Славомолизския език на де Рубертис (по песента "Влахиня злюблйена" / Влюбена италиянка )
Опит за анализ
- Форми за бъдеще време с помощта на спомагателния глагол имам в песента "Влахиня злюблйена"
- "газнит" - глагол от свършен вид
- Загадката около "славяномолизския"
Славяномолизкият език
в днешно времесе говори в италианската провинция Молизе, на около 30 км от адриатическия бряг. В три селища - Acquaviva Collecroce, Montemitro и San Felice del Molise, са останали около три хиляди носителя на този език, от които хиляда са активни. Славяномолизкият език (СМЕ) се определя от мнозинството изследователи като разновидност на хърватския, като икавски штокавски диалект с чакавски примеси. В хърватското езикознание славяномолизкия даже се обединява в обща диалектна група с неретванския - сърбохърватския диалект от поречието на р. Неретва в Далматия (реф 1, реф 2). СМЕ се характеризира с ... ?? [[ Може би да се добави текста от петербургския блог https://bookslavica.livejournal.com/18482.html : Первой поэтической книгой у молизских славян стал сборничек Милены Лалли “Огоньки издалека” (Lalli M. Stiftle ‘z naduga. Toronto, 1972). ]]
Езикът става известен в средата на XIX век, когато италоезичното списание «Osservatore Dalmato» публикува в Задър / Zara писмата на Джани де Рубертис от Aquaviva Collecroce
[[ Да стане бележка под линия: . В поредица от писма през 1853 г. до дубровнишкия литератор Медо Пуцич (Medo (Orsatto) Pucić) Джани де Рубертис - образован адвокат, изтъкнат член на местната община и радетел за "илирско" възраждане, описва езика, обичаите и история на родното си селище, вкл. и персонажа "Май / majo", централна фигура на популярния празник на 1-ви май.
G. De Rubertis, Delle colonie slave nel Regno di Napoli, Lettera nell’ „Osservatore Dalmato di Zara“, vom 18. April 1853 (S. 27).??? (Съгласно Baldacci, str. 56)
[[ Да стане бележка под линия: O. Pozza, Delle colonie slave nel regno di Napoli. Lettere del professore Giovanni de Robertis, in «Osservatore dalmate» (Zara) febb. 1856, p. 47 e ss. Сърбохърватски превод на S. Popović, Slavenske naseobine u Neapolju, [Colonie slave a Napoli], in «Sedmica» (Novi Sad) 1856. ]]
Писмата на де Рубертис излизат и като отделна книжка - (G. De Rubertis, Le colonie Slave nel regno di Napoli. Lettere del professore Giovanni De Rubertis, Zara, 1856)
[[ Да стане бележка под линия:
Последното, шесто писмо де Рубертис посвещава на българите на Алцеко и на Сепино, Исерния и Бояно, "три забележителни молизки града, възстановени от тези славянски заселници" ("Sepino, Isernia e Bojano, tre cospicue città del contado di Molise, riedificate da colonie Slave", De Rubertis, 1856, стр. 41). Описвайки как Сепино било заселено от българи през 667 г., а през 880 г. - разрушено от арабите, де Рубертис заключава: "В новия Сепино ... вече не се чува илирския език" ("La nuova Sepino, ... ed in essa più non si parla la lingua Illirica.", De Rubertis, 1856, стр. 43).
Само две години по-късно Осип Бодянски публикува в Москва руски превод на де Рубертис - Славянскія поселенія въ Неаполитанскомъ королевствѣ. Письма тамошняго учителя, Јована де Рубертисъ, М., 1858. Във версията на Бодянски де-рубертисовият терминъ "илирски" бива заменен на няколко места със "сръбски".
[[ Да стане бележка под линия:
- "Pochi libri abbiamo noi in lingua Illirica" става "Не много имѣемъ мы книгъ на Сербскомъ языкѣ"; (De Rubertis, 1856, стр. 23)
- "Ecco tutta la nostra Illirica Pinacoteca!!" става "Вотъ вся наша Сербская пинакотека"; (стр. 24)
- "mentre Palala non ha mai parlato l’Illirico" става "между тѣмъ какъ Палатѣ никогда не употребляла Сербскаго языка (писмо 5) (стр. 34)
- "io le parlerò di tre cospicue città, che furono ripopolale da colonie Illiriche, cioè di Sepino, Jsernia e Bojano" става "я обращаюсь теперь къ тремъ значительнымъ городамъ, обязаннымъ новымъ своимъ населеніемъ Сербскимъ выходцамъ, то есть, къ Сепино, Изернія и Бояно". (стр. 42)
"La nuova Sepino, ... ed in essa più non si parla la lingua Illirica." става "Новый Сепино, ... и въ немъ Сербскій языкъ уже не слышенъ болѣе"; (стр. 43).
- "Non vi ha in Isernia alcuna traccia di lingua illirica" става "Въ Изерніи и слѣда нѣтъ Сербскаго языка" (стр. 44)
Също така де-рубертисовият пасаж:
- "e da ciò si conferma l’opinione di Monsignor Tria, cioè, che le Colonie Slave conservarono per lungo tempo il rito Illirico." бива преведен като "имъ подтверждается мнѣніе епископа Тріа, что эти Славянскіе выходцы долго еще сохраняли свое Православное исповѣданіе." (De Rubertis, 1856, стр. 23-24);
- В "Nella convenzione poi stipulala fra le colonie Slave, e i cavalieri dell’ Ordine di Malta, rappresentali dal commendatore Antonio Pelletta, si legge: che essendo stato concesso ad essi Slavi di potersi stabilire in colonia nel Regno di Napoli, in ricompensa de’ servigi prestati ; ed avendo essi fissato la loro dimora prima in Cerritello, che hanno abbandonato per causa di peste, (il nostro illustre scrittore Giampaolo dice Cholera) ed essendosi oggi stabiliti in Acquaviva; e perchè queste terre si appartengono in feudo a’ Cavalieri di Malta, così si è stabilito ecc."
Бодянски е пропуснал "ed essendosi oggi stabiliti in Acquaviva" ("и се утвърдиха днес в Аквавива")
"Въ договорѣ, заключенномъ потомъ Славянскими поселенцами съ рыцарями Мальтійскаго Ордена, въ лицѣ начальника послѣднихъ, Антонія Пеллетта, читаемъ, что Славянамъ позволено было поселиться въ Неаполитанскомъ королевствѣ, въ вознагражденіе за услуги, оказанныя ими; что они первоначально утвердили свое пребываніе въ Черрителло, которое, однако, принуждены была оставить по причинѣ мора (холеры, по мнѣнію нашего знаменитаго писателя, Джямпаоло), и что, такъ какъ край этотъ находится въ зависимости Мальтійскихъ рыцарей," (De Rubertis, 1856, стр. 27). ]]
Студията на Бодянски е ценна с това, че прави делото на де Рубертис достъпно за много по-голям кръг читатели и изследователи. Обаче Бодянски, както и самия де Рубертис биват рядко цитирани. Една от причините, както пише известният етнограф Алберто Киресе през 1955 г., е трудната достъпност на книжката на де Рубертис.
[[ Да стане бележка под линия: "9. Furono particolarmente l'«italo-slavo» Giovanni De Rubertis (le cui Lettere, che trattano appunto del maggio in Acquaviva, non mi è riuscito di procurarmi, nonostante varie ricerche e nonostante il cortese interessamento del prof. Giuseppe Vidossi e del prof. Mirko Deanović". A. Cirese, 1955: стр. 210, бел 9]].
Налице е, обаче, и последователно игнориране от хърватските изследователи на де Рубертисовата студия, както и на последвали след десетилетие изследвания на руския историк Викентий Макушев (вж. по-долу).
През 1870 г. Джовенале Вегецци-Рускала (Giovenale Vegezzi-Ruscalla) публикува в Торино Le colonie serbo-dalmate del circondario di Larino, provincia di Molise.
[[ Да стане бележка под линия:
Вегецци-Рускала потвърждава казаното от де Рубертис, че в Исерния и Бояно не е останала и следа от славянски. Единствено в Castropignano dei Bulgari, селище в околността на Campobasso, според лични наблюдения на де Рубертис било имало славянски остатъци в езика на местното население, като did (died) for 'дядо' и baba за 'баба, стара жена' (Vegezzi-Ruscalla, 1870, стр. 8-9). Вегецци-Рускала нарича тези остатъци "единствен спомен от българите" ("e dei Bulgari la sola ricordanza").]]
Вегецци-Рускаловият анализ на славяномолиския език се базира на де-рубертисовия превод на притчата за блудния син, превод от който, според Викентий Макушев, лъхало книжност, т.е. влияние на книжовния хърватски ("Вообще переводъ отзывается книжностью", Макушевъ, 1870, стр. 56). Това е само една от критиките на Макушев към Вегецци-Рускала.
[[ Да стане бележка под линия:
„Итальянецъ по происхожденію, мало приготовленный къ подобному труду, г. Рускалла принялъ свои ошибочныя чтенія за дѣйствительно существующія формы языка, каковы напр. otacu вм. otcu, scudo вм. ciudo, vesato вм. veselo, biç вм. bio, ubie вм. ubio, zsivaç вм. živuć и т. п.; надѣлалъ пропусковъ ('ni grad вм. na oni grad) и, не умѣя узнать формы прошедшаго простаго, увѣряетъ, что оно пропало и что существуетъ только прошедшее сложное. Такимъ образомъ существенная часть брошюры г. Рускаллы оказывается не пригодною для науки, а сообщенныя имъ свѣдѣнія историческія и статистическія были уже извѣстны прежде."
Макушев, 1870, стр. 33
]]
Напоследък Стефано Алое също отбеляза, че в стремежа си за образованост де Рубертис примесва сърбохърватски към родния си език и превежда заглавието на една южнославянска народна песен като “Tri dibóke, ceter širóke”, докато на славяномолизкия от Aquaviva то вероятно би звучало като "Tri dimbóke, četir širóke"
[[ Да стане бележка под линия:
"Де Рубертис передает стих по слуху на своем неточном сербскохорватском, смешанном с диалектом". Стефано Алоэ: Джованни Де Рубертис и другие итальянские корреспонденты В.В. Макушева, 2012, стр. 22, бел. 25.]]
Това не би трябвало да учудва, имайки предвид стремежа към образованост у де Рубертис, най-изтъкнатия радетел за "илирско", славянско възраждане в Аквавива.
[[ Да стане бележка под линия:
Във второто си писмо до граф П. Загорски де Рубертис пише (в руския превод на Бодянски):
Не много имѣемъ мы книгъ на Сербскомъ языкѣ (в итал. оригинал: in lingua Illirica), именно: «Officze Divicze Marie», Молитвы къ Пресвятой Богородицѣ, да и то первый листъ на половину изодранъ, а потому неизвѣстно, когда и гдѣ онѣ напечатаны. Далѣе: «Правило въ Великій Постъ», котораго выходный листъ пропалъ; ... Кромѣ того, рукопись, въ которой описывается житіе св. Венедикта; языкъ этого житія считаютъ образцовымъ. Наконецъ имѣемъ: «Тhesaurus linguae Illyricae sive Dictionarium Illyricum, in quo verba Iliyrica Italica et Latine redduntur». Эта драгоцѣнная книга была предана совершенному забвенію; но вы своемъ письмомъ заставали меня не разлучаться съ нею ни днемъ, ни ночью; она теперь составляетъ мой любимый предметъ занятій. Вотъ заглавіе ея: «Grammatika Talianska ukratho illi kratak nauk za naucitti Latinski jezik». Это потому такъ, что она предшествуетъ самому словарю, который въ челъ всего такъ собственно озаглавленъ: «Blago jezika Slovinskoga» и проч.
Вотъ вся наша Сербская пинакотека!
(Де Рубертис, 1858, стр. 15-16)
, т.е. де Рубертис е имал под ръка и илирийско-латинско-италианския речник на Яков Микаля от Пескичи, п-ов Гаргано, от 1649 г. (Jakov Mikalja, Blago jezika slovinskoga illi slovnik...Thesaurus linguae illyricae sive Dictionarium illyricum, in quo verba illyrica italice & latine redduntur). ]]
През следващите години в Италия излизат още поне три-6-7-8- статии от D. Comparetti, G. J. Ascoli и De Rubertis
[[ Да стане бележка под линия:
- Baldacci, str. 45:
Im Jahre 1857 wurde gelegentlich eines Artikels im „Ausland“ in „Petermanns Mitteilungen“ die Auffindung dieser Slawen von Molise mitgeteilt. Zuerst wurden die Slawen mit den Albanesen zusammengeworfen und die einen wie die anderen mit dem gemeinsamen Namen „Schiavoni“ bezeichnet. In „Petermanns Mitteilungen“ vom Jahre 1859 wird in einem Artikel mit der Überschrift: „Die Volksstämme Italiens“ von neuem über diese Slawen gesprochen. Die ethnographische Karte bei Petermann, auf die der Artikel Bezug nimmt, gibt aber weder die slawischen noch die albanesischen Kolonien der Provinz Campobasso an. Man vergleiche mit dieser Notiz A. Rolando, Escursione storico-etnografica nei paesi slavi delle provincia di Campobasso, in Annuario del Liceo di Campobasso 1875.
- Domenico Comparetti, «Intorno agli Slavi del Napolitano. Notizie comunicate dal Prof. Ascoli» (Rivista Italiana. № 140, 25 Maggio 1863).
- G. J. Ascoli, Saggi e appunti (Estratto dal Politecnico, Milano, fasc. di Marzo 1867) [anche come estratto di stampa e ripubblicato in: Ascoli, G. I., Studi Critici. II. Roma, Torino, Firenze 1877].
- G. De Rubertis, «Gazetta della provincia di Molise (5 Octobre 1867, № 2).
- Fran. Pav. Volpe: „Saggio intorno agli Schiavoni stabiliti in Matera nel Secolo XV. Napoli 1852. (u 8-ni str. 31)
- Mittheilungen di Petermann (1857, pag. 556)
- A. Rolando, Escursione storico-etnografica nei paesi slavi delle provincia di Campobasso, in Annuario del Liceo di Campobasso 1875
- Josip Barač, Hrvatske kolonije u Italiji. Smilje i basilje po jezičnoj bašći. Split 1904.
- Josip Smodlaka, Posjet apeninskim hrvatima. Putne uspomene i biljeske; in „Svačić“, Zara 1906.
]]Макушев подлага на критика и езиковите материали за славяномолизкия, публикувани от Асколи
[[ Да стане бележка под линия:
Въ 1867 г., проф. Асколи напечаталъ въ Миланскомъ Politecnico (Marzo 1867) нѣсколько строкъ пѣсни о Марѣ и Иванѣ Карловичѣ, одну пословицу, пѣсню пастуховъ и причитанье; но онъ не съумѣлъ отличить глухихъ гласныхъ отъ ясныхъ и не обратилъ надлежащаго вниманія на выговоръ ѣ, а потому въ его изданіе вошли формы не только несуществующія, но даже невозможныя, каковы напр.: ja gredahhu samu вм. я гредахъ самъ, straho вм. strah, dokie вм. doћь и т. п.
]]
Тези статии са недостъпни (засега). Остава обаче въпросът доколко макушевото обявяване на засвидетелстваните от проф. Асколи форми като straho и dokie за "несъществуващи и даже невъзможни" се основава на отличното му владеене на сърбохърватския, и доколко - на не дотам доброто му познаване на българския с неговите диалекти.
Основен етап в проучването на славяномолизкия е свързан с името на слависта Викентий Макушев - ученик на И. Срезневски в Санктпетербург и секретар на руското консулство в Дубровник между 1862 и 1865 г. Трябва да се подчертае особено този период в живота на Макушев, през който той усъвършенства своя сърбохърватски и италиански и публикува две студии и много статии за Дубровник, Черногория, Герцеговина и т.н. в руски списания
[[ Да стане бележка под линия:
„Матеріялы для исторіи дипломатическихъ сношеній России съ Рагузской республикой", М., 1865; „Изслѣдованія объ историческихъ памятникахъ и бытописателяхъ Дубровника", СПб., 1867. ]]
През 1868 г. Макушев е командирован в Италия и стои там до 1871 г., вероятно по съвет на Срезневски (С. Алоэ, Джовани де Рубертис..., 2012, стр. 15-16). Трите години в Италия Макушев посвещава на детайлно изучаване на архивите на Венеция, Милано, Торино, Генуа, Флоренция, Неапол, Палермо, Анкона и Мантуа, преписвайки до 20,000 архивни материала на латински, италиански, френски и испански (А. Будиловичъ, В. В. Макушевъ. Некрологъ, 1883, стр. 78). През 1871 г. Макушев е назначен за професор на Варшавския университет и до смъртта си през 1883 г. успява да издаде само една малка част от събрания материал от Италия. Обзор на резултатите от италианските пътешествия („Итальянскіе архивы и хранящіеся въ нихъ матеріалы для славянской исторіи", I - III), излиза като три приложения към Записките на Имп. Академия на Науките в Санктпетербург (1870-1871 г.), а по-късно Макушев успява да публикува два тома на „Историческіе памятники южныхъ славянъ и сосѣднихъ имъ народовъ, извлеченные изъ итальянскихъ архивовъ и библіотекъ..." (т. I във Варшава, 1874, и т. II в Белград, 1883. Вж. директорията "Викентій Васильевичъ Макушевъ"). Както пише Макушев в предговора към първия том, това е само началото. Той е предвиждал отделен том за неаполитанския архив, както и отделни сборници с материали от венецианските архиви.
[[ Да стане бележка под линия:
„Начинаю изданіе съ Меньшихъ Архивовъ (Анконы, Болоньи, Флоренціи, Генуи, Мантуи, Милана, Палермо, Пизы и Турина), какъ съ совсѣмъ еще неизвѣстныхъ славянскимъ ученымъ. Къ памятникамъ архивовъ присоединяю памятники библіотекъ: иногда послѣдніе важнѣе первыхъ.
Памятники Большаго Неаполитанскаго архива составятъ отдѣльный томъ, а венеціянскіе будутъ издаваемы особыми сборниками: Monumenta Albanensia, Monumenta Ragusina и Miscellanea Slavica."
(В. Макушевъ, Историческіе памятники южныхъ славянъ и сосѣднихъ имъ народовъ, извлеченные изъ итальянскихъ архивовъ и библіотекъ, Часть I. Меньшіе архивы и нѣкоторыя библіотеки. Книга I. Анкона.—Болонья.—Флоренція, Варшава, 1874, стр. 2)
]]
Нищо от това не вижда бял свят, макар във Венеция Макушев да е прекарал общо 18 месеца, а в Неапол - още 10 месеца. Епистоларното му наследство все още не е изследвано детайлно (С. Алоэ, Джовани де Рубертис..., 2012, стр. 17).
Викенти Макушев, заедно с българина Марин Дринов, са били първите слависти, посетили Джовани де Рубертис и запознали се, макар и за кратко, на място със славяномолизския. Те прекарват няколко дни в Аквавива точно около първи май 1870 г., по време на големия празник майо. В две статии от 1870 и 1882 г. Дринов споменава за съвместна си дейност с Макушев в италианските архиви, както и за планирана, но явно неосъществена, тяхна съвместна публикация в софийското „Периодическо Списание“.
[[ Да стане бележка под линия:
1. Нови паметници за историята на Българетѣ и на тѣхнитѣ съсѣди „Периодическо списание на Българското Книжовно Дружество“, Браила, 1870
2. "На 1869 год., съ помощьта на профессора Макушева, ние сполучихме да добиемъ изъ Италианскитѣ архиви нѣколко документа, които показватъ, че въ врѣмето на Прохора, и благодарение на неговитѣ старания, православнитѣ жителье въ южна, срѣдна и сѣверна Италия, както и въ Далматинскитѣ Венециански владѣния сѫ се подчинили на Охридската патриаршия. [3] ...
3. Съ съдържанието на тие документи ние мислимъ въ скоро врѣме да запознаемъ читательетѣ на „Периодическо Списание.“"
В: М. Дриновъ, Записъ отъ Охридский патриархъ Прохоръ, „Периодическо списание на Българското Книжовно Дружество", Срѣдецъ, кн. III (1882), стр. 132-133
]]
Дринов, обаче, не споменава даже мимоходом за посещението си с Макушев в Аквавива. Макушев, от друга страна, подробно описва пътуването и престоя им там. Макушев дава и първото научно описание на Аквавива и славяномолизкия - накратко в Макушевъ, 1871: 73-76 ("Итальянскіе архивы и хранящіеся въ нихъ матеріалы для славянской исторіи. II. Неаполь и Палермо", 1871, стр. 73-76) и по-подробно в Макушевъ, 1870, 56 стр. ("О славянахъ Молизскаго графства въ южной Италіи", 1870, 56 стр.)
Ето заключението на Макушев за славянския диалект в Аквавива :
... несмотря на сильный наплывъ итальянщины, въ говорѣ Молизскихъ Славянъ, сохранились многія древнія Славянскія слова, исчезнувшія изъ языка Сербскаго и сохранившіяся въ Болгарскомъ и Русскомъ или даже совершенно пропавшія въ этихъ нарѣчіяхъ; таковы напр. пи́незь (пѣнѧзь), гредемъ (грѧдѫ), рабъ (дѣло, раб-оти), тегъ (тѧгъ, трудъ), кутъ (кѫть, уголъ), домъ (рядомъ съ хижа и кућа), гробъ (грьбъ, горбъ), лоза, тръстъ, и́скати (вм. Сербскаго тражити), просити (вм. Серб. молити), находисе (вм. Сербскаго налазисе), връжесь нáзадъ (вернись назадъ, вм. Серб. вратисе натрагъ), скинутисе (слѣзть съ лошади). Есть и особыя слова, поражающія своею странностью; напр. вино называется жердь, штаны — грáбежъ, франкъ или лира — пухъ, грязь — каша, скоро — вpe (ходъ вpe — иди скоро), много (слово также существующее въ Молизскомъ говорѣ) — чюдь, болото — езерина (озеро — виръ; срв. Виръ Базаръ — Черногорское селеніе на Скадарскомъ озерѣ, въ которомъ еженедѣльно бываетъ базаръ). Эти словарныя особенности Молизскаго говора, по моему мнѣнію, весьма важны. При чисто Сербской основѣ, мы находимъ въ этомъ говорѣ слова, не существующія у Сербовъ, но употребляемыя Болгарами и Русскими. Одно изъ двухъ: или было время, когда слова эти существовали и въ Сербскомъ языкѣ, или же Славенскіе поселенцы въ Кручѣ были смѣсь Сербовъ и Болгаръ. Склоняюсь къ послѣднему предположенію.
(Макушевъ, 1870, стр. 49-50).
Макушев не се връща повече към славомолизката проблематика.
[[ Но издава студия за славяните в Албания, ..., където отделя два периода: български от ... до ..., и сръбски от ... до идването на османските турци. Планираната от него втора книга, за Албания под управлението на Анжуйците, не бива реализирана. ]]
Вместо това излизат няколко сръбски и хърватски публикации, сумирани у Гестрин [[ Ferdo Gestrin, La migrazione degli slavi in Italia nella storiografia Jugoslava, 1979, стр. 21-22 ]].
През 1911 излиза считаното за капитално изследване на Милан Решетар, M. Rešetar, Die serbokroatischen Kolonien Süditaliens, Kaiserliche Akademie der Wissenschaften. Schriften der Balkankommission, Linguistische Abteilung, IX., Wien 1911, p. 54??.
Недостъпни:
- Milan Rešetar. Die Serbokroatischen Kolonien Silditaliens, «Kaiserliche Akademie der Wissenschaften, Schriften der Balkankommission», Band IX, Wien 1911
- Agostina Piccoli, Antonio Sammartino: Dizionario dell'idioma croato-molisano di Montemitro = Rječnik moliškohrvatskoga govora Mundimitra, Fond A. Piccoli-Matica hrvatska, Zagreb, 2000., ISBN 9531505977
- Antonio Sammartino, (prijevod: Vesna Ljubić-Bilušić): Grammatica della lingua croato-molisana = Gramatika moliškohrvatskoga jezika, Fondazione 'Agostina Piccoli'/Profil International, Zagreb, 2004., 413 str.
- Teodoro Badurina, Frentania Slava, a cura del sig. Italo Lalli da Montemitro, Roma 1948
3. "I must also point out the existence of a diffused work in a few typewritten copies, in which the origin of the Slavs of Molise from Istria is supported, in opposition to the Rešetar: Father Teodoro Badurina V. O. R., Frentania Slava, edited by Mr. Italo Lalli from Montemitro, Rome 1948, pp. 62 typewritten. I owe the copy I consulted to the same Mr. Italo Lalli, who, in addition to various information on the Slavic-Molise countries, also provided me with some information on the work of his father Badurina, which he reorganized on the basis of the manuscript notes he left at the time of his departure for the USA." (A. Cirese, La «pagliara» del primo maggio nei paesi slavo-molisani, Slovenski Etnograf, 1955, стр. 207, бел. 3)
- Teodoro Badurina, Rotas opera tenet arepo sator, Roma 1950 ( https://books.google.co.uk/books/about/Rotas_opera_tenet_arepo_sator.html?id=waq5tgAACAAJ )During the period that Vidov studied in Rome, Rev. Teodor Badurina, then serving at the Pontifical Croatian College of St. Jerome (Rome), had already visited the Molise community and begun collecting sources for a planned grammar of its idiom. Although this grammar was never completed, Badurina did author a book that dealt with the history of the Molise Croats entitled Rotas opera tenet arepo sator (Rome, 1950). (Stan Granic, From the Other Side of the Ocean: Canada’s Božidar Vidov and the Molise Croats of Italy, Migracijske i etničke teme 25 (2009), 3: 26, стр. 272, https://www.mundimitar.it/stampe/stan_granic/Kultura%20jezik%20i%20manjinske%20zajednice%20Stan%20Granic%202009.pdf )
44. It should be noted in this regard that in Riccia, the most remote area of Molise from the current settlement area of the Slavic-Molise, there is evidence of a more or less remote presence of "Schiavoni": see B. AMOROSA, or. c. pp. 39-40.
Additional note: I now find that the text by T. Badurina, which I mentioned above in note 3 only as a typescript, was actually published: P. T. Badurina, Rotas opera tenet arepo sator. Rome, tip. Pius X, 1950, pp. 54. The opuscule repeats without substantial modifications the writing I knew. (A. Cirese, La «pagliara» del primo maggio nei paesi slavo-molisani, Slovenski Etnograf, 1955, стр. 223, бел. 44)
- Дуличенко, Александр Дмитриевич:
- Славянские литературные микроязыки (Вопросы формирования и развития). 1. Попытки молизско-славянского литературного языка в Италии // Учен. зап. Тартуского гос. ун‑та. – Тарту, 1979. – Вып.486. – С. 56–99.
- Диалект молизских славян Италии и русская славистика XIX – начала ХХ вв. // Тр. Тарт. ун‑та. – Тарту, 1981. – Вып. 573. – С. 95–109.
- Забытая страничка из истории создания (молизско-славянского, молизско-хорватского) литературного языка в Италии в XIX в. // Материалы по русско-славянскому языкознанию: Сб. ст. – Воронеж, 1981. – С. 22–27.
- А.Д. Дуличенко. Славянские литературные микроязыки. Образцы текстов. Тарту: Изд-во Тартуского университета. Т. I. 2003. 419 с; Т. II. 2004. 398 с. (Тартуский университет. Кафедра славянской филологии).
*****************
Славянскія поселенія въ Неаполитанскомъ королевствѣ. Письма тамошняго учителя, Јована де Рубертисъ Переводъ съ Итальянскаго (О. Бодянскій?) 1858:
стр. 15-16:
Не много имѣемъ мы книгъ на Сербскомъ языкѣ, именно: Officze Divicze Marie», Молитвы къ Пресвятой Богородицѣ, да и то первый листъ на половину изодранъ, а потому неизвѣстно, когда и гдѣ онѣ напечатаны. Далѣе: «Правило въ Великій Постъ», котораго выходный листъ пропалъ; имъ подтверждается мнѣніе епископа Тріа, что эти Славянскіе выходцы долго еще сохраняли свое Православное исповѣданіе. Кромѣ того, рукопись, въ которой описывается житіе св. Венедикта; языкъ этого житія считаютъ образцовымъ. Наконецъ имѣемъ: «Тhesaurus linguae Illyricae sive Dictionarium Illyricum, in quo verba Iliyrica Italica et Latine redduntur». Эта драгоцѣнная книга была предана совершенному забвенію; но вы своемъ письмомъ заставали меня не разлучаться съ нею ни днемъ, ни ночью; она теперь составляетъ мой любимый предметъ занятій. Вотъ заглавіе ея: «Grammatika Talianska ukratho illi kratak nauk za naucitti Latinski jezik». Это потому такъ, что она предшествуетъ самому словарю, который въ челъ всего такъ собственно озаглавленъ: «Blago jezika Slovinskoga» [1] и проч.
Вотъ вся ваша Сербская пинакотека!
*****************
- Форми на бъдеще време с помощта на спомагателния глагол имам в песента "Влахиня злюблйена"
Песента "Влахиня злюблйена" изглежда не е публикувана там. Тя е била продиктувана от един от учениците на де Рубертис и препратена по Граціани, познат на де Рубертис, в писмо до граф Почич Загорски в Далматия и публикувана там, заедно с други писма на де Рубертис до Загорски в италоезичното (https://www.zadarskilist.hr/clanci/12062009/u-zadru-je-4-lipnja-1849-objavljen-prvi-broj) списание от Задар «Osservatore Dalmate» (февруари 1856). Тук са предадени две версии на песента, както е предадена:
1. с латински букви в руския превод на писмата ((О. Бодянски), Славянскія поселенія въ Неаполитанскомъ королевствѣ. Письма тамошняго учителя, Јована де Рубертисъ, М., 1858), и
2. на кирилица у И. Макушев (О славянахъ Молизскаго графства въ южной Италіи, Спб., 1870):
Vlahinja [= православная женщина] zljubljena [влюбленная]
Di [гдѣ] si poša [пошла] lipi [лѣпо] sunce [солнце] ?
Di si pola [пала] zvizda moja?
Ova duša biše tvoja:
Ко [кто] je t’oja [тебя похитилъ] sprida [спереди] men? [меня]
Svaki [всякій] hip [часъ, мгновеніе] ja ta [тебя] vidahu, [видѣлъ]
Bihu [былъ] veseja [веселъ] krajem [рядомъ] teb’; [тебя]
Reci [скажи] men, [мнѣ] si jes [еси ли] u neb’, [въ небѣ]
K’ [Къ] onda [туда] vazet ću ta dò. [взятъ тебя приду]
Uboh ja! ka ti s ma uzdala, [ты меня обманула]
Je ta ima [тебя имѣетъ] drugi dićalje; [ дѣтина, молодецъ]
Koji Bog, koji kralje [король]
Ma ta prostit [имѣетъ простить, проститъ] na’ vi sfit? [на этомъ свѣтѣ]
Ti maši plakat ova suze, [ты будешь (имѣешь) проливать этѣ слезы]
Ко ja hitam svaku noće, [которыя я проливаю всякую ночь]
Gruba nemila, ove oče [очень немилосердая, эти очи]
Vazda [всегда] plakat maju ta vit. [видя тебя]
Ah! Ja ne ćem [не хочу] tvoje suze,
E [а] ti hočeš suze moje;
Ovi serce joše [еще] je tvoje;
Niša [ни самъ, нѣсмь] nemilo kakno [немилосердо, какъ] ti.
Ka ja stojim [когда стану, буду] s dola zemlje, [во внутренности земли]
Niktòr [никто же] plakat će ma doći: [не придетъ оплакивать меня]
Di ja stojim nimaše proći, [гдѣ я буду, ты туда не пpoйдешь]
Nimaše gaznit moju jam. [не будешь попирать моей могилы]
(Исправленный текстъ)
Ди си пошла липъ сунцъ?
Ди си пошла звиздъ моя?
Ова душъ бишъ твоя:
Ко є т'оя [Отнялъ тебя] спридъ менъ?
Свакъ хипъ я та видахъ,
Битъ весео краемъ тебъ;
Реци менъ си есь у небъ,
К'онда вазетъ ћю та дò.
Убогъ я ! Ка ти съ ма уздала,
Ета има другъ дичалъ: [Парень]
Кой богъ, кои краль
Ма та проститъ на ’ви свитъ?
Ти машъ плакатъ ове сузъ,
Ко я хитамъ сваку ноћь;
Груба немила, ове оћь
Вазда плакатъ маю та витъ. [Видѣть]
Ахъ! я нећемъ твое сузь,
Е ти хоћешь сузȣ мое;
Ови сръдцъ ёшъ є твое,
Ниса немилъ какно то.
Када стоишь здала земль,
Никкоръ [никто] плакатъ ће ма доћь,
Ди я стоимъ нимашь проћь,
Нимашь газить мою ямъ. [могилу]
(О. Бодянскій), Славянскія поселенія въ Неаполитанскомъ королевствѣ
(Чтенiя въ Имп. Общ. Исторiи, кн. 1, Москва 1858, стр. 28-29)
В. Макушевъ: О славянахъ Молизскаго графства въ южной Италіи (Записки Имп. Ак. Наук, т. 18, СПб., 1870, стр. 45-46)
В Resetar_Libro_completo1.pdf са дадени, първо, последните два куплета, и след тях - първите два куплета. Т.е. средните куплети (3) и (4), най-интересните по отношение на граматика, липсват. Или поне липсват в италианския превод на Решетаровата студия, дело на на W. Breu.
Di si poša lipi sunce?
Di si pola zvizda moja?
Ova duša biše tvoja:
Ко je t’oja sprida men?
Svaki hip ja ta vidahu,
Bihu veseja krajem teb’;
Reci men, si jes u neb’,
K’ onda vazet ću ta dò.
Uboh ja! ka ti s ma uzdala,
Je ta ima drugi dićalje;
Koji Bog, koji kralje
(А) Ma ta prostit na’ vi sfit?
(Б) Ti maši plakat ova suze,
Ко ja hitam svaku noće,
Gruba nemila, ove oče
Vazda plakat (В) maju ta vit.
Ah! Ja ne ćem tvoje suze,
E ti hočeš suze moje;
Ovi serce joše je tvoje;
Niša nemilo kakno ti.
Ka ja stojim s dola zemlje,
Niktòr plakat će ma doći:
Di ja stojim (Г) nimaše proći,
(Д) Nimaše gaznit moju jam.
Особените глаголни форми в тази песен са номерирани А до Д:
А, „(кой Бог) ма та простит?"
Б, „ти маши плакат"
В, „(ове оче плакат) маю та вит"
Г, „(ти) нимаше прочи"
Д, „(ти) нимаше газнит"
Предложен превод:
А, „(кой Бог) [и]ма та простит?" = (кой Бог) ще те прости? / би те простил?)
Б, „ти [и]маши плакат" = ти ще плачеш
В, „(ове оче плакат) [и]маю та вит" = (тези очи плачат) виждайки те ((тези очи плачат) имайки тебе видяна (?).
Коментар:
1. "вит", вместо да бъде инфинитивна форма, в случая не е ли причастие, подобно на българското минало страдателно причастие на -т (пят, трит)?
2. Деепричастието тук, маю, се различава от докладваната от Макушев (стр. 52) форма на деепричастия на -уч (живућь, говорућь). Имайки предвид, че деепричастията са сравнително нови форми в българския (а сигурно и в други слав. езици?) маю явно произлиза от сърбо-хърватското имајући, imajući.
3. Тогава фраза В е много подобна на habere-перфекта в лит. македонски (със сърбо-хърватско деепричастие имајући заради подчинено изречение). "Тези очи плачат, имайки те видяна" би било възможно в съвр. лит. български, но би изглеждало твърде и твърде тромаво. В лит. македонски обаче построения като "Имајки ја видена Франција, Иван реши да не се сели таму" звучат нормално.
Г, „(ти) нимаше прочи" = (ти) нямаше премина
Коментар:
Прилича на българското бъдеще в миналото?? (ти нямаше да прочетеш). Освен това "прочи" тука изглежда като орязан инфинитив, и в такъв случай фраза Г. би наподобявала заповедните български форми с орязан инфинитив (недей чети (вм. недей да четеш), ти не ще премина, вм. ти не ще преминеш ?)
Д, „(ти) нимаше газнит" = (ти) нямаше да сгазиш, (ти) нямаше сгази
Коментар:
1. газнит изглежда е глагол от свършен вид. "н"-то от оригиналната транскрипция на де Рубертис/Бодянский е след това пропуснато/недоразбрано? и у Макушев, 1870 (Нимашь газить мою ямъ), и у Решетар, 1910?? (??).
2. Целият израз Д, също и Г, прилича да е в условно наклонение / (бъдеще в миналото?)
[ Да се анализират и тези допълнителни данни : ]
«Я мамъ витъ (= аз ще видя) твое сарце, Иванъ Довице,
Сашюшитъ, како сашюшю ове ружице,
Ке я садъ вержемъ свора ова стана,
Ди сваку ночь плачемъ за тебе!»...
Какъ вамъ нравятся это заключеніе? Не правда ли, что оно возвышенно, страстно и раздираетъ душу? Меня увѣряли, что я могу достать въ Монтемитрѣ (Montemitro) довольно вѣрный списокъ этой народной пѣсни. Значительное число учениковъ, ввѣренныхъ моему завѣдыванію, не позволяетъ мнѣ на этотъ разъ отправиться туда; но какъ скоро улучу свободный часъ отъ своихъ училищныхъ занятій, надѣюсь пойти и собрать въ этомъ мѣстѣ все, что только найду заслуживающимъ того, и, такимъ образомъ, показать себя достойнымъ той чести и пріязни, которыми угодно было вамъ почтить меня. Впрочемъ, кто поручится за успѣхъ? Удастся ли мнѣ представить въ настоящемъ свѣтѣ наши народныя пѣсни, испорченныя и обезображенныя въ переводѣ? Поэзія Скандинавовъ или Скальдовъ не имѣла по тому лишь такого повсемѣстнаго успѣха въ Европѣ, какъ поэзія Кельтовъ, что ей недоставало Макферсона, который бы очистилъ ее отъ ржавчины. Статься можетъ, таже судьба ожидаетъ и наши народныя пѣсни; жаль, что я неимѣю дарованій знаменитаго переводчика Оссіана! А впрочемъ, на все воля Божія! «Нека [2] чинити Богъ! Веселимосе, братъ, наше езикъ; и нека чинити Богъ! Онъ гледа на небе и на земли! Фалимо име Господиново!»
Въ слѣдующій разъ я поговорю съ вами о праздникѣ 1-го мая, равно какъ и о пѣсняхъ, которыя поются тогда; потому что, хотя я и увѣренъ, что, по особенной любознательности, высказываемой вами ко всему, относящемуся къ намъ, не могу наскучить вамъ, тѣмъ не менѣе, перешедши предѣлы, установленные обычаемъ для письма, считаю нужнымъ остановиться. Послѣ пришлю отвѣтъ вамъ на всѣ вопросы, предложенные вами мнѣ съ такимъ вниманіемъ и обязательностью, вовсе не заслуженными мною;
1. Пойдемъ.
2. Пускай, пусть; оставишь.
Член в СМ?
Silvia Luraghi, Milena Krstic: The decay of cases in Molisean Croatian (Forthc. in: Jasmina Grković, Barbara Sonnenhauser & Bioern Hansen, ed., Diachronic Slavonic syntax: the interplay between internal development, language contact and metalinguistic factors. Berlin/New York, Mouton de Gruyter.)
стр. 12:
Our own informants from Montemitro display both accusative/genitive and accusative/nominative syncretism, and the same patterns emerge from the data collected in Breu & Piccoli (2011, 2012) for both villages. Notably, loanwords can also show the animacy based accusative/genitive syncretism, as vukata (nom. vukat) „lawyer‟ in (11) and kolega (nom. koleg) in (12).
(11) Sa zva vukata za prosit na mala mburmacijuni.
I called the lawyer to ask him some information.
(12) Učer sa pozna njevoga kolega.
Yesterday I met his colleage.
(Примери без предлози).
Примери с предлози: у Брой, ...
. . .
str. 22:
2.6 Locative
In the variety of Montemitro, Breu (2008) points to occurrences of a locative ending -o. Examples are (44) and (45).
(44) E ove bihu funde ke se idjaše na vodo.
'And those were fountains where (we) were going to take water.' (Breu & Piccoli 2012:63)
(45) oš se čini prčesijuna po grado.
'And the procession was made in the village.' (Breu & Piccoli 2012:124)
Notably, the -o locative is only attested for a limited number of lexemes, which are likely to occur in location expressions, as well as in several spatial adverbs. Breu (2008: 92-97) discusses the emergence of this new locative, and describes two possible scenarios for its development. However, he views as unlikely a development whereby this adverbial ending could become a case ending for nouns, although lexically limited, or limited to non-productive partial class of nouns, as he puts it (2008: 93), and provides a second possible explanation, by which the -o locative should be connected with the old neuter accusative. Following this view, the extension involves the following steps: the accusative replaced the dative in locative expressions (a development that sets MC apart from other SC varieties, see sec. 3.1),
str. 26:
3.2. Cases and prepositions: other Slavic languages
Among other South-Slavic languages, extension of prepositions has affected in the first place languages that have lost case inflection, that is, Bulgarian and Macedonian (see Mišeska Tomić 2006). In these languages, the prepositions that have replaced the instrumental and the genitive are largely the same as those that are used for reinforcing the same cases in MC. In particular, the instrumental with the function of instrument or means has been replaced by cognates of s, while with the genitive the situation is slightly more complex. Indeed, syncretism of the dative with the genitive typical of the Balkan languages partly also affected prepositional phrases, with the result that not only the preposition ot (cognate of MC do) replaced the genitive, but partly also the preposition na , which is one of the prepositions that replaced the dative in other usages (see Feuillet 1996). Another development of MC that has a parallel in the languages that have lost case morphology is the merger of locative and allative functions with prepositions: Bulgarian and Macedonian cognates of MC na and u indicate both functions.
str. 27:
3.3. Language contact
Let us now consider the extension of MC do and of its SC cognate od as genitive marker. The original meaning of this preposition, which, similar to s, has cognates in other Slavic languages, is „from‟. To be sure, this is not the only preposition that indicates source in SC: two other prepositions also occurs, iz „out of‟, with an elative meaning, and s plus genitive „off‟, with a sublative meaning. Neither preposition has cognates in MC: at first sight, this could also be considered a consequence of Italian influence, as Italian only has one ablative preposition. However, if we turn to the Balkan languages, what strikes as relevant is that both Bulgarian and Macedonian only feature a single ablative preposition, i.e. ot, the cognate of od and do. As noted in sec. 3.2, this preposition replaced the genitive in Bulgarian and Macedonian.
... Note further that both Standard Italian and Molisean feature two different prepositions, di and da (Molisean de [dǝ] and da) with the meaning „of" and „from" respectively, contrary to other Romance languages (e.g. French de or Spanish de, both meaning „of, from‟). This means that Italo-Romance varieties did not offer a direct target for the extension of do as genitive marker.
str. 29:
In conclusion, it is not completely clear whether reinforcement of the genitive through do, extension of s to instrumental function, and merger of locative and allative expressions through the loss of case variation with prepositional phrases must be regarded as typical developments of Slavic languages in contact with Romance and Germanic varieties, common developments within the Balkan area, or common developments of the languages of Europe in the drift toward analyticity in generic contact situations
******************
[ В българския се получава сливане на родителния и дателния, а не на винителния и родителния. "Балканизъм" ]
http://www.kroraina.com/edel_is/vtorichn.html#27
Иранские и славянские языки : Исторические отношения
Д. ЭдельманМорфология и синтаксис. Вторичные процессы (с. 123-141)
Такое совпадение этапов свертывания именной парадигмы между иранскими и индоарийскими языками, с одной стороны, и языками Балканского союза — с другой, представляет немалый интерес особенно в связи с тем, что в других регионах и языках индоевропейского мира свертывание именных парадигм шло различными путями, ср. так называемый синкретизм падежей:
в иранских языках: генитив — датив;но:
в языках Балканского союза: то же;в кл. греческом: датив — локатив, генитив — аблатив;
в германских: датив — аблатив;
в латинском: аблатив — локатив, инструменталис.
******************************
https://lingvoforum.net/index.php?topic=11882.0
Важно сразу обратить внимания на то, что в современном болгарском языке сохранились старые формы аориста и имперфекта у глагола, которые, в отличие от соотв. форм в сербохорватском, очень широко употребимы в разговорной речи. В болгарском также развиты конструкции типа будущего в прошедшем, будущего совершенного и других относительных форм.
************************************
- Образуване на бъдеще време с помощта на спомагателния глагол имам в ново- и старобългарския. Перфектни форми с имам.
Въпреки, че не е изрично обсъдено у Петър Пашов (1999) или у Бояджиев ??, спомагателният глагол имам се използва при образуване на бъдеще време в българския. Това време е наречено "бъдеще да-време" на един руски сайт, translate.academic.ru, цитиращ "Български-английски речник": има много да страдаш (= (ти) ще страдаш много), има да съжаляваш (= (ти) ще съжаляваш). Построенията с "има да" понякога имат един отсянка на предупреждение, задължение.
Веднага трябва да се направи уговорката, че до 19 век и нормалното...? новобългарско бъдеще време е било "да-време":
аз ще да реша
ти щеш да решиш
той/тя/то ще... да реши
...
Такива форми се срещам, например, у Ботев: ...
С течение на времето да отпада, ще става неизменяемо и се получава съвременното състояние:
аз ще реша
ти ще решиш
той/тя/то ще реши
Трябва да се набележат и някои разлики между сегашните ще- и има да- бъдещето време:
1. Независимо, че да все още е налице в има да- бъдещето време, спомагателният глагол има е граматизиран, т.е. неизменяем.
2. Ще- бъдещето време е възможно с глаголи както от свършен, така и от несвършен вид:
Бояджиев, II, стр. 259:
"...в бълг. език преобладават глаголи, които притежават форми както за свършен, така и за несвършен вид: напиша/написвам, разбия/разбивам, почна/почвам, тръгна/тръгвам, обикна/обиквам, реша/решавам, боядисам/боядисвам. Тези глаголни форми са еднакви по лексикалното си значение и се различават само по вид."
Няма особени разлики между ще- и има да- бъдеще време от този клас глаголи. Разликата е по-скоро в по-честата употреба с глаголи от несвършен вид (?? - дали е така всъщност?) и в смисловата отсянка (например има да се здрачи звучи изкуствено, в сравнение с има да се здрачава).
свършен - несвършен:
аз ще разбия - аз ще разбивам
аз ще напиша -
аз ще написвамаз ще обикна - аз ще обиквам
свършен - несвършен:
аз има да разбия - аз има да разбивам
аз има да напиша -
аз има да написвамаз има да обикна - аз има да обиквам
спра - спирам? - Несвършения глагол спирам изглежда по да подхожда към има да- бъдещето време, от свършения спра:
аз има да спра- аз има да спирамти има да спреш - ти има да спираш
той има да спре - той има да спира
аз ще спра - аз ще спирам
ти ще спреш - ти ще спираш
той ще спре - той ще спира. Т.е. при ще- всичките форми звучат "нормално".
Харалампиев, 2001, стр. 146:
Безлично има днес се свързва само с глаголи от несвършен вид, но това явление е ново, тъй като описателни форми за бъдеще време с глаголи от свършен вид се срещат в литературата ни допреди няколко десетилетия. Във всеки случай видовото ограничаване, както и интонационната оцветеност в този случай се появяват не по-рано от първите десетилетия на XX в. Ето един пример: Особен куриер отива 24 часа напред в града, гдето князът има да спре (Д. Ганчев. Спомени за княжеското време).
Аз: В руския има нещо подобно: я буду ходить, я буду решать, но
я буду сходить,я буду решить- абсолютно не. Вместо него: я схожу, я решу. Т.е. в руския свършеният вид на глагола автоматически има значение на бъдеще време.
ти има да ши- абсолютно невъзможно. Вместоима да шипо-нормално за българското ухо би звучало ти имаш ши, където ши е орязан инфинитив.ти има да шиеш
Понякога и свършения вид на глагола е приемлив:
има да решиш
има да решаваш
[Защо българската википедия и граматиката на Петър Пашов (1999) например, не споменават за този с нищо необичаен начин за образуване на бъдеще време?]
Намерих засега потвърждение онлайн само на
1. http://www.myschoolbel.info/Pomagalo7BEL/BG_Ezik/13_Vreme_na_glagola.pdf :
БЪДЕЩЕ FUTURUM :
ще пиша
няма да пиша
има да пиша
не ще пиша]
2. "Бъдеще да-време"
. . .
2. (за бъдеще време с да) shall, will (с inf.)
има да видим много зор we'll have a hard time of it
има много да чакаш you'll have to wait long; there's plenty of time before you
има да съжаляваш за това you'll be sorry for it, you'll live to regret it
има много хляб да ядеш, докато much water will flow under the bridge before you
има много да работиш there is a lot of work ahead of you
3. В старобългарския:
Харалампиев, 2001, стр. 145:
- просто бъдеще време (praesens pro futuro) (Ако загина на война, ...) - с форма за сегашно време на глаголи, обикновено от свършен вид.
- описателно бъдеще: съчетания от инфинитив и различни спомагателни глаголи: имѣти (най-често срещано), хотѣти (на втори място) или начѧти/въчѧти (най-редки).
str. 146:
Независимо от немалкото съображения, изтъквани противно на господстващото сега схващане, все още се смята, че още в старобългарски хоштѫ-съчетанията са започнали да изместват имамь-съчетанията и от XIV в. нататък са били единствените, чрез които се е изразявало положително бъдеще време в говоримата българска реч. Отбелязва се, че имамь-съчетанията са запазили днес само отрицателните си форми. Още в началото на двадесетото столетие обаче Ю. Трифонов посочва, че новобългарският език пази и положителни форми за бъдеще време, образувани от безлично има + да + форма за сегашно време, които са наследници на старобългарските имамь-сьчетания. Дълго време езиковедите подминаваха или не признаваха съществуването на такива футурни форми главно поради смесването им с имам-съчетанията (с изменящи се по лице и число форми на имам). В има-съчетанията от типа има да чакаш, има да се чудите, има да страдате безличният глагол е изгубил напълно лексикалното си значение и изпълнява служба на граматичен показател за футурност, на средство, което отнася към бъдещия момент действието, изразено със спрегаемия глагол.
[ Да се спомене, че някои езиковеди-джигити обявяват ще пиша, има да пиша за балканизъм.] Макар, че имати + глагол нерядко е засвидетелствано да образува бъдеще време в старобългарския. Да се цитират Дуриданов и сие, "Старобългарска граматика", стр. 303-304, с повече примери с имати + глагол от Мариинското евангелие и други безспорно бълг. паметници. ]
Имам се използва в българския също за образуване на перфектни форми, главно в македонските български диалекти (от вида имам видено).
Лирично отклонение по повод на македонския habere-перфект
(да се съкрати)
Българското минало страдателно причастие на -т (пят, трит) е по-разпространено в българските диалекти от Македония [*] (напр. страдателното загинат, тој е загинат), за разлика от деятелните причастия, предпочитани в литературния български (= загинал, той е загинал) (belb.info/personal/kucarovk/). Вж. също македонските легнат, паднат (= легнал, паднал в лит. български).
( *. Също и в диалектите от западна България (вж. В. Качановский, Сборник западно-болгарских песен со словарем. Сборник Отделения русского языка и словесности Императорской Академии наук. 1882, Т. 30, 1). <- Да се намерят примери )
От друга страна, в македонските диалекти и в лит. македонски спомагателния глагол имам се употребява при образуването на:
1. отрицателни форми на бъдеще време (нема да читам, нема да носам), подобно и на лит. български (няма да чета, няма да нося) и сръбския;
2. перфектни форми ('have'-perfect), с помощта на н- или т-причастия (причастието винаги е във форма от ср. р., ед. ч., т.е. казват, че то е граматизирано): имам гледано, имаш гледано, го имам скинато, за разлика от лит. български, който използва спомагателния глагол съм и елови причастия (= гледал съм, гледал си, скъсал съм).
В сърбохърватския, чешкия, полския има други перфектни форми с глагола имам, т. нар. 'static perfect' (K. Migdalski, On the Grammaticalization of the 'have'-perfect in Slavic (2006), източник: www.researchgate.net) :
Чешки: Mám úlohu napsanou. (= Имам заданието написано).
Полски: Mam już wszystkie ciasta upieczone. (= Имам вече всичките кейкове изпечени).
Обаче, според Мигдалски, ‘have’-perfect в македонския (Mac) и кашубския (Csb) позволяват както свършен така и несвършен вид на главния глагол ("The examples in (7) above illustrate that ‘have’-perfects permit both perfective and imperfective variants of the main verb. By contrast, stative-perfects are possible only with perfective forms (cf. (18)"):
(7) a. Nen pòjk mô wëpité/pité mlékò.
thisM catM havePRES.3SG drinkPTP.N.SG.PRF/IMPF milkN
‘This cat has drunk/has been drinking milk.’ (Csb)
b. Gi imame pročitano/čitano knigite.
themCL.ACC have1PL readPTP.N.SG.PRF/IMPF books-the
‘We have read/been reading the books.’ (Mac)
срещу:
(18) Mam już przeczytane/*czytane dwie książki.
have1SG already readPASS.F/N.ACC.PL.PRF/IMPF twoF/N booksF/N.ACC
‘I already have two books finished (i.e. read).’ (Pl)
В литературния български изрази, подобни на (7), биха изглеждали тромави: "тази котка има пито от млякото", или "тази котка има изпито млякото", макар и не невъзможни, но даже те не биха могли да предадат условно наклонение.
Какъв точно е произходът на причастните форми във "Vlahinja zljubljena" ? Те изглеждат да са в условно наклонение, макар и за съдържат, в началото, спомагателния глагол имам от македонския перфект II, още "притежателен перфект" (www.scicenter.online), ("(јас) имам напишано" = англ. Past Participle, "I have written" <-> "аз съм написал"), и във втората си част — т-причастието, което е също така разпространено особено в Македония/западна България.
- "газнит" - глагол от свършен вид
Фразата "Nimaše gaznit moju jam" (ти нямаше да сгазиш моята могила) воследния куплет на песента "Влахиня злюблйена" също съдържа думата "gaznit" (= сгазя), глагол от свършен вид, неразпозната и "поправена" от В. Макушев с "газит" (газя).
[ Да се помисли върху:
"Поправения" текст на Н. Макушев всъщност съдържа и някои други грешки:
- "Ka ja stojim s dola zemlje" (където аз стоя отдолу, в земята (?)) е "поправено" на "Када стоишь здала земль" (където ти стоиш далеч от земята (?)),
- "Je ta ima drugi dićalje" (тебе те има друг младеж) е заменено на неясното "Ета има другъ дичалъ".
и др. ]
- Числително ена
Макушев (1870) привежда няколко примера на числително "ена":
"Есь какъ єна кучакъ" (ти си като (едно) куче,), "обе дви ногъ на єна постолъ" и др. (Макушев, стр. 46-47)
(подобно на костурски/лерински диалекти?)
Изпадането на -д- в случая е характерно и за южномакедонски говори (у Шклифов, Български диалектни текстове от Егейска Македония, 2003, стр. 45 и др., "Царо и царицата направие ена фурна.")
- Загадката около "славомолизския"
Докато:
Най-ранния изследовател (1852-) Йован де Рубертис:
- говори за "сърби", "илирийци" в Aquaviva, Montemitro, Sanfelice, Cerritello, включвайки към тях и българите на Алцек,
- дава четири-пет примера на образуване на бъдеще време с помощта на спомагателния глагол имам,
- говори и за някакъв остатък от православие,
Викентий Макушев след него:
- говори за смесен сърбо-български произход на славомолизския, съдейки по лексиката му
- твърди, че този говор е загубил именните си падежните си форми (при съществителните), но е запазил винителния и дателния падеж при местоименията (т.е. нещо подобно и на българския),
- описва като носителите на този говор знаели чат-пат и от езика на съседните им албанци (също преселници от Балканите),
То в днешно време:
Википедия говори за наличието на "молизки хървати" в Acquaviva Collecroce, San Felice del Molise и Montemitro (Mundimitar) (Molise Croats, wiki), дължащо се на преселение през 15 век на носители на штокавско-чакавски диалект от южна Далматия. С малко странен език, използващ само винителния и дателния падежи, силно ограничени в употребата си, покрай именителния и с др. особености (Slavomolisano dialect, wiki).
Aldo Simonetti, в "Il dialetto slavo del Molise" (2010), отива дори по-далече, и:
- говори, че в славомолизския за съхранени родителен, дателен и творителен падежи при съществителните и прилагателните (www.mundimitar.it/aldo_simonetti/aldo_simonetti_05.htm, www.mundimitar.it/aldo_simonetti/aldo_simonetti_06.htm)
- не коментира и не споменава изобщо образуването на бъдеще време с помощта на глагола имам (www.mundimitar.it/aldo_simonetti/aldo_simonetti_07.htm, 2.9 I VERBI)
Какво остава от твърденията на И. Макушев :
- "Прилагательныя утратили полное окончаніе. Изъ падежныхъ окончаній мы слышали только для вин. жен. р. въ пословицѣ: рибъ велика зъида рибу малу"? (стр. 52 в: О славянахъ Молизскаго графства въ южной Италіи, 1870);
- "...", стр. 75 в: vazhno-Makushev_V_V_Italjjanskie_arkhivy_i_khranjashchiesja_v_nikh_materialy_02_Neapol_i_Palermo_1871.pdf)
Къде останаха остатъците от православие, или пък фактът, че славомолизците поназнайвали албански и че е засвидетелствано голямо преселение на албанци (+ славяноговорящи) към южна Италия след разгрома на Скендербег от турците?
В.К. (март 2019 г.)
Допълнителна литература:
- Глагол в македонском языке, Время (wiki)
- Перфект#Конструкции_с_причастиями_на_-n-/-t- (wiki)
- Eleni Buzarovska, Liljana Mitkovska: The grammaticalization of habere-perfect in standard Macedonian (2010)
- Giovanni de Rubertis (wiki)
- Croati del Molise (wiki)