Из историята на нашето езиково строителство

Любомир Андрейчин (“Народна просвета”, София, 1986)

Един и същ писмовен език за синца нас, българите, струва много, той е безценен камък нам.
Ив. Богоров
Съдържание
Един нов дял от науката за родния език

1. ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ
    Старобългарският книжовен език
    Новобългарският (съвременният български) книжовен език
    Специфични въпроси при формирането на съвременния български книжовен език
    Роля на народната диалектна основа
    Роля на старобългарската и черковнославянската писмена традиция
    Взаимодействие между народен език и книжовна традиция
    Национален, наддиалектен характер на съвременния книжовен език

2. ЕТАПИ НА РАЗВИТИЕ
    Периоди в изграждането и развоя на съвременния български книжовен език
    Времето на Паисий Хилендарски и неговите последователи
    Трите езикови школи през втората четвърт на XIX в (Време на национално-просветно движение)
    Нови езикови школи през третата четвърт на XIX в (Време на национално-освободително движение — до Освобождението)
    Освобождението на България и развитието на книжовния език Унификационни процеси през първите две десетилетия
    Проблеми на книжовния език до Втората световна война (Време на разширено културно и обществено развитие)
    Проблеми на книжовния език след 9 септември (Време на социалистическо строителство)

3. ОТДЕЛНИ ВЪПРОСИ И ОСОБЕНОСТИ
        Фонетични въпроси
    Установяване на някои по-важни фонетични особености
    Палаталният тип глаголни форми ходя, ходят

        Морфологични въпроси
    Установяване на по-важните морфологични особености
    Разказвателните наклонения в историческото повествувание на Паисий Хилендарски и други възрожденци
    Разказвателните наклонения в произведенията на Софроний Врачански
    Употреба на разказвателните наклонения в творчеството на първите белетристи (Л. Каравелов, В. Друмев, Ил. Блъсков, Ив. Вазов)

        Синтактични въпроси
    Установяване на по-важните синтактични особености

        Лексикални и словообразуващи въпроси
    Ролята на руския език в изграждането на книжовната ни лексика
    Възникване и строеж на фамилните имена
    Изграждане на езиковедската терминология
    Въпросът за чистотата на българския език

4. ГРАФИКА И ПРАВОПИС
    Черковнославянска и гражданска азбука през Възраждането
    Правописният въпрос през Възраждането
    Правописният въпрос след Освобождението

5. РОЛЯТА НА НЯКОИ ОТДЕЛНИ КНИЖОВНИЦИ И ПИСАТЕЛИ В ЕЗИКОВОТО НИ СТРОИТЕЛСТВО
    Езикът на Паисиевата „История славеноболгарская”
    Бероновият „Рибен буквар” — основеи етап в езиковото ни Възраждане
    Иван Богоров и новобългарското езиково строителство
    Езикът на първата преводачка Елена Мутева
    Народната стихия в езика на Петко Славейков
    Ролята на Любен Каравелов в развитието на книжовния ни език
    Езикът на Ботевата публицистика
    Иван Вазов—строител на българския книжовен език

Послеслов

[Back to Main Page]