"Молиско-хърватски" селища на адриатическия п-ов Гаргано, провинция Пулия. Pještica - славянското име на Peschici (Пескичи)
Началото на присъствието на славяни на хълмистия полуостров Гаргано, "шпората" на италианския ботуш в провинция Апулия, се свързва от хърватските учени [Šimunović, 2011, стр. 189] с едно славянско нападение против лангобардите в Сипонто (дн. Манфредония), т.е. южно от скалистите северни брегове на полуострова, през 642 г. (Павел Дякон, История на лангобардите, книга IV, 44). Това нападение от морето обаче било неуспешно. През 926 г. Михаил Вишевич (Михаил, син на Вишета), полунезависимият владетел на Захумлие и на неретляните (племе от поречието на р. Неретва) и съюзник на цар Симеон I против сърбите на Петър Гойникович и византийците [Uzelac, 2018], завзема/напада и разорява Сипонто, византийски град по това време. В този еписод Михаил е споменат като ‘rex Sclavorum’ (‘Michael, rex Sclavorum, comprehendit Sipontum’ в Annales Beneventani; ‘comprehendit Michael Sclabus Sipontum mense Julii’ в Annals of Lupus Protospatharius of Bari, цит. по Uzelac, 2018, стр. 243.)
Най-тясната част на Адриатическо море е при п-ов Гаргано — далматинският остров Ластово е на 105 км разстояние. Някои хърватски и други изследователи говорят за още едно нахлуване на неретляни, интерпретирайки по свой начин името Bullicassinus, споменато в Аналите на Лупус Протоспатариус. В тях се споменава един Bullicassinus, като враг на кайзера Ото II в битката на последния срещу сицилианските араби на емир Abū l-Qāsim при Кап Колона (Калабрия) през 981 г. Андре Гийу чете Bullicassinus като Vůlkašin, Vukasin, Vlkašin – „типично сръбско име" [Guillou, 1973, стр. 16, бел. 2; Guillou & Tchérémissinoff, 1976, стр. 678, бел. 2]. Оставяйки настрана въпроса доколко Влкашин е сръбско име, Марио Лофредо смята, че става дума за недоразумение в съхранения пасаж на Лупус Протоспатариус и че Bullicassinus е латинска адаптация на името на емира на Сицилия, Abū l-Qāsim [Loffredo, 2015, стр. 26-27].
През следващите векове протича по-мирно славянско заселване през Адриатика. През 20-те години на XI век славянски имена, вероятно пак неретляни или сърби бягащи от Балканите, са документирани в нотариални документи от град Калена в северната част на Гаргано — Nescedrag, Lastaka, Milstrimiro, Vittadrago, Striadriagi. [Morlacchetti, 2016, стр. 7] Селището Peschici (Пескичи), намиращо се също на северния бряг на п-ов Гаргано се споменава в италианските летописи от 970 г., когато се смята, че е основано от Sueripolo, главата на фамилията Schiavoni (т.е. "Славяни") [Carla Marcato в: Dizionario di toponomastica, 1997, стр. 571]. (<--- Но Суеропило е цар на Далмация, покръстен при Адриан II (867-872). )
TCI, Puglia:
Карта 1. Славянските топоними Пескичи и Лесина в северната част на п-ова Гаргано, и близкият архипелаг Тремити.
Абатството на Тремити (Santuario di Santa Maria a Mare), намиращо се в архипелага Тремити (Isole Tremiti) и с влияние върху религиозния живот и в Далматия [Morlacchetti, 2016, стр. 5-6], е поддържало представителство в Италия в Peschici (Пескичи). (Карта 1) От архива на абатството е оцелял единствено картулярия (издаден от A. Petrucci, ed., Codice diplomatico del monastero benedettino di S. Maria di Tremiti, 1960). В него се споменават две укрепени селища (castellum), Devia и Peschici. Девиа освен това е била и град (civitate) и славянската ѝ община била управлявана от iupanus (жупани). Известни са имената на три жупана: Andrea от 1043 г., Glubizzo от 1053–1054 г. и Cosma от 1058 г., т.е. в периода предшестващ и припокриващ се с норманското нашестие [Morlacchetti, 2016, стр. 8]. Документираните смесени бракове с местното население и др. допринасят за асимилирането и изчезването на тези славяни след XII век. [Zrinka, 2015, стр. 10]
Нова, по-масова миграция от Балканите в Гаргано и изобщо в Италия се развива през XV-XVI в., вследствие на османското нашествие. Яков Микаля (Jakov Mikalja, Giacomo Micaglia, (Peschici, 1601 - Loreto, 1654)), лексикограф и автор на граматика на далматинския/илирийския/хърватския език, е родом от Пескичи и, вероятно, потомък на такива по-късни преселници. И тази по-масова вълна от преселници биват асимилирани, подобно на славянското, предимно хърватско население на Анкона до XVII век (Макушев, 1874, стр. 84). От тези (поне) две вълни през Адриатика в местните гаргански диалекти са останали определен брой думи (scazcavázzə, скакалец; ciúrcia, девойка; langlistə, червей; vúschərə, гущер и др.) [Granatiero, 2008; Zrinka, 2015, стр. 11]
Съвременното Peschici :
 |
 |
Името Пескичи (от лат. Pescutium, засвидетелствувано като «de Pesckiczo» през 1150-1168 г., «Clerici Pescley» през 1510 г., «Clerici Peschici» и др.) единодушно се етимологизира от изследователите от сърбо-хърватската дума за пясък:
- A parte l’etimologia più accreditata dello stesso nome di Peschici [< serbocr. pèsak ‘sabbia fine’], ... [Granatiero, 2008, стр. 12]
- Peschici (Fg): ... il toponimo si confronta con Peščitz, nome locale in Boema, e con l’appellativo serbo-croato pijesak ‘sabbia’ [Carla Marcato в: Dizionario di toponomastica, 1997, стр. 571].
- Slavic traces are also visible in place names on the Gargano peninsula. First of all, there is the name of the littoral village of Peschici (castellum Pesclizzo in 1053) – whose literal meaning would be “small sands“, which is in accordance with the geological appearance of the area. [Zrinka, 2015, стр. 11].
- Prof. G. Rohlfs je u garganskim dijalektima otkrio podosta hrvatskih leksičkih ostataka te zabilježio i dva toponima Peschici [5] i Lesina [6]. Upravo ta dva toponima čuvaju nezamijenjen praslavenski jat /ě/. U ojkonimu Peschici prepoznajem ishodišnji lik *pěsk-, u kojem je liku osim jata sačuvan skup šč (< *skj) i romansko /i/ kao supstitut slavenskom slabom poluglasu /ь/. [7] Ovi ostvaraji jezičnih supstitucija pokazuju da su oba toponima kudikamo veće starine od hrvatske doseobe iz 15. i 16. stoljeća i da pripadaju starijem, čakavskom sloju hrvatskih garganskih doseljenika. [Šimunović, 2011, стр. 190]
В своя славяно-италиански-латински речник, Blago jezika slovinskoga / Thesaurus lingua illyricae, Яков обаче споменава, че местното име на Пескичи е Pještica (Пйещица) — "pjesctiça grád ù Latinskoj zemgli peſtichi hoc peſcutium) (Mikalja, 1649, стр. 416; Zrinka, 2015, стр. 12). Тази форма Pještica също бива извеждана от 'пясък', *pěsk-, но от друг, неретвански диалект на хърватския, в който *skj било преминало в št, а не в šč :
- Zanimljivo je da J. Mikalja u svojem Rječniku »posuvremenjuje« to zavičajno ime kao Pještica (Pjesctica), time nas navodi na ishodišnji lik *pěsk- -ica (= pješčica) ili -aci (= pješčaci). U liku Peschici sačuvani su /e/ < /ě/, skup /šč/, a vjerojatno i romansko /i/ za hrv. /ь/ (?) (tip: Pisino za Pьzinъ, Abravizzo za Obrovьcъ itd.). Te »balzamirane« pojave pokazuju da je toponim kudikamo veće starine i da pripada starijem čakavskom sloju doseljenika. [Šimunović, 1984, стр. 64, бел. 53]
- In his dictionary, he [Jakov Mikalja] mentions Pještica as a Slavic name for Peschici (Lat. Pescutium). This is another Slavic dialect, which Mikalja took as a standard for his dictionary and which is also today the standard Croatian language. [Zrinka, 2015, стр. 12, бел. 54]
Търсенето на подобен хърватски топоним, Pještica, засега не бе успешно. Той не бе открит в Etimologijski rjecnik hrvatskoga ili srpskoga jezika (1971-1973) на Petar Skok. Търсене на гугъл дава статии или за гарганската Peschici или за цветето с "pještica" спомената като един от синонимите й (www.plantea.com.hr). Връзката на цветето маргаритка с пясъка на гарганската Pještica не е очевидна.
Хърватската дума pještica
Цветето маргаритка (Bellis perennis) на хърватски е "tratinčica", а pještica е един от многото ѝ хърватски синоними:
адрес 1. цитат 1
адрес 2, цитат 2
Може да се запитаме дали pještica за маргаритка е свързано с pest - хърватскa дума за юмрук, пестник, от праслав. pęstь (??) češ. pěst, polj. pięść. Руските форма пясть (пет лъчеобразно разположени костички) и пястные кости (ossa metacarpi) може би фигуративно подхождат на маргаритката:
[ Плодникът на покритосеменните растения в някои слав. езици се нарича пестик (руски), piestik (словенски), от лат. pistillum, но съответната хърватската дума е tučak. https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA Пе́стик (лат. pistillum) — часть цветка, образованная одним либо несколькими сросшимися плодолистиками; женский репродуктивный орган цветковых растений.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D0%BA
https://sk.wikipedia.org/wiki/Piestik ]
По-добре да не се спекулира по-нататък, след като за самите хървати произходът на думата изглежда неясен. Вайс, 19.., стр. : "".
Обобщавайки,
1. Хърватската дума pještica не произлиза от *pěsk-, праславянската дума за пясък.
2. Pještica, шклавунското име на гарганската Peschici, вероятно няма връзка с хърватската дума pještica.
3. Не бе намерена, в консултираните от мен речници (..., ...) хърватска, или сръбска дума от рода на pješt-, pešt-, която да има връзка с пясъка. Капиталните изследвания на Petar Šimunović: Rječnik bračkih čakavskih govora (2006, 2009) и ..., не ми бяха достъпни. Шимунович, обаче, и не цитира конкретни далматински топоними или конкретни хърватски думи от рода на Пйещица, имащи връзка с "пясък". Вместо това той цитира други примери на št от *škj, които нямат връзка с *pěsk-, праславянската дума за пясък:
- Već smo spomenuli kako je prof. M. Rešetar o staroj domovini Šklavuna govorio naj argumentiranije. Po njemu oni potječu iz područja od Cetine do Neretve, a naročito s donjeg toka i utuka Neretve. Svjedoči za to njihov ikavski govor, suglasničke skupine /št/ /žd/ (a ne /šć/ /žđ/) kao plȃšt, prȋšt, gȕšterica, prȅgrist, vȉštic, gòdišt, mȍždane, dàždi, zvȋždat..., stariji stupanj razvitka novoštokavske akcentuacije itd. ... [Šimunović, 1984, стр. 58]
- Топоними като платото Пештер в Рашка (вики), и Pȅstinj, Pȅstinj-grȃd при Котор в Черна Гора (www.pestingrad.com) нямат връзка с пясъка (Skok, 1971, с. 628-629).
- Шимунович се опитва да обясни неясен (за него) шклавунски топоним (Pještica) чрез хърватска дума с неясна етимология. [ На някой език някои биха казали: "Šimunović pješt-it." А на друг - "Шимунович pješt-ит!"]
Пясъкът не е единствената забележителност на района на гарганската Peschici. Кацнало на скалите, градчето се характеризира и с морски, прибойни гротове и пещери:
 |
 |
Не трябва да се забравя, че на 25 км по права линия на юг от Пескичи, на Monte Gargano до Сипонто се намира прочутата пещера на Св. Архангел Михаил (Santuario di San Michele Arcangelo) — най-старото му светилище в Западна Европа, свързано и с отблъскването на "гръцки" (вероятно - византийски) десант там от страна на лангобардския крал Гримоалд I на 8 май 663 г. (До 662 г. Гримоалд е граф на Беневенто.) Въпреки, че самото историческо събитие е победа на арианин (Гримоалд, същият, който приема и Алцеко) над православни византийци, от IX век католическата църква започва повсеместно да чествува Св. Архангел Михаил на 8 май. Светилището-пещера бива посещавана в течение на векове от цяла Италия и отвъд (по суша), както и от западноевропейски поклонници, отбиващи се там по своя път (по море) за Ерусалим. Основен източник е агиографската компилация Liber de apparitione Sancti Michaelis in Monte Gargano, описваща и по-ранно арианско нашествие от края на V век, смятано за легендарно (wiki). Събитието от 663 г. е споменато и в "История на лангобардите" на Павел Дякон (книга 4, 46).
Monte Sant'Angelo. Естествената пещера на Архангел Михаил на планината Гаргано. Снимка от 1965 г. от википедия.
Оставяйки настрана доколко името на Peschici е свързано с думата pijesak (пясък), славянското ѝ име Pještica би трябвало по-скоро да се свърже с околните пещери и с българската дума пещера в значението ѝ 'дупка, издълбана в скала'. Подобни са и наблюденията на Афанасий Селишчев върху славянската (българска) топонимията от Албания и Епир:
- Пешт’ани (Пешчани) (5d, 5с, 4с—2 пункта, 4b —местность и село). Пешчера — у морского берега на север от Воюсы (4а). Эти названия пошли не от *pěsk-, а от *pekt'. Мы знаем вид Пештям в Малакастре: это — местность пористого известняка, характеризующаяся углублениями — нишами. Песку здесь не видно. Следовательно не по песку названа эта местность, а по углублениям — печищам. Такого вида места у славян издавна назывались именами, образованными от *pekt'-: болгар. пешч- (пешт’-), серб. пећ-, рус. печ-, зап.-слав. pec. Сравн. старо-сербскую передачу „село Пек
ни" — в хрисовуле Стеф. Душана архангельскому монастырю у Призрена, сравн. современные сербские названия Пећ, Пећане, Пећина. [А. Селищев, 1934, стр. 70-71]
- Пешчера (4а; местн.), Пештер (3с; местн.), Пештян[и] (4b; местн. и село); Пештан — Пештян (4с — 4 пункта, 5с, 5d). Πέστjανη (в окр. Маргарита), Πεστιανὰ (в Артском окр.). Это — местности холмистые, с углублениями — печищами, как указано было выше. ...
В Албании славяне назвали некоторые местности и пункты Пешчан > Пешт'ан. Мы располагаем геологическим описанием местности „Пештян" на юго-западе Малакастры (4b), — описанием Е. Новака [29]. Почва этой местности представляет собою плотный, каменистый известняк-песчаник. Песку здесь н е и м е е т с я. Особый вид придают таким местностям у г л у б л е н и я пещерного типа, нишы. По этим пещерам-нишам (а не по песку) дано название местности Пешчан > Пешт'ан. Юго-восточнее Пештяна, у морского выступа, находится такая же по виду местность, носящая название Пешчера (4а). ...
Пештяни (Пешчани?) (5d, 5с, 4с — 2 пункта, 4b, — местность и село). Пешчера — у морского берега на север от Воюсы (4а), Пештер — небольшая гора к северу от Эльбасана (3с).
В начале отдела о топографических названиях были сообщены геологические сведения о Пештане в Малакастре: это — местность пористого известняка, характеризующаяся углублениями-нишами. Песку здесь не видно было. Следовательно, не по песку названа эта местность, а по углублениям — п е ч и щ а м. Такого вида места у славян издавна назывались именами, образованными от *pekt'-: болгар. пешч- (пешт-), серб. пећ-, рус. печ-, зап.-слав. pec. Сравн. старо-сербскую передачу „Село Пек
* * *
Допълнителна информация за вероятно българска лексика в Peschici дава пак речникът Mikalja, 1649 Blago jezika slovinskoga (1649.-1651.) на родения там Jakov Mikalja (Mikalja, 1649). Напр. на стр. ... обяснява шклавунската дума hrana така: pića, jestojska. (Pića e хърватската дума за бълг. храна, руското пища.)
Не е вярно:
Това значение на hrana от Peschici е необичайно за мнозинството слав. езици и се среща само в българския (??БЕР, ; ЭССЯ руски материал). Не е един Шимунович с подвеждащите си коментари. Там са и други хърватски изследователи като например Darija Gabrić-Bagarić в "Dijalektna podloga rječnika Blago jezika slovinskoga (1649.-1651.) Jakova Mikalje" (Gabrić-Bagarić, 2000, стр. 49) коментира:
- Uz jedan broj natuknica, bez obzira što označavaju pojmove stavkodnevice ili općepoznate pojave, dolazi sinonomi riječ drukčije dijalektne pripadnosti.
Takvi su sinonomski nizovi oučljivi već pri površnom pogledu u Mikaljino Blago: bakrač, kotao; baril, bure; dekla, djevojka, službenica; hanđar, punjo; hiža, kuća; lačan, gladan; leća, soćivo; a najzanimljivija je svakako natuknica hrana uz koju kao sinonimi stoje pića, jestojska. U takvim tipovima sinonimije treba vidjeti prvi stupanj Mikaljinih nastojanja da leksemu s jednoga govornoga ili dijalektnoga područja pridruži istoznačnicu poznatu na kojem drugom terenu, ali i odčitati njegovo poznavanje dijalektne situacije na “ilirskom” prostoru.
Т.е. за Gabrić-Bagarić
Gabrić-Bagarić, 2000 http://hrcak.srce.hr/file/103028
Darija Gabrić-Bagarić
Rasprave: Časopis Instituta za Hrvatski Jezik i Jezikoslovlje, 01
January 2000, Vol.26(1), pp.45-58
стр. 49:
* * *
Пескичи са асимилирани, подобно на други славянски колонии по крайбрежието — като слав. население от XIV-XV в. на Анкона (предимно от Далматия) (Макушевъ, 1874, стр. 74 и сл.) или на сърбо-хървато-албано-българското(?) население в Colle Gioia del Colle близо до Бари от 1498 г.
Хърватската и не само историография смята, че заселниците от XV-XVI в. в Гаргано, произлизат от същата група както и т.нар. "молиски хървати" от близко отстоящите Aquaviva Collecroce, Montemitro и San Felice (Карта 2).
Карта 2. Peschici и "San Felice del Molise" (обхващаща и селищата Aquaviva Collecroce, Montemitro и San Felice) спрямо основните поселения на молиските българи на Алцеко — Isernia, Bojano, Sepino.
Цитирана литература:
Dizionario di toponomastica, 1997 — Dizionario di toponomastica. Storia e significato dei nomi geografici italiani (Torino, UTET, 1990, 1997, autori dell'opera : Giuliano Gasca Queirazza et al.)
Granatiero, 2008 — Francesco Granatiero, Vestigia slave nel dialetto di Peschici (L. Bertoldi Lenoci & T. M. Rauzino (a cura di), Chiesa e religiosità popolare a Peschici, Centro Studi “Giuseppe Martella”, Foggia, Edizioni Centro Francescano, 2008.) (.pdf file from www.academia.edu)
Guillou, 1973 — André Guillou, Migration et présence slaves en Italie du VIe au XIe siècle (Зборник радова Византолошког института, Београд, 1973, стр. 11-16)
Guillou & Tchérémissinoff, 1976 — André Guillou, Katia Tchérémissinoff, Note sur la culture arabe et la culture slave dans le katépanat d'Italie (Xe-XIe siècles) (Mélanges de l'Ecole française de Rome. t. 88, 2, 1976, стр. 677-692)
Loffredo, 2015 — Mario Loffredo, Presenze slave in Italia meridionale (secoli VI-XI) (В: Schola Salernitana - Annali XX (2015), стр. 11-46) (.pdf файл от www.academia.edu)
Макушевъ, 1874 — Викентій Макушевъ, Историческіе памятники южныхъ славянъ и сосѣднихъ имъ народовъ, извлеченные изъ итальянскихъ архивовъ и библіотекъ. I. Меньшіе архивы и нѣкоторыя библіотеки. 1. Анкона.—Болонья.—Флоренція (Варшава, 1874)
Mikalja 1649 — Jakov Mikalja, Blago jezika slovinskoga illi slovnik...Thesaurus linguae illyricae sive Dictionarium illyricum, in quo verba illyrica italice & latine redduntur, labore P. Iacobi Micalia. Laureti : apud Paulum & Io. Baptistam Seraphinum, 1649 (.pdf файл от google.play)
Morlacchetti, 2016 — Erica Morlacchetti, La costa dalmata e i rapporti tra le due sponde dell’Adriatico attraverso le fonti del monastero benedettino delle isole Tremiti (sec. XI) (В: Mélanges de l’École française de Rome - Moyen Âge 128-1 (2016), стр. 2-21) (.pdf файл от journals.openedition.org)
Селищев, 1931 — Афанасий Селищев, Славянское население в Албании, (Издание Македонского Научного Института, София, 1931, 351 стр.)
Селищев, 1934 — Афанасий Селищев, Македонская диалектология и сербские лингвисты. А. Белич и его последователи (Македонски Прегледъ, г. IX, 1, София, 1934, стр. 53-88)
Šimunović, 1984 — Petar Šimunović, Šklavunske naseobine u južnoj Italiji i naša prva zapisana bugaršćica (Narodna umjetnost, Zagreb, 1984, стр. 53-68)
Šimunović, 2011 — Petar Šimunović, Moliški Hrvati i njihova imena (FOC 20 (2011), стр. 189-205) (.pdf файл от https://docplayer.it)
Skok, 1971, с. 628-629) —
Uzelac, 2018 — Aleksandar Uzelac. Prince Michael of Zahumlje – a Serbian ally of tsar Symeon (В: Симеонова България в историята на европейския югоизток: 1100 години от битката при Ахелой, I, София, 2018, стр. 236-245) (.pdf файл от www.academia.edu )
Zrinka, 2015 — Nikolic Jakus, Zrinka, Slavs but not Slaves: Slavic Migrations to Southern Italy in the Early and High Middle Ages (In: Travels and Mobilities in the Middle Ages. From the Atlantic to the Black Sea, in M. O' Doherty e F. Schmieder (a cura di), Multidisciplinary and interdisciplinary approaches to medieval travels and mobilities, Turnhout, 2015, p. 267-290) (.pdf файл от darhiv.ffzg.unizg.hr)