7. СТОГОВО-КАРАОРМАН
Обща характеристика - име, граници, образуване и състав, орография, хидрография, климат, растителен и животински свят, население, възможности за подслон, културно-исторически ценности
Защо заедно? Ами защото и в този случай сме убедени, че има изкуствено разделение на един планински масив по второстепенни признаци. Караорман на турски означава Черна гора и това наименование се е отнасяло конкретно за неизбродните букови гори в най-южната част на масива. Постепенно названието се е пренесло върху тази част на планината. Неизвестно по какви причини се е изкачило по голи, субалпийски терени чак до орографския възел на целия масив - връх Бабин срт. Въпреки че в общия раздел за планините на Македония даваме Стогово и Караорман като отделни планини, тук си позволяваме да влезем в противоречие с официалното мнение (не научното) и ги разглеждаме като един географски субект. Още повече, в началото на века географската наука е приемала целия масив като Стогова планина, а обширния Караорман - като неделима част от нея.
Нека да разгледаме границите на масива. Най-северната точка на Стогово-Караорман е при водослива на Мала река в Радика. Оттам границата се изкачва в югоизточна посока срещу течението на Мала река, като я напуска преди големия ѝ завой в горното течение. Реката прави 90-градусов завой, а природната граница продължава в югоизточна посока и стига до седловината Яма (1507 м), която се явява орографска граница на Стогово-Караорман с Бистра (на север). Оттук минава и камионен път, свързващ Кичево с Дебър.
135
Границата се спуска в същата посока към горното течение на една от най-значимите и най-дългите реки в Република Македония - Треска. Върби малко (около 3 км) по нея, достигайки водослива с първия ѝ, сравнително голям десен приток. От началото дотук границата разделя масива на Стогово-Караорман от планината Бистра.
От въпросния водослив върви срещу течението на притока в южна посока до изворната му област успоредно на шосето между Кичево и Охрид. Прехвърля седловината Пресека (1082 м) и се спуска във високата долина Горна Дебарица. Дотук границата беше с найсеверозападните издънки на Илинска планина. Надолу, също в южна посока, вече е с долините Горна и Долна Дебарица или още по-точно с долината на река Сатеска. След Ботунската теснина границата забива вдясно на 90 градуса и северно от голямото село Делгожда. Почти по права линия в западна посока достига до южния край на изкуственото Глобочичко езеро в долината на Црни Дрим. Южно остава Стружкото поле. Границата отново сменя посоката си и северозападно като цяло по долината на Црни Дрим, върви почти до Дебър, достигайки голямото изкуствено Дебърско езеро. Црни Дрим разделя Стогово-Караорман от Ябланица и Радук (на границата с Албания). От езерото не продължава по течението на река Црни Дрим, а тръгва в североизточна посока срещу течението на река Радика. След 3-4 км при водослива на Мала река в Радика кръгът се затваря, като в този последен участък границата отделя масива от този на Крчин и Дешат (на северозапад).
В така очертаните граници масивът на Стогово-Караорман се простира на площ от 522 кв.км. Разстоянието между най-северната и най-южната му точка по права линия е около 35 км, а максималната широчина възлиза на приблизително 21 км.
Масивът на Стогово-Караорман е младонагънат. Издигнал се е основно през кайнозойската ера на алпийския ороген, но има следи и от мезозоя - главно триаски карбонати.
Въпреки сравнително неголямата височина на масива тук има следи от заледявания. За това свидетелстват циркусите около най-високите върхове (Биг Дорг, Бабин срт, Кареш) и трите малки ледникови езера.
По отношение на орографията планината има ясно очертано главно било с няколко по-сериозни отклонения от него. Главното било започва северно при водослива на Мала река в Радика и в южна и посока се изкачва стръмно до един от най-високите върхове на планината - Кареш (2218 м). Той е един от възловите, спускайки няколко рида звездообразно (2 към Дебърското езеро и 1 към Мала река). От него посоката леко се сменя и държи югоизточно почти докрая.
136
След върха билото слиза и около 2 км е под 2000 м Височина. После отново възлиза над 2000 м и не слиза под тях цели 10 км (по въздушна линия). В началото на тази висока билна част от един безименен невзрачен връх се отделя западно скалистият масив Биг Дорг. В центъра му се намира и едноименният връх (2273 м), най-висок в цялата планина. Районът около Биг Дорг е известен още като Новачка планина, по името на най-близкото село. До неотдавна за първенец се смятал сегашният връх Бабин срт (2243 м), който е носил името на планината - Стогово, и му е била приписвана височина от 2297 м. Наименованието Биг Дорг е дадено вероятно около Първата световна война и в превод от английски (Втората дума е жаргонна) означава Голям рид.
Почти от същото място на централното било, но североизточно, се отделя характерен рид, известен с името на чудесните си пасища над Гарска река - Мала Мегданица, и завършващ край село Гари. Централното било продължава в югоизточна посока през алпийския връх Канеш и слиза плавно към едноименната скалиста седловина на 2047 м. Тук излиза и маркираната пътека от село Гари за връх Бабин срт и село Црвена Вода (по маршрута на трансверзалата).
От седловината билото дълго и постепенно набира височина, докато възлезе на най-личния и възлов връх на Стогово-Караорман - Бабин срт (2243 м). Както вече споменахме, поради средищното положение и масивността си той доскоро се е смятал за първенец на планината. От него се отделят 3 от най-значимите билни отклонения. Югозападно тръгва рид, спускащ се до южния край на Дебърското езеро. В североизточна посока се отделя мощно било, което носи името Голема Мегданица, дошло от обширните пасища по високите му западни склонове над изборната област на Гарска река. Има по-изявена кота от 1953 м. Завършва стръмно при водослива на Гарска в Мала река. Всъщност тези две реки го ограничават. От Бабин срт се отделя източно и най-дългото и значимо отклонение от централното било, известно като Славей планина, по името на най-южния връх, висок 1714 м. Това странично било след отделянето си от централното прави 90-градусов завой и в югоизточна посока върви успоредно на него. Дели ги дълбоката долина на Песочанска река.
Главното било на планината продължава от Бабин срт на югоизток. Преминава през заобления връх Бара, кръстен на едноименното, непостоянно билно езерце южно от него. В близост до езерото от централното било се отделя последната голяма издънка, тръгваща в югозападна посока и заключаваща се между реката, протичаща през село Селци (от север) и река Глобочица (от юг).
137
Завършва стръмно в река Црни Дрим. Има две по-изявени коти в края му над 1500 м, като по-южната е 1537 м.
Последният двухилядник, т.е. най-южният, е острото скалисто връхче Карагьоз (2010 м), издигащо се 50-ина метра над заобикалящите го обширни билни пасища. От Карагьоз следва продължително и плавно билно спускане в югоизточна посока по обширни пасища и тук-там скални островчета чак до седловината (1650 м) в началото на обширните букови гори (Караорман). Тази част от централното било се нарича Рудината.
Вече в царството на вековните буки, билото се изкачва до най-високия връх на Караорман - Орли (или Орлов, 1794 м). От него завива наляво и в южна посока, през гористия Аймас (1673 м), се спуска, все така сред букови гори, до Стружкото поле.
Има и един нисък, неголям и самотен масив с най-висок връх Удха Мале (1329 м), надвесил се над южната половина от Глобочичкото езеро. Отделя се малко условно от най-южните части на централния масив (Караорман) и въпреки че стои изолиран, се приема за територия на Стогово-Караорман.
Един от главните балкански вододели, този между Адриатическо и Егейско (Бяло) море, минава по доста особен начин през Стогово-Караорман - почти изцяло по странични била. Идвайки от планината Бистра, върви през граничната седловина Яма (1507 м) и вече на територията на Стогово-Караорман продължава югозападно по билото на страничния рид, заключен между горното течение на Мала река (от северозапад) и началния приток на река Треска (от югоизток). В същата посока достига до връх Бабин срт (2243 м), което е и единствената му допирна точка с централното било на планината. От Бабин срт балканският вододел почти на 180 градуса хваща източно по Славей планина. Но не върви по главното ѝ било след 90-градусовия му завой, а продължава пак на изток по третостепенно ниско било, завършващо при граничната седловина Пресека (1082 м). От нея Балканският вододел преминава в Илинска планина.
Всички води на север, запад и юг от така очертания вододел чрез реките Мала, Радика, Црни Дрим и Сатеска, а накрая чрез Црни Дрим и Дрим, се изливат в крайна сметка в Адриатическо море. Те са огромната част, над 95%, от речната вода на планината. Останалите под 5 % води, изтичащи източно от вододела, отиват в река Треска, която чрез Вардар ги излива в Бяло море.
Централното било на Стогово-Караорман се явява вододел първоначално (от север на юг) на Радика и Мала река до връх Кареш (2218 м). Югоизточно от него вододелът е вече между Црни Дрим и Мала река до връх Бабин срт (2243 м). Както видяхме, балканският вододел
138
само се докосва до централното било на планината при Бабин срт. След него и до самия край на централното било, вододелът е между Црни Дрим и Сатеска река. Всички тези води в крайна сметка се изливат в Адриатическо море.
Въпреки варовиковия състав в голямата си част масивът на Стогово-Караорман е сравнително богат на вода. Не са малко реките, извиращи от него. Мала река води началото си от североизточното подножие на Бабин срт. Влива се в Радика и служи като граница с Бистра планина. Най-големият ѝ приток, извиращ от Стогово-Караорман, е Гарска река, тръгваща северно под Бабин срт, протичаща между пасищата и ридовете Голема и Мала Мегданица, както и през едноименното село Гари. Друга сравнително голямо река е Песочанска, също събираща началните си потоци югоизточно под връх Бабин срт. Тя се влива в Сатеска река и отделя Славей планина от централния масив на Стогово-Караорман. Сатеска река по същия начин събира повечето си начални притоци от източните склонове на Стогово-Караорман (Славей планина).
Една от най-големите реки, вливащи се в Црни Дрим или по-точно в изкуственото Глобочичко езеро, е Глобочица, извираща под главното било, югозападно от връх и езеро Бара.
Други по-известни реки са Звончица, Белешница, Осойска.
В северната, най-висока и красива част на планината има и 3 постоянни ледникови езерца. Горно и Долно (Црно) езеро се намират в изворния дял на река Звончица, а Маруша - в този на река Белешница. За пресъхващото билно езерце Бара вече споменахме.
Климатът в Стогово-Караорман в значителна степен е повлиян от нахлуването на адриатически въздушни маси по долината на Црни Дрим. По тази причина югозападните, западните и особено северозападните склонове на планината се отличават като цяло с по-високи температури и по-голямо количество валежи. Над 2000 м климатът е субалпийски и алпийски. Останалите части от масива се характеризират предимно с умерено континентален климат.
Най-характерното за растителния свят на планината са обширните площи, заети главно от букови гори, както и чудесните високопланински пасища. Естествено, огромната част от горите са в района на Караорман (оттам идва и името), но немалко има и по северните склонове, както и в Славей планина. Обширните пасища пък осигуряват паша за многобройните стада 6 месеца през годината.
Сред тези "тилилейски" гори е напълно закономерно да обитава една богата фауна, представена от всички видове, характерни за тази част на Европа, включително мечка, рис, дива котка и т.н.
139
Стогово-Караорман е доста населена планина въпреки значителната си надморска височина. Най-много села има по западните ѝ склонове, изложени на благотворното адриатическо влияние по долината на Црни Дрим. По-рано са били все християнски. Сега преобладаващо са населени с етнически албанци (шиптъри). Друг сравнително населен район е по долината на Мала река. За разлика от западните склонове тук населението е само християнско, представено от потомците на коренното славянско племе - мияци. Тук се намира и основният изходен пункт за най-красивите и високи части на планината - село Гари, едно от най-известните в Македония. Разположено е между 1000 и 1100 м (църквата в центъра е точно на 1050 м) над Гарска река, малко преди да се влее в Мала. То е компактно и така е скътано в гористите пазви на планината, че се вижда едва като се изправиш пред него. Къщите му са големи, бели, на по два ката, а по-старите са с дървен обков на кирпича.
Селото заедно с Галичник е от главните "доставчици" на майстори за прочутата Дебърска школа. Те са се доказвали в близки и далечни земи. Тяхно дело е и прочутият иконостас В църквата "Св. Спас" в Скопие, както и иконостасите на църкви в Прищина, Крушево, Битола, Магарево, Тетово, в Лесновския манастир и много други. Селската църква "Св. Богородица" също е доказателство за златните ръце на гарските майстори.
Всяка година на 28 август, деня на Св. Богородица и празник на селото, се провежда голям народен събор, който заслужава да се види.
В Гари има магазин, ресторант и нещо като туристическа спалня в сдружението за пенсионери "Стогово" с капацитет от 16 легла в няколко стаи. Цената за една нощувка е 4 дойче марки. Два пъти седмично, в петък и неделя, от Скопие идва автобус до селото. През Гари минава и единственият маркиран маршрут в планината.
Селища има и по източните склонове и подножието на Славей планина. Отделни села се срещат и по останалите по-ниски части на Стогово-Караорман.
Курорти и хижи в планината няма.
МАРШРУТИ
Възможности за други планинарски дейности и спортове
През масива на Стогово-Караорман преминава част от маршрута на многодневната западна македонска трансверзала "Люботън - Охрид". Тъй като маршрутът Влиза от Бистра в Стогово веднага при село Гари, то ще го удължим малко с пътя от Божков мост
140
(при водослива на Мала река в Радика, където минава и главното шосе между Дебър и Гостивар) до селото.
I ден: Божков мост (600 м) - село Гари (1050 м), 3-3,30 ч.
II ден: Село Гари (1050 м) - кошари Голема Мегданица (1600 м), 2 ч - връх Бабин срт (2243 м), около 5 ч - чешмата пред Караорман (1700м), 9-10 ч.
III ден: чешмата пред Караорман (1700 м) - село Црвена вода (1100 м), 3 ч - разклон на шосето Кичево - Охрид (775 м), 4-4,30 ч.
I ден. Край Бошков мост (на река Радика) спират всички автобуси от и за Дебър. Оттук се отделя асфалтово шосе в югоизточна посока срещу течението на Мала река до село Гари (11 км). От разклона тръгва и червено-бяла маркировка все по шосето до Гари. В самото начало има надписи: "Към Стогово" и "ПМ", което съкратено означава "планинска маркация" (маркировка).
Минава се край стар, сводест римски мост над Мала река (вляво от пътя). Последователно се подминават разклоните за селата Осой (в Стогово), Тресонче, Росоки и Селце (6 Бистра) и Лазарополе (също в Бистра). Достига се водосливът на Гарска река в Мала, където нашата маркировка се събира с тази, идваща по маршрут на трансверзалата от село Лазарополе в Бистра. По целия път дотук гледката назад, северозападно, е запълнена от Фараоните - върховете Голям и Малък Крчин. Оттук шосето завива на 90 градуса вдясно и в югозападна посока срещу течението на Гарска река достига след 1 км до центъра на Гари. 11-те км от Божков мост се взимат за 3-3,30 ч.
II ден. Тръгва се от горния край на Гари в югозападна посока. Има слаба маркировка. Върви се по широка пътека сред стара букова гора високо над левия бряг на Гарска река. За 40-45 минути се достига голям извор насред пътеката. След още 5-10 минути вляво, под пътеката, има чешма с пейка, а на самата пътека - метален кръст на една стара бука.
За час и нещо се излиза на нивото на реката. Пресича се по мостче или преди него се излиза от горския пояс и по затревени терени се достига в южна посока до кошарите в местността Голема Мегданица (1600 м). От селото дотук се излиза за около 2 ч. Кошарите са обитавани от овчари шиптъри, както е и по повечето планини в Македония. Те са добродушни и гостоприемни хора и едва ли ще пропуснат случая да ви почерпят с мляко или сирене и да си побъбрят с вас.
Погледът опира на запад в рида Мала Мегданица с тревистия връх Айдър чешма и самата чешма в източното му подножие, където са пасищата и кошарите, също известни като Мала Мегданица. В югозападна посока е алпийският връх от централното било - Канеш.
141
Непосредствено над кошарите, през които минава маршрутът, източно е ридът Голема Мегданица с характерните скали Барбароните и безименен, купеновиден тревист връх. Южно хоризонтът е запушен от масива на Бабин срт.
Продължава се в югозападна посока през обширния циркус. Пресича се Гарска река в горното ѝ течение и леко, по серпентини, минавайки край поточе с хубава вода (вдясно от пътеката се виждат кошари), за около час и половина от кошарите в Голема Мегданица и 3,30-4 ч от селото се излиза на билната седловина Канеш (2047 м). Открива се изглед към Бабин срт, Биг Дорг и Караорман.
От тази седловина може да се направи двучасов лъч без багаж до най-високия връх на планината - Биг Дорг (2273 м). Маршрутът не е маркиран, нямай добре очертана пътека и се препоръчва само при добра видимост. Вероятността от загубване по разлатите и криволичещи тревисти била при мъгла е доволно голяма. Тръгва се в посока 330 градуса по централното било. Минава се отдясно на скалисто връхче. Почти се изкачва чалестият връх Канеш (гледан от циркуса на Мала и Голема Мегданица, има доста алпийски вид). Главното било след него продължава направо (северозападно), а вляво, на 250 градуса северен азимут, се отделя странично било, изглеждащо като основно (главно) в началото. То се задънва от дълъг, скалист, напречен рид - Биг Дорг, чиято най-висока точка е на централната му чучка. Изкачва се по пътечка между камъните отдясно. До върха се стига за около час от седловината Канеш. Има овчарска каменна пирамида.
Заслужава си усилията това "лирическо отклонение". Освен че сте на най-високата точка на планината, панорамата, която се открива, е фантастична: Голям, Дебърско езеро и град Дебър зад него, на 305 градуса. Дълбоката долина на Црни Дрим с Ябланица и Радук зад нея. В далечината е безкрайният планински лабиринт на Албания. На 333 градуса - Фараоните (върховете Голям и Малък Крчин) и връх Канеш пред тях. На 25 градуса - село Лазарополе, вдясно от характерно скалисто връхче. Невъзможно е да се опише цялата гледка...
Обратният път отнема по-малко от час, т.е. всичко около 2 часа отиват за този емоционален и интересен лъч.
От седловината Канеш се продължава (вече с багажа) по билото в югоизточна посока към виждащата се цел - връх Бабин срт. Вдясно, югозападно, под билото е Писан камен (характерни купеновидни скали сред обширни пасища). Над тях има кошари, вода, въобще - живот. Маркировката подсича вдясно малко връхче по централното било и после се включва В черен път, идващ отляво.
142
Непосредствено преди върха маркировката се отделя вдясно (пътят продължава, подсичайки масива на Бабин срт отляво, южно). Набира се височина диагонално вдясно и след 90-градусов завой на маркировката, вляво, стръмно и директно (без пътека) се излиза до бетонната пирамида на Бабин срт (224 м) - най-личен и втори по височина в планината. Дотук са необходими около час от седловината Канеш, 2,30 ч от кошарите в Голема Мегданица и 5 ч от село Гари (без да се смята евентуалният лъч до Биг Дорг). Тук ще отворим една скоба, за да поясним, че от кошарите в Голема Мегданица може да се дойде и по друг път, като се изкачи едноименният рид, източно над тях, мине се край интересните скали Барбароните, подсече се западно у купеновиден, безименен, тревист връх и по характерен улей се достигне пирамидата на Бабин срт. Някъде по билото на рида се появява и стара маркировка. Този вариант изисква същото време, както и "официалния", но отнема възможността за лъч до първенеца Биг Дорг. Да се използва само при добра видимост поради липса на пътека и маркировка (с малки изключения).
Спокойно може да се каже, че Бабин срт е пъпът на СтоговоКараорман. За гледката от него виж азимутния кръг в края. Дотук маркировката от село Гари по "класическия” маршрут е чудесна, но нататък създава проблеми. Пирамидата на Бабин срт е последната контролна точка (№ 8) от маршрута на западната македонска трансверзала "Люботън-Охрид".
От върха следва спускане до седловината южно под него. Слизайки към нея, на половината път, вдясно, на около 200 метра от билото и маркировката, има извор. От седловината се продължава, подсичайки отдясно тясното тревисто централно било. За около час от върха се излиза отляво на билото на широка платовидна тревиста заравненост с непостоянно билно езерце - Бара, под едноименния заоблен и затревен връх. От езерото трябва да се внимава! Да не се следи утъпкана пътека, а да се продължи от него точно на 150 градуса, почти без пътека (появава се малко по-късно). Минава се вдясно над голям овраг (вече по пътека) и се продължава след него в същата посока (150 градуса) по тревисто заравнено било, богато на алпийска трева (коило). Малко западно от билната заравненост се издига скалната грамада на най-южния двухилядник в планината - Карагьоз (2010 м) Западно под него има чуден едноименен извор с голям дебит и студена вода. До него се слиза вляво от върха. Отбивката отнема всичко 20-30 минути.
Продължава се в югоизточна посока по плавно снижаващото се тревисто било, известно под името Рудината, и за около 3,30 ч от връх Бабин срт и 9-10 ч от село Гари (без лъча до Биг Дорг и с кратка
143
обедна почивка) се стига до чешмата, непосредствено преди гората на Караорман, малко вдясно, западно от билото. Околността предлага добри условия за бивак.
III ден. Влиза се югоизточно в гората на Караорман по широк требен билен улей. След малко се излиза на голяма билна поляна с паметник. От нея в югоизточна посока трябва да се следи билото, но в самото начало може да се мине малко вляво (маркировка почти няма и да не се разчита на нея), където гората е по-рядка и пак се следи билото. След 10-ина минути се засича пътеката отдясно и вече се върви по нея. Тук-там по дърветата има и стара маркировка. За около час от чешмата (бивака) се излиза на обширна поляна, част от която се засажда главно с овес. Тук трябва да се внимава поради липсата на маркировка и смяната на посоката. Целта е камионен път (черен), минаващ западно под нивата и не се вижда от нея. Може.да се засече директно надолу, в западна или югозападна посока, слизайки диагонално през гората без пътека. Излезе ли се на този път, може да се каже, че сериозните затруднения с ориентирането са останали назад.
За 30-40 минути по пътя, подсичайки западно връх Орлов (1794 м), се излиза пак на главното било на планината, южно зад върха. Тези 30-40 минути могат да се превърнат в часове, ако сте в сезона на горските ягоди и малини.
Прехвърля се билото и в югоизточна посока след 10-ина минути се минава през поляна с колиба. Дотук се върви само по пътя, но надолу се продължава по пътечка. След още 7-8 минути се пресича друга поляна с чешмичка вляво, но водата е слаба. През гора се слиза пак до черен път. Село Црвена вода вече се провижда. След 20-ина минути по пътя се достига малкото планинско селце, разположено на 1100 м, сред доста сух терен, характерен с червената си почва (откъдето идва и името на селото). Има магазин в центъра, до църквата, но невинаги може да се разчита на него. От билото дотук се слиза за около час, а от чешмата (бивака) за приблизително 3 часа. До Црвена вода има 4-километров камионен път, отделящ се от шосето Кичево-Охрид, но редовен (а и нередовен) транспорт няма. Пеша се взема за 1 час. За приблизително същото време може да се мине през долината на Црвеноводска река, но без ясна пътека в началото и без маркировка. Независимо кой вариант ще се избере накрая, до разклона на главното шосе са необходими от бивака край чешмата 4-4,30 часа.
Тук, на 775 м надморска височина, завършва и маршрутът на западната македонска трансверзала "Люботън-Охрид" (пешеходната му част). На самия разклон има къща с чешма в двора, където човек
144
може да се измие и да пие. Може да се вземе редовен автобус за Охрид. Със сигурност има между 13,30 и 14,00 ч. В случай че не сте сигурни за превоза, си от този разклон може да се отиде пеша (около 3 км) в южна посока по шосето до голямото село Ботун, откъдето транспортът до Охрид вече не е проблем. Двадесетте км до града-музей се вземат за 30-ина минути и билетът струва 2 дойче марки. Възможности за алпинизъм на Стогово-Караорман има по карстовите отвеси на върховете Канеш, Биг Дорг и Кареш, достигайки до 250 метра височина. Също така и на скалния масив Кршисер, срещу село Гари. Всички те чакат сериозните си откриватели.
Карстът е обективна предпоставка за спелеоложка активност и откривателски амбиции.
Условията за ски и коло туризъм са чудесни, но за тях планината все още е девствена.
Пара- и делтапланеризмът са въпрос само на желание и... здрав гръб.
НА ДОБЪР ЧАС В ЕДНА ОТ НАЙ-РАЗНООБРАЗНИТЕ ПЛАНИНИ НА МАКЕДОНИЯ!
