. От него тръгват радиални ридове в почти всчки посоки, като най-сериозни са в северна и югоизточна. На последния се намира и вторият по височина връх на Исток - Самар (1657 м).
Средният дял Асан Дура е среден и по площ, и по височина. Простира се от линията Шурленци-Велгошти, деляща го от Исток, до седловината Липова ливада (1568 м), през която минава най-прекият път, свързващ двете големи езера. Тя е орографската връзка на дела с най-южния - Галичица. На изток от седловината границата между двата дяла слиза по сух дол към Преспанското езеро, а в западна посока, също по сухия, скалист и дълбок Зли дол, стига в блзост до село Трпеица, на Охридското езеро. Другите граници на дела на запад и изток съвпадат с част от общопланинските.
Асан Дура има сравнително добре очертано главно било и едно по-късо и по-ниско, източно и успоредно на него. Главното било тръгва в непосредствена близост над Охрид и в обща посока юг завършва до граничната седловина на дела - Липова ливада (1568 м). От север на юг се редуват Високи (Големи) врв (1606 м), връх Българска чука (1801 м, през Първата световна война на него е имало български пост), кота 1989 м (най-високата точка на дела), връх Лако Сгной (1984 м) и последната кота 1830 м, където има ретранслаторна кула.
Успоредното било е значително по-ниско, като най-високата му точка е връх Гога (1735 м). Между двете има свързващ рид, В началото на който се извисява връх Гола бука (1894 м). Тези две успоредни била са отделени чрез най-голямото карстово поле в планината - Суво поле. Освен него в този дял има и други подобни карстови плата - Джофа, Врдул, Асан Дура, даващ и името на дела.
Най-южният, най-големият, най-високият и най-красивият дял на планината е нейният сьименник - Галичица. Границата му с Асан Дура вече описахме, както и останалите му граници, съвпадащи с част от тези на цялата планина.
Мощното и добре изразено централно било на юг от седловината Липова ливада (1568 м) започва с най-личния връх не само на македонската част от дела, но и на цялата македонска територия на планината - Магаро (2254 м). Може да се срещне още под имената Галичица и Томорос. Непосредствено до нея, а и на самата граница с Албания, има и по-високи коти - 2262 и 2265 м които обаче, не успяват да го засенчат. От него в източна посока се отделя най-сериозното отклонение от централното било, слизащо до ниската седловина (942 м), изкачващо малко до кота 1293 м и спускащо се до водите на Преспанското езеро, в края на полуострова. Главното било продължава в албанска територия и не след дълго се въздига до
157
първенеца на цялата планина - връх Плая е Пусит (2288 м). От него билото почти само спускайки се (с 2-3 изключения, когато надскача 2000 м), достига най-южната си точка при граничната седловина Звездец (1099 м). На албанска територия има само едно по-сериозно отклонение от главното било. Отделя се от него южно от първенеца Плая е Пусит в източна посока и почти опира в Преспанското езеро.
Като цяло западните склонове на планината Галичица са много по-стръмни от източните и внушават респект.
През Галичица не минава никой от главните балкански вододели. Всички води, изтичащи от планината, в крайна сметка се изливат в Адриатическо море. Само че това става по доста уникален начин. Огромната част от водите, изтичащи на запад от Галичица, се вливат в Охридското езеро, което чрез река Црни Дрим се оттича към Адриатическо море. Само една малка част, изтичаща от най-южните западни склонове, се излива в река Девол, която ги "транспортира" почти директно към Адриатика. Всички води на изток от планината пълнят Преспанското езеро и именно тук идва интересният момент. Преспанското езеро е високо 853 м, а Охридското - 695 м, т.е. разликата е близо 160 метра в полза на първото. Водите на Преспанското езеро са намерили път през карета на планината Галичица и се оттичат в Охридското езеро под формата на наземни и подводни извори. От подобен наземен извор води началото си река Црни Дрим край манастира "Св. Наум". По този начин независимото на пръв поглед и безотточно на повърхността си Преспанско езеро в крайна сметка се оттича към Адриатическо море.
Категорично трябва да се заяви, че Галичица е една от най-бедните планини в Република Македония по отношение на повърхностните си водни запаси. Причината е карстовият ѝ характер. Единствената гордост на планината е голямата река Црни Дрим, извираща, както споменахме, от западните ѝ склонове. Другите две реки заслужаващи внимание са Опейничка (Коселска, вливаща се в Охридското езеро край едноименния град) и Голема (течаща в противоположната посока и вливаща се в Преспанското езеро). Част от началните им притоци водят началото си от Исток. В планината е пълно със сухи долове, които се пълнят единствено при по-обилни валежи.
Климатът на Галичица се определя до голяма степен от местоположението ѝ между двете големи сладководни езера. Именно по тази причина въпреки карстовия си характер валежите тук са повече от други подобни планини в Македония. Все пак умерено континенталният климат в по-смекчен вариант заради езерата е определящ за Галичица с изключение, разбира се, на най-високите ѝ части
158
(субалпийски и отчасти алпийски).
Независимо от липсата на повърхностни води, но в пряка зависимост от повечето валежи, Галичица е развила сравнително богат растителен свят. Голяма част от склоновете ѝ са покрити с дъбови и букови гори. Има доста ендемитни и реликтни видове. Интерес представлява планинският (шарпланински, пирински) чай, който се бере масово. Много разпространена е и алпийската трева (коило), особено в южния ѝ дял.
Животинският свят също е разнообразен и добре представен. Особено "топъл прием" е намерил най-едрият хищен бозайник по тези географски ширини - кафявата мечка.
Заради богата и разнообразна флора и фауна, както и поради геоложките, геоморфоложките и хидроложките си характеристики почти цялата македонска част на планината (23 760 ха, или 237,6 кв.км) е обявена на 25.Х.1958 г. за Национален парк "Галичица".
Действащи хижи на Галичица няма. В близост до седловината Липова ливада, на самото гористо било, се намира бивша застава, която известно време е била планински дом (хижа), но сега е изоставена. С малко труд и инвестиции може да се превърне в чудесен изходен пункт за връх Магаро (около 2,30 ч до върха).
За сметка на хижите курорти във и около планината - дал Господ. Крайбрежията на Преспанското и особено на Охридското езеро, гранични с Галичица, са една непрекъсната курортна зона. Курортни селища, хотели, къмпинги, увеселителни заведения, пясъчни и скалисти плажове, културни и исторически забележителности и т.н., и т.н. И всичко това е в подножието на Галичица. Няма друга планина в републиката с такива възможности. За жалост всичко се използва единствено за съприкосновение с езерата. Липсата на добре маркирани маршрути, на хижи, на карти, на реклама, на традиции пречи на чудесната възможност за съчетаване на езерния с планинския туризъм.
Липсата на дейно планинарско дружество в Охрид също допринася за тази картина. Единствената наченка за съчетаване на двата вида туризъм е наличието лятно време (юли и август) на планинарски лагер в село Трпеица, на брега на Охридското езеро. Стопанисва се от двете скопски планинарски дружества "Исак Русо" и "Елема" (за връзка: 00389 091, от България без 0, дом. 257 067 и служ. 115 631 - Зоран Костадинов, член на ръководството на "Исак Русо”). Организират се екскурзии до интересни обекти, пешеходни маршрути из Галичица и приятно пребиваване в самия лагер. Селото, плажът и природата наоколо са чудесен емоционален дразнител. Спи се в 2- и 4-местни каравани, като една нощувка е от порядъка на 4 дойче марки. Може да се заяви и храна по желание, има туристическа кухня и бюфет.
159
Баните и тоалетните са общи. Организира се в училището на селото. С предварителна заявка може да се изкара и цяла 10-дневна смяна, а без заявка - в зависимост от моментните възможности, но в никакъв случай голяма група.
В самата планина (дял Асан Дура) се намира един от най-големите ски-центрове на Македония - Отешево (същото име носи и най-големият курорт на брега на Преспанското езеро). Асфалтовият път за зимното Отешево се отбива от шосето между двете езера преди седловината Лопова ливада, идвайки откъм Преспанското езеро. Ски-центърът разполага с 2 седалкови лифта, множество ски-влекове и десетки километри обработвани писти, както и многокилометрова писта за ски-бягане, която спокойно може да се използва за ски-туризъм. Възможности за нощуване в самия ски-център няма.
Галичица е сравнително населена планина - най-вече в подножията си, но има села и по склоновете. Интересно е да се отбележи, че на албанска територия селата в нейното западно подножие са български (общо между град Корча и Преспанското езеро има 42 села с наши сънародници). В македонската част на планината обитават само християни.
Южно от Охрид (виждат се добре от самия град) на 2 езерни тераси, в самата гръд на планината, са разположени най-високите села на нейна територия - Велестово и Конско (на около 1100 м). Представляват удобни изходни пунктове, особено първото (свързано е с редовен автобусен транспорт с Охрид). Други изходни пунктове за планината са всички курорти в нейното подножие, на брега на двете езера. От страна на Преспанското - Отешево, Стене. Откъм Охридското - Горица, Св. Стефан, Лагадин, Пещани, автокъмпинг "Градище" Трпеица. От градовете - Ресен и особено Охрид - не само основен изходен пункт за Галичица, но и най-привлекателният курортен център в цяла Македония.
Охрид и Охридското езеро са бисерът на съседната и близка нам държава. На много малко места по света има такова ярко съчетание на божествена природа, бълнуваща история, самобитна култура и чудесни възможности за отдих! Не случайно от 1980 г. езерото и градът (като едно цяло) фигурират в списъка на ЮНЕСКО за световното природно, историческо и културно наследство.
Безкрайно може да се пише за този град-музей, за значението му в историята, за днешния му живот, но едва ли точно тук е мястото. Има безкрайно много литературни източници, откъдето може да се получи необходимата информация. Ние ще се задоволим само да маркираме най-главното.
Охрид е между най-старите селища на Балканския полуостров.
160
Известен е като главен илирийски град. Първото му име е Лихнида. Впоследствие минава под властта на македонци, римляни, византийци. Християнството се появява тук още от I век. Предполага се, че сам апостол Павел е проповядвал край бреговете на Охридското езеро. През VI и VII век районът е бил заселен вече със славяни от племето брсяци. Малко след създаването на българската държава Охрид и езерото вече са в нейните предели (VIII век), за да изиграят една от най-значимите роли в историята ѝ. Тази роля се свързба преди всичко с културното израстване и възраждането на българската нация. Името Охрид се споменава за първи път в 879 г. и означава "Во хрид" - на рид.
Градът е неразривно свързан с първите ученици на светите братя Кирил и Методий - Климент, Наум и останалите св. Седмочисленици. Създадената от тях по искане на цар Борис Охридска книжовна школа пръска духовна светлина из цялата страна. Построени са много манастири, църкви и училища към тях. Двата манастира - Климентовият и Наумовият, се превръщат в истински университети и културни средища с огромно значение. Само от първия са излезли около 3500 бъдещи учители.
Охрид е и столица на последния владетел от Първата българска държава - Самуил.
По време на Възраждането Охрид е арена на всеотдайни борби за независима Българска църква и за български училища. Тук учителствува и се бори Димитър Миладинов. Оттук са родом поетът и просветителят, неуморният възрожденец Григор Пърличев и народният учител, писателят Кузман Шапкарев.
Охрид е пълен с културно-исторически забележителност и. Ето само някои от тях: църквите "Св. София" (уникален паметник на културата), "Св. Климент", "Св. Панталеймон" (с гроба на Св. Климент), "Св. Йоан Канео" (един от символите на града), "Св. Никола Геракомия", "Мал св. Климент", "Св. Николай Болнички", "Св. Богородица Болничка" и много други: Самуиловата крепост на върха на хълма, останките от раннохристиянската базилика, къщата-музей на Григор Пърличев, Историческият музей. Интерес представляват цялата стара част на града, разположена амфитеатрално по склоновете на хълма, градската чаршия и живописният квартал Канео и т.н., и т.н.
Красивата природа е втъкана в този вечен град. Безкрайното синьо езеро, редуващият се равнинен със скалист бряг, малки закътани плажчета (Канео и др.), крайбрежни паркове и градини, Билянините избори, старият градски чинар, хълмът, обрасъл със средиземноморски бор и т.н.
Със своите 50 000 жители Охрид е 7-и по големина в Република
161
Македония, но не числеността на населението определя реалното му значение. Охрид е истинската културна столица на Македония, а през лятото само Скопие е по-многочислен от него. Свързан е чрез автобусен транспорт с цялата страна и с Всички балкански държави. Както вече сме споменавали, по средата между него и Струга има международно летище. Освен това поддържа и воден транспорт (лодки, корабчета, кораби) до по-важните крайбрежни пунктове на езерото.
Има множество хотели както в самия град, така и в близост до него. Безбройни са почивните домове, летовищата, къмпингите. Голям резерв по отношение на легловата база представляват частните квартири, които в активния сезон (юли-август) струват между 6 и 10 дойче марки на легло.
На всеки 30 минути от централната автогара тръгват автобуси за Струга. В обратната посока по източното крайбрежие на Охридското езеро многократно през деня се движи автобус до друга голяма светиня - манастира "Св. Наум", разположен в близост до изворите на река Црни Дрим, непосредствено край границата с Албания. Граден е в самия край на IX и началото на X век от ученика на Кирил и и Методий Наум. В манастирската църква е гробът с мощите на светеца. Отстои на 30 км от Охрид и цената в една посока с редовен автобус е около 1,5 долара. Цялата околност е превърната в чудесен парк, включително и плаж, едно от любимите места на охридчани и гостите им.
Между селата Любанища и Трпеица на самия бряг на езерото (стига се само по пътека от двете села или с лодка) се намират останките на строената през 1361 г. църква "Св. Богородица Захумска", известна повече като "Св. Заум“.
Самото Охридско езеро е уникално природно творение. Повърхността му е 358 кв.км. Крайбрежната му линия е дълга 87 км. Две трети от площта му е на територията на Република Македония и една трета в Албания. Надморската му височина е 695 м. Най-голямата дължина - 30 км, максималната широчина - 14,5 км, а средната - 11 км. Максималната му дълбочина от 288,7 метра е измерена на около 5 км от брега, между селата Пещани и Трпеица. Това го прави едно от най-дълбоките в Европа. В хубав слънчев ден прозрачността на водата достига 22 метра! Събира водите си от многобройни подводни и повърхностни карстови извори (от Преспанското езеро). Най-големи от наземните са тези на Црни Дрим (край "Св. Наум") и Билянините извори (край Охрид). Вливат се и неголеми реки, главно от Охридската котловина. Изтича единствено река Црни Дрим, вливаща се в Адриатическо море.
162
В него живеят 17 вида риби, като най-известна и вкусна е охридската пъстърва с двата си подвида - летница и белвица. Заедно с ягулата, клена, крапа, скобалта, моранеца, мрената живее и малката риба плашица, от чиито люспи по специална вековна технология се добива прочутият охридски бисер (оригинални охридски бисери могат да се купят само в Охрид при братя Филеви - всичко друго е фалшификат).
Езерото, образувано преди 4 млн. години, е уникален природен резерват. Вече е проучено доста подробно и със сигурност може да се каже, че голяма част от флората и фауната му е реликтна - не се среща никъде другаде по света жива, а е отпечатана единствено върху фосили, т.е. измряла е. Това повишава изключително много неговото значение и заедно с останалите му характеристики - чистота, дълбочина, красива околна среда, го превръща в безценно достояние на човечеството!
МАРШРУТИ
Възможности задруги планинарски дейности и спортове
В Галичица все още няма достатъчно разработени и маркирани маршрути, съответстващи на красотата и достъпността ѝ. Не се съмняваме, че това е въпрос на близкото бъдеще, което ще направи още по-привлекателен района на двете големи македонски езера.
К Село Трпеица (700 м) - по Зли дол - седловина Липова ливада (1568 м), около 2 ч - връх Магаро (2254 м), около 5 часа
От селото се тръгва по шосето за манастира "Св. Наум''. Върви се 10-ина минути по него и на втория десен завой се свива вляво (по-точно продължава се направо) по макадамов път, който скоро завива надясно. След около 5 минути по него се свива вляво по малка пътечка, водеща към виждащия се каньон на Зли дол. Като цяло от селото се върви в посока изток-югоизток и след общо около 40 минути се минава под моста на шосето за Отешево (между Охридското и Преспанското езеро). Върви се по дерето, отводняващо Зли дол. Има пътечка. 10-15 минути след моста се навлиза в тесния, скалист и горист пролом. Вляво и вдясно по отвесните десетки метра се виждат пещери, дупки, ниши. След 10-15 минути в пролома същият се разделя, като се продължава по левия. Там е пътечката, а е по-леко и изкачването.
Наклонът постепенно намалява и за около 2 часа от селото се излиза от каньона и от гората до малко, изкуствено, бетонно езерце
163
(за водопой на овцете) В началото на голямата билна седловина Липова ливада (1568 м). Вижда се вляво, отгоре, шосето между двете големи езера.
Дотук маршрутът не е маркиран и е доволно стръмен. Затова пък е изключително живописен в тесния, скалист и сипест Зли дол, известен още и като Самуиловия каньон.
През обширната седловина се върви вдясно покрай гората. От седловината на юг се виждат 3 отделни скално-тревисти върха като различни била. Десният, западният, с голямата метална квадратна антена, води към връх Магаро.
Вървейки край гората, се стига до макадамов път, идваш, от главното шосе и отиваш, в южна посока нагоре. Хваща се по него вдясно и след 5 минути се минава край изоставени постройки. След още 510 минути по пътя се достига друга изоставена постройка (бивша гранична застава и хижа). Пред постройките има голяма табела за гранична зона. Тук му е мястото да споменем, че за този маршрут може да не се взема специално разрешение, но трябва да се преминава само съвместно с планинари от Република Македония, поне от седловината до връх Магаро.
До бившата застава пътят свършва. Продължава се по пътечка в южна посока покрай постройката. Изкачва се отново през букова гора. Тук за първи път се появява туристическа маркировка, твърде стара и ненадеждна. Това показва, че нашият маршрут се е слял с този от село Пещани за връх Магаро.
От гората се излиза във висока долина между два от върховете (средния и западния, с таблото), които се виждат от седловината Липова ливада. За всичко около 3,30 ч от село Трпеица се достига седло, пред чудесен алпийски циркус с нещо като дъно на пресъхнало езеро и красив карстов скален венец (добър алпийски обект). Оттук маркираната (ако въобще може да се говори за маркировка) пътека продължава южно, направо през "езерото", но ние ви предлагаме на отиване, при добро време и видимост, да се мине по обгледния и по-интересен билен маршрут. Тръгва се вдясно, западно, право нагоре по рида, ограничаващ циркуса от север. Въпреки че е стръмно, има само 30-ина метра по-емоционално изкачване през скалички и не след дълго се излиза зад антената-табло. Билото завива на 90 градуса и хваща на юг. От високото над 2100 м било се открива великолепна 2 гледка едновременно към двете големи езера.
За около 30 минути по разлатия билен терен с леко изкачване се достига железобетонната пирамида и дървеният кол на връх Магаро
164
(2254 м). От седловината Липова ливада се изкачва за 2,30-3 ч, а от изходния пункт (село Трпеица) - за около 5 часа.
Гледката от върха възнаграждава усилията - виж азимутния кръг отзад. Наоколо има обрасли траншеи от Първата световна война. На слизане може да се мине по маркираната пътека, отделяща се вдясно, източно, по страничния рид, ограждащ циркуса от юг, и после през самия циркус и "езерото" до седлото, където се затваря кръгът на връхната обиколка. Надолу се продължава по описания вече път.
Обратният път от връх Магаро до село Трпеица отнема 3,30-4 часа, или всичко за този маршрут в двете посоки са необходими около 9 часа.
Маршрутът е еднодневен и няма нужда от много багаж. Да се носи вода, защото няма никъде! Да се внимава в Зли дол, особено на слизане! Това е най-емоционалният и живописен маршрут в цялата планина.
Л Село Трпеица (700 м) - седловината Липова ливада (1568 м), около 2,15 ч - ски-център Отешево (1450 м), около 6 часа
До седловината Липова ливада описанието е в предходния маршрут. От нея се тръгва в северна посока нагоре, към виждащата се кула на най-близкия връх. Пресича се асфалтовото шосе между Преспанското и Охридското езеро и след 10-15 минути в същата посока се засича черен камионен път, отделящ се от шосето. Той не обикаля много и е приятен за ходене. По него за 1,15-1,30 ч от седловината се изкачва върхът с кулата (1830 м). Добър ориентир при изкачването е високото напрежение, но то не излиза до самия връх, а минава вдясно, източно от него. От селото дотук са необходими към 4 часа. Тук може да се поспре и да се огледа околността. Западно и източно са двете най-големи сладководни езера на Балканския полуостров с доста от селищата край тях, а зад тях - Ябланица, Баба. Точно на юг е връх Магаро, а малко вляво от него - първенецът на планината, албанският Плая е Пусит (2288 м). На север е морето от върхове на Асан Дура и Исток.
За около 30 минути в посока 35 градуса от кулата се изкачва връх Лако Сигной (1984 м). По него личат стари окопи от войната. От Лако Сигной се тръгва точно на 60 градуса в посока на виждащия се в горната си част седалков лифт, докато главното било продължава на 25 градуса. За още 30 минути се достига горната станция на лифта. От него се открива хубав поглед към целия ски-център Отеше6о, разхвърлян по съседните склонове в североизточна посока.
165
Най-удобно е да се слезе по ски-пистата (може и под лифта, но е по-трудно). Пистата изобилства от малини и планински чай. От долната лифтова станция се продължава по черния път и пресичайки, се излиза на разклона на асфалта, в сърцето на ски-центъра. От горна лифтова станция дотук се слиза за час, от седловината Липова ливада за 3,30-4 ч, а от Трпеица за около 6 часа.
Маршрутът е безводен и не е маркиран. След седловината Липова ливада е по открито било. Необходимо е да се преминава при добра видимост. Не е необходимо специално разрешение.
От ски-център Отешево са възможни няколко варианта. Най-доброто решение е, ако има някакъв транспорт оттук, но ако няма, което е най-вероятно, може да се продължи по асфалтовия път в две противоположни посоки. На югоизток са около 15 км до курорта Отешево на Преспанското езеро. С пресичане на шосето могат да се спестят някой и друг километър, а може и да ви качи нещо по пътя. В обратната посока, на северозапад, са около 20 км до Охрид, но няколко км преди града може да се вземе транспорт от село Велестово.
М Село Пещани (700 м) - главното било на Асан Дура - седловината Липова ливада (1568 м), около 6 часа
Има стара, изтрита вече туристическа маркировка. Безводен маршрут. Да се предприема само при добра видимост.
От седловината може да се продължи в 3 посоки - към някое от двете езера (Преспанското или Охридското) или към връх Магаро.
На Галичица, съвсем определено можем да го заявим, съществуват добри възможности за практикуване на други видове планинарски дейности и спортове.
Условия за алпинизъм има главно в района на връх Магаро и по-точно по скалните карстови отвеси на циркуса североизточно от него. Височината им надхвърля 150-200 метра.
Карстовият характер на планината, както и доказаното оттичане на води от Преспанското в Охридското езеро предполага отлични възможности за спелеоложка активност.
Наличието на високи пътища, опасващи централния и северния дял на Галичица, е чудесна предпоставка за планински колотуризъм.
Ски-център Отешево с неговите съоръжения, писти за алпийски и бегови дисциплини, комуникации и т.н. е отправна точка и солидна база за ски-туризъм в централния дял Асан Дура, но защо не и в останалите.
Тези възможности поне засега са напълно неизползвани.
166
За сметка на това делта- и най-вече парапланеризмът се радват на особена почит. Стръмните, почти отвесни склонове към Охридското езеро в района на Трпеица - "Св. Наум“, наличието на първокласен път до билото на планината при седловината Липова ливада и не на последно място присъствието на многобройна публика по плажовете и курортите край езерото стимулират мераклиите. Истинско удоволствие е да се наблюдават яркоцветните "хвърчила" на фона на синьото южно небе.
НА ДОБЪР ЧАС СРЕД ОГЛЕЖДАЩАТА СЕ В ДВЕ ЕЗЕРА ГАЛИЧИЦА!
