4. ЯКУПИЦА
Обща характеристика - име, граници, образуване и състав, орография, хидрография, климат, растителен и животински свят, население, курорти и хижи, културни и исторически ценности
Якупица е най-обширният планински масив не само от високите, но и от всички планини в Република Македония, които се намират изцяло на нейна територия. Тя се явява своеобразен възел не само на планинския свят, но и на цялата страна. Не случайно най-високият ѝ връх Солунска глава (2540 м) е известен още и като "Пъпа на Македония". Средищното ѝ положение, височината, природните дадености, както и близостта ѝ до границата и до градовете Скопие, Велес, Прилеп, я правят планина с голямо бъдеще по отношение на отдиха и планинарството.
Защо Якупица? Това е името на един от съставящите я 5 основни дяла, пренесло се върху целия масив. Предишното име на тази съставляваща подпланина (дял) е било Мокра (още се използва понякога), както и това на най-високия ѝ връх, т.е. Солунска глава.
Ето накратко историята на тази топонимия. Преди повече от 300 години над Чеплеска река, на 3-4 км северно от днешното село Папрадище, се намирало село Чеплез, чиито руини още съществуват и чието име днес носи хижата под връх Солунска глава. Село Чеплез е било разделено на 2 махали от една рекичка. В едната живеел Якуп с голямата си фамилия, а в другата Даут, също с немалката си рода. Двете фамилии се занимавали с животновъдство и живеели в мир, докато един ден едните не убили едно от кучетата на другите. Започнала се истинска война с много жертви и от двете страни. Малцината останали живи се изселили от прокълнатото село. Даут се заселил над Орешка планина, която днес се казва Даутица (една от 5-те, съставляващи целия масив Якупица). Якуп пък заел
90
територии на планинския масив Мокра, който днес носи името Якупица (също дял от целия масив със същото име).
По-старото наименование Мокра е свързано с факта, че най-често и най-много дъжд вали именно в този дял. И то е логично, като се има предвид, че най-високият ѝ връх, сегашният Солунска глава, е огромен орографски масив. Той е естествен център на климатичните процеси не само на подпланината (дела), към която се числи, но и на цяла Якупица.
Откъде обаче е името Солунска глава на най-личния връх? Според спомените на по-стари хора от село Папрадище (един от изходните пунктове за върха) през 1924 г., в следвоенна Югославия, група войници с един офицер били на лагер в района около върха. Една тиха вечер офицерът посочил към мъждукащите светлинки в далечината, из Повардарието, и рекъл на войниците си: "Това са предградията на Солун, а и той самият." Така се родило новото име на дотогавашния връх Мокра - Солунска глава. Разбира се, Солун е невъзможно да се види, но... името останало.
Да разгледаме границите на този "македонски възел". От север и по посока на часовниковата стрелка непосредствен съсед от север е малката и ниска Сува планина, която е свързана с Якупица (чрез съставляващата я Караджица) със седловина, висока 1135 м. През нея минава и шосе между селата Здуне и Н. Брезница. От седловината границата тръгва в североизточна посока и следва най-ниската част на долинното уширение, в което се намират селата Н. Брезница и Яболци. Естествено стига до Маркова река и известно време върви по нея в югоизточна посока, а след това в североизточна. От село Драчево границата пресича югоизточно от Маркова река към Вардар и следва голямата река югоизточно чак до водослива на река Бабуна с нея, малко след град Велес. От този водослив тръгва срещу течението на река Бабуна. Първо, на югозапад, тя отделя Якупица от малката планина Клепа на югоизток, а след големия завой на реката и северозападно - от Бабуна планина на юг.
Срещу течението на река Бабуна границата върви до село Богомила, откъдето я напуска и променяйки посоката си на 90 градуса, хваща югозападно, прехвърляйки седловината между подпланината (дела) Даутица и Бабуна планина (на югоизток), на около 850 м. Под тази седловина е и тунелът от жп линията между Велес и Прилеп. След седловината границата слиза по Строшка река. Около село Ропотово я напуска и завивайки отново на 90 градуса в северозападна посока, достига до седловината Барбарас (864 м). Тя се явява орографска граница между най-южната подпланина (дял) на Якупица - Даутица на североизток, и Буева планина на югозапад.
91
Запазвайки посоката, границата слиза до река Треска при село Суводол. От тази точка границата се отъждествява предимно с тази река, отделяща Якупица (в частност дяловете ѝ Караджица и Даутица) от няколко планини на запад - Песяк, Челоица и Сува гора. Малко преди да навлезе в Шишевската клисура, т.е. в езерото Матка, природната граница рязко завива надясно и в югоизточна посока достига седловината с надморска височина 1135 м, от която започнахме.
В така описаните граници масивът на Якупица заема площ от приблизително 1500 кв.км. Дължината по права линия от най-южната до най-северната точка е 50 км. Максималната широчина е също около 50 км.
Планината е формирана през терциера. Ядрото ѝ е съставено от гнайс и кристалинни шисти, а на повърхността е от мезозойски варовици и доломити. Особено характерни са карстовите форми. Типични са височинни (с ледников произход) платовидни заравнености - Кадино поле, Солунско поле, Горно Бегово поле и други по-малки. Също така скалните карстови масиви (Нежилови стени), карстовите извори, с които изобилства Якупица (Бабина рупа) и т.н.
Най-високите части на планината са били заледени и това личи по циркусите, които са съсредоточени предимно около първенеца Солунска глава. В потвърждение на заледяването са и двете малки Салаковски езера, единствените в Якупица. Ледниците са стигали чак до 1100 м в Маркова река.
Орографски Якупица е един сравнително рядко срещан по структурата си планински масив. При възможност да я погледнете от самолет, прелитайки високо над нея, ще ви заприлича на огромна морска звезда, чиито 5 пипала се събират (или тръгват) от масивната ѝ глава в центъра. Иначе казано, 5 основни била радиално се събират в един орографски възел. Дяловете на планината са: Китка, Голешница, Якупица, Даутица и Караджица. Орографският възел е най-високият и най-мощен връх Солунска глава. Подобна структура у нас има Витоша с Черни връх, макар и не съвсем ярко изразена.
Нека разгледаме поотделно дяловете, съставляващи планинския масив Якупица. Да започнем с най-северния - Китка. Той е най-разчленен и съвсем не така компактен като останалите. Какви са очертанията му? На север и изток го ограничава самата граница на Якупица, а именно Маркова река от водослива ѝ с Патешка до завоя ѝ край Драчево. Оттам по югозападния край на Скопското поле до Вардар и по голямата река до водослива ѝ с Кадина. Оттук вече границата на дяла се отделя от тази на цялата планина и взема западна посока, срещу течението на река Кадина до изворната ѝ област. Отделя я
92
от Голешница и от Якупица над водослива със Салаковска река. Сега следва един нелек за разгадаване участък от границата. Същата взема северозападна посока и прехвърля 3 последователни седловини под връх Убава, на била, спускащи се от последния в североизточна и северна посока. Веднага след това границата се спуска в изворната област на Патишка река и по нейното течение затваря кръга при водослива ѝ с Маркова река, разграничавайки Китка от Караджица.
От изнесеното се вижда, че дял Китка граничи с 3 други дяла - Голешница, Якупица и Караджица. Той не достига до най-високите части на планината, свършвайки пред един от най-личните ѝ върхове - Убава. Всъщност 3 рида, спускащи се от масивния орографски възел Убава (2353 м), оформят и структурата на Китка. Средният от тях е централен, нещо като главно било за целия дял. Има обща посока югозапад-североизток. Издигат се два средищни, макар и невисоки върха - Байрак (1527 м) и най-източният - Китка (1568 м), дал името и на целия дял. Между тях е ниската седловина Преслопа (1080 м). През нея минава шосето от Драчево (квартал на Скопие) за няколко села, вилно селище Мала река, хижа "Караджица" и връх Солунска глава (на върха има военен обект). От двата лични върха - Байрак и Китка, северно се спускат масивни, разчленяващи се ридове.
От връх Убава освен описания основен билен рид се отделят още два. Първият, много по-мощен и по-дълъг - на север, с най-висок връх Пепеляк (1814 м), между реките Патишка на запад и Маркова Сушица на изток. Вторият - на североизток, между Салаковска и Кадина река, с по-изявена връхна точка кота 1807 м.
Следващият дял е Голешница. На север се разграничава от Китка чрез Кадина река от водослива ѝ със Салаковска до вливането ѝ във Вардар. Оттук границата на дяла съвпада с тази на цялата планина и следва течението на Вардар до вливането в него на река Тополка, на около 3 км южно от Велес. От този водослив двете граници се разделят. Общопланинската продължава още малко надолу по Вардар, а тази на Голешница взема западна посока, срещу течението на река Тополка. Следвайки всички криволици на реката, достига село Горно Яболчище. От него границата хваща северозападна посока, срещу течението на най-левия начален приток на Тополка, водещ началото си югозападно под връх Сипачан. От изворната му област границата прехвърля билото между върховете Горно Бегово и Сипачан през седловина, висока 1538 м. В северозападна посока се спуска по долинно уширение до водослива на Кадина със Салаковска река, където затваря кръга. От Вардар дотук границата я отделя от дял Якупица.
Голешница граничи само с два дяла от цялата планина - Китка и Якупица.
93
В така очертаните си граници Голешница има ясно изразено главно било. От него северно и южно се отделят различни по дължина, височина и мощност издънки. Главното било държи като цяло посока запад-изток. От споменатата гранична селовина, висока 1538 м, то се издига до 1790 м при връх Сипачан. Следващият връх източно е безименен, 1750 м. След това идва най-личният връх на Голешница - Лисец (1935 м), най-високият, най-масивният, най-обгледният! Следва дълбоко спускане на билото до седловината Прди магарица (1100 м). Отново издигане до около 1300 м и голото било, задържайки се на тази височина, запазва плавен и спокоен характер. Накрая се извисява малко до 1396 м при връх Бреза, за да започне да се спуска продължително чак до Велес. Завършва над него с възвишението Гроот (675 м).
Нека разгледаме и няколкото отклонения от така описаното централно било на дял Голешница. Северно са 4 по-основни, а южно - едно-единствено, заслужаващо внимание.
От северните най-западно е Мумджица, отделящо се между граничната седловина, 1538 м, и връх Сипачан и завършващо под село Алдинци в река Кадина. Най-високата му точка е кота 1571 м, непосредствено северно над Караджица. Това отклонение се среща като планина Мумджица.
Следващите две са съответно от безименния връх, 1750 м, и от връх Лисец. Дели ги рекичката, извираща непосредствено северозападно под Лисец и вливаща се в Кадина река.
Последното от северните отклонения е между реката, извираща северозападно под връх Бреза, протичаща край село Добрино и вливаща се в Кадина, и Вардар. Отделя се от главното било на Голешница източно от връх Бреза.
На юг единствената по-сериозна издънка се разклонява от връх Бреза и опира в големия завой на река Тополка. Има една по-изявена кота - 840 м, североизточно над село Лисиче.
Най-характерен орографски възел на Голешница е връх Лисец, който дава лицето на целия дял, а някъде в литературата може да се срещне и целият дял под това име.
Двата дяла Китка и Голешница са най-ниски и най-неалпийски в цялата планина, но съвсем не безинтересни.
Следващият по ред дял е Якупица, дал името си и на цялата планина. В него влиза и най-високият връх - Солунска глава (2540 м). Нека да разгледаме и неговите очертания. На север границата беше разгледана при предишния дял Голешница. От вливането на река Тополка във Вардар, срещу течението ѝ през седловината (1538 м), между върховете Горно Бегово и Сипачан стига до водослива на Салаковска
94
и Кадина река. Западната граница на дяла е много къса и се заключава в участъка на Вардар между водосливите му с река Тополка и река Бабуна (около 2 км). Тя съвпада с част от границата на цялата планина. Южната граница на дяла съвпада отчасти с общопланинската граница. Тръгва от водослива на Вардар с река Бабуна срещу течението на последната и достига до самия ѝ официален извор. Отделя я първо от Бабуна планина, а после от дял Даутица. Оттам прехвърля билото непосредствено южно под Солунска глава през седловината Гроба, 2135 м, и се спуска западно във високата заравненост Солунско поле, също разделяйки Якупица от Даутица.
Веднага обаче границата сменя посоката си на 90 градуса и на север излиза на билото между върховете Попов рид (2379 м) и Солунска глава. Отново се спуска северно във високо карстово поле и пак се изкачва в североизточна посока до билото на връх Остри брег (2365 м), между него и Солунска глава. Следва ново спускане, този път в обширното Кадино поле, и стига до изворната област на река Кадина. От Солунско поле дотук границата разделя Якупица от Караджица. Последният участък, с който се затваря кръгът, е по горното течение на Кадина река до водослива ѝ със Салаковска, отделящ Якупица от Китка.
Както се вижда от описанието, този дял има граница с всички останали (единствен от 5-те), което го прави най-средищен и значим. Не случайно той дава името и на цялата планина. Според нас граничната линия около връх Солунска глава е малко изкуствена и чака точната дума на географската наука, но засега приемаме това положение.
Якупица също като разгледаните досега два дяла (а и останалите са такива) има добре очертано главно било и няколко разклонения от него - в случая 4 по-важни. Гръбнакът на този основен дял на планината започва с орографския възел на цяла Якупица - връх Солунска глава (2540 м). От него тръгва в североизточна посока до съседния му връх Бабуна (Мала Якупица, 2380 м). След него обаче билото рязко завива на 90 градуса вдясно и докрая държи югоизточна посока. От връх Бабуна следва рязко спускане от около 1000 метра до седловината между изворните области на реките Бабуна и Тополка. След въпросната седловина билото отново се изкачва, макар и не във Висините, от които слиза. Достига "само" 2112 м при връх Сватя. После дълго и сравнително плавно се спуска, преминавайки през Иванов врв (1909 м), до седловината Простица (1036 м). Последен "вопъл" за висина и след дбе коти малко над 1200 метра билото практически завършва при големия завой на река Бабуна, преди да се влее във Вардар.
95
Три от по-важните отклонения от описаното главно било са в североизточна посока и само едно в югозападна.
Най-западното от трите североизточни е и най-значително (по площ и височина) от всичките 4. Отделя се от връх Бабуна (Мала Якупица) североизточно и на практика негово продължение е главното било на Голешница. Това отклонение е доста разчленено в различни посоки. Най-значителният му рид е Горно Бегово с едноименния Връх, 2120 м, разпрострял се перпендикулярно на основното било на отклонението, т.е. изток-запад.
Следващо е масивният рид, тръгващ между връх Сватя и седловината, северозападно от него. Ограничен е от горното течение на река Тополка и нейния десен приток, протичащ през селата Горно Врановци и Лисиче. Завършва с връх Прерок (1718 м).
Третият от североизточните ридове е заключен между десните притоци на Тополка - от север реката през селата Горно Врановци и Лисиче и от юг реката през село Мелница. Отделя се от основното било на дела при Ванов врв.
Единственото по-основно отклонение в югозападна посока тръгва от връх Сватя (2112 м) и завършва при първия голям, 90-градусов, завой на река Бабуна. То заедно с последното от североизточните са най-малките от 4-те.
Четвъртият съставляващ дял на планинския масив Якупица е Даутица. Вече разгледахме границата ѝ с дял Якупица - от село Богомила срещу течението на река Бабуна до официалния ѝ извор, през седловината Гроба и неголяма част от карстовото Солунско поле западно от Гроба. Оттук продължава западно през Солунското поле и слиза до село Белица. Оттам по течението на Белишка река достига водослива ѝ с Треска. От Солунско поле дотук Даутица граничи с Караджица. След това границата на Даутица съвпада с тази на цялата планина - срещу течението на Треска, през седловината Барбарас (864 м), до река Строшка и срещу нейното течение се изкачва до седловината между цялата планина и Бабуна планина. Оттам слиза пак до Богомила, затваряйки кръга. Т.е. Даутица граничи само с два други дяла - Караджица и Якупица.
И този дял има оформено централно било (север-юг), което отделя от своя гръбнак 6 по-значими отклонения, по 3 на запад и изток.
По главното било от седловината Гроба на юг се редуват: връх Марина рупа (2429 м), връх Даутица (2178 м), кота (1554 м) северно над манастира Зрзе и последната кота, 1235 м, североизточно над село Де бре ще.
За разлика от досега разгледаните дялове, при Даутица страничните отклонения са доста високи. Първото в западна посока
96
се нарича Перчулца и значително надвишава 2-те хиляди метра. Отделя се от връх Марина рупа и спуска стръмни склонове над село Белица. Следващото започва от връх Даутица и е сравнително късо, но високо и стръмно. Най-южното от западните отклонения > е най-просторно и разчленено от всичките 6. Отделя се от безименния двухилядник на около 4 км по права линия южно от връх Даутица. Най-близкият до централното било връх е и най-високият му - Бел камен (2074 м). Тази издънка се разклонява на още 3 рида - на северозапад, завършвайки с връх Север (1192 м), на запад с връх Видуш (1178 м) и на югозапад, достигайки над граничната седловина Барбарас.
Източните разклонения започват от север на юг с това, заключващо се между най-горното течение на река Бабуна и нейния десен приток - Чеплеска река. Отделя се от Марина рупа като огледално на западното. На него се намира и хижа "Чеплез". По-значим връх е Шилигарника (1923 м), в близост до главното било. Следващото, южно от първото, се отделя от главното било северно от връх Даутица и се побира между реките Чеплеска и Орешка. В неговите гънки се намира село Папрадище. Последното отклонение е най-ниско от всичките бие между Орешка река на север и изворната област на Строшка река на юг. Отделя се от централното било на Даутица при двухилядника, даващ начало и на най-южното от западните отклонения. Достига в югоизточна посока до граничната седловина между целия масив на Якупица и Бабуна планина.
Дойде ред и на последния (не по значение, разбира се) дял - Караджица. Внимателният читател сигурно вече е разгадал границите му от описанията на предишните дялове, но нека да ги дадем в нужната последователност. Цялата западна част от северната граница на този дял съвпада с част от западната и северната граница на цялата планина. От водослива на Белишка река с Треска по течението на последната и отбивката зад кота 1137 м - до граничната седловина, 1135 м, със Сува планина. Оттам по описания вече начин, през долинното уширение до Маркова река и малко по нея - до водослива ѝ с Патешка река. Оттук двете граници се разделят.Тази на Караджица хваща срещу течението на Патешка река до изворната ѝ област, отделяйки я от дял Китка. Границата продължава малко нелогично, подсичайки североизточно връх Убава през няколко седловини, така че върхът да остане в Караджица, и влиза в изборната област на Кадина река.
Дотук отново разграничението беше от Китка. Сега вече съсед става делът Якупица. Границата продължава източно през Кадино поле, прехвърля билото между връх Остри брег и Солунска глава,
97
спуска се към високо карстово плато, пак изкачва и прехвърля билото между връх Попов рид и Солунска глава и се спуска в карстовото Солунско поле. Дотук Караджица се разграничаваше от Якупица, а накрая следва последният участък от границата на този дял - с Даутица. Слизайки западно по Солунско поле, а после и по-стръмно, тя стига до село Белица и от нея по течението на Белишка река се затваря кръгът при водослива ѝ с Треска.
Дял Караджица граничи с три дяла, т.е. с всички без Голешница. Това е една от големите части на планината и една от най-привлекателните. Състои се от "дежурното" централно било с 3 отклонения от него и още едно по-малко било, което няма орографска връзка с централното в рамките на Караджица.
Централното било има посока югоизток-северозапад. Започва с връх Попов рид (2379 м). Следва Иванов камен, за да се стигне до основния орографски възел и най-висок връх на този дял (втори в цялата планина след Солунска глава), едноименния Караджица (2473 м). Билото слиза до седловината Караджица (2097 м) и после пак се изкачва до Миленков камен (2217 м). Без да слиза под 2000 метра, след около 2 км стига до последния двухилядник - Мирска вода (2179 м). От него централното било плавно слиза, за да приключи край село Яболци.
Две западни и едно източно са отклоненията от централното било.
Както споменахме, връх Караджица е основен орографски възел. От него се отделят две от издънките. На североизток тръгва мощен рид, чийто първи връх е Убава. Именно до него се простира територията на Караджица. След това вече е Китка. Малко нелогично е това разграничение, но го приемаме като факт.
В обратна посока, югозападно, се отделя най-обширното, макар и невисоко отклонение. При връх Дробаци (1281 м) прави рязък завой почти под прав ъгъл. В посока северозапад през връх Кале (1104 м) завършва успоредно на главното било край село Здуне. От централния масив го дели река Оча.
Третото и последно отклонение тръгва от северната част на централния масив в западна посока до река Треска. Най-изявената му връхна точка е кота 1137 м.
Последно е едно особено било. То се отделя от Солунска глава в северозападна посока и по него се нареждат върховете Остри брег (2365 м), кота 2345 м, кота 2340 м и Остри врв (2263 м). Всички те са 2 от Караджица и в известна степен висят във въздуха, нямайки пряка орографска връзка с останалите части на дела (имат чрез връх Солунска глава, но той е в Якупица). Може би ако връх Солунска глава
98
беше в Караджица, нещата щяха да си дойдат на място, но приемаме нещата такива, каквито са.
Завършвайки редовете за орографията на планината, искаме да 2 отбележим, че въпреки някои нелогични разграничения между дяловете в централната част, това са второстепенни проблеми, които, предполагаме, скоро ще бъдат решени от географската наука.
Никое от билата на Якупица не се явява част от главен Балкански вододел. Всички води, изтичащи от планината, в крайна сметка се изливат чрез Вардар в Бяло (Егейско) море. Главният вододел в Якупица е между Вардар и Треска. Този вододел обхваща основното било на Караджица, връх Солунска глава и основното било на Даутица, т.е. от граничната седловина със Сува планина на север до граничната седловина с Бушева планина на юг. На запад от този вододел всички води, извиращи от Якупица, се вливат в река Треска, а тези, извиращи източно, които са огромната част, директно или индиректно стигат до Вардар.
Якупица като преобладаващо карстова планина има доста извори, от които водят началото си немалко реки. Най-типични карстови извори са тези на река Бабуна под Солунска глава. Реките, извиращи от Якупица, могат да се разделят най-общо на 3 неравностойни групи. В първата поставяме тези, които се вливат директно или индиректно в Црна река. Във втората - тези, които достигат река Треска. В последната, третата група, са тези, които "предпочитат" Вардар като по-близка цел, защото в крайна сметка Вардар прибира всички води на планината.
В първата група влизат основно две реки - Строшка с всичките си притоци и Рибник. Извират от южните дялове на Даутица и се вливат една в друга, а после чрез река Блато, извираща от Бушева планина, достигат Црна река.
Във втората група участват също само две значими реки - Белица, водеща началото си от западните подножия на Солунска глава, и Оча, протичаща западно от главното било на Караджица, която даже пресъхва.
Най-голям интерес представлява третата група реки, които дават над 90% от речните води на Якупица. "Първенецът" на Якупица е река Бабуна. Води началото си югоизточно под връх Солунска глава от големия извор Бабина рупа (дупка) на 1450 м. След 53 км се влива във Вардар на 5-6 км южно от Велес. По-важни притоци в горното течение са: Запарска река, Бела вода, Чеплеска река, Нежилова река, река Орешка. Общият ѝ водосборен район (не само в планината Якупица) е 629 кв.км. Следващата сравнително голяма река е Тополка. В най-горното си течение до село Горно Яболчище носи името
99
Бегова река. В средното си течение до Бабунската котловина е известна и като Голема река. Водосборният ѝ район обхваща 332 кв.км и е само на територията на Якупица. Избира североизточно от връх Солунска глава, над село Г. Яболчище. Събира най-много притоци от дял Якупица. Влива се във Вардар, непосредствено под Белее. Следващата голяма река е Кадина, извираща югоизточно от връх Убава. Първият ѝ сериозен приток е Салаковска река, идваща от едноименните езера. Останалите притоци са главно от Голешница. Влива се във Вардар малко под Н. Село.
Най-гъста е речната мрежа по северните склонове на дял Китка. По западните реки са десни притоци на Маркова река, а по източните - леви притоци директно на Вардар. По-големи са западните - Патешка река, Маркова Сушица и други.
В Якупица има и две ледникови високопланински езера - Салаковските. Намират се на около 2000 м надморска височина в циркус североизточно под връх Убава. Разделени са от малък моренен праг. Южното, по-високото, е дълго 50 м, широко 40 м и дълбоко 2 м, а по-малкото и по-ниско е дълго 60 м и широко 30 м. Намират се на територията на Национален парк "Салаково".
Като цяло в сравнение с други големи македонски планини (Шар, Кораб, Осогово, Баба) Якупица е по-бедна на вода. Все пак притежава немалко от това богатство.
Климатът на планината се определя както от климатичния пояс, в който се намира, така и от надморската височина на терена ѝ. Бидейки в умерено континенталния пояс, терените ѝ до 1000-1500 м са под неговото въздействие, а тези над тази височина са подвластни на субалпийския и алпийския микроклимат.
Като цяло валежите са доста по-малко в сравнение с планините по западната граница на Македония. Движат се между 450 мм и 1250 мм годишно (за Солунска глава са 870 мм). Снежните валежи представляват 43% от всички.
Средногодишната температура на връх Караджица (2473 м) възлиза на -0,3 градуса по С, а максимално измерената на този дял (на 25 юни 1982 г.) е 30,1 градуса по С.
Растителният свят на Якупица е доста богат и разнообразен. От дървесните видове най-ниско са дъбът и дивата череша. Следват габърът, брезата, букът (най-разпространен). От иглолистните най-застъпени са бор, смърч, тис, смрика. Голяма част от терените са тучни пасища (над 1500-2000 м), където освен трева растат още планински (шарпланински, пирински) чай, червен и жълт кантарион, мащерка, риган и доста други билки. Има много боровинки, а по-ниско и малини, къпини. Срещат се и доста видове ядливи гъби.
100
Животинският свят е представен с почти всички видове, характерни за средноевропейския тип фауна. Срещат се диви кози (все по-рядко), сърни, зайци, вълци, глигани, мечки, даже и рисове. От птиците - яребици, каменярки, орли и т.н. Особен интерес предизвиква видът "полубяла мечка“, достигаща до 300 кг.
Якупица за разлика от други високи планини е доста населена. Това се дължи най-вече на дълбоките и влизащи навътре в планината речни долини. Характерът ѝ предполага по-голяма населеност. Най-значителна концентрация на села има в долините на двете най-големи реки - Бабуна и Тополка. В поречието на първата днес се наброяват 29 села, а по Тополка - 22. В миналото са били много повече, но са разселени около 40 само от тези две долини. В долината на Кадина река също има немалко села, но особено населени са северните склонове на дял Китка поради ниската надморска височина и множеството реки. Друга населена част от планината са западните ниски разклонения на Даутица, в близост до долината на река Треска.
Доста от селата са на сериозна надморска височина - Алдинци на около 1200 м, Патешка река на 980 м, Горно Яболчище на 980 м, Папрадище на 940 м и др.
Доволно разнороден е етническият състав на населението в планината. Коренните жители по тези земи са от славянското племе брсяци, но през вековете немалко други етноси са намерили спокойствие и поминък на територията на Якупица. Друго славянско племе - мияци, също е успяло да се внедри, макар и само с 3 села (Папрадище, Ореше и Плевне) сред море от брсячки по горното течение на река Бабуна. Въпреки обкръжението мияците са запазили всичките си особености - наречие, традиции, бит, фолклор, носии и т.н.
Има доста шиптърски (на етнически албанци) села - Алдинци, Црвена вода, Г. Количани, Бузалково, Г. и Д. Яболчище и други. Преселници са главно от Северна Албания и горното течение на река Радика. Друга етническа група са торбешите (като нашите българо-мохамедани), които са преселници от долното течение на река Радика. Торбешки села са: Горно и Долно Врановци, Мелница, Согле, Д. Количани и други. Срещат се, макар и по-рядко, турци и юруци. Населението на Якупица е една пъстра етническа мозайка - умален модел на цялата държава.
Въпреки средищното си положение, чудесната природа и множеството селища, свързани с пътища, Якупица все още, не е разработена туристически. В нея липсват зимни или летни курорти, липсват лифтове, въобще липсва развитата туристическа инфраструктура, което, надяваме се, ще е предмет на бъдеща стопанска
101
дейност в планината (разбира се, в максимална хармония с околната среда). Съществуват чудесни възможности за така наречения "зелен туризъм", но и това е в сферата на пожеланията.
Съществуват 3 по-значими вилни селища или зони, където може евентуално да се намери частен подслон. Всичките са на пътя от Драчево (почти квартал на Скопие) до връх Солунска глава. Първото е около седловината Преслопа (1080 м) в Китка, докъдето пътят е асфалтов. Освен множеството частни вили има мотел, ресторант, магазин. Редовен транспорт липсва.
Следващото вилно селище се казва Мала река и е разположено около едноименния десен приток на Кадина река, между Преслопа и село Алдинци, на около 850 м. Третото (най-малкото) се намира на билото на рида Мумджица между 1450 и 1500 м в местността Демиреви ливади. Заедно с предишното Мала река е на територията на Голешница.
Значително по-голям интерес за планинарството представляват туристическите хижи (планинарските домове) по Якупица. Заедно с Баба планина са единствени от високите, а и Въобще от всички, в които може да се осъществи многодневен маршрут, спейки само в хижи. Понастоящем на територията на Якупица функционират 5 хижи и една планинска стая. По дялове са разпределени както следва: в Китка е една ("Китка"), в Голешница са 2 ("Караджица" и "Бреза"), в Якупица е една ("Бегово"), в Даутца също една ("Чеплез"). На границата между Караджица и Китка е село Патишка река, в което се намира планинарската стая.
Хижа "Китка" е разположена на 1350 м сред хубава букова гора в северозападното подножие на едноименния връх 1568 м. Строена е 1959 - 1962 г. от планинарското дружество "Скопие - Матица", което и досега я стопанисва. Представлява стабилна двуетажна постройка с 60 легла в 5 стаи. Има трапезария, туристическа кухня. Освен чай друго не се продава. Нощувката е в рамките на 3-4 дойче марки. Електрифицирана е, има вода и вътрешна тоалетна. През месеците юни, юли и август е отворена нонстоп, а през останалата част на годината - от петък на обяд до неделя вечер. Около хижата има чудна поляна с брези - много приятно място за отдих. До нея може да се стигне с кола от Драчево през селата Д. и Г. Количани, Црвена вода и седловината Преслопа. Всичко - 23 км, а от Скопие - 33 км. Пеша най-кратко може от село Горно Количани по маркирана пътека за около 3,30 ч (описание на маршрута даваме отделно). Може и от Драчево по маркирана пътека за 5-6 часа. От "Китка" тръгват маркирани маршрути за хижа "Караджица" и хижа "Бреза" (за тях даваме информация допълнително).
102
Приятна разходка може да се направи, изкачвайки близкия скалист едноименен връх. Тръгва се в южна посока от хижата по маркировката за хижа "Бреза". Излиза се на голото било, спускащо се западно от върха (това е главното било на дял Китка). За 30-40 минути от хижата се изкачва до върха (1568 м). Изключително обгледен! Слиза се до скалите северозападно под връхната точка и от тях вдясно, северно, надолу се засича маркировката от Драчево за хижата и по нея се затваря кръгът. Цялото удоволствие трае 1,10-1,15 ч.
За връзка: 00389 (код от България за Македония), 091 (код за Скопие, като от България не се набира 0), дом. тел. 261 218 на члена на ръководството на планинарско дружество "Скопие - Матира" Кирил Симиджиевски, или дом. тел. 265 178 и служ. 111 097 на члена на ръководството на планинарско дружество "Китка" от Скопие Любчо Котевски, също можещ да направи резервация на хижа "Китка”.
Хижа "Караджица" въпреки името си не се намира в едноименния дял, а на западния склон на рида Мумджица в дял Голешница, на 1450 м. Масивна триетажна постройка, строена 1947 -1950 г. Разполага с 52 легла в 10 стаи. Има 3 бани с бойлери, голяма трапезария, туристическа кухня, ток и т.н. Храна ще се продава в близко бъдеще. Нощувката струва 6 дойче марки. През летните месеци работи нонстоп, а през останалите - от петък до неделя. За други дни трябва специална заявка.
За връзка: 00389 091, дом. тел. 591 634 и служ. 233 464 на Любе Яневски, член на ръководството на планинарско дружество "Охис" в едноименния комбинат в Драчево, собственик на хижата.
До нея се достига по пътя Драчево - Солунска глава с транспорт (редовен няма) - 38 км, а от Скопие - 48 км, но за предпочитане в сухо време. Пеша - от Преслопа по маркировката през село Алдинци е около 4 часа (описание на маршрута даваме отделно). От хижата могат да се предприемат преходи до Салаковски езера, до хижа "Бреза", до Солунска глава (описания на маршрутите даваме отделно) и до други интересни обекти. Съвсем наблизо край хижата могат да се направят разходки по маркирани пътеки до камъка "Жабата" (около 40 минути отиване и връщане, вижда се от дома) и до най-високата точка на рида Мумджица (кота 1571 м, 20-30 минути изкачване). На върха има каменен гроб на един от бившите хижари. Обгледно място. Маркировката продължава до извор в буковата гора по северния склон на Мумджица.
От терасата на хижа "Караджица“ могат да се видят на 235 градуса (северен азимут) връх Убава и точно пред него циркусът на Салаковските езера. На 206 градуса - скалата Стар град. На юг - два
103
върха, от които левият е Солунска глава. На 155 градуса - камъкът Жабата. На запад - връх Пепеляк, зад който е село Патишка река.
Хижа "Бреза" се намира на 1194 м в източното подножие на едноименния връх. Разположена е на границата на горския пояс сред буки, липи и борове. Градена е 1969 -1972 г. и е стабилна двуетажна постройка. Разполага с 45 легла в 2 големи и 8 по-малки стаи. Има туристическа кухня и трапезария. Ток няма, водата и тоалетната са навън. Освен чай друго не може да се купи. През лятото е отворена нонстоп, а през останалите сезони - евентуално от петък до неделя. До хижата може да се стигне пеша най-бързо за 1,30-2 ч по маркирана пътека от село Рлевци, но до селото няма редовен транспорт. От село Бузалково, също по маркировка, се идва за 3-3,30 ч. До селото има редовни автобуси от Велес. Описание на маршрута даваме отделно. Може и от жп спирка Пчиня на линията Скопие-Велес за около 5 часа. Възможно е да се стигне до хижата и с транспорт по 20-километровия път от Велес през село Бузалково.
От “Бреза" може да се отиде до връх Лисец за 4-5 часа, до хижа "Караджица" за около 10 часа, до хижа "Китка“ за около 10 часа. Описания на тези маршрути даваме отделно. Могат да се предприемат преходи и до селата в долината на река Тополка - Дреново, Долно и Горно Яболчище. Възможно е да се достигнат връх Солунска глава и хижа "Чеплез", но от добре тренирани планинари и с малко багаж. Стопанин на хижата е планинарско дружество "Солунска глава" (Велес).
Хижа "Бегово" е втора по височина в Македония след "Големо езеро" (Баба). Разположена е в местността Горно Бегово, на около 2000 м, в непосредствена близост до първенеца Солунска глава. Строена е 1948-1950 г. и представлява малка, но стабилна каменна постройка. Има трапезария и малка кухня. Разполага с няколко легла и повече дюшеци в едно помещение. Няма постоянен хижар и е заключена. Ключът се намира у председателя на планинарско дружество "Економист" към Икономическия факултет в Скопие. Няма електричество, а водата и тоалетната са навън. Най-близо до нея се излиза от село Горно Яболчище (2-2,30 ч), но до селото няма редовен транспорт. От хижа "Караджица" е и 4-4,30 ч по маркировка (описанието на този маршрут даваме отделно). От хижата може да се изкачи Солунска глава за 2-3 ч по маркирана пътека (също даваме отделно описанието на този маршрут). До Салаковските езера отнема около 3 часа, до Юрукова карпа - около час и половина. Има указващи посоката табели. Хижа "Бегово" е по-скоро високопланински заслон с тази разлика, че постоянно е заключен...
Петата поред хижа е "Чеплез", разположена сред папратова поляна
104
на 1445 м, с чудесен изглед към билата на Даутица и особено на Якупица. Строена е до 1952 г. Масивната двуетажна постройка е с 56 легла. Има и друга, по-малка, в която се помещават туристическата кухня, трапезарията, банята и тоалетната. Има ток и вода. Работи целогодишно нонстоп. Може да се купи нещо за консумация, главно лятото. Нощувката е 4 дойче марки. Стопанисва се от планинарско дружество "Солунска глава" (Велес). Изходни пунктове за нея са село Нежилово, от което се изкачва за около 3 часа по маркировка, но до селото няма редовен транспорт (описанието на маршрута даваме отделно), и жп спирка Ореше на линията Велес - Прилеп (за около 4 часа през село Папрадище по немного добра маркировка). От хижата може да се отиде до изворите на река Бабуна (Бабина рупа) за около 2,30 ч, може да се изкачи връх Солунска глава за 3-3,30 ч (описанието даваме отделно). Могат да се предприемат и интересни преходи по Даутица и към Якупица.
Няколко думи и за планинарската стая в село Патишка река, намиращо се на 980 м край едноименната река. Отстои от Скопие на 45 км и само веднъж седмично, в петък, до него отива частен автобус и в неделя се връща. Тръгва от автостанцията срещу грандхотел "Скопие".
Стаята е в обществена постройка в центъра на селото, заедно със земеделската задруга и магазина. Има няколко легла, електрическо осветление, а навън са Водата и тоалетната. Стопанисва се от планинарско дружество "Скопие - Матица", а ключът се държи от продавача в магазина. От селото може да се отиде до Салаковските езера по немаркирана пътека за 3-3,30 ч, до връх Убава за около 4 часа (без маркировка), до Солунска глава за около 5 ч (без маркировка), до хижа "Караджица" през Салаковските езера (слаба частична маркировка) за около 6 ч и други.
На територията на Якупица има немалко църкви и манастири, които могат да привлекат вниманието на любознателни планинари. Може да се споменат Марков манастир край село Маркова Сушица в северното подножие на Китка, манастирът Зрзе над едноименното село в южния край на Даутица, църквата "Св. Богородица" над село Согле в дял Якупица и т.н.
Интерес представляват и някои села, запазили и до днес традиции, обичаи, носии, фолклор. Едно от тях е Папрадище, за което информация даваме по-нататък.
МАРШРУТИ
Основни изходни пунктове
Възможности за други планинарски дейности и спортове
105
Средищното положение на Якупица, нейната разчлененост, наличието на немалко хижи и, разбира се, природните дадености я правят желан планинарски обект с доста пешеходни маршрути, част от които маркирани. Разделяме ги, както обикновено, на описани, споменати и традиционни.
ОПИСАНИ МАРШРУТИ
К 4-дневен маршрут
Първи ден: Скопие - село Горно Количани, 600 м (с автобус) - хижа "Китка” (1350 м), около 3,30 ч.
Втори ден: хижа “Китка" (1350 м) - седловина Преслопа (1080 м), 1 час - село Алдинци (1200 м), 4-4,30 ч - хижа "Караджица” (1450 м), 5-6 ч.
Трети ден: хижа “Караджица"(1450 м)-хижа “Бегово"(2000лл), 4-4,30 ч - връх Солунска глава (2540 м), 6-7 ч - хижа "Чеплез“ (1445 м), 10-11 ч.
Четвърти ден: хижа "Чеплез" (1445 м) - село Нежилово (680 м), 2 ч - село и жп гара Боголлила (500 м), около 5 часа.
Първи ден. От автостанцията пред грандхотел "Скопие" се взема автобус № 74 и за един долар ви откарва до шиптърското село Г. Количани. От обръщалото на автобуса в центъра тръгва червено-бяла маркировка по пътека, хващаща югозападния рид, спускащ се до самото село. Минава се край джамията. Набирайки височина, постепенно на север се открива бялото Скопие, сгушено между Скопска Црна гора и Водно. Минава се леко вдясно западно от билото и за един час се стига до чешма с корита. От нея има две пътеки - горната, по билото, е с маркировка, а долната е по-широка. Няма значение по коя ще се продължи. Събират се на обширна поляна почти на билото. Малко преди това и от двете пътеки се открива обширен изглед: на 130 градуса северен азимут е връх Китка, на 140 - хижа "Китка", а южно - седловината Преслопа с постройките по нея, откъдето минава шосето от Драчево за Солунска глава и някои села.
От поляната се върви малко по билото и пак започва подсичане вдясно, западно. След около час от чешмата се стига до натрапчиво маркиран разклон за чешма на 30-40 метра долу, вдясно, с хубава студена вода. Главната пътека продължава направо и веднага излиза на широка, обгледна скална площадка. След още 20-ина минути има друга чешма на самата пътека. Около 2,30 ч дотук от селото. Не след дълго се излиза на обширна поляна с характерен голям камък в средата, с маркировка на него (преди това има разклон, който не е маркиран правилно и не посочва, че трябва да се завие вляво, нагоре). Точно преди да се излезе на широкия черен път има пак чешма. По самия път няма маркировка, но тя върви успоредно отгоре и може да не се следи. След 10-ина минути по пътя хижата се вижда вляво, отгоре. От селото се излиза за около 3,30 ч.
106
Втори ден. Тръгва се в югозападна посока по широкия черен път (от предишния ден). За около час сред букова гора се излиза на седловината Преслопа (1080 м) при мотела, магазина, чешмата. Маркировката дотук е слаба, но и няма нужда по пътя.
Продължава се в югозападна посока по широк черен камионен път сред гористото било на дял Китка. Минава се над малка махала, като се държи главният път (пресичат се и други черни пътища). Открива се хубав поглед към предстоящия маршрут - долината на река Кадина, село Алдинци, ридове, върхове. 5-10 минути след това, вляво, югозападно, почти под прав ъгъл се отклонява добре маркирана пътека на самия разклон (45 минути дотук от Преслопа). По пътеката, почти по хоризонтал, с леко слизане през дъбова гора се достига река Кадина (30-40 минути от разклона, 1,30 ч от Преслопа и около 2,45 ч от хижата). Маркировката до тук от Преслопа е отлична. Пресичайки реката по стар, дървен мост, маршрутът преминава от Китка в Голешница. За 1,15 ч се изкачва през широколистна гора до джамията и чешмата в горния край на най-високото на територията на Якупица село - шиптърското Алдинци. Оттук се открива панорамата на изминатия път начело с връх Китка в североизточна посока. Характерните му скали са се сгушили вляво. Над просеката на пътя личи полянката с хижа "Китка". Удобно местенце за почивка!
Тръгва се право нагоре. Пътеката, добре маркирана, непрекъснато пресича пътя и накрая по него пристига на хижа "Караджица” (около час от село Алдинци и 5,30-6 ч от хижа "Китка”).
Трети ден. Тръгва се по пътя в източна посока и за около 45 минути се стига до местността Демирови ливади, където "слиза" и билото на Мумджица. Тук има малко вилно селище. От северния край на поляната северно, вляво, се отделя черен път за летовище Мала река.
Продължава се по пътя и след 15-ина минути се стига друга обширна билна поляна, на десен завой (изключително богата на боровинки). Отпред Солунска глава непрекъснато нараства. Вече се виждат кулата и постройките на върха. За 1,40 ч от хижата се излиза на паметника на загиналите 8 руски пилоти на 23.VII.1992 г. Над него се пресича пътят по маркирана пътечка, като се минава край кладенче с дървено чучурче (2 ч дотук от виждащата се назад хижа "Караджица").
Върви се по пътя още около час до местността Дуня (Дюля), където има метеостанция и две занемарени постройки, ставащи за подслон в лошо време. Има и вода. Височината е 1700 м.
На 5 минути преди Дуня вдясно се отделя пътят за връх Солунска глава, минаващ през Факултетско земеделско стопанство "Трубарево".
107
Преди Дуня се преминава и граничната седловина (1538 м) между Голешница и Якупица. Близо до нея се отделя и черен път за селата Горно ѝ Долно Яболчище, по който тръгва и маркировката за връх Лисец и хижа "Бреза".
От Дуня за около 30 минути в южна посока по пътека се излиза от буковата гора и се влиза в клека. Минава се край трафопост, излиза се два пъти на камионния път, но веднага се отбива вдясно по пътеката. За около час от Дуня се излиза на седло (2050 м) на билото, на което е връх Горно Бегово (2120 м). Дотук маркировката е рядка, но я има. След седловината чак до хижата не си личи. В южна посока, за 15-ина минути или от Дуня за 1,15 ч, а от хижа "Караджица" за 4-4,30 ч се достига хижа "Бегово". Източно под нея се намира Бегова чешма. В тази посока тръгва и пътеката за село Горно Яболчище.
От хижа "Бегово" в посока Солунска глава тръгва една от редките зимни маркировки в македонските планини - двуметрови дървени колове. Има и доста табелки в различни посоки - към Салаковските езера, към изборите на Кадина река и др.
Продължава се в юго-югозападна посока по лятна и зимна маркировка. Минават се няколко трафопоста и коловете хващат вляво, през клека. Следва сравнително стръмно изкачване и за 45 минути от хижа "Бегово" се излиза на каменен заслон, но в окаяно състояние (само за в краен случай). Надморската височина е 2225 м. Вече трябва да се скриват фотоапаратите, защото се навлиза във военна зона!
Почти южно за 30-ина минути се излиза на седлото, североизточно от върха, при трафопост. Има още едно малко заслонче - южно от седлото, по посока на връх Бабуна (Мала Якупица, 2380 м). Като се изкачи малко над седлото, се забелязва и хеликоптерната площадка.
От 6-ия кол над трафопоста на седлото, изкачвайки се към върха, вляво, на юг-югоизток, се отклонява маркираната пътека, а коловете продължават нагоре, но по тях е забранено да се продължава (отиват към военната база). Изкачвайки се по траверсиращата вляво (източно) пътека отзад, североизточно, се разкрива скалистата грамада на връх Бабуна, който всъщност се подсича след хижа "Бегово". Виждат се и част от алпийските стени над изворите на река Бабуна.
Пътеката на големи серпентини набира височина, отива вдясно и се връща на североизточния ръб, но високо. Хваща под оградата на обекта, излизайки на южния ръб. Разбира се, може да се избегнат големите криволици на маркировката и да се пресече по пряка немаркирана пътека, но трябва да има добра видимост.
На южния ръб може да се остави багажът и покрай оградата,
107
вляво да се стигне до портала на военните, където евентуално може да се удари печат и да се пие чай. В района на поделението, включително и до самата връхна точка, достъпът е забранен. От хижа "Бегово" дотук за 2-2,30 ч.
От върха се тръгва на юг. Панорамата вляво с пропастите и алпийските стени е фантастична. За около 1,20 ч, преминавайки граничната седловина Гроба, се стига до друга билна седловина (вече в Даутица), откъдето се напуска билото в посока към хижа "Чеплез". От върха почти дотук няма маркировка. Малко преди седловината се появяват дървени колове. Оттук пътеката за хижата тръгба В посока 160 градуса северен азимут. Отива се към страничния рид, на който е хижата. Коловете секат към него директно. Появява се и лятна оранжево-бяла маркировка. За 30-ина минути се стига до разклон, на ляв завой. Вдясно, т.е. направо, синя стрелка показва пряка пътека, неминаваща през Бабина рупа. Вариантът, който предлагаме, е по другата пътека, която за още 30-ина минути извежда на разкошната поляна със студен извор - Бабина рупа (един от изворите, макар и не от най-големите, на река Бабуна), и с фронтален изглед към страхотните 700-метрови алпийски Нежилови стени под връх Солунска глава в югоизточна посока. На 45 градуса е връх Лисец, на 102 - връх Сватя от Якупица. Наоколо е гъста смесена гора - райско кътче! Само за бивак.
За около 40 минути от Бабина рупа по хоризонтал и после надолу през широколистна гора, а накрая през буйна папрат се излиза пред бялата хижа "Чеплез". До нея - около 3 ч от Солунска глава, 5,30-6,30 ч от хижа "Бегово" и 10-11 ч от хижа "Караджица".
Четвърти ден. От хижа "Чеплез" се тръгва в южна посока по пътечка покрай чешмата. В началото има папрат и тръни. След 30на минути се излиза на обгледна камениста полянка. Тук е разклонът на пътеките (в десния ѝ край). Има 2 стари дървени табелки, сочещи на запад за село Папрадище и жп гара Ореше. Оранжево-бялата маркировка, идваща от хижа "Чеплез", продължава в тази посока, а нашият маршрут по-нататък не е маркиран добре.
След 15-ина минути слизане от разклона пътеката тръгва успоредно на Чеплезка река В източна посока. След още 5 минути се "влива" в обрасъл черен път, по който се ябява червено-бяла маркировка. С няколко серпентини накрая пътят слиза и пресича реката до порутен дървен мост. От хижата дотук - 1,10 ч. Продължава надолу, вече по десния бряг. За около 2 часа се достига водосливът на река Чеплезка с Бабуна, където са и 40-50-те къщи на позападналото и обезлюдено село Нежилово (680 м). Трябва да се напълни вода от някоя къща, защото до село Богомила няма.
109
За около час по пътя с 2 пресичания на река Бабуна по мостове се стига до характерен десен забой (има скалички) с отбивка. Вляво се отделя широка пътека, пресичаща пътя. От село Нежилово вече няма никаква маркировка. По пътеката (при разклонения се държи ляво и надолу) за 7-8 минути се пресича жп линията между 2 тунела и за още толкова се излиза на същото шосе, но вече асфалтирано (в близост до мост). По асфалта в южна посока, на десния бряг на река Бабуна, за около 45 минути се стига центърът на село Богомила (има много къпини край шосето). За още 15-20 минути се минава цялото село и се отива в другия му край, където е жп гаричката. Дотук са 2,30 ч от село Нежилово и 4,30-5 ч от хижа "Чеплез". Дневно има по 6 влака и в двете посоки - Велес и Прилеп.
Л 2-дневен маршрут
Първи ден: Велес - село Бузалково, 560 м (с автобус) - хижа "Бреза" (1194 м), 3-3,30 ч
Втори ден: хижа "Бреза" (1194 м) - връх Лисец (1935 м), около 5 ч - хижа "Караджица" (1450м), около 10 часа
Първи ден. От Велес има 3 пъти дневно автобус до шиптърското село Бузалково. За 30-ина минути и долар и нещо сте в центъра на селото при голямата каменна чешма (водата ѝ не е много добра за пиене). Тръгва се по десния камионен път (левият се ползва от транспортните средства за достигане на хижата) нагоре в северозападна посока. След 10-15 минути има разклон на 3 пътя. Продължава се по средния, северозападно, 290 градуса. Маркировка няма. Теренът наоколо е гол, с ниски храсти. На следващите близки отклонения се държи право.
След около 40 минути от селото пътят прави остър ляв завой в южна посока и след още 10-ина минути се "влива" в главния път за хижата, който се отделя още в центъра на селото. Продължава се вдясно - 230 градуса. Само след 50-ина метра хижата вече се вижда на 285 градуса напред. Долу вляво е село Рлевци. Като цяло пътят държи споменатата посока (със завои, разбира се). Подсичат се вляво, южно, две обрасли с дъбак връхчета, малко над 1000 метра. Подсичайки първото от тях, на десен завой на скала вдясно се появява маркировка. След около 2,30 ч от селото, подсичайки второто връхче, на самия път се появява бетонна чешма, но водата е слаба.
На седлото пред хижата пътят се раздвоява. Левият обикаля, а десният (направо) е пряк и по него се появява маркировка. Нагоре вече директно (дървените стълбове за тока също са ориентир) се достига хижата за около 3-3,30 ч от село Бузалково. Спокойно може да се дойде с лека кола по добрия път.
Втори ден. От хижата се тръгва по пътя в северозападна посока.
110
След няколко минути се напуска пътят, който отива вляво, към ретранслаторната станция. Върви се отдясно на билото, северно, над горския пояс (маршрутът е маркиран, макар и не навсякъде добре). Минават се две чешми непосредствено над хижата. Излиза се на билото в местността Жандармерийска станция (има каменни останки на сръбски жандармерийски пост от 1934 г). Насреща се изправя връх Лисец, а вляво е Солунска глава. Около час дотук. Върви се по билото на запад, към Лисец. Пред едно малко Връхче пътеката започва да подсича вляво. Достига се до скали, където няма маркировка и трябва да се слезе още по-наляво и да се засече пътеката. После пак се излиза на каменистото билце и веднага вдясно се влиза във вековна букова гора. Пътеката на серпентини слиза до седловината Прди магарица (1100 м). Около 40 минути дотук от местността Жандармерийска станция и 2 часа от хижата.
От тази седловина маркировката отива в северозападна посока, подсичайки по хоризонтал Лисец, за хижа "Китка". Да не се тръгва по нея! Няма указващи знаци или табели на този разклон. Маркировка по нашия път доста време няма да има. Полагана е отдавна, не е поддържана и се е заличила в голям участък. По принцип е подсичала отляво, южно, връх Лисец и следващата по-ниска кота 1750 м, защото се появява чак след нея.
От Прди магарица се тръгва в югозападна посока, директно към върха през буковата гора и без пътека. За 25-30 минути се излиза в горния край на голяма поляна с характерни едри камъни (1250 м). За още 20-ина минути се достига по-голяма поляна с хубава самотна бука в горната половина (1330 м). В края на поляната и самото начало на гората се засича широка пътека и по нея - вляво и нагоре. Забелязват се тук-там и останки от маркировката. За още 20-ина минути се излиза в горния край на камениста полянка (1490 м). След още няколко минути в гората се пресича дере с хубава вода. Това е първата вода след повече от 3 часа. Още 6-7 минути по хоризонтал и се минава пак край хубава дървена чешма с букова вода. След няма и 5 минути в юго-югоизточна посока се излиза от гората (горският пояс свършва) край големи камъни. Под един особено голям има останки от кошара. Около 1,40 ч дотук от Прди магарица. Оттук продължават доста пътечки по хоризонтал и явно по някоя от тях е минавала заличената маркировка. При хубаво и достатъчно време може да се потърси път без изкачване на връх Лисец. Ние ви предлагаме малко по-труден, но по-емоционален и обгледен маршрут.
Продължава се без пътека право нагоре покрай кошарата и камъка в почти западна посока. За повече от час от горския пояс (кошарата с камъка), за близо 3 часа от седловината Прди магарица и
111
около 5 часа от хижа "Бреза" се достигат скалите край Връхната точка на Лисец (1935 м). Гледката е неописуема и си заслужава напълно усилията. Цялата централна част на Якупица, включително Солунска глава, са в полезрението. Голяма част от горното течение на река Бабуна със селата Горно и Долно Яболчище е като на длан. На югоизток погледът опира чак във връх Козяк, най-висок на планината Бабуна, над Прилеп. На самия връх между големите камъни има градени укрития от овчарите за лошо време.
За 30-40 минути се спуска до седловината западно от Лисец (1580 м). Пътеката трудно се следи, но около билцето, държейки обща посока запад, се слиза внимателно край скали и през букова гора. От седловината се тръгва нагоре също в западна посока. За близо 30 минути без пътека през гората се прехвърля връхното било на безименната кота 1750 м и по тревист терен се взема посока (желателно е да има добра видимост) към личащата ниско в гората седловина преди следващия връх Сипачан. Точно над гората, малко вляво от взетата вече посока, има чешма с корита и на нея се появява маркировката (точно навреме). Дотук от връх Лисец - около час.
За 30-ина минути по маркировката през буковата гора се слиза на седлото (1450 м) - кръстопът на пътища, пътеки и локален дърводобивен център. От него се поема по маркирана пътечка в югозападна посока. После по прошарения ръб, който се вижда добре още от Лисец, се изкачва до връхното плато на Сипачан (1790 м). От първите скали се отива до другите, западно. Към час дотук от седлото.
Пътят между хижа "Караджица" и Дуня се вижда западно, но се отива малко вдясно, за да се следи извивката на билото. Слиза се до седло (1590 м), където се засича идващ от село Горно Яболчище черен път. Маркировката тръгва по него вдясно, северозападно и след 10-15 минути излиза на пътя между хижа "Караджица" и местността Дуня, точно при паметника на загиналите руски летци. На разклона с големи червено-бели букви и стрелки (на едно дърво) пише "Бреза" - посоката, обратна на нашата. Оттук за пръв път се вижда хижа "Караджица" в северозападна посока. Около 4 ч дотук от връх Лисец.
По описания в предишния маршрут път за час (5 ч от връх Лисец и 10-на часа от хижа "Бреза") се достига хижа "Караджица".
М Хижа "Караджица" (1450 м) - Салаковски езера (около 2000 м), около 5 ч - хижа "Караджица" (1450 м), 8 часа
Това е еднодневен маршрут (лъч) за без багаж до единствените ледникови езерца в цяла Якупица. В огромната си част минава през гъсти букови гори и не е добре маркиран. От хижата се вижда като на длан целият път и е желателно да се проучи добре визуално преди
112
тръгване. Най-добре е за него да се използват услугите на местен планинар, който го познава (евентуално хижаря).
Тръгва се точно срещу хижата надолу (източно) през папратта. 2 Из нея пътеката и маркировката не личат добре, но в гората вече е ясно. Пресичат се няколко деренца и после река Кадина, известна тук още и като Алдинска (15 минути до нея от хижата). Има маса, пейки в близост до мостчето.
Следва стръмно изкачване към вододелното било между Кадина и река Бразда. Малко преди да се излезе на това било, има недобре маркиран разклон. Да се внимава много на това място! Вдясно нагоре към-билото продължава хубавата маркировка, която обаче не е към езерата, а завежда за 10-15 минути до местността Стар град на вододелното било с поглед към долината на река Бразда и към хижа "Караджица" (край голямата скала е имало някога римско укрепление).
Да се върнем на разклона. Старата маркировка, която продължава южно за езерата, не се набива в очи и затова, ако сте я изпуснали и сте се качили на вододелното било, върнете се и внимателно оглейждайки буките вдясно, ще я откриете. Първоначално няма добре очертана пътека, но като се излезе след известно време на дълга билна поляна, в горния ѝ край вече има добра пътека с маркировка. За около 1,30 ч се достига дере, десен приток на река Бразда. След пресичането над левия бряг е обширна поляна, на която има само два маркировъчни знака (на камък и дърво). Изкачва се поляната до горния ѝ край, където има 1-2 маркирани дървета (буки). Оттам тръгва маркирана пътечка в северозападна посока. След 10-15 минути, пресичайки по хоризонтал билото на рида, завива. В западна посока се насочва към долината на река Бразда. Точно преди реката маркировката рязко завива вдясно надолу (да се внимава). Реката веднага се пресича по камъни на левия ѝ бряг. Дотук от хижата се стига за около 2,30 ч. Продължава се срещу течението ѝ все по левия бряг. След 15-ина минути да се внимава! Преди да се достигне голям водослив с десен приток на река Бразда, вдясно се излиза от коритото на реката по слабо маркираната пътечка. За 5-10 минути се изкачва до обширна поляна с каменни огради. Продължава се в западна посока по пътечка вдясно и нагоре до малко странично билце. От него се вижда добре ридът, спускащ се североизточно от връх Убава (който запълва хоризонта) и зад който са двете езера. 3 часа дотук. Виждат се и кошарите на и над границата на горския пояс. Нагоре вече изчезват всякакви зачатъци на маркировка.
Има 2 начина да се продължи към езерата. Първият е да се пресече високо буковата гора отпред и засичайки вдясно и нагоре рида,
113
спускаш, се от връх Убава, да се продължи нагоре по него в посока върха и като се стигне над езерата, да се слезе до тях. Другият е да се продължи срещу течението на река Бразда и набирайки достатъчно височина, да се траверсира вдясно към рида на ниво около 2000 метра и пак да се спусне в циркуса, където са двете езера, съвсем близки едно над друго. Намират се в североизточното подножие на връх Убава, 2353 м (отговаряш, си на името). Голям район около тях е обявен за Национален парк "Салаково". От хижа "Караджица" до езерата са необходими приблизително 5 часа.
Обратният път може да се разнообрази, като от дългата поляна (билна) над разклона за Стар град вдясно, източно, се хване по маркирано отклонение и се излезе за 30-ина минути, пресичайки река Кадина, на голямата скала "Жабата". От нея по широката утъпкана пътека към виждащата се хижа "Караджица" се пристига за около 3 часа от езерото. Целият лъч отнема приблизително 8 часа, без да се брои бремето, прекарано на Салаковските езера.
СПОМЕНАТИ МАРШРУТИ
К Хижа "Бреза"(1194 м) - седловина Прди магарца (1100 м), 2 ч - Кадина река - село Палиград (1100 м) - хижа "Китка" (1350 м), 10-11 часа. Маркиран.
Л Седловина Преслопа (1080 м) - летовище Мала река (850 м) - местност Демиреви ливади (около 1500 м), 3 часа. Отчасти маркиран.
М СелоДрачево (300м) - село Вртекица (600 м) - хижа "Китка" (1350 м), 5-6 ч. Има маркировка.
Н Село Патишка река (980 м) - Салаковски езера (около 2000 м), 3-3,30 ч - хижа "Караджица" (1450 м), 6,30-7 ч. До езерата и доста след тях не е маркирано.
О Хижа "Бреза" (1194 м) - седловина Прди магарица (1100 м), 2 ч - село Горно Яболчище (980м),5чхижа "Бегово" (2000 м), 7-8 ч. Отчасти маркирано.
П Жп спирка Ореше (750 м) - село Папрадище (940 м), 2-2,30 ч - хижа "Чеплез" (1445 м), 4 ч. Има слаба маркировка.
Р Връх Солунска глава (2540 м) - по билото на Даутица - село Крапа (1100 м), 8-10 ч. Има слаба маркировка.
С Село Патишка река (980 м) - връх Убава (2353 м), 4 часа - връх Солунска глава (2540 м), 6-7 ч. Няма маркировка.
ТРАДИЦИОННИ МАРШРУТИ
К Централна македонска трансверзала
6-дневен маршрут от Скопие до Охрид, пресичащ цялата Якупица, Бушева планина, други по-малки планини, Илинска и Плакенска.
Провежда се всяка година от 30 юли до 4 август.
Организатори са СПС на Македония и планинарско дружество
114
“Охис" (Драчево).
Преходът е доста тежък, но се носят бивачни съоръжения.
Първи ден, 30 юли. Тръгва се пред църквата "Св. Спас" в Скопие с автобус до седловината Преслопа (1080 м) и оттам - пеша до хижа "Бегово" (2000 м), 10-12 ч.
Втори ден, 31 юли. Хижа "Бегово" (2000 м) - връх Солунска глава (2540 м), 2-2,30 ч - село Крапа (1100 м) - село Селце, 900 м (в Бушева планина), 13-14 часа.
Трети ден, 1 август. Село Селце (900 м) - град Крушево (1250 м), около 3 часа.
Четвърти ден, 2 август. Почивен ден в Крушево с участие в тържествата по случай 2 август (Илинден) и посещение на паметника в местността Мечкин камен.
Пети ден, 3 август. Град Крушево (1250 м) - село Кочище (850 м, Демирхисарско) - село Радово (1000 м) - село Доленци (700 м) - Илинска планина - село Базерник, около 12 часа.
Шести ден, 4 август. Село Базерник - Плакенска планина - Охрид (накрая с транспорт), 8-10 часа.
Л Мемориален марш в памет на Панко Георгиевски, член на хималайската експедиция към Еверест през 1989 г., загинал по-късно на Лешница
Тридневен преход, осъществяван в средата на април (при зимни условия) от петък до неделя.
Първи ден. Скопие - село Патишка река (с транспорт).
Втори ден. Село Патишка река (980 м) - Салаковски езера (2000 м) - хижа "Караджица" (1450 м). Времетраенето е в зависимост от снежната покривка, но не по-малко от 8 часа.
Трети ден. Хижа "Караджца" (1450 м) - Преслопа (1080 м), около 3 часа - село Драчево (пеша или с транспорт), 7-8 часа.
Организатор е планинарско дружество "Охис" (Драчево).
М Тридневна проява (от петък до неделя) през последния уикенд на април (също при зимни условия)
Първи ден. Излизане до хижа "Чеплез" (1445 м) по някой от изходните маршрути, 4-5 часа.
Втори ден. Хижа "Чеплез" (1445 м) - връх Солунска глава (2450 м) - хижа "Бегово" (2000 м) - хижа "Караджица" (1450 м). Времетраенето е в зависимост от снежната покривка, но не по-малко от 10-12 часа.
Трети ден. Хижа "Караджица" (1450 м) - връх Водно (1066 м) - Скопие (270 м). Също много дълъг преход, не по-малко от 12 часа.
Предвижда се провеждането и на есенен вариант, като ще има промяна само за втория ден. Тогава маршрутът от Солунска глава за хижа "Караджица" ще преминава през Салаковските езера.
115
Организатор на проявата е скопското планинарско дружество "Бистра".
За връзка: тел. 00389 091 (от България без 0), дом. 228 420 и служ. 238 610 на г-н Буранедин Сали, член на ръководството на дружеството.
За планинския масив Якупица има доста изходни пунктове, които активно се използват. За дял Китка основен изходен пункт е село Драчево (почти квартал на Скопие), отстоящо на 10-ина км от столицата. Свързано е с редовен автобусен транспорт от центъра. Има жп гара.
Друг изходен пункт е село Горно Количани (600 м), до което има редовен автобусен транспорт от центъра на Скопие.
Третият пункт (използван и за дял Караджица) е село Патишка река (980 м), до което има само един частен автобус в петък и неделя се връща (от центъра на Скопие тръгва пред грандхотел "Скопие"). В селото има планинарска стая.
За Голешница основен изходен пункт е село Бузалково (560 м), до което има редовен автобусен транспорт от Велес. Има и други села, от които даже по-лесно се излиза в планината, но до тях няма редовен транспорт.
За Якупица и Даутица най-използвани начални точки са жп спирките Богомила и Ореше, както и село Папрадище. Предлагаме ви интересни подробности за последното.
Разположено на около 940 м, Папрадище е едно от трите миячки села в този район. Преселници са от планината Бистра, по-точно от известните в миналото и сега миячки села Галичник, Лазарополе, Тресонче и др. Било е голямо село с над 1000 жители, но сега са останали само няколко десетки възрастни жители.
Преселниците са пренесли културата и традициите на своето племе. Папрадище е дало много известни зографи, резбари, строители, архитекти. Най-известната фамилия е била Рензовци - Зографци. Няколко генерации майстори от тях са изградили много църкви, манастири, джамии, кули и други сгради из Балканския полуостров. Само братята Георги, Андрея, Коста и Никола в първата половина на миналия век са издигнали около 40 църкви във Велес, Скопие, Щип, Куманово, Бране, Ниш, Пирот, Смедерево, Сараево, Мостар. Работили са още в София, Одрин, Солун, Цариград. Едно от най-големите им творения е църквата "Св. Пантелеймон" във Велес, започната в 1832 и завършена в 1840 г.
Всяка година на Петровден (12 юли) се провежда голям събор с много гости, на който могат да се видят оригиналните миячки носии, обичаи и много други интересни неща.
Искаме с няколко реда да ви обърнем внимание и на единствения
116
град, до чиито предели стига планината Якупица - Велес. Със своите около 50 000 жители той е 6-и по големина в Република Македония. Разположен е амфитеатрално по склоновете на двата бряга на Вардара. Свързан е чрез автобусен транспорт с останалата част от страната. През него минава жп линията Скопие - Гевгелия - Солун. В града има няколко хотела и едно по-евтино частно "Ночевалище", което се намира срещу моста над Вардар, който идва от автогарата и свършва близо до Търговската къща. Преминава се централната улица и точно отсреща е старата къща, на чийто трети етаж е въпросното заведение. Влиза се малко навътре от улицата. Цената е 5-6 долара за легло в двойна стая.
Велес е стар град с много достойнства в своята история. В III век преди Христа се споменава вече като Билазора - най-голям град на древната Пеония. На албански, сроден на старите трако-илирийски езици, Билазора ще рече "мост". Старият град е бил малко по-надолу, при водослива на река Тополка във Вардар. Там още личат развалините на средновековна крепост. Много завоеватели са минали през този средищен град.
Велес е дал немалко по време на Възраждането. Той е родно място на Райко Жинзифов, на учителя патриот Йордан хаджи Константинов-Джинот и на много други възрожденци.
Днес заедно със съвременния си център, градът е запазил и доста исторически паметници, като старата Часовникова кула, монументалната църква "Св. Пантелеймон". Интерес представлява и старата част на града по склона над десния бряг на Вардар.
Какви други планинарски дейности и спортове могат да се практикуват на Якупица? Тук се намира един от най-значимите обекти за алпинизъм в цяла Македония, който още не е разработен и чака своите истински откриватели. Става въпрос за Нежилови стени от масива на връх Солунска глава. Това е огромна южна стена - амфитеатър с широчина около 5 км и височина от 500 до 1000 метра. Различават се два дяла - един по-масивен и по-компактен, обърнат на югозапад, и друг - на югоизток. Височината на скалите, годни за катерене, е от 250 до 700 метра. Съставът е варовик с различна здравина и ронливост. Има прокарани около 20 тура. Могат да се изкачват само добре подготвени алпинисти. Достигат се по един див и непристъпен кулоар за 3-5 часа от хижа "Чеплез". Слизането след изкачване отнема 2-3 часа до хижата. Най-добрият период за изкачвания е от началото на юни до края на септември. Стената се характеризира със свой микроклимат и чести валежи.
Благодарение на карета възможностите за спелеология са отлични. Около Солунска глава има много пещери, дупки, ями, подземни
117
водоизточници, като само много малка част от тях са проучени.
В самия изборен дял на река Бабуна, на 1580 м, е отборът на пещерата Демяница. Другият, или както го наричат, XXV пещера, е точно сред скалния хаос на Нежилови стени. Друга пещера е тази в района на Горно Бегово поле. Входът ѝ е на 2185 м. Много от пещерите се използват за леговища от множеството мечки в района. В някои се задържа лед през цялата година, което е било използвано от местното население през вековете.
Най-активното спелеоложко дружество в Македония е "Пеони" от Скопие. Негов председател е Иван Жежовски. Адресът на дружеството е: 91231 Скопие, населба (квартал) "Гьорче Петров" № 2, ул. "Смиловска" Б-Б.
Високите пътища в планината са отличен фактор за колотуризма, все още непознат за Якупица.
Ски-туризмът също има добри условия за развитие и чака своите пионери.
Съществуват добри терени и простори за пара- и делтапланеризъм, особено в района на Солунска глава.
НА ДОБЪР ЧАС КЪМ ПЪПА НА МАКЕДОНИЯ!