6. ДЕШАТ И КРЧИН
Обща характеристика - граници, образуване и състав, орография, хидрография, климат, растителен и животински свят, неселение, възможности за подслон, културни и исторически паметници
Защо Дешат и Крчин? Двете малки (по площ) планини трудно се различават независимо от гледната точка. Не случайно в повечето географски карти двете са дадени под общото наименование Дешат, а в по-старите - като част от Кораб. Общо в двете планини има 3 по-значителни върха и това разделение е повече от формално. Смятаме, че географската наука тепърва трябва да си каже думата в този случай. Въпреки всичко ние ще уважим това разделение, битуващо в планинарските среди на Македония. Но за улеснение ще разгледаме Дешат и Крчин като един географски субект.
Нека да се запознаем с границите на масива. Дешат и Крчин се явяват едно естествено продължение на Кораб на юг. За орографска граница между двата масива се приема билната седловина Дешат (1976 м), на границата между Македония и Албания. От нея природната граница се спуска западно в албанска територия до реката, протичаща през град Пешкопи и после по течението и до долината на Црни Дрим. Оттам границата взема южна посока, срещу течението на реката, и върви по източния край на долината чак до македонския град Дебър (междувременно природната граница пресича държавната между Албания и Република Македония). От Дебър слиза до брега на изкуственото Дебърско езеро, върви по него в североизточна посока. После срещу течението на река Радика в северна посока, достига водослива с Жировничка река точно в началото на
128
клисурата Барич. От Дебър дотук разделението е първоначално от Стогово, а след водослива на Мала река - от Бистра.
При водослива на Жироничка река границата рязко завива на 90 градуса и западно, срещу нейното течение, през село Жировница изкачва отново билната седловина Дешат, където затваря кръга.
В тези си граници масивът на Дешат и Крчин обхваща площ от приблизително 170 кв.км. От тях около 100 кв.км, или 59 %, са в Македония, а останалите около 70 кв.км, или 41 % - в Албания. Разстоянието по права линия между най-северната и най-южната точка е 20 км, а между най-западната и най-източната - 18 км.
Заедно с Кораб Дешат и Крчин са формирани през терциера, или по-точно при прехода от палеогена към неогена. В основата си масивът е от стари скали - палеозойски шисти, а връхните части са главно от карбонатни скали и по-малко (за разлика от Кораб) от триаски варовици.
По Дешат и Крчин също Се срещат следи от заледявания, макар и не така ярко изразени, както при именития им северен съсед. Това са предимно циркусите, западно от най-високите върхове - Веливар, Голям и Малък Крчин. Има и няколко глациални езера, пет от тях са на македонска територия, в басейна на Радика.
Орографски масивът на Дешат и Крчин представлява едно добре очертано главно било с обща посока север-юг и няколко неголеми странични (на запад и изток) отклонения от него.
От север главното било на общия масив на двете планини започва при седловината Дешат (1976 м). В почти южна посока се издига до връх Висока краста (2050 м). Следва леко спускане до седловината Иноска (1998 м), откъдето билото прави завой наляво и в югоизточна посока се изкачва стръмно до най-високата точка на целия масив и на Дешат - връх Веливар (2373 м). Слизайки от него, билото прави едно неголямо вклиняване на запад и отново в югоизточна посока преминава през седловината Св. Неделя (2033 м). Изкачва в същата посока кота Дели Исеница и се спуска до високата седловина Крчин (2115 м). Тази билна седловина се приема условно за граница между Дешат (на север) и Крчин (на юг). От нея билото в същата югоизточна посока се изкачва до втория по височина и първенец на Крчин връх Голям Крчин (2341 м).
След това билото леко завива надясно, но отново в югоизточна посока се спуска към следващата седловина. Малко преди да се стигне до нея, от билото се отделя държавната граница между Република Македония и Албания, която го следваше неотлъчно дотук и по страничен рид, в югозападна посока, слиза до река Црни Дрим.
Билото от седловината продължава почти южно, възлизайки до
129
връх Малък Крчин (2174 м). Интересни са контурите на двата върха - Голям и Малък Крчин, гледани от изток, от Бистра планина, приличат на огромна фараонска мумия, сложена по гръб с лице нагоре. Затова са известни още като "Фараоните".
След Малък Крчин идва последният двухилядник - Црвена плоча (2107 м), от който билото, вече в чисто южна посока, достига финала при изкуственото Дебърско езеро, непосредствено източно до град Дебър.
От отклоненията 4 са по-значителни, но като цяло Дешат и Крчин нямат сериозни издънки от централния гръбнак.
Най-дългото е това, спускащо се северозападно от връх Висока краста в посока към албанския град Пешкопи. Има една по-изявена кота по него - 1475 м. Около масива на Веливар източно се отделят две по-къси, но по-високи и стръмни отклонения, завършващи в пролома на Радика. Последното по-значително тръгва от връх Црвена плоча също в източна посока и достига река Радика срещу водослива на Мала река в нея, южно от село Скудрине. Има и други, но са сравнително малки и незначителни.
От пръв поглед върху физическата карта се набиват в очи по-дългите и постепенни склонове, спускащи се западно на албанска територия, и обратно, късите и стръмни ридове, падащи шеметно към красивата долина на Радика. Още една особеност - албанските склонове са почти голи за разлика от македонските, обрасли в хубави широколистни гори.
Централното било на Дешат и Крчин, също като това на Кораб, се явява вододел единствено между реките Радика (на изток) и Црни Дрим (на запад). Т.е. всички води, изтичащи от този планински масив, в крайна сметка се изливат в Адриатическо море.
От сравнително малката площ на Дешат и Крчин избират немалко реки. На запад от централното било, т.е. към Црни Дрим, текат 7 по-значими реки, като 6 от тях са в Албания и 1 в Македония, минаваща през село Банище, северно от Дебър. На изток, към Радика, текат също 7 реки, заслужаващи внимание. По-известни от север на юг са: Жеровничка, Видушница, Лопушник, Требишка, Битушка. Тези реки са по-къси от западните, но са по-алпийски, по-пълноводни и по-атрактивни.
Водното богатство на Дешат и Крчин не се изчерпва само с реките. Както споменахме, на територията на масива има няколко постоянни, високопланински, ледникови езера, 5 от които са на изток от централното било, т.е. в македонска територия. Три от тях се намират в изворния дял на река Лопушник, 1 в изворния дял на река Битушница и 1 на вододела между Лопушник и Требишка река.
130
Две от езерата са циркусни и три са на дъното на речна долина (Лопушник).
Езерото Света Неделя се намира в изворния дял на реката Лопушник под едноименния превал на 1850 м. До него може да се дойде по конска пътечка от селата Битуше и Требище, продължаваща към главното било на Дешат. Повърхнината му възлиза на 144 кв.м. Водата му е бистра и прозрачна чак до дъното. В него няма растителен и животински свят.
В близост се намира и Южното езеро, на 1770 м и с площ от 423 кв.м. Достъпно е и в него има елементарен живот.
На същата надморска височина, недалеко от Южното, се намира и Северното езеро с площ от 631 кв.м и същата флора и фауна.
Езерото Турен камен е непосредствено под главното било на масива, в изворния дял на река Битушница, на 1970 м. Циркусно е и е с площ от 173 кв.м. Достига се по конска пътека от главното било. Растителният и животинският му свят са същите като на предишните две.
На самия вододел между река Лопушник и Требишка река от южната страна на 1565 м е разположено и езерото Локув. Околността му е заета от млада букова гора. Също е циркусно, въпреки че е ниско, а площта му възлиза на около 4000 кб.м., т.е. 4 дка. То е най-голямото в двете планини. В него има и остров, заемащ 1260 кв.м. В периферния дял на езерото е развита буйна мочурищна растителност - треска, шавар и др.
Климатично масивът на Дешат и Крчин е част от бариерата, възпрепятстваща нахлуването по-навътре в македонска територия на адратическото влияние. Все пак по поречието на Радика се чувства известен полъх от Адриатика, изразяващ се главно чрез видовото разнообразие на растителния свят.
По западните склонове на масива естествено се преплитат елементите на адриатическия (средиземноморския) с умерено континенталния климат, докато на източните царства единствено вторият. Над 2000 м, т.е. в районите на върховете Веливар, Голям и Малък Крчин, климатът е определено субалпийски и с някои наченки на алпийски.
Годишното количество валежи на Дешат и Крчин варира между 1000 и 1500 мм. Максимумът е през ноември - средно 130 мм, а минимумът през август - 41 мм. В рамките на Македония тези показатели са от най-високите и това е логично. Влажните въздушни маси от Адриатика (по права линия само на 95 км) "олекват" първо тук, на границата, и то значително.
Растителният свят се характеризира с наличието на 4 основни вегетационни пояса:
131
дъбово-габъров (до 1200 м),
буков (от 1200 до 1700 м),
субалпийски буков (от 1700 до 2200 м),
алпийски (над 2200 м).
Както в повечето македонски планини, и тук букът е най-разпространеният дървесен вид. Нещо повече - в масива на Дешат и Крчин той достига максималната си височина - около 2000 м.
Дъбът също се изкачва доста нависоко по склоновете на масива. Тези височинни рекорди се дължат на благотворното влияние на Адриатическо море по долините на Црни Дрим и Радика.
Високопланинските пасища обхващат субалпийския и алпийския пояс.
Поради граничното си местоположение между Албания и Македония и по-затруднения достъп до масива, в Дешат и Крчин се е съхранил богат животински свят. Срещат се всички видове едри бозайници, характерни за тази част на Европа. Най-голям интерес представляват дивите кози, рисът, мечката. От птиците, които са десетки видове, от особено значение са сивият сокол, белоглавият лешояден сокол, няколкото подвида ветрушки, кръстатият орел, орелът змияр и др.
Водите на масива са богати на риба, като най-ценният вид е известната радичка пъстърва.
Предвид цялото това богатство (флора, фауна) огромната част от македонската територия на Дешат и Крчин е включена в пределите на създадения през 1949 г. Национален парк "Маврово".
Въпреки неголямата територия на македонската част от масива населението, обитаващо Дешат и Крчин, съвсем не е малко. Тук близа един стар и известен град - Дебър, но и доста села. В две от тях - Банище и Долно Косоврасти, има минерални бани с локално значение. Големината на селата е доста различна; село Жировница (440 къщи)), Скудрине (420), Требище (230), Велебродо (200), Ростуша (186), Битуше (130), Присойница (70), Аджиевци (42), Видуше (35) и т.н. Както по доста други планини, и тук има етническо разнообразие. Освен коренното славянско население - мияците, има етнически албанци и торбеши (ислямизирани славяни).
Няколко думи и за Дебър. Това е стар средновековен град и е известен с предприемчивите си търговци, но преди всичко с това, че векове наред е бил център на дърворезбарска школа , прославила се и извън границите на Балканския полуостров. За жалост именно в него, с изключение на църквата "СВ. Иван Предтеча" не е останало ярко свидетелство от това славно минало. Най-интересен исторически паметник е руината на старата турска баня. Има и по-нова,
132
която е също единствена на територията на Македония.
Със своите 26 000 жители разположеният на 650 м в югозападното подножие на Крчин Дебър е от средно големите градове в републиката. Населението му е 90% етнически албанци (шиптъри) и останалите 10% - главно македонци и торбеши.
Свързан е с автобусен транспорт със Струга, Охрид, Гостивар, Тетово и Скопие. Има хотел. На около 4 км северозападно от града се намира гранично-пропусквателния пункт с Албания - Блато. В бъдеще, когато и тази граница стане формална, Дебър ще се превърне в изходна врата за красивите Крчин и Дешат.
Курорти и хижи в масива няма, като изключим двете села с минерални бани. Но чудесните природни и климатични фактори едва ли ще останат неизползвани в бъдеще.
На територията на Дешат и Крчин е имало няколко големи манастира (край село Жировница, до село Ростуша и др.), но при ислямизацията са били разрушени. Сега съществуват няколко църкви без голямо културно-историческо значение.
Интерес представлява оригиналната архитектура, известна още като "Реканска кукя ("Речна къща") и характерна за цялото поречие на Радика.
МАРШРУТИ
Поради трудния достъп до Дешат и Крчин (само със специално разрешение от полицията в Скопие, Гостивар или Дебър) маркирани маршрути няма. На вашето внимание предлагаме само един немаркиран маршрут, който обаче дава цялостна представа за този планински масив.
Село Жировница (1000 м) - седловина Иноска (1998 м), 4 часа - връх Веливар (2373 м), 6 часа - връх Голям Крчин (2341 м), 8 часа - църква (1889 м) - село Битуше (1050 м), 11-12 часа - село Ростуша (900 м), около 12-13 часа всичко.
От най-голямото село на територията на Дешат и Крчин - Жировница, срещу течението на Жировничка река, се излиза на билото на Дешат, при седловината Иноска (1998 м). Продължава се в южна посока по централното било, като има два варианта. Първият е през връх Веливар (2373 м - първенец на масива). Другият подсича източно върха по пътека. Двата варианта се събират на билната седловина Св. Неделя (2033 м). Изкачва се връх Голям Крчин (2341 м), 2-2,30 ч от Веливар. При добра видимост гледката от билото е възхитителна. Накъдето и да се погледне - море от планини!
Връх Малък Крчин (2174 м) не може да се изкачи директно по билото, а трябва да се слезе източно и отдолу да се атакува по подходящ терен.
133
Това да стане с отклонение от описвания маршрут.
От връх Голям Крчин се слиза до неголяма църква на височина 1889 м. Има чешма край нея. Оттам за 1,30-2 ч се слиза до село Битуше, а за още 30-ина минути по шосето се достига и село Ростуша. Дотук преходът от село Жировница отнема всичко около 12-13 часа без изкачване на връх Малък Крчин и с по-лек багаж.
От село Ростуша може да се вземе редовен автобус за Дебър или да се слезе още 1 км до главното шосе в долината на Радика и да се чака за автобус на разклона в желаната посока (Дебър, Струга, Охрид или Мавровско езеро, Гостивар, Тетово, Скопие).
Описаният преход, разбира се, може да се направи и в обратна посока. При Всички случаи е необходим местен планинар, познаващ добре маршрута. Прави се само за един ден, защото е забранено бивакуването в района на границата.
Всяка година в края на август скопското планинарско дружество "Бистра" провежда традиционна проява по целия или част от описания маршрут. За връзка - г-н Буранедин Сали, член на ръководството на дружеството (00389 091, като от България не се набира 0, дом. 228 420 и служ. 238 610. Едноименното гостиварско дружество "Бистра" също провежда прояви на Дешат и Крчин. За връзка - Гойко Геговски, председател на дружеството (00389 094, без 0 за България, дом. 64 505).
Реални възможности за други планинарски дейности и спортове на територията на Дешат и Крчин поне на този етап няма. Може би в бъдеще...
НА ДОБЪР ЧАС В НЕПОЗНАТИТЕ ДЕШАТ И КРЧИН!