14. БЕЛАСИЦА
Обща характеристика - име, граници, образуване и състав, орография, хидрография, климат, растителен и животински свят, население, изходни пунктове, курорти и хижи, културно-исторически ценности
Беласица е разположена на територията на 3 балкански държави - Република Македония, България и Гърция. Частта от планината в македонска територия се намира в югоизточния ъгъл на страната.
Навярно поради ослепителната ѝ белота зимно време народът ѝ е дал хубавото и поетично име Беласица.
Да проследим границите ѝ. На север Беласица граничи със Струмичкото поле, т.е. с долината на река Струмица. Вървейки източно, тази природна граница пресича държавната между Република Македония и България, минава през самия град Петрич и достига долината на река Струма. Върви в южна посока по течението ѝ и вече в гръцка територия, преминава през тясната Рупелска клисура (проход, дефиле), отделяща я от ниската Сенгелска планина (на изток). Границата достига Серското поле и вече в западна посока върви по неговия северен край чак до ниската седловина (около 300 м), свързваща или отделяща Беласица и Круша планина (на юг). След нея се спуска леко в същата западна посока до полето около Дойранското езеро и върви по северния му край, влизайки отново в македонска територия. Прехвърля друга ниска седловина (250 м), западно от Дойранското езеро, отделяща Беласица от възвишението Девгели (на юг). Спуска се западно до долината на река Луда Мара (в горното ѝ течение) и северозападно изкачва друга невисока седловина (260 м), отделяща Беласица от ниско възвишение (522 м) на югозапад. Почти северно пак се спуска до долината на Анска река. Върви в източна посока по южния ѝ край, а след това в обратната, западна посока,
215
следва северния ѝ край. Малко пред село Раброво границата завива надясно и в северна посока се изкачва до Костуринската седловина (457 м), орографската преминава през село Костурино и след него съвпада с течението на река Тракайна, по която достига Струмичкото поле, непосредствено южно от град Струмица. Тук кръгът се затваря.
В тези граници Беласица заема площ от приблизително 670 кв.км. От тях 235 кв.км, или 35%, са на македонска територия, 130 кв.км или приблизително 20% - в българска, и 305 кв.км, или около 45% - в гръцка. Разстоянието по права линия между най-западната и най-източната точка, т.е. между Костуринския проход и Рупелската клисура (дължината на планината), е около 63 км, а средната ѝ широчина - приблизително 10 км.
Беласица има вулканичен произход. Съставена е от различни видове шисти (слюдни, кристалинни, амфиболови), сиво и сиво-бели гнайси, които по билото и върховете са едрозърнести и с гранитов вид, на места с гранитови вариации, а някъде и чист гранит. Срещат се и кристалинни варовици, пясъчници и конгломерати. Сериозни следи от глациален релеф няма.
Орографски Беласица е съвсем ясна и опростена. Има едно категорично изразено централно било с посока изток-запад, а северно и южно се спускат стръмни склонове - първите обрасли, Вторите голи. Страничните ридове са къси и стръмни. Само едно по-сериозно отклонение тръгва от централното обило. Всъщност Беласица представлява една много тясна "рибена кост", образно казано. Централното било започва на гръцка територия с кота 763 м, непосредствено над Рупелската клисура. Върви в северозападна посока до българо-гръцката граница, която идва от север, по странично било. Централното било прави остър завой на юг и продължава с междудържавната граница. Югозападно достига първия сериозен връх - Конгур, или още Голям Конгур (1952 м), втори по височина в планината. В югоизточната му част се намира голяма скала, наречена от народа Кукуличова скала. При нея легендарният по тези места хайдутин Кукуличо е имал кървава схватка с поробителите.
Следват няколко безименни коти около 1900-те метра и на 4 км по права линия, западно от връх Конгур, се извисява първенецът на планината - Радомир (Калабак, 2029 м). Това е единственият връх над 2000 м в Беласица.
Билото стръмно се спуска на запад от първенеца. След това се издига леко до кота 1821, за да се спусне отново до най-ниската седловина (проход) във високата част на Беласица - Демир Капия (1710 м). Оттук минава стар коларски път, свързващ село Коларово в българска
216
територия с гръцките Ано Пороя (Горен порой) и Липуш.
Следва един сравнително спокоен участък от централното било с невисоки издатини по него, за да се стигне до обширния скалист масив на третия по височина връх - Лозен (1898 м). От него се спуска на юг обширната тераса Янево блато, по която вероятно е минал на 29 юли 1014 г. гръцкият отряд, нападнал в гръб войската на Самуил при укреплението край днешното село Ключ.
Западно от връх Лозен централното било слиза до седловината Тумба и след това се изкачва до един от най-личните върхове в планината, представляваща и географски интерес - скалистия Тумба (1881 м). Ту се събират трите междудържавни граници - българо-македонската, българо-гръцката и македоно-гръцката. Голяма 2-метрова пирамида, забелязваща се отдалече, потвърждава този факт. Най-тесен до върха е българският коридор (около 20 метра).
Западно от Тумба билото е доста насечено и върви по македоно-гръцката граница. Следват добре изразени и сравнително високи върхове - Сечена скала с проходимата седловина западно от него, двойният Семиркаяз (1880 м), каменистият Висока чука (1874 м) и други безименни коти. Билото постепенно се снижава и достига до безименната кота 1413 м. От нея се отделя единствено сериозно отклонение от централното било на Беласица, по което първоначално върви и македоно-гръцката граница в посока към Дойранското езеро. То тръгва в югозападна посока. Минава през кота 691 м, през връхчето Боска, 720 м, и завършва до граничната седловина с възвишението, високо 522 м, през която минава шосето между Дойранското езеро и град Валандово.
От кота 1413 м централното било продължава северозападно. Минава през връх Джами Кран (1198 м). На около 5 км по права линия от него, в същата посока, билото достига разклонение. Северозападно се отделя неголямо отклонение, завършващо след ниския Летни врв (787 м), южно от град Струмица. Централното било обаче сменя посоката и югозападно приключва при Костуринската седловина (проход, 457 м).
По цялото си протежение Беласица е опасана от черни пътища. Голямата част от тях са прокарвани по време на Първата световна война от българската войска. Билото на Беласица е представлявало брънка от цялостната защитна линия.
През планината не минава никой от главните Балкански вододели. Основният вододел на Беласица е между Дойранското езеро и Бяло (Егейско) море. Започва от седловината (260 м), отделяща Беласица от ниското възвишение (522 м) на югозапад, през която минава шосето Дойранско езеро - Валандово. Вододелът върви североизточно
217
по билото на страничния рид, минавайки през връхчето Боска (720 м), кота 691 м, и достига централното било при възловата кота 1413 м. Продължава вече по него в източна посока. Минава през връх Висока чука (1874 м) и достига Семиркаяз (1880 м). От него вододелът се разделя с централното било и по къс и стръмен страничен рид се спуска южно до граничната седловина (300 м) с Круша планина.
Всички води, изтичащи от Беласица вляво от така описания вододел чрез реките Вардар, Струмица и Струма, в крайна сметка се изливат в Бяло (Егейско) море. Те са огромната част от водното богатство на планината. Останалите води, оттичащи се вдясно от този вододел, попълват водните запаси на граничното Дойранско езеро.
Хидрографски Беласица се характеризира със сравнително гъста речна мрежа (най-вече по северните ѝ склонове) и няколко по-големи минерални избора.
По-големите реки, изтичащи на север и вливащи се в Струмица от запад на изток, са Тракайна (част от началните ѝ притоци са от Беласица), Банска Ломница (дотук са на македонска територия). Следват на българска - Ключко дере, Каменско дере, Дебрало, Лудото дере, Ленщица и Луда Мара (течаща през Петрич). Директно в Струма се вливат доста неголеми реки, изтичащи източно и южно от Беласица, на гръцка територия. Най-значима от тях е Амудопотамос, водеща началото си южно под връх Тумба и достигаща Бутковското езеро (на пътя на Струма). В безотточното Дойранско езеро също се вливат няколко реки от Беласица, като най-известната е Хондзия (на гръцка територия). Към Вардар югозападно се оттичат две реки - Луда Мара (не петричката) и Анска. И двете са на македонска територия. Разбира се, има още много по-малки реки, водещи началото си от Беласица, които допълват цялостната речна мрежа на планината.
От минералните извори най-известен е този в македонското село Банско в северното подножие на планината. Температурата му е 80 градуса по С.
Интерес представляват и водопадите в Беласица. Най-големият (25 метра) е Смоларският на река Ломница, непосредствено над село Смолари. Друг известен водопад е Ленщица, на едноименната река в българска територия.
Трябва да отбележим и наличието в непосредствена близост, южно от Беласица, на две сравнително големи езера - Бутковското (на пътя на река Струма в гръцка територия) и Дойранското, на македоно-гръцката граница. Второто е дълбоко едва 7 метра, но изключително богато на риба, част от която се лови промишлено
218
по един древен способ - чрез опитомени корморани. Надморската му височина е 148 м и водата е доста топла. Все повече се превръща в голям туристически център чрез курортните градчета Стари и Нови Дойран.
Беласица е под силното климатично въздействие на Бяло море, ш главно по долините на Вардар и Струма. Количествата валежи са доста по-големи в сравнение с тези по планините в централната и източната част на страната. Като цяло Беласица е климатична граница между Беломорския климат на юг и умерено континенталния, на север. Това личи най-много по растителността в самата планина и около нея. Често по северните ѝ склонове духат продължително тъй наречените "радовишки" и "пирински" ветрове, които са студени и силни. Над 1700 метра климатът е субалпийски, с продължителна зима и доста сняг.
По отношение на растителния свят Беласица е граница между вечнозелените храстовидни видове, изискващи средиземноморски климат, и листопадни гори, виреещи при по-суров климат. По южните склонове, запазени от студените северни ветрове, има големи пространства, заети от вечнозелени храсти, а по северните не се срещат дори и отделни екземпляри.
Голямото богатство на планината е питомният (ядливият) кестен, който вирее само на север от централното било, до максимум 1200 метра надморска височина. Кестените са обикновено в смесени гори с бук, а над тях е само бук, докъм 1800 м. Дъбът също е разпространен в ниските части. Срещат се бял бор и ела. В субалпийския пояс на планината растат нискостеблена хвойна, боровинки. Има и немалко пасища.
Доказателство за граничната роля на Беласица по отношение на климата е фактът, че на юг от нея растат маслини, а северно, въпреки многократните опити - не.
Беласица е богата на дивеч. Най-разпространени са дивите свине, предвид богата паша от кестени и жълъди.
Планината е от най-населените, но в подножието си. Поради стръмните склонове и дълбоки речни долини навътре в територията ѝ, почти липсват селища (с изключение на високите ѝ западни покрайнини). В непосредствена близост се намират и два сравнително големи града - Петрич в България и Струмица в Република Македония. И в трите части на планината - македонската, българската и гръцката, населението е християнско.
По-използвани изходни пунктове на македонска територия са: село Смолари (около 400 м н.в.) - за планинарски дом "Шарена чешма" и върховете Тумба и Семиркаяз, село Банско (около 300 м н.в.) - за
219
планинарски дом "Дядо Кольо Муртински" и връх Висока чука, село Три води (520 м). Основен обаче е град Струмица.
Разположен е на 250 м край бреговете на река Водочница (десен приток на Струмица) и по най-югоизточните склонове на ниската Смрдеш планина. Отстои само на 2 км от северозападния край на Беласица. Със своите 35 000 - 40 000 жители, Струмица е 10-ия по големина град в Република Македония. Свързан е чрез автобусен транспорт с останалата част на страната. Има хотел, но други възможности за нощувка няма.
Струмица е основан през средновековието и в турско време е достигнал до разцвет. Развалини от стара крепост стърчат над града.
В Струмица има няколко планинарски дружества, но най-активно е: "Йосиф Свещарот" (за връзка: 00389 0902, от България е без 0, дом. 28361 -Душко Георгиев, активист, и чрез Костадин Пантев, работещ в хотел "Есперанто", за връзка: дом. 28 428 - братята Васе и Серджо Серафимовски, активисти).
Курорти в самата планина няма, но в непосредствена близост са споменатите вече село Банско с горещия минерален извор и особено западното крайбрежие на Дойранското езеро с курортните градове Стари и Нови Дойран.
В Беласица има 3 хижи (планинарски домове) - "Шарена чешма", "Дядо Кольо Муртински" и "Три води".
Планинарски дом "Шарена чешма" се намира на около 1250 м сред букова гора. Представлява едноетажна постройка с 3 помещения - кухня, трапезария и спалня с 16 легла на два етажа. Няма електрически ток. В близост има хубава чешма. Изходен пункт е село Смолари (2 часа по маркирана пътека, има и черен път 10-12 км). Свързано е с редовна автобусна линия със Струмица. От дома се изкачват върховете Тумба (около 2,30 ч) и Семиркаяз (около 1,45 ч). Няма хижар, а ключът се намира в братя Серафимовски от Струмица, чието дружество "Ентусиаст" е собственик и стопанин на "Шарена чешма".
Планинарският дом "Дядо Кольо Муртински" се намира на 1160 м. Има 10 легла и
електрически ток от собствен агрегат. Намира се над село Банско (около 2 часа по
маркирана пътека. Има и шосе. Изходен пункт е за връх Висока чука. Няма
постоянен хижар. Собственост е на същото планинарско дружество "Ентусиаст" от
Струмица и ключовете са също в (у) братя Серафимовски.
Планинарският дом "Три води" се намира в едноименното село, на 520 м, в сградата на бившето училище. Има 3 стаи с 10 легла, но ѝ при необходимост може да приюти доста повече хора.
220
Има туристическа кухня, трапезария. Електрически ток няма. Липсва постоянен хижар, а за събота и неделя идва човек от дружеството "Йосип Броз Тито“ от Струмица, чиято собственост е домът.
Чешмата е навън. Изходен пункт за село и планинарски дом "Три води" е град Струмица. Има 7-километров път между тях, но по маркираната пътека се стига за около 1,30 ч.
Беласица е тясно свързана с нашата история. Около тази планина се разиграва трагедията на Самуил и неговите войници, след което идва двувековният мрак на византийското робство. По време на Първата световна война българската войска защитава позиции по цялото протежение на планината. Навсякъде личат следи от тези трудни времена - окопи, землянки, пътища, останки от военни постройки и т.н.
МАРШРУТИ
Възможности за други планинарски дейности и спортове
Въпреки че Беласица е гранична планина, в нея има няколко маркирани маршрута, даващи възможност за запознаване с планината.
К Първи ден: село Смолари (400 м) - Смоларски водопад, около 45 минути - планинарски дом "Шарена чешма" (1250 м), около 2,30 ч
II ден: планинарски дом "Шарена чешма" (1250 м) - връх Тумба (1881 м), около 2,30 ч - връх Семиркаяз (1880 м), 4-4,30 ч - планинарски дом “Шарена чешма" (1250 м), 5,15-5,45 ч - село Смолари (400 м), 7-8 ч
Целият маршрут е маркиран с изключение на отклоненията до Смоларския водопад и връх Семиркаяз.
I ден. От Струмица до село Смолари и обратно има 7-8 рейса дневно и за около 1 дойче марка и 40 минути се попада в изходния пункт (до граничния пункт с България Ново село - Златарево са 6 км). Маркировката тръгва от самата спирка по улицата, перпендикулярна на шосето. Минава се през центъра и малко над него е магазинът (продавницата) "Блажо-промет". Собственикът Блажо е верен "ятак“ на планинарите от Струмица. При него може да се остави излишен багаж, да се купят необходими продукти, да се получи ценна информация, да се измие човек на връщане.
Излиза се южно от селото по черен камионен път (отиващ до билото през планинарския дом "Шарена чешма"). За 10-15 минути от магазина и около 30 минути от автобусната спирка се достига разклон след остър десен завой. Вляво се отделя малка немаркирана пътечка, която живописно води за 10-15 минути до известния Смоларски водопад
221
на река Ломница. Като в тясна фуния водният стълб пада от около 25 метра. От автобусната спирка дотук се идва за приблизително 45 минути. Връщането е по същата пътека, кат сиялото отклонение до водопада отнема 30-ина минути.
Продължава се по пътя нагоре и след 5-6 минути, преди остър ляв завой, вляво се отделя маркирана пътека, точно срещу стар дебел кестен. Маркировката на самия разклон е слаба - на тънко дръвче от страна на пътеката.
След 10-15 минути се излиза пак на пътя и се върви 20-ина метра по него вляво, след което отново се свива вдясно, югозападно, по пътеката. Още 5-6 минути и пак на пътя, но без да се пресича или върви по него, а по допирателната на левия завой се продължава по пътеката. За нови 15-20 минути отново се пресича камионният път. След още 10-15 минути се пресича друг второстепенен, обрасъл, черен път. Нови 15 минути и се излиза на главния път. Върби се вляво 15-ина метра и вдясно се хваща пътеката. Кестените наоколо понамаляват и повечето е бук.
След стръмно изкачване маркировката се разделя. Вдясно е старата (обиколна), а вляво (направо) - новата. Може и по двата варианта. По новата се излиза доста стръмно. Пресича се пътят и още по-стръмно пак се излиза на него за 10-ина минути. Върви се по него вляво около 200 метра и на десен завой се отделя маркираната пътека вляво южно. За 20-ина минути се излиза последно на пътя, на десен завой. Има табелка вляво на дърво с надпис "До дома - 15 мин". Вече само по пътя, за около 2,30 ч от автобусната спирка в село Смолари, се достига до планинарски дом "Шарена чешма", на 1250 м, сред букова гора. От селото дотук 7 пъти се пресича пътят. Вода има чак на хижата. По камионния път от Смолари са 10-12 км.
За всички от 16-те легла има по две одеяла, но спалният чувал няма да е излишен.
II ден. От планинарския дом (хижата) се тръгва по пътя в изток-югоизточна посока и след 5 минути се отделя вдясно. След нови 5 минути - пак на пътя, и се продължава по него вдясно. Вече се открива поглед назад, северно, към Огражден планина. Още 5-6 минути по пътя и се стига до разклон. Вдясно се отделя черен път за Дяволския мост в интересно ждрело (около 2 ч). Продължава се по левия, горния път с маркировката. Следват 1-2 пресичания на пътя. Да се внимава! Старата маркировка влиза в малинак и се губи, а новата върви повече по пътя и въпреки че е по-дълга, се пести време. В един момент от пътя вече се вижда връх Сечена скала (в югоизточна посока) със седловината западно от него, където трябва да се засече централното било на Беласица.
222
За около час от хижата се минава край местността Болницата (на 20 метра вдясно от пътя има каменни останки на военен лазарет от Първата световна война). Десетина минути след Болницата се излиза на широка поляна - "Метеороложката станца“ (1600 м). Оттук вдясно, югозападно, се отделя път, по който се тръгва за връх Семиркаяз, който ви предлагаме в настоящия маршрут на връщане.
Продължава се направо, източно, през "тунел" под вековни буки. След 10-ина минути се минава край пластмасова чешма на пътя. За около час и половина от хижата се излиза на билната седловина, западно под връх Сечена скала (1650 м). Оттук (на самата македоно-гръцка граница) за пръв път се открива поглед към Гърция и Дойранското езеро. Седловината е над горския пояс, но продължавайки източно по пътя, подсичащ северно централното било, отново се влиза в букова гора. След 15-20 минути вляво се отделя черен път за кошари, които оттук не се виждат, но по-нататък се минава над тях. В тия кошари доайен е 100-годишният дядо Симеон, който е живата история на Беласица през този век. От дете е тук и помни всички превратности на съдбата, включително и военните действия през Балканските и Първата световна война. Дядо Симеон е прадядо на планинарския "ятак" Блаже в село Смолари. Въпреки възрастта си, от Гергьовден до октомври е тук, в родната Беласица. На кошарата може да се пийне вода, мляко, да се опита прясно сирене.
Пътят продължава по самата граница на горския пояс. Връх Тумба вече се вижда (познава се по 2-метровата бяла пирамида). След около 45 минути от седловината под Сечена скала пътят излиза под и пред връх Тумба и почти се изгубва в тревата. Точно оттук, вдясно, югоизточно и нагоре, се отделя маркировката, поставена тук-там по камъни в тревата. Не личи много добре, а и пътека няма, но при добра видимост няма проблеми. Излиза се на западния ръб на върха на централното било и за няколко минути в източна посока се изкачва един от най-личните върхове на 3 държави - Република Македония, България и Гърция. Тумба, или както му викат още местните хора - Тромеге (три граници), е висок 1881 ми скалист в най-високата си част. На 20-ина метра източно от 2-те пирамиди (голямата гранична и малката геодезична) има каменен бункер, спомен от войната.
Дотук се стига за около 1,15 ч от седловината под Сечена скала и за около 2,30 ч от планинарски дом "Шарена чешма".
Гледката не подлежи на описание. Човек трябва да погледне с очите си оттук, за да разбере и осъзнае всичко. Разбира се, минимална информация може да се получи от азимутния кръг в края на
223
настоящия гидовник. Все пак заслужава да се отбележат двете големи езера - Бутковското на югоизток и Дойранското на югозапад, дълбоките долини на Струмица, Струма и Вардар, морето от планини във всички посоки, включително и божественият Олимп.
Маркировката достига самия връх, но по целия маршрут трябва да се внимава.
Обратно за около час се слиза до поляната "Метеороложка станца", откъдето се отделя немаркираният маршрут за връх Семиркаяз. Хваща се вляво, югозападно, по черния път. Веднага след остря ляв завой се тръгва по билцето, вляво от пътя, в почти южна посока. Излиза се на разтурена кошара, на 15-ина метра от която тече вода в улей под камък. Все по билцето (ридчето) и накрая, подсичайки вдясно, северозападно, Ниския Семиркаяз, за около 30 минути от "Метеороложката станца” се излиза на връх Семиркаяз (по-нисък само с 1 метър от Тумба -1880 м). На върха има 2 бетонни пирамиди - гранична и геодезична. За 5 минути източно се отива до Ниския Семиркаяз (само 5 метра разлика от главния връх). Има две връхни точки с по една пирамидка на всяка.
Обратно се спуска директно по ридчето от Ниския Семиркаяз и общо за 1 -1,15 ч се връща до разклона на поляната "Метеороложка станца". За още 45-50 минути се слиза до хижата, т.е. пътят от нея през върховете Тумба и Семиркаяз и пак до нея отнема 5-6 часа, като багажът е минимален. Необходими са още 1,30-2 ч, за да се слезе по описания вече маршрут до село Смолари, или за този втори ден са необходими всичко 7-8 часа.
За описания най-значителен маршрут от македонската част на Беласица е необходима предварителна връзка с планинарско дружество "Ентусиаст", от което ще преценят дали и какво разрешение трябва да се вади. При положение че се ходи само до планинарския дом "Шарена чешма" (но без нощувка), Смоларския водопад или друга ниска точка, може и самостоятелно.
Л Село Банско (300 м) - планинарски дом "Дядо Кольо Муртински“ (1160 м), 2 ч
Върви се по маркирана пътека, пресичаща шосето. До курортното село Банско има редовен автобусен транспорт от Струмица. При намерение за нощувка в хижата трябва предварителен контакт с планинарско дружество "Ентусиаст" в Струмица. Не е необходимо специално разрешение.
М Град Струмица (250 м) - село и планинарски дом “Три Води“ (520 м), 1,30-2 ч
Върви се по маркирана пътека. Има и шосе. Събота и неделя има домакин. Не е нужно специално разрешение.
224
Предвид релефа на планината и граничната зона Беласица не предлага големи възможности за други планинарски дейности и спортове.
За тренировъчни алпийски изкачвания се използват невисоки скали край Дяволския мост, на около 2 часа пеша от планинарски дом ш "Шарена чешма".
Стръмните северни склонове на планината и обширната долина на река Струмица са отлична предпоставка за пара- и делтапланеризъм, но липсата на лифтове към билото, а и граничната зона са пречки.
НА ДОБЪР ЧАС ИЗ "ИНТЕРНАЦИОНАЛНАТА" БЕЛАСИЦА!
