3. БАБА
Обща характеристика - име, граници, образуване и състав, орография, хидрография, климат, растителен и животински свят, население, курорти и хижи, културни и исторически ценности
Една от най-значимите македонски планини Баба е известна още и с името на най-високия си връх - Пелистер. Има две хипотези за произхода на това наименование. Първата е, че произлиза от старинната славянска дума "петлистер", която била използвана за название на бялата мура в Македония (сега ѝ викат "молика”), понеже от едно гнездо излизат 5 иглички. Планината е особено богата на този дървесен вид.
Втората хипотеза е свързана с гръцката дума "перистери", означаваща бял гълъб, което е свързано с първия сняг, падащ именно тук, на Баба (Пелистер), гледано от Гърция.
Баба е не само най-южната планина в Република Македония, а и най-южната с алпийски характер и през нея минава македоно-гръцката граница. Най-общо е разположена между Преспанските езера и обширната Пелагония. Числи се към Западния дял на Пелагонийския масив от Динарската група.
Нека да разгледаме по-подробно границите ѝ. На север Баба има 2 орографски връзки с други планини. Източната от двете е проходът Гавато, чиято най-висока седловинна част е 1167 м. Той отделя Баба от по-ниската планина Бигла на север. Другата, западната, е седловината Превалец (918 м), отделяща Баба от малката безименна планина, разположена между Битола и Стрежево езеро. И през двете седловинни връзки минава главният път от Битола за Ресен и Охрид. Между тези две орографски връзки границата минава по южния край на високата около 800 м Гаватска долина, разположена между планините Баба, Бигла и Безименната с най-висок връх Бел Камен - 143 м.
64
От седловината Превалец границата слиза в югоизточна посока и следва югозападния край на полето, заключено между Баба, Безименната планина (между Битола и Стрежево езеро с най-висок връх Бел Камен), седловината Превалец и самия град Битола. Минава югозападно, до крайните квартали на Битола, и оттам взема южна посока, разделяйки Баба от Битолското поле. Тази посока се запазва чак до гръцкия град Флорина (Лерин), пресичайки македоно-гръцката граница между селата Драгош и Етникон. Оттам природната граница прави 90-градусов завой и поема на запад, срещу течението на река Флоринис до самата ѝ изворна област. Веднага след това следва орографската връзка Песодерски проход (1505 м), отделяща Баба от Нередска планина (известна още и като Вичъ, по името на най-високия си връх - 2128 м, на югоизток). През този проход минава шосето между гръцкия Флорина (Лерин) и албанския Корча (Горица).
От Песодерския проход границата следва долината на река Белица (Бистрица) и правейки голяма дъга, отворена на юг, поема в югозападна посока. Точно по средата, между двете гръцки села Андартикон и Тригонон, тя прави 90-градусов завой надясно, северозападно. Прехвърля се през седловината Превол (1135 м), явяваща се орографска връзка между Баба и планинката Горбеч на югозапад. Слизайки в крайбрежната на Мало Преспанско езеро долина, от село Карье границата взема северна посока и чак до Ресенското поле върви в близост на 2-те Преспански езера, по източния край на крайбрежната долина. След езерата гранично за Баба на запад се явява плодородното Ресенско поле, за да се затвори кръгът на прохода Гавато.
В така очертаните си граници Баба планина има дължина от най-северната до най-южната си точка по права линия 36 км и максимална широчина 22 км. Площта ѝ възлиза приблизително на 600 кв.км. От тях около 390 кв.км, или 65%, са на македонска територия, а останалите около 210 кв. км, или 35 %, са на гръцка.
Планината Баба се е издигнала през терциера между Преспанската котловина и Пелагонията. Съставена е от палеозойски шисти (стари гранити) и магмени скали. В някои дялове на планината има тънки слоеве от варовик. По време на диливиума Баба е била скована в лед и оттогава е останал глациален релеф, като циркуси, морени, трогови долини, езера. Особено интересни релефни форми са каменните реки - много наподобяващи витошките морени.
Баба има добре оформено централно било, но и 6 по-сериозни отклонения от него, които донякъде я правят да изглежда отдалеко като купеновидна (подобно на Витоша например). Даже когато е в нея, особено за първи път, човек невинаги може да се ориентира в
65
лабиринта от била. Още повече че централното било не е права линия, а оформя доста криви.
Нека разгледаме първо "гръбнака" на планината, започващ югозападно от селата Трново и Магарево и завършващ на седловината Пребол (1135 м), гранична между Баба и Горбеч. Въпреки криволиците си централното било има обща посока север - юг.
Започвайки над двете споменати села, билото се издига в югозападна посока. Първият сериозен Връх по него е гористият Извидница (1986 м), малко над хижа "Копанки". Излизайки от горския пояс, гребенът на планината е покрит с така наречените каменни реки - грамади от заоблени камъни. В случая Вместо в долинно уширение те са на самото дясно било - нещо, което много рядко може да се види другаде.
Рязкото набиране на височина завършва с връх Стив (2468 м). От него, въпреки че продължава да се изкачва, билото вече не е толкова стръмно и завива надясно, 8 западна посока. Преминава през Илинден (2542 м), който не е напълно самостоятелен връх, а кота от масива на Пелистер, и достига най-Високата си точка в цялата планина - първенеца връх Пелистер, висок 2601 м, 11-и по височина в цяла Македония. С масивността и височината си той рязко се отличава от всички други върхове по Баба. Не случайно името му е синоним и на цялата планина.
От него централното било отново взема югозападна посока и след стръмно слизане се изкачва до връх Широко стъпало (2415 м). От този възлов връх на север и на запад се отделят две от основните билни отклонения, но за тях после.
Билото прави плавна дъга и от югозапад се насочва на югоизток. Преминава последователно през върховете Партизански (2349 м, североизточно под него се е сгушило Мало езеро), безименна Кота 2236 м и Ветерница (2420 м). От последния се отделя друго основно отклонение в югозападна посока, а североизточно под него е другото езеро в Баба - Големо.
От 2420 м билото се спуска почти до 2100 м. Прави рязък завой наляво и почти западно, през характерната скална Голема грива (2166 м) се издига до масивния, заоблен и възлов връх Муза (2350 м). От него на североизток се отделя следващото отклонение от централното било - Неолица. От Муза отново завой, този път надясно, и югоизточно през връх Баба (2093 м) се стига до Шкамби и Рофес (2196 м). При него отново се сменя посоката на централното било и тя е вече югозападна до самата държавна граница с Гърция.
Точно на пресечната точка между централното било на Баба и границата между Република Македония и Гърция се намира връх Ржана
66
(24?? м). От него в западна посока тръгва 5-ото поред отклонение от централното било. Около 4 км границата върви по централното било в югоизточна посока. След "развода" билото прави една голяма дъга, отворена на запад, в центъра на която е връх Тумба (2176 м, вече на гръцка територия). Достига до безименна кота (над 2000 м), от която в югоизточна посока се отделя последната по-значима издънка от гръбнака на Баба, завършваща над град Флорина (Аерин). От същата кота главното било отново сменя основното направление и поема югозападно. Изкачва се до последния значителен връх на планината - Кало Неро (Бела Вода, 2156 м). После само слиза в същата посока и достига най-южната точка на планината при седловината Превол (2135 м).
Кои са по-главните отклонения от така описаното централно било? Вече споменахме, че са 6 на брой, освен многото по-незначителни, разбира се.
От север на юг по централното било първият значителен възел е Широко стъпало (2415 м). От него тръгват едновременно две сериозни била. Чрез седловината Два гроба в посока северозапад, почти север, се отделя скалист рид между реките Цапарска на изток и Шемница (Маловишка) на запад. Най-високата му точка е при връх Кози камен (2108 м) - красива каменна грамада.
Също от Широко стъпало западно се отделя едно от най-масивните и дълги отклонения, разположено между реките Шемница (Маловишка) на изток и Преспанското езеро и Ресенското поле на запад. В западна посока това странично било достига най-високата си точка при връх Голема чука (2189 м). Оттам рязко завива на север. Снижавайки се като цяло, но се и издига в 2 върхови точки. След Голема идва Мала чука (около 2000 м). Следва дълго и полегато спускане до седловината Кодру (1739 м). След нея се издига внушително до каменистия и обрасъл връх Вртешка (2010 м), най-северния не само на това отклонение, но и на цялата планина. Не случайно именно заради този връх и някои други фактори (дължината на това било и качеството му на част от главния Балкански вододел) някои са склонни да приемат това отклонение като северното начало на главното било на Баба. Разбира се, има някаква логика, но според нас тя не е достатъчно основание за това.
Третата поред издънка е тази, отделяща се от главното било при връх Ветерница (2420 м) в югозападна посока и заключваща се между двете реки - Кранска на север и Брайчинска на юг. Има две по-изразителни коти по него - 2090 м в близост до главното било и връх Гура (2103 м), който може да се срещне и под имената Марушица и Големо врвче.
67
Следва едно от най-големите отклонения - Неолишкото, тръгващо от масивния Муза (2350 м) в североизточна посока. Заключено е между реките Сапунджица на север и Злокучанска на юг. По него се редуват доста високи и интересни върхове - изшиленият Скрково (2140 м), Безименен (2008 м), невероятните канари на Црн камен (1909 м, свърталище на орли), обраслият с папрат и боровинки Неолица (1863 м, над едноименната хижа и малко встрани, западно от билото), Бабин зуб (надвесен над село Ниже поле и напълно отговарящ на името си)... Североизточните спусъци на Неолишкото отклонение стигат непосредствено до Битола.
Друго голямо отклонение се отделя от връх Ржана в западна посока. По неговото било върви държавната граница между Република Македония и Гърция, почти до самото Преспанско езеро. Най-високият му връх е Бояджиев (2329 м), отделен от Ржана (на главното било) с едноименна седловина - Ржана (1973 м). Над Преспанското езеро се е надвесил Цуце (2120 м), а още по-близо до езерото е кота 1609 м. Разположено е между Брайчинска на север и реката, минаваща през гръцкото село Лемос, на юг.
Последното (6-о), смятано от север на юг, отклонение от централното било на Баба планина се намира изцяло в гръцка територия. Отделя се от безименния двухилядник между връх Тумба (2176 м) на североизток и връх Кало Неро (Бела Вода, 2156 м) на югозапад. Завършва в източна посока над град Флорина (Лерин) с връх, висок 1641 м. Ограничено е между реките Ткусация на север и Флоринис на юг. В началото на отклонението се намира един двухиляден безименен връх.
Освен изброените и описани по-основни и значителни 6 билни отклонения има и доста други по-малки. Северно от връх Пелистер се намира седловината Пресеко (1590 м), откъдето минава камионният път за връх Пелистер и Големо езеро. Дебели рид е между реките Црвена и Езерска (Лак поток), водещи началото си от района на двете езера - Мало и Големо. Ридовете от двете страни на река Острецка завършват източно над Битолското поле с две коти - 1409 м (северната) и 1437 (южната). Ридовете западно и източно от връх Тумба (2176 м) са в гръцка територия.
Съществува и едно съвсем условно разделение на планината. Най-северната част, отделена от останалите части чрез реките Брайчинска и Сапунджица, и билната седловина северозападно от скалистия връх Голема грива (2166 м) се нарича Пелистер. Неолица е цялото Неолишко отклонение от централното било с най-висок връх Скрково (2146 м), между реките Злокучанска и Сапунджица. Третата част са Баба и Муза. Обхващат билната част от седловината северозападно от Голема грива до седловината северно от връх Ржана,
68
както и неголемите странични ридове от двете страни на Острецка река. От централното било тук влизат върховете Голема грива, Муза, Баба, Шкамби и Рофес.
Последният, четвърти и най-южен дял се нарича Балтан со Ржана и се намира на юг от реките Брайчинска и Кишевска и билната седловина, северно от Ржана.
Както се вижда, най-големи са двата крайни дяла - северният и южният, а двата средни са почти символични в сравнение с тях. Според нас това не е най-прецизното разделение на Баба планина, но го даваме като единствен опит в тази насока. От него личи, че по-голяма част от македонската територия на планината носи името Пелистер. То напълно замества официалното Баба в обикновеното общуване.
Една друга, съществена подробност за високите билни части на Баба планина. Те са почти изцяло покрити със землянки, бункери и траншеи. Подобни "съоръжения" са неми свидетели на не една човешка драма и трагедия. По тези високи била (даже и на връх Пелистер) е минавал фронтът по време на Първата световна война между Българската армия и тази на Съглашението. Тук наред с французи и англичани са се сражавали африкански негри, главно от Сенегал, както и непалски гуркхи. Наред с прекрасната природа тук човек се сблъсква очи в очи и с историята.
Част от централното било на Баба е продължение на един от главните вододели на Балканския полуостров - този между Егейския (Беломорския) и Адриатическия басейн. Всички води, изтичащи източно от билото между граничната седловина Превол от юг и връх Широко стъпало от север, се вливат в огромната си част в Црна река, десен приток на Вардар, и оттам - в Егейско море. Само незначителна част се включват в река Белица (Бистрица), която също изпраща водите си в Егейско море, макар и не чрез Вардар.
От връх Широко стъпало Балканският вододел напуска централното било на Баба и върви по отклонението, което завършва с прохода Гавато от север. Изтичащите води източно от това било също чрез Црна река отиват в Егейско море.
На запад от очертания балкански вододел (между седловината Превол на юг и прохода Гавато на север) всички води се изливат в двете Преспански езера. Те пък, както е известно, подземно се изтичат към Охридското езеро. То от своя страна чрез река Црни Дрим влива водите си в Адриатическо море.
От Баба водят началото си доста реки, но няма особено големи. Изтичащите на изток от главния вододел, към Црна река, са по-дълги и по-пълноводни за разлика от изтичащите на запад, към
69
Преспанските езера.
Кои са по-големите реки от север на юг, източно от главния вододел?
Започваме с най-дългата река, изтичаща въобще от недрата на Баба планина. Това е Шемница, водеща началото си от северозападното подножие на връх Широко стъпало. В горното си течение носи названието Маловишка, по името на планинското село Маловище, през което минава. Събира водите на всички притоци от Баба, изтичащи във високата Гаватска долина - Цапарска, Ротинска и други по-малки. Всъщност водосборният район на река Шемница на територията на Баба представлява клина, заключен между главното било на планината и главния Балкански вододел. Частта от главното било на Баба между връх Широко стъпало и село Магарево се явява вододел само на реките Шемница и Драгор.
Между Бигла планина и връх Бел камен водите на Шемница са хванати в изкуственото Стрежево езеро. Заобикаляйки безименната планина (с най-висок връх Бел камен), тя се влива в Црна река като десен приток.
Следва друга сравнително голяма река - Драгор. Събира водите си от немалки начални притоци - Црвена река, изтичаща от района на Мало езеро, Езерска река (Лак поток), извираща под Големо езеро, и Сапунджица, водеща началото си от циркуса, северно от масива на Муза. Това е реката, разделяща Битола на две.
Други реки в южна посока са Злокучанска, извираща в източното подножие на Муза, Острецка, тръгваща от източното подножие на връх Баба, Кишевска, водеща началото си югоизточно под връх Ржана.
На гръцка територия най-значителната река на изток от главния вододел е Ткусация. Тече северно от най-южното отклонение на централното било, завършващо над флорина (Лерин). Тя е ляв приток на Йелашка река, която от своя страна е десен приток на Црна река (влива се на македонска територия).
На запад от главния вододел, към Преспанските езера, изтичат само три по-сериозни реки. От север на юг са Кранска (заедно с началния си приток Щрбино извират от подножието на Партизански врв), Брайчинска, чието горно течение се нарича Ржана и избира северно от едноименния връх на границата. На гръцка територия е реката, извираща северозападно от връх Тумба (2176 м) и минаваща през село Лемос. И трите реки се вливат в Преспанското (Голямото) езеро. Има, разбира се, и доста малки, част от които отиват към Мало Преспанско езеро.
Баба е от малкото планини в Република Македония, на чиято
70
територия има високопланински ледникови езера. Само две постоянни и едно временно красят суровия планински пейзаж.
Големо и Мало езеро са двете постоянни езера, известни още като Пелистерски очи или Горски очи.
Големо езеро се намира североизточно под връх Ветерница на дъното на малък циркус. Със своите 2218 м то е едно от най-високите в републиката. Дълго е 223 метра и е широко 162 м. Дълбочината му от 14,6 м го прави най-дълбоко високопланинско езеро В страната. Под него изтича Лак поток (Езерска река). През лятото водата спада с около 2 метра. При ясно време Видимостта му стига до 12 метра. През август горният слой на водата достига до максимума си от 15,5 градуса по С, а на най-дълбокото - до 7,2 градуса.по С. На брега му е построена кокетна хижа със същото име - „Големо езеро".
Мало езеро е разположено североизточно под Партизански врв на дъното на още по-малък циркус, на 2180 м. Спрямо Големо езеро се намира на 2 км северозападно по права линия. Има приблизително кръгла форма. Дълбоко е 2,6 м, дълго 79 м и широко 68 м. Няма нито явен, нито подземен отток. Максималната температура на повърхностния му воден слой достига през август до 19,2 градуса С, а при дънния слой до 17 градуса С.
Единственото бременно езеро е Орлови бари, северозападно под скалистия връх Голема грива, над изборната област на река Сапунджица.
Климатът на Баба планина е доста разнообразен. Над 1500 м е определено алпийски. В по-ниските части се чувства влиянието в по-голяма степен на умерено континенталния и в по-малка на средиземноморския климат (главно в по-южните части на гръцка територия).
Поради близостта на Преспанските езера по западните склонове на планината падат повече валежи в сравнение с източните. Но като цяло по Баба вали по-малко, отколкото по планините в западния край на страната.
Заради реликтната си терциерна флора (главно бяла мура), морфоложкия и глациален релеф в алпийския дял на планината през 1948 г. е обявен Национален парк "Пелистер". Заема площ от около 12 500 хектара, или 21% от цялата територия на Баба планина. Изключително богат е растителният свят с определено ботаническо значение. Тук растат 88 вида, класифицирани в 23 семейства, които обхващат 29% от съвкупната македонска дендрофлора. Гордостта на парка и планината е бялата мура (молика), наричана още "пелистерска хубавица".
Изключително богата е Баба планина на боровинки. Берат се в
71
промишлени количества. Големи са и площите, заети от папрат, която представлява опасност за останалата флора. Част от високите територии са заети от алпийски пасища.
Животинският свят също допринася за цялостната красота на Баба. Срещат се мечки, вълци, сърни, елени, глигани, зайци, няколко вида орли, яребици, червеноклюнести чавки и ендемитната македонска пелагонийска пъстърва, обитаваща единствено водите на тази планина.
На територията на Баба живее сравнително многобройно население в села, пръснати по речните долини и в периферните части на планината. Това важи както за македонската, така и за гръцката част от територията ѝ.
Огромната част от обитателите на планината са македонски християни, но има известен процент власи, главно в няколко села - Ниже поле, Трново, Магарево, Маловище. В селата по западните ѝ склонове, в близост до Преспанското езеро, има и известен брой мюсюлмани, но в смесени села.
Баба е най-разработената туристически планина в цяла Македония и това е обусловено от няколко фактора. Първо, от красотата и величието на нейната природа. Второ, най-високите и привлекателни части са доста навътре в македонска територия, т.е. не попадат в граничната зона. Трето, близостта на такъв голям и буден град като Битола. Четвърто, наличието на едно от най-старите и дейни дружества в Македония - битолското "Пелистер". Пето, множеството прокарани пътеки и маркирани маршрути. Шесто, изградените немалко курортни селища, хижи, почивни бази, домове и т.н. Седмо, донякъде и многото пътища в планината.
Най-значимото курортно поселище на Баба е Бегова чешма на 1420 м. Там е построен големият хотел "Молика". Има няколко почивни бази, вили, седалков лифт, 2 влека, ски-писти и т.н. Отстои на 15 км по асфалтов път от Битола. Под Бегова чешма, на 1200 м, има голяма детска почивна база също с множество детски ски-влекове и малки писти.
Друго значително курортно място е туристическият център "Пелистер". Разположен е в долината на река Сапунджица, над село Ниже поле, на 1150 м. Състои се от 8 чудесни бунгала, а на 1,5 км над него се намират 2 ски-влека с добре обработвана писта.
Съвсем близо до планината, по източния бряг на Преспанското езеро, също има доста курортни центрове, съчетаващи планинския въздух с езерната романтика. Най-значителен е автокъмпинг "Крани" в близост до едноименното планинско село.
Планината Баба е пионер по отношение на хижестроителството
72
на територията на днешна Република Македония. Първите опити са направени именно тук, под Пелистер, в местността Бегова чешма, където е днешният курорт.
Понастоящем в планината има три действащи хижи. Това са "Копанки", "Големо езеро" и "Неолица". Баба е една от малкото сравнително големи македонски планини, в които може да се правят многодневни преходи, без да се носят бивачни съоръжения, т.е. да се спи само в хижи.
"Копанки" е най-хубавата хижа (планинарски дом) не само на Баба, но и в цяла Македония. Намира се на 1630 м сред гъста беломурова гора. Строена е 1958 -1960 г. от сегашния ѝ собственик - планинарското дружество "Пелистер" (Битола).
Представлява масивна двуетажна постройка със 75 легла в 8 стаи, столова, туристическа кухня, бюфет (може да се закупи суха храна), барче (с телевизор и видео), вътрешни санитарни възли, баня с бойлер и т.н. Отоплението е с електрически калорифери. Работи нонстоп целогодишно. Цената за нощувка е 6 ОМ (немски марки).
До хижата излиза двуседалков лифт от курорта Бегова чешма. От хижата нагоре тръгва неколкостотинметров ски-влек. И двете съоръжения обслужват една добра ски-писта до самата хижа. Има и тъпкателна машина. "Копанки" през зимата е един чудесен ски-център, обичан и посещаван от битолчани. Отдалечена е от курорта Бегова чешма на около 40 мин пеша по маркирана пътека. До Бегова чешма има 15 км асфалтов път, но няма редовен транспорт. Описание на маршрутите от и до хижата даваме отделно. "Копанки" е и основен изходен пункт за връх Пелистер.
"Големо езеро" е другата известна туристическа хижа в планината. Намира се на 2225 м, на брега на едноименното езеро. На мястото на сегашната постройка, строена 1982 -1983 г., е имало стара, която е изгоряла при пожар.
Официалното наименование на хижата В момента е "Диме Илиевски" - на името на героя от Еверест. Има уреден скромен музеен кът с негови лични вещи и фотоси от експедицията през 1989 г. Само че това не се е наложило още и повече се използва старото - 'Толемо езеро".
Представлява масивна двуетажна постройка с 50 легла в 6 стаи. Има трапезария и туристическа кухня. Санитарният възел и водата са извън нея. Притежава собствен електрически агрегат. Храна в хижата не се продава и трябва да се носи. През летните месеци има хижар от петък на обяд до неделя на обяд. В останалите дни от седмицата или в друг сезон трябва да се направи предварителна заявка в планинарското дружество "Пелистер" (Битола) или направо
73
при хижаря в село Ниже поле.
За връзка: дом. тел. 00389 0/97 40790, Симеон Гировски - член на ръководството на дружеството, и дом. тел. 254257 и 83164 Вангел Йовановски, също член на ръководството на дружеството.
Изходен пункт за хижата е село Ниже поле, имащо редовна автобусна връзка с Битола. По маркирана пътека (включително и зимна маркировка) за около 4 часа се излиза пеша. Хижата е свързана и с камионен път с Битола (35 км), минаващ през село Магарево, Ловния дом и по главното било на планината над Мало езеро. От този път в местността Широка има отклонение и за телевизионния ретранслатор на Връх Пелистер. Това са едни от най-високите планински пътища на Балканския полуостров. Описание на маршрутите от и до хижа Толемо езеро" даваме отделно.
Третата хижа е "Неолица", на 1440 м, в края на Неолишкото отклонение от централното било, източно под едноименния връх. Разположена е сред пищна растителност - разнообразна смесена широколистна гора, буйна папрат, сочни зелени поляни. Строена е 1980 - 1985 г. и се състои от 3 сглобяеми бараки. Двете са за спане, а третата за кухня и трапезария. Има и лятна кухня. Храна не се продава. Разполага със 70 легла в 7 стаи. Тоалетната и водата са навън. Стопанисва се от планинарско дружество "Георги Наумов" при завода за хладилници в Битола. През лятото е отворена нонстоп, а през зимата от петък до неделя. Ползва електрически ток от собствен агрегат. Има чудесна чешма с надпис: "Ристо Здравевски - Бугарчето", строена 1994 г. Районът над хижата под връх Неолица е известен с боровинките си и привлича стотици хора с тази си даденост.
Основен изходен пункт за хижата е село Лавци (почти квартал на Битола). Излиза се за около 2 часа по маркирана пътека. Други близки изходни селища са Орехово, Буково и Брусек. До тях има маркирани пътеки и отстоят от хижата на 1-2,30 ч. Описания на маршрути от и до хижа „Неолица" даваме отделно.
Освен трите хижи има и няколко други обекта, В които може да се намери подслон.
Ловният дом западно под връх Пелистер на 1950 м в местността Широка е занемарен, но със спални чували може да се пренощува В него. Предвижда се да бъде преустроен в туристическа хижа. Намира се на камионния път за връх Пелистер и Големо езеро. Изходен пункт е хижа "Копанки" - около 3 часа.
Навесът в двора на църквата "Св. Богородица" в село Арвати, което е слято с Крани, е на 3 км от Преспанското езеро. Там може да се спи със спални чували, след като е уведомен клисарят, който
74
държи ключовете. Може да се наложи и регистрация в полицията на автокъмпинг "Крани", на брега на езерото.
На самия връх Пелистер има телевизионен ретранслатор с обслужваш, персонал. В случай на нужда може да се получи бременен подслон и топъл чай, но нощуването е напълно забранено.
На територията на Баба планина има 19 по-значителни църкви и манастири. Ето и някои от тях: "Св. Петка" край село Цапари, "Св. Георги" в село Трново, "Св. Петър и Павел" край село Любойно, "СВ. Арахангел" над село Брайчино, "Мала св. Богородица" - един от най-хубавите манастири в района, над село Сливница, в близост до Преспанското езеро. Има път до него, но може и по пътечка, срещу пресъхващата Сливнишка река за около 45 мин. След завършване на реставраторските работи ще може да се нощува и в него.
Друг интересен обект е параклисът "СВ. Спас", сгушен на 1910 м под връх Вртешка. Интерес представляват и манастирите край селата Орехово и Маловище.
МАРШРУТИ
Основни изходни пунктове. Възможности за други планинарски дейности и спортове
Както вече споменахме, Баба е най-разработената туристически планина. Изобилства от маркирани и немаркирани пътеки, но те не са разпределени равностойно по цялата територия. Огромната част, да не кажем всички, са в северния, Пелистерския дял, но и там има неравнопоставеност. Например, по западните склонове на планината, откъм Преспанските езера, няма нито една маркирана пътека. Затова от тази страна реално няма изходни пунктове, въпреки чудесните възможности за комбиниране на водния с планинския туризъм и отдих. Повечето от маркираните маршрути са съсредоточени главно в непосредствена близост около връх Пелистер.
И тук, както и при Шар, ще разгледаме 3 групи маршрути: описани, споменати и традиционни.
ОПИСАНИ МАРШРУТИ
К Село Трново или село Магарево (950-1050 м) - "Детско отмаралище" (1200 м), 35-40 мин - курорт Бегова чешма (1410 м), 1-1,15 ч - хижа "Копанки” (1630 м), около 2 часа
Двете села са слети и на практика трудно могат да се разграничат. Свързани са чрез автобусен транспорт с Битола (от локалната автогара в центъра на града - Атпазар).
Може да се тръгне от няколко места, но най-добре е или срещу течението на Магаревска река (при моста на шосето), или малко по-нагоре,
75
по асфалтовото пътче, отделящо се вляво от шосето край бакалията "Пелагония". Никъде няма маркировка и е желателно да се попита местен човек за пътя. Но даже и да не се попита, трудно може да се сбърка, защото "отмаралището" (почивен комплекс) се вижда отдолу, а и посоката е юг. Нагоре се преплитат доста пътеки, но спазвайки общата посока, се излиза за 35-40 мин на големия детски комплекс, на 1200 м. Продължава се от горния ляв край, при чешмата с 3-те чучура, по пътечка, която след 10-15 мин излиза на по-широка, и по нея се стига до вилите в долния край на курорта Бегова чешма. От тях по шосето се минава край долната лифтова станция над самата Бегова чешма вляво под пътя (има табелка) и за около 25 мин от детския комплекс се стига до хотел "Молика”. Дотук няма маркировка, но оттук вече има, и то добра, до хижа "Копанки". Тръгва се срещу входа на хотела, зад паркинга, по широка алея. Малко след началото широката алея се превръща в пътека и свивайки вдясно при маркиран разклон, стръмно набира височина. За 30-40 мин от хотела или всичко за около 2 часа от селата, се излиза пред красивата хижа "Копанки".
Маршрутът преминава изцяло през беломурова гора. Въобще всички склонове от тази страна на планината са покрити с хубави иглолистни гори.
Възможни са и други варианти за достигане на хижата от същия изходен пункт. Ако се излезе с транспорт (редовен няма) до хотел "Молика11, остава само пеша до хижата. От курорта Бегова чешма може да се стигне до хижата не само по маркираната пътека, но и по ски-пистата. Също има пътечка, макар и по-стръмна, разбира се, но затова пък директна.
Л Хижа "Копанки" (1630 м) - Йоргов камен (1744 м), 1,15-1,30 ч - Црвени стени, 2 часа
Маршрутът е маркиран, и то сравнително добре. Тръгва се в източна посока от хижата (има табелка). Пътеката е широка и се следи добре, но да се внимава, защото има маркирани отклонения вляво и вдясно, а цветът е един и същ - бяло-червен.
След около час се пресича голямо дере, където има вода за пиене. Веднага след него се преминава широка река, но този път каменна. На голям камък в средата има маркировка. Пътеката сече този природен феномен леко вдясно и малко нагоре (не по хоризонтала направо). След преминаването на каменната река пътеката продължава хоризонтално. За 1,15-1,30 ч от хижата се излиза на билото на рида, спускащ се източно от връх Стив. Тук е Йоргов камен - скална грамада сред билна поляна, на 1744 м, водеща името си от любовна легенда.
76
Много обгледно място. Има и вода в непосредствена близост.
Дотук маршрутът минава през иглолистна гора - бяла мура и смърч.
От Йоргов камен пътеката прави 90-градусов завой и по билото, в западна посока, за 30-40 мин достига до страховитите Црвени стени, надвиснали северно над Црвена река.
Всичко от хижата дотук - около 2 часа.
М Хижа "Копанки" (1630 м) - връх Пелистер (2601 м), 4-6 часа
От хижата до върха има 3 варианта за изкачване. По главното било, през местността Болниците и по камионния път. Трите се различават по трудност, по стръмност и по времетраене. Всеки желаещ да изкачи върха в зависимост от възможностите, наличното време и желанието си, може да избере най-подходящия. И трите са маркирани, макар и в различна степен.
Първи вариант: хижа ''Копанки" (1630 м) - връх Стив (2468 м), 3-3,15 ч - връх Пелистер (2601 м), 4-4,30 ч
Най-стръмният, най-трудният технически, най-краткият, най- обгледният и най-добре маркираният маршрут. Тръгва се в югозападна посока от хижата по ски-пистата на влека. Има пътечка и тук-там маркировка по страничните дървета. За около 40 мин се излиза до горната станция на влека. Следват познатите ни вече каменни реки, и то на било. Редуват се гористи части с каменни реки, но билото е добре очертано, маркировката добра и проблеми с ориентирането няма даже и в гъста мъгла.
За 2,30-2,45 ч се излиза от горския пояс (горният му край е зает от клековидна бяла мура). Следва стръмно набиране на височината по тясното, скалисто и открито било до първия връх по пътя - Стив (2468 м), 3-3,15 ч до него. Билото досега държа югозападна посока, а от върха взема южна. До връх Стив, макар и маркировката да е много добра, по каменистото било няма оформена пътека, но след него вече няма тия огромни камъни и по скалистото било има сравнително добре оформена, на места и изчукана пътека до връх Пелистер. Край нея има доста каменни укрепления, останали още от Първата световна война.
След Стив се изкачва следващият връх - Илинден (2542 м), който не е толкова самостоятелен, а е по-скоро от масива на първенеца. От него билото взема чисто западна посока чак до Пелистер.
На седловината между двата върха излиза и маркираната пътека на втория вариант. Следва стръмно, но кратко (15 мин) изкачване до ретранслатора на най-високата точка на планината - 2601 м. От връх Стив - за 1-1,15 ч и всичко от хижата 4-4,30 ч.
Изключително обгледен връх - виж азимутния кръг отзад.
77
Вижда се цялото било на Баба до границата, че и в Гръцко. На югоизток погледът опира в мощната Нидже планина с Каймакчалан. На запад Преспанското езеро освежава пейзажа, а зад него се е простряла Галичица. На север е “Светата троица“ - Бигла, Плакенска и Илинска планина. Вдясно от Бигла се синее изкуственото Стрежево езеро на най-голямата "бабска" река - Шемница. Естествено, и Битола се вижда като на длан в близкия край на обширната Пелагония. Ако видимостта е добра, ще се насладите на близка и далечна панорама.
На 50-ина метра югозападно от телевизионния ретранслатор, на самото било, има скромен паметник с плоча и барелеф на героя от Еверест Диме Илиевски. Тази кота с височина 2600 м е наречена символично "Димев врв". Именно на Баба роденият в Битола алпинист се е изградил като планинар с непреклонен характер. Всяка година около 10 май (деня на неговата гибел) планинарското дружество "Пелистер" от Битола организира поход-марш, минаващ през върха, в чест и памет на Диме (известен още с планинарския си прякор Мурато).
В сградата на телевизионния ретранслатор може да се влезе само с покана от персонала.
Втори вариант: хижа "Копанки" (1630 м) - седловина Пресеко (1590 м), 1 -1,20 ч - местност Изворите (Болниците), 2,20-2,40 ч - Връх Пелистер (2601 м), 4,30-5,30 ч
Тръгва се по маркирана пътека в северозападна посока, пресичайки пистата край хижата. За около 40 мин по хоризонтал през иглолистна гора се излиза на камионния път за връх Пелистер Големо езеро при разклон с хубава дървена беседка. Може да се стигне малко по-нагоре на пътя по отклонение от пътеката. Продължава се по макадамовия път вляво нагоре. Минава се край паметна плоча на 48 загинали въстаници начело с Аце Трайков в пелистерската битка на 22 септември 1903 г. от Илинденското Въстание. По пътя има чешми с питейна вода.
За 1-1,20 ч от хижата се стига до седловината Пресеко (1590 м) на страничен рид, явяващ се и важен разклон на пътища и пътеки, известен още и като Цапарски преслап. На север тръгва черен път за село Цапари, а на 50-ина метра нагоре по пътя Вляво, югоизточно, се отделя маркраната пътека за връх Пелистер. На серпентини през иглолистната гора, а после в царството на боровинките немного добре маркираната пътека навлиза в циркуса северно под върха. Насреща, югоизточно, все повече изправят снага красавците Стив и Илинден. За 2,20-2,40 ч от Преслапа се стига до местността Изборите в циркуса. По време на Първата световна война тук, край хубавия питеен извор, е бил устроен фронтови лазарет на българските
78
части, сражаващи се на Пелистер. Затова местността носи още и името Болниците.
За още час се излиза на вилната седловина между Илинден и Пелистер и след още 10-20 мин вие сте на върха. Всичко от хижата - между 4,30 и 5,30 ч. Целият маршрут е маркиран, но между камионния път и циркуса маркировката е слаба и трябва да се внимава.
Трети вариант: хижа "Копанки" (1630 м) - седловина Пресеко (1590 м), 1 -1,20 ч - Ловен дом (1950 м), 2,45-3,15 ч - връх Пелистер (2601), 56 часа
До седловината Пресеко (Цапарски преслап) маршрутът е описан в предишния, втори вариант. Вместо отклонение по маркираната пътека Вляво, както е по втория вариант, се продължава нагоре по пътя, без маркировка. От време на време през гората се открива поглед към рида на Голема чука и Вртешка над този на Кози камен, както и към долината на Цапарска река.
За 1,40-2 ч от Преслапа се стига до изоставения Ловен дом, над горския пояс, на 1950 м в местността Широка, между Пелистер и Кози камен. Още малко по пътя и при остър десен завой се продължава направо (южно) и нагоре по пътечка, край която има зимна маркировка, служеща на ратрака към върха. След сериозно пресичане пак се излиза на пътя (след разклона за Големо езеро). Достига се седловината между връх Широко стъпало и Пелистер и от нея, в североизточна посока, вече по лятната маркировка между Големо езеро и Пелистер, се възлиза на върха. Догоре има и метални колове. От Ловния дом - за 2,15-2,45 ч, а от хижа "Копанки" - за 5-6 часа.
Денивелацията по трите варианта е близо 1000 метра. Времетраенето на преходите сме дали с багаж, т.е. в случай, когато връх Пелистер е междинен пункт за друг обект - хижа "Големо езеро“, село Крани, село Ниже поле и т.н. Разбира се, изкачването може да се направи като лъч, без багаж. Тогава времената ще се съкратят и връщането е желателно, за разнообразие, да стане по друг вариант.
Н Село Ниже поле (1040 м) - хижа "Големо езеро" (2225 м), 4 часа
До селото има редовен автобусен транспорт от Битола. Тръгва се по асфалта в южна посока, срещу течението на река Сапунджица. След около 1,5 км се минава край курортното селище Пелистер и веднага след него се свива вдясно по лятна и зимна маркировка едновременно в югозападна посока. Не след дълго се изкачва сравнително плавно до Дебели рид, вододел между Лак поток, извиращ под Големо езеро, и Црвена река, водеща началото си около Мало езеро.
По Дебели рид в югозападна посока се навлиза в циркуса на Големо езеро. Вляво, южно, се извисява масивният и заоблен връх Мразалник (2235 м),
79
разположен на страничен рид, отделящ се от връх Ветерница, на главното било. Името му идва от късно задържащия се сняг, от който е било вземано за изстудяване на продукти.
Леко и без напрежение за около 4 часа се достига до брега на едно от най-красивите високопланински езера в Македония - Големо, на което е и хижата, цел на този маршрут.
От селото до хижата се ходи само по открито. Маркировката (лятна и зимна) е добра. Един от малкото зимно маркирани маршрути в македонските планини.
О Хижа “Големо езеро" (2225 м) - Мало езеро (2180 м), 1 час - връх Пелистер (2601 м), 3 часа
Целият маршрут е добре маркиран. Тръгва се в северна посока и на серпентини се изкачва стръмният склон на Дебели рид. От него се виждат добре както Пелистер и прилежащите му върхове, така и сгушеното под билото Мало езеро. Следва диагонално слизане до камионния път, идващ към Големо езеро. Известно време се върви по него вляво, западно. Преди да се излезе на главното било, маркираната пътека се отделя вдясно и слизайки, като подсича Партизански врв (2349 м), достига до Мало езеро за един час. Малко след него, на 7-8 мин вдясно, на 20-ина метра под пътеката има голяма каменна чешма - чудесно място за почивка и закуска.
Следва изкачване в обща посока северозапад до седловината между връх Широко стъпало (2415 м) и връх Пелистер, на 2380 м. Оттук, вече по познатия начин, описан в третия вариант на маршрута от хижа „Копанки" до връх Пелистер, за около час, или всичко 3 часа от Големо езеро, се излиза на заболия червено-бялата си кула в небесата Пелистер (2601 м).
От Големо езеро може да се стигне до върха и по самото било, без пътека и маркировка до седлото между Широко стъпало и Пелистер. От езерото и хижата се изкачва връх Ветерница (2420 м) по логичен и видим отдолу път. После през безименна кота (2235 м), Партизански Врв (2349 м) и Широко стъпало (2415 м) се излиза до първенеца за 3,30-4 часа. Обгледен маршрут. Може като лъч от Големо езеро - по единия маршрут да се отиде до Пелистер, а по другия да се осъществи връщането.
П Проход Гавато (1167 м) - връх Вртешка (2010 м), 3,30 ч - връх Голема чука (2179 м), 7,30-8 ч - Големо езеро (2218 м), 10-11 ч
Това е един дълъг и сравнително тежък маршрут, в огромната си част немаркиран. Изходният му пункт, проходът Гавато, е удобен с това, че е сравнително висок - 1167 м, и по него може да се използва междуградски автобусен транспорт. Ако се излиза от Ресен, това е най-близкият изходен пункт за същинската част на планината.
80
На самата седловина е разположен малък манастир, в чийто двор има чешма.
Тръгва се без маркировка по хубавия черен път в южна посока към задръстващия хоризонта масив на най-северния връх на Баба планина - Вртешка (2010 м), обрасъл от север, североизток и северозапад с безкрайни смесени гори.
След няколко забоя за 10-15 мин се стига до ляв забой. Вдясно са постройките на горското стопанство "Дервен". Оттам тръгва пътечка южно и стръмно. По нея след 6-7 мин се излиза на друг черен път. Една-две мин по него вдясно и пак се хваща по стръмна пътечка, отделяща се на юг. След нови 5-6 мин се засича широка пътека, идваща отдолу и отдясно. Малко по нея и тя продължава направо, а нашият път е вдясно, по друга отделяща се пътека. Следва стръмно изкачване и за около 50 мин от Гавато се излиза на широк, черен, пообрасьл път. Хваща се ляво по него, почти източно, и след няколко минути (за около час всичко от прохода) се стига до хубава дървена чешма с корито, на самия път. Букова вода, въпреки че гората е смесена - бук, бор, лиственица и други. Това е последната чешма по целия маршрут чак до Големо езеро.
Върви се 25-30 мин по този хоризонтален път на около 1500 м и в един момент той свършва. Продължава пътечка, но не се тръгва по нея, а се хваща директно по билото през букова гора в югозападна посока. Някъде с пътека, а повечето без, но се следи добре билото.
За по-малко от 30 мин, или всичко за около 2 часа, се излиза на границата на горския пояс, на билото, на 1650 м. Открива се чудна гледка към върховете на Баба - Стиб, Илинден, Пелистер, Партизански, и тези по предстоящия ни маршрут - Мала чука, Голема чука, седловината Пресеко, долината на река Шемница в непосредствена близост и т.н.
Оттук може да се продължи по два начина. Първият е да се държи билото през нова "порция" букова гора, а другият - вляво, покрай гората (на места е стръмно по тревистия склон). И в двата случая се стига до малкия, сгушен до огромна скала с камбана на Върха параклис "С8. Спас". Ако се мине по втория вариант, покрай гората, първо се вижда отдалече именно камбанарията върху скалата. Долу е село Маловище, а в обратна посока - Преспанското езеро. Височината тук е 1910 м. От прохода Гавато се идва за близо 3 часа.
От село Маловище до параклисчето идва маркирана пътека. До селото има редовен автобусен транспорт от Битола и е удобен изходен пункт за този дял на планината. Много по-бързо и безпрепятствено се изкачва връх Вртешка от тази страна, отколкото по описания маршрут от Гавато.
81
Може да се остави багажът край параклиса и да се изкачи върхът, връщайки се след това, а може и с багажа до върха и после да се слезе по скалистия ръб южно до седловината Кодру (1739 м). За 15ина мин в северозападна посока се преодоляват 100-те метра денивелация до скалистия Вртешка. От Гавато до върха - за около 3,15 ч. Гледката е неописуема - Ресенското поле с града, Преспанските езера, Галичица, Гаватското поле, Бигла, Плакенска и т.н.
За 10-ина мин се слиза обратно до параклиса. Тръгва се по маркирана пътечка в гората на югозапад. Да се внимава по нея. На първия разклон - вляво, по главната. След няколко минути на остър ляв завой маркировката продължава вляво, по главната пътека, слизайки към село Маловище. За Кодру се хваща вдясно по гол каменист терен. Пресича се около 50 метра направо без пътека и се засича малка хоризонтална пътечка. Все по нея, надясно, се стига до седловината Кодру. Появява се и друга червена маркировка, която от седловината Кодру тръгва по пътека, отиваща към село Маловище - източно надолу. От параклиса дотук се слиза за 30-40 мин.
От село Маловище може да се излезе до седловината Кодру и да се продължи по останалата част от маршрута, без да се ходи до параклиса и върха.
Продължава се по билото на юг с леко качване в просека сред гората. Има добре личаща си, макар и немаркирана пътечка. По самия връх Мала чука (около 2000 м) пътеката е градена и широка и заедно с бункера са жив спомен от Първата световна война. От седлото Кодру до Върха са необходими около 1,20 ч.
От Мала чука до седловината между него и Голема чука се върви по стар военен път, подсичащ билото западно и доволно обрасъл. Явно човешки крак рядко стъпва тук. От седловината старият военен път продължава пак Вдясно и заобикаля Висока чука, но ние се разделяме с него.
Може да се продължи по два начина. Или да се изкачи върхът, или да се подсече отляво, североизточно, по пътечка, на нивото на седловината.
Заслужава си да погледне човек от връх Голема чука (2179 м). Големото и Мало Преспанско езеро със селата Арвати, Крани, автокъмпинг "Крани'', остров Голем град, цялото главно било на Баба, Кранска река с надвесения над нея връх Гура и т.н. (за 1,30 ч от Мала чука и над 7 ч всичко от Гавато).
От връх Голема чука (целият в укрепления) билото на този страничен дял от Баба прави 90-градусов завой и от южна посока поема източно към прегръдката си с главното било.
Все край обрасли траншеи, със стръмно изкачване накрая, за повече
82
от 2 часа от връх Голема чука се излиза на камионния път от село Магарево за Големо езеро, западно под връх Широка стъпка. Тук височината е 2205 м и вече са минали 9,30 ч от старта, от тях 8 часа без вода по пътя, но остава само финалният етап. Още малко търпение и то ще бъде възнаградено.
По пътя се тръгва вдясно, южно. За 15-ина мин се стига селото, северно под Партизански врв, откъдето се вижда Мало езеро и част от предстоящия път.
Пътят подсича западно Партизански врв и северно Дебели рид, спускащ се източно от връх Ветерница. Отляво на пътя излиза маркираната пътека, идваща от връх Пелистер, през Мало Големо езеро. Известно време маркировката върви по пътя и после се отбива вдясно и нагоре. Тук вариантите са два - при лошо време, мъгла и тъмнина е за предпочитане да се продължи по пътя, който пресича Дебели рид по на изток. С около 30 мин по-късно спокойно се стига на Големо езеро (по него няма маркировка, но не е и нужна). При втория, нормалния вариант, се тръгва по маркираната пътека, която по диагонал, без много зор, изкачва Дебели рид и после на серпентини стръмно се спуска до крайната цел - Големо езеро с едноименната хижа. За около час дотук от излизането на пътя, приблизително 4 часа от връх Голема Чука и всичко от прохода Гавато - 10-11 часа.
Да се носят по възможност по-малко багаж и повече течности!
Удобни за бивак места има край параклиса "Св. Спас" и на седловината Кодру, но трябва да се слиза за вода доста по-ниско.
Ако се излезе от село Маловище до седловината Кодру, елиминирайки връх Вртешка, маршрутът доста се скъсява и олекотява, а и върхът може да се изкачи без багаж от седловината.
Р Хижа „Големо езеро" (2225 м) - връх Муза (2350 м), 2 ч - хижа "Неолица" (1440 м), 6 ч - село Лавци (700 м), 8 часа
Един приятен, макар и немного лек, маршрут - маркиран и обгледен.
Тръгва се по добре маркирана пътека край езерото в южна посока (към тотопункта). След няколко минути тя излиза на военния път и доста време е по него.
Прехвърля се седловината между връх Мразалник и главното било и изведнъж насреща се открива великолепна гледка. Целият циркус над изворите на река Сапунджица с малкото, непостоянно езеро Орлови бари. Вижда се добре военният път, правещ огромна дъга по хоризонтал, над Орлови бари, отворена на изток. За повече от час се изминава дъгата и се стига на седлото, северно под връх Голема грива, на 2100 м (на тази седловина излиза и немаркирана пътека от село Брайчино, над Преспанското езеро). Изкачвайки се, се подсича
83
западно голямата скала, наречена Връх Голема грива (2166 м).
Старият военен път започва да подсича вляво, източно, връх Муза. На първия остър десен забой пътят се прехвърля от другата страна на билото, а маркировката (по пътечка) продължава напра6о, в югоизточна посока (дотук около 1,30 ч от Големо езеро). Подсича се връх Муза, оставащ вдясно, и се излиза край развалините на бункер (на Неолишкото било), на който има маркировка. Това е и най-високата точка по маршрута - 2335 м. Оттук трябва да се слезе малко вдясно и маркировката продължава по нещо като стар път в посока към стърчащата пирамида на връх Скрково. Продължава се подсичането на Неолишкото било, отделило се от главното при връх Муза отдясно. На близката седловина, на която излиза пътеката, маркировката не е добра. Трябва да се прехвърли билото на въпросната седловина. Вече отляво на билото не.е проблем да се засече маркировката, извеждаща до седловината пред връх Скрково. Оттук със стрелка е посочена посоката, в която започва подсичане отляво, северозападно, на ниво 2100 м по големи камъни, на най-високия връх в Неолишкото било - Скрково (2146 м). След това почти по равно се достигат две красиви скалисти връхчета, приличащи на уши - връх Црн камен (1909 м). Първото се подсича вляво, западно, точно над ски-влековете на туристическото селище Пелистер. Излиза се на седловината между двете "уши" и другото се подсича по тревист терен отдясно, източно. Дотук се стига за около 4,30 ч от Големо езеро.
От Црн камен пътеката върви само отдясно на билото и не излиза повече на него. Постепенно се открива поглед към връх Неолица, към Битола. Даже се белее и част от хижа "Неолица".
Билото продължава северно към връх Неолица, а пътеката хваща североизточно и на серпентини, през боровинки, смрика и папрат, слиза стръмно надолу в посока Битола. Над горския пояс, на 1015 мин преди хижата, се минават чешма и изворче. Провирайки се през неголяма букова гора, пътеката достига китната полянка, сред която са бараките на хижа "Неолица". От Големо езеро се стига за около 6 часа.
До хижата има пътеуказател със следните табели на него:
Врв Пелистер - 7 ч
Дом „Големо езеро" - 5 ч
Врв Муза - 3,30 ч
Врв Скрково - 2,3 ч
Врв Неолица -1 ч
Смятаме, че тези времена са за планинари с доста над средните възможности!
84
От хижата към село Лабци (почти квартал на Битола) се върви изключително в гора. Тръгва се в северна посока по широката алея, сред висока папрат (около 30 мин се върви сред страхотна папрат - жива напаст за останалия растителен свят). За 7-8 мин от хижата, на малко билце, има разклон. Наляво е маркираната пътека за село Брусек (1,30 ч). Вдясно - също маркирана пътека за село Буково (също около 1,30 ч), а направо, в североизточна посока, по най-утъпканата и личаща пътека, се продължава за село Лаври. За 15-ина мин се стига изворче под елха с надпис "Мал отмор" и найлонов чувал за отпадъци! След още 15-ина мин - пак чешма с маса и пейки.
Малко над селото се разделят няколко пътеки и черни пътища и точно там няма маркировка. Продължава се право надолу по пътечката, почти северно. Малко по-надолу се появява пак маркировката. Точно над селото има голям камък с надпис: "За Неолица - 2 ч".
В центъра на селото (кръчма, паметник, чешма) табелка сочи по най-стръмната калдъръмена уличка нагоре за хижа "Неолица". До центъра на село Лавци от хижата се слиза за малко повече от час, а от Големо езеро - за 7,30-8 ч. От селото (квартала) има автобусен превоз към града, но е на рядко и ако не се уцели или намери друг транспорт, то предстои още един час пеша до центъра на Битола.
Трябва да се има предвид, че между двете хижи ("Големо езеро" и "Неолица") няма вода.
С Хижа "Копанки" (1630 м) - седловина Два гроба (2000 м), 3-3,30 ч - село Храни (900 м), 7,30-8 ч
От хижа "Копанки" до Лобния дом пътят е описан вече в третия вариант на маршрут № 3. От Лобния дом в местността Широка не се пресича по металните пилони, както за връх Пелистер, а се продължава по пътя и се излиза след няколко завоя до Два гроба (широка седловина между върховете Широко стъпало и Кози камен), на 2000 м, където се раздвоява камионният път. Вляво - за връх Пелистер, вдясно - за Големо езеро. Дотук се стига за около 45 мин от Ловния дом, или от хижа "Копанки" за 3-3,30 ч.
Продължава се по пътя за Големо езеро и след около 1 км (10-15 мин) се отбива вдясно, южно, и без пътека, по диагонал през тревист терен, се слиза до седловината западно под връх Широко стъпало, на билото към връх Голема чука. Върви се по затревеното било край траншеи и бункери в посока връх Голема чука. За 30-ина мин от пътя се достига до мало скалисто връхче. Преди него се хваща вляво, югозападно, и без пътека се напуска билото по хоризонтал. Като ориентир отпред служат характерни скалички на рид, спускащ се южно от билото на връх Висока чука към Кранска река. Над тези
85
скалички има пътечка, по която след 5-10 мин се излиза на обгледно място (2 часа дотук от Лобния дом). Добре се вижда Преспанското езеро с крайбрежието му около устието на Кранска река със селата Арвати и Крани и големия автокъмпинг на самия бряг. Вляво долу, на 152 градуса, е водосливът на река Щрбино в Кранска река. На юг Кранска река е оградена с хубав горист рид, спускащ се западно от главното било и увенчан с остър връх - Гура (2103 м).
От това място трябва да се спусне надолу по рида в посока 215 градуса до горския пояс. Ориентир е дълбока траншея в същата посока ниско, почти до гората. Стигайки до последната, слизането трябва да продължи през нея, но леко вляво и се засича хубава пътека. Хваща се вдясно надолу и през дъбова гора с няколко полянки за около 3,45 ч от Ловния дом се стига до извор-чешма на 100-ина метра от Кранска река, удобно място за почивка. Цялата долина наоколо е обрасла с дъбраш. Продължава се по черен път по десния, а след бетонен мост - по левия бряг, и за 30-ина мин от чешмата се навлиза в горния край на село Арвати. Минава се край манастира "Света Богородица", където има възможност за нощувка със спален чувал под навеса в двора (с разрешение на клисаря). По асфалтовото шосе, явяващо се и главна улица на двете села, се слиза до центъра на долното и по-голямо - Крани (селата са със смесено християнско и мюсюлманско население). Дотук от хижа „Копанки" се идва за 7,30-8 часа. Разстоянието от центъра на Крани до автокъмпинг "Крани" е около 2 км. От селото има редовен автобусен транспорт за град Ресен.
Описаният маршрут е приятен, обледен, но почти изцяло немаркиран и се препоръчва при добра видимост.
СПОМЕНАТИ МАРШРУТИ
К Село Ниже поле (1040 м) - кошари Влашко село (1450 м), 1,15 ч - Мало езеро (2180 м), 4 часа, няма маркировка
Л Село Любойно (920 м) - село Брайчино (1000 м), 30 мин - седловината северно от връх Голема грива (2100 м), 4,30 чГолемо езеро (2218 м), 5,30 ч, няма маркировка до билото (седловината)
М Село Маловище (1200 м) - параклис “Свети Спас" (1910 м), 2 ч - връх Вртешка (201 Ом), 2,30 часа, маркиран до параклиса
ТРАДИЦИОННИ МАРШРУТИ
К Всяка година след 1989 се организира 3-дневен поход-мемориал в памет на Димитър (Диме) Илиевски, загинал на 10 май 1989 г. на слизане от Еверест. Провежда се с две нощувки в хижите "Копанки" и "Големо езеро", като точно на 10 май се изкачва връх Пелистер.
Организатор на появата е планинарското дружество “Пелистер" (Битола).
86
Телефоните за връзка са посочени.
За всички описани, споменати и традиционни маршрути в Баба планина, дадени в настоящия гидовник, не се изисква никакво разрешение въпреки близостта на границата с Гърция.
ИЗХОДНИ ПУНКТОВЕ
Основен изходен пункт за Баба планина е град Битола. Със своите 84 хил. жители това е вторият по големина град в Република Македония (след Скопие). Разположен е по двата бряга на река Драгор на 660 м н.в., в западния край на Пелагонията и североизточното подножие на Баба планина.
Битола е стар и аристократичен град. Основан е два и половина века преди Христа от Филип II, под името Хераклия. Разраснал се при римляните, но през 479 г. готите го опустошили. Градът се възражда при Първата българска държава. През 1014-1015 г. героичен отпор на Василий Българоубиец оказва воеводата Гавраил. Новото възмогване на Битола започва от средата на миналия век, когато става административен и военен център на вилает. Славни страници написва градът по време на Илинденското въстание през 1903 г. Включително до освобождението си от турско робство в 1912 г. той е бил дипломатически и консулски център.
От историята са останали интересни доказателства: античният град Хераклея Линекстис (VI век пр.н.е. - IV век пр.н.е.), часовниковата кула в центъра на града от XVII век, съборната църква "Св. Димитър" от 1830 г., една от най-големите в Македония, с чудесен иконостас от позлатена дърворезба, Безистенът (XVI - XIX век), Старата битолска чаршия от XIX век, Айдар Кадината джамия от XVI век и т.н.
Сега Битола е съвременен град, но е запазил атмосферата и аристократизма си главно в държанието, облеклото и отношението на жителите помежду им, а и към гостите на града.
Свързан е с автобусен и жп транспорт с останалата част на страната. В града живеят предимно македонски християни и малко Власи. Битола е голям културен, промишлен, а и селскостопански център. Има няколко хотела, но могат да се намерят и частни квартири. Все повече се превръща в оживен туристически град с бъдеще.
Другият изходен пункт за Баба, макар и не с такова значение както Битола, е град Ресен. С 9-те си хиляди жители той е от малките в Република Македония. Разположен е в центъра на високото, но изключително плодородно Ресенско поле, на 860 м н.в.
Въпреки че е бил винаги малък град, значението на Ресен в историята съвсем не се съизмерва с броя на жителите му. Свързва името си
87
със зараждането на македонските дружества и комитети. Родно място е на политика Андрей Ляпчев, на именития публицист и дипломат Симеон Радев, на видния литератор и общественик Трайко Китанчев.
Градът е свързан с автобусен транспорт и с най-отдалечените части на страната. Има хотел, а и близостта му до Преспанското езеро и планината Баба го прави привлекателен туристически център.
Какви са възможностите за практикуване на други планинарски дейности и спортове на територията на Баба планина?
По отношение на алпинизма най-известният обект е Црвени стени, но само зимно време. Там изобилстват ледени и комбинирани маршрути.
Наличието на високи пътища предполага възможности, и то добри, за планински колотуризъм.
Високите лифтове и влекове, както и високите (по самите била) камионни пътища дават шанс и на пара- и делтапланеристите.
Най-добри изгледи за развитие освен пешеходния туризъм имат ски-туризмът и ски-алпинизмът. Абсолютно всички маршрути за Баба планина са напълно приложими и за този вид дейност. Разбира се, има и други - по-сложни. А фактът, че в Битола има много любители на ските, също е предпоставка за развитието им.
Позволяваме си да предложим на вниманието ви един чисто ски-туристически маршрут, макар и кратък:
Хижа “Големо езеро" (2225 м) - седловината между връх Мразалник и главното било (2250 м), 15 мин - по река Сапунджица - скивлекове над туристическо селище “Пелистер“ (1350 м), 1,30 ч
Маршрутът не е маркиран след седловината между връх Мразалник и главното било. Дотам има само лятна маркировка.
Тръгва се в южна посока с колани на ските и за 15-ина мин се излиза на въпросната седловина, над изворната област на река Сапунджица (десния начален приток на река Драгор). Тук се свалят коланите и се закопчават автоматите. Следва спускане на завои, докато се стигне на 40-50 метра над реката, по десния ѝ бряг. Предстои дълго диагонално спускане между реката и гората по северните и западните склонове на Неолишкото било. Високо горе остават върховете Муза, Скрково, Црн камен.
Преодолявайки леки препятствия като образи, деренца и други, за около час и половина от Големо езеро се пристига до ски-влековете над туристически център "Пелистер", на 1350 м. Тук за добавка може да се покара на писта. Има уютно барче и бюфети. Редовен
88
транспорт от Битола няма, но ако не провърви автостопът (всички скиори са с леки коли), то до село Ниже поле са приблизително 3 км от асфалт.
НА ДОБЪР ЧАС В НАЙ-ТУРИСТИЧЕСКАТА ПЛАНИНА В РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ - БАБА!
