13. ЧЕЛОИЦА
Обща характеристика - име, граници, образуване и състав, орография, климат, растителен и животински свят, население, изходни пунктове, хижи, културно-исторически ценности
Челоица е от най-малките високи планини в Македония. Може да се срещне под различни наименования. Често я присъединяват към по-обширната ѝ северна съседка Сува гора. Много по-често я дават с името на най-високия ѝ връх - Добра вода. Напоследък се налага все повече наименованието Челоица, което и ние приемаме за официално име на планината.
Нека разгледаме границите ѝ. На север орографска връзка на Челоица със Сува гора е седловината Пеклище (около 1350 м). През нея минава шосе от Гостивар за селата по долината на Мала река и до селището Македонски брод. В източна посока границата слиза до изворната област на Мала река и върви по нейното течение. Първоначално източно, после югоизточно и накрая пак източно достига водослива ѝ в Треска. Оттам тръгва срещу течението на последната, в южна посока, до водослива в нея на реката, протичаща през село Тополница. Върви западно, срещу нейното течение, минава през село Тополница и малко над него продължава срещу течението на десния (южния) начален приток до изворната му област. В западна посока достига седловината Белези (1697 м), гранична между Челоица и Песяк на юг. От нея, също западно, тя слиза до изворната област, а после върви по течението на реката, протичаща през селата Туин и Арангел и вливаща се в река Заешка, край Кичево. Първоначално северозападно, а после западно границата достига до село Туин. От река Треска през седловината Белези дотук границата на Челоица е с малката планина Песяк (на юг).
От село Туин, в северна посока, границата следва северния край на Кичевската котловина и през село Букойчани достига река Заешка.
208
Без да върви срещу нея, веднага сменя посоката и североизточно се изкачва до седловината Буковик (1185 м) и в същата посока Я слиза до Лакавичка река. От Заешка до Лакавичка река границата е с малката планина Буковик (на северозапад). Продължава малко по течението на Лакавичка река до водослива в нея на Железна река, протичаща през голямото село Србиново. Тръгва североизточно срещу течението ѝ, минава през въпросното село и малко над него хваща срещу големия ѝ десен начален приток. Стига до 90-градусовия му завой на югоизток, но преди него границата в същата североизточна посока изкачва сухия дол до седловината Пекли ще, където кръгът се затваря. От Лакавичка река, през седловината Пеклище, до водослива на Мала река в Треска границата на планината е със Сува гора.
В така описаните граници Челоица заема площ от приблизително 200 кв.км. Разстоянието по права линия между най-северната и най-южната точка, т.е. между граничните седловини Пеклище и Белези, е 20 км. Съответно между най-западната и най-източната е около 27 км.
Челоица е изградена главно от гранит, гнайси и шисти. Сериозни следи от заледяване няма. Част е от една по-голяма планинска верига, която спокойно би могла да се приеме за една планина. Тя включва от север на юг Осой, Сува гора, Челоица и Песяк и се простира на дължина между два завоя на река Треска. Но да се върнем на Челоица. Планината има добре очертано главно било с обща посока северозапад-югоизток и две по-големи отклонения от него.
От север главното било започва от граничната седловина Пеклище (1350 м). От нея се издига в югоизточна посока постепенно и достига 1840 м при първия сериозен връх - Лумуне. Билото продължава в същата посока и върви 7 км (по права линия) без особени денивелации. Издига се сериозно при първенеца - връх Добра вода (2062 м, единствен двухилядник), който е и основен орографски възел в планината. От него билото като цяло държи същата югоизточна посока, но прави една голяма дъга, отворена на югозапад, и завършва при граничната седловина Белези (1697 м).
Първото сериозно отклонение от централното било тръгва от първенеца Добра вода на запад. Завършва при граничната седловина Буковик (1185 м). Най-личният му връх е кота 1517 м, непосредствено над седловината. Другото отклонение се отделя източно от централното било на Челоица при най-изпъкналата част от дъгата, която прави то, югоизточно от връх Добра вода. Завършва при 6одослива на Мала река в Треска.
През Челоица не минава никой от главните балкански вододели. Всички води, изтичащи от планината, в крайна сметка се изливат в
209
Бяло (Егейско) море чрез Вардар. Все пак най-сериозният вододел е този между Вардар и Треска (вливаща се във Вардар). Тръгва от граничната седловина Пеклище (1350 м) и следва главното било до първенеца - връх Добра вода (2062 м). От него вододелът хваща в западна посока, следвайки билото на страничното отклонение до граничната седловина Буковик (1185 м). Всички води (които са минимален процент), изтичащи надясно от така описания вододел, се вливат чрез Лакавичка река във Вардар. Тези, тръгващи наляво, директно или индиректно, достигат река Треска. Те са огромната част от водите на планината.
Водното богатство на Челоица са реките, извиращи от нея. От тези, тръгващи към Вардар, най-голяма е Лакавичка река, извираща западно от първенеца. Влива се във Вардар непосредствено край Гостивар. Най-големият ѝ приток е Железна река, водеща началото си северозападно под връх Добра вода. Нейният начален извор е чешмата Добра вода, даваща името и на най-високия връх в Челоица.
От реките, изтичащи към Треска, най-значима е Мала река, извираща източно под граничната седловина Пеклище. Всичките ѝ притоци са десни, т.е. от Челоица. Влива се в Треска, непосредствено западно от ниския връх Север (1192 м). Друга по-голяма река води началото си западно под граничната седловина Белези (1697 м). Влива се в Заешка река, непосредствено край град Кичево.
Климатът на Челоица до 1700-1800 м е умерено-континентален, а над тази височина - субалпийски.
Растителният и животинският свят на планината е типичен за този географски пояс. Истинско богатство са широколистните запаси на Челоица. Има и високопланински пасища.
Тази планина е доста населена за размерите си, като най-много селища има по източните ѝ склонове. Те са по-полегати и с повече речни долини. По западните ѝ склонове населението е смесено - христяни и албанци, а по източните живеят само християни. Централното било е гранична линия за разпространението на етническите албанци (шиптърите).
Основни изходни пунктове са християнското село Железна река (на едноименната река, на 900 м, без редовен транспорт до него), шиптърското село Србино, жп спирка Падалище на линията Гостивар-Кичево (в близост до едноименното село, от него тръгва най-прекият път за първенеца Добра вода), село Папрадище (най-близо до първенеца на планината, но до него няма редовен транспорт). От долината на Мала река най-сериозен изходен пункт е село Самоков, до което има частен микробусен транспорт от Македонски брод.
210
Курорти и хижи в Челоица липсват. Има само един заслон на 1550 м, до манастира "Св. Николай". Нова, но занемарена постройка. Легла няма, но има матраци и със спални чували може да се спи. Има печка, маси, пейки.
Манастирът "Св. Никола" е в съседство на границата на буковата гора и алпийските пасища. Представлява само една църквичка и дървена кула-камбанария. Всяка година на празника на манастира - 2 юни (независимо какъв ден от седмицата се пада), околността се пълни с народ. Идват и много планинари, главно от Гостивар, които правят изкачване на връх Добра вода.
МАРШРУТИ
Възможности за други планинарски дейности и спортове
В Челоица, въпреки че е във вътрешността на страната и е висока, няма маркирани туристически маршрути. Планината не се радва на масово посещение, но се надяваме, че това ще се промени.
К Село Железна река (900 м) - Манастир "Св. Никола“ (1550 м), 1,45-2 ч - връх Добра вода (2062 м), около 4,30 ч - село Ковче (600 м), 9-10 ч
До християнското село Железна река няма редовен транспорт. Такъв стига само до по-ниското шиптърско село Србиново, отстоящо на 5-6 км.
От центъра на Железна река се тръгва нагоре по каменистия път към горната махала. Насреща, югоизточно, хоризонтът е запълнен от масива на връх Добра вода. След около 15 минути от центъра се свива вляво по пътечка. Пресича се неголямата Железна река по дървено мостче (може и край него). Нагоре се минава вдясно край малка къща и на серпентини през дъбова гора се излиза на поляна с редки дървета. На нея се намира самотна дървена постройка с няколко вързани зли кучета, които я охраняват! Продължава се нагоре в източна посока по добре очертан рид сред дъбова гора. Целта е главното било на планината. На около 1400 м букът сменя дъба. Завива се вдясно и вече сред букова гора, се траверсира с леко изкачване. За около 1,30 ч от старта се излиза от гората и на остър ляв завой на пътеката се достига дървена чешма (първата дотук от селото). От нея в северозападна посока с леко качване за 15-ина минути, или всичко за 1,45-2 ч, се излиза при малкия манастир "Св. Никола", на 1550 м, на границата на горския пояс. Състои се от църква, дървена камбанария с две камбани и ограда. Църквата се отваря само на манастирския празник - 2 юни. Бялата сграда се вижда от доста
211
места в планината. От самия манастир пък се виждат чудесно връх Добра вода, долината на Железна река с едноименното село и голямото Србиново. Над манастирчето се намира заслонът, който с малко средства може да се превърне в уютен планинарски дом.
От манастира се тръгва в източна посока без пътека, подсичайки билото, и за около 20 минути се излиза на главното било, на 1625 м. След няколко минути по билото, при папратова поляна преди гората, трябва да се хване вдясно, по-ниско, пътечката, която подсича западно, в гора, билото и пак излиза на него. За около 50 минути от манастира се пресича камионен път на билото. Продължава подсичането на билото първо отдясно, после отляво и накрая по нещо като коларски път в тревата, по билото, се достига хубава голяма чешма с корита - Добра вода. Намира се на около 1700 м, непосредствено преди изкачването на едноименния първенец, малко вдясно от билото. Тя се води и като начален извор на Железна река. До нея идва черен камионен път от противоположната югозападна посока. От манастира дотук се идва за около час и половина.
За 30-ина минути в южна посока, директно без пътека, се излиза до скалистото теме на тревистия Връх Добра вода (2062 м). От манастира се идва за около 2,30 ч, а от село Железна река - за около 4,30 ч. Има голяма бетонна пирамида сред скалички.
Гледката си заслужава усилията - виж азимутния кръг в края.
От върха се тръгва югоизточно по главното било (пътечката се хваща вляво, малко под билото). Тя пресича висок "език" от буковата гора и пак по голо стига до голяма седловина с метални стълбове за високо напрежение (1710 м). От върха се идва за около 1,15 ч. Продължава се по черен път, завиващ наляво, североизточно, по страничен рид, напускайки главното било. Пътят върви под високото напрежение. На едно място обикаля вляво, но може да се пресече вляво от жиците. След по-малко от час пътят се разделя. Хваща се вдясно и надолу по посока на виждащото се от време на време село Ковче с предприятието до него. По просеката за високото напрежение растат много малини и ягоди. След 10-15 минути пътят прави остър ляв завой, а северно, вдясно, продължава пътечка през гората, подсичаща вляво малко връхче. Пътеката става широка и след около 15 минути излиза на хубав камионен път. Продължава се по пътя вдясно, напускайки билото на рида. Наоколо се забелязват кестени, различни от нашите по листата си. Пътят се пресича няколко пъти по пътечка. Минава се в близост до село Люпще (остава вдясно). Продължава се по шосето. След един орех и няколко кестена вдясно се отделя пряка пътека за село Ковче, слизаща по дълбоката
212
долина под село Люпще. Тя обаче не се следи добре и затова ви препоръчваме описания от нас маршрут.
В края на следващото пресичане (вдясно) се минава край големи, обгледни, характерни скали на 930 м надморска височина. Добро място за почивка и поглед наоколо. Насреща, североизточно, хоризонтът е задънен от масива на Якупица, по-точно Караджица и Даутица със Солунска глава по средата. Дотук се слиза от билната седловина за 2,30-2,45 ч и около 4 часа от върха.
Пресича се без пътека, по нюх, още два пъти (може и по шосето, но е по-дълго) и отново по пътя се излиза на асфалтовото шосе между Гостивар и Македонски брод. Малко надолу по шосето се стига до разклона за село Ковче, на неколкостотин метра вляво, по бреговете на Мала река. То е съвсем малко селце, сгушено В дъбовата гора. До него няма редовен транспорт. Може да се вземе някой от частните микробуси, тръгващи от село Самоков за Македонски брод, но са нарядко. Другата възможност е автостопът, но за по-голяма група е проблематичен. Затова е желателно да се носят бивачни съоръжения в случай на необходимост.
До село Ковче от връх Добра вода се слиза за около 4,30 ч, а от село Железна река са необходими 9-10 ч.
Л Село Железна река (900 м) - Връх Добра вода (2062 м), около 3,30 ч - село Самоков (650 м), около 7 часа
От село Железна река може да се излезе до връх Добра вода и по друг път. Този път е по-кратък и по-ясен. От селото се изкачва билото от другата страна на Железна река, над левия ѝ бряг, т.е. тръгва се в противоположна посока на предишния маршрут. По билото на този страничен рид в югоизточна посока за около 3,30 ч се достига първенецът връх Добра вода (2062 м). От него може директно да се слезе към село Самоков, вместо да се обикаля като в предишния маршрут до село Ковче. Пътят е в източна посока, по прекия рид, спускащ се към село Самоков, в долината на Мала река, а може и по долината, вдясно от въпросния рид. Отнема около 3 часа, или всичко за целия преход - приблизително 7 часа.
При този маршрут се пропуска манастирът "Св. Никола".
М Жп спирка Падалище (700 м) - връх Добра Вода (2062 м), около 3,30 часа
Въпреки че като време изкачването на върха е съпоставимо с това от село Железна река (маршрут 2), имайки предвид редовния жп транспорт до Падалище, то спокойно можем да кажем, че това е най-прекият маршрут към първенеца на планината.
213
По отношение на възможностите за други планинарски дейности и спортове, то най-добри са шансовете за развитие на ски-туризъм, както и донякъде на планински колотуризъм. Факторите са спокойни, плавни била, достатъчно пътища, немалко населени места, наличие на минимален транспорт.
НА ДОБЪР ЧАС В МАЛКАТА, НЕПОЗНАТА, НО ПРЕДИЗВИКАТЕЛНА ЧЕЛОИЦА!
