5. НИДЖЕ
Обща характеристика - име, граници, образуване и състав, орография, хидрография, климат, растителен и животински свят, население,
възможности за нощувка, културни и исторически ценности
Нидже е по-известна особено след Първата световна война с името на най-личния си и най-висок връх - Каймакчалан. В превод - тлъсто, каймаклия пасище. Идва от тучната заравненост, покрила темето му и използвана векове наред от пастирски племена, като юруци, каракачани, власи.
Тази планина е свързана по драматичен начин с най-новата ни история. По време на Първата световна война именно тук Българската армия води едни от най-тежките и най-кръвопролитни сражения срещу съглашенските сили. Всичко в нея напомня за това страшно и трагично време, чийто отпечатък чувстваме и днес.
Нидже е разположена на македоно-гръцката граница, източно от Пелагонийската котловина. Явява се най-южната планина в Източния дял на Пелагонийския кристален масив от Динарската група. Тя е 5-а по височина сред планините в Република Македония.
Да разгледаме по-подробно границите ѝ.
На запад Нидже граничи с голямата Пелагонийска котловина. Северозападна граница на планината се явява дълбоката долина на Црна (Черна) река, след големия ѝ завой (също сцена на драматични събития от Първата световна война), южно от Селечка планина, до водослива на река Сатока в нея. Всъщност именно Црна река отделя Нидже от Селечка планина. От водослива границата рязко завива вдясно, на повече от 90 градуса, и поема в югоизточна посока срещу течението на Сатока до водослива ѝ с Градешнишка река. Срещу нейното течение достига до изворната ѝ област, отделяйки вече Нидже от Козяк планина
119
на североизток. Орографската граница между двете е седловината между изворните области на Градешнишка река (в Македония) и река Круша (Порой - в Гърция). Висока е между 1600 и 1700 м. Вече в Гърция, границата върви по течението на река Круша (Порой), като до големия 90-градусов завой я дели още от Козяк. След това, вече югоизточно, я прави съсед на Кожуф. След навлизането на реката в Мъгленското поле, границата я напуска и завива под прав ъгъл вдясно, югозападно, като следва западния край на това поле. След него минава по долинното стеснение западно от самотния рид с кота 366 м. После, обръщайки посоката рязко на запад, достига град Едеса (Воден). От него тръгва по долината срещу течението на река Водас до големия завой на реката в блатна долина между селата Нисион и Врита. Оттам югозападно достига до Островското езеро. От Едеса (Воден) до езерото границата отделя Нидже от Негушка планина (Каракамен) на юг. Продължава по брега на Островското езеро в посока, обратна на часовника, чак докато се изравни с по-малкото Петрско езеро. Пресича към него и по северния бряг го обикаля до западния му край. От него природната граница прехвърля в северозападна посока седловината, на югозапад от която се простира Нередска планина. Спускайки се в същата посока до Пелагонията, затваря кръга около Нидже.
В тези си граници планината заема площ приблизително от 900 кв.км, като 1/3 от нея е в Македония и останалите 2/3 - в Гърция. Разстоянието по права линия между най-северната и най-южната точка е около 44 км, а от най-западната до най-източната - приблизително 48 км.
Нидже е формирана при земни размествания в периода на терциера. Основата ѝ е съставена от палеозойски шисти и гранити, а най-високите ѝ дялове - от мезозойски варовици.
Въпреки голямата надморска височина по Нидже не се срещат следи от заледявания. Интересен природен феномен в планината представляват скалните гъби, особено разпространени в района на Каймакчалан.
Интересна е орографията на Нидже. Има добре очертано главно било, което в обща посока югозапад - североизток се простира между Пелагонийската котловина и Козяк планина. От него обаче се отделя южно едно мощно отклонение (при първенеца Каймакчалан), заемащо около половината територия на планината.
Главното било, както вече споменахме, тръгва в югозападния си край от високата над 500 метра Пелагонийска планина с безименна кота 723 м, на около 2 км в гръцка територия, югозападно от село Юрук. Билото се изкачва в североизточна посока, достигайки до 1353 м,
120
при едно неголямо, но добре изразено вклиняване на югоизток. После в почти северна посока, преминавайки през седловина, Висока 1235 м, възлиза на първия по-сериозен Връх - Старков гроб (1876 м). Оттук централното било взема източна посока и я държи чак до първенеца на планината Каймакчалан (2521 м). Освен че е най-висок, той е и най-масивен (подобен на нашите Ботев и Вежен), най-обгледен и най-значителен орографски възел в планината. От него се отделя основното отклонение, което ще разгледаме отделно. Не случайно името на върха обикновено се отъждествява с цялата планина.
При самия Каймакчалан билото рязко, на 90 градуса, сменя посоката си и северно достига до другия голям (във всяко отношение) връх на планината, при това носещ и нейното име - Нидже (2360 м). Също масивен, обгледен, орографски възел и втори по височина. Спуска мощен рид в северозападна посока, завършващ при водослива на река Белица в Црна.
След Нидже главното било спазва общата посока североизток чак до границата с Козяк и нарушава плавността и спокойствието си. Малко след масива на "вицепървенеца" се отделя северозападно един интересен алпийски рид - Змеица, известен още и като Северен зид.
Билото достига до връх Сокол (1822 м). Югоизточно от него е един интересен природен феномен - самотната остра скала Кравица (1682 м), встрани от главното било, на гръцка територия. Особено импозантна е гледана от север, от македонска територия.
След връх Сокол билото слиза до седловина 1635 м, за да се извиси отново до връх Бела Земя (1877 м), по-известен със старото си име Добро поле. Край този връх през Първата световна война се разиграват едни от най-драматичните сражения с участието на Българската армия, предопределили до голяма степен по-нататъшния трагичен за България развой на събитията.
От върха се спуска северозападно мощен рид, заключен между двата начални притока на река Белица с по-изявена кота 1310 м.
Малко преди да достигне до граничната седловина с Козяк планина, от централното било се отделя още една мощна издънка в източна посока (изцяло на гръцка територия), между река Црна на юг, Мъгленското поле на югоизток и река Круша (Порой) на изток и север. Над завоя на река Круша (Порой) се намира кота 1409 м. Разбира се, в близост до централното било надморската височина на отклонението е доста по-голяма.
Централното било на Нидже планина завършва при граничната седловина с Козяк, около 1650 м, над изворните области на Градешнишка и Круша.
121
Както наблюдателният читател вече се е досетил, по цялото главно било на планината върви и държавната граница между Република Македония и Гърция.
Нека разгледаме накратко и най-сериозната издънка от гръбнака на планината, отделяща се от нейния първенец в югоизточна посока. Достигайки в упоменатата посока до възловата кота 1963 м, това странично било се разделя на два мощни клона. Първият поема в югоизточна посока и завършва над град Едеса (Воден). Високите части на този дял се наричат Османакос. Ограничен е от югоизточната граница на Нидже, както и от гръцката река Белица на север и на запад от единствената река, вливаща се в северния край на Островското езеро.
Другият дял тръгва в югозападна посока от възловата кота 1963 м. Минава северно над езерата Островско и Петрско и завършва чрез възвишениетоЛилякос при граничната седловина с Нередска планина край село Клидион. Ограничава се от югозападната граница на Нидже, както и от единствената река, вливаща се в северния край на Островското езеро, от изток и от север от Стара река, отделяща я от централното било на планината. Най-известният връх на този дял е Пиперица (1996 м).
Двата дяла на това най-голямо отклонение оформят нещо като успоредно било на главното, отстъпващо му по височина, но не и по мощ и красота. Като цяло северните склонове на Нидже са по-дълги и по-полегати в сравнение с южните. През Нидже не минава никой от главните балкански Вододели. Всички води, изтичащи от планината, се изливат в крайна сметка в Бяло (Егейско) море. Главният вододел е между реките Црна (на македонска територия) и Мъгленска (на гръцка). Една съвсем незначителна част под формата на неголяма река с нейните притоци се влива в Островското езеро, което е безотточно.
Как върви вододелът между посочените по-горе 2 реки? Най-южната му точка е възловата кота 1963 м. От нея до Каймакчалан - в северозападна посока и после по централното било на Нидже в обща посока североизток, до граничната седловина с Козяк. Всички води вдясно от така посочения вододел се вливат в Мъгленска река (или Мъгленица), а левите - в Црна. Една малка част, както споменахме, се влива в Островското езеро. Вододелът между тези води и Мъгленица е ридът Османкос и издънката от него, спускаща се югозападно към Островското езеро с кота 818 м на нея. Вододелът между водите, вливащи се в Островското езеро и Црна река, е билото, югозападно от кота 1963 м, с връх Пиперица на него.
Водното богатство на Нидже се изразява в реките, извиращи
122
от нея и протичащи изцяло или отчасти на нейна територия. Нека ш разгледаме първо тези от басейна на Црна река. Най-западната и единствена на гръцка територия е Стара река, Водеща началото си от южните подножия на Каймакчалан и отделяща западния дял на X най-голямото отклонение от централното било. Сливайки се с река Ткусация, продължава като Йелашка река, десен приток на Црна.
След няколко по-незначителни следва река, събираща началните си притоци от другата страна на Каймакчалан, т.е. от северното му подножие, и протичаща през мощна планинска долина. Влива се директно в Црна на около 3 км под село Скочивир.
Друга по-голяма река в северозападна посока е Белица с 3-те си начални притока, извиращи под централното било от връх Нидже до Добро поле. Също директно се влива в Црна.
Последната по-значима река в този басейн, извираща от Нидже, е Градешка река, която всъщност е и гранична за цялата планина. Извира в близост до главното било, южно от връх Голям Козяк (от Козяк планина) и се влива в река Саток (извираща от Козяк планина), десен приток на Црна река.
Към другия басейн, този на река Мъгленица, спадат 3 по-значителни реки, изцяло на гръцка територия. Белица, тръгваща югоизточно под връх Нидже и вливаща се директно в Мъгленица между Идрея и Хриси. Црна, извираща югоизточно под връх Бела Земя (Добро поле) и сливаща се с Круша (Порой) при Аридеа. От този водослив надолу тече вече река Мъгленица. Трета е граничната Круша (Порой), водеща началото си южно под връх Голям Козяк и отделяща Нидже от Козяк планина и Кожуф. Както вече посочихме, слива се с Црна и дават началото на Мъгленица.
От басейна на Островското езеро е една-единствена река, събираща водите си от няколко притока, извиращи главно от Османакос.
Црна река и Мъгленица стигат по различен начин до Бяло море. Първата - чрез Вардар, а втората - чрез Бистрица (Алякмон).
Климатът на Нидже е достатъчно разнообразен. Над 1500 м преобладават субалпийският и алпийският. Северните склонове до около 150 м са в плен на умерено континенталния, а южните до тази височина, че и по-високо, са силно повлияни климатично от близостта на Бяло море.
Растителният свят е в съответствие с климатичните особености на планината. Дъбовите гори, които се простират до 13001400 м, преминават веднага в иглолистни без междинен буков пояс, както е по българските и голяма част от македонските планини. Нидже, заедно с Кожуф са най-богатите планински масиви на иглолистна
123
дървесина в Република Македония. Преобладават бял и черен бор. Нидже е изключително богата и на алпийски пасища. Не случайно по нейните чалести върхове и склонове юруци, каракачани, власи векове наред са пасли многобройните си стада лятно време.
Фауната на планината включва всички животински видове, характерни за Средиземноморието и Централна Европа. Величествена гледка са реещите се в синевата огромни орли.
Поради граничния си характер Нидже е сравнително слабо населена. Македонската част е благоприятна за живот главно заради плавния и спокоен релеф северозападно от билото. Стръмните южни склонове в Гърция са населени предимно в подножието си.
На македонска територия населението е само християнско и е съсредоточено в областта Мариово, известна с етнографската и архитектурната си самобитност. По-известни села от Мариово, представляващи интерес както с архитектурата, така и с традициите си, са Будимирци, Градешница, Живойно. Тук могат да се видят и характерните каменни гробове - саркофази.
На територията на Нидже няма курорти и туристически хижи. Възможностите за нощувка са силно ограничени. В селата евентуално би могло да се намери частен подслон.
В близост до Каймакчалан има два обекта, в които би могло да се уреди нощувка. Първият е ловна хижа "Конярка" на десния бряг на Црна река, на около 750 м, на 2-3 км под село Скочивир (основният от двата изходни пункта за връх Каймакчалан). Другият е горска хижа "Редир", на 20 км от село Скочивир, в посока към първенеца, на 1650 м сред великолепна борова гора.
Двата обекта не могат да се посещават без предварителна резервация, а това, както и въобще пребиваването в Нидже, трябва да се урежда с планинарско дружество "Пелистер" - Битола. Координати за връзка даваме в раздела за Баба планина.
МАРШРУТИ
Основни изходни пунктове
Възможности за други планинарски дейности и спортове
Поради граничното си положение между Македония и Гърция (една все още добре охранявана граница), а и отчасти поради липса на традиция в Нидже няма изобилие от туристически маршрути. Единственият сериозен маркиран туристически маршрут е от село Скочивир до Каймакчалан (през граничната застава или както казват в Македония - "караула"). Най-често обаче групите (индивидуално там не се ходи) със собствен транспорт (джип, камион или друго
124
високопроходимо возило) отиват до заставата по камионен път от село Скочивир (30 км). От Битола до заставата са 68 км. От въпросната застава се изкачва върхът и се връща пак до нея пеша. Обратно с транспорта може да не се минава пак през село Скочивир, а от разклона в местността Копанки да се тръгне по другия път, през село Будимирци и после край ТЕЦ "Битола" да се затвори кръгът в самия град.
Все пак да дадем кратко описание на единствения маркиран маршрут в планината:
Село Скочивир (700 м) - ловна хижа “Конярка" (750 м), 30-40 мин - местност Копанки (1600 м) - горска хижа "Редир” (1650 м) - Влашки колиби (1850 м) - гранична застава (караула, 1970 м), около 8 часа - връх Каймакчалан (2521 м), 11 ч.
От село Скочивир се тръгва в североизточна посока по течението на Црна река по камионния път, отиващ чак до Каймакчалан. До самия връх маркировката (червено-бяла) върви по пътя или го пресича.
Минава се край ловна хижа "Конярка" (да се напълни вода оттук) и малко след нея има удобно място за почивка - масички и пейки край реката.
Следват многобройни пресичания на пътя и набирайки височина сред разнообразен ландшафт (гол терен, дъбова, борова гора), се излиза на кръстопътя в местността Копанки, на 1600 м. Тук се събират 4 камионни пътя - от село Скочивир, от село Будимирци, от връх Каймакчалан и заставата и "Българският път", слизащ към долината на близката река. Голяма част от тези пътища, включително и този до върха, са прокарвани за нуждите на Българската армия през Първата световна война
По пътя от Скочивир до местността Копанки са 19 км.
Върви се по пътя 1 км и се достига горската хижа "Редир", на около 1650 м. На 1000 метра след нея, на самия път, има хубава чешма. Наоколо е чудесна борова гора. От много места дотук се открива поглед към масива на Каймакчалан.
Маркировката напуска пътя и пресичайки стръмно голям завой, излиза пак на него преди Влашки колиби (1850 м). Вече се върви само по пътя към виждащата се застава и след 2-3 км се излиза пред нея, на около 1970 м. Дотук от село Скочивир е приблизително 8 часа среден ход с багаж. По шосето от селото са точно 30 км.
Заставата е западно под връх Нидже и от нея се открива .чудесен поглед към билото и първенеца - Каймакчалан (белият параклис си личи отдалеко).
Тръгва се (с малко багаж) в югоизточна посока по широка маркирана пътека, пресичаща пътя и накрая вливаща се в него. Все по пътя, подсичайки югозападно връх Нидже и леко изкачвайки се, достига
125
почти до билото, т.е. до границата с Гърция. Пред погледа се открива огромната дъга, която прави централното било на планината от връх Нидже до Старков гроб, отворена на северозапад.
След около час от заставата се минава край останките на стара застава (2170 м) с паметник до нея. На още 10 мин вляво от пътя, на 15ина метра, тече вода от поточе (на камък пише "вода"). Тук се намира и находище от скални гъби (характерни за планината каменни форми).
За близо час и половина от заставата се достигат остри завои на пътя, които се секат по маркираната пътека. След още 15-20 минути вече се виждат гръцките ски-съоръжения по Каймакчалан. Прави се голям завой по пътя, пресича се по маркирана пътека и се излиза край гробницата, на 100-ина метра от връхната точка. От заставата до върха 7-те км по път и пътека се вземат за близо 2,30 ч, а от село Скочивир изкачването отнема около 11 часа.
Този връх е светиня за България. Осеян е с костите на стотици български синове. По време на епичните боеве през септември 1916 г. най-решителното сражение е дадено на самия връх. Още личат следите от тази човешка касапница - окопи, ями, гилзи, късове от шрапнели, мини, гранати. И всичко това на 2521 метра над морското равнище!
На самия връх има малък бял параклис. Вътре има няколко икони и два кръста от гилзи на пода. Оградата му е от мини и бодлива тел. До него има камбанария и метален кръст с надпис "2521 м". Наблизо са две изоставени каменни постройки, които могат да дадат подслон в лошо време. Между тях има бунар, чиято вода не е добра за пиене.
Източно от параклиса се виждат горните части на гръцките ски-съоръжения, излизащи до самото връхно плато.
Както споменахме, на 100-ина метра югозападно е и костницата на загиналите по върха човеци. Слиза се по метална стълба под земята и там, на стелажи, са хилядите човешки кости...
Панорамата от върха е фантастична! На север погледът се плъзга по безкрайните гънки на Селечка планина. На северозапад се е ширнала безкрайната Пелагония, опираща в планините около Крушево. На запад хоризонтът се задънва от могъщата Баба (Пелистер). На югозапад и юг се набиват в очи високите над 2000 метра Нередска и Негушка планина, а между тях, сред зелени котловини, се синеят 4те големи Саръгьолски езера начело с Островското (останалите са Петрско, Руднишко и Зазерци). Югоизточно погледът опира в Паяк планина, а северно от нея е близкият съсед на Нидже - Кожуф. При добра видимост се очертава бреговата ивица на Солунския залив, а западно от него извисява снага Олимп.
Много още може да се пише за заобикалящата близка и по-далечна
126
природа, но ще спрем дотук. Останалото ще го откриете на място, драги читатели.
Освен описания основен маршрут до Каймакчалан могат да се правят и други преходи в македонската територия на Нидже, главно между селата в областта Мариово.
Основните изходни пунктове за Каймакчалан, а и въобще за планината са два. На първо място село Скочивир, откъдето тръгват единствените маркировки в Нидже и камионен път до Каймакчалан. На редовен транспорт до него трудно може да се разчита. Другият изходен пункт е село Будимирци, от което също тръгва камионен път към заставата (18 км) и Каймакчалан. Амфитеатралното село е интересно с архитектурата си, с бита си, с оригиналните си носии. Едно типично Мариовско село. На 2 км от него е асфалтовото шосе, отиващо до село Градешница. Последното е свързано с Битола 4 пъти в седмицата с автобус, тръгващ от Атмегдан (локалната автогара в центъра на града) в 14,30 ч и от селото в 17,00 ч. Градешница е едно от най-интересните в архитектурно отношение в Мариово и си заслужава да го посетите, ако сте в близост до него.
По отношение на другите планинарски спортове, които биха могли да се практикуват в Нидже, възможности има за алпинизъм в района на рида Змеица (Северен зид) и за колотуризъм между селата на Мариово. Досега обаче няма опити за подобни дейности.
НА ДОБЪР ЧАС В ПАМЕТНАТА НИДЖЕ ПЛАНИНА!