12. БИСТРА
Обща характеристика - име, граници, образуване и състав, орография, хидрография, климат, растителен и животински свят, население, изходни пунктове, курорти и хижи, културно-исторически ценности
Бистра е една от най-интересните високи планини в страната. С особената си орография, с характерния си климат, с богатата си и разнообразна флора и фауна, с културно-историческото си богатство, тя е едно малко бижу в огърлицата на Македония.
Първите славяни по тези земи са ѝ дали днешното име заради преобладаващото ясно време през всички сезони. Облачността и мъглите са рядко явление в "бистрата като сълза" планина.
Границите на Бистра са добре очертани и не са предмет на спорове. На север граничи с Шар планина и Мавровското езеро, като границата върви по следния начин. От водослива на Радика с Мавровска река срещу течението на последната до язовирната стена на изкуственото Мавровско езеро. От нея тръгва южно, по самия бряг на езерото. Завива почти на 180 градуса в южния му край и в североизточна посока пак продължава по брега. Минава и по целия северен бряг и от точката, в която брегът на езерото взема южна посока, границата на Бистра отива в противоположната северна посока. Достига почти по права линия до 90-градусовия завой на най-южния начален приток на Вардар, на около 2 км югозападно от гостиварското село Речане. От езерото дотук границата отново е с Шар планина. Продължава по течението на притока до село Вруток (където се намира официалният извор на Вардар). Оттам в източна посока границата, следвайки южния край на Гостиварското поле, достига шосето между Гостивар и село Долна Гоновица. Тръгва по него южно и достига въпросното село. От него продължава срещу течението
194
на Гоновичка река. Първоначално западно, а после южно, до изборната ѝ област. В същата посока изкачва седловината Стража 1212 м (орографската връзка с планинката Буковик на изток), през която минава шосето Скопие-Охрид. От нея се спуска югоизточно до левия начален приток на Заешка река и после по нейното течение, в същата посока, достига Кичевската котловина. От село Долна Гоновица, през седловината Стража, дотук границата е с малката планина Буковик на изток. Продължава южно, по западния край на котловината, минава непосредствено западно от град Кичево и достига долината на река Треска. Тръгва срещу нейното течение (западно) до водослива на двата ѝ начални притока. От него (отново западно) се изкачва стръмно и директно до седловината Яма (1507 м) - орографската връзка със Стогово-Караорман (на югозапад). От нея се спуска почти западно до 90-градусовия завой на Мала река и по нейното течение (в северозападна посока) достига река Радика. От Кичевската котловина, през седловината Яма дотук границата на Бистра е със Стогово-Караорман (на югозапад).
От водослива на Мала река в Радика (при Божков мост) природната граница върви северно, срещу течението на последната, и преминавайки през тясната клисура Барич, достига водослива с Мавровска река, където кръгът се затваря. От водослива с Мала река до този с Мавровска река, т.е. само по река Радика, границата е първоначално с Крчин и Дешат, а после с Кораб.
С други думи, Бистра граничи пряко с 6 планини - Шар, Буковик, Стогово-Караорман, Крчин, Дешат и Кораб. Бистра заема площ от 573 кв.км. Разстоянието между най-южната и най-северната ѝ точка е 31 км, а максималната ѝ широчина - 24 км.
Геоложки планината е изградена от старопалеозойски скали (филитични и зелени шисти, магматити-метаморфирани диабази и риолити, мезозойски седименти (варовици, конгломерати и глини), кватернерни наслойки (представени от моренни флувиоглациални образувания).
Бистра в своята завършена фаза на формиране била покрита с варовикова маса под формата на плоча. Дебелината ѝ се движи от 10 до 400 метра. Следвайки тектонските движения, тази маса (плоча) е доста разпукана и натрошена.
Наличието на варовик дало възможност на Бистра да се развият повърхностни и подземни карстови форми. От повърхностните се срещат понори, ували и карстови полета, а от подземните - пещери и пропасти. Най-много понори има в карстовото поле Султаница - над 50 на 1 кв.км. От карстовите полета по-известни са Тонивода, Говедарник, Бардаш, Султаница, Соломуница, Суво поле,
195
Долно и Горно Полце, При бари и др. Площта им се движи от 1 до 3 кв.км. От пещерите най-известни са Алилица, Калина дупка, Шаркова дупка и др.
На Бистра се среща и глациален (ледников) релеф, главно циркуси.
Орографски Бистра е нестандартна планина. Характерното за нея е, че на ниво 1750 м има платовидна равнина, над която се издигат заоблени върхове. Някои от тях изглеждат като хълмове, въпреки че може да надхвърлят 2000 м. Това се дължи на относително ниската им височина спрямо тази заравненост. Планината няма централно било, а множество отделни била или самотни върхове. За разлика от повечето планини, които са най-високи в централната си част, Бистра - напротив, е най-висока в периферията си, а в средата е като вдлъбната. Затова пък спусъците ѝ към граничните долини са стръмни, на места почти отвесни.
Условно можем да разделим Бистра на два почти равни по площ дяла - северозападен и югоизточен. Границата между тях върви от водослива на Мала река с Тресонечка, срещу течението на последната до водослива ѝ със Селечка. Продължава срещу Селечка до изворната ѝ област. Прехвърля в същата североизточна посока едно от билата на Бистра югоизточно от връх Мали Шар (1993 м). Спуска се към изворната област на Заешка река и по течението ѝ стига до водослива в нея на левия ѝ начален приток.
Нека разгледаме първо дела на северозапад от тази гранична линия, т.е. северозападния. Той е по-високият и представлява истински хаос от разнопосочни била. Да тръгнем по билната връзка между двата дяла. Оттук продължава на запад било, което свършва (или започва) в друго напречно било с обща посока югозапад-североизток. Общата им точка е връх Мали Шар (на албански - планината Шар). Това било в североизточна посока завършва над Гостиварското поле. Най-личният връх в тази му част е Сандакташ (1981 м). В обратна посока билото завършва малко след кота 1937 м. От нея се отделят две други била. Северно тръгва немного дълго и снишаващо се към източния бряг на Мавровското езеро. Северозападно се отделя друго, което малко след началото си достига връх Усин (1890 м). До него излиза най-високият ски-влек (ски-център Маврово). Билото продължава в същата посока до възлова точка (над 2000 м), от която се отделят две значителни била. Югозападното е по-дълго с най-лична кота Веливръх (1916 м). Завършва при водослива на-Мала река в Радика. Северното върви успоредно на западния бряг на Мавровското езеро и завършва в Мавровска река. Най-личният връх е Ястребец (1723 м).
196
Билото, тръгващо от кота 1937 м, продължава северозападно.
Пресича се с шосето между Мавровското езеро и село Галичник (на 1705 м) и в същата посока достига до напречното било Чаушица, което е насочено север-юг. На това било, в южната му половина, се намира и най-високият връх на планината - Меденица (2163 м). В северната му половина е друг висок връх - Ярочкач (2015 м). Това било се простира между водослива на Мавровска река в Радика (на север) и село Галичник (на юг). Непосредствено над Галичник, на късо странично било, се издига скалистата грамада на връх Говедарника (2011 м).
От първенеца връх Меденица се отделя северозападно късо, но Високо било, спускащо се стръмно към южния край на клисурата Барич. На него се намира вторият по височина връх в планината - Требишка дупка (Требишка рупа, 2151 м).
Югоизточният дял на планината Бистра започва със същото било, но в южна посока. Прави плавен завой и достига един от възловите върхове на планината - Курков дол (2110 м). От него се отделят още три била: Западно (между реките Селечка и Тресонечка), Източно (завиващо после на юг, което е по-дълго и завършва югозападно от град Кичево, с най-личен връх кота 1705 м), Югоизточно (най-мощното, с допълнителни разклонения). Последното, тръгвайки от връх Курков дол, достига връх Бистра (2101 м). От него билото се раздвоява. В югоизточна посока продължава по-късото, завършващо в долината на река Треска. Югозападно тръгва по-дълго и по-мощно, което от своя страна също се раздвоява (от реката, течаща през село Лазарополе). Десният, северният рид, завършва в долината на Мала река и на него се намира известната пещера Калина дупка. Левият, южният рид достига граничната седловина Яма (1507 м). Най-високата му точка е кота 1728 м.
Трябва да отбележим, че някои от билата на двата дяла на Бистра не са добре изразени и ориентацията в планината е доста трудна.
През Бистра минава част от главния балкански вододел между Адриатическо и Бяло (Егейско) море. Започва от седловината Яма (1507 м), гранична със Стогово-Караорман. Първоначално върви северозападно до кота 1728 м, от която завива на 90 градуса вдясно и североизточно достига връх Бистра (2101 м). Продължава в северозападна посока до връх Курков дол (2110 м). От него прави една голяма дъга, отворена на запад, достигайки връх Мали Шар (1993 м). Продължава североизточно по напречното било през връх Сандакташ (1981 м). Заобикаля вдясно (източно) Мавровското езеро и завършва на шосето между Маврови Анове и Гостивар северно от езерото.
Всички води, изтичащи наляво от така описания вододел,
197
достигат пряко или косвено посредством Мавровското езеро, Мавровската река, Мала река и други до река Радика и чрез Црни Дрим и Дрим, в крайна сметка се изливат в Адриатическо море. Оттичащите се надясно също пряко и косвено (посредством Заешка, Треска и др.) достигат Вардар, а чрез нея - Бяло море.
Водното богатство на планината е във вид на реки и карстови извори. От Бистра извират 20 по-значими реки. От тях 11 се оттичат към адриатическия басейн чрез Радика и 9 към беломорския, главно чрез Треска. Ето някои от тях: Геневица (Галичка), Тресонечка, Селечка, Лазарополска, Величка, Студеница, Заешка и т.н.
От карстовите извори по-известни са Бела вода (край село Янче с дебит над 100 л/сек), в село Селце (20 л/сек), Бирой (край село Галичник - 11 л/сек), Росоки (1,8 л/сек) и Царевец (на шосето между Маврови Анове и Галичник - 0,2 л/сек и с температура на Водата + 6 градуса по С). Най-посещаван е Вирой край Галичник. Всички са с много студена и сладка вода.
Климатът на Бистра се определя като умерено континентален до около 1800 м, субалпийски между 1800 и 2000 м, и алпийски - над 2000 м, особено в района на билото Чаушица и двата най-високи върха в планината - Меденица (2163 м) и Требишка дупка (2151 м).
Характеризира се със студени зими и прохладни лета, както и с голяма температурна амплитуда в летните месеци. Пролетта и есента като преходни сезони са ясно изразени.
Количествата валежи заедно с тези на Кораб, Шар, Крчин, Дешат и Ябланица са от най-високите в страната. Бистра е известна с големите снегове, които падат и се задържат по склоновете и карстовите полета.
Както вече споменахме, планината е от най-ясните и със стабилно време в Македония, откъдето е дошло името ѝ.
Растителният свят на Бистра се характеризира с голямо разнообразие. Основното ѝ богатство са горите и пасищата. В сравнение с останалите планини, участващи в Национален парк"Маврово“ (Кораб, Шар, Дешат и Крчин), при нея площта, заета от гори, е процентно най-голяма - 52,7%. За целия парк е 37,2%, а за изброените планини общо - 33,5%.
Различават се 4 вертикални вегетационни пояса. Първите три са горски, а най-високият - субалпийски пасища. Горските се подразделят на субмедитерански гори (най-ниския и най-малкия по площ), предпланински и планински гори (най-високият горски пояс е и с най-голяма площ).
В субмедитеранския са застъпени най-вече белият и черният габър, както и дъб-благун. В предпланинския - дъб-горун, букак и някои
198
други, но на по-малки площи. В планинския - букови, смесени букови-елови гори и хвойнови храсти. Субалпийските (високопланинските) пасища на Бистра са другото ѝ голямо богатство. Като добавим меките релефни форми, благоприятния климат и наличието на карстови извори, както и липсата на държавна граница, става ясно защо тази планина е втора по значение след Шар като овцевъден район в Македония.
Бистра е царството на планинския (шарпланински, пирински) чай. Няма друга планина в Македония, а вероятно и на Балканския полуостров, с такова голямо разпространение на този балкански ендимит.
Животинският свят също е достатъчно разнообразен и богат, включващ десетки видове бозайници, птици, влечуги, насекоми, риби и т.н., т.е. всичко живо, което е характерно за този географски район.
Предвид всичко това - флора, фауна, орография, климат, културно-исторически ценности и т.н., голяма част от планина Бистра е включена в пределите на създадения на 19 април 1949 г. Национален парк "Маврово".
Бистра е сред населените планини в Македония. Предпоставките за това са благоприятният климат, спокойният релеф, дълбоките речни долини, обширните пасища, вековните гори, изобилието на дивеч и наличието на достатъчно вода въпреки карстовия ѝ характер. Голяма част от селищата са навътре в планината, с което малко други високи планини могат да се похвалят. В близост до нея се намират и сравнително големите македонски градове Гостивар, Кичево и Дебър.
Етнически населението е смесено. Най-многобройни са християните. В по-голямата си част те са представители на най-старото славянско племе по тези земи, мияците, съсредоточени в Галичник, Лазарополе, Тресонче, Селце, Росоки и други. Друга част са от обособената славянска група мавровци, около Мавровското езеро, в Маврово, Никифорово, Леуново. Има също албанци (около Кичево и по река Радика) и малко торбеши.
Най-известното селище на територията на Бистра е село Галичник. Според някои името му идва от река Галик, вливаща се в Бяло море край Солун. Оттам по всяка вероятност са дошли предшествениците на днешните Галички мияци. Разположено е амфитеатрално с надморска височина на центъра му 1350 м.
Селото е било културен и стопански център на миячката общност наоколо. Имало е над 500 къщи с хиляди жители. Притежавало е над 50 000 овце. То е селото, което заедно с Гари (в Стогово) е дало най-много от прочутите дебърски майстори. Техни творения са много
199
от най-красивите иконостаси на Балканския полуостров, между които са тези в манастира "Св. Йоан Бигорски", в църквата "Св. Спас" в Скопие, в църквата "Св. Георги" в Пазарджик, в църквата в Самоков и на много, много други места из Балканския полуостров.
От Галичник са родом известните народни будители и национални дейци - Георги Пулевски, Партений Зографски и Панайот Гиновски.
Сега в Галичник са останали само няколко постоянни жители, но през лятото селото се оживява, особено около прочутата Галичка сватба. Открай време всяка година на 12 юли - Петровден, се провежда обща сватба на всички пожелали да го направят. В миналото младоженецът веднага заминавал на далечен гурбет. Сега това е голяма атракция, за която идват хора от всички краища на света.
В Галичник могат да се разгледат църквата, музеят на Георги Пулевски. Има хубав и немного скъп хотел "Неда" в архитектурния стил на красивите галички къщи. Могат да се ползват и частни квартири (през лятото). В селото има магазин, ресторант и други малки заведения. Изходен пункт е за първенеца на планината - връх Меденица (2163 м). Като страж над селото се извисява скалистата грамада на Говедарника (2011 м). Галичник е свързано с 20-километрово шосе с Мавровското езеро, но редовен транспорт до него няма.
Друго интересно село е Лазарополе. Преди е било на друго място, близо до сегашното. Веднъж, когато турците нападнали селото, хората избягали и се скрили в близката пещера. Намерила се предателка - лудата Калина, която издала местонахождението им. Турците ги задушили с дим и само някой си Лазар се спасил. Той основал сегашното село, кръстене на него. Пещерата пък носи името на извергнатата - Калина дупка. Празникът на селото е 2 август, Илинден, и заслужава да се види.
Изходни пунктове за Бистра са селата Таймище, Лазарополе, Галичник, Янче, но основен е курортът край изкуственото Мавровско езеро. Почти цялото западно крайбрежие на езерото от Маврови Анове през язовирната стена до село Маврово е курортна зона с много частни вили, хотели, почивни станции и т.н. Около село Маврово, в най-южната точка от крайбрежието, се намира и един от най-значимите ски-центрове в Република Македония, с множество седалкови лифтове и ски-влекове, изцяло по склоновете на Бистра.
Курортната зона край брега на Мавровското езеро е свързана чрез автобусен транспорт с Гостивар, Тетово, Скопие, с Дебър, Струга, Охрид и с Кичево, Крушево, Прилеп.
Самото Мавровско езеро е изкуствено, с дължина 12 км и широчина 3 км. Дължината на брега възлиза на 24 км, а най-голямата му
200
дълбочина е 48 метра. Площта му е около 14 кв.км, а надморската височина - 1200 м. Богато е с риба - пъстърва, плашица, клен и др.
На границата на планината Бистра има и една действаща хижа - планинарски дом "Китка" (Таймище). Намира се в близост до едноименното село, на 1200 метра от шосето Скопие-Кичево и на 40 метра от жп линията Кичево-Таймище. Това е бивша жп спирка, предадена на планинарското дружество "Китка" (Скопие), сегашния собственик на дома - стабилна постройка с приземие и етаж. Има 27 легла в 6 стаи, туристическа кухня и трапезария, ток, топла вода, вътрешна тоалетна и умивалня. В дома не се предлага храна. Няма постоянен хижар. Ключът се взема от дружеството в Скопие. До дома се стига от разклона на шосето (90 км до Скопие и 18 км до Кичево) и от жп спирка Заяц (7 км).
Възможни преходи от дома - до Мавровското езеро (около 4 часа), до село Галичник (около 8 часа) и др.
В пазвите на Бистра е скътан един от най-значимите културно-исторически паметници в Република Македония. Това е известният манастир "Св. Йоан Бигорски". Разположен е над левия бряг на река Радика, на 1 км от шосето Маврово-Дебър, срещу село Ростуше. Основан е през 1020 г. Изгорен от турците и възстановен в 1743 г. В него се намира един от най-прочутите иконостаси на Балканския полуостров. Той е дело на двамата майстори резбари - Петре Филиповски (Гарката) от село Гари и Макария Фрчковски от село Галичник. Работили са го цели 10 години (1830-1840) от орехово дърво. По своята техника това резбарско дело надминава работата в църквата "Свети Спас" в Скопие. Църквата в манастира разполага и с други дърворезби, които заедно с чудесните икони и фрески допълват картината относно културно-историческото богатство на манастира.
До разклона за манастира може да се използва междуградски автобус от и за Дебър.
Някои от църквите в миячките села (Селце и др.) също представляват интерес.
МАРШРУТИ
Възможности за други планинарски дейности и спортове
К Маврови Анове (1215 м) - село Галичник (1350 м), около 5 ч (20 км)
Този маршрут не е маркиран и се върби главно по шосето (с някои пресичания).
Маврови Анове е един от курортните центрове по западното
201
крайбрежие на Мавровското езеро. Има спирка на междуградските автобуси. От него се тръгва по шосето за Дебър край езерото. Минава се край пощата и се стига до язовирната стена. Тук шосетата се разделят. Западно, по изтичащата от езерото Мавровска река, продължава главното шосе за Дебър, а вляво, южно, през стената, се отделя шосето за южния край на езерото, където са селото и курортът Маврово. Само че на 1,5 км преди тях (3-4 км от Маврови Анове) вдясно се отделя шосето за село Галичник. Тръгва се по него, като на доста места се пресича по добре личаща си пътека. За около 2 часа от старта се стига до Младенова чешма с хубава студена вода, на самия път. Минава се обръщалото на товарните камиони, извозващи дървени трупи (понякога вземат на автостоп и така се спестява време) и се стига друга, още по-голяма и хубава каменна чешма - Царевец, строена през 1939 г. Тя е над горския пояс. С нея трябва да се хване по стария път вдясно (главното шосе прави един дълъг с километри завой), а после вляво да се пресече по широка пътека и да се излезе на най-високата точка от маршрута - 1705 м. Това е една седловина, където се събират 4 пътя - от Галичник, от Мавровското езеро, старият път от Мавровското езеро и един макадамов път в южна посока, отиващ към най-високите ски-влекове на ски-център Маврово.
Оттук се открива хубав изглед към част от Шар (връх Кожа, Лера, Враца и др.), Сува гора, долината на река Радика и т.н. Дотук се стига за около 3 часа от Маврови Анове.
Продължава се югозападно по асфалтовия път и за около 30 минути се стига до постройка на десен завой. На 250-300 метра над нея има кошари. От този завой на пътя вече се вижда първенецът на планината - връх Меденица (2163 м) на 245 градуса северен азимут. След още около 20 минути се достига място, където шосето отива вдясно, на запад, и прави големи завои. Трябва да се продължи южно, по високото напрежение, и слизайки стръмно, да се пресече към виждащото се долу шосе. Пак се хваща по пътя и се минава край голяма чешма с корита (на около 50 метра вдясно от пътя). Тази вода е само за животни и не бива да се пие от хора. По шосето се минава край още една чешма, а малко преди да се влезе в селото, се подминава и футболното игрище. То е най-удобното за бивак място край село Галичник. Има и чешма в близост.
В селото се стига за около 5 часа. Маршрутът е лек и приятен, а по пътя може да се хване автостоп. Представлява част от западната македонска трансверзала "Люботън-Охрид".
Л Село Галичник (1350 м) - село и курорт Маврово (1210 м), около 4,30 ч
202
Този маршрут също не е маркиран. Той е най-прекият път от Галичник до южното крайбрежие на Мавровското езеро.
От селото се тръгва по единственото шосе за Мавровското езеро и по описания вече начин се достига най-високата му точка - седловината на 1705 м, където се събират 4-те пътя. Дотук се идва за около 2,30 ч.
Хваща се вдясно, южно, по макадамовия път. Вървейки по него, насреща изниква масивът на връх Бързовец, около 2000 м. Виждат се и два ски-влека отпред, Вдясно, под връх Султаница.
За 30-ина минути се стига долната станция на втория влек. Отпред, Вляво, се виждат още няколко. Малко след това пътят продължава Вдясно, а маршрутът се отделя и в североизточна посока се достига горната станция на двуседалковия лифт. Оттук се открива цялостен поглед към Мавровското езеро. Вдясно се хваща черен път, който известно Време Върви под съседен ски-Влек, а после Вдясно стига до началните станции на други два Влека, където е и горната станция на едноседалков лифт (общо в ски-курорта има 2 седалкови лифта и 9 влека). Вляво по пътя (отдавна вече в гора) се засича ски-пистата и по нея се слиза. Става доста стръмна, но пърбо вдясно, а после, пресичайки я вляво, се продължава Вече по-полегато под двуседалков лифт. Долу се виждат станцията на лифта, селото, езерото, църквата в него. От пистата вляво се отделя пътечка и през гората, пресичайки тук-там, се слиза до селото и курорта Маврово.
Маршрутът отнема всичко около 4,30 ч. Край езерото има удобни за бивак места. Има и хотели, разбира се, скъпи, магазини за хранителни продукти. От селото са 5-6 км до Маврови Анове, където може да се вземе междуградски автобус. В някои писания може да се прочете, че от село Маврово до село Галичник има маркировка, но такава липсва.
М Село Галичник (1350 м) - връх Меденица (2163 м), около 2 ч - село Галичник, около 3,30 ч
Този лъчов маршрут се прави без багаж и е част от западната македонска трансверзала "Люботън-Охрид".
От селото се тръгва директно нагоре, в северна посока, към тясната скалиста седловина (като пролом в скалите), западно от Връх Говедарника (2011 м). Засича се пътечка, която пресича коритото на оттока под тази тясна седловина и от другата му страна се изкачва стръмно до скалистия пролом. Оттук си личи и маркировката към върха (явно остатък от стара). Не е от най-надеждните и да не се разчита само на нея. След седловината (пролома) се следи сухото дере зад нея до "Водослива" на две други сухи дерета с долинни уширения. Тръгва се срещу лябата (по посока на движението)
203
долинка в северозападна посока и после вдясно, по логичен и тук-там маркиран път, се държи вододелът между долинките. Той прави завой на 180 градуса и в южна посока, вече над 2000 м, се следи билото 300-400 метра. Отново почти 180-градусов завой и се излиза на дългото и заравнено било, на което е и връх Меденица. Билото прави абсолютен "зет" за да достигне до първенеца. В края има опасност от загубване при мъгла, ако не се носи компас. Върхът е при леко издигната скална маса. Отбелязано е, че това е 5-а контролна точка от западната македонска трансверзала "Люботън-Охрид" с надпис "КТ-5". Изкачването отнема около 2 часа.
От върха се открива невероятна панорама към най-високите планини на Македония - Кораб, Шар, Дешат, Крчин, Стогово-Караорман и т.н. За подробности - виж азимутния кръг в края на книгата.
Обратният път отнема 1-1,15 ч, т.е. целият лъч се прави за около 3,30 ч.
Н Село Янче (700 м) - село Галичник (1350 м), около 2,30 ч
Маршрутът не е маркиран и е само изкачване. До смесеното (християни и мюсюлмани) село се идва от разклона на шосето Дебър - Гостивар (1 км). На разклона има автобусна спирка.
От селото се тръгва по камионен път за Галичник. Пътят е прекаран до едни отвесни скали високо над Янче и там е зарязан. На първия ляв завой върху камък с червена боя е написан № 57. Следва остър, почти 180-градусов ляв завой. Оттук се отделя съвсем малка пътечка върху сипея по продължението на идващия от село Янче път т.е. преди завоя. Може да се продължи и по пътя и после да се засече пътеката на билото на рида, но е малко по-дълго. Пътечката пресича деренцето, което минава и през село Янче. Точно тук е изписан и № 58. Това не е туристическа маркировка, но помага за ориентацията на тръгналите към Галичник. След диагонално изкачване пътечката, която се губи на места, хваща билцето на рида и тръгва нагоре по него, като се върви край електрическите стълбове. Пресича 2-3 пъти камионния път, по който се вървеше в началото, и се достига хубава каменна чешма, строена през 1923 г. в памет на жената и дъщерята на майстора ѝ. Мъка и оптимизъм е вградил в нея човекът.
Пътеката продължава на серпентини, промушвайки се между скалите, надвиснали отгоре като орляк. Отзад, на запад, все повече се открива долината към Дебър с Дебърското езеро, двата Крчина (Фараоните), селата по отсрещния склон, Стогово, албанските планини.
Пътеката завива надясно и югоизточно влиза в западния край на село Галичник, при хотел “Неда". От село Янче се идва за около 2,30 ч,
204
а ако се смята от разклона на шосето Дебър - Гостивар, към 3 часа.
О Село Галичник (1350 м) - село Селце, около 3,30 ч - пещера Калина дупка, 6,30-7 ч - село Лазарополе (1200 м), около 8,30 ч
Маршрутът е маркиран, макар и немного надеждно. Той е част от Западната македонска трансверзала "Люботън-Охрид".
От Галичник се тръгва по шосето за Мавровското езеро и след изворите на Галичка река се свива вдясно по черен камионен път. В случай че се изпусне разклонът, пътят може да се засече, като се стигне до футболното игрище, вдясно от шосето. Черният път се изкачва вдясно от игрището, над което е и каменната чешма. На нея се появява за пръв път и маркировката. След около 20 минути изкачване се излиза на билце с поляна и гора наоколо. Тук пътят се разделя. Основният, вдясно и надолу, е обиколен. Продължава се по левия, горния, където е и маркировката. Почти по хоризонтал се Върви през гора и поляни и пред малко голо връхче, където се губи пътеката и маркировката, се свива вляво, югоизточно, и се засича хубава пътека. През китна полянка се влиза в "горския пролом" (пътеката върви в тесен улей между буки и скали). За около 2,20 ч от Галичник се стига обзорно скалисто място с поглед към Стогово с върховете Биг Дорг, Бабин срт и др. На билото зад Тресонечка река се вижда и горният край на днешната цел - село Лазарополе.
Следва спускане право надолу по личаща пътека и се излиза на черен път. Маркировката го пресича и слиза надолу право към Тресонечка река. Но ние предлагаме друг, по-интересен вариант до края, макар и немаркиран. Тръгва се по пътя вляво (надясно се отива към село Росоки, откъдето също може да се върви към село Лазарополе) към село Селце. Насреща се вижда село Тресонче.
Влиза се в село Селце и веднага се свива надолу, вдясно, към църквата, която се вижда. Под нея има хубава полянка с дървени пейки и огромна каменна чешма - чудесно място за почивка. От село Галичник дотук се идва за около 3,30 ч.
Селцето се намира над десния приток на Тресонечка - Селечка река. В него няма постоянни жители, но лятото е пълно с хора. Магазин или кръчма няма. От Селце се продължава надолу по черен път. За 30-40 минути се стига до водослива на двете реки - Тресонечка и Селечка. Първо се пресича по мост Селечка. Минава се край изоставен голям обор и срещу течението на Тресонечка река, по пътя, се достига и преминава моста и над нея. След моста пътят се разделя. Нагоре продължава за село Тресонче, а надолу, полевия бряг на Тресонечка река - към Дебър (маршрутът е в тази посока). След още 20-ина минути, или всичко от село Селце за около час, се минава край чешма на пътя. След още 5-6 минути - разклон.
205
Главният път продължава надолу към Мала река, Радика и Дебър, а вдясно се отделя път през мост за село Росоки, което е на 1 км. От този разклон, точно където са двете дървени табели за двете села (Росоки и Тресонче), в югозападна посока, нагоре, диагонално, тръгва широка обрасла пътека. Маршрутът продължава по нея без маркировка. Маркировката минава през село Тресонче, но се върви по открито и е по-дълго. Пропуска се и пещерата Калина дупка. След 67 минути по пътеката се вижда отзад и село Росоки. След още 15ина минути се стига разклон на пътеката. Хваща се вляво и нагоре. След още 10-15 минути идва едно обзорно място с панорама към долината на Тресонечка река, Стогово и вековните букови гори наоколо. Над пътеката като ориентир се вижда висок скалист връх. Вдясно от него е село Лазарополе. Пътеката е доста обрасла. Дотук от село Селце се идва за около 2 часа.
След още 35-40 минути се достига природен феномен - стара бука, заклещена между две канари. От нея виси истински лиан, който става за маймунска люлка. 15-ина минути по-късно е голямата бука с извора под нея. Вляво, нагоре, се отделя пътечка, която за 100-ина метра води до входа (в огромна скала) на пещерата Калина дупка. Дълга е около 50 метра, с няколко странични коридора и сталактити в дъното, по тавана и стените Не е електрифицирана и трябва да се носи светлина. Да се внимава от подхлъзване, но няма опасност от загубване. Разглежда се за 15 минути. Всичко отбивката отнема около 30 минути.
От пещерата за около час се изкачва и после леко се спуска към село Лазарополе. Да се Внимава пред седловината. Пътечката се търси сред храстите вляво и нагоре.
От Галичник се идва за около 8,30 ч с 30-минутно разглеждане на пещерата Калина дупка. До селото, както и до околните Тресонче и Гари, през лятото идва един автобус от Скопие В петък и в неделя тръгва обратно.
П Село Лазарополе (1200 м) - село Гари (1050 м), 2-2,30 ч
Тази маршрутна отсечка също е част от западната македонска трансверзала “Люботън-Охрид". Маркирана е добре.
Тръгва се по единственото асфалтирано шосе надолу. В края на селото се свива Вляво по деренцето, покрай телефонните стълбове, по които е маркировката. Слиза се малко стръмно и за около 30 минути от селото се стига до Гарски извор, под голяма надписана скала с хубава студена вода. Насреща е Момина скала. Изглежда, във всяка планина на Балканския полуостров има поне по една Момина скала. Панорамата на Стогово се е открила, разсечена от Гарска река.
206
За около час се слиза до Мала река, която е граница между Бистра и Стогово-Караорман. Малко преди това, като се излезе на черния път, пътеката се губи, но се пресича надолу и без проблеми се слиза до Виждащото се шосе. Пресича се мостът над Мала река и се стъпва на територията на планината Стогово-Караорман. По асфалта, срещу течението на левия приток на Мала река - Гарска река, за 30-40 минути се отива до центъра на село Гари. Преди да се влезе в него, се минава край голяма каменна чешма - за оправяне на тоалета. От Лазарополе се идва за 2-2,30 ч. В селото има магазин, кръчма, туристическа спалня (на сдружението на пенсионерите), хубава църква и т.н. Родно огнище на много и прочути майстори резбари. Отстои на 11 км от шосето Дебър-Гостивар. Лятото веднъж седмично има и автобус от и за Скопие.
Драги читатели, нарочно даваме само еднодневни маршрути, а всеки от вас, според интересите, времето, с което разполага, и т.н., може да си "сглоби” хубав многодневен преход. Разбира се, възможни са и други пешеходни маршрути в тази интересна планина, но за това имате думата вие.
В Бистра има великолепни възможности за ски и колотуризъм. Наличието на ски-съоръжения до близо 2000 метра надморска височина, спокойният релеф, многото и високи пътища, немалкото селища в самата планина с възможности за нощувка в някои, са предпоставки за това, естествено - неизползвани.
Карстовият характер на планината, както и откритите вече пещери предполагат спелеоложка активност.
Наличието на високи седалкови лифтове дава възможност за ефектни полети с делта- и парапланери над Мавровското езеро.
НА ДОБЪР ЧАС В НЕСТАНДАРТНАТА БИСТРА!
