8. ЯБЛАНИЦА И РАДУК
Обща характеристика - граници, образуване и състав, орография, хидрография, климат, растителен и животински свят, население, културни и исторически ценности
Защо и двете едновременно? Защото са неразривно свързани една с друга. На много карти ще ги срещнете като една планина, но ние ги разглеждаме като отделни. Смятаме, че малката Радук допълва своята по-голяма посестрима - Ябланица. Разположени са от двете страни на македоно-албанската граница.
Нека разгледаме границите им. Орографската граница между двете планини е седловината Лакавица (1405 м). Оттам разграничителната линия слиза в източна посока до изворната област на реката, протичаща през селата Лакавица и Ябланица. При големия завой на реката в посока североизток, малко под село Ябланица, природната граница на планината Ябланица взема южна посока и следва западния край на Стружкото поле чак до Охридското езеро, покрай чийто бряг пресича македоно-албанската граница. На около 3 км южно от тази граница, вече на албанска територия, природната граница прави 90-градусов завой надясно и в западна посока се изкачва до седловината К.е Танес (933 м), отделяща Ябланица от албанската планина Мокра (на юг), успоредна на Охридското езеро. Границата продължава в западна посока и се спуска до реката, протичаща през албанското село Преняс. По нейното течение достига река Шкумба, върви 3-4 км по тази немалка албанска река и от водослива ѝ с река Буштрица (Белица) тръгва в североизточна посока, срещу течението на последната. Реката завива на 90 градуса и границата заедно с нея достига в северозападна посока до изворната ѝ област. В същата посока прехвърля високата седловина, която е единствената
146
орографска връзка на Ябланица с албанската ѝ посестрима Мали и Шебеникут, висока 2253 м. Границата се спуска след седловината до изворната област на река Зал и Чариштес и достига по нейната долина, в обща посока запад, до долината на река Зал и Первалес. Всъщност двете реки Буштрица (Белица) от югоизток и Зал и Чариштес от север-северозапад, както и седловината над техните изворни области отделят Ябланица от масива на Мали и Шебеникут. Тя го е обхванала от три страни като в клещи.
Границата продължава в северна посока по източния край на долината на река Зал и Первалес до вливането в нея на сравнително големия ѝ ляв приток, който отделя Ябланица (на югоизток) от масива на Мали и Шитит, 1828 м (на северозапад). Прехвърля граничната седловина между тях (около 1100 м) и северно се спуска до изворната област на река Думи и Окштунит. Завива под прав ъгъл и срещу един от началните ѝ притоци, в почти източна посока, излиза на държавната граница при седловината Лакавица, откъдето тръгва.
В така очертаните си граници Ябланица заема площ от около 340 кв.км, разпределени приблизително по равно в двете държави. Разстоянието по права линия между най-северната и най-южната точка е 34 км, а максималната широчина - 23 км. Има формата на разтеглена буква П, отворена на югозапад.
Границата на Радук с Ябланица я описахме, а именно - от македонското село Ябланица срещу течението на реката, през седловина Лакавица и по един от началните притоци на Думи и Окштунит до водослива му с другия, идващ южно, изпод седловината между Ябланица и Мали и Шитит. Оттук границата на малката Радук планина продължава по горното течение на Думи и Окштунит до първия десен приток. Тръгва североизточно срещу течението му, прехвърля седловина (около 1100 м) и се спуска от другата страна по горното течение на ляв приток на Црни Дрим. В близост до албанското село Острени и Мад границата взема източна посока и почти по права линия достига до долината на Црни Дрим. После върви срещу течението на голямата река до водослива в нея на левия ѝ приток, протичащ през селата Ябланица и Лакавица. След водослива продължава в югозападна посока, срещу течението на последната до големия ѝ завой край село Ябланица, където затваря кръга.
Площта на Радук възлиза на около 120 кв.км, като по-голямата част е в Албания. Дължината ѝ възлиза на 17 км, а максималната ѝ широчина - на 11 км.
В основата си Ябланица и Радук са изградени от палеозойски шисти,
147
върху които се намират мезозойски варовици. През диливиума са били заледени, за което свидетелстват, особено за Ябланица, циркусите и 4-те високопланински ледникови езера.
Ябланица има добре очертано главно било с посока северозапад-югоизток. От двата му края в албанска територия се отделят дълги издънки, а в македонска - няколко по-къси. Главното било започва от север при граничната седловина Лакавица (1405 м). Изкачва се югоизточно до възловата кота 2132 м. От нея се отделят в противоположни посоки двете най-сериозни отклонения от централното било. Западно тръгва най-дългото и мащабно, чиито граници съвпадат с тези на планината. Намира се изцяло на албанска територия. Най-изявената му точка е връх Мали и Миракес (1751 м). Източно от кота 2132 м се отделя най-значимото отклонение в македонска територия, завършващо над село Бороец. На него се намира и един от най-високите върхове на планината - Стрижак (2233 м).
Главното било продължава в същата югоизточна посока и без да слиза под 2-те хиляди метра, достига най-алпийската част начело с първенеца - връх Црн Камен (2257 м). Самият връх се намира изцяло в македонска територия, защото точно тук границата прави неголяма чупка на запад, слизайки за малко от главното било.
От Црн Камен се отделя западно билото, водещо до граничната седловина с албанската планина Мали и Шебеникут. Източно тръгва по-късно и стръмно отклонение, свършващо над селата Лабунище и Подгорци.
Централното било продължава в югоизточна посока. Завива вляво, източно, на 90 градуса и преминавайки през последната висока кота 1948 м, започва да слиза отново югоизточно, достигайки до кота 1539 м. От нея се отделя другото голямо отклонение в албанска територия, опиращо чак в река Шкумба. Граници са му самите граници на планината.
С няколко криволици главното било на Ябланица се спуска до граничната седловина с Мокра планина - К.е Танес (933 м), на около 2 км западно от Охридското езеро, в албанска територия.
Радук представлява купеновиден тип планина, чийто Възел е най-високият ѝ връх, даващ и името на целия масив - Радук (2084 м). През него минава границата с Албания. За главно било може да се приеме това, тръгващо западно от македонското село Безово, минаващо през връх Радук и завършващо след кота 1536 м на албанска територия. Общата му посока е югоизток-северозапад. Перпендикулярно на основното има и друго било с обща посока североизток-(югозапад),
148
по което върви и държавната граница между Македония и Албания.
Общ за двете била е първенецът Радук. Има и други, по-незначителни странични ридове, които заедно с основните оформят купеновидния характер на тази малка, но интересна планина.
През двете планини не минава никой от главните балкански вододели, т.е. всички води, извиращи от тях, в крайна сметка, се изливат в Адриатическо море. От най-южната точка на Ябланица - седловината К.е Танес, 933 м, до кота 1948 м, главното било е вододел между албанската река Шкумба (на югозапад) и Охридското езеро в македонска територия (на изток). От кота 1948 м до кота 2132 м вододелът е между река Шкумба (на югозапад) и река Црни Дрим в македонска територия (на изток), а от кота 2132 м до граничната седловина Лакавица (1405 м) централното било на Ябланица разделя водите, изтичащи на северозапад към албанската река Думи и Окштунит, от тези, изтичащи на североизток към все още македонската Црни Дрим.
При Радук вододелът върви от граничната седловина Лакавица (1405 м, с Ябланица) по напречното било до връх Радук (2084 м), а от него хваща в северозападна посока по главното било на планинката до края му. Всички води, извиращи вляво от така описания вододел, се вливат в албанската река Луми и Окштунит, а отдясно - в Црни Дрим, все още течащ в Македония. Разбира се, първата се влива във втората и после чрез река Дрим водите им намират спокойствие в Адриатика.
Двете планини дават начало на доста реки, но големи сред тях няма. Оттичащите се на запад са по-дълги и по-полегати за разлика от източните - къси, стръмни, плъноводни, каквито са по характер и склоновете им. Най-известните реки, течащи западно от централното било на Ябланица, в албанска територия, са Буштрица (Белица) и Зал и Чариштес, водещи началото си съответно югоизточно и северозападно от граничната седловина с Мали Шебеникут. Двете реки са гранични за планината, но голяма част от началните им притоци са именно от Ябланица. Първата се влива директно в Шкумба, а втората - чрез "посредницата" Зал и Шемилит. На изток поизвестни реки са: Белишка, извираща югоизточно от връх Црн Камен и протичаща през селата Горна и Долна Белица. Влива се в Црни Дрим. Матица (Голема), тръгваща източно под Црн Камен, протичаща през известното село Вевчани и също вливаща се в Црни Дрим. Реките, протичащи съответно през голямото селище Лабунище и през селата Лакавица и Ябланица, които също са леви притоци на
149
Црни Дрим. Последната събира част от водите си и от Радук.
От двете планини събира част от началните си притоци и сравнително голямата Луми и Окштунит (Албания). От Радук тръгват североизточно и няколко малки, директни притоци на Црни Дрим, вливащи се в Дебърското езеро (изкуствено).
Освен речното богатство в Ябланица има и 4 постоянни високопланински, ледникови езера (всичките на македонска територия) - Вевчанско, Подгорско, Горно и Долно Лабунишко. Първите две са известни още като Вевчански локви. Най-голямото, Подгорското, се намира северозападно от първенеца Црн Камен. Вевчанското (по-малкото от двете Вевчански локви) е в изворната област на река Матица, на 1950 м, непосредствено източно под Црн Камен. Другите две са малко по на север, в изворната област на реката, протичаща през голямото село Лабунище.
В Ябланица има и доста карстови избори, като най-известни са Вевчанските.
Климатично Ябланица и Радук не се различават коренно от останалите планини на Западния дял от Шарската подгрупа. Високите части са подвластни на субалпийския климат. По долината на река Шкумба нахлува адриатически въздух с повече влага. Източните склонове са по-близко до умерено континенталния климат, но и те са под активното влияние на река Црни Дрим и особено на Охридското езеро. Като цяло климатът на Ябланица и Радук е малко по-мек от този на Дешат и Крчин и особено на Кораб, с повече валежи от тях.
Източните склонове на двете планини, докъм 1700-1800 м, а някъде и по-високо, са заети от обширни, главно букови гори, а над тях са високопланинските пасища.
Животинският свят по нищо не отстъпва на този в останалите високи планини в Македония.
Ябланица и Радук са населени почти единствено на македонска територия. От албанска страна има само еднични села. В източното подножие на двете планини, а и навътре по долините са накацали множество малки и големи села. По-видни от тях, а и със значение за планинарството са от север на юг: Лакавица (изходен пункт за връх Радук), Ябланица, Лабунище (най-голямото), Вевчани (изходен пункт за връх Црн Камен), Горна Белица (също изходен пункт за Црн Камен), Вишна и други. Етнически населението е смесено - християни и етнически албанци, но в отделни села.
Едно от най-големите християнски села в Ябланица е Вевчани.
150
То е и един от най-използваните изходни пунктове за първенеца на планината - връх Црн Камен (2257 м). Разположено е по двата бряга на река Матица (Голема), при извора ѝ от планината, на около 900 м над морското равнище. До него има редовна автобусна връзка на всеки час от Струга. За любителите на фолклора и народното творчество всяка година на 14 януари В селото се провежда така нареченият "Маскин бал", гвоздеят на който са кукерски игри. Идват гости от много краища на света.
Основен изходен пункт за тези две гранични планини е град Струга, на брега на Охридското езеро. Разположен е точно при избора на голямата река Црни Дрим, по двата ѝ бряга, на 700 м над световния океан и на нивото на езерото. С близо 30-те си хиляди жители той е от 18-те средно-големи градове в републиката. След Охрид е вторият курортен център в страната. Има хотели, частни квартири, богат селскостопански пазар и т.н.
Градът е възпят в не една и две песни. Слави се със зеленчукопроизводството, риболовството, грънчарството. Известен е с градоустройството и архитектурата си и не на последно място - със стружките моми...
Струга е родно място на известните поети, просветители и борци за църковна самостоятелност - братята Димитър и Константин Миладинови. Родната им къща е отворена за посетители. Всяка година се провеждат дни на поезията в памет на двамата мъченици.
Струга е красив съвременен курортен град, който лятото почти удвоява жителите си. Свързан е чрез автобусен транспорт с цяла Македония, а по средата между него и Охрид се намира едно от двете граждански летища на републиката. До и от Охрид има автобус на всеки 30 минути. През лятото с частна лодка може да се направи разходка до Охрид, до манастира "Св. Наум" и до други точки от македонското крайбрежие на езерото.
Не случайно гражданите на Струга казват за своя град: "Като Струга няма друга!"
На 5-6 км от Струга, в посока към гранично-пропусквателния пункт с Албания - Кафасан, на брега на Охридското езеро се намира сравнително новият манастир "Св. Богородица". Резбованият иконостас на църквата е от охридски майстор. Най-интересен обаче е скалният параклис в рамките на манастира от XIV век. Създали са го калугери, бягащи от турците. От Струга се отива с автобус до село Калища и после близо километър пеша до манастира. Преди него има голям хотел - "Бисер". Околността е много приятна за плаж.
151
МАРШРУТИ
Възможности за други планинарски дейности и спортове
Каквито и маршрути да се предприемат в Ябланица и Радук, те трябва да стават с предварително разрешение на полицията в Скопие (най-добре) или в Струга (в краен случай) и при всички случаи да бъде съвместна проява с някое планинарско дружество от Република Македония. Най-активно в този район е скопското "Бистра", за връзка чрез г-н Буранедин Сали - 0089 091, от България без 0, дом. 228 420 и служ. 238 610.
В двете планини няма маркирани пътеки и е абсолютно необходим местен водач. Добрата видимост, особено във Високите части, е желателна. Курорти и хижи няма, а и бивакуването е забранено.
Единственият маршрут, чието описание ще ви предложим, е този до първенеца на Ябланица - връх Црн Камен. Той е единствен и не е необходимо носенето на много багаж.
Село Вевчани (900 м) - Вевчанско езеро (1950 м), около 3 ч - връх Црн Камен (2257 м), 3,30-4 часа
До село Вевчани има на всеки час автобус от Струга. Първият е рано сутринта (4,30 ч в делник и 6,00 ч в празник), а последният в 20,00 ч. Това дава възможност маршрутът да бъде направен спокойно за един ден, без преспиване в планината.
В центъра на селото трябва да се напълни вода от голямата чешма, защото нагоре е проблем. Поема се по улицата югозападно и нагоре. Следват два разклона, като и на двата се хваща по десния път (още в очертанията на селото). След 35-40 минути, малко зад двете къщички от двете страни на пътя, вдясно, северозападно, се отделя пътечка (пътят продължава срещу течението на река Матица). През смесена гора за 25-30 минути пак се излиза на пътя и по него след още 10-ина минути се достига дълга папратова поляна. В горния ѝ край, пътят отива надясно, а нашият път продължава по пътечка в северозападна посока. От селото дотук са необходими около 1,15 ч. Върви се нагоре край сухо дере, обрасло с папрат, и след 6-7 минути се пресича пътят. Нагоре през букова гора се минава край полянка с малка кошара и колибка. Оттам вляво южно през гората, а после югозападно се излиза на широка поляна с голяма кошара. Надморската височина е 1650 м, а времето дотук от селото - 1,45-2 часа. Овчарите са от Вевчани и се славят с гостоприемството си.
152
От кошарите се хваща южно и се засича пътеката, която с леко изкачване през букова гора за 15-ина минути излиза от гората. Отпред се открива широк циркус, в дъното на който, точно западно, е връх Црн Камен с побратимите около него. Изкачва се леко вдясно по пътечка и се стига над циркусния праг до по-малкото от двете Вевчански локви (Вевчанското езеро), на около 1950 м. Преди езерото скалите са червени, особено по циркусния праг, а около него - черни. От кошарата дотук се взема за 1-1,15 ч, а от селото - приблизително за 3 часа. Връх Црн Камен е точно западно и трябва да се гони седлото вляво, южно от върха. Минава се отляво, а после над езерото вдясно и се излиза под въпросното седло. До него се изкачва по пътечка, която продължава и до върха, подсичайки го отляво и изкачвайки го от запад. От езерото до върха се изкачва за 30-45 минути, а от селото за 3,30-4 часа. Надморската височина е 2257 м.
Върхът е изцяло на македонска територия (тук границата слиза западно от централното било и после пак се качва на него). Има бетонна триангулачна пирамида, както и останки от каменен заслон (само срещу вятър). От върха и билото се виждат умопомрачителните бетонни бункери в албанска територия...
Връщането по обратния път до село Вевчани отнема около 2,30 ч, като от седловината, южно от Црн Камен, може да не се слиза директно към езерото, а да се продължи на юг по алпийското било и след него да се слезе пак вляво, източно, към циркуса на Вевчанското езеро. Слизайки към горския пояс, да се държи вляво, близо до издадения високо горски "език", и по най-горната пътечка да се влезе в букака. От кошарата надолу главен ориентир да бъде сухият дол, излизащ близо зад нея. Тръгвайки в посока изток-югоизток, да се държи вляво, за да се засече сухият дол и после край него.
Целият преход от и до село Вевчани отнема около 7 часа. Непосредствено над селото, край пътя, има много дренки и къпини, които могат да удължат доста времето на прехода...
Друг маршрут за достигане на връх Црн Камен е от село Горна Белица. Той е по-кратък, но за него по-трудно се дава разрешение. Освен това до селото няма редовен транспорт.
Изходен пункт за изкачване на връх Радук е село Лакавица, но разрешението е проблем.
Има определени възможности за алпинизъм (в районите на Црн Камен и на Стрижак) и отчасти за спелеология, ски-туризъм, пара- и делтапланеризъм. В това отношение Ябланица и Радук са напълно
153
девствени. Охраняваната засега граница е реална пречка за усвояването им, но искрено се надяваме и това да отиде в историята!
НА ДОБЪР ЧАС В ДЕВСТВЕНИТЕ ЯБЛАНИЦА И РАДУК!